Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Явор Москов

Има ли оправдана изневяра?

Recommended Posts

Интересно ми какво мислите по въпроса дали ина някакви смекчаващи обстоятелства при изневярата. Имам една приятелка, за която ме боли. Омъжена е за един пълен психопат. След поредния побой от негова страна бях решил да спра това безумие и предложих да и намеря евтина квартира и да и помагам докато се закрепи, но тя отказа. Той бил голямата й любов?! Чрез изневерите си тя донякъде притъпявала мъката си. Това за мене е пълен абсурд - Изневяра и Любов. Раздвоен съм, от една страна съм краен отрицател на изневерите, но от друга, като виждам тази клета жена и аргументите ми се блъскат в стена, пред която съм безсилен. Кажете ми вашето мнение по въпроса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако беше голямата и Любов, нямаше да го прави с други за да се утешава. А че го обича е явно - поне с тази любов на привързаността - а изневерите и са директно подтикнати от побоищата и ревността на съпруга и! Сигурно просто повтаря схеми предадени и по наследство от семейството и, ако не от родителите, то от прародителите - говоря за привличането на подобен мъж, както и за търпенето му. Моделите на поведение се предават директно в поколенията! Между другото - тази способностна жените да обичат "Въпреки" всичко причинявано им, е една тяхна много силна и духовна страна. Може да бъде обяснено и като патология, но може да бъде видяно и от добрата страна - като един искрен преодоляващ всичко импулс на любов! А като патология - мазохизмът е един голям източник на специфично удоволствие :) !

Ако жената беше по-духовна, щеше да сублимира всичко получавано без да изневерява. Аз съм против изневярата по принцип, без да осъждам подобна подтикната нейна проява. Изборът си е неин - ако реши да търпи и сублимира, е добре за душата и! Ако реши да напусне мъжа си, също е един разумен и по-приемлив избор! Явно им трябва обща брачна консултация ... :) ! За съжаление в България на това се гледа с пренебрежение...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм спец в тази област. Мога да кажа само, че никога в живота си не съм изневерявала физически. Дори по време на ужасния ми брак, а и по време на безкрайно дългия развод, който продължи към две години. Много жени на мое място биха казали, че такъв мъж направо си проси да му се изневери и аз самата си го мислех, но всъщност бях вярна не заради него като човек, а заради Бог. Тъй че всичко изтърпях докрай и доколкото можах запазих съвестта си чиста, понеже освен физическата има и психична изневяра, а нея да преодолея не ми достигнаха силите. Може дори да се каже, че преживях най-ужасните моменти именно в мечти за живот с друг мъж. Така бягах от реалния живот и се пренасях в друг свят, където има любов. Имах нужда от нея поне наужким. Въпрос на оцеляване. Не говоря просто за сексуални фантазии, а за много повече, толкова колкото е възможно да бъдат близки двама души и да споделят живота си, с всичките му трудности и радости.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( Може би моята версия ще ви се стори абсурдна, но ...

"Клетата" жена всъщност в момента страда, за да осъзнае и да преодолее гордостта си. Не, не тази "гордост", която би я накарала да промени живота си като Латина. Това не би било гордост, а Любов към себе си и психопата - съпруг. Любовта ни вразумява и ни дава сили да се признаем за победени и да започнем живота си отначало, без да се страхуваме от неизвестността....

Това е другата гордост. Тя звучи приблизително така:

- Не може да съм сгрешила в избора си - той е моят любим, независимо какво се случва. Ще го докажа на всички, на него и на себе си дори! (Прикрива се с обяснението - великодушна съм, прощавам му, защото любовта ми е силна)

- Аз съм силна - няма да отстъпя и докрай ще се опитвам да променя нещата! (прикрива се с - ще понеса всички страдания, но ще остана до него и ще запазя семейството си)

- Аз съм човека, от който той има нужда, без мен той ще свърши! (Прикрива се с - не мога да го изоставя в тежък за него момент)

Има и още... Предполагам, вече разбрахте за какво говоря....

