Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Има ли оправдана изневяра?


Явор Москов

Recommended Posts

Вярвай в Любовта и живей Сега! Създавай щастието си сама в душата си и то ще дойде при теб  (както дойде при мен  )
Не вярвам... Не мога... Не искам да сьм с друг! :( Мисля си, че той е моята сродна душа. И нашата врьзка беше платоническа, вьпреки че той се опитваше да я направи физическа. Това май му беше крайната цел?! Какво да правя?! Мога само да си спомням от време на време и да избухвам в плач... И на мен той никога не ми бе обещал нищо, доста ми даде и всичко ми взе. Не знам дали ще му простя, но сьс сигурност няма да простя на себе си, че допуснах това!
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 307
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

По-добре да се регистрирам, нали? За да не стават грешки в авторството на постовете-аз съм първия гост!

Милкана, благодаря ти за добрите думи. Не знам дали съм прекрасен човек, старая се, но след като съм още сама, може би не съм чак толкова прекрасна...не знам. Да наистина смятам, че той ми е сродна душа, от тези дето се срещат веднъж в живота. Той е всичко, което търся и искам за себе си, не че е идеален-всички имаме недостатъци, но е уникален, различен. Просто винаги съм търсела него и когато го срещнах се уплаших, не знаех какво да правя, но знаех със сигурност, че искам да се боря и да опитам да получа това, което винаги съм искала. Уви, не се получи, но поне опитах. Наистина аз давам повече, даваше ми и той, но сега вече не. Мисля, че от всеки човек трябва да извличаме по нещо, което да ни обогатява. Аз получих много от него, взех си и много уроци и мисля, че ще са ми от полза занапред, или поне така се надявам! Сега не смее да ми дава почти нищо, спред мен го е страх да не се увлече отново със силата, която с която се увлече в началото. Но не съжалявам за нищо, не се сърдя на себе си, защото знам че ако сега пак ми се наложи да реша дали да го допусна до себе си, пак ще го направя. Не защото съм вярвала, че ще го имам, а за да мога да кажа, че поне този път опитах. Знаех края, макар че всъщност при нас не е имало нито истинско начало, нито има истински край-сякаш финала е отворен...за това ме боли толкова, защото остана незавършено. Друго щеше да е ако една връзка свърши, поради изчерпване на чувствата на едната или другата страна, а при нас няма изчерпване, има само примирение, че е невъзможно, макар и взаимно. Мислех, че ако мен ме обикне по-силно, ще я остави, дори си мисля, че ме обикна по-силно, но не ме избра, а като се замисля май не бих искала да ми тежи на съвестта разбитото й сърце. И ако беше ме избрал нима има гаранции, че и с мен няма да постъпи така, както с нея. За това може би е по-добре, че всичко оставихме така-незавършено, макар и болезнено!

Искам да кажа нещо друго и на другата гостенка - и аз не искам друг, не искам да търся повече, но какво ни остава, нали? Боли ужасно, знам, но мисля че сме по-силни, след като сме над физическото и въпреки силните чувства сме останали верни на себе си!

