Jump to content
Порталът към съзнателен живот
borita

Безпаричие и безработица

Recommended Posts

Здравейте всички! Пиша ви с огромното уважение към хора явно вещи в много неща отвъд познанието и с надеждата, че ще ми помогнете.

От близо 2 години със съпруга ми сме в страшна финансова безизходица. От януари пък остана и без работа. В нищо не върви! Имам чувството, че всичко се катурва. Където и да почукаш, каквото и да предприемеш парите бягат. Не съм материалист, но виждам, че нещата ни вече се хронифицират. Моля кажете как човек да се пребори с такъв проблем? Въпрос на магия ли е и дали това може да се пресече? Християнка съм, но последния път, когато отидохме със съпруга ми в църква, нещата ни тръгнаха надолу. Моля дайте съвет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

borita, особено в момента на много хора е трудно.

Защо обаче търсиш причината все в нещо мистично - магия, посещение на църква ...?

Не е ли възможно да има по-просто обяснение?

Ти не пишеш подробности и така е трудно да се даде съвет - примерно къде живеете: в столицата, в голям град, в малък, в село ... Какво сте предприемали до момента по този въпрос? На какво се дължат провалите според вас? Каква професия и какви умения и познания имате ти и съпругът ти?

А може би най-съществения въпрос - склонни ли сте да работите всякаква работа, поне определен период от време?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,borita!Причината за безизходицата в която сте изпаднали е икономическата криза.Много хора са в това или подобно на вашето положение.Развалянето на магии,ходенето на църква и т.н. няма да помогнат да стабилизирате финансовото си положение.Разковничето е в намиране на работа,което за съжаление е доста трудно в днешно време.Действайте в тази насока.Желая ви успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей borita.Много хора са в подобна ситуация.Ние също сме така.До скоро бях в много отчайващо състояние,депресирана и самосъжаляваща се.Когато намерих този сайт и започнах да чета и нещата взеха да ми се изясняват.Благодарих на Бог за всичко и продължавам напред, но с друго мислене.Вече успях да си намеря работа,вярвам че и съпругът ми ще си намери.Вярата отваря много врати:thumbsup1:Желая успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е човек да се издигне над ограничаващите реалности и да погледне от там. Има работа за всички, но не всички искат да работят всичко :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:king: Здравейте! Винаги има сериозна причина, за да попадне човек в дадена ситуация. Преди време напуснах по собствено желание една фирма. Стоях месец и половина без работа, парите свършиха, а на хоризонта - нищо. Надежда - никаква. Повикаха ме на борсата на интервю. И след като ми зададоха, стандартните си въпроси, аз се замислих, какво точно искам да работя.... Дадох си сметка, че бях в тази пауза, защото самата аз не бях наясно какво точно бих предпочела да работя. Вярно е, че има периоди, когато човек работи просто за да спечели, но много важно е, работата да доставя удоволствие. Идеалният вариант е, ако човек превърне хобито си в професия....

Положих усилия и си формулирах (за мене си) професията-мечта. Явно, добре съм се справила, защото след седмица получих 2 оферти - в един ден. Често се налага да сменям мястото - но работата е същата... Оказа се, че и звездите имат някаква намеса, но предполагам, че в повечето случаи си е мой собствен избор...

В момента съм пак на борсата.... (Май ми мина през ума, че е време да сменя професионалното поприще3d_016.gif )

Започнала съм ремонти в къщи.Сама си ги правя. И предполагам, че докато не приведа дома си в ред - няма да се отвори и работа... Е, дано да се лъжа.

Винаги съм вярвала, че каквото и да ми се случи, е най-доброто за дадения момент. И често си казвам "Ако е за добро - ще стане".

Светлина в пътя и вярвайте - няма да е все така thumbup2.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички вас, които ми отговорихте. В столицата живеем. Аз работя на две места- по 12 часа, но не се оправяме. Не ни е мързяло никога, но кагота чуят неговата възраст- 43 го обявяват за стар. Да, наистина човек трябва да си промени мисленето, може би и Бог ще помогне. Дано!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Сори, но това няма нищо общо с възрастта, а с квалификацията. В нашата фирма сега се търсят две мениджърски места, но няма никой отсреща.

