Jump to content
Порталът към съзнателен живот
solej

Използването на цитати от Учителя в нашите мнения

Recommended Posts

Все по-често виждам мнения, в които има много дълги цитати от беседи на Учителя /и не само от тях/.Това на

мен не ми харесва по две причини. Първо- авторът на текста почти не е изразил собствено мнение.Все пак то /мнението/е препратка и към него/автора/. Той само ни е представил един текст ,който и сами можем да намерим с някоя търсачка/ако сме по-упорити и го има в нета/. Второ - дори Учителят е коментирал само един или няколко стиха от Библията.,а е можел да ни представи поне глава от нея. Когато бяхме ученици ,ни казваха ,че прекалената употреба на цитати в писмената работа води до...двойка. А когато бях студент и пишехме домашни работи в една от младежките групи на Братството, ние показвахме нашето лично отношение към темата. Така е било и по времето на Учителя.

Не знам откъде се появи тази ''мода '''на дългите цитати.Може би е''просветителска'''и идва от желането да покажем на българите Учението.Но погледнато чисто професионално/филологически/ тя е липса на възможност на автора да пресее кое е най-важно и да подбере своите аргументи ,за да защити тезата си. В нашето динамично време това често отблъсква четящите. Защото те търсят лично мнение по дискусията/темата/. Естествено,има и по-упорити и любознателни ,които се радват на посочения /представения/цитат. Но те са много по-малко.

Очаквам вашите мнения относно цитирането в мненията от форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изцяло заставам зад това мнение по няколко причини.

Първо повечето от цитираните източници доста от потребителите тук са ги чели.

Второ когато влизам в дискусия се очаква да има различни мнения, в пост изграден само от цитат няма личност.

Трето, често когато повече хора четат едно и също нещо разбират различни неща, просто показването на даден текст няма смисъл за дискусията, защото никой не може да разбере, каква е идеята на цитиращия.

Когато се разискват мненията на различните потребители по дадения цитат, включително и идеята на този който го пуска дискусията става много по- ползотворна.

Това от личен опит го казвам. Като студент задочно обучение имам тежката задача, да разработвам цели учебници с тежка терминология и съдържание сама. Установихме с колегите, че когато преди изпит се съберем и всеки изкоментира своите разработки на учебника написано се изяснява и често придобива съвсем различен смисъл за някои от участващите.

Изненадвала съм се колко различно и често погрешно може да протича мисълта.

Така че според мен цитати е хубаво да има, но да е ясно какво точно мисли потребителя пуснал дадения цитат.

При това положение, може много от потребителите да видят по друг начин прочетените лекции. Убедена съм в това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би причината трябва да се търси в авторитета на Учителя. А също може би в убеждението, че щом Учителя е написал нещо, ние не можем да го напишем по-добре. Може и така да е, но защо трябва това, което напишем да е по-добро? Все пак целта на земния ни живот е духовното ни учене и развитие, а това не става без да се научим да прилагаме мисълта си в нейния творчески аспект, а не само разсъждавайки върху подадени ни твърдения. Не че и това не е полезно, но не трябва да е за сметка на другото. Мисълта трябва да се развива цялостно, а не само в отделни нейни елементи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лично на мен ми харесват цитатите - те са като бисери, извадени от огромния океан на хилядите беседи.

Много често именно благодарение на цитати са угасвали пожари,

преди да изпепелят спокойствието в много теми и съответно отношенията между пишещите ги.

Има хора, чиите стил на писане е тип "обори другия на всяка цена".

А с цитат не може да се спори!

Аз например вече не изказвам лични мнения, освен на лични срещи.

Тук предпочитам да споделям неутрална информация или цитати.

Нека всеки сам черпи от Източника на мъдрост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съмненията пречат на интуитивното ни възприятие. И кое е правилно, кое-не, всеки сам избира за себе си-нужното му в момента.

Свободни сме да се проявяваме и да намираме своя си път.

