Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Явор Москов

Има ли оправдана изневяра?

Recommended Posts

не разбирам разликата между този, когото обичам и този, който ми допада

Разликата е там, че не обичаш всеки, който ти допада, поне не с тая любов, която даваш на един любим мъж.

Венциславе, изобщо не си краен, а прав :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мене проблемът е решен от само себе си, просто не забелязвам другите мъже, така съм устроена. Не се заглеждам даже и от невинно любопитство. Най-много да ми се включи ориентировъчния рефлекс, ако има опасност да се сблъскаме. Наскоро минах транзит покрай един приятел, който ми помогна наистина много в живота и има моето дълбоко уважение, благодарност, признателност и обич. Цепеше дърва до блока, ама кой да обърне внимание? Отидох у тях при жена му и когато той се върна, явно беше обиден. Почти се разплаках. Добре, че бързо му мина, понеже все пак има предствава каква съм, познаваме се достатъчно отдавна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз я казах: "слаби са ми/ти/ме/й/ни/ви/им ангелите".

Което ще рече: ангелите пазители са твърде слаби пред тъмните сили, които вземат надмощие. По-простичко да се изразя - такъв човек не може да устиска да не се поддаде на изкушението, волята му е слаба /както знаете волята е свързана с половите органи/ и падне ли му, действа...Ето ти я изневярата, ето ти я полигамията, все неща житейски, които те държат далече от ангелите и духовния свят, много далече.

Борбата със себе си е най-трудната борба и най-успешната. Може би молитви, отправяни към ангела хранител, помагат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

аз считам че категорично една изневяра не би следвало да бъде оправдана....много е просто, ако не ти е приятно с някого и... просто бъди честен и го остави и той да е щастлив другаде вместо да го мамиш....

дори е глупаво да я извършиш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички разгледани до тук мнения отричат категорично изневярата и никои не се опитва да разбере причините които я пораждат; :1eye: а мисля че това точно е ключът към решението на един проблем.

Да се опитаме да влезем вътре в него и да разберем за да го решим. Отхварляна и отричана толкова категорично защо все пак изневярата е толкова често срещано и упорито явление? :hmmmmm: Защото съществуват причини които неизменно водят до нея била тя духовна или физическа. :dancing yes:

Всяка изневяра е предизвикана, което в никакав случаи не значи оправдана, не искам да ме разбират погрешно, но и двамата, ако не и тримата имат вина,, а не само този които я извършва. :whistling:

Защо изневерява човек - защото нещо му липсва и това след като не го намира в любовното гнездо, естествено че ще го потърси някаде навън, винаги в основата на една изневяра стои една липса, било то разнообразие, секс, любов, обич, разбиране, общуване. Ако между партниорите има удовлетворение на всички нива и потребности, изневяра не е възможна. :hypocrite:

Имменно тези идеални двоики са рядкост за съжаление, така че трябва партниора да се подбира много внимателно, да има един синхрон на физическо, духовно и интелектуално ниво. :dancing yes: Като го няма всеки изневерява според силата и волята си: едни духовно , други физически, с чувства или без. :ph34r:

Та това е и отговора на въпроса защо изневеряваш на този които обичаш и причината изобщо не е в това че не го обичаш, а в това че ние първо се влюбваме и обичаме и чак след това разбираме че човека които обичаме не ни удовлетворява, :unsure: но пусти чувства, като не можем да спрем да го обичаме, се въртим в един омагиосан кръг на ад и раи, отдето ни е трудно да излезем. :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЗДРАВЕЙ ТЕ

Зависи от мотивацията някои "грешки" по пътя са оправдани, но 4овек нетрябва да се отдава сляпо на удоволствието. У4ителят Беинса Дуно е казал, 4е "най-големите у4еници правят най-големите грешки" разбира се те не грешат, а у4ат, те пове4е няма да повторят грешката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Shonar

Изчетох всички мнения. Моето заключение е, че никой от Вас не е изживявал ужаса на изневярата. Аз изживях, и раната ми още кърви от изневярятя на съпруга си. Човек добре възпитан и образован съм. Имах прекрасната възможност да израстна в прекрастно семейство с прекрасни родители. Бях много слънчево и добронамерено същество. Исках и направих всичко да направя съпруга си щастлив. Бях всеотдайна не само към нашето семейство, но и към придешното му семейство. Никога не съм поставяла себе си над другите, особено над техните нужди и чувства. Аз винаги давах, за себе си не мислех.