Няма никого.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички вас, които ми отговорихте. В столицата живеем. Аз работя на две места- по 12 часа, но не се оправяме. Не ни е мързяло никога, но кагота чуят неговата възраст- 43 го обявяват за стар. Да, наистина човек трябва да си промени мисленето, може би и Бог ще помогне. Дано!

На практика ти издържаш семейството си ,значи мъжът ти по усърдно трябва да си потърси работа ,ако трябва ще направи и компромис с нещо ,може да се хване бързо и на по да я наречем проста работа ,помошник кухня ,мияч или нещо подобно ,и през това време да си търси по добра работа .И като се хване мъжът ти на работа ,те съветвам да си оставиш едната работа ,и да си работиш само на една ,защото така дълго време ако останеш ,плодовете ще са горчиви .Та мъжът ти да почне да си търси по усърдно работа ,да ходи на място направо ,и както казах в началото да си хване по обикновенна работа .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Borita,

струва ми се, че се изсилваш доста като жена и се опитваш да носиш нещата на свой гръб. Надали проблемът в семейството ви лежи само на финансова основа...по-скоро ще да е следствие на друго. Твоят мъж, ако е намясто и наистина иска ще се хване и на по-обикновена работа, както казва Веселин, за да ти помогне! Няма срамен труд, нали така?

И още нещо относно възрастта - баща ми на 42г. се пенсионира и смени напълно професията си! Майка ми на 50 започна да учи английски и също се доквалифицира и промени заниманията си и е по-удовлетворена. Какви са тези измишльотини за възрастта, тези оправдания и песимизъм?! Друго се крие зад това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От днешната беседа по случай есенното равноденствие:

Сега, за да придобиете живот, знание и свобода, всеки ден правете опити да се справяте с мъчнотиите си, да трансформирате своите лоши състояния, някой страда, измъчва се, че нямал пари. — Ако работи съзнателно върху себе си, той ще знае, как да придобива пари. Парите могат да се увеличават и намаляват, според нуждите на човека. Човек трябва да знае закона, по който парите могат да растат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, казвате, че е въпрос на желание, а не на възраст. Беше решил да се хване и като хамалин, но аз го спрях. Първо, защото е с много деликатно здраве- половината вътрешности са извадени след претърпяно произшествие и второ, защото цял живот е държал писалката и не е свикнал с подобна работа. Ако тръгнете на 43 години да търсите работа, не можете да си представите униженията, на които сте подлаган ежедневно. Не зная... при някои от вас във фирмите може и да не е така, но в условията на криза е наистина страшно. Никога не съм вярвала, че ще дойде време, в което парите ще играят толкова голяма роля. Жалко е! Духовността ни отстъпи на заден план.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

borita,за съжаление нещата в момента са точно такива,каквито ги описваш.:(

Много хора търпят унижения от други хора,които с нищо не ги превъзхождат,освен с парите си.

Момента е такъв - материалното е взело връх над духовното и много хора не успяват да се адаптират към това.

Тайничко се надявам един ден нарушената хармония да се възстанови.(Дано този ден е утрешният!:))

Засега не ни остава нищо друго,освен да се борим за оцеляването си - духовно и материално,и да не губим Вярата си в победата на Доброто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, казвате, че е въпрос на желание, а не на възраст. Беше решил да се хване и като хамалин, но аз го спрях. Първо, защото е с много деликатно здраве- половината вътрешности са извадени след претърпяно произшествие и второ, защото цял живот е държал писалката и не е свикнал с подобна работа. Ако тръгнете на 43 години да търсите работа, не можете да си представите униженията, на които сте подлаган ежедневно. Не зная... при някои от вас във фирмите може и да не е така, но в условията на криза е наистина страшно. Никога не съм вярвала, че ще дойде време, в което парите ще играят толкова голяма роля. Жалко е! Духовността ни отстъпи на заден план.

Mммм, а един млад човек на 19-20 години след гимназия на какви ли унижения е подложен в такъв случай, също?:rolleyes: Нали - без опит, без препоръка, без трудови навици, без квалификация ...

Недейте така, не се отчайвайте.

Първо, човекът не е престарял. Аз съм обкръжена от хора дето на 40-50 години смениха кардинално попрището си. Важно е човек да установи какво знае и умее, т.е какво може да предложи, защото никъде не дават нещо за нищо и е нормално да е така (е, дават тук-там в бюджетните организации thumbdown.gif ) .

А защо не и да даде някоя хубава идея, която дори и да не е в състояние сам да осъществи, може да се намерят други начини.

