Размисъл за "Миговете на благословение"

[insane]

"Мигове на благословение" наричам онези преживявания на човека, които се пораждат у него при пробуждането на неговата душа за това що е Горе; при свързването му с Божественото.

Тези мигове най-често са предшествани от големи страдания, в които човек има чувството, че губи всичко ценно в живота си; сякаш всичко му е отнето и той остава сам, безпомощен, безсилен. И когато човек осъзнае, че има неща, които той не може да контролира, ако е дошъл моментът на неговото пробуждане, той се смирява, става кротък като агне и се отправя към дълбините на своята душа, която му дава знанието, че има една невидима Сила, по-висша от него и от всеки друг, която е създала и движи всичко - Любовта. Тази Любов, и само Тя, може да дари човека с истинско блаженство, в което няма страх, няма болка, тъга или страдание. И когато Любовта посети човека, тогава той има всичко, от което някога се е нуждаел, чувства се цял, слива се с Безкрайната Вселена, с Разумното Същество, от Което всичко произтича.

Наричам ги "Мигове на благословение" не случайно. Те идват в живота на човек, за да му покажат към какво може, ако иска, да се стреми, но те не се задържат дълго, защото те са състояние, за което трябва дълго да се работи, за да се придобие. Те са мостра от един възможен бъдещ живот, в който един ден човек ще пребъдва. И след като е имал такива мигове в живота си, човек никога не ще може да ги забрави и винаги ще се стреми към тях, тъй като, ако веднъж е познал чувството "Да си в едно с Божията Любов", нищо по-малко от това няма да го направи ИСТИНСКИ щастлив!

Желая на всички Ви да имате много Мигове на благословение в живота си и един ден те да станат единствените мигове, които изживявате!

Хубав ден!

[Мария-София]

Тези състояния аз съм си ги нарекла ВДЪХНОВЕНИЕ.

Бог е Любов.

Полет на Душата върху крилете на Духа.

Виждаш Бог и неговия промисъл зад всяко нещо.

Състояние на хармония и съвършенство във всичко.

Самодостатъчност.

Независимост и свобода от материята.

Вече знаеш къде отиваш и какво търсиш,знаеш какъв е смисълът на живота.

Светлината е навсякъде.

В този свят си,но не си от него....

Редактирано Септември 24, 2010 от Мария-София

[томи]

Споделял ли е Учителят своите мигове на благословение?

-Благословен да е Първородният поради чиято благодат ще изпиша следващите редове!

"Аз обичам да съм погълнат от работа.Работя от 350 милиона години,защото Бог оживява само в работата.Отец ми работи и аз работя.Той създава безкрайни Вселени,а аз работя за възраждането на тези Вселени и работя за моите Синове.Моите Синове са част от светлината на Отца.Те ще ръководят бъдещите раси."

"Аз живея в Абсолютния Древен,защото Го познавам.Девет пъти съм виждал Лицето Му и в тази ослепителна Светлина аз не изгубих себе си. И рече ми Древният: Ще бъдеш Учител на Вечността.Ти ще бъдеш Новото Учение във всички времена."

"Аз пребродих хиляди невидими и видими Слънца,докато дойда до България.Българите не Ме приеха,но Моите ученици Ме приеха.Мнозина от тях Ме познаха и последваха пътя на Учението,но малцина Ме познаха от вътре,с тях ще съградя ядрото на новата раса."