Наскоро срещнах в томче от минала година мисъл за деня-"Когато Словото стане плът..." или, както Розалина казва - в синхрон съм с думите на Учителя, защото ситуациите в живота ми са такива, че Словото ме води...:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е всеки си има своите начини за водене на диалог и учене.

Като се замисля, май няма много смисъл от тази тема, защото нито цитиращите ще започната да пишат, нито пишещите ще започнат да цитират.

Най- много всеки да си каже своето мнение и това е. В което няма нищо лошо, но и нищо съществено.

Аз вече казах как стоят за мен нещата.

Поредица от последователни постове само с цитат = загуба на диалог и замиране на темата.

Права е Розалина че има форум За Учителя и Учението в който действително се използват главно цитати.

Хубаво е обаче в останалите форуми, които са дискусионни, а не информационни да има реален и жив диалог.

А живият диалог се подхранва с лични мнения. За себе си лично, мога да кажа, че постове в които има само цитат не чета, защото изобщо нямам идея, пусналият поста, какво иска да каже с този цитат. За мен дадения цитат си е такъв какъвто го разбирам аз, за други хора предположения не мога да правя. А след като няма желание за пояснение при мен интерес липсва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе аз ги чета мненията в които има само цитати, но бих предпочел да прочета и собствената позиция на автора (цитатите в никакъв случай не я изразяват в достатъчна степен), да вникна в неговите разбирания за нещата. Така мога да се ориентирам по-добре и какво аз самия ще напиша, така че написаното от мене да е разбираемо.

Има и един момент, който малко ще разшири обхвата на темата. Може да не използваме цитат и да преразкажем със свои думи някаква мисъл от даден авторитет, която сме запомнили. Възможно е да разбираме смисъла на тази мисъл, възможно е и да не го разбираме. Въпросът е, че това което казваме уж с наши думи пак няма да е наше (особено ако не го разбираме в дълбочина и не сме го приложили в живота си). Каква е разликата с цитирането? Цитираното също може да е приложено в живота ни, и тогава то е напълно на мястото си. Но ако не е приложено и не е разбрано в дълбочина?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат: " Давайте свобода на хората..."

Освободеният роб , 12-а неделна беседа,

държана от Учителя, на 17.XII.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат: " Давайте свобода на хората..."

Освободеният роб , 12-а неделна беседа,

държана от Учителя, на 17.XII.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

Благодаря... :)

Давайте свобода на хората...

... никой не обича да му заповядват,

оставям [го] на свобода, оставям го,

нека извърши това, което знае, това, което казва неговото верую.

Отива един селянин при един княз, който го поканил на трапезата.

Селянинът взема по български, без вилушка.

Князът започва като него. Умен е този княз.

Той не му казва: „Вземи вилушката, нали знаеш какви етикеции съществуват!“,

но той веднага оставя вилушката.

...Зад всички явления седи нещо разумно.

Две условия има: или разумното не е извършило никаква погрешка,

или че нарочно е предписало тия неща да станат.

Свободата, която има човек, която му е дадена,

тази свобода на човека не може да се ограничи с никакво условие.

И не може да се ограничи тъй, както ние искаме.

Освободеният роб

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен solej не е против цитирането, а против цитирането като самоцел. Призива, да се разсаждава повече върху текстовете е нещо, което е много, много добро. Аз също обичам да цитирам, обаче като внимавам да не вляза в ролята на папагал.:rolleyes:

П.П. Предпочитам километричен цитат, от колкото километрично обяснение на личен възглед. Разбира се, много често не ги чета и двете. :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата за цитирането сме я осбъждали не веднъж или два пъти...