Колкото до изневярата - тя и служи не толкова за бягство, а за оправдание на тормоза, на който се самоподлага. Жертвата в нея има нужда от Съдник. Тя несъзнателно извършва грях, за да може да намери смисъла на агресията срещу нея и страданията си. Всъщност, истинският агресор е тя, която с упоритото си решение да не напуска съпруга си, натоварва неговата карма и влошава състоянието му. Без нея той има шанс да се изправи на крака...

Знам, че звуча жестоко, но това беше моята собствена истина :( .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Здравейте момичета и момчета,

Много пъти съм си задавала и аз въпроса защо жените търпят "ужасните" си съпрузи а в сегашните, по- модерни времена и приятелите си.

Със сигурност ще Ви кажа. Защото ги обичат! Обичат ги такива, каквито са. Обичат ги, защото виждат и добрата им страна и виждат в себе си сила да им помогнат да се доближат до нея. Мъжете са като малките разглезени деца. Около тях трябва постоянно да има по една добра, обичаща ги "майка", която да ги пази, за да не пропаднат на изпита на живота. И търпящите съпруги и приятелки са именно тези "майки". Нали сте виждали колко разглезени дъщери и синове има, но майките им не се отказват от тях. Те ги обичат въпреки всичко. Нима онези майки, които имат деца с вродени и придобити дефекти трябва да ги напуснат? Според мен това не е най- правилния избор, защото душите им ще страдат още повече, тъй като те действително имат нужда да преживеят именно токова изпитание, за да се отърват от своята карма. Много хора си мислят, че като се разделят с "ужасния" си партньор ще се чувстват по- добре. За момент може би да. Но тъй като проблема е у тях самите-нуждата от това преживяване, те пак ще си намерят партньор от същия тип- дотогава , докато се справят със своите кармични проблеми. Обикновено по- слабите хора си избират пътя на опита от грешките, а по- силните - се учат от грешките на другите, но това е навярно, защото в някакво друго прераждане са се учили от своите грешки.

Действително и в двата случая е много трудно, но в зависимост от силата и убедеността си, човек си избира и вида на изневярата- изпитанието.

По- слабите изневеряват и физически и духовно, а по- силните - само духовно.

Но това е част от Пътя- падане , ставане, продължаване.

Има спор коя изневяра е по- голяма.

Щом е изневяра - има ли значение колко е голяма?

Могат да се измислят хиляди мотиви за оправдание, но най- големия съдник сме си самите ние. Предизвикваме си и причините и последствията на изневерите - с единствената цел - да израстваме духовно.

На по- слабите им трябват повече физически изживявания , а на по- силните - духовни, а на най- силните - забавление - те се забавляват със слабостите на другите, като по този начин се справят по- лесно със своите, защото, колкото и да е силен човек, щом е тук, на Земята,той има слабости.

Да вземем например един писател. За да напише своите произведения, той трябва да познава живота на своите герои, т.е. от техния живот той ще черпи сюжети за своите разкази. Но най-точен ще бъде личния опит.

Например , за да може да пресъздаде най- точно изживяванията на един затворник, той трябва да влезе в зетвора. Така е и с любовните преживявания. За да може да опише какви чувства изпитва неговата героиня или герой, той трябва да се е доближил по някакъв начин до това преживяване- или трябва лично да го изживее, или ако е добър психолог - да накара другите да му се доверят. Това според мен е неговата карма - да се свързва с хора от този тип, за да може да ги използва като донори за своите произведения.

Но, това е Животът. :D

Кой както го разбира, така го живее, а ние не трябва да бъдем съдници, а да приемаме всеки, такъв, какъвто е и ако имаме нужда от него- дори да го търпим, поне докато е възможно, защото търпението е онази добродетел, от която зависи духовното ни израстване.

А за любовта. Ако тя е истинска, за нея няма да има никакви прегради, никакви ограничения, нито съображения,защото тя ще е "дълготърпелива".

Всичко друго е оправдание пред самите нас за действията и бездействията ни.

Това е само лично мнение!