Не съм егоист, не съм тесногръда. Никога не съм се заглеждала по други мъже защото на 32 се омъжих за този който обичах и ме обичаше. Аз бях направила своя избор, а за мен това е избор до гроб. Не съм забранявала на съпруга си да се заглежда, даже много пъти сам му казвала, че ще ми е трудно, но една физическа изневяра не би могла да разбие вярата и любовта ми към него. И му простих един невинен флирт, така както му прощавах грешките които го оставяха без работа и заплата. Грижех се за децата му, както и за нашето дете. Трудно ми беше, непосилно. Чувствах, че съм и мъжа и жената в този "голям" дом, но продължавах. Изборът бях направила сама, а и това което се случваше на семейството ми далеч не бе такова, че да ме накара да се откажа или да съжалявам !

Преди няколко години на съпруга ми му се наложи да замине зад граница. Надявах се, че това ще спомогне да позъкърпим някои дупки в семейният си бюджетл Аз и синът ни останахме сами. През първите месеци на раздялата ни, съпругът ми сподели с много обич, че всичко което и постигнал, и всички трудностти с които се е сблъскал, всичко е постигнал и преодолял защото е имал моята подрепа, защото винаги съм била на негова страна, дори когато не е бил прав. Това бе един от най щастливите и удовлетворяващи моменти в живота ми. Но, само след два месеца нещата се обърнаха наопаки. В продължение на много месеци, аз и синът ми трябваше да посрещаме всички трудности и несгоди сами. При кратките посещения на съпруга ми в България, той се държеше студено, арогантно. Нямаше нищо общо с човека който познавах. Той не разговаряше с мен, не ме наричаше на име. След време започна да ми вменява, че съм проста, стара, ненормална. Пари от него в къщи не влизаха, аз поемах всичко. А аз от първият момент знаех, че зад тази промяна стои жена. И така се оказа. Конфронтиран с доказателства, които той в продължение на два-три месеца отричаше, дойде денят в който съпругът ми се прекърши и ми разкара цялата истина, с всички подробности, пикантерии, и категоричния отказ да ми бъде съпруг. Искаше до останем приятели, да живеем под един покрив, всички задължения да са мои, плюс да му осигура конфорта в който той да преодолее болката от раздялата си от 3000 км с неговата много млада и най-голяма любов - трета поред.

Въпреки, че знаех , моят свят се срина. Още по-тежко ми беше, че аз нямах с кого да споделя мъката си. Но не след дълго съпругът ми започна да споделя с негови близки и наши приятели за голямата си нова любов, за кошмара който изживава че не с нея, какъв прекрасен човек е тя... Това бе първият шамар, който той сам си нанесе. Всички негови близки подкрепиха мен. Всички добре знаеха, че аз бях човека, който го бе измъкнал от калта преди години и го промени в положителна насока...

Година измина от ужасният момент. Не мога да Ви кажа кое е по-добре, да знаете цялата истина, или да не я знаете. С всеки е различно. Но е много неприятно и трудно. Аз успях в името на детето си, да запазя спокойствие. В крайна сметка знаех, че насила хубост не става. Осъзнах, че мога със съпруга си, но се справям изключително добре и без него. Самият чавек заради който нашето семейство щеше да бъде загърбено, (става въпрос за жена от североизточен произход, и с много предразполагаща професия, и която от един момент започна да ми се обажда непрекъснато по телефона, за да ми споделя колко и липсва моят съпруг), аз видях един изключително елементарен човек, воден от нагона си и желанието да яде парите на детето ми. Знаех, че съпругът ми е без работа, и всички пари които бе изкарал, бяха похарчени за нея и нейната дъщеря и повече пари нямаше! Често казвах на съпруга си, че може да отиде при нея, да поживее и види дали ще се получи, да потърси там работа, дори му предложих да изтегля кредит, но срещу условието че забрави за сина си и не се появява повече в живота ни. Разбирасе това не влизаше в плановете му. Дълбоко в себе си, той е знаел, че онзи човек просто не съм аз, и че тя за разлика от мен не ще може да понесе товара на грижите по него !

