Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Явор Москов

Има ли оправдана изневяра?

Recommended Posts

Странно! :blink:

Възможно ли е въобще? :huh: (това, дето разказа azbuki)

За мен изневяра на практика няма. Защото, за да посегне човек към друг партньор, това си означава (за мен), че връзката с настоящия партньор в действително вече не е никаква връзка, ами чиста формалност, на доизживяване така да се каже ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Странно! :blink:

Възможно ли е въобще? :huh: (това, дето разказа azbuki)

За мен изневяра на практика няма. Защото, за да посегне човек към друг партньор, това си означава (за мен), че връзката с настоящия партньор в действително вече не е никаква връзка, ами чиста формалност, на доизживяване така да се каже ...

Да, определено да доизживяване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Възможно ли е въобще? :huh: (това, дето разказа azbuki)

Кое? Всичко е реално. Не се гордея, но факт.

А ако имаш предвид дали е възможно връзката да живее въпреки изневярата... не е наистина моята област. Случило ми се е веднъж в живота да бъда от другата страна, тоест да участвам в такова нещо за около три месеца - поради незрялост и глупост, бих казала. После изобщо не съм го искала, но ми се натресе пак, този пък без да знам и с много болка. Никога не съм искала да изневеря и на мен това ми е чуждо. Нямам опит тоест.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, точно това имах предвид; не ставаше дума за теб, а за този твой познат и за разбиранията му за нещата - просто се изумих. Но пак ще уточня - за мен е непонятно, явно за някои хора си е в реда на нещата.

Как обаче успяват да балансират и какви са отношенията му с двете жени по едно и също време? Еднакви чувства ли изпитва или към съпругата и детето е по-скоро рутина и отговорност ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ами щом питаш, неговата теория е, че мъжете са повече промискуитетни :sleeping: от жените и че това за тях било естествено. Жена му даже била горе-долу наясно с поведението му и един път се стигнало до скандал заради една друга жена, която пък се обадила у тях, за да й каже де. :rolleyes: И той тогава каза, че той обича жена си и в тази ситуация не можел да избере другата, "било абсурд", но и не можел да каже на жена си "че я обича" (което той твърди), защото щяла да го зашлеви. Жените тия работи по негово мнение не ги разбират, затова по-добре да замълчиш и да изчакаш бурята да мине.

Децата си според мен действително ги обичаше. То май са малко мъжете, които поне от това да не се разчувстват. Обикновено даже заради децата изтрезняват. Иначе живееше в България, на хиляди километри от жена си (американец е), ходеше със всичките студентки (при мен се стигна само до това да ми звъни в полунощ, за да ми чете стиховете си, но и от това бързо го отучих). Беше ми интересно да изслушам гледната точка, за да вникна в това поведение, но не съм я приветствала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Обикновено даже заради децата изтрезняват.

Интересно ми е като изтрезнеят какво по-точно виждат...

И мъжете, и жените?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:lol: аз също имах такъв познат ,бяха ни приятелско семейство (сега са в Щатите).

Когато съпруга ми го попита след поредната му изневяра , защо го прави и не обича ли жена си.

Отгова беше прост :) "Жена ми?!??!? Как да не я обичам ,тя е майка на детето ми ,моето семейство ,няма друга като нея в моя живот." "Другите жени?забавление,пробвам дали още ставам,да не губя тренинг."

Странна логика ,която баче е водеща особено между трийсетта и четиридесетте ,при повечето хора ,по рядко при жените заради по голямото чувство за отговорност и различното разбиране на сексуалните отношения.

Изневярата в повечето дългогодишни двойки ,които са заедно от 20 си години ,когато станат на към 30-40 дори не е толкова полов акт ,колкото духовен.Която е по тежката в случая и се случва по често при жените ,но и при мъжете се среща.

Желанието на единия от двойката да намери "приятел" с който да споделя без да го ангажира с делничните си проблеми и по скоро да бяга от тях в негово присъствие.

Това поведение е по типично за жените ,а мъжете знаейки го доста често се възползват .

В процеса на развитие на една подобна връзка се вижда нейното безмислие.

"Изтрезнявайки" човек се чувства празен и виновен,защото разбира че е наранил някого без да е спечелил нещо особено или различно.

Това един от вариянтите.

Когато двама не се обичат и си изневеряват ,просто се разделят,няма вина ,няма празнота само голи обвинения,но мисля че не това се обсъща в тази тема.

