Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Zenda

Вредни навици: алкохолизъм, никотин, дневен режим

Recommended Posts

Здравейте!

Приятелят ми, с когото живея от година и половина, е алкохолик. Пие всяка вечер около 3-4 литра бира, защото "ако не се чувства пиян, не може да заспи". Той има и много други проблеми - депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес, пушач. Вечер не може да заспи, защото има прекалено неприятни мисли. Понеже проблемите му са започнали още от детството (например, родителите му все са му повтаряли, че е лошо момче и за нищо не става), чрез алкохола той подтиска негативните емоции, свързани предимно с ниската му самооценка.

Откакто сме заедно много се е променил - винаги казва, че имам добро влияние върху него и благодарение на това доста от проблемите се подобриха. Направи и много неща, които преди са били немислими за него - например ходи на психотерапия веднъж седмично вече от олколо 9-10 месеца. Тази терапия започна с идеята той да спре алкохола. Обаче, тъй като лежащите в основата на алкохолния проблем причини са също много сериозни, малко по малко неговия терапевт спря да се занимава директно с алкохола, а сега третират неговото минало и депресия. Разбирам, че така и алкохолния проблем ще се повлияе, по бавния начин, защото вече има промени в мисленето на моя приятел. Работата е там, че няма никакъв резултат в борбата с пиенето, никаква промяна. Имам чувството, че никога няма да спре да пие! А ние планираме деца, но в никакъв случай докато алкохолният проблем е налице!

Въпросът ми е:

Има ли нещо, което АЗ мога да направя, за да му помогна да откаже алкохола? В неговия случай хубавото е, че той иска промяната, бори се, има желание, но е много пристрастен (пие ежедневно от около 15 години, сега е на 33), т.е. алкохолът е все още много по-силен от него. Аз знам, че нищо не става на сила, така че се опитвам да не го притискам. Старая се да реагирам положително, да му давам любов и подкрепа, но все пак и аз съм човек - понякога съм толкова разочарована, че го показвам - сърдя се, карам му се и т.н.

Моля, дайде ми съвет какво да правя:

1. Искам да му помогна да спре алкохола, ако това изобщо е възможно (защото мисля, че само той може да го направи...). Предлагала съм му да смени, или да включи още един терапевт, който да се занимава пряко с алкохола; да посети група; да прочете еди коя си книга, но той не прави нищо ако наистина не го пожелае, а аз не искам да го натискам. Моите съвети имат много слаб ефект, или нямат;

2. Не искам да направя нещата по-лоши чрез неподходяща намеса от моя страна, но е възможно да го правя без да се усещам.

Много ще съм благодарна за какъвто и да е съвет или идея!

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В село Бракьовци близо до София има прекрасна общност за зависимости (Феникс), където би могъл да поработи върху себе си за два три месеца. Вие бихте могла да намерите и прочетете следните две книги, с помощта на които да схванете принципите на работа със зависимости: мотивационно интервюиране и не пуша вече. В първата е даден изключително мощен метод за предизвикване на осъзнаване на несъзнаваните илюзии, предизвиквани в ума от зависимостите, за осъзнаване на т.н. полза за несъзнаваното. Тази несъзнавана полза всъщност поддържа пиенето на приятеля ви психически! В книгата е даден метод за мотивиране чрез създаване на здраво несъответствие между илюзиите на несъзнаваната полза и желаната цел, трезвостта! Втората книга "не пуша вече", макар и да е за цигарите, практически съдържа и показва как на дело се ползва методологията на осъзнаването на несъзнаваната полза, разбирането на илюзията и и неутрализирането и чрез здравия разум, както и на постоянното мотивиране за промяна! Просто докато четете си заменяйте наум думичката цигари с алкохол, за да пренесете принципите, заложени в книгата върху проблема на приятеля си. Добрият вариант е да ползва помощта на психотерапевт, който умее да работи успешно със зависимости!

Приятелят ви пие, защото несъзнаваното му е дълбоко убедено, че алкохолът му носи спокойствие, радост, смелост, сигурност, мъжественост, веселост и т.н. Това е една мощна автохипноза. Той несъзнавано е силно убеден в ползите от пиенето си! Въпросът сега е не да му се казва колко е вреден алкохолът и т.н. - той знае това. Ключът е да опознае добре несъзнаваните си вярвания за пиенето, които го карат да пие с убедеността си в ползите от пиенето. Да ги опознае, неутрализира с разбирането си и да развие силна мотивация за постигане на тези несъзнавани ползи чрез трезвостта и един силен устремен към цел живот вместо чрез алкохола! Сега несъзнаваното му е силно убедено, че ако спре пиенето, ще жертва, ще загуби нещо много важно за него. Истината е, че това е едно силно самозалъгване, а алкохолът всъщност отнема радостта, смелостта, мъжествеността, спокойствието и щастието! Подсъзнанието му сега силно вярва, че чрез алкохола си набавя тези преживявания. Целта на терапията би била тези несъзнавани ползи да бъдат отделени от алкохола чрез разбиране и мотивирано прикрепени към един здрав и силен живот! Работата върху личността, която прави с терапевта си, е чудесна и е добър фон на една по-директно насочена към трезвостта му психотерапевтична работа!

Това е метод, при който основният двигател на промяната е правилното осъзнаване, разбиране и развиване на силна мотивация! Волята в случая има по-малко място, но не и сама по себе си и не само с нея... Тя е като спирачка. Понякога определено има нужда от нея - но за малко и на място. Не може да се разчита само на тази спирачка, когато зад нея стои мощен несъзнаван двигател, тласкащ зависимостта!

Приятелят ви пие предимно бира, което значи, че физическата му абстиненция е по-малкият фактор, а по-сериозният при терапията му е психическата абстиненция, която идва от въпросното несъзнавано автохипнотизиране!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря за отговора!

Идеята приятелят ми да прекара 2-3 месеца в общност за зависимости е най-доброто, което може да се направи за него - така той ще прекъсне омагьосания кръг на ежедневието: събуждане късно - отиване на работа - работа до късно - вечер релаксация с алкохол - лягане късно - събуждане късно и т.н. Предлагала съм му постъпване в такава "клиника", къдете ще може да се концентрира върху оздравяването си, но в неговия случай е много трудно - работата му е такава, че не може да отсъства дори за 1 месец, т.е. трябва да напусне, а той си харесва работата, освен това тя е стъпка в кариерата му и напускането на този етап ще е "професионално самоубийство". Така че засега това отпада :(

Аз ще прочета книгите, но за него незнам; той иска да се излекува, но в същото време има някаква задръжка да мисли много-много по алкохолния си проблем, или да чете книги по въпроса - приема го като нещо мъчително, досадно, може би го депресира... Предполагам причината е, че подсъзнанието му, което получава удоволствие от алкохола, не иска този проблем да бъде разискван и се бори с разума - битка, в която разумът е по-слабия съперник.

