Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Наркозависимите. Комуната в кв. Аспарухово

Recommended Posts

Има една църква и една духовна общност, която се е погрижила за хора известни като наркозависими.

Често този етикет се лепва с голямо пренебрежение и остава неизтриваем.

Често това се прави от неразбиране.

Иска ми се да дам една информация, която може би ще промени погледа на хора, които не са се интересували какво стои зад този "етикет".

Хероиновата зависимост се получава след първата доза. Втората в 80% от случаите е неизбежна, третата е вече болестно състояние. Какво означава това?

Правени са много опити с животни и са изследвани много хора. След първата доза хероин се получават химични изменения в определени мозъчни центрове. Още след първата доза тези изменения вече са труднообратими. След втората почти необратими, да не кажа напълно.

Често жертвите са деца на по 13-14 години които не са запознати с проблема и в тази сложна възраст реплики от рода -" От един път нищо няма да ти стане" са фатални, когато става въпрос за хероин.

Тези млади хора стават напълно безпомощни и не са в състояние да си помогнат, когато родителите разбират вече е твърде късно. Защото малко след първите дози започва и вътрешно увреждане на органите, деградация на личноста. Ако не умре от свръхдоза, която е задължителна в крайните фази, хероин зависимият умира от разпад на кръвоносните съдове, костите ..... изобщо пълно вътрешно разяждане.

Не случайно в някои държави хероиновата зависимост е обявена за мозъчно заболяване.

Метадоновите програми са химичен начин да се подтиснат тези мозъчни центрове и да се преодолее хероиновия глад. Но деградацията на личността, която настъпва в следствие на това увреждане изисква няколко различини вида специалисти- психотерапевти, клинични психолози и т.н. и около 3 годишен оздравителен цикъл, който като се изключи метадона може да стигне до 6год.

Защо пиша всичко това? За да стане ясно какво се случва с едни момчета в едно защитено жилище, в един квартал в г. Варна.

Без метадон, без психотерапевти, без специалисти. С подкрепата на няколко духовници посветили част от ежедневието си в служба на тези момчета. С помоща на случайни хора и програми за превенция , които се броят на пръстите на едната ръка, те са изградили временно жилище в църковния двор и защитено жилище в един жилищен блок. Учейки момчетата на вяра, мотивация и труд, те се опитват да помогнат в борбата им за оцеляване. Защото при хероиновата зависимост има или смърт или борба. Момчета на по 26-28 год, които са от 10-15 год зависими се опитват да открият живота отново. Всъщност да го открият изначално, защото от 13г до 27г обикновено е един цял цикъл от житейския път, който за тях не съществува.

Освен материалната ежедневна борба, основния проблем е адаптацията след излизането от защитеното жилище. Тогава, когато никой не те иска, когато никой не ти вярва, когато нямаш нито един приятел, когато всичките ти роднин са се отказали от теб, когато си сам. Тези хора имат нужда от мотивация, от вяра и от среда, особено когато се опитват да влезнат в живота с вдигната глава, нека не им обръщаме гръб.

П.П. Много е страшно, че подобна помощ няма за зависимите момичета. Тези момичета са оставени на себе си. Онова "себе си", което са приспали.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

61973_1400086643099_1260295326_30922964_4756162_n.jpg

Това е зайче, едно от зайчетата, за което наркозависимите се грижат. Отглеждат зайчета и ги подаряват на сватби. Красиво е ...

Но гледайки тази снимка и решетките, пък и погледа на зайчето, си спомних за всички онези, които сме низвергнали и не обичаме. А те имат нужда само от любов и от подкрепа ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ще ми се да споделя някои мои мисли, за да не се получи тавтология с други подобни теми в Портала.

За наркозависимите се говори на много места, от специалисти и от неспециалисти, от засегнати от проблема хора: майки, бащи, сестри и братя ... Всички ние сме наясно с проблема, знаем, че положението на зависимите е тежко, че държавата не помага особено, няма рехалбилитация за момчетата и момичетата, които вече са "чисти".

Не мисля и, че тази тема трябва да акцентира на негативното, а на друго: да дава пример и на други, да се знае, че помощта е възможна, както и мисията да се завърне зависим в живия живот, е възможна, тя не е утопия.

Дори това, че активните лица в тази история, са духовници, не трябва да е на преден план. На преден план трябва да е човечността и желанието да се помогне. А ако не можем да помогнем реално: дали с дарения или подобни, достатъчна е съпричастността към проблема, и пак повтарям - към позитивното му отразяване и споделяне.