Децата се пречка за раздялата до време, но това е доста дълъг период в който двамата родители имат предостатъчно време да се опознаят и да открият другия в себе си ,когато децата вече не са мотив те трябва да са разбрали дълбокия смисъл на своята връзка ,не са ли го разбрали ,всичко става рутинно или просто се разделят.

Нещата не са прости ,доста често се намесва изкушението ,като проба и начин за израстване в чувствата и взаимоотношенията,колкото и да е наясно човек с това и дори да го разпознае ,трудно е да го пренебрегне особено ако трябва да научи нещо от една предстояща ситуация.

Та в тоз ред на мисли ,оправдана изневяра може да има само ако има желание за дълбоко осъзнаване на това което води до нея,разбиране и дълбоко вникване в проблема,който много често просто се проявява като физическа изневяра ,а всъщност е наранена душевност.

И понеже това е много трудно ,свързано е с много компромиси ,много болка,наранено его и работа както от старна на единия ,така и от страна на другия не винаги се получава и вместо промяна във взаимоотношенията и начина на живот се стига до "кой от къде е "и повторението на играта със следващия партньор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Желанието на единия от двойката да намери "приятел" с който да споделя без да го ангажира с делничните си проблеми и по скоро да бяга от тях в негово присъствие.

Това поведение е по типично за жените ,а мъжете знаейки го доста често се възползват .

...

Драга Диди, може ли да разшириш половите ми познания... Много ми е интересно защо го правят жените това ? Какво е толкова неустоимо в това да "споделяш с (интимен) приятел без да го ангажираш с делничните си проблеми" -- до известна степен недоумявам каква е разликата от споделянето просто с добра приятелКА или роднина, да речем ? :rolleyes:

:)

Редактирано от Любо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Незнам Любо :lol: идея си нямам дори ,но това е факт.

Не съм имала такива нужди за да ти споделя лични.

Това което съм разбрала е че го правят поради нежелание да разрешат в дълбочина личните си проблеми във взаимоотношенията и се разтоварват по този начин ,един вид бягство,както написах.

При жените подобни връзки започват дори без желание за интимност,но в последствие при задълбочаване на взаимоотношенията неизбежно се стига и до там.

Защо не с приятелка :) ами приятелката не може да предстваи мъжката гледна точка с която обикновенно има проблем въпросната жена ,а роднините ..... те е хубаво да не се намесват в тези проблеми,най малкото са пристрастни.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Има ли оправдана изневяра?

При установяване на изневяра,човек по скоро трябва да си зададе въпроса "Имал ли съм връзка?".

За истинската връзка,в която двамата са станали ЕДНО ,на практика не може да има изневяра...Човек с изневярата не предава другия,а самия себе си!Изневярата е като да плюеш срещу вятъра.Изневярата унижава този,който я извършва.

За каква изневяра говорим? - физическа ?!? - Абсолютно БЕЗУМИЕ!

Ако на човек му е ясно какво представлява семейството и той е изградил връзката си както трябва няма да има изневяра в мислите,та какво ли да говорим за физическа такава!

Много съм скептично настроен,че някой ще разбере това което казвам!

Защо ли? - Повечето хора правят връзки и семейства,без да са наясно какво правят...Машинално,по някаква съществуваща парадигма или скрити зад "чувства" - изградените сегашни връзки са просто обречени да се разпъват между хиляди компромиси,които са кодирани по подразбиране...

Все пак имам и не малка доза оптимизъм породен от това,че "Съдбата" пердаши много яко неразумните си деца към момента особено в изграждането на безпринципни връзки,...а това определено е първа стъпка за размисъл и въпроси от рода "Къде сбърках и защо се получава така?" :)

Е,...човек тръгне ли от тези въпроси значи започва своя съзнателен живот и непременно,ако е постоянен в търсенията си ще намери Истината!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може би трябва да си зададем въпроса - Има ли разбрана изневяра?

Кой сбърка, къде са грешките?... Какви са обстоятелствата?...

Понякога направените грешки и болките след тях ни карат да погледнем в правилната посока... :feel happy:

Може би всеки трябва да намери отговора за себе си, защото няма универсален такъв.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

За истинската връзка,в която двамата са станали ЕДНО ,на практика не може да има изневяра...Човек с изневярата не предава другия,а самия себе си!....Ако на човек му е ясно какво представлява семейството и той е изградил връзката си както трябва няма да има изневяра в мислите,та какво ли да говорим за физическа такава!

Много съм скептично настроен,че някой ще разбере това което казвам!

И защо си толкова скептично настроен? Аз те разбирам.

Защо ли? - Повечето хора правят връзки и семейства,без да са наясно какво правят...Машинално,по някаква съществуваща парадигма или скрити зад "чувства" - изградените сегашни връзки са просто обречени да се разпъват между хиляди компромиси,които са кодирани по подразбиране...

На първо време, дай на хоратат възможност да излязат от блатото на тези взаимоотношения, които описваш. И много напреднали души се оплитат понякога в такива и хич не е лесно. Знам точно за какво говоря.

Не сме тук, за да се съдим и категоризираме еидн друг, а за да си помогнем да израстнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ми е интересно защо го правят жените това ? Какво е толкова неустоимо в това да "споделяш с (интимен) приятел без да го ангажираш с делничните си проблеми" -- до известна степен недоумявам каква е разликата от споделянето просто с добра приятелКА или роднина, да речем ? :rolleyes:

мисля - защото женското его желае да бъде оценено от мъж, както и обратно (колкото и най-добрият приятел да хвали мускулите на някой мъжага, един женски поглед през рамо е търсената оценка).

Виждам, че в тази тема често се чете, а никой не пише напоследък. И в мен изникна въпросът - не е ли самият факт на изневярата вече един вид нейно оправдание (не прибързвайте да си мислите, че сте ме разбали, моля). Тоест, изневяра има , когато и защото нещо във връзката куца.

В такъв случай не е ли нужно оправдаването повече за неразрушаването на изпразнената от съдържание връзка?

Дали изневерилият (мъж или жена) поддържа кухата обвивка за удобство, от лицемерие, по финансови причини, "заради децата", които много добре усещат фалша. Или потърпевшият (мъж или жена) от страх пред самотата или по ред други причини, обаче

всичките -

различни от любов!

За страха от ново начало, за егоистичното притежание, дори формално, на някого или нещо, за липсата на сила и честност да видиш новата реалност -

също е нужно оправдание.

Ако човек реши да ги поддържа и по този начин да продължава да си вреди.

Или е по-добронамерено спрямо самия себе си човек да се запита:

Ако сега нямах никакви житейски обвързаности с моя(та) партньор(ка), бих ли вдигнал(а) една хубава романтична сватба, както се полага за начало на дълготрайна любов?

Това, мисля, е отговор на въпроса - ще я бъде ли връзката или не.

Да - е прошка и ново начало (ако не почива на изброените по-горе причини).

Не - си е Не.

И какъв смисъл от оправдания тогава?

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При положение че даден мъж или жена си обичат партньора,небиха си помислили за изневяра.Така е при мен,и мойте приятели.А това че при дадена връзка започват да си омръзват в каквото и да е отношение,вместо постепенно да им става все по интересно да са заедно е друг въпрос,тогава нещо им куца във връзката,можеби им липсва необходимото уважение.И защо ако даден човек изневери,продължава да е с партньора си,най вероятно е от страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

При положение че даден мъж или жена си обичат партньора,небиха си помислили за изневяра.Така е при мен,и мойте приятели.А това че при дадена връзка започват да си омръзват в каквото и да е отношение,вместо постепенно да им става все по интересно да са заедно е друг въпрос,тогава нещо им куца във връзката,можеби им липсва необходимото уважение.И защо ако даден човек изневери,продължава да е с партньора си,най вероятно е от страх.

Твърде много "черно и бяло", не мислиш ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако в стария си брак трябваше да отговарям на този въпрос бих отговорила: Всяка изневяра е оправдана, защото самото понятие "изневяра" съдържа в себе си ограничение на свободата (или самоограничение). Поддържане на интимна връзка с повече от един човек може да се нарече с думата изневяра само ако единият или двамата смятат това за нарушение на рамката на тяхната връзка. Т.е. необходима е връзка, вкарана в рамка. Изневерявала съм.

Сега смятам, че съчетанието "оправдана изневяра" е оксиморон - т.е. съдържа вътрешно логическо противоречие - като свободен затворник, например.

Оправдаване означава да се даде правото на човека , което му принадлежи, но му е отнето. Изневяра означава да се откаже правото на човека да поддържа интимен живот какъвто той би желал - като това се класифицира като нарушение на някакво гласувано доверие.

