Валентин Петров Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 изневярата ... изневерява ... гарантира ... лъжата Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 (edited) Напълно съм съгласен, че БИ ТРЯБВАЛО в една истинска връзка нещата да са дотам наред, че даже да не възникна мисъл за изневяра. Както и че всяка изневяра има разрушителен ефект - дори да се признае, към който се прибавя и лъжата - ако не се признае. НО... въпросът е много по-сложен. Всеки зне, че "би трябвало", но аз познавам вкл. доста свестни хора, с възвишени дарби и стремежи, които или имат често сменящи се връзки (което също го знаем, че не е на добро), или изневеряват тайно или явно на постоянния си партньор. Явно е, че не могат да намерят стабилност в тези отношения и дали да останат сами или да си променят начина на търсене на партньорите явно и това им е трудно да решат. Чудя се, как може да се помогне в тоя случай, едва ли само като им се напомня това "би трябвало"... Защото и те, и хората, с които имат връзки, почти винаги страдат и все ппак всичко се повтаря като в омагьосан кръг... как би постъпил Исус, да речем, или Учителят Беинса, за да им помогне? Чудя се... Редактирано Април 15, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Изневярата е проява на комплекс за малоценност(както и ревността),изкривено разбиране за себедоказване.Тя не може да бъде оправдана или неоправдана ,тя трябва да бъде разбрана(причината която предизвиква комплекса за малоценност )и след това евентуално да се работи по неговото отстраняване.Трудна и продължителна работа между другото ,защото началото може да е още от детството на човека. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Изневярата и комплекса за малоценност нямат нищо общо. Попитайте родителите си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Има и то много.Аз съм дете на разведени родители ,но имам стабилен 10 годишен брачен живот. Защо изневярата започва в повечето случаи след установено брачно съжителство? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Има за опредлени хора. Тя си започва винаги. Който си мисли, че няма да му се случи е наивен. Брак или не, изневярата си остава реалността. Но тя никога не трябва да бъде повод за окончателна раздяла. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 16, 2007 Доклад Share Добавено Април 16, 2007 В библията пише да не пожелаваш жената на ближния си. В такъв случай, ако си жена и изневеряваш на мъжа си ти вкарваш в грях любовника си,защото той в случая е пожелал жената на ближния си. А това е грях. Обаче никаде не пише жената да не пожелава мъжа на ближната си Хубава шега, разведряваща тежката атмосфера на темата. В Библията, обаче, под жена се разбира душа. По - горе Кристиян е намекнал за това, както и че един дух може да обладава няколко души едновременно. И в този смисъл да пожелаеш душата на човек е наистина грях. Човешката душа е единствено Божествено притежание. Да пожелаеш душата ( жената ) на ближния, означава да желаеш живота му. А и ближният също не се разбира в този буквален смисъл. С душата на човека, респективно живота му, разполага само Бог. И ако пожелаем да подчиним или отнемем, все едно, нечий живот, това не се нарича Вяра. В житейския план, свалено на физическо ниво, ако така се разглеждаха нещата, ако се пазеше свободата на човека до теб като зеницата на окото ни ( има същия смисъл като жената ), едва ли щяхме да разсъждаваме върху тази тема. Добро утро! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cheefer Добавено Април 16, 2007 Доклад Share Добавено Април 16, 2007 За мен това са хора безцелни, тоест хора които незнаят какво искат.Неможе един узрял на години човек да се държи като безмозъчен .Немисля че може да има оправдана изневяра.Щом не му е хубаво на човек с някои тои не е с него.Защо е нужно едно такова криене и двуличие.С какво ще се оправдава , с това че било момент на слабост ...... е това е наи тъпата причина или може би че се е заблудил и че сега е осъзнал какво е имал до себе си .На това аз казвам НАГЛОСТ и ПРОСТОТИЯ. Но като се замисля чрез тези трудности в живота ние ставаме по мобилизирани и по се замисляме над него ЖИВОТА.Незнам много са отговорите.Всеки е прав за себе си.Знам само че от тези неща и двамата излизат по мъдри и някакси по озарени.