Бъдете здрави! :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От представеното от Явор излиза, че тази жена изневерява, след като към нея е започнато насилие. Но аз се питам дали би изневерявала, ако насилие няма? И защо търси оправдание за постъпките си у другите, като това рефлектира в крайна сметка у нея? Може би иска да нарани този, който я наранява, но с това затваря порочния кръг на взаимонараняване, от който изход има единствено, ако той престане да я бие или тя престане да спи с други мъже. Казаното от Донка е напълно вярно. Всъщност жената по този начин се чувства реванширана и вероятно смята, че изневерите й са напълно оправдани. Или иска да дава любовта си, но знае, че съпругът й не я заслужава и търси други обекти. С тези изневери тя търси физическо отдаване и приемане като проява на топло чувство, което не може да получи от съпруга си или ако получава, то не и е достатъчно, то е елиминирано от грубото му поведение. Щом намира заместител на някого, източник на приятни /емоционални или дори само физически/ изживявания, трябва да се замисли кого обича. И дали обича най-вече себе си. В случая тя е два пъти жертва - веднъж на съпруга си и втори път на изневерите си. Освен всичко, съвместяването на повече от двама в една връзка води до доста неприятни последствия - преплитане и утежняване на кармите. На всички нива се "загазва".

Тя притъпявала мъката си с изневерите..., а защо има мъка, която да ги предпоставя?Вместо да се дистанцира, да се изправи срещу неволята, тя й се подчинява и позволява да й диктува поведението. Изневярата не е решение на въпроса, нито е оправдана. Тя е само факт, следствие. Което води до други неприятни последствия.

За мен нищо не може да оправдае една изневяра, била тя и еднократна и "неволна", а да не говорим за умишления й избор като начин на живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Здравей Милкана,

"За мен нищо не може да оправдае една изневяра, била тя и еднократна и "неволна", а да не говорим за умишления й избор като начин на живот. "

"Не съди , за да не бъдеш съден", а избирай по- малкото зло и го поставяй за основа за съграждане на добро.

Всеки човек се занимава с онези проблеми на хората, които са му присъщи и ще се занимава дотогава, докато не разреши този проблем в себе си.

А как ще се справи с него? Това е неговият избор и ние нямаме право да го съдим, защото Бог е този , който ни проверява и ни изпитва, а ние сме част от Него и той ни е дал правото сами да Го търсим и да Го намерим. Когато Го намерим, не ни са необходими никакви оправдания - просто нямаме нужда от тях, защото не изживяваме вече този проблем. Тогава изпитваме само Любов, която е всеопрощаваща. Това е Божествената Любов, за която всички мечтаем, но трудно се срещаме с Нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таня, като типична везна /на правосъдието :D /, аз съдя и себе си...Защото сме отговорни не само пред себе си, а пред всички, с които по някакъв начин сме свързани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично съм на мнение, че за да си позволяваш да изневеряваш или съответно, за да не си го позволяваш, причината е 1.или неразбиране, колебание, страх-в първия случай-човек не е съвсем наясно със себе си, щом турси удовлетворение извън себе си, във втория-страх че ако изневри, ще нарани, някого, който е вложил определени свои очаквания във връзката си с този човек; или 2.избор, който съм направил сам, разбирайки псоледствията от действията си.

Помислете и за това-хората очакват нещо от вас, когато поддържате някаква връзка с тях и ако вие не го изпълните, те се разочароват от вас. Кой е виновен в този случай?- вие, защото не сте изпълнили очакванията им или те, защото са ги имали изобщо, при положение, че никога не се знаве кое от всичко моеже да бъде оправдано?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ИМЕННО ! :thumbsup2:

Очакванията се пораждат от обещания и не сме виновни, ако очакваме вярност, за която ни е дадена дума-хвърлен камък.

Ако действително обичаме някого и ни е грижа за него и неговите чувства, за обещанието, което сме дали и за очакванията, бихме могли да направим жертва и да не се поддаваме на съблазните, които ще поглезят собственото ни его, но ще разстроят човека, на когото уж държим.

Чувала съм хора, които са ми казвали, че са изневерявали от обич и всяка такава връзка е била резултат от любов. Това не е никаква любов, а егоизъм - да получаваш доказателства за своята привлекателност, да бъдеш желан, да ти се повдигне самочувствието, без да те е грижа какво причиняваш на другите, а впоследствие и на себе си. Защото както казват, всичко се връща, под някаква форма. Така че помислете преди да изневерите - ако не за другите, за себе си ще помислите, защото знайте, че процесите на причинно-следствените отношения вече се развиват с бясна скорост, в рамките на един живот.