Линк към коментар
Share on other sites

Просто не мога да повярвам, че чета твоите думи. Аз отрекох всичко което пишеш ти, с мисьлта, че така ще живея. Но незнам дали живея а по- скоро вегетирам. Ти си толкова мьдра. Аз не можех да издьржам повече, мислех, че ще умра. Не знаех кое е по- добре: с него или без него. Истината е че накрая много се изнервих от всичко, той ми даваше много поводи за ревност. Обеща ми да се виждаме по- често и не удьржа на обещанието си. Аз просто по цял ден ревях, бях стигнала до т. нар перманентен плач. Не знаех вече коя сьм. Аз ли сьм или една льжкиня която льже майка си, баща си, близките си. Те никога не научиха, но усещаха. Коя сьм аз, кое е моето лице? А, кой е той? Този който обичам или просто един изпечен льжец. Мисля, че човекьт за който пишеш е по- доблестен от този с който бях. И аз като го видях се уплаших, просто не можах зда повярвам на очите си. Се га като вьрвя по улиците, често се припознавам, в другите мьже тьрся и намирам него. Когато го видя за миг цялата се разтрепервам. Просто не искам да си помисля, какво ще стане ако някак си се срещнем един ден пак. Незнам дали ще издьржа. Та аз един ден просто не издьржах, вече не му вярвах, подозирах го в поредната му изневяра, бях се почти побьркала. Преди дни му ях казала, че не мога повече така, но той продьлжаваше да пуска sms-и, да обикаля около нас. И аз не издьржах, обадих му се и с цялата сила на която бях способна с треперящ глас, рьце и крака му казах, че ако не престане ще се обадя на жена му и всичко ще и кажа. Той се втрещи, но не забрави да каже, за да ме обиди, че това което правя е детинско. Аз едва ли щях да направя такова нещо, не заради него, а заради жена му, защото имам известни впечатления за нея и тя ми харесваше, уважавах я. Не знам и как ми излязоха тези думи от устата, не исках да го поставям в избор, просто не издьржах. И човека повече не се обади. Не знам какво е това за него- избор или страх- мисля че и двете. Аз от тогава не сьм сьщия човек и никога няма да бьда. Сега разпознавам от прьв поглед всеки мьж льжец, всеки понтенциален изневервач и не защото си вьобразявам или понеже сьм си изпатила. Като ти чета думите се врьщам години назад, всичко ми минава като на лента, разтрепервам се конвулсивно. Исках да ти напиша нещо да знаеш, че не си сама, да ти дам някакви сили. Но от кьде, аз самата нямам. Имам само болка и не ме е страх да си призная- омраза. Виждам, че ти за разлика от мен, можеш по- добре да се справиш и това е донякьде заради и човека заради който е всичко. Моят просто беше егоист и нищо повече. Изтрьгна ми сьрцето и толкова. А, колко си беше поживял, колко много знаеше за живота и всичко. Жени не му липсваха дори когато беше и с мен. Ти можеш да се справиш, защото виждам в сьрцето ти няма ожесточение, няма обида. Да трябва да се примириш, да пуснеш всичко да си иде. Може би, ще остане едно топло чувство, един спомен. Мен всичко ме преследва насьн. Вярвам, че един ден ще науча защо стана така, защо точно с мен, защо точно по този начин, защо така.

Линк към коментар
Share on other sites

:( Толкова познато ми звучи всичко, което пишете, момичета.... :(

Моля се душите и съзнанието ви да не прекарат следващите 10-15 години опиянени и "влюбени" в "благородството" на страданието си :( - както ги прекарах аз - от 18 до 45! :(

Моля се Светлината и Любовта на Твореца ни да проникне през морето от сълзи в сърцата ви и да събуди изворчето на щастие, което носите изначално в себе си (както стана с мен). :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам дали съм мъдра, може би не съм права за много неща, но така ги мисля. Вие всъщност гледате на нещата от малко по друг ъгъл. Аз не съм запозната с ученията на Дънов, макар да знам някои неща за тях. Не заради това писах тук, но се радвам че ме подкрепяте! Благодаря ви!

И аз не съм същия човек след случилото се, не знам дали мъжът , за който говоря аз е по-доблестен. Ще ми се да е така, за да мога да приема, че е постъпил правилно, въпреки че аз съм прецаканата по някакъв начин. Но, че е егоист и той, егоист е, за разлика от мен. Но от друга страна, понякога трябва да сме повече егоисти, за да запазим себе си, за да не се раздаваме на всеки, а в замяна да не получаваме нищо...не знам дали съм права...И аз никога няма да разбера защо, точно аз-неопитната, която винаги е мечтала за любов, но я нямам, защо точно аз трябваше да премина през този ужас? Не знам дали ще намеря обяснение, но мисля че някои неща, никога немогат да бъдат обяснени, те просто се случват и кокото и да се тсраем да ги разберем-не можем....

Да, ще го пусна да си иде, ще остане само спомена. Какво друго да направя? Винаги ще ми липсва......