Докато съпругът ми се лута, аз престанах да виня него и себе си за случилото се. Казвах си че това че аз не мога да вземам удоволствията а само задълженията от живота, не означава че и другите са устроени така. Осъзнавах и факта, че той еживял в изключетилно мъжка среда, а мъжете някак си не приемат "верния" съпруг. Вместо да мисля как се стигна до този случай, започнах да си налагам да мисля как да извлека най-ценната поука от случилото се и съвместният ни живот., и да продължа напред с повече разум. Повярвайте ми, не бе никак лесно, особено да се пребориш с многото често човешки чества, подсилени от женският ми нрав.

Стигнах до заключението, че аз бях забравила сред всичките си задължения да обичам и уважавам себе си и своите потребности. Бях станала бегач от едно задължение към следващото. Бях забравила, че съм жена, че щадейки другите, аз съм убила най-доброто в себе си. Разбрах, че всичко това ми е наложено отгоре, за да повярвам в себе си, в качествата си и да помогна на по слабия от двама ни.

Продължавам да изпълнявам семейните си задължения, но не зъбравям себе си. Ако съпругът ме иска да говори с мен, аз сядам и говоря, без да съм напрегната от факта че трябва да пера! Отново се усмихвам, но стриктно избягвам нещата които го дразнеха в мен. Беше много труден процес, но много съзидателен за мен. Аз постигнах мъдростта и спокойствието, до което исках да стигна от години. Значи всичко което преживях е било необходимо, за да проумея и преодолея страховете и комплексите си. Аз отново съм "моето(неговото) силно и слънчево момиче" м "моето момиче на което не му отива да бъде слабо" и т.н. След като трябваше да изтърпя и силата на шамарите на съпруга си с достойнство, сега съм човека с който той иска да остарее, до който иска да се радва на годините които ни остават.

Любовта, прошката и търпението ми бяха възнаградени. Сега моят съпруг е в процес на взимане на поуки. Това за което преди години съм го предупреждавала, неща с които не съм била съгласна, сега му се изсипват с страшна тежест върху главата. Хубавото е, че този път съпругът ми е извлякъл житаейска поука и не трупа негативите от своите действия на моя гръб , а аз от своя страна не му натяквам, че съм била права и ако ме беше послушал... нещата щаха да са по други.

Обичам своя съпруг и семейството което създадохме. Никой и нищо не може след всичко което преживях и изживах, да ме накарат да загърбя семейството си. Страшно съм доволна, че и до ден днешен моите родители и роднини не знаят нищо за случилото се, и че през цялото време взимах решениата си сама, поемах болката си сама, не ускверних името на мъжа си пред моите близки и познати, не сложих петно на семейството ни. Успях да запазя светостта на семейният ни храм.

Обажданията на северната красавица продължават, но вече са повод ние двамата да си сближаваме и обичаме повече, и по силно да вярвам че аз съм силен човек защото имам прекрасно семейство. Само се моля Бог да ни дари със здраве, да зодмем децата си, да посрещаме внуци, и да се радваме на живота който ни е даден, и който ние двамата сме създали.

Няма непреодолими трудности, няма непростими грешки.

Бъдете щастливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш само да благодариш на Бог, мила, че ти е пратил този урок навреме и че си го разбрала и си се променила преди да е станало фатално късно...

Някои нямахме този късмет и разум и .....

Но сега сме щастливи въпреки (или може би благодарение на) пепелището зад гърба си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Shonar, възхищавам се на силата ти! Аз не бих могла да постъпя като теб. Дори не ми се иска да си помисля какво би последвало...Североизточните жени се славят не като добри любовници, а като добри вампири. Може би заради силата си си възнаградена да запазиш съпруга и семейството.

Ние дотук говорим главно за това, колко лошо нещо е изневярата и какви мъки причинява. Но представете си, че този, заради когото са ви изневерили, е голямата истинска любов на "вашия" човек. Нима ще е честно да го обвинявате, че е намерил сродната си душа и тази душа не си ти?