Това, което аз обикновено правя, е да чета съответните книги и да му разказвам части от тях или да го помоля да прочете определен откъс (така е било с книга за депресията например, и с една за щастието). Това обаче изиска усилие и време от моя страна и не винаги смогвам да му предоставя всичката информация, която искам.

Радвам се, че препоръчвате и книгата за пушенето - всъщност това е другият голям проблем. Пушенето не се възприема като такъв обществен проблем, както пиенето, но според мен е! Пушенето е страшно токсично и предполагам е по-отровно и вредно от алкохола. Моят приятел не пуши много - няколко цигари, само вечер; това е също една зависимост, с която се борим.

Казвате: "Работата върху личността, която прави с терапевта си, е чудесна и е добър фон на една по-директно насочена към трезвостта му психотерапевтична работа!" Това ме окуражава отново да го посъветвам да започне терапия с още един терапевт - този път директно насочена съм зависимостта му. Предишният път ми отказа с довода, че и вторият терапевт ще започне с алкохола, но като види колко други проблеми има приятелят ми, ще се насочи първо към тях и така ще стане същото като с първия терапевт. Всъщност, предполагам, че когато избираме втори терапевт, трябва да обясним ситуацията с първия и да пожелаем изрично специалист по зависимостите за директна работа по въпроса.

Още веднъж благодаря!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Психотерапията е планов процес. Тоест има определени строго структурирани стъпки, които в определен времеви интервал да водят до резултати, свързани с поставената предварително цел – в случая спиране на алкохола.

С две думи, психотерапевтът на приятеля ви трябва да го е запознал с плана си за работа и сроковете, в които се очаква резултат. Това е задължително, защото приятелят ви е активна страна в терапията, все пак клиентът прави промените, не терапевта. От друга страна той плаща, а щом плаща, трябва да знае сроковете, за които се очаква резултата. Така сам може да прецени правят ли те двамата с терапевта си нещо или само си говорят.

Искам да предупредя вас и всички четящи - ако плановете и срока не са налице, психотерапевтът няма стимул да работи ефективно, защото да приключи терапията, означава да загуби доход. Пиша ви това, тъй като 9 месеца по 4 сесии са си много време и е абсолютно необходимо вече да се поставят срокове пред терапевта. Така ако в техните рамки няма ефект - не се спре алкохола, самият терапевт трябва да прекрати терапията признавайки, че не може да се справи.

2. За да направи някой каквато и да е промяна, се нуждае от причина. И то сериозна.

Интересно каква е сериозната причина, поради която приятелят ви ще трябва да се мобилизира и спре алкохола? Тя наистина трябва да е много, много сериозна. Ако това не е така, как ще го спре? Той и за това и не го спира. Няма сериозна причина.

Както казва Ницше:”който има защо, може да преодолее почти всяко как”.

Интересно ми е и вие самата какъв срок сте си дала да търпите това положение?

Защото търпението в случая означава или липса на здрав разум или много ниска самооценка. / В рамките на шегата, май така извъртях нещата, че вие се нуждаете от психотерапевт, а не той. /

Всъщност съм съвсем сериозен. Рано или късно той ще трябва да избира между вас и бирата, защото усещам във вас здравия разум. Аз мисля, че колкото по-рано бъде поставен пред категоричният избор, толкова по-добре е и за нег, и за вас. Така ако избере бирата, ще може да си подредите живота наново.

Като казвам категоричен, не ме разбирайте веднага – но защо например да не поставите срок, в който той постепенно да намали бирата? Кой е казал, и че трябва напълно да я спре? Въпросът е да поставите вие самата срокове и ограничение на количеството. Направете го, нищо не ви пречи.

Така той ще си избере – бирата или вас. Разбира се, че може и да избере бирата. В това няма нищо страшно. Представям си как аз бих живял с човек, който предпочита чашата пред мен. Всъщност бих черпил, че съм се отървал от него.

3.Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него. Това е много лоша позиция за здрава връзка или брак. Рано или късно ще се изтощите и станете нещастна.

Казвате-Моите съвети имат много слаб ефект, или нямат;

Ако сега, в началото на връзката ви, вашите съвети имат такъв ефект, какъв ефект ще имат те след няколко години? Повярвайте ми, ако един мъж не се съобразява в началото на връзката със жена си по такива важни въпроси, никога няма да го прави. Лошото е, че след време въобще престава да се съобразява.

4. Търсите втори терапевт, който да работи отделно по алкохолния проблем. Това е възможно само при едно условие: двамата терапевти са част от един екип. Т.е. те трябва да се познават, да имат еднакво мислене и се допълват. Втория терапевт трябва да бъде препоръчан от първия. В противен случай разногласието между психотерапевтите и школите може да доведе до по-големи неприятности, отколкото ползи. Има реална опасност приятелят ви да попадне в ситуация на дете, чиито родители не се разбират и му подават различни сигнали. Той ще бъде объркан. Мисля, че няма разумен колега, който да се съгласи да работи с клиент, който да ходи едновременно при друг, който да има различни възгледи.

Съветът ми е: Тъй като сте разумна, алкохолната употреба на приятелят ви за вас е много по-голям проблем, отколкото за него. Поставете вие сроковете за решаването му. Бъдете категорична в тях. Нищо не губите. В единият случай ще имате съпруг, който не пие. В другият: ще сте се спасила от живота с човек, който цени повече бирата от вас.

ПП: пишете- Обаче, тъй като лежащите в основата на алкохолния проблем причини са също много сериозни, малко по малко неговия терапевт спря да се занимава директно с алкохола, а сега третират неговото минало и депресия.

Най-сигурният начин да си останеш с проблема е като започнеш да се ровиш в миналото. Миналото е толкова обширно, че с години може да се ровиш и останеш в него без каквато и да е полза.

Много по-полезно е като се спреш на настоящето и бъдещето.

Например знае ли той какво да прави, когато спре бирата? Задавали ли сте си въпроса –Какво ще правим вечер, когато той не пие? Как ще уплътнява той времето си ? Телевизия ли ще гледаме, секс ли ще правим, табла ли ще играем, ще спортуваме ли ?

Трябва с нещо да запълните времето, иначе навикът си е навик, той ще се върне.

Успех!

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, хип е прав за взаимоотношенията ви и за начина за преодоляване. Горе ви писах да прочетете, да видите начините за справяне - тов аби ви обогатило. Но да, не сте му терапевт, ролята ви е на приятелка! Хип е прав и за търпенето ви на проблема повече от нужното...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Докато отговорът на Орлин ми се стори някак благ, този на Хип направо ме хвърли с всички сили срещу реалността. Бих искала да коментирам по-конкретно някои неща:

1. Психотерапията е планов процес.