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей. Всеки пьт си казвам, че няма да чета тук, защото просто си ровя в раните, но влизам заради теб. И аз не бях запозната с учението на Петьр Дьнов, но благодарение на тази "случка" и една приятелка, взех че се запознах. И това преобьрна живота ми. Бях решила, ама наистина решила да си слагам край на живота и тогава срещнах вьпросната приятелка, която винаги ще ценя, уважавам и ще и бьда благодарна. Защото колкото и да ми е трудно, ако не беше тя, щях да пропусна много от живота си. Да не срещна други прекрасни приятелки, да не науча много други хубави и важни за мен неща. Аз говорех сьщо като теб преди повече от две години. Все оправдавах вьпросния човек, все го защитавах, до последно се борех да го запазя в сьрцето си. Моята приятелка ми казваше деликатно за много неща, които са били от негова страна манипулация. Аз и досега мисля, че той ако е манипулирал, го е правел несьзнателно. За егоизма- незнам. Той беше израстнал от мальк без баща и може би това го амбицираше да има всичко. Забелязала сьм, че и други такива хора, които са израсли без родители са някакси по- големи егоисти от другите, просто мислят, че понеже са страдали трябва да имат и са заслужили повече. Е, не вьв всички случай. Аз не гледам на теб от друга гледна точка. Просто знам какво е. Не сьм имала никакви други врьзки и любови освен тази, но моята приятелка ми е казвала, че има и други мьже, които вместо да те "удушат" в такава врьзка, като осьзнаят грешката си, могат да ти помогнат, да те освободят по- безболезнено. Дано твоят да е такьв. Моят никога не сьжали за товеа което направи. Никога не каза сьжалявам, прости ми че те вьвлякох в това. Усещаше когато аз се запознах с тази приятелка, мислеше че някой ми влияе. Никога не разбра, за приятелката ми и за това че бях решила да си слагам край на живота. Не вярвам, ако беше разбрал- да би сьжалил, да би помолил за прошка. Просто някой му беше дльжен за проблемите му в брака, той така си ги решаваше. Това много ме отрезви. Как един човек, след като е бил с тебе и ти се е клел че те обича, си отива в кьщи при другата, вечеря, прегрьща си децата, ляга си с нея. Когато казваше пред другите, а дори и пред мене, че той си обича жената, че си я уважава, умирах от болка. Дали бях използвана- незнам, никога не се стигна до сеск, вьпреки че можеше. Когато всичко свьрши, моята приятелка ми каза след известно време, мислейки че е дошло време за това: " Сега мога да ти кажа- той никога не те е обичал истински!" Аз не искам да вярвам в това. Не искам да знам и че той не е моят вечен партньор. Просто така си искам да си мисля. Сигурна сьм, че приятели ние никога не можем да бьдем, не вярвам в приятелството между мьж и жена. Може би след смьрта има някакьв начин ( мисля си за Акашовите записи) да разбера защо ми се е случило това, точно на мене и какьв е този адски труден урок, който сьм си избрала. Estrella, много искам да ти помогна по някакьв начин, но не е редно да ти влияя. Само искам да ти кажа, че колкото и невероятно да звучи времето наистина лекува. Ще преживееш това, защото нищо не ти е дадено ако нямаш сили да се пребориш с него. Представи си само какьв е труден този урок и сьответно колко много сили имаш за да го " научиш", щом ти е даден. Аз след тази адска работа наистина се чувствам- ала Бойко Борисов! :) Бьди смела! Бьди честна!

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че моя случай е такъв, че той искаше да ме освободи по-безболезнено. Даже съм сигурна, защото ми го е казвал по различни начини и ми го е показавал. Просто не мога да си обясня след като знам какво съм била за него как може да се обърне и да продължи, а аз не мога. Защо той забравя по-лесно, а аз не. Нима не ме е обичал толкова колкото аз? Не че може да мерим силата на чувствата си по принцип, но ме боли, че мога да бъда преодоляна (защото забравена няма да съм никога-знам това!), че могат без мен! Не ми е казвал, че съжалява за нещо, а и аз не искам да съжалява. В смисъл, казвал е че никога не е планирал да стане така, а просто е станало. Той започна първи, аз се влюбих, защото той се влюби първи, но докато аз не го допуснах-той не направи нищо повече. Не искам да съжаляваме и двамата, защото не сме виновни за това, че сме сродни души, защото не сме виновни, че сме имали нужда от нещо, което е нямало кой друг да ни даде. Не съм била използвана, знам че нищо не получи от мен, което да не е можел да има от нея, напротив-даваше ми в началото и ме научи да бъда жена, да вярвам че любовта не е невъзможна, да увелича самочувствието си и да вярвам, че някой ден ще имам всичко, което искам, но трябва да се боря за него, да не ме страх и да съм готова да стана ако падна. Не мисля, че не ме обичал истински, това се усеща, а и съм питала много пъти-знам как ме обичаше, виждах болката в очите му когато се разделяхме. Знам че и той умираше с мен всеки ден, след всяка раздяла. Не искам да мисля, че мъжете са толкова добри актьори, а и аз не съм толкова сляпа...