По се замислят защо са на тази земя родени и каква им е целта в живота. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 16, 2007 Доклад Share Добавено Април 16, 2007 (edited) Мисълта за изневяра , се поражда у всеки в даден момент на една дългогодишна връзка,но физическа изневяра не винаги има.Достигайки до прага на изневярата ,правейки кръгом и връщайки се в семейството ,човек според мен прави крачка напред.Интересен е факта(статистиката) че почти всички компютърно грамотни хора изневеряват виртуално(вече),защо ли? добра алтернатива.Намира се кой да притъпи чувството за неудовлетвореност и неоцененост без ангажименти. Редактирано Април 16, 2007 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 16, 2007 Доклад Share Добавено Април 16, 2007 Не подценявай т. нар. виртуална изневяра. Понякога тя е и по-опасна. От друга страна, ако мислим дали някой ни изневерява.... Не, голяма досада и загуба на време. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Мисълта за изневяра , се поражда у всеки в даден момент на една дългогодишна връзка,.......да притъпи чувството за неудовлетвореност и неоцененост без ангажименти. :thumbsup: Чудесна находка, Диди! Значи при дългогодишна връзка възниква чувство на неудовлетвореност и неоцененост. И аз съм страдала от това чувство... Но не след дългогодишна връзка - след 5 години... Може би това усещане не може да се счита за пряко следствие от дългогодишното семейно съжителство? Познавате ли семейства с дългогодишен стаж, които не страдат от това усещане? Дали търсенето на временна смяна на партньора - реално или виртуално няма значение - наистина помага или само засилва това чувство? А може би и двете - зависи от конкретния случай... ? И какъв според вас е честният "добрият" начин да се преодолее това усещане? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Ако отворим тълковния речник ще видим, че под изневяра се разбира: 'Неустойка на обещание за вярност, неопазване на вярност.' Значи за да говорим за изневяра трябва да имаме връзка, при която двамата са си обещали вярност. Нали така? Но колко от връзките са изградени на тази основа? И дали когато започваме една връзка трябва още в началото да казваме: 'докато сме заедно, ще сме си верни' или 'всеки е свободен да прави каквото иска'? За мен няма оправдана или неоправдана изневяра. Това е нараняване на другия и то умишлено. Ако връзката с един човек не е пълноценна (във всякакъв план), по-добре да бъде прекратена, отколкото да си причиняваме болка. Защото много често следва ответна реакция - ти ми изневери, виж че и аз мога. И се прави за да се докаже нещо излишно и никому ненужно. И не е задължително изневярате да е след започване на съвместно съжителство или брак. Изневерява се по различни начини и причини. Някои имат семейство, деца, много работят и не им достига нещо вкъщи, та мислят че навън ще получат малко спокойствие и разнообразие. Сред младите (около и под 30) напоследък това е нещо много разпространено. Сякаш като се окичиш със скалповете на врага ти се вдига цената и ставаш по-интересен. В действителност тези хора търсят именно по-сериозната връзка, но при този начин на поведение много трудно ще могат да видят в другия това, което търсят. За много млади момичета е съвсем естествено да имат продължителна връзка с по-възрастен мъж - разбирай спонсор, и същевременно да си имат и по-млади приятели. Това за мен не е например изневяра, бих употребила по-друга дума. Мисля, че промените в обществото ни и ясно усещащата се липса на ценностна система, особено сред по-младите, донякъде са причина за това. Но в действителност, поне според мен, това поведение и приемането му за нещо нормално води до изхабяване на чувствата. Ако някой си мисли, че поредната авантюра ще му даде нещо ново, незабравимо и единствено като преживяване - съмнявам се. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Към Донка- да се игнорира.Когато човек сам оцени себе си ,не е необходимо да търси постоянното одобрение на когото и да било.Неудовлетвореността идва от ноценяването. Мъжете и жените имаме различно мислене.Не винаги не изказването на одобрение ,значи неодобрение,но много често се приема така.Също има голяма разлика и в степенуването на нещата по важност.Тя е различна при мъжа и при жената.