В началото е имало конкретен план със срокове. Скоро обаче са се отклонили - първо към миналото на приятеля ми, а сега към настоящето му, но не във връзка с алкохола, а за това как той възприема себе си (понеже е нестабилен и несигурен). Сега само си говорят, няма план. Ще помоля приятеля си да поиска срокове от терапевта си.

2. За да направи някой каквато и да е промяна, се нуждае от причина. И то сериозна.

Ами аз неведнъж съм му казвала, че няма да правя деца с него, ако не спре алкохола, и няма да го чакам цял живот защото "времето ми изтича". Така че според мен това е достатъчна причина. Той в такива моменти винаги се стряска, но дотам... Всъщност други неща е променил вече заради мен: пуши много по-малко, не излиза вечер с приятели да пие, храни се редовно, ходи по-рано на работа, отвреме на време спортува. Само пустият алкохол не се влияе!

"Защото търпението в случая означава или липса на здрав разум или много ниска самооценка."

В случая търпението ми идва от липса на здрав разум, т.е. обичам го, заради многото други позитивни качества у него, и затова го търпя. Обаче да обичаш някого не значи, че можеш да живееш с него! Самооценката ми всъщност е доста висока, а преди беше даже малко прекалено висока, което също не е добре. А дали съм си дала срокове докога да го търпя - смешно е, но да - дала съм си грубо 2 години (сега съм на 28). Въпроса е, ако не е спрял съвсем алкохола, но е по-добре по отношение на други неща, дали ще мога да го оставя?

"Въпросът е да поставите вие самата срокове и ограничение на количеството."

Това съм го опитвала няколко пъти, но не става... успехите са твърде краткотрайни и следва разочарование.

3.Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него.

Това е абсолютно вярно. Но не знаех, че е лоша позиция... Всъщност наистина понякога ми идва в повече аз да давам, да давам, а да не получавам толкова много в замяна :(

4. Търсите втори терапевт, който да работи отделно по алкохолния проблем.

За този втори терапевт се обърках вече... няма да предприема нищо докато не видя какво ще стане с първия, но ще настоявам за по-бързо развитие там.

"Задавали ли сте си въпроса –Какво ще правим вечер, когато той не пие?"

Да, всъщност често сме си задавали този въпрос :) и отговора е спорт (той много обича да плува) и повече секс (работата е там, че той иска да е изморен, за да може да заспива), също четене заедно, малко телевизия (но тук проблемът е, че четенето и телевизията вървят с бирата...).

Много благодаря за мнението, беше ми изключително полезно да "чуя" тези неща!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Мисля, че правило сте разбрала и схванала, че думите ми не претендират за някаква истинност и трябва да се приемат само като идеи, върху които да помислите.

Може би моята реалност е малко изопачена, а и няма как да не е така. Проблемът е, че съм имал много пациентки в подобно на вашето положение, без значение дали навика е – да те побийват два пъти седмично, след което много да ти се извиняват и обичат; или е да е преспят с всички твои познати и непознати жени, кълнейки ти се, че е за последен път; или да си импотентен и да не може да правиш секс и деца, но да се кълнеш че идната седмица ще събереш кураж и отидеш на лекар и това да е години и т.н..

Навикът няма значение, важното е че тези жени не идваха на етап, в който да ме молят за съвет как да се лекува приятеля или мъжа им. Не, те идваха, защото проблема вече беше съсипал собствената им психика и невротичните оплаквания не им даваха мира. Те биваха като играч на рулетка, загубил огромна сума пари, но продължаващ да залага, знаейки, че няма шанс да спечели, но и че ако спре, трябва да се гръмне заради загубите. Мисля, че в темата за регресия съм описал една такава над 50 годишна жена която искаше решение казвайки ми ,, Не издържам вече. Децата ми пораснаха и вече ги няма, но мъжът ми си остана същото малко капризно, заядливо дете. ‘’

Те просто се бяха заблудили и не бяха направили това просто, нещо което ви съветвам –да поставят срокове и държат на тях. За това и загубите им бяха 5-6, а понякога и повече загубени години и разбито здраве.

За съжаление това е реалността от която ви пиша, дори и в момента работя с подобни жени. И повярвайте ми никак не ми е леко.

Понеже мнението ми се разминава с вашето и мисля, че сте разумна, а и за други които може имат проблема ви, ще продължа с разсъжденията си .

1. Цитат -Ами аз неведнъж съм му казвала, че няма да правя деца с него, ако не спре алкохола, и няма да го чакам цял живот защото "времето ми изтича". Така че според мен това е достатъчна причина. Той в такива моменти винаги се стряска, но дотам...

Проблемът е в думичката ,,неведнъж’.’ Има едно изследване, което показва, че ако човек не промени дадено поведение след втората забележка, няма да го направи никога - в смисъл без някаква друга съществена промяна. В този капан неведнъж попадат най - често родителите – те повтарят едно и също и очакват детето да се промени. Няма, повтаря се само 2 пъти, след което се предприема нещо друго.

За децата като мотиватор – съдите по женската психика, ние сме различни. Погледнете около вас мъжете - колко от тях можете да определите като хора с развит бащински инстинкт? Малко, нали? Бащиният инстинкт, ако се развие изобщо, се развива доста след раждането. Да се разчита на него като мотиватор сега е ….нереалистично.

Всъщност, ако детето се появи, няма ли ангажиментите на приятеля ви да се увеличат? Няма ли вие, залисана в детето, да му отделяте по-малко внимание?

Кой тогава ще го успокоява и подкрепя ниското му самочувствие?

Наистина ли мислите, че мъж с- цитирам ,,,депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес’’няма да се бои от това да поеме отговорност и стане баща?

Определено в случая детето е слаб мотив за промяна.

2.Цитат - А дали съм си дала срокове докога да го търпя - смешно е, но да - дала съм си грубо 2 години (сега съм на 28).

(следващите редове пиша не като психотерапевт, а като лекар, работещ в клиника за лечение на репродуктивни проблеми) В цяла Европа се води разяснителна кампания относно това жената да бъде стимулирана да ражда между 22 -26 години. Проблемът не е в невъзможността да се забременее и по късно. Проблемът е в това, че много двойки имат заболявания свързани с невъзможността това да стане. Понякога се касае за банални инфекции, но има и тежки безсимптомни заболявания. Те се лекуват, обаче за това се иска време и точно тук е проблема-времето понякога е месеци и години, а и едно младо тяло се лекува много по-бързо. По тази причина се отделят много пари/не и у нас/това да се пише и говори в пресата и другите масови средства за оптимално първо раждане между 22- 26 г.