Винаги активността и принесената полза ще бъдат възнаградени.

Това "цял живот е държал писалката" нищо не ми говори, дано да не е била някаква синекурна служба, където седиш и кюташ, като прехвърляш от пусто в празно някаква документация в стил Параграф 22. На такова работно място попаднеш ли, и много съвестен, трудолюбив и отговорен да си бил, само след няколко години буквално се повреждаш. И после наистина е трудно. Но трудността идва от това да се "отремонтираш" сам от нанесената повреда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам предвид синекурна длъжност. Пишеше стихове, летеше. Работеше на отговорна длъжност. През него минаваше движението на влаковете. Нощем излизаше наред със стрелочниците и чистеше замръзналите релси. Всички много го обичаха и уважаваха, до момента, когато почнаха съкращенията и той се озова навън не защото не беше добър специалист, а просто защото започнаха партийни чистки. Отиде да работи в интернет фирма. Тичаше за всяко нещо, докато шефът му бе хванат за неплащания на осигуровки на служителите си и оттогава... кретаме.

Напоследък , въпреки притесненията, почвам да разсъждавам по- философски. Може би наистина човек трябва да мине през изпитания, за да кали още повече духа си, волята си или да не бъде толкова честолюбив. Вечер, въпреки умората, попрочитам написаното тук и благодаря на всички, които търсят и споделят прозрения за смисъла на живота. Благодаря ви още веднъж!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Безпаричието и безработицата са функция на нашето мислене, ние си проектираме тези събития и ситуации.Трябва повече позитивизъм в мисленето.Дали това не е начин Бог да ни научи да създаваме продукти с любов, а не стоки и услуги с негативизъм.:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би наистина човек трябва да мине през изпитания, за да кали още повече духа си, волята си или да не бъде толкова честолюбив.

Едва ли става дума за честолюбие, колкото за чувствителност в случая на съпруга ви. На чувствителните хора никъде не им е леко, в България обаче наистина е много трудно, защото българите са известни със слабото си чувство за справедливост едни към други. Освен това при чувствителните хора възрастта е по-сериозен проблем, защото се намаля отделянето на някои хормони които съдействат за справянето със стреса, при младите хора те са достатъчно и затова са непукисти и оптимисти. За да намалят външните фактори за стрес, чувствителните се изолират социално, а това още повече задълбочава проблема на намирането на работа.

Контакта и работата сред природата е начин за излизане от ситуацията, в големия град за съжаление това не е опция. Остава да се гледа на социалните отношения и работата по-повърхностно и да не се допуска зацикляне в негативни констатации, да се поддърждат колкото се може повече социални връзки и да се развие наблюдателност към околните. Работата извън природата е всъщност участие в една социална система, тя трябва да се разбере и използва, тогава тя се отплаща. В сегашната епоха тя се променя бързо и е необходима гъвкавост и приспособяване, професионалния опит често се оказва ненужен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

59.gif

Днес у дома стана дума точно за това - не визирам съпруга от постовете на борита, но съм и благодарна, че ме е накарала да се замисля над това.

Поколението, чиято младост започна в трудното време. Отличниците и идеалистите, които комунистическото училище подготвяше за послушни и кадърни "изпълнителски кадри" Помня какво ми струваше да се измъкна от този пашкул преди много години. Макар и странно, но съм благодарна, че бях едва на 30г., когато животът ме постави на ръба на пропастта и ме застави да го направя. Осъзнавам ясно, че ако бях имала всички благоприятни условия за работа и семеен живот тогава, сега нямаше да съм извървяла този път, нямаше да съм това, което съм. Щях да остана това, което бяха замислили за мен архитектите на комунистическото общество...

Струва ми се, че все повече идва времето на реализиране на индивидуалността - и това ще сменя изпълнителността... Ние носим индивидуалността в себе си, но напъхана в черупката на "правя всичко, каквото поискат от мен по най-добрия начин". А може би другата страна е "намирам начина, по който да правя това, което най-добре мога да правя и обичам да правя така, че да бъда полезен на повече хора".

