Психичната Сила!

[Добромир]

Добро обобщение за нивото на енергията; но е важна и хармонизацията й. Източната медицина казва, че натрупването на неоползотворена енергия може да е по-вредно и от недостига... Редактирано Ноември 30, 2007 от Добромир

[Ради]

Да, абсолютно съм съгласен. А натрупването, освен за липса не реализация на енергията, може да е и индикация за "запушен" енергиен канал или център.

Редактирано Ноември 30, 2007 от Ради

[Орлин Баев]

Всъщност, може етерните и дори каузалните и нагоре канали и центрове да са отворени добре, но да не е разрешен казусът с астралните импулси и именно тогава се получава некачествено натрупване вместо канализация, което неминуемо е последвано от падане, защото енергията просто не успява да премине към недуалните нива - макар и да работят - просто пробив в системата. При мен е именно това. Преди време се борех - ставаше по-лошо. После се учих да сублимирам - много по-добре е. Н овсе още блокажът го има и това ме тормози яко - не тормоз на егото ми, а на духа ми, който жадува свобода...............

[Гост]

Привет на всички!

Чудих се дали изобщо темата е подходяща за този раздел. Може би донякъде е близо до "Психотерапия онлайн", но поради абстрактността я поствам тук. Ако прецените, че е за другаде, преместете я

Обмислям как е възможно придобиване на вътрешна сила, която дава стремеж и мотивация, която би устояла на всякакви външни въздействия. И то когато теорията е достатъчно ясна. Отговорено е на въпроса "Защо",който се явява недостатъчен, защото както всички знаем е нужно единствено между думи-действия, теория-практика и прочие.

Търся отговор, който да не е с практическа насоченост тип: "практикуване на медитация" и т.н. Разбирам, че най-подходящо е консултиране с терапевт, но в случая да приемем, че това е невъзможно. Говоря ви за несредно статистически Човек. За Човек, осъзнал преходността на материята и същевременното живеене в нея, с цел придобивайки опит. Човек, който търси в себе си, подлага се на съмнение, критикува се и т.н. И същевременно много чувствителен.

И тук идва въпросът, какво би могло да даде вътрешна сила. Като подчертавам "сила". Останалите "неща" си ги има - отдадеността на Светлината, Любовта ; Човечност, Искреност... И като цяло всички необходими добродетели, който отключват вътрешната сила/енергия.

Ако имате някакви предложения, въпроси. И ако ме разбрахте изобщо С радост очаквам размислите ви.

По-здрави, по-истински, по-обичащи!

[dcveta]

Не беше много ясно написаното, но все пак ще се опитам да дам мнение.

Като говорим за сила - няма по-голяма сила от тази на Любовта. Тя свързва всичко в съвършенство. И ако тя е налице, просто няма как да липсва силата.

От една страна казваш, че тези качества са налице - Светлина, Любов, Човечност, Искренност .... а от друга липсвала силата. . .

Не може Любовта/не говоря за криворазбраната човешка любов, която всеки си я вижда през своята призма, а за Божията такава/ да е налице и да липсва силата, нали разбираш, защото всички сили идват от там и Бог е Любов се казва.

А всички сили идват от Божествения Дух.

От друга страна споменаваш, че този човек е твърде чувствителен. Това качество говори за егоизъм. Твърде чувствителни и нараними са хора, които мислят повече за себе си. И в този случай може би прошката е лекарството и неосъждението на себе си и другите, предаването на грижите в ръцете на Бог.

Редактирано Юни 30, 2011 от dcveta

[wonderful]

Молитвата!

Посрещането на изгрева! Паневритмията!

Връзката с природата!

Пеене! Свирене!

Беседи от Учителя!

Разумно хранене!

Гореща вода!

Всичко това при мен задейства вътрешните сили и ако за определен период си "спестя" нещичко чувствам застой.

Така, че смело напред!

Редактирано Юни 30, 2011 от wonderful

[B__]

...От друга страна споменаваш, че този човек е твърде чувствителен. Това качество говори за егоизъм. Твърде чувствителни и нараними са хора, които мислят повече за себе си. ...

Ей това гълта огромна енергия. Може да се помисли за намаляване на чувствителността чрез повече приемане на хора и ситуации като израз на Божията воля и повече грижи за другите хора.

Редактирано Юни 30, 2011 от БожидарЗим

[shining_star]

Не беше много ясно написаното, но все пак ще се опитам да дам мнение.