Защото в момента средната възраст на първо раждане в западна Европа е почти 32 години. Така че ако наистина има нужда от лечение, жената ще трябва да роди вече на 34 -35 години, което си е рисково.

Цитат - Въпроса е, ако не е спрял съвсем алкохола, но е по-добре по отношение на други неща, дали ще мога да го оставя?

Никой не говори за оставяне - приемането също е решение. Тогава няма да се ядосвате и получите нервно разстройство.Но вие трябва тогава да си дадете срок –за колко време ще трябва да го приемете

Цитат - Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него.

Това е абсолютно вярно. Но не знаех, че е лоша позиция... Всъщност наистина понякога ми идва в повече аз да давам, да давам, а да не получавам толкова много в замяна

Позицията е наистина лоша, защото вие не знаеш как да го правите. Но сте умна и предполагам сте си задала въпроса, защо терапевта му не ме е извикал? Най-малкото щеше да ви инструктира как точно да му помагате и вие сега не бихте писала тук и чела глупостите ми. За колко време си мисли той, че ще може да му помогне с 4 часа месечно, без да се включите вие, която сте непрекъснато до него? Всяка жена знае, че човекът, който може да успокои най-добре мъжа, е собствената му съпруга – приемам, че вие сте такава и без брак. Как един терапевт няма да използува този ресурс, наистина ми е чудно?

Важно: Помолете, без да настоявате излишно, приятелят ви да пита терапевта си и на следващата среща да отидете и вие, като мотива е наистина да получите някакви указания как да помогнете в терапията и участвате в нея. Ако терапевтът се съгласи – това неминуемо ще ускори терапията. Ако не го направи, това може да означава или че не иска тя да протича бързо, или че е в задънена улица и сам не знае какво да прави. В случая вашият приятел също може да не се съгласи и това би било интересен повод за размишление от ваша страна. Така че, направете го! Нищо не губите, може само да спечелите.

Цитат - , малко телевизия (но тук проблемът е, че четенето и телевизията вървят с бирата...).

Това е трябвало да бъде обсъдено между вас тримата – вие, мъжът ви и терапевта, като би било възможно да смените начина, по който го правите или им намерите заместител.

<BR style="mso-special-character: line-break"><BR style="mso-special-character: line-break">

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Отново благодаря за обстойния отговор :)

И отново бих искала да коментирам казаното:

"За децата като мотиватор – съдите по женската психика, ние сме различни."

Да, това е вярно, разбира се :) Но когато пиша тук, не винаги се улавям, че пиша на хора, които не знаят цялата история. Всъщност това, което приятелят ми иска, е да има семейство и да се чувства у дома си (защото не е имал тези 2 неща преди да ме срещне - семейството му е създавало кошмарна среда за децата си; и двамата - той и сестра му, са правили опит за самоубийство в даден момент от детството си, а след като са били пратени на психотерапия заключението е било, че всъщност родителите са за терапия...). Та откакто сме заедно, той казва, че се чувства за пръв път у дома си, и че има хубаво семейство (аз) и наисина виждам, че е все по-щастлив с времето. Фактът, че не иска да губи това, според мен би трябвало да е достатъчната причина; той най-вероятно ще го изгуби ако не спре алкохола.

"Наистина ли мислите, че мъж с- цитирам ,,,депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес’’няма да се бои от това да поеме отговорност и стане баща?"

Да, страхува се. И в същото време го иска. Но децата не са истинския мотиватор, прав сте; ако има такъв - това съм аз. Той вече е променил доста неща заради мен (т.е. заради нежеланието си да изгуби намереното щастие от дома и семейството).

"В цяла Европа се води разяснителна кампания относно това жената да бъде стимулирана да ражда между 22 -26 години."

Интересно, незнаех за това! На мен ми се появи силно желание да имам деца преди около 2 години, преди това не съм имала кой знае какво желание. Тогава обаче нямах татко под ръка. Сега пък се съмнявам в таткото! И все пак, причината да му дам още малко време е, че искам и аз да си дам още малко време. Работата ми в момента е изключително натоварена и отнема повечето от времето ми; понякога работя по много часове, понякога и през уикенда... договорът ми изтича след година и половина и съм решила след това да не продължавам с този тип работа; тогава и мисля да правя деца.

"Въпроса е, ако не е спрял съвсем алкохола, но е по-добре по отношение на други неща, дали ще мога да го оставя?"

"Никой не говори за оставяне - приемането също е решение. Тогава няма да се ядосвате и получите нервно разстройство."

Понякога съм мислила и за това, защото неговият алкохолизъм не е толкова разрушителен за мен. Когато се напие, никога не става агресивен, а напротив - става много благ, мил, любвеобвилен, мек, говори ми само хубави неща (силно преувеличени, но е приятно все пак) - много комплементи, казва ми колко много ме обича, колко съм добра за него, а за готвенето ми като говори така ме превъзнася....и много такива подобни. Проблемът е, че той си ляга късно и винаги ме буди посреднощ - за да ми ги говори тези неща, да ме гушка и т.н. и аз - ща не ща, съм будна около 1 час заради това, докато той заспи. Каквото и да му говоря (примерно да ме остави да спя) - не слуша. Това е, да кажем, единствения пряк сериозен проблем от пиенето му за мен. Но има и много индиректни проблеми - всички знаем колко е вреден алкохола; подсилва му депресията и несигурността; така продължава и да пуши; справя се по-зле на работа, защото винаги е с махмурлук; няма сила; няма нормален сън. Ами качеството на сперматозоидите? Това е много важно ако ще се създават деца.

Едното решение е да се боря с него срещу зависимостта. Но аз не искам да се боря! Искам той да се бори, а аз да помагам. Обаче нещо съвсем мъничко му липсва, за да се бори ефективно. Все трябва да го подтиквам. Наистина изглежда, че няма сериозна причина.

Второто решение е да съм безразлична към пиенето му. Като цяло, ако искам, мога да го направя (точно защото пиенето му няма директни вреди вурху мен). В началото наистина много се нервирах когато той пиеше прекалено, или не успяваше да намали дозата, просто страдах, ядосвах му се и бях нещастна. Точно това води до тези нервни сривове с годините. Но сега някакси не обръщам внимание на това; щастлива съм въпреки алкохола, защото много други неща в приятеля ми ме правят щастлива (включително другите му успехи). Пък и сега съм много по-балансирана, отколкото миналата година. Все пак, би било много по-добре ако намали бирата до 1-2 бири на вечер; т.е. да пие, но да не се напива. Това предполагам ще е достатъчно за мен.