Ако за една млада майка най- важното събитие за деня е къпането на бебето вечер,за уморения татко това съвсем не е най- важно,но това не означава че той не оценява труда на съпругата си.Обаче това при много хора е повод за конфликт. Търсенето на постоянно оценяване е един вид задоволяване на естествения егоизъм у нас хората -"Ето аз съм добър".Ако сме добри ако го го усещаме така нужно ли е някой постоянно да ни го казва.А да търсиш в постоянно нови връзки оценките за себе си ,това вече е неразбиране.Но уточнявам,това не важи за т.н. "обречени семейства".Така мисля аз усмихвайте се повече и нещата стават по- лесни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Ася :thumbsup: Диди! :thumbsup: Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 (edited) В крайна сметка всичко се преживява/надживява и нищо не е фатално, даже и изневярата. Ако човекът до мен е предпочел друг, негова воля. Ще ми е неприятно и ще ме боли, но да умра - няма. Нито да се втренчвам и да се фиксирам върху изневярата и да му повтарям - ти ме предаде. Не, просто Другият е предпочел Друга, не мен. Е, животът продължава и си е все така прекрасен. Редактирано Април 17, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Само "сексуална" ли е изневярата? Наивно е да се смята, че е така. "Благоприличен" партньор ли е този, който не му стиска да изневери физически, но прави това постоянно в мислите и чувствата си, изливайки словесна "обич"...Ако питате мен- ето, това не е оправдано... Но за изневярата във физически план- оправдание трябва да търсят и двамата (или колкото партньори са всъщност- има семейства с повече от двамина, така че там пък изневярата ще да е нещо съвсем друго), зашщото ако се твърди, че двама са се събрали по любов, то със сигурност ако има любов, нямя изневяра, но ако няма- всеки носи своите 50%...Оправданието- изискващия оправдание най-често постъпва по този начин поради две причини, които няма да споменавам, но и двете имат една и съща цел, и тя се изразява в създаване на енергийна зависимост чрез вменяване на чувство за вина. Ако човек има претенции да следва някакво духовно учение, първото нещо което бли трябвало да научи е това, да прощава. Прошката е съвършения инструмент за преодоляване на "енергийното робство"... Човек се оправдава там, където трябва, а това не е пред когото и да е. Да се оправдавам мога само пред някой, който може да ме оправдае и да изчисти "грехът" от мен. Д№ори и Христос не е поискал от никой оправдание, Той прощаваше грехове..до едно време, не можа да прости само докато беше на кръста, но се помоли, да им бъде простено на тези, които не знаят какво вършат... Така че, "грях" се вменява само на този, който е прекосил нивото в развитието си, известно като максом (от еврейски- означава "граница"), т.е. излязъл е от Египет, преминал е разделените води на Червено море, и а в пустинята, изучаващ условията при които ще бъде допуснат да живее в Обетованата земя. Всичко друго е просто човешко неразбиране. Масово браковете и съжителствата между хората в интимно отношение представляват вид енергиен вампиризъм, и малко живеят, събрани по любов- сред тях не може да има изневяра, но в останалите случаи, важат законите на енергийнат джунгла... Всъщност, човек може да изневери само на Душата си. Друг вид изневяра е само вид предположение, тъй както моногамията вид предположение- цялата природа, която е разумна, не се занимава с подобни неща, и моногамията всъщност май е най-голямата "сексуална" ерес, която съществува... Ако някой счита, че е наясно- добре, следва да се мотивира така, че да посочи еквиваленти поне на три други нива- планетарно, на нивото на сл. система, галактическо, или каквито и да са нива, на които да съществува понятието изневяра, и каква е неговата същност... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Наистина моногамията е най-голямата сексуална ерес. Поздравления за израза. И ако изневерявам, то е отношение към Душата ми, не към друг. И само на нея мога да изневеря истински всъщност. Най-накрая нещо смислено да прочета. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 (edited) Изневяра е равно на това да не си верен, да не вярваш и да не може да ти се вярва. Кой да ти вярва и на кой да си верен! Любовта. Изневяра има, когато е престъпена любовта или когато не е почетена, когато не е зачетен импулса на сърцето. Най-важно е човек да люби Бога и ако човека намира сам-себе си като частичка от Бога, следва, че трябва да бъде верен и на себе си. Може да се спуснем и по-дълбоко и да приемем, че човека намира и вижда всички като частички Божии, значи трябва да е верен на всички. Изневяра може да има само когато има любов, иначе не може да се брои като изневяра. Моногамноста е невъзможно нещо и не защото така ни се ще, за да намерим оправдание за похотта и ниското желание, а просто, защото моногамна любов не е любов, а няма ли любов не би могло да съществува никаква изневяра. Моногамната любов е фалшива и може да се сведе преко сили до обич. Моногамноста е неправилно и криво разбиране за любовта. Не напразно написах, че най-важното е любиш Бога, защото в Него е включено всичко съществуващо и ако съумееш да осъществиш тази обобщеност в сърцето, то самата изневяра се обезсмисля и обезличава. Тогава тя става невъзможно съществуваща. Тогава изневяра липсва. Изневярата е измислена от хората, за да оправдаят изкривеното си разбиране за любовта. Когато любовта стане всеобхватна, каква изневяра може да съществува? И най-важно е да си верен на Бога - тоест първо на себе си, а от там значението автоматично и едновременно с първото се прехвърля във верността към всички! Когато има такава вярност, изневярата е невъзможна! Става затворен кръг - изневярата може да съществува само като съществува любовта, а самото съществуване на любов прави съществуването на изневярата невъзможно. С други думи изневяра няма. Тя е измислица на хората, защото все криво разбираме нещата и все търсим някак си да си ги обясним. Изневярата се отнася до сърцето и това, че тя е невъзможно явление не означава, че вратите на сексуалните удоволствия са широко отворени за хората. От секса с всеки партньор се складира наследство, което дава своето отражение върху нас и върху потомството ни, както и не малка част се отразява и на всички които ни заобикалят в ежедневието ни. Помислете. из + неВяра Вяра ми дай, Боже, защото без вярата съм като празен, защото без вярата съм нищо. Познавам само една изневяра и тя е доста опасно явление, тя е синоним на изкривена любов или с други думи егоизъм и желание за притежаване. Редактирано Април 17, 2007 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Всичко друго е просто човешко неразбиране. Масово браковете и съжителствата между хората в интимно отношение представляват вид енергиен вампиризъм, и малко живеят, събрани по любов- сред тях не може да има изневяра, но в останалите случаи, важат законите на енергийнат джунгла... Всъщност, човек може да изневери само на Душата си. Много е точно - малко живеят, събрани по любов. Толкова са ясни нещата. Когато Душата е подчинена на плътта, не е във Вярата. Добре е да се разберат тези неща преди да заставаме до някого и да се кълнем във вярност, без да го осмислим. Хората наричат какво ли не любов. Това е основната грешка. А е толкова просто - има ли Любов, изневярата е невъзможна. Защото Вярата е човешкият начин да се възприеме Любовта. Вярата - това е Любовта в човека. Щом вярвам някому, това е равносилно на Любов. Изневярата между мъж и жена е само показател, че Любовта липсва тук, пообъркана е с телесни желания, които водят в погрешната посока и само ни отдалечават от Любовта. Един ден това се разбира, но чак когато някой някому изневери. И не е толкова важно кой е бил пръв. Правилният начин в подобни ситуации, според мен, е - сбогувай се, преди да нараниш сам Душата си. Защото Душата е на Ближния! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 (edited) Хм... Тук някой пишат за изневяра към душата. Аз ще попитам с цитата: "Кой презря деня на малките работи?" И ако се гледа онази десета заповед, се гледа като цяло. А тя гласи така: Не ПОЖЕЛАВАЙ дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти. Тук не пише нищо пряко за изневярата, но самия стремеж за личностно притежание те прави да изневериш на Бога или с други думи на себе си, тоест изневеряваш както на Душата си, така и на Духът си, а в същото време правиш изневяра и към Тялото си, защото него го мъките следват. Обобщено казано изневярата не може да бъде към някой друг освен към Бога, а Той си Ти, значи изневярата е само към себе си, но ако ти си само Душа, тагава разбирам. Чрез Духът се пише Битието, чрез