Жалкото е, че малко хора са способни да разпознаят фалшивата любов от истинската. И се заблуждават - умишлено или без да искат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изневярата трябва да бъде разбрана,но не и оправдана.Лъжата как да я оправдае човек?На злото защо да се противиш-прощаваш му и го отминаваш.Какво ще стане с тебе,ако упорстваш в себелъгането,че е за добро-после всичко се нареждало идеално,но дали е така-на мен очите ми ще са все в пукнатината на спуканото гърне,ако наливам любовта си там,тя все ще се излива навън.Безсмислено е някак,според мен,сам да се нараняваш.На мен не ми се е случвало да ми изневерят,разделяла съм се по приятелски,може би,затова съм малко крайна в мнението си.Ако това,не дай Боже,се случи,ще се опитам да разбера,ще простя,но няма да оправдая и ще си отида.А пък аз да изневеря дори не ми е хрумвало.Имам примери около себе си много -приятелски семейства,такива на колеги,до нищо добро не води оправдаването на изневярата.Предателството си е предателство-спрямо другия и най-вече спрямо себе си.Въпрос на съвест,на морал,на възпитание,на кармични дадености,всичко друго мога да приема,но изневяра-НЕ!Ама било масово явление,нека,то и слушането на чалга е масово,трябва ли да я харесвам?По този въпрос тук аз съм хеви метъл.

Сега се сетих нещо в стила на Благост: ИЗ-НЕ-ВЯРА.

Бъдетете във Вярата,приятели! :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Здравейте, случайно попаднах в този форум и темата ме заинтригува. За това реших да кажа и аз няколко думи.

Аз имам почти нулев житейски опит, не че съм малко момиче....напротив, но за съжаление живота ми се разви по такъв начин , че да не мога да кажа, че съм човек с опит в любовта, но все пак....

До скоро смятах, че никога не бих могла да приема изневярата и да я оправдая, мислех че е най-лошото нещо в една връзка, но ми се случиха неща, които ме накараха да преосмисля разбиранията си. Аз се смятам за консервативен и праволинеен човек, но допуснах да стана причина за изневяра... и това е нещо, което винаги ще ме мъчи. Въпреки че изневярата за, която говоря е само платоническа, аз мисля че не е по-малко изневяра. Напротив-май е по-тежко да преодолееш душевната, отколкото физическата изневяра. Аз допуснах да бъда причина за изневярата на един мъж, който изневери заради чувства-неговите и моите. За радост на жената до него, тя никога не разбра какво сме били един за друг с него, макар че може би подозира...И все пак-не искам аз да съм причината за неговите лъжи, не искам да ми тежи на мен неговата изневяра, не искам аз да съм виновна за страданието на друга жена, макар тази друга жена да не мисли нито за миг за моите терзания и моята мъка по Мъжът, който винаги ще обичам и никога няма да мога да имам......тъжно , но факт.

За това си мисля, че аз мога да оправдая изневярата ако е предизвикана от чувства....може да са неправилни, да не е редно да ги имаш, но когато те връхлетят не можеш да се бориш с тях и просто им се оставяш.....и все пак се надявам да не ми се налага аз да прощавам изневяра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest
:(:angry: Аз сьщо бях причина за това. Три години мьки!!! Преминах през сьщински ад, никога няма да си простя, винаги сигурно ще живея в призраци от тази врьзка. Но знам, аз не сьм причината за неговата изневяра. Да, за неговите льжи- Да!!! :angry: Но не и за неговата изневяра! Той беше решил предварително да изневери! Той сигурно и сега изневерява! Защото така сам той е избрал, така сам е решил! И това няма оправдание. Като ти четя думите, все едно чета себе си! Треперя! :sleeping: Чувства??? Какво са чувства? Аз бях 20 годишна, а той човек с милиарден опит в жинвита и жените!!! Никога няма да му простя, че ми взе сьрцето, че постьпи така безотговорно. Неговата жена сьщо не научи. И какво от това! А, не беше ли по- доблестно да научи??? Представям си себе си- един ден да живея льгана и да не науча истинската сьщност за човека с коъто живея.... Замалко да се самоубия... Сега за мен всеки мьж е льжец и измамник! :ph34r: Изневярата за мен е непростима, ако ще и на космически чувства да се опира!!! :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сохар - просто си героиня - такава покъртителна и силна история, и то от жив опит - просто съм потресен. Наистина си много силна и велика жена! Аз самият също бих избягал от такова развитие на обстоятелствата както са писали дриги след твоя пост... А и едва ли бих запазил тайната в себе си... Просто си изключителен случай, възхищавам ти се.

Сигурно факта че пишете анонимно ви помага да бъдете искрени - лошо няма - така и ние можем да научим нещо.