Права си, че времето лекува, мисля че до някъде съм се излекувала, но като погледна напред виждам очуждението и ме боли. Как да бъда чужда с някой, който ми е бил най-близкия, с който съм споделяла всичко, а и той с мен. Не мога да мина от другата страна на пътя ако го видя да върви срещу мен! Искам да съм силна, да престана да страдам, да спра да обичам и да не зависи от външни фактори дали да се виждаме или не, а напротив да зависи от нас, да се виждаме но без да изпитваме чувствата от преди, а да сме просто двама, които имат какво да си кажат, които се уважават, ценят и разбират! Сложно е, много сложно...

П.С. дано не се сърдят останали, май малко изместихме темата в друга посока!Извинете!

Линк към коментар
Share on other sites

Слушай, аз много искам да ти помогна. Мислиш така както аз преди повече от 2 години, сега се виждам какво бях. Сещам се какво ще стане, но няма да ти го кажа. Мила, моля те отрежи тази врьзка докато още не те боли толкова много, не че сега те боли малко. После като мине време, знам че пак много ще боли, но ще си отговориш много добре на тези вьпроси. Ти и сега си отговаряш, но не искаш да ги приемеш. Да, преодолими сме. И знаеш ли защо?! :( Защото той има до себе си някой, той не е сам, той може да го преодолее по- лесно ( ако изобщо е преодоляване), той може да "забрави" по- лесно. Сега след толкова време, сьзнателно се опитвам да не мисля, но непрекьснато изплуват в ума ми неща които ми е казвал. Едно от тях е: "аз може би ще си спомням за теб, ти си една от всичките, но ти, ти винаги ще си спомняш за мен, винаги ще ме отьждествяваш с другите мьже".... :( Каза ми го, не ми го спести. На теб може и да не ти го е казал, да мислиш, че мьжете не са чак такива добри актьори, но е точно така, само защото той играе двойна игра. Какьв мислиш е пред жена си? Ти още дьлго ще го оправдаваш, още дьлго ще ти е трудно да приемеш някой неща. Трябваше в един момент- обезверена, изнервена, предадена, сьсипана от мька, сьсипана от чакане, сьсипана от неговата липса, да го намразя, да си кажа, че всичко беше една измислица, че всичко е било по- скоро льжа. Казах си: " Ако той наистина ме обичаше, нямаше да ме дели!" Не е ли така?! Ако това е твоята любов, тя няма да те изоставя, тя ще бьде честна, тя ще дойде при теб и ще поеме цялата отговорност, няма да те остави да страдаш, да умираш по нея. Нямаше да измисля оправдания. Нямаше. нямаше... Може би изисквам много?! Но не е ли така? Какво е твоята истинска любов, тя така ли би постьпила? Толкова много болка? Това ли е любовта наистина? Кажете, вие които имате повече опит- това ли е любовта? Да чувстваш само болка, липса? Искам само да ти кажа, че когато наистина вземеш решението си за края- сьс ума си, сьс сетивата си, дори сьс сьрцето си, с всичко което си ти, ще се почувстваш много СВОБОДНА и поради това щастлива. Ще видиш тогава как ще трьгнеш да се изграгждаш каго личност.

Линк към коментар
Share on other sites

Кажете, вие които имате повече опит- това ли е любовта? Да чувстваш само болка, липса?
Не. Това е сигурен симптом, че в теб няма Любов, а енергийна зависимост и агресия към своята божествена същност.

Любовта възкръсва у нас, когато

се почувстваш много СВОБОДНА и поради това щастлива и  трьгнеш да се изграгждаш каго личност.

Когато успееш да го постигнеш, твоята сродна душа - мъжът, с когото можеш да живееш без болки, изневери, старание, страх и т.п. - някак "по божия воля" се оказва до теб. Как ще го познаеш? - По това дали и с него си също толкова СВОБОДНА И ЩАСТЛИВА, колкото и без него. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

"Едно от тях е: "аз може би ще си спомням за теб, ти си една от всичките, но ти, ти винаги ще си спомняш за мен, винаги ще ме отьждествяваш с другите мьже".... Каза ми го, не ми го спести. На теб може и да не ти го е казал, да мислиш, че мьжете не са чак такива добри актьори, но е точно така, само защото той играе двойна игра. Какьв мислиш е пред жена си?"