Който наистина обича, не изневерява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе-хе-хе :)

Сега ако и целия свят те чуе, представи си пък и да те послуша! :)

Просто всеки си ги минава тия неща за колкото му е необходимо не него време, не че е хубаво, ама за съжаление точно така става. да си Хинтелигентен като нас тук, не е толкоз лесно :harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извенерих. Веднъж. Една последна нощ някъде далеч...Тука във форума съм писала за това, не помня къде. За да не се повтарям, разгледайте ми постовете. Съжалявам за това, причината беше в огромната ревност към мен и вложената обида към мен и в една взаимна симпатия, може би и в догонването на нещо, което считах за неизживяно. Това беше реакция, която няма извинение и оправдание и никога не бих я повторила. Въпреки, че то ми донесе огромна промяна и впоследствие, след месеци, среща с моята половинка.

Това не ме оправдава, нито оправдава други. животът е твърде сложен, за да го вместим в границите на нашите изисквания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

"Таня, като типична везна /на правосъдието /, аз съдя и себе си...Защото сме отговорни не само пред себе си, а пред всички, с които по някакъв начин сме свързани. "

Милкана, съгласна съм с теб, че сме отговорни за действията си, както пред себе си, така и пред другите .

Чувството за отговорност е една от добродетелите, качество на Духа,към която трябва да се стремим и когато я притежаваме, добиваме и силата , която ни е необходима, за да се справим с желанията на плътта, причина за изневерите.

Кои са желанията на плътта?

Преди всичко това е задоволяване на егото- желанието да бъдеш оценен, признат, да ти се възхищават, да се чувстваш значим, а също и страхът, ревността, горделивостта, тщеславието, безотговорността, неспособността да прощаваш, липса на връзка със своя собствен център-Божественото у теб.

"съблазните, които ще поглезят собственото ни его,"

"а егоизъм - да получаваш доказателства за своята привлекателност, да бъдеш желан, да ти се повдигне самочувствието, без да те е грижа какво причиняваш на другите, а впоследствие и на себе си"

"човек не е съвсем наясно със себе си, щом турси удовлетворение извън себе си,"

"Помислете и за това-хората очакват нещо от вас, когато поддържате някаква връзка с тях и ако вие не го изпълните, те се разочароват от вас. "

"Всъщност жената по този начин се чувства реванширана и вероятно смята, че изневерите й са напълно оправдани. Или иска да дава любовта си, но знае, че съпругът й не я заслужава и търси други обекти.

Съжалявам за това, причината беше в огромната ревност към мен и вложената обида към мен и в една взаимна симпатия, може би и в догонването на нещо, което считах за неизживяно. Това беше реакция, която няма извинение и оправдание и никога не бих я повторила."

Мисълта ми в предния постинг беше, че въпреки, че понякога не сме толкова силни и отговорни към себе си и към другите , да не се самоосъждаме или да осъждаме другите /да се самообвиняваме и обвиняваме може, но с мярка :D / с най- тежки присъди, а да се помъчим да разберем кои са причините за това поведение - наше или на другите и да търсим начин да си помогнем взаимно, а това може да стане, когато търсим Божественото в себе си и в другите.

Само по пътя на доброто и любовта можем да се справим с подобни проблеми, а също да помогнем и на другите да се справят със собствените си такива, да приемем , че това е просто част от нашия или техния път за самоусъвършенстване. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всъщност жената по този начин се чувства реванширана и вероятно смята, че изневерите й са напълно оправдани. Или иска да дава любовта си, но знае, че съпругът й не я заслужава и търси други обекти.
"

Ай,ай,ай,.! Колко много думи,думи,думи за да прикриете факта, че не сте много далеч от нас мъжете! На нас ни се иска секс и си го търсим! На вас ви се иска, но първо си търсите оправдание! Звуча грубо, знам, но не се извинявам!