Осъзнавам колко е трудно това - минала съм по този път, и точно затова мисля, че това е бъдещето...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моят жизнен път ме изправи пред много изпитания, пред много трудности- страдания и объркване, което тотално промени живота ми. Може би се научих да ценя повече онова, което имам. Не казвам, че човек трябва да стои със скръстени ръце, но наистина е по- добре да прави онова, за което наистина е призван. Аз също не мога да си представя да правя нещо различно от онова, което върша . Не защото е добре платена работата ми- напротив, но много я обичам. Животът ми се стече така, че трябваше да живея една дълга, трудна, но и интересна година в Швеция. Точно работата ми тук ме накара да поема пътя назад. Не само заради възрастните си родители, не само заради изтерзания ми от тежки преживявания живот, а и защото седях вечер до късно и препрочитах писмата на моите ученици, които непрекъснато ме питаха кога ще си дойда. Плачех, защото осъзнах, че съм нужна на много хора и разбрах, че никога няма да изоставя професията си, която толкова много обичам. Виждам, че съпруга ми точно това изпитва и се терзае. От една страна факта, че е принуден да се примирява, макар и временно с положението сега, а от друга, защото има потенциал, който иска да покаже, но не може да направи. Тормози се и от безпаричието, и от ежедневното чукане по вратите, и от разнасянето на сивита напред- назад без резултат поне засега.

Прави сте за негативното мислене. Виждам го, усещам го и се опитвам да налагам по- светли моменти в ежедневието, но е трудно, повярвайте! Много трудно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз днес имах повод да разсъждавам върху тази тема.С една позната млада жена си говорехме.Тя излиза от майчинство с 2-ро дете и търси работа.Алтернативите за жена със средно образование и икономическа специалност,в момента са :търговски работник.А това означава работно време -всеки ден от 9.00 до 19.30+събота до 14 часа+ неделя понякога.Жената казва -Изобщо не става дума за парите(не че не ни трябват,но повече ни трябва време за нас и време за нашите деца),а за едно все пак нормално работно време.

Като се замислих ,проблема с работното време наистина е сериозен в наши дни .Особено в т.нар.частен бизнес.Държавна работа няма кой знае каква ,а там е единственото място,където работника и служителя,все пак , в някаква степен са гарантирани в социално отношение.От една много социална държава,сега се отиде в другата крайност.Държавата безсилно се оттегли от всякакви ангажименти и остави хората да се спасяват поединично.Сиреч кой ,както може.Пенсионерите тръпнат за поредно вдигане на пенсионната възраст.Здравната система е в колапс.Образователната -също.Работно време -без регламент.

Тук е мястото да кажа на Канел,с когото не се съгласих в една друга тема ,че това може да се разглежда като една съвременна диктатура.Диктатура на капитала,при пълното оттегляне на държавата от основни функции ,които преди бяха нейни .Махалото на живота мина засилено от едната крайна позиция в другата и ще му е нужно време ,за да се успокои в равновесно положение.

Нямам добра новина засега по тази тема приятели.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Работя често с жени , по време на майчинство измислят собстевн бизнес или пък се преквалифицират. За мен е пълна безотговорност да се върнеш след майчинство без знания, без ценз, социално изолиран от дълъг престо у дома , неадаптивен и всичките минуси за личността на един човек. Какво може да искаш от работодател, само това което можеш да дадеш, а то в случая е почти нищо. Ако една жена иска да има време за себе си и за семейството ,то тя тези неща ги предвижда преди да се е върнала от майчинство. Най-силен период за нас жените е раждането и тази вълна се хваща. Такава сила има човек, че може да направи всичко, да завърши поне едно висше образование или курс или каквото поиска. Пример за такава ЖЕна мога да дам веднага: ЛЕКАР.акушер-гинеколог шеф на крлиника със 6 деца и 6 те кърмени до една година и супер успешна кариера. Жената работи в САЩ, но това го можем всички.

За любимата професия обаче не съм съгласна, аз си обожавам професията но не я практикувам. У нас соц. работници са много ниско наградени и аз се отказах, Не упреквам държавата и работодателите, не ги харесвам и не ги "използвам":thumbsup: След като нещо не ми харесва е логично да не го използвам, учудвам се как се тюхкаме а не променяме нищо. На мен не ми е било лесно, но след като си получих фиша с 393 лева всичко се отказах скоро след това:rolleyes: Само с обичта към професията не мога да живея , трябва и нещо материално та дори и малко. Това решение съм го взела на 27 години, при доста тежки условия.