Въпросът за мен не е дали да се цитира или не, а кога, къде, колко често и колко голям да е цитата. Къде е мярката, ето това е въпросът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Останах с впечатлението, че (за съжаление) мнението на Solej бе прието като насочено срещу потребителите, които често използват цитати. Никой, обаче (поне в тази тема) не е изявявал претенции спрямо това дали и кога ще се използват цитати. Никой не отрича правото на свободен избор от страна на потребителя на това как ще изрази позицията си. Просто споделяме възгледи. Вярно е, че из форума се бяха появили някои реплики срещу цитирането, но тези участници не участват в момента в тази дискусия (поне до този момент). Това, което искам да кажа е, че няма нужда от оправдания, извинения и др. под. Ако имаше обвинения към участниците използващи цитати (аз също съм от тях, въпреки че по рядко напоследък, защото не чета толкова често беседи, както преди), те бяха отправени преди, в други теми и засега в тази тема не присъстват. Но споменът за тези обвинения като че ли все още тежи в част от пишещите сега в тази тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам нищо лошо да се цитира понякога Учителя, но това трябва да е много премерено и дозирано... като щипката сол в супата. Иначе говори за липсата на вътрешен авторитет, на собствено виждане и мнение по темата, което пък е признак за обезличаване. А не трябва да се забравя, че всеки един от нас е призван не да бъде нечие копие, а да прояви, да изрази по възможно най - добрия начин своята креативна уникалност, която придава на съществуването нещо единствено и неповторимо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на braman,Иво и Станимир.Много добре са разбрали смисъла на мнението ми.

Сигурно тази тема е дебатирана поне два-три пъти.Но заради твърде дългите мнения с цитати през последните месеци, реших да я възобновя.

Разбира се ,всеки е свободен сам да избира как да пише.Аз чрез това мнение се опитах да анализирам принципи.

Отношението на Учителя към текстовете от Библията и към Христос е както нашето отношение към самия Учител и Словото му.Нима по негово време не е било необходимо хората да познават Библията? Но големи библейски цитати в беседите липсват.Има тълкуване на няколко реда/стиха/.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ДОМАШНИТЕ РАБОТИ Е ЧРЕЗ ТЯХНОТО ПИСАНЕ ДА СЕ РАЗВИЯТ НЯКОИ ОТ ДРУГИТЕ НИ ТЕЛА /ОСВЕН ФИЗИЧЕСКОТО/. А ТОВА ,СПОРЕД МЕН,С ЦИТАТИ ПО-ТРУДНО ЩЕ СЕ ПОСТИГНЕ.

Извадени от контекста на беседата и времето на нейното написване, цитатите много често се тълкуват твърде различно.И затова ,според някои потребители, те не могат да служат за аргументи.Защото едно от основните изисквания за аргумент е той да не е с различни значения и тълкувания.

При такива цитирания трябва да сме сигурни ,че всички потребители познават достатъчно добре дълбочината на Словото на Учителя .Ако това не е така-рискуваме да ги объркаме.Не знам колко от вас са чували въпрос по отношение Словото на Учителя от вида ''КАКВО Е ТОВА?'',но повярвайте,той съществува.

Аудиторията не е еднородна , много малко са потребителите с достатъчно духовни познания/за правилно тълкуване на различни тип духовни текстове/ и агресивният просветителски подход може да доведе до отрицателни резултати /има такива примери и по времето на Учителя/.Понякога много се бърза да се покаже на света дълбочината на Словото на Учителя и се рискува да не постигне желания ефект.Поне за част от потребителите такива мнения не са достатъчно интересни ,защото липсва заявена лична и по човешки изказана позиция.

Проблемът с използването на цитати е свързан с нашата мяра за света около нас.Кое трябва да е по-малко; кое трябва да е повече,къде е нашата отговорност; как се отстоява лична позиция; отношението ни към авторитетите...По-дълбоки психологически анализи не е нужно да правя.

Аз предпочитам да падам ,да ставам ,но да не търся оправдание за това с неща ,които не съм достатъчно добре разбрал.Колкото и да са велики те.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... да се цитира понякога Учителя, но това трябва да е много премерено и дозирано... като щипката сол в супата.

" Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога." Учителя във "Вяра и съмнение"

...Иначе говори за липсата на вътрешен авторитет, на собствено виждане и мнение по темата, което пък е признак за обезличаване.