А ние като съпрузи, като не го заслужаваме, какво да правим? Как да се сетим, че вече е време да си ходим! Защо не играете честно и не ни го кажете, та и вие да си намерите човека, " който ще ви разбере душата"? Или мислите за нас? Как ще пропаднем без вашите напътствия? Ха,ха. Взех, че ви повярвах!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога мъжът хем не става за мъж, баща и съпруг, хем не пуска жената. Казва му тя всеки да си върви по пътя със здраве, но ... има да чака. Човек може да се ожени за отрицателно време, а да се развежда колкото е възможно най-дълго. И говорят за човешки права и свободи... Аз се оказах затворник с години на бившия си съпруг, на собствените си предразсъдъци и на официалните закони, които в справедливата си част всъщност не се спазват дори в самия съд, понеже за престъпниците, хората с връзки и пари винаги се намират вратички. Искам някой ден да се променят така: В деня, в който някой каже, че иска да не е повече обвързан с еди кой си и си иска свободата, в същия този ден да му я дадат. Пък после да гледат кой крив, кой прав, кое на кого и т.н. Все едно някой да ми каже: Да, свободна си, имаш право на свободен избор, на лично щастие, на добро име, на покрив над главата, на здраве, на средства за съществуване и т.н., ама ще поча-а-акаш. Може и да дочакам, ако не се разболея съвсем и въобще ако оцелея дотогава. Трудно ми е да уважавам законите при това положение. Всъщност, законите си имат добри страни, но прилагането им зависи от корумпирани и безсъвестни хора, които променят духа им до неузнаваемост. Човек може да плаща на адвокати да го лъжат и да му залагат капани. Накрая в съда без да им мигне окото наказват жертвата.

Как да не си мисля, че подобен мъж заслужава рога като гора, понеже силом задържа човешко същество, което всъщност не му принадлежи? Благодарение на Господ бившият ми съпруг се размина без нито едно дори ню-ню мънинко рогче. Затова не бих съдила никого, ако е изневерил, понеже не се знае дали това не е лекарството за него и партньора му. Ако на мене не ми е достигнала може би смелост да си взема свободата, щастието и здравето насила, защо да съдя друг, ако го е направил?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изгрев,

ние, тук пишещите жени, не убеждаваме никого да ни вярва. Таня, а и ти сте цитирали част от моето разсъждение върху конкретния пример, даден от Явор. Опит за анализ на поведението на описаната от него жена. В интерес на истината, повечето от жените си търсят секс досущ като мъжете и налитат на де що има без преразсъдъци, без страх, без мисъл, без скрупули, без вина, без отговорност, без любов. Ей, така, заради удоволствието. Едва ли не го превръщат в смисъл на съществуванието си. Ден за ден. Мъж за мъж. Полигамните жени са много повече от моногамните. Същото е положението и при мъжете. Почувствах се засегната от ироничното ти хихикане в поста, понеже не се смятам и не ме смятат за числяща се към споменатото мнозинство.

Никого не извинявам за предприетите изневери. Има причина да се изневерява и тя не е у другите, а у нас.

Простима ли е изневярата? Да, простима е. Но винаги остава белег, който няма как да се скрие или изтрие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, Латинче, недей така де - хайде по-кроткичко, с благинка повечко! Сигурно бившият ти съпруг все е ставал за нещо. Може да има неразкрити добри страни, може да не е кликнало между вас или да е имало нещо което да ви е дърпало назад...

Аз познавах много жени за които изневярата бе норма на живот. Много мъже са ми споделяли същото. Основно разпространеното мнение всред народа е че : "Няма нищо лошо да изневеряваш, стига да не се разбере!" :) ! За хора търсещи Истината това звучи потресаващо гадно!!!

Аз бих приел изневяра, кокото и болезнено да е - ако има открито и честно отношение и не съм лъган. Има хора които си казват от самото начало:"Не мога да бъда само с теб, да го знаеш - предупреден си! Ако ти отърва, добре, ако ли не - прав ти път!" Това също е вид вярност - пред Истината, пред себе си! Аз обаче - като козирог, съм привърженик на цялостна вярност - с тялото и душата! Спомням си Сведенборг в книгата си за Небесата пише как на Небето ангелите от по-висшите небеса живеят в единство и хармония - мъжки с женски - до такава степен че са слети и неотделими един от друг! Та - хубаво е да пробваме да живеем както живеят по-съвуршените от нас хора в по-истинските сфери на съществуване в играта наречена живот ! :):yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази вечер, както си се занимавах с моите си неща в компютъра, може би преди час време, изведнъж се сетих за една поговорка и сега като прочетох за Сведенборг и ангелите, подскочих. Мислех да я напиша като въпрос-предизвикателство за разтълкуването й в темата за секс, духовност, но и тук да я напиша, няма да сбъркам.