Сега не се чувствам ограничена от някаква рамка в личния си живот. И не смятам, че човекът до мен е длъжен да се съобразява с рамка на нашите отношения. Ако той бъде привлечен към друг човек толкова силно, че да стигне до интимна връзка, бих го разбрала и бих му дала свободата да я изживее без да задължавам себе си да го "чакам". Ако един ден се върне и поиска отново да сме заедно... ами зависи в какво състояние ще бъда аз тогава.

Имам и един любопитен пример с познато семейство - тя знае, че той е "със слаби ангели" и обича да прелъстява жени. Казвала ми е, че го е знаела и преди да се реши да се омъжи за него. Той я носи на ръце, грижи се, уважава я, живеят пълноценен и спокоен съпружески живот. Тя не изпитва никаква нужда от друг партньор нито се чувства обидена или наранена - напротив. За нея това не е изневяра, нито за него...

Какво мислите за такава "изневяра"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубав пример,тъкмо върху това исках да обърна внимани.Всеки човек си избира партньора до себе си,всеки си прави някаква преценка,какъв човек иска до себе си,това се постига и с опита от предишни връзки.А иначе ако и двамата партньори си изневеряват,и пак си се обичат и са си заедно си мисля,че няма никакъв проблем,или само единия знае и това не му е проблем,пак няма лошо.Всеки да си преценя какъв човек иска до себе си.Но все пак ми обягва това,което ми се иска да кажа.Хубаво е да се дава пълна свобода,да има доворие.Като даваш свобода на партньора си,като му имаш доверие и се уважавате,просто човека до теб няма и да си помисли за изневяра,а ако претположим че и тогава се случи,пак няма проблем,няма защо да го съдим,просто продължаваме напред,докато си намерим точната за нас половинка.Така седят при мен нещата.Всеки си има свое виждане за нещата :rolleyes: .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами каквото и за всичко друго - важни са мотивите!

Т.е в случая много е важно какво влага всеки от тях в тази "дейност" на съпруга - какви чувства изпитват, какви мисли и т.н.

Защото ако той го прави само от любов към спорта, то по същата логика някой друг съпруг изневерява много по-успешно на съпругата си с бутилка водка например :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам и един любопитен пример с познато семейство - тя знае, че той е "със слаби ангели" и обича да прелъстява жени. Казвала ми е, че го е знаела и преди да се реши да се омъжи за него. Той я носи на ръце, грижи се, уважава я, живеят пълноценен и спокоен съпружески живот. Тя не изпитва никаква нужда от друг партньор нито се чувства обидена или наранена - напротив. За нея това не е изневяра, нито за него...

Какво мислите за такава "изневяра"?

Ако бях на мястото на тази жена, и съм доволна от поведението на мъжа си през по-голямата част от деня, когато се е посветил на семейство и работа, пак бих се сблъскала с твърде много трудности:

1. нормалното човешко его, наречено също чест, достойнство - при повечето хора би било наранено, това са големи емоционални травми.

2. абстрахирам се от предното и се опитвам чисто логически да разбера какво повече, какво по-различно намира партньорът в други...някои го сравняват с разнообразието при ястията - да приемем, без да задълбаваме...но ако задълбаем, пак ще минем към:

3. държа да имам поне в общи линии еднаква морална основа с постоянния си партньор (старомодно,какво да се прави), още повече се предполага да възпитаваме заедно дете/ деца.

И тъй като хората не са ястия и не изчезват след консумация, бих запитала партньора си, какво прави той с тях след "прелъстяването". Мнозинството жени се обвързват и емоционално, след това ли им обяснява, че ги е ползвал еднократно? И ако не уважава чувствата на хората изобщо, трябва да имам огромно его, за да си въобразя, че уважава (защо ли?) само мен.

4. една двойка обикновено се движи в общ по-широк кръг познати, колеги на единия или другия, приятели, съседи. И рано или късно поведението на всеки не остава скрито. Тогава моето общуване с този кръг ще стане все по-затруднено. Едни ще ме съжаляват, други ще ми съчувстват, трети ...За да имам ясна и равностойна/ достойна позиция сред тези хора, ще се наложи да свикам събрание и да обясня хобито на мъжа си и че го подкрепям,...но и това едва ли ще помогне.( надявам се , че различавате тази позиция от "данък обществено мнение")

От малкото ми наблюдения върху отворените бракове все ми се струва, че не започват като такива от самото начало, а се "отварят" след време по желание на единия партньор, а другият се съгласява... по негови си причини.