Като говорим за сила - няма по-голяма сила от тази на Любовта. Тя свързва всичко в съвършенство. И ако тя е налице, просто няма как да липсва силата.

От една страна казваш, че тези качества са налице - Светлина, Любов, Човечност, Искренност .... а от друга липсвала силата. . .

Не може Любовта/не говоря за криворазбраната човешка любов, която всеки си я вижда през своята призма, а за Божията такава/ да е налице и да липсва силата, нали разбираш, защото всички сили идват от там и Бог е Любов се казва.

А всички сили идват от Божествения Дух.

От друга страна споменаваш, че този човек е твърде чувствителен. Това качество говори за егоизъм. Твърде чувствителни и нараними са хора, които мислят повече за себе си. И в този случай може би прошката е лекарството и неосъждението на себе си и другите, предаването на грижите в ръцете на Бог.

Силата е в тебе. Ако е застопорена и не можеш да използваш личната си сила... Казваш, че светлината и любовта са налице, но и аз мисля, че ако са налице и се проявяват, няма как да липсва силата. Не знам какъв е случая, има много неща, които блокират личната ни сила - страх, неувереност, стари негативни мисловни модели, от които не сме се освободили. Във всеки случай не е въпроса, че нямаме сила, а въпроса е, че нещо ни блокира и не можем да я проявим, и тогава се явяват проблеми, дисбаланс в организма. Аз когато по някакъв начин "нямам сила", действам с воля, с решение. Или не действам, но това е - с решение.

Сега земята преминава в друг етап на развитие и вибрацията /на земята и всичко на нея/ се повишава, явяват се много несъответствия, ще става дори физически все по-невъзможно да съжителстваш и да пребиваваш между негативни хора, и на места с ниски вибрации.

[dcveta]

Силата е в тебе. Ако е застопорена и не можеш да използваш личната си сила... Казваш, че светлината и любовта са налице, но и аз мисля, че ако са налице и се проявяват, няма как да липсва силата. Не знам какъв е случая, има много неща, които блокират личната ни сила - страх, неувереност, стари негативни мисловни модели, от които не сме се освободили. Във всеки случай не е въпроса, че нямаме сила, а въпроса е, че нещо ни блокира и не можем да я проявим, и тогава се явяват проблеми, дисбаланс в организма. Аз когато по някакъв начин "нямам сила", действам с воля, с решение. Или не действам, но това е - с решение.

Сега земята преминава в друг етап на развитие и вибрацията /на земята и всичко на нея/ се повишава, явяват се много несъответствия, ще става дори физически все по-невъзможно да съжителстваш и да пребиваваш между негативни хора, и на места с ниски вибрации.

Не знам това за съжителстването и пребиваването между негативни хора, звучи малко ... Не можеш да излезеш от света или да заровиш главата в пясъка. Навярно хората все повече ще се разделят на духовни и плътски. Най-добре е човек да е сред хора, които го разбират и издигат, но ... как си го представяш?

Много известни библейски личности са поставени точно да съжителстват с най-негативните хора и да са зависими от тях. Пример Моисей и Фараон, Йосиф в Египет, Даниил и Навуходоносор. И навярно всеки от тях е желаел да се измъкне, но измъкване е нямало, защото такава е била Божията воля. И едва ли в други условия би се проявила и Божията сила.

Темата за силата на човека е много интересна, защото касае всички ни. Всеки е минавал периоди на сила и слабост.

Виждаме, че силата е непосредствено свързана с Божията воля. Тоест когато ние сме в пътя, силата е до нас и ни защитава.

Тогава и имаме нужда от нея. Когато не сме на пътя, нямаме нужда от нея и тя не е с нас. Силата идва от Бог и за Божия слава, не за човешки приумици/знам че всяко правило си има изключения, но сега не говорим за тях/.

Имаше един библейски стих. Там се казваше така "силата Ми в немощ се показва съвършена". Понякога сме поставени в немощ, за да познаем Божията сила и да спрем да разчитаме на нашата ограничена човешка такава.

Имам една опитност и понеже за мен си беше доста интересно, ще го споделя. Преди време се молех за сила и мъдрост, за определена ситуация. И разбрах, че Божията воля за мен е да мълча, да не говоря. Направих го. И точно тогава видях Божията сила. В други случаи силата ми е била в радостта и благодарността. Хвалението също е сила. Не случайно се казва "напред вървяха певците"! Няма точна рецепта за сила, както няма точна рецепта и за познаване на Божията воля, но двете са много свързани.