Душата се придобива опитност, но само чрез телата може да се изпита насладата, зарад която всичкото това съществува. Винаги тялото го отнася, другите са в безветрието. Как може да си нарани някой Душата, че ми стана интересно!?? Тя да не е на нивото на ума, та ще се даде така лесно?! Все е тая за Бога. Важна е играта. Бог е Велик играч и добре се забавлява със Себе Си, ама ние нещо много на сериозно сме се взели, та чак го умуваме. Така било, онака било! Я си карай кефа, ама внимателно, не че ако е невнимателно е лошо, защото всичко е писано и внимателния и невнимателния момент. Сам по себе си единят е ограничен, от това че е сам точно. Бог може да познае Себе Си единствено в правото и обратното. Двойсвеност преплитаща са в многообразието. Та не ПОЖЕЛАВАЙ! Последното ми желание е да спра да желая. Като в онази приказка за Аладин и вълшебната лампа, дето на никой не му хрумна да пожелае възможността да желае вечно. Уж хитър крадец бил, ама се не досетил за тази тарикатщина. Добре е че съм сънародник на Бай Ганьо Балкански! Докато умните се наумуваха - лудите се налудуваха. Продължавайте да пропускате целта, то и в пропускането също има забавление! Хайде със здраве! Три Редактирано Април 17, 2007 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 За заповедта - Домът е тялото, в което живее Душата, а от там нататък всичките му там магарета, волове и добитъци. Три са, прав си! Но Аз още не съм Той. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Има ли оправдана изневяра? Няма такава! Щом е изневяра, не може да бъде оправдана. ............................................................................... Ако все пак има изневяра, това означава, че няма "условия" за вяра и вярност. В такъв случай,щом няма такива условия, значи няма изневяра! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 ... животът продължава и си е все така прекрасен. Прекрасен Е По темата: изневярата не би "се нуждаела" от оправдание... би била един факт - от действителността. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 (edited) Синева, абсолютно съм съгласна с двата ти поста Тук сме, за да трупаме опитност. Ума поставя ограниченията. Сърцето дава живот. Днес мислех по темата. Всеки има право да бъде такъв, какъвто е. Изневяра има само към Бога. Всеки има различни нужди, на различно ниво е. Ако имам достатъчно разбиране и обич в себе си ще дам свобода на човека до мен. Ако ни изнася да сме заедно, добре, ако не, всеки има право да търси себе си. Пътищата се срещат и разделят, важно е да не се трупа болка, омраза, от там завист... Няма норми, етикети, Любовта разбира и прощава всичко. Хората искат да пленят любовта, да и сложат рамки- Ще те обичам ако си такъв.... ако правиш това за мен.... обичам те, защото завися от теб.... Не, обичам човека и съм щастлива, когато той е щастлив.... Свързваме се с душата на човека до нас и ако имаме какво да си дадем един на друг, прекрасно.... Душата ми може да се свърже с много други души, по силата на Любовта. А секса е просто начин на опознаване на мъжа, чрез жената и на жената чрез мъжа. Познавам тялото си и зная, че имам определени нужди, но как ще ги осъществя зависи от вътрешната ми потребност. Редактирано Април 18, 2007 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 По темата: изневярата не би "се нуждаела" от оправдание... би била един факт - от действителността. Ако сме стигнали до там, че всичко съществуващо го приемаме като напълно естествено - идеално! Тогава нито един факт не би имал нужда от оправданя за собственото си съществуване. Но наистина ли сме "станали като децата"? тогава би трябвало да нямаме двоен стандарт - и ако ръзсъждаваме с космическа непоклатимост по отношение на чуждата изневяра в случая, би следвало да посрещнем по същия начин и всеки наш значителен повод за разочарование! А ако не можем да го посрещнем така, би следвало да не сме равнодушни и към чуждото страдание! Според мене при нашия етап състраданието все още включва ангажиране със становища и в двете посоки. Глобалното състрадание, което унифицира всичко, макар и вероятно достъпно на проблясъци за някои от нас, е далеч от това да се превърне в постоянно състояние. Е, значи още доста време ще има защо да влизаме и в тоя форум! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts