Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Има ли оправдана изневяра?


Явор Москов

Recommended Posts

За каква изневяра става въпрос? В любовта тази дума не съществува, а всичко останало не е любов а опит за обсебване. Кой може да обсеби/зароби душата?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 307
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

[

"high fidelity", hi-fi, високата вярност, означава точно възпроизвеждане на звука.

-гениално :dancing yes:

вярност ~ лоялност, честност, истинност

Тъй като сега вече и за децата е ясно че жената е астрално силният пол, по важна е заповедта:

- Не пожелавай мъжа на ближната си.

-ето това Валентине е наистина интересно :3d_068:

Това съм го виждал на запад че се спазва дори от много жени с леко поведение.-----??????, тук не те разбирам ????

Линк към коментар
Share on other sites

Това съм го виждал на запад че се спазва дори от много жени с леко поведение.-----??????, тук не те разбирам ????

Ами знае се че жените на запад никак не обичат да са лъгани. Това освен всичко е свързано с усложнения и неясно бъдеще на семейството.

Тогава как да са спокойни да направят такъв номер на друга омъжена жена със същите притеснения.

Не е честно някак си.

И така остават младите момичета които още нямат формирано чувство за отговорност и собствено достойнство, и "професионалистките".

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Това съм го виждал на запад че се спазва дори от жени с леко поведение.

Затова някои мъже крият че са женени докато жената не се ангажира по-сериозно в чувствата си.

:3d_152:

Това от коя западна част на света го изрови??? Или е поредния пример за мъжка солидарност, оправдавайки "слабите ангели" на някои мъже и долнопробното им отношение към жените, което само по себе си говори за недостойно за уважение човешко същество от мъжки пол(казано във възможно най-омекотен вариант). :3d_157:

Линк към коментар
Share on other sites

Това съм го виждал на запад че се спазва дори от жени с леко поведение.

Затова някои мъже крият че са женени докато жената не се ангажира по-сериозно в чувствата си.

:3d_152:

Това от коя западна част на света го изрови???

В Канада и САЩ, но съм виждал подобно отношение и в Германия и скандинавските страни.

Или е поредния пример за мъжка солидарност, оправдавайки "слабите ангели" на някои мъже
правя констатация. Мъжете в момента са астрално и полово слабият пол.

Това е исторически формирана тенденция и май се задълбочава.

и долнопробното им отношение към жените, което само по себе си говори за недостойно за уважение човешко същество от мъжки пол(казано във възможно най-омекотен вариант). :3d_157:

:yinyang:

Така е да,проявата на свръхегоизъм и желание за ограбване енергията на другия,съзнателно или не, водят до подобен род взаимоотношения на грабител и ощетен. И когато желанията са низки и нечисти, тогава и средствата за постигането им са недостойни и грозни.

:whistling:

Сами по себе си такова констации дори да са верни едва ли могат да спомогнат ситуацията да се подобри??!

Мъжете в семействата понякога са безнадеждно зациклени в затворен кръг от отговорности и страхове.

Някои хранят надежди че някоя забежка встрани може да доведе до големи чувства.

Или поне да им донесе свежи емоции които им липсват и емоционална освободеност.

Има наистина и хедонисти които търсят секса заради самия секс.

Освен осъждане, би ли предложила как да се помогне на тези, в много отношения, достойни човешки същества?

Проявата на свободна воля би извело отношенията между хората на доста по-високо ниво.
:thumbsup1:
Линк към коментар
Share on other sites

Интересен анализ на творчеството ми :rolleyes: . За съжаление все още не е по силите ми да помогна за осъзнаването на всички "астрално и полово слаби" човешки същества от мъжки пол :dancing yes: , но не мога да не изкажа възмущението си дори само от подобен род констатации. Достатъчно е обаче всеки да се "ангажира" да помогне на най-близкото до сърцето си същество и така "до всяко добро същество да застане поне още едно"(някак този рефрен от песента на Богдана Карадочева изплува в съзнанието ми) :feel happy:

"Ако до всяко добро същество

застане поне още едно,

ех, ще започне такъв живот,

че само си викам "Дано".

Ако към тия две същества,

прибавиш и още две,

ти знаеш ли колко прави това?

Най-малко хиляда и две."

Линк към коментар
Share on other sites

Интересен анализ на творчеството ми :rolleyes: . За съжаление все още не е по силите ми да помогна за осъзнаването на всички "астрално и полово слаби" човешки същества от мъжки пол :dancing yes:
:3d_146:

не мога да не изкажа възмущението си дори само от подобен род констатации.

Не разбрах съвсем от какво беше възмущението? :)

Ще припомня че говорихме за съвсем конкретен феномен, изневярата.

Той по мои наблюдения над българските семейства е често срещан при мъжете.

На запад където живея, е много по-рядко явление, но отново мъжете са по-лабилни.

Обсъждал съм го и с жени и с мъже в Америка и в Западна Европа.

Те като цяло имат много по-голяма от българската непоносимост към това явление.

Сега, би ми било интересно да чуя вашите схващания? :D

защо мъжете (или жените, ако това ви е по-разбираемо) - изневеряват.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Възмущението ми беше породено от следната твоя констатация:

Затова някои мъже крият че са женени докато жената не се ангажира по-сериозно в чувствата си.
Значи тези мъже се КРИЯТ, докато ЖЕНАТА не се ангажира...

Това е не само възмутително, но и тъжно :3d_112: ...

И тук идва отговора на въпроса ти:

защо мъжете (или жените, ако това ви е по-разбираемо) - изневеряват.
... защото не са наясно със себе си.

И как след като се крият(от кого всъщност се крият, освен от себе си), очакват НЯКОЙ да се "ангажира" с техните чувства. Тук вече ситуацията придобива трагико-комичен характер. Жената/мъжа ще влага чувства, докато мъжа/жената си играе на криеница...??? :3d_013:

Линк към коментар
Share on other sites

Сега, би ми било интересно да чуя вашите схващания? :D

защо мъжете (или жените, ако това ви е по-разбираемо) - изневеряват.

Изневеряваш когато изпитваш любов с малка буква, тогава изневеряваш на себе си на човека до себе си.

Тази любов винаги си отива, като пеперуда е :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя да дам един линк с анонимна изповед на жена, намирам я за интересна и показателна.

Или казано с други думи - нещата такива, каквито са... А дали това ни харесва или не, е друг въпрос.

http://www.izpoved.com/envy/envy6690.asp

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Какво значи оправдана изневяра?За кого и за какво да е оправдана?От чия позиция да погледнем?От изневеряващия или този на който са му изневерили,а да не забравяме че има и трета а може и четвърта страна?

За всяка"изневяра"(слагам кавички,заради условността на понятието с което по природа е натоварено)има конкретна причина.Ако се съсредоточим конкретно в любовната "изневяра",в изневярата на връзка,на човек с когато си трайно-времево-обстоятелствено-по лична воля обвързан.В този случай има няколко възможни причини да се случи,но основното е липсата на любов,по скоро доста често и самото внушение,че ти липсва любов.Отиваш на друго място по-скоро за да получиш,отколкото да дадеш.Разбира се не се получава точно така в повечето случаи и има различни видове развръзки:изневяра-за да получиш,изневяра-за да разбереш какво наистина е човека до теб и къде самия ти бъркаш в собствените си илюзии,страхове и съмнения,изневяра- разтуха,временно,моментно бягство без излишна емоционалност,изневяра за да поставиш друго начало.Сигурно не изчерпвам всички видове.Но в повечето случаи изневярата било тя позитивно или негативно изживяване и признак на нашата собствена слабост,страхове,на нещо което в самите нас е някак недовършено.

В този смисъл тя може да донесе със себе си позитиви или негативи.Факторите за това са много - как ти влизаш и излизаш от нея,как се отразява на постоянния ти партньор и разбира ли или не той за това,приема или не и т.н.