Аз също много държа на верността, както на жената, так аи на мъжа. Сега се уча на нея! И се справям добре! Страсти има много, но истинските ценности в живота не се градят на страсти и млади североизточни тела от братската руска страна, а на отдаден жертвен живот в името на висшите порядки и на човека до теб! Астралът насищане няма - аз дълго скачах от жена на жена, понякога поддържах успоредни връзки, до голяма степен обаче бях подтикван за това... Наистина не искам това вече. Да - верността е висша радост - стига да си попаднал на подходящия човек, който да ти отвръща със същото!

Бог с вас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преклон пред силата ти Сошар, малко са тези които биха устояли в тази ситуация, голяма е и любовта предодоляла всичко това! :angel:

Но аз все пак искам да те попитам, от къде намери тази сила в тебе: от любов към сина си и заради семеиството си или от любов към човека които аз не виждам с какво я е заслужил.

А не се ли съмняваш понякога, че си си изгубила живота около някой които не си заслужава и си спряла по този начин и неговото и твоето развитие, в смисъл че ти си можела да срещнеш друг по достоен и да изживееш друга връзка обогатяваща те с други опитности и преживявания, а той е щял по добре да си научи уроците озовавайки се сам без твоята помощ на която да разчита и така да не развива нищо в себе си. :blink:

Аз все си мисля че животът е твърде кратък за да губим толкова време с човек за когото явно не сме, защото е по добре да се освободим взаимно за да прогресираме, отколкото да сме заедно и да се вартим в кръг и да повтаряме роли и кадри от които не можем да излезем. :hmmmmm:

Да, аз съм 100% за вярността, но тя е единствено възможна ако си с истинския човек и общуването на всички нива е пълноценно или поне задоволяващо, другото е мазохизъм, а това да търпиш години и години наред, за да видиш признателност на стари години, за мен си е чиста загуба на време, особено сега когато за един живот трябва да придобием толкова много опитности и да изчистим толкова карма.

А към гостите - една съвременна мъдрост превърнала се в поговорка: Момичета, внимавайте в кого се влюбвате!!!!

:feel happy: Любов+Мир+Радост+Светлина :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Да внимаваме! Сега внимавам повече от всякога и сигурно и затова няма да се влюбя! Защото си отварям очите на четири. А, тя любовта, когато идва не пита, направо врьхлита!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

:(  :angry: Аз сьщо бях причина за това. Три години мьки!!! Преминах през сьщински ад, никога няма да си простя, винаги сигурно ще живея в призраци от тази врьзка. Но знам, аз не сьм причината за неговата изневяра. Да, за неговите льжи- Да!!! :angry:  Но не и за неговата изневяра! Той беше решил предварително да изневери! Той сигурно и сега изневерява! Защото така сам той е избрал, така сам е решил! И това няма оправдание. Като ти четя думите, все едно чета себе си! Треперя! :sleeping: Чувства??? Какво са чувства? Аз бях 20 годишна, а той човек с милиарден опит в жинвита и жените!!! Никога няма да му простя, че ми взе сьрцето, че постьпи така безотговорно. Неговата жена сьщо не научи. И какво от това! А, не беше ли по- доблестно да научи??? Представям си себе си- един ден да живея льгана и да не науча истинската сьщност за човека с коъто живея.... Замалко да се самоубия... Сега за мен всеки мьж е льжец и измамник! :ph34r:  Изневярата за мен е непростима, ако ще и на космически чувства да се опира!!! :angry:

