Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Явор Москов

Има ли оправдана изневяра?

Recommended Posts

Ако сме стигнали до там, че всичко съществуващо го приемаме като напълно естествено - идеално!

...Но наистина ли сме "станали като децата"? тогава би трябвало да нямаме двоен стандарт - и ако ръзсъждаваме с космическа непоклатимост :lol: по отношение на чуждата изневяра в случая, би следвало да посрещнем по същия начин и всеки наш значителен повод за разочарование! :o А ако не можем да го посрещнем така, би следвало да не сме равнодушни и към чуждото страдание! :feel happy:

:feel happy::thumbsup2:

Според мене при нашия етап състраданието все още включва ангажиране със становища ... Глобалното състрадание, което унифицира всичко, макар и вероятно достъпно на проблясъци за някои от нас, е далеч ... значи още доста време ще има защо да влизаме и в тоя форум! :3d_146:
:lol:

:sorcerer::)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, сигурна съм, че ще си кажете:"Ето, Таня пак използва несвързани с темата цитати от Учителя", но за себе си аз намерих много истина по темата в този цитат, затова го предлагам и на вас, да намерите дълбокия смисъл на думите на Учителя за това кое е изневяра и дали има оправдана изневяра.

Съгласна съм с Учителя, че не може да става дума за изневяра ,ако не лъжем себе си, другите и служим на Бога.

"Някои казват:”А личните чувства къде са?Аз имам най-после достойнство.”В какво седи достойнството? Достойнството на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост. Гордостта и тщестлавието на човека-това са полюси.То е поляризиране. Основата на човешкото достойнство седи в честността. Честността изключва първо лъжата. При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш първо себе си. Всеки , който лъже себе си, не е честен. Всеки, който се опитва да лъже себе си, е нечестен. Ти си направил нещо, но казваш:”Аз не го направих.” Ти кажи:”Аз го направих, но мога да го изправя.” Казват ти:”Невярно вземаш тоя тон.” Кажи:”Да, мога да се науча да пея правилно.” „Слаб човек си.” „Така е, но мога да бъда силен.”

Няма нищо, което да не може да се изправи. Мярката е: можете да изправите всяка грешка или слабост в една секунда, в две секунди...в една година...в сто години...в десет хиляди години. Но и в едната секунда вие можете да я изправите сега. И на всекиго едного от вас бих му казал:още само едно условие се изисква-да не лъжете себе си. Защото щом лъжете себе си и мене ще излъжете, пък аз не се лъжа.

Второто тълкуване сега: когато престанете да лъжете себе си, ще се оправят работите.

Че Господ е във вас, вие можете да намерите Господа да ви даде всичко. пТой ще ви даде всичко, но вашата глава ще пострада. И няма нищо, което човек да е поискал и помислил, и да не му даде Господ. Каквото помислиш в живота си, все ще ти дойде.

Един пример. Някой човек искал да пуши цигари. Среща едного, иска му, но приятелят му казва:”Нямам”. Среща друг,пита:”Нямате ли една цигара?””Нямам.” този човек е просил, просил десет години, двайсет години и си казва:”Защо нямам пари, та да се напуша. Да купя тютюн, та да се напуша веднъж.” Той се възмущава, защото се унижава, цял живот просил. Все прося. От този да искам една цигара, от онзи да искам една цигара.”

Но какво се случва най-после? Този човек се изменя един ден. Разбира, че тютюнът нищо не струва. Тогава всичките тия приятели се изреждат да го черпят. И като го срещат му казват:”Заповядай една цигара.” Той отказва. Тъкмо откаже, отиде на друго място и там му казват:”Заповядай една цигара.”

Това е злото в света, това е опасното на нашите желания и разбирания. Злото е един навик. Някога може би тая енергия е била полезна и потребна донякъде, но това е опакото вече. Човек вече е достигнал до една точка, в която нещата са се изменили.

Не се произнасяй върху Божиите работи. Ще кажеш така:”Не, ще стане!Ще стане!” Турете една запетая между едното и другото. Няма да казваш:”Това и това няма да го постигна.” Ще се поправиш и ще кажеш:”Всичко ще постигна.”След като имаш една несрета в живота си, тури една запетая. След като имаш една погрешка, тури една запетая и кажи:”Ще я поправя.” Всяка поправка е една придобивка. Всеки цигулар, който взема погрешно тоновете, той втори път взема по-вярно тона, става по-мелодичен.