Благодаря, че искаш да ми помогнеш, но аз не мисля, че при мен нещата са точно така. Моят човек не е женен, няма деца-има разлика нали? Но всъщост не го споменавах, защото за мен винаги е било все едно е женен. Не го оправдавам, разбирам го! Никога не ми е казвал, че ще го помня вечно, аз му го казвах, а той от гледната точка на опита си ми казваше винаги, че аз ще го забравя, че ще срещна по-свестен от него, че той не е за мен. Казваше, че той никога няма да ме забрави, просто аз не съм една от всичките, той винаги е бил верен преди да ме срещне, не е изневрявал и като се замисля май всъщност и с мен не изневери - просто обичаше и мен. Може би е общо прието мнението, че е невъзможно да обичаш две жени едновременно, но аз мисля че е възможно, просто обичаш по различен начин. Всяка любов е различна, една е по-силна, друга по-слаба, но винаги е различно. Освен това той винаги първи се стремеше да не задълбочава нещата, винаги той слагаше края, винаги той казваше, че трябва да спрем и с времето това стана и вместо да ме прати по дяволите и да не се заинтересува никога повече от мен-той ме питаше как съм, по-добре ли съм? Мисля, че това е доказателство, че го е грижа за мен...знам че е така!

Не искам да ровя повече, имам всички отговори за себе си! Вече съм по-спокойна, дишам по-добре, мисля че знам всичко, което ми беше нужно! Дано никога повече не ми се случва, дано да обичам свободен мъж, дано ми предстои скоро да срещна този, който чакам дълго време....

Изградила съм се се като личност-харесвам се такава каквато съм, но разбира се че имам много да уча.....всеки ден е един урок, нали?

Линк към коментар
Share on other sites

оправдана изневяра, не няма такова нещо.ако мъжът или жената дори си помислят за такова нещо то значи края е близо или агонията ще е безкрайна.незнам никога несъм била малтретирана и се моля на бога да не го разбера но съм израснала в семейство където мъжът налага психологически тормоз повярвайте ми аз не бих го издържала все пак ако имам деца бих предпочела да ме виждат щастлива отколкото превивайки се от болка и криейки сълзите си :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Estrella, мисля, че ти си един бял ученик! :) Мислех си, особено като почетох последното ти мнение защо трябва да има вьв твоя случай " край"?! А, не може ли това да е един импулс, един подтик кьм някакво ползотворно начало, кьм нещо хубаво. Бях чела преди за една студентка по медицина, която се влюбила в един от своите преподаватели. Дьлго се борила с любовта си, опитвала се да и противодейства. Накрая разбрала, че не трябва да се бори с нея, да вьрви срещу нея. Разбрала, че е влюбена в една прекрасна идея, в един образ, в един идеал който винаги искала да бьде. И като бьдеща лекарка се посветила и започнала да работи за този, като този образ, в посвещение на тази прекрасна идея. Срещнала добьр човек, за когото се омьжила, родила си деца и била щастлива, а тази несподелена любов била подтик, била всьщност начало за нещо добро. Днес ( незнам дали е случайно или не :) ) ми разказаха как едно момче обичало много сьседката си ,която била много по- голяма от нея и все казвало, че като порасне ще се ожени за нея. Тя го гледала като свой роден брат, когато било болно се грижела за него, измервала му температурата, давала му лекарства.Когато тя тичала да спортува ( то било малко дебеличко) и то тичало след нея и така успяло да отслабне. Тя била студентка по медицина, когато родила детето си. Той записал сьщо медицина и сега е доктор вьв Военна болница. Оженил се за прекрасна жена и имат деца. Сега когато се срещат той на шега казва с упрек, че тя не го е изчакала, но искрено и признава, че и досега не е срещнал жената която е искал да има- като нея или всьщност човека кьм който се е стремял. Тоест и тя е била и още е жената- идеал, жената образ или идеята кьм която се е сремял, която е гонел, която виж кьде го е отвела. :1eye: Може би, примерите ми не са с много допирни точки кьм твоят случай, не са най- сполучливите, но не виждаш ли и в твоя случай вьзможност за импулс, вьзможност това да се прероди, да се превьрне в продьлжение кьм нещо хубаво, кьм израстване. Може би, можеш да погледнеш на тази любов не като на непременно "край", а на начало! Ако е така, а аз мисля, че е така това е толкова прекрасно и аз сьм много щастлива за теб и изобщо не ти сьчувствам вече, не те сьжалявам. Не плача с теб и за теб, а много ти се радвам! :feel happy: Много искам да е така! Дано е така! :thumbsup1::yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