"Иска ли да живее по Божествен начин, човек трябва да се обезличи. Само при това положение той може да се освободи от злото. Не може ли да се освободи от злото, човек се държи за материалните неща. Той не е ликвидирал още с материалното. Щом ликвидира с материалното, човек се предава на Бога и живее изключително за Него." Учителя в "Абсолютната и Относителната реалност"

...всеки един от нас е призван не да бъде нечие копие, а да прояви, да изрази по възможно най - добрия начин своята креативна уникалност, която придава на съществуването нещо единствено и неповторимо!

"И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли." Учителя в "Двата метода на природата"

"Ако ние се пожертвуваме, ние ще станем по-силни.

Вие мислите, като се пожертвувате, ще изгубите нещо.

Не, ще се трансформирате."Учителя в "С благодат и истина"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек цитира Учителя, никак не означава, че се обезличава или че няма позиция. Просто Учителя е казал съвършени неща по съвършен начин.

Когато изразяваме свое мнение, опитваме се да проявим себе си. А нашето себе сега се усъвършенства и може не толкова пълноценно да изрази дълбочината на нещото, което се опитваме да кажем.

В личното ни мнение няма нищо лошо. Но може да няма и много добро, ако сме го скрили, доброто, под облаците на невежеството, а живеем с мисълта и самонадеяността, че имаме много знание, което "искаме да кажем, споделим, изразим".

Обичам да чета и беседите, и цитатите от тях. Всичко от Учителя обичам. И всеки цитат, прочетен във форума, винаги ми е носил само светлина.

"…Та казвам: Носете идеите си с вас. Те не тежат много вашите идеи. Колко тежи една идея? Тежестта на една идея е единица със сто нули от милиграма. Каква тежест има тогава? Но идеята, малко взема, много дава. Всяка една идея, която туряте във вашия ум, ще проверите, много малко взема.

Вие свързвате всички тия неща с вашия личен живот, с вашето лично разбиране. То е хубаво. Но има известни идеи в човека, които са извън неговия личен живот. Много сравнения трябва да се направят за да се изясни. Да кажем, вие зимно време вървите с хубав балтон, този балтон е на място. Но влизате в една топла стая дето трябва да учите, да се занимавате, този балтон потребен ли е? Ще го съблечете. На нашия личен живот аз гледам като на един много тежък балтон. Щом дойдем до Божествените работи, ние трябва да снемем този балтон. Ако не го снемем мъчно можем да учим. Личният балтон седи отгоре, усещаш нещо тежко. Ако един музикант се качи горе на естрадата с този тежкия балтон, как ще свири той?"

Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако аз бях прочел някои цитати от по-горе преди десетина години, може би никога, ама никога повече през този си живот нямаше да прочета каквото и да е от Учителя. Имам предвид цитатите на Велина, които противопостави на мнението на Борислав. Просто Борислав писа за едно, а цитатите се отнасят за съвсем различно нещо. Сега познавайки в по-голяма степен отколкото преди беседите на Учителя, аз мога да съобразя това, но дали всеки може да го направи? Преди 10 години най-вероятно не бих могъл. „Обезличаване“ според Учителя означава човек да постави себе си в служба на другите, на цялото. Да се откаже от дребните си егоистични желания и стремежи, но не и от духовните си качества и добродетели. От силни или от слаби служители има нужда Бог? „Обезличаване“ означава земната личност да отстъпи на волята на духа – човекът да изяви истинската си духовна същност в живота си. Ако човек разглежда себе си като личността, то той е нужно да се обезличи. Това е имал в предвид и Учителя. Ако човек разглежда себе си като дух, то личността не е нищо повече от послушен инструмент в ръцете на духа и чрез нея вече се проявява духът. В този случай обезличаване би означавало отхвърляне проявлението на духа.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога душата се излива в думи,

понякого - егото се стреми да блести...

Понякога - сърцето споделя радости и светлини,

понякога тщестлавието молби за комплименти мълви...

Щипка сол!!!

Мерена от ръка на дете или от ръка на великан?

За да посолим малка паничка или голям казан?

Да живее цензурата!:3d_150:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×