[Станимир]

И тук идва въпросът, какво би могло да даде вътрешна сила. Като подчертавам "сила". Останалите "неща" си ги има - отдадеността на Светлината, Любовта ; Човечност, Искреност... И като цяло всички необходими добродетели, който отключват вътрешната сила/енергия.

Ако имате някакви предложения, въпроси. И ако ме разбрахте изобщо С радост очаквам размислите ви.

По-здрави, по-истински, по-обичащи!

Дисциплина, дисциплина и пак дисциплина.

Първото условие за силата е равновесието. Значи всякакви прекалени емоции, особено отрицателните водят до свеждане на запасите от енергия до минимум. Човек винаги, независимо от всичко случващо се трябва да остава в равновесие и да не остава емоциите му да го ръководят. Това не означава да се превърне в безчувствена машина, но да останат само висшите духовни чувства.

Силата се пилее изключително много от безсмисленото говорене. Всъщност това е само една от многото прояви на несдържаност, но доста често допускана от хората. Необходима е сдържаност във всяко отношение. При това обаче не бива да се стига до потискане на желания. Значи желанията трябва да се изживеят и трансформират, т.е. човек да осъзнае тяхната ненужност и да се научи да бъде независим от тях.

Силата е свързана и с режима на сън, и с правилното хранене, и с правилното дишане (и то за предпочитане на свеж въздух).

Силата е следствие и на отношението на човек към себе си. Ако човек вярва в безграничността и въздесъщността на своята духовна същност, ако знае, че всичко може да бъде постигнато, ако човек разглежда всички препятствия като временни и даващи му възможност да израстне, ако човек вярва, че когато действа в съгласие с космическите закони, той ще получи помощ, обхвата на която дори не може да си представи.

Човек трябва да вярва във възможностите си - както настоящите, така и тези безгранични възможности, които може да постигне в бъдещето. Пред човека е цялата вечност и той трябва да може да вижда себе си колкото се може по-далеч в бъдещето, вече достигнал всички духовни качества, които желае да постигне. И това няма да е само мечта, а утвърждаване на собствената си същност.

[Диляна Колева]

Обмислям как е възможно придобиване на вътрешна сила, която дава стремеж и мотивация, която би устояла на всякакви външни въздействия.

Оставам с впечатление, че става въпрос, не просто за Сила, а за сила в определена област. Работата с мотивацията, стремеж и мотивация за какво? За живот? За физическо действие? За постигането на конкретна цел, кауза?

[B__]

Съвсем съгласен съм със Станимир, но имам особено мнение за първото му изречение:

"Дисциплина, дисциплина, дисциплина"

Финната енергия се натрупва, когато човек води разнообразен живот и когато се ръководи и от нуждите на тялото си. Понякога трябва да не прави нещо, което изисква дисциплината, за да запази енергията.

По-скоро бих казал: "Интуиция, интуиция, интуиция"

[Слънчева]

Силата идва от вярата ни. И в най-трудните мигове да сме с вяра в Бога, да знаем, че всичко е за добро. Но е нужно и смирение, защото се е случвало да негодувам, но постепенно разбирам, че така е най-добре... По-късно идва и ясното съзнание, помъдряването от натрупания опит... благодарността.

Редактирано Юни 30, 2011 от Слънчева

[dcveta]

"Обмислям как е възможно придобиване на вътрешна сила, която дава стремеж и мотивация, която би устояла на всякакви външни въздействия."

Този цитат ме кара да размишлявам за една друга тема. Не точно за силата, а за нашата истинска и вечна божествена същност, която остава непроменима независимо от време и обстоятелства, която знае всичко и не се страхува от нищо и която е сила, Бог в нас. И ако авторът на темата пита в тази насока, то темата все едно си е точно за мен писана. Значи неслучайно ми е направила впечатление.

Това което разбрах за човешката природа всъщност е, че те са две. Едната е променлива и непрекъснато се безпокои за бъдещето, наричат я още егоистична човешка природа. Другата е вечна и не се променя, знае всичко. Представлява така наречения вътрешен човек или Бог в нас по-скоро.

Егоистичната природа непрекъснато се противи на вечната такава. И егоистичната природа е свързана с тази на останалите около нас. Тоест може да се противи на вечната природа в нас, дори когато ние сме спокойни чрез някой около нас, който всява смут.