МЕРСИ, Guest! Мисля, че ти наистина вече ме разбра! Не съм чувала това понятие "бял ученик", но мисля че си права. Аз го наричах "my master" :), къде на шега-къде не! Винаги съм възприемала връзката ни като начало, като основа на нещо, което тепърва ми предстои. Иска ми се да е така. Той ме научи на толкова много, че никога не бих искала да слагам абсолютен край на познанството ни и не защото се надявам да ме "огрее" някой ден, а защото той е причината да бъда нещо, което винаги съм искала да бъда, но не успявах. Станах по-цветна, по-жизнена, по-целеустремена, вярвам в себе си повече, обичам се повече....и т.н. Освен това, колкото и странно да прозвучи, мисля, че аз също го накарах да направи нещо, което от давна е трябвало да направи-да стане по-отговорен към нея и да мисли за бъдещето им! Сега се надявам да срещна някой, който да оцени новото ми "Аз" и така ще знам, че това, което преживях не е било безсмислено, не е било напразно. Защото едно нещо свършва, за да започне друго! Винаги ще съжалявам, че този мъж няма да е мой, но и винаги ще се радвам, че съм била част от живота му, че съм се докоснала до душата му. Няма нищо вечно разбира се и той полека-лека свикна без мен...и аз мисля че ще свикна. Дано!

Ти ми помогна много, наистина. Благодаря ти. Мисля, че с теб си приличаме по някакъв начин:) Е, за жалост все още плача, но не боли толкова, просто ми е тъжно....

Линк към коментар
Share on other sites

Разпознах себе си в много отношения от последния диалог. И аз вярвах, че щастието ми е свързано с определен човек и с никой друг. Сега вече имам ново усещане - дълбочината на истинското щастие не е с човешки произход, не зависи от човек. И преди разбирах това с ума си, но не можех да го усетя със сърцето си. Да не струпваме на главата на горкото несъвършено като нас човешко същество подобна отговорност - за нашето щастие. :) Идеализиране - да, това е част от играта на илюзии. Май виждах ръката на Бог не където и както трябва. Постепенно проглеждах за огромното несъответствие между моите представи и действителността, но не давах за нищо на света любовта си, която може би се изгради именно на тези погрешни представи. Да, човек може да е част от дара на Любовта, но не е задължително да е същият, който сме си наумили. Дори се оказва, че всяко нещо/човек с времето си, а бях склонна да си държа на ината, понеже вярвах в любовта за двама докрай. Всъщност, все още вярвам, но не казвам кой да е другият, понеже с досегашната тактика щастие не видях, само болезнена липса, която ми изсмукваше силите до степен да съм неспособна да се отдам на каквато и да е полезна идея, да вложа в нея душата си. Колко съм плакала, колко съм разговаряла с него наужким, как съм целувала пред себе си каквото ми попадне, неспособна да превключа и да отдам себе си на реалните си отговорности. :harhar: Така спъвах собственото си развитие, държах на човешкия си план за щастие, чаках от умрял писмо всъщност. Очевидно бях на грешната пътека и гледах в грешната посока. Може и двамата да не сме били готови, дори да сме определени един за друг. Освободи ме той самият, всъщност направо ме прати при друг мъж с "Отче наш" на уста, за което все още съм му сърдита, но знам ли, някой ден може и да съм му благодарна. Понастоящем обаче бих му зашлевила два шамара /поне вътрешно/, ако открие и признае в себе си любовта, която виждах аз, ако преодолее презрението и надменността си спрямо мене, ако му дойде нов акъл и ме потърси. Както виждате, не съм едно безкрайно светло същество, но имам вече една нова представа, с която живея - че някъде по света Бог/Съдбата е отредила за мене наистина подходящия човек. Аз и без него обаче бих била щастлива - има толкова прекрасни неща в живота, толкова полезни неща за вършене. Моята човешка фантазия е лъжлива, моята човешка прозорливост - сляпа и не виждат още истинското щастие, което в един неочакван миг може да се струпа на главата ми и да разбера, че дотогава всичко е било смешен сън с много излишни заблуди, рев и сълзи. Всъщност щастието и Любовта винаги са досами мене, само трябва да си напомням да ги виждам и приемам. И на свой ред да ги раздавам на другите. Стремя се да живея с леко сърце, да не нося излишен багаж. Ако нещо ми тежи, зная, че не това е правилното ми състояние. Правиелното ми състояние е на

:angel: Любов+Светлина+Мир+Радост :angel:

Благодаря Guest на за новото начало и любовта!