<{POST_SNAPBACK}>

Да права си! Май и аз не съм причината за неговата изневяра, по -скоро за лъжите му. Нарекох се причина, защото знам, сигурна съм, доказал ми го е по много начини, казал ми го е , казва ми го и сега, след като всичко е към края си, че ме е обичал. Знам как се бореше с това, знам как постепенно ме продоляваше...знам че не му беше лесно, знам че и сега не му е лесно, но за съжаление все пак успя да надмогне чувствата си и да осатви само спомена за тях....а за мен всичко е много по-трудно и сложно, много по-мъчително, защото аз съм сама и мисля, че скоро няма да бъда с никой. Тази мислъл ме ужасява. Боли ме и за това, че той можа да ме превъзмогне, а аз него не мога!Не мразя мъжете заради него, напротив-той ме научи да обичам , той ме накара да преоткрия жената в себе си....Но винаги ще търся него в другите и за жалост никога няма да го намеря! Може би изневярата наистина е непростима, може би и аз заради това не позволих да стигна по-далече, но все пак си мисля, че понякога, макар и да не изглежда така отстрани, всъщност и самите изневеряващи мъже не искат да правят нарочно това, а просто се увличат и те и ако са истински мъже все пак се връщат при жените си, не защото ги обичат повече или защото другата не е също толкова добра за него, а защото са поели ангажимент някога и не им остава нищо друго освен да се върнат и да продължат. А за втората, но влюбена жена остава само да чака времето, когато и за нея всичко ще е само спомен, когато няма да боли толкова, когато ще срещне друг, който да е много повече от този, в който си мисли, че намира всичко. Но никога не мога да съм сигурна, че ще стане така, може би никога няма да намеря друг, който да ме интересува така, може би.....не знам. Надявам се обаче да разбера скоро дали времето лекува....?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Внимавай с мислите които не отразяват истинската ти същност.

А с влюбването, дай Боже всеки му, дори и да не е в най-подходящият човек, това е опитност. Когато сме искренни се докосваме до душата на някой и това ни обогатява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Коя си ти ,която пишеш така? нЕ МОГА ДА СЕ ЗДЬРЖА... плача... А, ти Еси не давай сьвети преди да си го изживяла!!! :angry: Ти прощавала ли си такова нещо??? :angry: Каква опитност??? Аз щях да умра!!! И две години след това още си ближа раните! Не вярвам някога да забравя, не вярвам някога да се излекувам, да намеря друг с който да бьда щастлива! Не вярвам и кога то си мисля, че аз мого да му простя, аз знам, че не сьм искрена. А, прошка има когато си искрен. Да, той ме научи да обичам, той ми показа какво е обич, какво е семейство, какво е да си жена. И докато аз вярвах в това бях с него и умирах всеки ден. И в момента в който реших другото се спасих, колкото и невероятно да ви звучи! Приех льжата и станах желязна. Защо му позволяваш още да ти говори, защо му слушаш льжите. Не се самозальгвай! Отрежи главата на змията докато е още време. Боже, защо ми се случи това? Толкова ли сьм грешна? :( Да простиш??? :sleeping: Има неща, които просто трябва да забравиш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Здравей Guest, пиша само от личен опит.

5 години ми тябваха за да простя. Всеки ден за мен беше болка.

Това е едно от нещата с които се гордея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Завиждам ти! Сигурно е прекрасно да простиш такова нещо! Аз не сьм толкова добра, толкова извисена! Обяснявам си всичко с това че всичко е карма, че сьм преживяла наказанието си! И извинявай! Но сьм много избухлива, много наранена. Нарочно не чета тази тема. Просто случайно прочетох думите на предишния гост и се ВТРЕЩИХ! Прочетох себе си! Аз се гордея с това, че имах сили да прекьсна всичко, да го оставя."Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш"- знаете кой го е казал...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обяснявам си всичко с това че всичко е карма, че сьм преживяла наказанието си!
Мила, кармата не е наказание, а урок. Това е следствие от някаква скрита в теб агресивност. Тряваше да стигна до психическа агония преди две години , за да осъзная, че съм зависима от човешкото разбиране за любовта(след 5 годишна несподелена любов и после 20-годишни опити да запазя примирена брака си, да бъда добра и да заслужа любовта му...). Май и с теб е нещо подобно. Все са ни повтаряли, обичай, за да те обичат .... ако.... ще те / няма да те обичам.... Съзнанието ни постепенно се е зациклило на зависимостта - мога да съм щастлива само ако някой ме обича толкова силно, колкото го обичам аз.... и такива подобни "пиявици".

"Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш"- знаете кой го е казал...

:D Да, знаем. Но ти явно не си го разбрала добре :( Учителят под любов разбира Божествената любов, чиито деца сме, която извира от нас и няма нужда от стимули и обекти, към които да я насочваме... Ако не вадиш това изречение от контекста, а внимателно четеш беседите, ще разбереш коя Любов носи истинското щастие и как можеш да я постигнеш.

