Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Канел

Погребение или кремация

Практики  

25 гласа

  1. 1. Погребение или кремация

    • Погребение
    • Кремация
    • Не знам
    • Друго


Recommended Posts

В продължение на темата за смъртта.

Кое е по-добре да се направи при заминаване от тоя свят: погребение или кремация?

Моля, споделете вашите виждания по въпроса. :smarty:

Аз лично бих искал кремация по редица причини, но най-вече защото не искам да оставям боклуци след себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предпочитам кремация и да разпръснат праха ми или на пистата Ястребец -три ,на разклона с двойката, или в Бяло/Егейско/ море.:rolleyes:

Чела съм,че когато има кремация,по-бързо се приключва с отминалата инкарнация и не се мотаеш по 40дни наоколо,ами си отиваш по-бързо...у дома.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще трябва да приемем кремацията поради обективни причини - в големите градове гробищните места са на изчерпване.

Аз съм за кремацията по екологични съображения.:)

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Според мен, след смъртта най-разумно е третирането на трупа по тибетски. Нужен е голям сатър за разчленяване на частите на тялото, и примерно една глутница гладни вълци (или прасета, в случай, че ни мързи да търсим гладни вълци). Разпръскваме трупните части, пожелаваме добър апетит и...това е :feel happy: Това всъщност е естествен природен процес...като изключим сатъра, който е просто за улеснение :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_065:Кристияне - определено успя да ме разсмееш!!! :3d_137:

А иначе сериозно по темата. Аз лично си мисля, че предпочитам да ме кремират и да разпръснат праха ми на някое чисто и красиво място (някъде в планината- пр. 7-те рилски езера). Така хората, които са ме обичали вместо да се чувстват длъжни поне веднъж в годината да ходят да плевят някакъв тягостен гроб , когато искат да посетят лобното ми място, ще се качат в планината и гледайки някоя красива природна картина ще си мислят за мен. :rolleyes:(Колко скромно).

По-добре ми се вижда от това да ходиш да палиш свещи на гробищата, от съседния парцел да чуваш как някоя майка оплаква детето си, а кучета да разнасят храна оствена за умрелите. :yinyang:

А и от чисто практична гледна точка - след време какво се случва със земята, която е била гробище? На място наситено с толкова много сълзи, болка и в крайна сметка заминали (недозаминали)души да се построи жилищен блок - не ми се струва много добра идея. Но и аз съм чувала (подчертавам - не чела лично), че Учителя е предпочитал погребването. Защо и аз не знам, но ми е интересно да науча. Моля, ако някой е чел нещо или знае повече какво Учителя е казвал по въпроса да сподели!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се намесваме в кръговрата на природата, само когато е наложително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз, да си кажа правичката, предпочитам възнесение 1281215993-10.gif, ама кой ме пита мен голтака...:3d_030::3d_101::3d_133:

п.п.: ми тъй сме ний гъсениците...

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз, да си кажа правичката, предпочитам възнесение 1281215993-10.gif, ама кой ме пита мен голтака...:3d_030::3d_101::3d_133:

п.п.: ми тъй сме ний гъсениците...

Ми да летете си летете привлечени от чистия пламък, за да се разтворите във вечността....

" Погледай огън от дърва и заобичай огъня. Огънят ще ти стане брат и ще ти предаде топлината си и своята доброта."

Възприеми смъртта като вечно завръщане." - Две индиански поговорки за поздрав!

А кО да пАиМ ние простосмъртните skype-15.gif. Нощеска опявахме с майка един кремиран в някаква горна част на една черква, а поповете стояха от страни и ни слушаха после майка хвърли урната в една черна дупка надолу в самата бездна която се намираше в центъра на горницата в която го опявахме. Поповете накрая ни поздравиха и ние тръгнахме да слизаме по едни вити тесни стълби с позлатени стъпала. Няма да разказвам целия сън защото общо взето беше кошмарен и се събудих стоейки така в леглото без да мога нито да мръдна нито да кажа нещо докато не премине ужаса който изпитах....skype-46.gif. Явно много здраво съм се впечатлила от темата.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз, да си кажа правичката, предпочитам възнесение 1281215993-10.gif, ама кой ме пита мен голтака...:3d_030::3d_101::3d_133:

п.п.: ми тъй сме ний гъсениците...

Ми да летете си летете привлечени от чистия пламък, за да се разтворите във вечността....

" Погледай огън от дърва и заобичай огъня. Огънят ще ти стане брат и ще ти предаде топлината си и своята доброта."

Възприеми смъртта като вечно завръщане." - Две индиански поговорки за поздрав!