И аз не обичам да медитирам, но в тази насока единствено ми помогна книгата на Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта/която още не съм дочела/. Там имаше описана една медитация, която наистина действа/стига да я практикуваш/ и не се изисква нищо. Сядаш си и спираш да мислиш, като казваш на умът ти да търси домът си.

[Ян]

"Как е възможно придобиване на вътрешна сила?"

Само по един единствен начин :

Това е Дар от Бога.

При това много тежък Дар, защото този Дар върви заедно със съответната отговорност.

[dcveta]

Съвсем съгласен съм със Станимир, но имам особено мнение за първото му изречение:

"Дисциплина, дисциплина, дисциплина"

Финната енергия се натрупва, когато човек води разнообразен живот и когато се ръководи и от нуждите на тялото си. Понякога трябва да не прави нещо, което изисква дисциплината, за да запази енергията.

По-скоро бих казал: "Интуиция, интуиция, интуиция"

Точно - интуицията-вътрешният ни глас, но не от егоистичната човешка природа, а от тази вечната и божествена. Този вътрешен глас/интуиция/ ни води по пътя или по Божията воля/ с други думи казано/. И колкото повече се вслушваме в него и го разпознаваме, толкова повече Бог ще се изобразява в нас.

[dcveta]

"Как е възможно придобиване на вътрешна сила?"

Само по един единствен начин :

Това е Дар от Бога.

При това много тежък Дар, защото този Дар върви заедно със съответната отговорност.

Така е! Бог си знае работата, на кого да дава дарове. А ние носим отговорност за това, което сме получи/при все че повечето хора се безпокоят за това което не са получили/. И все пак посоката е двустранна. Даровете се дават на тези, които ги пожелават.

[Донка]

Може би ще прозвучи странно, но в тон със Слънчева:

Силата идва от вярата ни. И в най-трудните мигове да сме с вяра в Бога, да знаем, че всичко е за добро. Но е нужно и смирение, защото се е случвало да негодувам, но постепенно разбирам, че така е най-добре... По-късно идва и ясното съзнание, помъдряването от натрупания опит... благодарността.

- споделям от личен опит - за мен тази сила се оказа точно тази благодарност, основана на вярата, че всичко е за мое добро. Обаче за една Дева това е доста трудно за реализиране. И тогава реших, че каквото и да се случи, ще казвам "Благодаря на Вселената!" Тогава още Бог и Христос не бяха това, което сега са за мен, а не можех само така формално да Ги споменавам. Вселената ми се струваше по-разбираема.

Но тази вяра и тази мисъл бяха само семето, посято в нивата на моята душа, ум, сърце и воля. Оттук започваше сериозна работа по отглеждането и. защото една дева не се връзва просто на думи - ние искаме да постигнем нещата с ума си, с логиката си, да ги видим, да ги пипнем - май Тома Неверник е бил Дева. И така аз трябваше след всяко благодаря да приема предизвикателството и да докажа "теоремата" - т.е. "Че е за мое добро за мое е , но сега трябва да открия защо". Колкото по-абсурдо изглеждаше твърдението, толкова повече хъс имах за "разбиване" на задачата. И я разбивах. И силата укрепваше...

[dcveta]

Поздравления! Никак не е странно и не случайно се казва, че ако имаме вяра колкото синапово зърно, планини ще преместваме.

А вярата се променя с познанието и е нужна докато се види/както примерът с Тома/. Който е видял и пипнал, вече не вярва, просто знае.

[B__]

От "Сила, усет, мисъл"

"...Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. ..."

"...Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си. С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото...."

От "Природни методи"

"...Търпеливият не се мъчи. Той е вътрешно богат и готов на всяко време да плаща задълженията си. Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост..."

[Станимир]

Има една формула, която въпреки че е много разпространена, не видях да е спомената в тази тема (за другата не съм съвсем сигурен):

"В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа."

Съвсем съгласен съм със Станимир, но имам особено мнение за първото му изречение:

"Дисциплина, дисциплина, дисциплина"

Финната енергия се натрупва, когато човек води разнообразен живот и когато се ръководи и от нуждите на тялото си. Понякога трябва да не прави нещо, което изисква дисциплината, за да запази енергията.

По-скоро бих казал: "Интуиция, интуиция, интуиция"

Дисциплината не пречи на разнообразието. Колкото до интуицията, аз поне не успявам да я свържа със силата.