Утре ще пиша отново, след срещата на приятеля си с терапевта му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

Ето малко разяснения относно психотерапията на моя приятел.

Едва ли има значение, но терапевтът му е жена, което не бях уточнила (понеже нали се пише "терапевт" и за двата пола).

Вие казвате: "Важно: Помолете, без да настоявате излишно, приятелят ви да пита терапевта си и на следващата среща да отидете и вие, като мотива е наистина да получите някакви указания как да помогнете в терапията и участвате в нея."

В началото на терапията, когато нещата вървяха по план, терапевта наистина ме покани (чрез приятеля ми) да отида на някоя от следващите срещи, но тя щеше да уточнява точно кога. След няколко седмици, когато се бяха вече отклонили, веднъж аз го помолих да я попита дали мога да отида и аз следващия път, но тя е отказала. С мотива, че в момента не се занимават с алкохолния проблем. След това мислих, мислих, междувременно мина още време, и накрая писах тук...

Днес, преди да отиде на терапия, помолих приятеля си да я попита две неща:

1. Да предостави конкретен план със срокове за работа директно по алкохолния проблем

2. Дали може следващия път и аз да отида, за да обсъдим какво мога аз да направя, за да подпомогна терапията.

Приятелят ми веднага се съгласи. Но.... когато отиде до кабинета и му казали, че е болна и я няма. Сега ще трябва да чакаме до следващата седмица...

Когато все пак успея да се видя с нея, искам да я попитам също дали тя може да препоръча втори терапевт, с когото да работят в екип, и който да се занимава само с алкохола (това само в случай, че тя не може да се справи сама; тогава ще могат да продължат да си говорят с приятеля ми и да третират другите проблеми, но, както Орлин каза, това ще бъде само един хубав фон за алкохолната терапия).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделете как ще се развият нещатата.Виждате,че сайта се чете от много хора и написаното ще бъде полезно за всеки който има сходен проблем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Днес приятелят ми се видя с психотерапетва си. Както и миналия път (когато се оказа, че тя е болна), преди да тръгне му напомних да я попита следните 2 въпроса:

1. Да предостави конкретен план със срокове за работа директно по алкохолния проблем

2. Дали може следващия път и аз да отида, за да обсъдим какво мога аз да направя, за да подпомогна терапията.

За моя изненада, този път той реагира много по-негативно от миналата седмица! Тогава веднага се съгласи и изглеждаше мотивиран, а днес заяви, че ще зададе въпросите, въпреки че не иска (!) а защо не иска - защото той си имал негови си въпроси, а тези са натрапени от мен. Много се разочаровах!

Туку що се върна от терапевта (ние работим на същото мясно, но на различни етажи, та дойде да ми каже) и резултатът е:

Следващият път мога да отида и аз, но само ако приятелят ми го иска, а тя е останала с впечатлението, че той не иска! Незнам, вече се обърках, всичко си притиворечи... иска ли или не иска помощ за този алкохол? Мислех си, че вече сме наясно с този въпрос, но май не. Незнам какво да правя, в момента ми изгежда, че цялата работа с моята помощ не си заслужава!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

Вариантът "приемане" е единствено приложим, ако и ние И ДВАМАТА приемем алкохола и не се занимаваме повече с опити да го премахнем. Както вече споменах, аз съм склонна да го приема и да спра да се тормозя с този приблем, тъй като на мен не ми пречи чак толкова много; с приемането на проблема практически няма да има вече проблем за мен. Но ТОЙ не иска да го приеме. Той е започнал вече борбата; вярно е, че не върви много добре, но съм забелязала и че той не иска да приеме положението - алкохола го депресира, понеже му навява мисли от сорта на: "сега вече съм добър човек и добър в това, което правя, но колко по-добър щях да бъда, ако не пиех!" Мисля, че не успява да приеме алкохола, защото вярва, че може да го спре. Тази вяра е нещо ново (откакто е с мен), и тази вяра сама по себе си го прави по-щастлив.

Какво става с терапията? Както забелязахте, миналият вторник, когато последно писах, бях много разочарована от реакцията му към моите въпроси за терапевта му. Бях наистина страшно разочарована, имах чувството, че моите усилия не си заслужават. Той пък много се притесни и уплаши от моята реакция, и ми каза, че ме бил разбрал погрешно по отношение на тези 2 въпроса (да отида с него на следващата терапия и да поискаме план и срокове) - той разбрал, че аз искам да контролирам нещата, че едва ли не искам да водя "борбата" вместо него, да му казвам какво да прави и т.н. Т.е. почувствал се е притиснат, като че ли му отнемам свободата. Такова нещо от моя страна няма - първо, аз изобщо не искам да се боря, аз нямам проблеми с моите навици; освен това си имам мои си работи да върша, нямам толкова много свободни време и енегрия, че да ги влагам в нещо, което той трябва да направи; а ако ги имах, щях да ги вложа в нещо свое; и накрая - той е единствения, който може да промени себе си, аз само мога да помагам. След като си изяснихме тези неща, той пак поиска да дойда с него следващия път, не бил ми отхвърлял помощта. На мен обаче взе да ми писва (сигуно съм в такъв момент, по-раздразнителен), още повече, че тази среща с терапевта трябваше да е вчера, но я отложихме заради служебен ангажимент на приятеля ми. И сега пак - чакаме следващия вторник......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се ядосвайте. Казахте,че сте си дали срок за решаване на проблема 2 години - това са 104 седмици. Не си заслужава да се ядосвате за 2-3 загубени, та дори и повече.

Нета не позволява да сме обстойни, но бих искал да ви запозная с един проблем, който е много вероятно да възникне ако терапията е успешна и вие не участвате в нея.

Проблемът произтича от следната психологическа закономерност - хората избират за партньор човек, който е подобен на тях. Тоест един зрял човек избира за партньор зрял човек. Обратното е, незрелият избира незрял. Възможно ли е зрелият човек да избере незрял партньор? Не може, това, както казва Гласър в ,,Теория на избора” е перверзно-все едно петдесет годишен мъж или жена да се влюбят в дете на 10 години. Така, че устойчивите двойки са тип ,,зрял-зрял ‘’или ,,незрял-незрял’’./нещата са описани много добре и в ,,Семейството и как да оцелеем в него’’/ http://www.books.bg/...268/22003.html/

В момента вашата двойка е устойчива, тоест тя е в едно от двете положения - съдейки от написаното тип ,,незрял-незрял’’. Може да живеете така години, да имате деца и внуци. Трайността на връзката е здрава. Щастието в нея е по-малко, отколкото в другата, но трайността си я има. Проблемът идва, когато единият от двойката започва да ходи на психотерапия. Целта на психотерапията, както и в случая с приятелят ви, е да изгради много по-зряла личност, която да бъде самостоятелна и независима. Образно казано, психотерапията превръща клиента от ,,човек-резултат’’ в ,,човек-решение’’. Но другият си остава същият, макар и може би малко по-зрял, за да бъде в тази връзка той е незрял. Когато партньорът, в резултат на психотерапията, добие зрелостта и независимостта, връзката започва да се променя и тръгва към тип ,,зрял-незрял”, а това е предпоставка за нейния край. Както казах, тази връзка е неустойчива. За това е нужно участието и на двамата в терапията. Така и вторият става зрял и връзката прераства в тип ,,зрял-зрял’’.