А кО да пАиМ ние простосмъртните skype-15.gif. Нощеска опявахме с майка един кремиран в някаква горна част на една черква, а поповете стояха от страни и ни слушаха после майка хвърли урната в една черна дупка надолу в самата бездна която се намираше в центъра на горницата в която го опявахме. Поповете накрая ни поздравиха и ние тръгнахме да слизаме по едни вити тесни стълби с позлатени стъпала. Няма да разказвам целия сън защото общо взето беше кошмарен и се събудих стоейки така в леглото без да мога нито да мръдна нито да кажа нещо докато не премине ужаса който изпитах....skype-46.gif. Явно много здраво съм се впечатлила от темата.

прочети това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Но и аз съм чувала (подчертавам - не чела лично), че Учителя е предпочитал погребването. Защо и аз не знам, но ми е интересно да науча. Моля, ако някой е чел нещо или знае повече какво Учителя е казвал по въпроса да сподели!

Чела съм нещо някъде някога от Учителя, но нямам никакъв спомен къде и с какво точно беше свързано, но по бегъл спомен Той разказваше, за органите ни че са отнели да речем много години докато бъдат създадени... Точно заради този спомен и аз съм се питала, за това и съм наострила ушички да видя дали някой не е попаднал някъде на същото нещо и дали ще го коментира!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато баща ми почина, имах чувството, че го погребахме жив. Явно съзнанието ми не искаше да приеме, че вече няма да го видя.

Сънувах го как се задушава в ковчега си, беше доста грозно...Съжалявам за черните нотки, просто споделям.

Затова искам кремация за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, това е един от моите скелети в гардероба, много пъти съм си го представяла това за самата себе си и чак съм се задушавала от ужас. Казвала съм си че непременно искам аутопсия да се уверят че съм умряла преди да ме погребат.Кошмар! Но това чувство... направи ми впечатбение че и Мухи е споменала нещо - "А и от чисто практична гледна точка - след време какво се случва със земята, която е била гробище? На място наситено с толкова много сълзи, болка и в крайна сметка заминали (недозаминали)души" Случвало ми се е когато ходя на гробищата да ги усещам то не може да се обясни но буквално целият ми организъм започва да се бунтува от "миризмата" на това нещо, нека го наречем смърт, но като че ли по- точното е ад.

Разсъждавам си след аутопсията е най- добре да се правят формулите и молитвите от наряда, казвам го сигурно за милионен път, но това е метод изпитан от мен. А иначе мисля, че открих мястото за което си спомням, но май няма много пряка връзка с темата въпреки че ако се прочете беседата може да се отсеят много ценни зрънца -

" И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи. Които не могат да мислят върху това, нека мислят за онова, за което могат. Но онези, които мислят, нека видят потопени ли са в онази среда, която се нарича Бог, имат ли условията и елементите, въздухът им чист ли е, прозорците им отворени ли са, очите, езикът на мястото ли са. Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето, това езиче, което твори и събира в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой. Ако езикът не е на мястото си, трябва да му постегнете видите, да не е разгласен, защото, когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира така, както го е направил някога. Някъде са развалени винтовете – бъбри; веднага винтовете дайте тук! Колко винтове изгубени зная аз! Изгубените винтове, халките, всички части на вашия език, на вашия ум, на вашето сърце ще ги донесете, всичко това трябва да се сложи на място. Затова идва Христос сега. Вие сте изхвърлили колелцето – не е трябвало. Как така? Учените казват, че сляпото черво не е потребно и трябва да се извади, за да се отърве човек от него, когато го заболи. Как можете да кажете, че то не е на място? Ще дойде време, когато то ще почне да функционира. Лекарите казват: „Има възпаление в сляпото черво, дайте да го отрежем“. По добре да умра, отколкото да се лиша от него, защото болестта ще се появи на друго място. Не бива никакви удове да се режат, защото колко милиони години е отнело това сляпо черво на Господа да го направи и сега един глупав лекар намерил, че не било потребно и кръц, вън, да освободим човека от него. Много пъти сляпото черво започва да се бунтува и да казва: „Месо не трябва да се яде, животните не бива да се колят“. Боб, леща, фасул и други такива неща няма да причинят болки. Ние – „навън сляпото черво, пак ще ядем месо“. Но сляпото черво има другари в сърцето и ума, ако го отрежем долу, ще умре заедно с него и другарят му вътре в сърцето и горе в ума. Затова казва Христос: „Тези три елемента на живота: условия, сили и закони трябва да ги сложите на място“. Това подразбира Християнството и тук лежи дълбоката Наука за Живота."

изт.

П.П. Който има възможност нека да отсее с огромен интерес ще прочета извадките, а сега ставам да се трудя. Хубав ден на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз, да си кажа правичката, предпочитам възнесение 1281215993-10.gif, ама кой ме пита мен голтака...:3d_030::3d_101::3d_133:

п.п.: ми тъй сме ний гъсениците...