Редактирано Юли 2, 2011 от Станимир

[Станимир]

Да си продължа за дисциплината и силата. Всъщност не знам какво да пиша, би трябвало да е очевидно. Конете в един впряг трябва да се движат в една и също посока. Ако един кон реши да се отклони от пътя, то това ще забави целия впряг. Разнообразието няма никаква връзка в случая. Кочияшът може да избере каквато си иска посока, но конете трябва да се движат единно за да бъде впрягът бърз и силен. Колко могат едновременно да слушаш музика и да гледат филм (със субтитри) и да запазят пълна концентрация и към двете. (Това всъщност може да се окаже полезно упражнение). Силата на вниманието, която се изисква в този случай е огромна (то обикновено дори и само върху едното е трудно да задържиш за дълго вниманието си, без да забравиш себе си и да потънеш във филма, в музиката или пък в мислите си). Разнообразието е в редуването. Първо ще слушаш музика, а после ще гледаш филм или обратно. Ще редуваш няколко неща, но каквото правиш ще отдаваш цялото необходимо внимание (но не повече от необходимото), за да може да се говори за сила.

Редактирано Юли 2, 2011 от Станимир

[dcveta]

Има една формула, която въпреки че е много разпространена, не видях да е спомената в тази тема (за другата не съм съвсем сигурен):

"В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа."

Съвсем съгласен съм със Станимир, но имам особено мнение за първото му изречение:

"Дисциплина, дисциплина, дисциплина"

Финната енергия се натрупва, когато човек води разнообразен живот и когато се ръководи и от нуждите на тялото си. Понякога трябва да не прави нещо, което изисква дисциплината, за да запази енергията.

По-скоро бих казал: "Интуиция, интуиция, интуиция"

Дисциплината не пречи на разнообразието. Колкото до интуицията, аз поне не успявам да я свържа със силата.

Спомената е, ама кой да види! В отговорът ми към S... star.

Виждаме, че силата е непосредствено свързана с Божията воля и идва от Божият Дух.

Ще ти обясня - дисциплината идва от човешкият ум, който в много случаи греши. А да слушаш интуицията си, тоест вътрешният глас, който идва от Божествения Дух и не греши е все едно да слушаш Бог и да вършиш Божията воля.

В Библията се казва още, че слушането на Божият глас е повече от жертви и приноси и много повече от дисциплина, защото и най-дисциплинирани личности могат да не стигнат до Бога с умът си. Иначе дисциплината помага за слушане на Божият глас или още по-точно за изпълнение на чутото. И не само слушането е важно, но разпознаването на този Божествен глас сред хилядите други гласове и мисли, сред хилядите думи които чуваме.

Относно насоченото внимание - само взима енергия, ако не вършиш всичко с удоволствие и мир. А можеш да вършиш всичко с удоволствие когато разбереш, че всяка работа е Божия.

И в случая се сетих за онази беседа или разказ на Петър Дънов, за табелата, която все не била доволна от работата, която вършела. Поучителен разказ и в нашата страна на мрънкала, много полезен. Мрънкането също взима силата. Смърт и живот има в силата на езика се казва.Пр.18 И който не грешал в говорене бил съвършен мъж, също се казва.

[B__]

Станимир, мисля, че съм цитирал как Учителя свързва интуицията със силата.

Последната формула по-горе е формула за молитви и при посрещане на събития.

За вътрешната сила поне според мен има друга формула от Учителя:

"Господи, ти всичко можеш. И твоят дух, който излиза от тебе, всичко може. И аз чрез духа, който ме ръководи и упътва, всичко мога."

И това е свързано с интуицията интуициятта за Божията Воля.

П.С. Сещам се, че веднъж споделих (не мое, разбира се) мнение, че в израза "със сила се влиза в Царството Божие" под сила се разбира Божият Дух

П.П.С. Тази формула е от беседата "Пътят на героите". Мисля, че заглавието говори само оносно темата

Редактирано Юли 3, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Дисциплината е проява преди всичко на волята. В беседите на П. Дънов на много места се говори за организираността на Божествения свят. Именно в тази организираност трябва да потърсим дисциплината. Дисциплината за която говоря имаме когато човек действа в съгласие с космичните закони. Този пример с впряга, който дадох в миналото мнение може да се приложи както по отношение на вътрешните сили на човека, така и към участието на човешката воля в съвкупния поток на еволюцията. Ако аз действам в съгласие с тези космични течения, които движат света към развитие, аз ще мога да се ползвам от тяхната сила. Те няма да изменят своя ход заради мене, но аз мога да ги използвам ако посоките ни на движение са еднакви.В това виждам и смисъла на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа“.

Редактирано Юли 3, 2011 от Станимир