До тук бяхме строго в рамките на сексуалната изневяра.

Но така поставен от Донка, въпросът се разширява до ангажимента на двете страни в един брак въобще. Какво, ако мъжът не се заглежда по жени, но внезапно си намери ново хоби и ме остави сама да се справям с ежедневните проблеми? Ако той (или тя) абдикира от отговорностите и аз трябва сам(а) да влача общата кола? Затова хората се наричат "съвпрегнати" = съпрузи и дават обет един пред друг. Още отначало намеренията им да бъдат ясни и съгласувани.

Няма правилно и неправилно решение, всеки случай е уникален.

И се решава на място.

Диана, по повод твоето мнение се сещам за една подслушана случайно баба, която даваше съвет:

"Фустите са до време, а чашката е до века."

Сигурно има и още подобни мъдрости, които биха дооформили картинката.

Впрочем има си доста хора, които съвсем обективно и на физически план са хиперсексуални. За тях ще кажа, че освен многобройните спортове, има вече все по-достъпни източни техники , които превръщат излишната сексуална енергия директно в творческа.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Впрочем има си доста хора, които съвсем обективно и на физически план са хиперсексуални. За тях ще кажа, че освен многобройните спортове, има вече все по-достъпни източни техники, които превръщат излишната сексуална енергия директно в творческа.

В случая освен излишна сексуална енергия е нужно да имат развити съответни центрове в мозъка. На повечето такива хора хич не им е до творчество...

А съм любопитна за техниките...

Я да кажа нещо за изневярата.

Всяка двойка си решава сама. Казано е също така да не съдим. Свободата е свещено право на всеки.

Ако партньорите предварително са се разбрали по въпроса да имат връзки и с други, "изневяра" едва ли е най-точната дума в такъв случай. Те не се лъжат един друг.

Аз лично не приемам изневярата. По-честно е човек да си тръгне или да промени типа на взаимоотношенията.

Вярно, че за някои хора сексът е като ръкостискането... Значи и изневярата е толкова лоша според тях, колкото е и ръкостискането. Тяхна си работа.

Да си верен в днешно време не е много лесно, но е възможно и правилно според мене. Така мисля и постъпвам винаги. Преди всичко заради себе си, заради съвестта си, заради желанието да не наранявам друго човешко същество.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дядо ми светъл път на душата му изневеряваше на баба често. Той я обичаше и нас също , даваше всичко от себе си и работеше като луд за да сме добре цялата фамилия. Няма да забравя как в 3 след полунощ започваха да работят машините му.....

Когато съседките си правеха майтап с баба по повод тези кръшкания баба им отговаряше цитирам" Чисто злато ръжда не лови"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всички услуги и жертви за благото на своята душа и на своите ближни. Който прелюбодейства, той е опетнил душата си. Той е готов на всички престъпления. Като прелюбодейства, човек служи на плътта си. Тя взима надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме “хопити”. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в Рая, качил се беше на забраненото дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на Земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на низшия принцип. Той е влязъл в работилницата на живота – в света, и трябва да определи отношенията си към него.

“Вкъщи”, стр. 169-170; 5

Петър Дънов-"Окултни принципи и закони";том1.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според сегашната наука зад ушите на човека има две жлези. И когато тези жлези набъбнат, убийството става. Тези жлези не са нищо друго, освен мехури, които лесно набъбват. Как набъбват тези жлези? Представете си, че два момъка залюбват една красива мома. Тя е толкова красива, толкова привлекателна, че и двамата искат да я притежават. Единият е по-силен и казва за другия: „Ще му светя аз маслото.“ Като държи този момък в ума си дълго време [тази мисъл], мехурите му набъбват и той го мушне с ножа си. Кой е причина за това убийство? Причината е момата. Ако тези мехури не бяха набъбнали, и убийство нямаше да стане. Причина са още и очите. Много неща още могат да бъдат причина за убийствата. Питам: защо именно хората искат да обяснят убийствата и буйствата с тези жлези, с тези мехури зад ушите? Тъй щото, като набъбнат тия мехури, понякога е добре, но понякога не е добре. Затова, именно, трябва възпитание на хората в новия дух. Възпитанието седи в това да не обичаш това, което другите обичат. Когато един момък знае, че друг някой обича една мома, не е позволено и той да я обича. Тя няма нужда от неговата любов. Той трябва да обикне друга някоя мома, която никой не я обича.

Най-голям в царството небесно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×