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Мисля си, че да съдим/ "оправдаваме" - неоправдаваме изневярата - нея си я има и ще я има ( животинското в кръвта не можеш го измени) - много важно, че някой на някого изневерявал :harhar: да прави каквото му е добре, мога да се радвам само за него/изневеряващия де ...да не е по добре да вземе да пие+псува+бие и т.н. Има импулс да изневерява - нека си преживява :v:

Може би пък другият да си е "заслужил"/изпросил/заработил изневярата :dancing yes:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

И все пак като слушам всички потърпевши ,доста повърхностно ми се струва да се каже :ами те си го заслужават.Каквито и отношения хората да си поставят ,колкото и трудни и комплицирани да са те,Все ми се струва че изневярата е възможно най-глупавото решение ,което може да вземе човек.Животинското ли е наистина водещият елемент при изневярата?

Аз съвсем не мисля така. Много пъти е чувството за неудовлетвореност явно.

Лакоми сме ние хората ,нямаме насищане за щастие и успех. Ако може да погълнем целия живот ,като голяма вкусна бонбона ще го направим.

Веднъж като много малка съм изневерявала ,но така и не се разбра. Просто веднага след това взех решението да прекъсна отношенията с дадения човек.

Знам че тогава взех мъдро решение,да не наранявам никой,включително и себе си.

Сега като много по-голяма страдах много когато ми се случи,че ми изневериха.

За мен беше свършил света направо. Но сега от позицията на времето ,все повече разбирам ,че Бог се е погрижил за мен ,просто щях да страдам много повече с този човек ,ако бях останала с него.Ако бях създала семейство и т. н.Ако тази изневяра се беше случила много по-късно във времето. Все още ми е мъчно за всичко.Много незараснали рани имам ,много изострена чувствителност и недоверие,към всеки.

Ноооо,съм сигурна че времето е на моя страна и постепенно всичко ще зарасне ,и ще бъда и по-силна в любовта и от преди .

Ето това е нещо ,което писах в много жестоки моменти на мъка и болка:

Мина много време вече откакто не си говорим. Ти си се потопил в твоя живот ,аз съм се престрашила в моя.

Ти си се сетил веднъж за мен през цялата година ,кратко подсещане в 3 реда по интернет ,аз не съм те забравила нито един ден ,3 пъти седмично се разкайвам пред Бога за злата си участ,плачейки ,молейки да променя написаното ми бъдеще.Невярвайки че мога без тебе ,така живея.

С разполовено сърце ,но и двете половини са в мен,тъйкато ти отхвърли и двете. Разкъсано сърце ,без кръв в него.Оглозгано от съмнения и въпроси.

Искам да те преживея ,да те преболедувам,да изтрия от паметта си всеки спомен за тебе.

Безуспешно и натрапчиво те не искат да потънат надолу ,изплуват блъскат се помежду си ,задават ми хиляди въпроси в секунда. /спомените за тях говоря/

Аз ги прехвърлям един през друг в желанието си да ги запратя далеч ,далеч от мен.

Мина много време вече а аз все-още кървя,и се свличам на земята,всеки път ,когато се натъкна на твоя образ в мислите ми.Безполезна болка,никому нужна,но полепваща в костите,в корена на косата ми ,в извивката на врата ми ,попаднала между захапката на зъбите ми,полазваща по краката ми ,заседнала в кръста и гръбначния ми стълб,задълбаваща в черните кръгове под очите ми.

Кога ще изчезне от черепа ми ,кога ще си тръгне със свистене от устните ми,кога ще се разлее по слепоочията ми и ще се претопи в сянката ми ,хвърлена от следобедното слънце?

Да потъне дълбоко в земята и да не се върне никога повече.

Ето такива мисли ме владееха през по-голямата част от времето.

Но сега влагам в по-градивни неща цялата си енергия. :dancing yes:

Мисля си че хората нямаше да са хора ,ако не извършваха всички тези грехове.

Едно със сигурност знам че Бог иска да страдаме по-малко,отколкото ние постоянно си чертаем. Понякога ,когато животът ни ,не се развива според очакванията,колкото и да ни е трудно да се примирим ,не се знае дали губим или печелим .

Освен това истинският Ни живот се случва докато си правим планове .Така че :

"Неведоми са пътищата божии"

Човек постига щастието си след като го изстрадва преди това,или пък е щастлив само 50 % от времето.Аз си мисля че всички хора имат своите 33 % късмет ,щастие,радост за целия си живот.Тези 33% са разпределени по различен начин при всеки . Но те са всичко това: срещата с любовта на живота ти,успехи в кариерата ,деца,късмет и здраве ,удовлетвореност ,щастие .