Има и втори важен момент – в момента вие сте опора за приятеля си. Ако той, в резултат на психотерапията стане самостоятелен и решителен, вие ставате излишна. Той няма да има нужда от опора. Нещо повече - превръщате се в ,,котва’. В психотерапията под котва се разбира нещо, което ,,връща’’ в приятна или неприятна ситуация даден човек. Тъй като запознанството ви е започнало когато е бил слаб и депресиран, вие без да искате ще му напомняте точно за това състояние, с което той вече се е справил и за което няма да иска да си спомня. Така, че инстинктивно ще гледа да развали връзката.

Ще дам два примера, за ме разберете.

Когато работих в психиатрия при мен често водеха хора в доста тежко и неадекватно поведение. В резултат на лечението те се връщаха в нормалното си състояние и когато ги изписвах, ми благодаряха искрено. Когато тези, същите хора, ме срещаха по улиците, вече открито ме избягваха. Не разбирах какво става и споделих с колеги. Тогава те ми обясниха това, което ви казвам сега - аз им напомнях за нещо, за което те не искаха да си спомнят.

Преди няколко години ме потърси отдавнашен емигрант в Канада. Човекът беше помогнал на много българи да се устроят при пристигането си в страната. Той бе забелязал същото, след като се устроят успешно в страната, те се правеха, че не го познават. Поиска ми обяснения на това поведение. Обяснението е същото - той им напомняше за най –тежките им моменти в новата страна, а никой не обича да си спомня за тях – по тази причина заедно с лошото забравяха и него.

По тази причина от десетте човека излекувани от Исус Христос в храма само един се връща да му благодари, другите просто искат да забравят този период от живота си.

Разбира се тези разсъждения важат само ако психотерапията бъде успешна и целите и се постигнат.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Извинявам се за дългата пауза, ето какво става с нас.

Аз така и не отидох заедно с приятеля ми при неговата терапевтка, въпреки моето желание. Причините защо той, а и тя, не искат аз да се присъединявам на този етап, ми станаха ясни след разговор с друг терапевт. Веднъж на 2-3 месеца с моя приятел посещаваме друга психоложка, която е по въпросте с проблемния сън. Ходим и двамата, защото и аз преди имах проблеми да заспивам вечер и да се събуждам сутрин, които вече ги няма. Аз обаче продължавам да ходя с приятеля ми, защото и на двамата ни е изключитено приятно (а очевидно и полезно) да ходим заедно на терапия.

Пред нея приятелят ми се отпусна да каже защо всъщност не иска в този момент да се влюча в терапията му. Той се страхува, че ако аз говоря с терапевтката му, хода на терапията ще се промени и няма вече той да движи нещата, а нещо друго, отвън (т.е. аз). Не че активно ще се случи, но нещо ще се пречупи в него (ако ще и да е подсъзнателно) и/или в терапевтката му, и неговата собствена промяна няма да е в неговите ръце. Това според него на този етап ще влоши нещата. Аз му казах какво ме притеснява мен - че тази негова терапия е в застой. Той обаче трърди, че има развитие, но е много бавно. Бавно е, защото методите на терапевтката му са такива - промяна първо в мозъка - в начина на мислене и възприемане на себе си - и от там "автоматично" (или поне с много по-малко усилия, нужни от негова страна) алкохола ще отпадне. Този метод според него работи, просто ще отнеме повече време. Психоложката по съня също е съгласна с него - в момента ще е по-скоро вредно да се включа по средата на терапията им с искания за конкретни срокове. Сега е изключено да се говори за срокове, тъй като е още рано и нещата не трябва да се пришпорват. Според психоложката по съня тази терапевтка е по-скоро нещо като психоаналитик (въпреки, че официално се води клиничен психолог), а този вид специалисти по принцип не работят с приятелки/съпруги или други от семейството, а само с въпросния човек, тъй като той и само той трябва да се промени, по собствената си воля и със собственото си темпо...

Наскоро имаше момент в терапията, който наистина раздвижи нещата - терапевтката е казала на приятеля ми нещо от сорта на: "При положение, че си толкова успешен в работата си, постигнал си толкова много, имаш всичко, имаш невероятна приятелка, защо си мислиш, че живееш второ качество живот?" Това него много го разтърси, той е осъзнал, че всъщност трябва да бъде щастлив, и това го направи наистина по-щастлив. Просто осъзнаването на тези неща. В друг момент преди това силно го разтърси разговор с негов приятел, който го накара да осъзнае, че той няма ясна цел в живота и затова продължава да пие. С тези примери искам да кажа, че нещата наистина се разджижват - далеч е от пъния блок, в който е бил преди. Последното нещо е - от 13ти септември ходим всеки понеделник вечер на цирково училище за възрастни - хем е спорт, защото започва със сериозна тренировка, хем е страшно забавно - винаги има различни игри, и самия цирк е хем концентрация, хем забавно (представяте си - жонглиране, ходене на въже и т.н.). Т.е. смях и упражнения - много полезно! А той го обича, чака с нетърпение понеделник вечер. Та пред психоложката по съня ми каза нещо, което преди не е смеел да ми каже - че в понеделник вечер след цирка изобщо не му се пие! Защото е щастлив и така! Все пак го прави, но едва ли не трябва насила да изпие първата бира, а после си изпива безпроблемно и останалите. А тази първа бира я изпива, защото го е страх от трезва нощ (негативни мисли от миналото, притеснения/страх за работата и т.н.).

Незнам, както виждате, директен напредък относно алкохола няма, няма и изгледи аз да се включа в терапията (засега). От друга страна, има един постоянен напредък в самочувствието и в осъзнаването.

За момента съм решила да почакам.

Набавих си и трите книги, които ми бяха препоръчани тук - Мотивационно интервюиране, Не пуша вече, Семейството и как да оцелеем в него. Сега на работа е лудница, но имам отпуска в края на декември и тогава ще чета.