Нали често казваме за някого че са му слаби ангелите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орли, наистина бях много ядосана и доста се набрах. В този случай по-благичко би значило по-лицемерничко. Все за нещо е ставал, но не и за семейство. За доброто, достойно и послушно момче на мама и тати става, щом стигна дотам да извърши престъпления срещу собствените си деца. Много е лошо, когато родителите водят децата си в кривия път, а когато такива деца са вече пораснали и би трябвало сами да мислят с главите си и да слушат съвестта си, още по-зле! Да не изпадам в подробности, да не стане още по-неприятно. Истината изглежда такава, каквато е в случая - грозна.

Аз твоята реакция бих нарекла мъжка солидарност. По-добре да не защитаваш такъв човек, че да не береш срам после. Неразкрити добри страни?! Бях свидетел на катастрофална деградация. Имах възможност да търся добрите му страни и да си затварям очите за лошите дълги години, докато ми взе здравето. Накрая дори ми се наложи старателно да се уча да запаметявам случаите, когато ме е наранявал, понеже ми се беше изградил защитен рефлекс да забравям всичко на мига и да продължавам да се грижа за него все едно нищо не ми е сторил. Това обаче не е достатъчно, понеже подсъзнателно травмите действат и рушат здравето. Аз съм длъжна като майка да бъда в достатъчно добра форма, за да се грижа за двете си деца, затова направих необходимото според силите си да спра това.

Извинявайте за неприятния тон на писанието ми, но има и некрасиво звучащи и изглеждащи неща в живота. Очаквате ли друго значи държите да живеете в илюзорен свят. Не зная този Портал остров на истината ли да бъде или само на благите и красиво звучащи умотворения. Пак ще си навлека критики, но ... предварително приемам този вариант.

Не че имам необходимост точно тук да споделям тези неща, мога и да ги изтрия, но ей така, заради истината ще ги оставя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Никога не изоставяй този, който обичаш, за този, който ти допада,защото този, който ти допада рано или късно ще те изостави заради този, който той обича!"

Цитирам откъс от едно циркулярно писмо за приятелството и обичта, което получих от непознато момиче днес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чела съм доста неща по темата и мога да кажа, че изневярата може да бъде както отрова така и лекарство. Тя е свързата с гордостта, егоизма и всичко останало което изброихте в темата. Вярвам че хората които имат връзка или брак са духовно и кармично свързани. Наблюдавала съм случай в които жената е прекалено горделива и много привързана към мъжа и той се държи зле към нея. След време същият мъж започва да и изневерява и отношението му към нея се коренно се променя. Възможна е и обратната развръзка. Определено нещата са сложни, а за горната ситуация с жената която изневерява и мъжа който я бие, бих могла да кажа че не води до нищо добро, но има някакъв смисъл. Имам позната, която живее в същият омагьосан кръг от години, но не се отказва от поведението или от принципите си. Незнам може би е някакъв начин начин за отработване на карма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изглежда не съм в добра форма, но не разбирам разликата между този, когото обичам и този, който ми допада? За мене това не може да са двама различни души, понеже щом обичам някого, значи ми допада. Не бих пренебрегнала обичта заради удобството. Май взех да загрявам, но както и да е, въпросът си остава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да ви е малко крайно, но полигамията е отврат!!!

Къде са ви сърцата и главите като избирате партньор, Господа и Дами духовно напреднали. Аз ви определям като такива, тъй че не скачайте с номера - ама ние не сме казвали... Какво става с " Докато смъртта ни раздели " - стигна ли до там, значи и смъртта няма да разделя... А имам желание, но Господ е който ще каже...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×