Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Явор Москов

Има ли оправдана изневяра?

Recommended Posts

Интересно ми какво мислите по въпроса дали ина някакви смекчаващи обстоятелства при изневярата. Имам една приятелка, за която ме боли. Омъжена е за един пълен психопат. След поредния побой от негова страна бях решил да спра това безумие и предложих да и намеря евтина квартира и да и помагам докато се закрепи, но тя отказа. Той бил голямата й любов?! Чрез изневерите си тя донякъде притъпявала мъката си. Това за мене е пълен абсурд - Изневяра и Любов. Раздвоен съм, от една страна съм краен отрицател на изневерите, но от друга, като виждам тази клета жена и аргументите ми се блъскат в стена, пред която съм безсилен. Кажете ми вашето мнение по въпроса.

Всичко, което се случва в живота ни е целесъобразно, дори и тогава, когато на пръв поглед изглежда неразумно...Душите ни са в „ръцете на Бога” и Той зорко следи Пътя на всяка една от тях. Всяка Душа на земята е израз на Божественото Съзнание, в определено време и пространство...Личността, т. е. земната проекция на Душата, може „да греши”, но тази „грешка” има дълбок и разумен смисъл, с оглед урока, който носи и който неминуемо служи точно за „изцелението” на Душата. Няма научени уроци, без допуснати „грешки”... Много често урокът е твърде болезнен за личноста и близките й...Но добре е, ако можем, да се въздържаме да съдим... Евангелието казва така за страничния наблюдател: „За чистия, всичко е чисто...” и на друго място: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно”. Ние не знаем, през какви кармични уроци трябва да преминат тези Души, които са замесени в драмата и какви взаимоотношения трябва да разрешат помежду си...Във всеки случай – изход има – съвсем сигурно е , че ако заинтересованата личност съумее да промени вътрешната си нагласа към болезнения проблем, изхождайки от по-високи морални критерии, то не след дълго и външната ситуация ще се промени позитивно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Във всеки случай – изход има – съвсем сигурно е , че ако заинтересованата личност съумее да промени вътрешната си нагласа към болезнения проблем, изхождайки от по-високи морални критерии, то не след дълго и външната ситуация ще се промени позитивно...

Какво означава "по-високи морални критерии" - не разбирам какво е житейското послание към падналите в съгрешение?

Това не е ли лицемерие?

Към "заинтересованата" личност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В България изневерите са направо миниатюрни ,в сравнение с изневерите на хората ,които живеят в Ню Йорк ,примерно . Това е сигурно . Ние живеем по едни стандартни ,балкански модели . Всички ,които излизат от рамките на това са единици. Модерните семейства без брак,но с деца са много малко в България.

Разбира се, ако не броим циганите и малцинствата.

Гей- обществата също са в умален вид в България.

Обикновено изневери си позволяват заможните хора ,главно мъже,привлечени от мисълта за забавления и притежание на нов асортимент жени .

Изобщо нямаме нито свобода ,нито права в отношенията си .

От една страна е добре да има вярност в брака и истинност в отношенията ,но най- важно е да има любов.

Американците ,примерно нямат никакви скрупули в това ,брак ,развод,изневяра.

Изобщо семейството е една свободна единица ,необременена от рамки на обществото . Щом не изпитват нищо един към друг 2-ма души ,независимо от върастта ,просто се развеждат и така.

Изневерите са много чести ,особено между по- младите хора , които са в разцвета на силите си.

Изобщо сериозните връзки са рядко срещани в големите градове,където всички главно работят .

Любовта остава на по- заден план ,за етапа от 35-45 годишна възраст ,когато човек се е установил по някакъв начин в обществото и като че ли му остава само това , да създаде семейство.

В Русия има много шантави отношения между мъже и жени ,изобщо абсурди в отношения ,постъпки и характери .

Изобщо хората и отношенията са различни .

В Европа ,като че ли са най- цивилизовани нещата ,някакси подредени ,разбираеми .

Нямам идея как е в Азия примерно или Африка .

Но все - още светът е много неразвит ,много нецивилизован .

Лично за себе си ,не намирам никакъв смисъл в изневярата.

За мен това е глупава постъпка. Напълно безмислени са подобни отношения между хора ,които си изневеряват и не целят да са истински в отношенията си. Пълна загуба на време и ресурси.

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Модерните семейства без брак,но с деца са много малко в България.

За по-младите хора не мисля че е в сила.

Когато изневярата е с чувства, наистина става сложно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че човек на отделен етап от развитието си може и да приеме една изневяра, а доколко тя е оправдана зависи пред кого...дали пред този койте е изневерил или пред този на когото са изневерили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изневярата може да се разглежда на няколко нива. Според древните гърци има три вида любов: Ерос – сексуалната любов, Филос – любовта – приятелство, за която Христос казва, че „ няма любов по – голяма от тая, щото да положиш душата си за своя приятел” и Агапе – това е най – висшата, всеобхватната, всепроникващата, всепоглъщаща Божествена Любов. Да изневериш сексуално на партньор не е толкова страшно, но е знак най – често за пропукване на отношенията, за нещо липсващо. Когато в едни отношения всичко е наред и любовта присъства, не възниква изобщо проблемът за изневярата, дори и на това ниво. По – сериозна е изневярата на ниво Филос, където изневярата превръща приятелството в предателство. (Не случайно двете думи в българския език са пароними!) Най – страшна обаче е третата изневяра, която е изневяра спрямо своята истинска същност. Много често хората я загърбват заради дрънкулки… И заради дрънкулки се отклоняваме от пътя, който води към Агапе. А само Агапе придава истинско съдържание, смисъл и стойност на човешкото съществуване и го изпълва с достойнство!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: Всъщност, човек винаги изневерява само на себе си. Но докато по-низшите изневери биха могли да го оставят все още в някакво русло на търсещ (макар и по примитивната система на "проба и грешка"), изневярата към собственото си висше същество (което е именно Агапе и затова се отразява и навсякъде другаде) - това означава вече сериозно помрачение относно Пътя! Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изневярата - на партньора /не разбрах физическа или и двете/ макар и хулена, отричана и заклеймявана е твърде често срещана в ежедневието на 80% от двойките /било семейни или приятелски/. Странно е как поголовно около мен се изливат негативни изказвания по този повод, а самите споделящи това мнение са дейни участници в подобни епизодични или повтарящи се случки....

Явно този начин на редуциране на заявени намерения и действия е по скоро закономерност.Следователно нямаме право да отричаме изневярата, запазвайки си обаче правото да имаме собствено мнение за нея в личния ни живот...

Всеки сам за себе си може да изживее степента на поносимост към нея. Наблюденията сочат, че като цяло по-често е "опростена" от повечето хора.

Изневярата към самия себе си обаче оставя траен отпечатък и негативи за човека.

Не съм от тези, които махват с ръка снисходително при споменаването на партньорска изневяра...но много повече "ме е еня" за това да не допускам ситуации на предателство към самия себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×