Казвам сега: да се живее , то е най-голямото изкуство.

И като се научи човек да живее, тогава всички други изкуства се подчиняват на законите на живота.

Това е първото изкуство, което е основа на всички други изкуства в света, които искате да постигнете.

Първите кандидати, които искате да се запишете в училището, ще дойдете, без да ме лъжете. И второто обещание: и себе си да не лъжете. И третото обещание:всякога на Бога да служите.

Три неща: мен да не лъжете, себе си да не лъжете и на Бога всякога да служите."

Горния цитат е от лекцията "Най-голямото изкуство" от "Ако говоря" на Учителя Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: Добромир ,много ме зарадва мнението ти 125 ,исках да кажа нещо подобно, но ще се въздържа ,защото не бих могла да го формулирм така добре като теб.Дано са те разбрали правилно :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...и ако ръзсъждаваме с космическа непоклатимост по отношение на чуждата изневяра в случая, би следвало да посрещнем по същия начин и всеки наш значителен повод за разочарование!

"Космическа непоклатимост" ? :rolleyes:

- "Равновесието" е динамично-изменяща се система, не е статукво /принтирано и заковано на стената/.

До-стигането и под-държането му е следствие/И причина/ на Избори; в частност - изневярата би била избор... "реакцията" спрямо нея - също :sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Равновесието" е динамично-изменяща се система...

И да, и не. Външно е така, но вътрешно с духовното напредване човек все повече усеща едно неподвижно ядро на осъзнаване, независимо от непрекъснатите външни промени. Ако не го е усетил обаче, не може да му се обясни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както винаги има 'за' и 'против' по въпроса. Разглеждаме го от различни страни.

Но вчера си мислех за една негова друга страна. Докато се занимавах нещо синът ми гледа филм, в който двама души (с различни семейства) още от първа среща 'изневериха' на половинките си.

Въпросите му бяха 'Може ли така? Има ли хора, които правят това? А къде са чувствата?'

Ние разглеждаме нещата на едно по-високо ниво, но за децата ни първото и най-важното ниво е семейството. И за тях, това семейство за да е стабилно, в него не трябва да има изневяра. Как мислите? В такива случай трябва ли и тази тежест - децата да се слага на кантара във взаимоотношенията и решенията на възрастните? От друга страна, ако не вървят нещата, кое е по-добре - да се разделим с този, с който сме или да 'крепим' връзката в тяхно име? Макар че те са много умни и чувствителни, и ще разберат, че нещо не е наред. Кое е най-правилното? За нас, за децата? Дали ако сега се жертваме и останеме с човек, който не обичаме, а искаме да сме с друг, след време когато децата са порастнали няма да съжаляваме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Българите, почти всички, много разсъждават, мислят и премислят, вместо да живеят. Много мъже и жени срещат голямата си любов доста време след брака. И какво? Да се откажат ли, от щастието си, от това да се чувстват пълноценни? Не. А децата са си деца. Всеки има отделен живот. И всичко се преживява. От друга страна, само една изневяра, не е достатъчна за раздяла. И това се преживява. Стига вече с това честолюбие и егоизъм.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както винаги има 'за' и 'против' по въпроса. Разглеждаме го от различни страни.

Но вчера си мислех за една негова друга страна. Докато се занимавах нещо синът ми гледа филм, в който двама души (с различни семейства) още от първа среща 'изневериха' на половинките си.

Въпросите му бяха 'Може ли така? Има ли хора, които правят това? А къде са чувствата?'

Ние разглеждаме нещата на едно по-високо ниво, но за децата ни първото и най-важното ниво е семейството. И за тях, това семейство за да е стабилно, в него не трябва да има изневяра. Как мислите? В такива случай трябва ли и тази тежест - децата да се слага на кантара във взаимоотношенията и решенията на възрастните? От друга страна, ако не вървят нещата, кое е по-добре - да се разделим с този, с който сме или да 'крепим' връзката в тяхно име? Макар че те са много умни и чувствителни, и ще разберат, че нещо не е наред. Кое е най-правилното? За нас, за децата? Дали ако сега се жертваме и останеме с човек, който не обичаме, а искаме да сме с друг, след време когато децата са порастнали няма да съжаляваме?

Благодаря ти Ася! Как така на толкова страници не ни хрумна да попитаме децата си какво мислят за това??? Все пак те също са членове на семейството! (Не безгласни букви, домашни любимци).