Само ще коментирам последния пост на хип - относно как когато човек се излекува от нещо, или израстне, не иска да вижда хората или местата от миналото си, защото не иска да се сеща за болката си. Знам за това от личен опит, случвало ми се е и с места, и с хора - много е неприятно. Аз страдах от тежка депресия, от която напълно се излекувах. И сега като видя хора или места оттогава, ми става тягостно. А аз, въпреки, че не ходя на терапия заедно с приятеля си в момента, също като него непрекъснато се променям, израствам... Всъщност аз го срещнах по време на втората половина на депресията ми. И двамата бяхме зле, сега и двамата сме все по-добре, даже аз се оправям по-бързо :) Т.е. и двамата се срещнахме в лош момент от живота си, и сме в една и съща позиция - аз го свързвам с лош момент от моя живот и той ме свързва с лош момент от неговия живот. Със сигурност искам да работим в тази насока. Дори и да не е текущата терапия на приятеля ми, предполагам, че в близко бъдеще ще ходим заедно на семейна терапия. Той е отворен за тези неща :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятно е да се комуникира с умен човек.Виждам,че нямаш повече въпроси и мога само да ви пожелая и на двамата успех. Ако имаш някога затруднение препрочети темата и най-вероятно сама ще намериш решението. Ще ми е интересно от време на време да пишеш за напредъка.Форума се чете от много хора и те биха могли да се поучат от вашите успехи и резултати./разбира се ако имаш и въпроси с радост ще им отговаряме/

Лек ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря на хип и на всички, включили се по темата, тук или с лични съобщения. Имаше голяма полза, сега съм много по-спокойна. Ще ви държа в течение!

Всичко хубаво :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Zenda, поздравления за постигнатото до тук!

Продължавайте все така, пожелавам ви пълен успех!

Пиши пак, ако все пак това явление се окаже много упорито:

в понеделник вечер след цирка изобщо не му се пие! Защото е щастлив и така! Все пак го прави, но едва ли не трябва насила да изпие първата бира

Впрочем идеята за цирковото училище за възрастни е прекрасна. Къде може да е намери инфо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, късметче! Благодаря :)

За България незнам, не съм чувала... потърси в гугъл.... Там, където аз живея, цирковите училища са много разпространени - има ги във всеки среден/голям град. По принцип са за деца - започват от съвсем мънички, до юношеска възраст. Освен редовните занимания, много често изнасят представления по фестивали, карнавали, паради и т.н. На един такъв фестивал случайно разбрахме, че цирковото училище в нашия град предлага и курс за начинаещи възрастни - веднага се записахме! Жалко, че е само веднъж в седмицата (децата ходят по-често), но все пак - това е една вечер на седмица, в която, независимо от всичко останало се смеем и сме щастливи :) Много е полезно, а незнаеш преди да си пробвал - аз първо си мислех: цирк... хм, не ме интересува особено. А сега всеки понеделник ходя на смехотерапия ;)

Редактирано от Zenda
Това е което виждаш на екрана - няма други съобщения!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Минаха много месеци от последният ти пост.За мен и най-вече за хората които посещават форума ще е интересно да споделиш как се развиват нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

Ето и как се развиват нещата при нас. Като обобщение преди дори да съм започнала ще кажа, че приятелят ми все още пие, същите количества. Сега по-подробно:

1. Терапията при същата психотерапевтка на теория все още продължава, но изглежда тя имаше някакви лични проблеми и често я нямаше за по много време - отпуски, болнични, ... А когато се виждаха, "терапията" протичаше по същия начин - приказват си, не се работи директно по проблема. Но той си я харесва. Единственото ефективно нещо, което дойде от нея, съм споменала в точка 2.

2. Когато сме си говорили за групова терапия, или каквото и да е друго в група, където трябва да се споделя, примерно аноними алкохолици, приятелят ми винаги е бил категоричен, че не харесва такива неща и не може да говори пред хора за лични неща, и че няма да ходи на такова нещо. Обаче през декември неговата терапевтка му предложи точно такава група, и той взе че се съгласи да я посети. Щяла да започне нова група през януари, а в крайна сметка това стана през март. Състоя се от 5 сесии по 2 часа с група от 6 души и 2 психоложки, плюс една сесия индувудуално с психоложките. Всеки път имаше някаква тема - вреда от алкохолизма, етапи на отказване/връщаме в цикъла и други, а междувременно участниците трябваше да споделят личния си опит. Т.е. беше и образователно. Приятелят ми беше страшно доволен и щастлив да ходи на тези сесии, той говорел най-много от всички, бил най-искрен, харесвали какво казва и т.н., много беше ентусиазиран. Аз не се изненадах, защото дори и да твърдеше, че не харесва да обсъжда такива неща в група, във всекидневния живот той е много бъбрив и говори с "всеки срещнат" за много, включително и лични неща. Психоложките го питали каква конкретна стъпка ще предприеме и кога, и той казал, че един ден в седмицата няма да пие, после дните станат два и т.н. докато съвсем спре (опцията с постепенно намаляне на дозите я е опитвал многократно и не работи, затова му хрумна този начин). Един ден той наистина успя да го направи (една неделя) - не пи. Но когато дойде другата неделя стана ясно, че няма сили за този метод. И тогава той осъзна с голяма яснота едно нещо - единственият начин да спе алкохола е да постъпи в клиника за зависимости. Да работи сам е непосилно за волята му (а и за всяка друга воля, вярвам аз, тъй като да си пристрастен към нещо е много по-силно от теб). И така стигаме до точка 3...

3. Чрез терапевтката си се свърза с една такава клиника за зависимости (което много се проточи, защото нея все я нямаше). Според нея той трябваше да изкара там поне 6 седмици, но както съм ви казвала, с работата му това е невъзможно на този етап. Искаше да отиде за 2 седмици, вместо лятната си отпуска. Говори е докторът там, уговориха се че за 15 дни също е възможно и може би ще е достатъчно, а после още 4 седмици ще има проследяване. Трябваше да постъпи на 12-ти август. Но... поради не съвсем предвидени обстоятелства в работата му, свързани с краен срок 1-ви октомври, за работа, която да се свърши в този срок трябва да се работи извънредно дори да не вземеш отпуска, това постъпване в клиниката беше отложено с месец и половина. Дори да беше отишъл все пак в клиниката, той постоянно щеше да мисли за работата и да се притеснява, и нямаше да може да се фокусира върху проблема си.

Затова и не писах тук, исках да пиша след клиниката. Но ето, че и това се проточи. Пожелайте му успех и дано скоро пиша по-добри новини!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Радвам се за споделеното.Независимо какво ще е развитието, то ще е полезно за хората с подобен проблем.Ако проблема се реши те ще могат да последват вашият път.Ако не се реши, ще избегната вашите грешки.