Няма как да сме 100 % щастливи през цялото време ,просто защото сме тук ,за

да научаваме уроци ,а те са много повече отколкото щастието ,колкото повече уроци научим ,толкова повече ще сме щастливи. Или ще си освобождаваме време за щастие .

Любов ,щастие ,радост и време , :smarty: ,пожелавам на всички!

:feel happy::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Христос Воскресе!

Всеки сам си избира как да разбира и реагира - дълбоко или повърхностно...важното е да е истинен...всичко тук на земята ни се случва щото сме си го заслужили! За - слуга , за службата ни ....на Бога, на другите и на себе си!И щото неведението/невежеството и егоцентризмът са със силни позиции на клетъчно ниво в повечето от човеците.Имат какво да преживяват. Да преживяват - всичко ни е за оглеждане и за поучение.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Това е ясно ,че сме си заслужили всичко ,което Ни се случва.

НО когато това се случи на теб -Благост,което аз не ти пожелавам/,ще промениш малко твърдата увереност на съдника.

Не мога да понасям да гледам страдащи хора,боли ме отвътре за всеки ,който страда.И не мога с лека ръка да застана на позицията на съдника.

Не познавам човек ,който да не е егоцентричен/поне малко/,невеж или пък груб/понякога/.

Всички ние сме грешни ,всички ние страдаме.

Възхищавам се на твоята увереност за собственото ти бъдеще, и безстрастността в "каквото има да преживяват да преживяват.Затова ми се струва малко повърхностно това осъждане.

Но ти сама знаеш ,колко си напред в нещата,какво точно казваш.

Освен това аз харесвам свежият ти начин на говорене ,който винаги създава позитивна атмосфера и лекота ./С изключение на моментите когато си настроена хапливо и саркастично/

Както и да е видяло се е че няма да се разберем не и по начина по който аз бих искала ,Нека силата да бъде с теб ,ти я заслужаваш!

Линк към коментар
Share on other sites

Може и да си права/Благост/,че нещата трябва да се казват направо и да се справя с тях човек,но все ми се струва ,че трябва да си много хладнокръвен за да погледнеш по този разумен начин.Поне за мен е доста трудничко.

Извинявай ако има нещо. <_<

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравей, Инатари! Хармонията да е в нас и около нас!

Относно изневярата - случване - реагиране - преживяване...при мен е просто

невъзможно :hypocrite: Все верни човеци около мене и... не изневеряват :o това е положението :D фактологията е такава.Но в ситуациите не е въпрос до твърдост + хладнокръвие и прочие...а просто нямаш привързаност към хора + събития + вещи + места...само отношения и взаимоотношения...светли + свободни ...и знаеш с всичките си клетки, че нищо външно не е твое - не ти принадлежи...и никога не може да ти изневери...

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:а  просто нямаш привързаност към хора + събития + вещи + места...само отношения и взаимоотношения...светли + свободни ...и знаеш с всичките си клетки, че нищо външно не е твое - не ти принадлежи...и никога не може да ти изневери.

:thumbsup2::thumbsup2:

В този смисъл от изневярата страдат "предадените", защото те са си присвоявали съзнателно или подсъзнателно любимия човек и неговата свобода, защото са очаквали от него любов под формата на вярност... :(

Излиза, че ако любовта между двамата изключва очакванията по принцип и се гради на свободата, спокойствието и щастието на всеки поотделно и на двамата заедно, изневярата няма да съществува като понятие... :angel::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Ех ,да много си права ,за това ,че нищо външно не ми принадлежи ,всичко което наистина имам е собствената ми душа и свободата да правя избори ,всеки ден до края на живота си.

Забравила бях за това ,наистина.Благодаря че ми припомни този тъй важен урок. :smarty:

Благодаря,Ви хора за напътствията .Благодаря,благодаря,благодаря. :feel happy:

Това е толкова наистина вярно.Надявам се да си спомням това до края на живота си. Интересното е че аз претендирах че знам този урок ,до момента в който не ми се случи така че да разбера ,че не го знам . :1eye:

Линк към коментар
Share on other sites

Много оценки и разсьждения има за изневеряващия, а сьщо и за този на който му е изневерено. А, какво ще кажете за третия участник? За този "поради" който е изневерено? Той колко е виновен? Има ли за него оправдание? В Библията никьде не намерих нищо за него. Вие знаете ли кьде пише за него? Той непременно в ролята на прельстител ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...