Формулата за успех е промяна на нагласите и приятелствата, издигане над ограничаващите условия и оцеляването е в кърпа вързано:thumbsup2:

Аз имам добра новина за тази тема :sorcerer: винаги има надежда , надежда за всички

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прави сте за негативното мислене. Виждам го, усещам го и се опитвам да налагам по- светли моменти в ежедневието, но е трудно, повярвайте! Много трудно.

Стоиците имат едно упражнение за такива болежки: представете си за минута, само за минута, че нещата можеше да са доста по-лоши. Какво би станало ако някой от вас, вкл. децата (!) се разболее тежко? А ако мъжът ви напусне тоя свят? А ако някой от вас седне в инвалидна количка и иска постоянни грижи и средства до края на живота си?

Благодарете на Всевишния, защото не се знае какво може да ви сполети. :3d_100:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато аз трябваше да се справям с подобен проблем, все още нямаше литературата и филмите от рода на Тайната и Кехоу... Може да е било за добро, защото можеше да се подхлъзна в нещо, което до добро нямаше да ме доведе.

И все пак техниките на самовнушение са доказали ефективността си. Опитвали ли сте да визуализирате ситуации, в които съпругът работи с удоволствие нещо - в никакъв случай конкретни неща - само като в сън - неопределено, но с ясно усещане за радост и задоволство от работата. Може би най-лесно и безопасно е да се визуализира отиване на работа и връщане от нея, съпроводени с удовлетворение. И отново без да има конкретно какво дава това усещане.

Има два момента, обаче, които са много важни - визуализацията не трябва да има нищо общо с това, което се случва в момента - да сравнявате моментното състояние с визуализацията е все едно всеки ден да разравяте семето, за да видите дали е покълнало.

В никакъв случай не се визуализира наличие на определени суми или на определена работа, защото не се знае с цената на какво ще бъдат осигурени!

И най-важното - не се опитвайте дори да преценяте кое от случващото се в следващите месеци отговаря на визуализацията и кое - не. Приемете, че всяко нещо, което се случва, е за добро и води към нея. От вас се иска само да разберете в какво се състои това добро - да не налагате свои представи (те са стари и са довели до сегашното състояние), а да променяте представите...

Тук трябва да призная, че ако някой ми беше показал само ъгълче от това, което съм и правя сега, преди 25 години, щях да бъда категорична, че има някаква грешка и това няма как да съм аз и няма как да живея така. Е, защо 25 - за някои неща май и 10 стигат....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безпаричието и безработицата са част от изпитанията по Пътя.

Дават ти ги и те гледат какво ще научиш от тях.

При мен това състояние трая около 5г. при това с допълнителна екстра-малко дете.

В този период научих няколко неща:

1,Почти нямам нужда от храна,за да съществувам в материята.

2,Имам нужда от 2 "ризи"-когато едната е изпрана,да сложа другата на гърба си.

3,За децата Господ се грижи ,щом са се появили на света/нещата ,необходими за тях някак си се уреждат/

4,Започва се от смирението.

5,Започва търсенето на Бог/първо във външен план,а с напредването и във вътрешен/

Всъщност трябваше да поработя върху СМИРЕНИЕТО.Още тогава го знаех някак си вътре в себе си.

В този период си зададох въпросите и започнах да търся отговорите:Защо на мен?

Бях специалист,умеех толкова много неща,млада,....

Защо точно това?

Коя съм аз?От къде идвам и накъде отивам?

Какъв е смисълът на живота?Какво имам да науча тук и сега?...........................

Това е моят опит с безработицата и безпаричието.Ако не бяха ми се случили,

щях да си вегетирам "щастливо" и "успешно" в блатото на материята....

:3d_111:

Според мене, богатството на човека се заключава в житното зрънце, което той посажда навреме. Ако ми предложат богатството на най-големия милиардер в Америка и едно житно зрънце, бих предпочел житното зрънце. За мене, житното зърно струва повече, отколкото милиардите на най-големия богаташ в света. Ще кажете: Ето един глупав човек! Ако имаме толкова пари, ще платим всичките дългове на България, и тя ще стане свободна, велика държава. Глупавият не се нуждае от пари; умният има нужда от пари. – Защо умните хора се нуждаят от пари? Какво ще стане с тях, като забогатеят? – Бог ще ги бие. Като не давате пари на глупавите, вие ги заставяте да работят, умни да станат.

Учителя ,Запалят свещ

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×