Да се обвинява някой за това,че е изневерил е същото като да се обвинява слабия че е слаб.Ако това е така,значи няма оправдана изневяра,няма оправдани грешки.Ако партньора не разбере за това тогава не виждам особен проблем,но в смисъл да не разбере,т.е да не му се отнема каквото и да е било.Има случаи, когато разбулена и оголена може да носи само позитивни промени у двойката,помага им да се вдигнат на едно по-високо ниво в себеоценяването и разбирането,да преборят една или друга своя слабост,да се разделят с очаквания и изисквания спрямо другия. Тогава и изневярата е била "необходимото зло",необходимия урок и е оправдана от тази гледна точка.

Нещата са толкова всеобхватни и сложни и до голяма степен отношението което всеки има към чуждата към своята и към която и да е изневяра варират според силата му,любовта която носи,нивото на развитие и опитността която има до момента.Така че нито едно отношение не е окончателно,особено ако човека няма все още сблъсък с изневярата в собствения си живот.

За мен тя не е нито добро,нито зло.......макар да е много силно емоционално оцветена вид опитност.Позитивна или негативна зависи от самите нас и от ситуацията.Обикновено има и от двете по много. :)

Пожелавам ви да бъдете смели,дори когато грешите,да сте мъдри за да се учите от грешките си,силни за да си ги признавате и да растете,и да не забравим прощаващи.И най-вече много и силна Любов -чиста и свободна(неизискваща,даваща,приемаща без всякакви условности и претенции) :3d_046:

Редактирано от Impulsa
Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи оправдана изневяра?За кого и за какво да е оправдана?От чия позиция да погледнем?От изневеряващия или този на който са му изневерили,а да не забравяме че има и трета а може и четвърта страна?

За всяка"изневяра"(слагам кавички,заради условността на понятието с което по природа е натоварено)има конкретна причина.Ако се съсредоточим конкретно в любовната "изневяра",в изневярата на връзка,на човек с когато си трайно-времево-обстоятелствено-по лична воля обвързан.В този случай има няколко възможни причини да се случи,но основното е липсата на любов,по скоро доста често и самото внушение,че ти липсва любов.Отиваш на друго място по-скоро за да получиш,отколкото да дадеш.Разбира се не се получава точно така в повечето случаи и има различни видове развръзки:изневяра-за да получиш,изневяра-за да разбереш какво наистина е човека до теб и къде самия ти бъркаш в собствените си илюзии,страхове и съмнения,изневяра- разтуха,временно,моментно бягство без излишна емоционалност,изневяра за да поставиш друго начало.Сигурно не изчерпвам всички видове.Но в повечето случаи изневярата било тя позитивно или негативно изживяване и признак на нашата собствена слабост,страхове,на нещо което в самите нас е някак недовършено.

В този смисъл тя може да донесе със себе си позитиви или негативи.Факторите за това са много - как ти влизаш и излизаш от нея,как се отразява на постоянния ти партньор и разбира ли или не той за това,приема или не и т.н.

Да се обвинява някой за това,че е изневерил е същото като да се обвинява слабия че е слаб.Ако това е така,значи няма оправдана изневяра,няма оправдани грешки.Ако партньора не разбере за това тогава не виждам особен проблем,но в смисъл да не разбере,т.е да не му се отнема каквото и да е било.Има случаи, когато разбулена и оголена може да носи само позитивни промени у двойката,помага им да се вдигнат на едно по-високо ниво в себеоценяването и разбирането,да преборят една или друга своя слабост,да се разделят с очаквания и изисквания спрямо другия. Тогава и изневярата е била "необходимото зло",необходимия урок и е оправдана от тази гледна точка.

Нещата са толкова всеобхватни и сложни и до голяма степен отношението което всеки има към чуждата към своята и към която и да е изневяра варират според силата му,любовта която носи,нивото на развитие и опитността която има до момента.Така че нито едно отношение не е окончателно,особено ако човека няма все още сблъсък с изневярата в собствения си живот.