Просто трябва да знаем, че надежда има: докато сме живи и докато се борим.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона,аз не познавам лично наркомани,но съм виждала дрогирани млади хора.:(Всеки един от тях е имал своята причина за да посегне към наркотика.

На наркозависимите може да им се помогне и това не трябва да бъде приоритет само на духовниците.

Може би трябва да се тръгне от пресичането на пътя на дрогата.Компетентните органи са в състояние и трябва да го направят час по-скоро.Сега всеки който поиска да си купи наркотик може да го направи безпроблемно.

информация

Според мен за посягането на непълноленти към наркотиците най-голяма вина имат родителите и би трябвало да им се търси отговорност.

На наркоманите трябва да се гледа като на болни хора,а не като на престъпници.

Трябва да има клиники,където наркозависимите да се лекуват в човешки условия.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря valemi

за споделеното!

Наистина проблемът с наркозависимите е основно информираността.

За всички други зависимости или болести с летален край се говори малко или много в медийното пространство. Има гласност, има антиспин кампании, има антитютюневи реклами, много кампании за болните от рак и какво ли още не, а тази група от обществото е оставена в девета глуха в неизвестност.

Разбира се в обществото е разпространено мнението, че тези хора сами желаят това положение да продължава, сами се заробват и т.н., затова няма нужда да им се помага.

Всъщност истината е друга, но тя не е изгодна за никой.

Хероинзависимият е болен човек, един път физиологически с химично изменени центрове в мозъка, втори път психически с деградирала личностна представа, в следствие на мозъчните изменения.

Никой няма интерес това да се обяви като заболяване, защото ...... много правителства, много финансови империи, много мултимилионери градят банковите си сметки за сметка на тези нещастни хора. Има легални количества хероин, които преминават границите ежедневно.

За разлика от всички други зависимости и заболявания тук фармацевтичната промишленост няма изгода ( най- големия манипулатор) . Преодоляването на зависимостта от хероинзависимият е изгодна само за неговите близки, ето защо положението е поставено така че освен тях никой друг не се интересува от лечението на тази група хора. няма информация за това кое наркотично вещество до какво води, какви изменения настъпват и до какви психични отклонения водят. Много от тинейджърите, го приемат като "изпушена тайно цигара" без да имат информацията, колко огромна е разликата в ефекта.

В училищата се говори за СПИН, за презервативи, за цигари, но за видовете наркотик и тяхното влияние никъде не се говори. Няма информация, има страх или облекчение, че ето аз нямам този проблем.

Страхът е основателен, защото решения и варианти по въпроса няма.

Облекчението е заблуда, защото винаги може следващия да е нашето дете, брат, съпруг. Гаранции няма.

Изключително грозно е лепнат етикета- "бивш наркоман няма"- реалността обаче е, че за тази група лечение няма, тяхната еднократна грешка е обявена за смъртна присъда или доживотна зависимост.

Тези хора не могат да се справят сами, защото не знаят какво се случва с мисленето им, в същото време са отхвърлени от всички. Варианта, който сме им оставили да преживеят и днес е поредната доза.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

valemi благодаря ти за споделеното. Познавам деца, наркозависими. За жалост са и пласьори. Не са лоши. Даже напротив, винаги са ми помагали. НО е жалко, че няма повече програми за помощ на тези деца. Изобщо цялото отношение на обществото е сбъркано. Присъдата различен е страшна, в БГ. И точно липсата на информация, заравянето на главата в пясъка, от страх, прави това общество неадекватно да се справи с проблемите си.

Не знам как да помогна, а ми се иска. Желая ви много сили и вяра в собствените си възможности, вяра, че можете да се справите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Темата беше написана с една друга цел, ала какво стана?

Темите се изместиха, щото човешките проблеми придобиха битов характер?

Аз обаче ще припомня: какво е да нямаш работа и да те отхвърлят като мръсно псе, независимо дали си бивш наркозависим или си затворник. В нашето общество на големи души, но малки сърца, всеки бяга като от прокажен и много говори, и много плямпа ...

Много мразим алкохола, той е вреден - ау, ние сме велики, ама иначе раздваме индулгенции. Не. Че, ако гооворим така, как ще помогнем?

Валеми, не си сама, има много хора като теб в България и те търсят изход - за близките си, за себе си, за бъдещето си, не си сама, знай го и това е достатъчна причина да продължиш.

Анонимността е силната ни черта (ние в друго не сме силни), но истината има нужда от свидетели и затова твоята борба, личната ти кауза ще е успешна.

Упорствай!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×