Разбрах те ,Ники,разбрах те ,братко... /имаше една песен/...:3d_163:

:3d_007: Да ми се обадиш,да не тръгнеш тайно....Може да съм те достигнала...Да,ама надали............:3d_077:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

П.П. Който има възможност нека да отсее с огромен интерес ще прочета извадките, а сега ставам да се трудя. Хубав ден на всички!

Ако си направиш регресия, ще се получи нещо интересно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези дни точно за това си мислех и се чудех какво е казал Учителя п въпроса, защото доста се заинтересувах, тъй като миналато година загубих и баба си и дядо си, и двамата желаеха кремация. Преди три дни пък бях на погребение на свекърва ми на баща й...и покрай тези събития се запитах, кое е правилното, кое е по-доброто. Наистина, ако някой е, чел, нека сподели!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Тези дни точно за това си мислех и се чудех какво е казал Учителя п въпроса, защото доста се заинтересувах, тъй като миналато година загубих и баба си и дядо си, и двамата желаеха кремация. Преди три дни пък бях на погребение на свекърва ми на баща й...и покрай тези събития се запитах, кое е правилното, кое е по-доброто. Наистина, ако някой е, чел, нека сподели!

Така се случи, че изненадващо на Бъдни вечер загубих близък човек и на връх Коледа бях на погребение, чудни празници, няма що ...

Но се замислих затова, за което пишеш и ти - вече съм 100% убедена, че кремацията е най-добрият вариант. Погребалните ни ритуали, особено на нас българите са така жестоко опростачени, че цялата тази гледка се превръща в театър на абсурда. Дори в ужас. Гробищата - полуизоставени, мръсни, продънени катафалки ...

И още нещо, аз съм тотално против това ковчегът да е отворен, в западната традиция няма такова нещо. Честно казано, продуктът на смъртта - тялото, съвсем не е гледка за гледане. Накрая се чувстваш омерзен от целия този трагичен сюжет и наистина трудно виждаш смислите на битието ...

Но, огънят, огънят би пречистил всичко това.

<_<

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...И още нещо, аз съм тотално против това ковчегът да е отворен, в западната традиция няма такова нещо. ....

На християнството ли? И защо мислиш, че няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Допреди година не се бях замисляла,беше ми все едно какво ще провят с тялото ми,по-важно е да не им създавам излишни грижи на близките.От известно време обаче имам изненадващо и за мен желание,когато си отида да бъда кремирана.Понякога тази мисъл ми става натрапчива,затова споделих с най-близката ми приятелка.Тя пък взе,че ми удари такова конско,каза,че съм предизвиквала съдбата.След този разговор вече не съм отваряла дума по тази тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако оставя тялото си в града , то бих предпочела кремацията , защото с нея се намалява замърсяването и на без това засипаната с органични и неорганични отпадъци Земя.

Тия погребални атрибути и ритуали ми се струват голямо извращение.

Но бих искала да оставя тялото си сред Дивата природа и то по естествен начин да премине в хранителната верига на организмите . В природата има съвършени механизми за изчистване от труповете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако оставя тялото си в града , то бих предпочела кремацията , защото с нея се намалява замърсяването и на без това засипаната с органични и неорганични отпадъци Земя.

Тия погребални атрибути и ритуали ми се струват голямо извращение.

Но бих искала да оставя тялото си сред Дивата природа и то по естествен начин да премине в хранителната верига на организмите . В природата има съвършени механизми за изчистване от труповете.

Имаше една фраза от роман на моя любима писателка, а именно на Маргьорит Юрсенар и тя пише, че смъртта сред океана е много по-човешка и по-осмислена от всяка друга, че е по-добре да бъдеш изяден от акула, ако си сам и стар и самотно чакаш на брега смъртта си с усмивка ...

Ала, действителността далеч не е поетична, бих казала, че е отблъскваща, визирам дейстителността на смъртта, въпреки че е естествена и идва често неочаквано. Сега се сещам и за Еклесиаст, не си спомням кой стих беше - смъртта идва като крадец ...

А иначе, не зная докога земята ще може и ще успява да ни поема, и тя има своето насищане и своя предел, има.

Но ние дали го осъзнаваме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаше една фраза от роман на моя любима писателка, а именно на Маргьорит Юрсенар и тя пише, че смъртта сред океана е много по-човешка и по-осмислена от всяка друга, че е по-добре да бъдеш изяден от акула, ако си сам и стар и самотно чакаш на брега смъртта си с усмивка ...

Виж, това е вариант. Черно море обаче не ми е по сърце. Отгоре на всичко на дъното има сероводород и ще се чувствам като в ада! На Бяло море съм съгласен, само да няма проблеми на границата. :hypocrite:

Сега се сещам и за Еклесиаст, не си спомням кой стих беше - смъртта идва като крадец ...

Така е - когато я търсиш не идва ами цъфва в неподходящ момент. <_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×