За мен тя не е нито добро,нито зло.......макар да е много силно емоционално оцветена вид опитност.Позитивна или негативна зависи от самите нас и от ситуацията.Обикновено има и от двете по много. :)

Пожелавам ви да бъдете смели,дори когато грешите,да сте мъдри за да се учите от грешките си,силни за да си ги признавате и да растете,и да не забравим прощаващи.И най-вече много и силна Любов -чиста и свободна(неизискваща,даваща,приемаща без всякакви условности и претенции) :3d_046:

... просто е ако видиш, че "изневярата" е следствие.

Дяволът е в лъжата или самозалъгването.

:hypocrite: Истината, е задължително условие. :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

... просто е ако видиш, че "изневярата" е следствие.

Дяволът е в лъжата или самозалъгването.

:hypocrite: Истината, е задължително условие. :hypocrite:

:3d_048: Точно така е!Думите които не можах да формулирам и не бяха узрели в мен.

Но понякога в такива ситуации се случва да виждаме в истината лъжа,да се объркваме,да играем роли и терзанията почват точно от там от където изневерим на себе си и допуснем фалша <_<:huh:

Редактирано от Impulsa
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Нека се постави въпроса по друг начин: Вие бихте ли изневерили?

Аз лично съм си мислила за изневяра и съм обмисляла нещата.Никога не бих го напавила,тъй като след това ще се чуствам много зле.Ще предам себе си,човека до мен и най-вероятно ще си призная, за да уравновеся нещата доколкото е възможно.Не мисля ,че бих имала връзка с човек ,който би приел моята изневяра към съпруга ми.Нека не говоря много,за да не предизвикам шегите на този, който ни чертае пътеката, по която вървим.

Възможността,мисълта за изневяра по-скоро за мен са изпитания.

Всеки върви по собствения си път и изпитанието е едно,но за всеки има различно измерение и смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно ми какво мислите по въпроса дали ина някакви смекчаващи обстоятелства при изневярата. Имам една приятелка, за която ме боли. Омъжена е за един пълен психопат. След поредния побой от негова страна бях решил да спра това безумие и предложих да и намеря евтина квартира и да и помагам докато се закрепи, но тя отказа. Той бил голямата й любов?! Чрез изневерите си тя донякъде притъпявала мъката си. Това за мене е пълен абсурд - Изневяра и Любов. Раздвоен съм, от една страна съм краен отрицател на изневерите, но от друга, като виждам тази клета жена и аргументите ми се блъскат в стена, пред която съм безсилен. Кажете ми вашето мнение по въпроса.

Мнението ми по въпроса е че ..маи,маи ....ти си човека,опорочил жената:)Аиде признаи си да ти олекне;)

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, на мен ми се е случвало да се влюбя безумно в женен мъж, който "пропусна" да спомене, че е женен, докато не ме информира жена му, за чието съществуване не бях подозирала. Ако ми беше казал навреме, вероятно щях да се отдръпна сама, съзнавайки, че това нещо не може да се реализира, нарушава свещени закони и наранява други хора. При въпросния неочакван разговор с жена му си потънах в земята от срам. След това, признавам си, бях основно ядосана на него, на себе си донякъде и изпълнена със съчувствие към жената. Защото аз не съм искала да й отнемам нищо, а след тази случка, при която, колкото и болезнено да беше, й бях благодарна, че ми отвори очите, прекратих всякакъв контакт с мъжа й. Признавам си, дълго ми държа този гняв. При това не бях вложила нищо друго, освен чувствата си. Между нас нищо не се случи, но и емоционално да се ангажираш с някого, ако е много дълбоко, от лъжата после много боли.