Повода да ти пиша беше споменаването на една жена от форума на книгата ,,Параноя на страстта'' от Робин Норууд.Тогава се сетих за теб и си помислих,че трябва да ти я препоръчам /както и на всеки с подобен проблем-съвместителство със зависим който ....да кажем неуспешно се справя с проблема/ .Книгата я има в Спиралата

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Прегледах книгата, прочетох малко от началото и бих искала да коментирам това начало. Много се извинявам, че коментирам върху книга, която не е прочетена все още! Просто веднага ми дойдоха някои отговори и видях за кои жени е предназначена. Смея да твърдя, че не е точно за мен, и ще се обоснова, доколкото мога.

“Ако да сме влюбени, означава да страдаме, това е признак, че обичаме прекалено силно.”

Не свързвам влюбването със страдание, и не страдам от партньора си. Той е много благ човек и не би ме обидил. Когато страдам, това е заради мои си неща, примерно ядосала съм се, че пие. Но дори и да пие, той само любов ми дава. Мисля, че ТОЙ ме обича прекалено силно, има такава склонност към обсебване, може би защото е несигурен. Той хем страда, защото понякога съм рязка с него, хем иска да е с мен. Ще си призная нещо, което не исках да казвам, но... ще кажа. Малко съм доминантна, а той е малко свръх-толерантен. Но наистина не прекалено - все пак аз се усещам и работя върху себе си за този проблем, а и той си има граници на толерантността.

Аз не го обичам прекалено силно, даже напоследък сякаш изстивам по малко. Доколкото мога да разчитам на преценката си, никога не съм имала ниска самооценка, чувство за малоценност или каквито и да е страхове. За мен най-важна съм аз самата, и обичам най-вече себе си, после и всички останали. Пристрастена съм към връзката си, доколкото всеки човек е пристрастен към който и да е навик или човек, с който е живял. Раздялата би била болезнена, но се виждам перфектно и без него. Виждам се добре и с друг мъж.

(Да си призная, на цели два пъти ми се случи ужасно мъчителна несподелена любов, при която се влюбвах и обсебвах от мъжа, и много страдах. Но това беше отдавна и съм си научила урока, да не ги идеализирам. Повече едва ли ще ми се случи).

“Когато повечето от разговорите ни с близки приятели са за него, за проблемите му, за мислите му, за чувствата му и почти всяко наше изречение започва с „Той...", това е признак, че обичаме прекалено силно.”

Рядко говоря с близките и приятелите си за него, в повечето случаи когато те попитат.

“Когато извиняваме мрачните му настроения, сприхавия му характер или ироничните му забележки с нещастното му детство и се опитваме да станем неговия психотерапевт, това е признак, че обичаме прекалено силно.”

Той е благ човек, разпръскващ любов наоколо :) и въпреки това аз все му намирам кусури, което е ужасно, и не го извинявам. Опитвам се да стана негов психотерапевт, това е истина. Просто ми се ще да му помогна, а и така като обсъждаме тези въпроси и на двамата ни се размърдват мозъците :)

“Когато изучаваме някой „самоучител", като подчертаваме всеки пасаж, който според нас би му помогнал, това е признак, че обичаме прекалено силно.”

Да, това преди го правех, сега май от известно време не.

“Когато не харесваме повечето от най-важните черти на характера му, но се примиряваме с тях, вярвайки, че е достатъчно да сме привлекателни и любещи и той ще поиска да се промени заради нас, това е признак, че обичаме прекалено силно.”

Аз харесвам повечето му черти, той е иключително уникален мъж. Рядко се срещат хора с такова добро сърце. Но наистина, в началото исках да промени заради мен вредните си навици. Но скоро това се промени - поисках да ги промени не заради мен, а заради себе си. Само така е постижимо.

“Независимо от страданието и неудовлетвореността, до които води прекалено силната обич, това състояние е често срещано при повечето жени и ние почти не вярваме, че може да има и друг вид интимна връзка. Повечето от нас са обичали поне веднъж прекалено силно. В живота на немалко жени това е периодически повтаряща се тема. А някои до такава степен биват завладени и обсебени от партньора си, че дори разстройват работоспособността си.”

Това го обсъдих по-горе... само от несподелените си любови съм била толкова обсебена, но това е минало.

За спасителната роля на жените съ-алкохолички: Пак не попадам съвсем в тази категория, защото се влюбих в него, преди да разбера, че е алкохолик и че пуши (по време на първите срещи той не се издаваше, беше го срам, чак после стана ясно, ама много късно - бях се хванала вече в капана ;)) След това наистина имаше период в който се изживявах като спасителка, но не е било много силно, не ми беше най-важното нещо в живота.

Книгата изглежда изключително интересна, въпреки че в този момент, слава богу, съм извън капана на пристрастителната обсебваща любов. Все пак искам да я прочета, защото е толкова добре написана и толкова вярна... със сигурност ще получа добри съвети и ще науча неща, за които не съм се замисляла. Има една книга на Кристиан Картър, Catch him and keep him, там той също много добре обяснява как жените отблъскват мъжете, ако са нуждаещи се или зависими, и много други неща.

До скоро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Ето и кратък ъп-дейт от мен, ако на някой все още му е интересно :)

През октомври приятелят ми отиде в клиниката за зависимости за 2 седмици (вместо за препоръчаните 2 месеца и половина) и когато излезе, още на втория ден пропи, но много по-малко от преди. С времето обаче количествата се увеличаваха, и сега не знам точно колко пие, но пак си е пиян всяка вечер. Освен това, оттам му казаха, че за такъв кратък престой може да успее, но ако продължи със стабилна психотерапия. А той вместо това продължи с неговата терапевтка, която не е добра и не работи с него по конкретите проблеми. Сега и нея не вижда вече. И в клиниката не му се връща, въпреки че преди говореше, че ако направи релапс ще говори с шефа си да го пусне за 2 месеца. Не иска и психотерапия, защото нямало нужда да се третират проблемите, лежащи в основата на проблема, въпреки че всички му казват, че само това ще реши проблема дълготрайно.

Аз обаче нямам намерение да остана с него. И причината не е само в алкохола, като цяло сме много различни, но преди ни държеше любовта. Обаче след време човек просто прогледва, и ако не се вижда заедно с този човек, силата, която ги е държала заедно, изчезва. По-скоро ме задушава тази връзка, аз се дърпам "нагоре", а тя ме дърпа "надолу". Той има голяма нужда от мен, но аз имам чувството, че понякога ми изпива силите. Че не мога да разцъфна, въпреки че за всичко ме подкрепя, дори и за нещата, които не одобрява толкова. Ще бъде глупава саможертва, ако остана "да се грижа" за него, вместо да разцъфна, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×