Ако нямаш много време и търпение, можеш да опиташ и тук

Вярвай в Любовта и живей Сега! Създавай щастието си сама в душата си и то ще дойде при теб :feel happy: (както дойде при мен :feel happy: )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Извинявай ако моите думи са те накарали да си спомняш нещо, което не искаш да помниш. Реших се да пиша тук, защото имам нужда от помощ, от това някой с по-голям опит да ми даде съвет. И все пак се успокоявам като виждам, че не съм сама. Разбира се знам, че и на други жени се е случвало, но всеки вижда нещата през своята призма, нали? Аз нямам за какво да му прощавам. Той никога не ми е обещавал нищо, никога не ме е лъгал, ама никога. Убедена съм, знам. Не се забуждавам. А и както казах преди, нашата любов е платоническа. Той знае, че нищо повече не може да има между нас, макар да знае и какво изпитвам към него все още. Говорим си, защото и двамата искаме да си говорим, защото мисля, че трябва да сме над чувствата си, да сме по-силни и въпреки всичко да общуваме. Той успя, аз все още се боря, но не искам да спра да бъда в течение с живота му, както и да го държа далече от моя. Искам да сме приятели, мисля че сме такива. Имаме много общи познати и даже и да се старая не мога да го избягвам (не че не съм опитвала да страня), а и не искам. Но знам ,че с времето това ще стане и мисълта, че няма да знам как е, ме побърква. Наистина е ужасно да виждаш любовта как минава покрай тебе и не можеш да направиш нищо, за да я накараш да се спре при теб! Аз знам, че ако беше свободен, сега щях да имам най-страхотния мъж на света, знам, че можеше да сме щастливи. Наистина не се заблуждавам, просто се усеща...знам какво изгубих, той също знае какво е изгубил в мое лице. Лошото е, че всичко това ме накара да разбера, че любовта не е всичко, че колкото и да е споделена, може да не е достатъчна, защото има и други неща, има обстоятелства и невъзможни неща. Не можем да имаме всичко! Не вярвам в съдбата! Мисля, че сами си градим живота. Това е друга тема, но смятам ,че аз сама реших да се поддам на тези грешни чувства, реших се да му обърна внимание, защото той ме намери, той първи почувства, че би могъл да ме обича! Поддадох се, защото нямаше да си простя ако не бях опитала, защото нямаше да мога да живея с мисълта, че пак съм пропуснала да изживея мечтите си. И никога нямаше да разбера дали не е имало шанс да съм с този човек. Сега знам, че няма нещо, което можеше да го накара да е с мен и не защото не ме искаше, а защото не можеше да има едно нещо, за сметката на друго!!! Може би си мислите, че му вярвам твърде много, но повярвайте....познавам го! Аз няма какво да прощавам, но определено имам какво да забравям, защото когато си сам с мислите си сълзите сами напират и не знаеш как да ги спреш!:( , как да продължиш напред!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Guest, ти си прекрасен човек ! Непременно ще ти се случи нещо толкова красиво и истинско, че тази щастливо-нещастна любов, която е все още жива и те гори, ще бъде спомен и опритност. Няма начин.

Случва се често да стане така, че да се влюбим в "неподходящ" човек - в такъв, който има жена /съпруга или приятелка/, деца. На мен не ми се е случвало, но ако беше станало, нямаше да си позволя по-голяма близост от платоническо приятелство. Дори не съм сигурна, че и това щях да допусна, тъй като ще бъда подложена на изкушения и страсти. Впрочем, случвало ми се е да обечам момче, което обича моя приятелка, и макар тя да беше безразлична, аз дори не му споделих чувствата си. Не се бъркам там, където има намасени други чувства и жени. Колкото и да ми е мъчно. Не желая аз да съм причината за изневяра - някой друг да бъде наранен заради моите себични чувства. И затова стоя далеч от подобни възможности.

Не позволявай този мъж да се превръща в твоя фикс идея и да пречи на живота ти, защото виждам, че въпреки силните красиви чувства, това положение ужасно те гнети. Може би той е наистина човекът - твоя сродна душа, може би трябва да се бориш за него, но мисля , че ти си много по-силна, защото не вземаш, а даваш. Не зная нищо за теб, нито възрастта ти, нито опитността ти, поведението, характера, още по-малко з него и аз не съм човекът, който би ти дал уместен съвет. Само мога да ти кажа, че от малката висота на 32 си години и от още по-малкия си житейски опит знам, че трябва да се върви напред. И отново ще цитирам съвета на мой приятел: "Не се обръщай назад, за да не станеш стълб от сол".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×