Безразсъдство е да подвеждаш човека и с това да рискуваш да нараниш и него, и съпруга/та си, и децата, ако има такива, а може би и още хора. Приемам това, че някои мъже и жени не държат на верността в брака и имат открито свободно поведение - това си е техен избор. Но не приемам това да подвеждаш целенасочено друг човек, да използваш чувствата му, а като излезе истината наяве, да оставиш всички да се оправят, както могат. Затова при явните Дон Жуановци и техните съответствия от женския пол поне уважавам смелостта и откровеността.

Няма нищо по-лошо от лъжата. Тя разрушава всичко.

П.П. Човек може винаги да обича и няма нищо греховно в Любовта включително и към човек, който не е свободен. За тази Любов няма пречки никога. Объркването ни и тълкуването на любовта като притежание ни кара да страдаме от това, че не можем да бъдем с някой, който уж обичаме, а всъщност искаме да притежаваме. Надявам се и на въпросния мъж да съм подействала като кофа студена вода по главата с реакцията си на отказ да продължавам това нещо, след като бях разбрала за какво става дума (много жени, вложили вече чувства, не се отказват). Надявам се също така да съм му предала добър урок, съвсем встрани от урока, който си дъвках сама.

Затова и разбирам до дъното на душата си изказването: "Да обичаш някого толкова много, че да можеш и да се откажеш от това да си с него." Ако то му вреди...

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, че всичко може да бъде разбрано. И познавам много хора, които са срещнали своя спътник в такава ситуация, че единият от двамата не е свободен и връзката е сложна или невъзможна. Но в такъв случай човек трябва да вземе едно решение. Да прекрати едното и да започне другото, ако е необходимо, но спазвайки законите на Любовта. Започнеш ли в лъжа, ще приключиш в лъжа.

Една от най-близките ми приятелки тук напусна мъжа си заради друг. Но с този другия не е имала нищо освен духовна близост до момента, в който реши да напусне мъжа си. Беше нейно решение. Не е имало преплитания и смесвания на енергия. А тези последните винаги водят до задънена улица. Имам и други приятели, които са поддържали или поддържат извънбрачни връзки. Това е техен избор, за който обаче винаги си поемаме отговорността и теглото, дали го съзнаваме или не...

Линк към коментар
Share on other sites

(на някой който гледа отстрани)

Хич даже не гледам отвън, била съм и в кюпа. То коя ли жена не е минала през това? Не съдя никого. Просто си давам сметка за това какви са законите.

Линк към коментар
Share on other sites

''Има ли оправдана изневяра?''

Според мен отговора се крие в това защо човек е склонен да изневери.

Липсва ли нещо в дадена връзка вероятноста да се случи изневяра е голяма

, но има и друг момент този на изкушението...

Линк към коментар
Share on other sites

била съм и в кюпа. То коя ли жена не е минала през това?

Е, и аз съм била, и това което ме "спаси" е обичтта!

20 и кусур сем. живот се забравят за няколко месеца, докато ...

кой казва какво е оправдано?

Линк към коментар
Share on other sites

20 и кусур сем. живот се забравят за няколко месеца, докато ...

Докато? Спомням си как с един приятел обсъждах едно свое увлечение по един женен мъж. Бях мноооого млада и властваха хормоните. Нещото, че той е женен тоест, ми бе съобщено доволно късно, когато колата беше трудно да я спреш, предвид хормоните. За щастие, доста бързо ми хрумна, че това няма бъдеще на други нива, освен креватното, така че май изтраях три месеца, през които не се виждахме много често. Затова пък се "терзах" дълбоко. :(

Та седя с един мой познат, много по-възрастен от мен, и му говоря за тази своя голяма "любофф", за която се терзая. И мисля, посред цялото си словоизлияние, че се изцепих нещо от рода на: "той с нея няма нищо, защо е с нея?" (Извинявам се, толкова ми е бил акълът - тогава). Моят познат, велик Дон Жуан (но без апетити към мен, слава Богу), изневерявал на жена си сто пъти, за което ми беше и разказвал, в този момент изведнъж ме прекъсна и ми рече някак троснато: "Как да няма нищо с нея? Той има живот с нея. Има дете."

Мда. :) Без коментар.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...