Да, децата са си деца - те умеят да говорят открито (ако ние умеем да ги предразположим). Те някак виждат реалността по-ясно от нас. (Може би защото ние често подсъзнателно или съзнателно се опитваме да я замаскираме от самите себе си.)

Забележете какво е попитал синът на Ася! Не е осъдил, не е обвинил изневярата - той само се е учудил възможно ли е да имат сексуална връзка без да се обичат! А за детето щом двама души са семейство (мама и татко), значи те се обичат.

Ася, моля те попитай детето си какво семейство би предпочело да има

мама и татко, които живеят разделени и с други хора, с които се обичат

или

мама и татко, които живеят заедно, но имат връзки с други хора ...

Знам,че изборът е труден, но на доста деца им се е налагало да го правят....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Децата не може да се питат за всичко. В случая са важни отговорите на възрастните. Лошото е, че възрастните ( т.нар.) се държат инфантилно в сложни ситуации.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата е добре да се питат. Не непременно, за да се "слушат", но определено, за да си припомни човек една позабравена от него гледна точка, която следва да се отчита най-малко наравно с останалите съображения при вземането на окончателното решение! :3d_157:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Добре, когато някой изневерява, ще иде да пита детето си дали постъпва правилно, а после да попита и съседските деца... Нещо не си го представям.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Децата могат да обичат, и да бъдат обичани.- Истината боли, но лъжата разболява...Ако двама души не се обичат, но въпреки това решат да останат заедно (това безумие не може да се оправдае с децата), децата знаят, че родителите им не се обичат, отнасят си лицемерната или подкупна любов, и щат не щат, щом живеят при хора, разболели се от лъжата, децата също прихващат....а ваксина няма...

Децата приемат всеки, който ги обича по най-простия и естествен начин, без да носи кочан с квитанции "платена любов"...а освен това, преди да се появят в едносемейство, децата знаят що за "стока" родители си избират, и техният избор е основан на внимателна преценка по отношение на избор на най-добри условия за живота и развитието им.

Има ли онеправдана вярност?

Както и да разглеждаме въпроса за изневярата, мнението оправдана/неоправдана няма никаква връзка със същността на понятието "изневяра".

Никой не пита лекаря например, изневерил на здравните наредби, за да бъде човека, който проявява разбиране- пациента му е благодарен, "копоите" на здравната каса го глобяват...

Така че, ако нещо за някои е оправдано, за други няма да бъде оправдано...

Да изневериш на принципите си, да си затвориш очите с оправданието "всеки принцип си има изцключения", ето това не е оправдание...Принципите са принципи, когато нямат изключения.

Според закона, Йосиф трябваше да изведе бъдещата си жена- Мария от дома си, да я предаде на синагогата, и да се наслаждава на попаденията с камъни...по-късно Исус по отношение на казуса с блудницата каза "Който от вас е без грях, да вземе камък, и пръв да хвърли..."

Така че с оправдание и онеправдание нищо не може да се реши, нищо не може да се промени, и нищо не може да се развива по "нов" начин...

Бих казал още, че една изневяра се случва от страна на един, защото желанието да бъде осъден от човека до него е било по-силно- в крайна сметка, който си поръча бира в пълна кричма, ще си я получи....макар и топла понякога...но никой не го е карал да поръчва точно там...

Човекът е до нас само това, което ние искаме да видим от него, отношението му към нас е само това, което ние сме му поръчали да бъде...поръчките винаги се изпълняват, макар понякога поръчаната бира да е топла...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче,

Децата предпочитат да имат 'нормално' семейство - слагам в кавички, защото все още хората, особено по-старото от нас поколение не могат да приемат раздялата или развода и все още робуваме на това. Семейство с мама, татко и Обич. Задължително. Ако последното липсва или семейството се крепи на факта, че по-лесно е да сме заедно, макар и с личен живот, без обич и разбирателство - те го усещат. И страдат.

Децата ми са достатъчно големи и имат свои виждания за живота. И ги питам какво мислят за някои много важни решения, особено ако ги касаят. Или поне им обяснявам и отговарям на въпросите, в случай съм взела такова. Ако аз искам да се разделя с баща им, а те са против - няма да ги послушам. Като виждаш, че една връзка не върви няма смисъл да упорстваш. Но намирам за необходимо да им обяснявам своите решения. Дали ще ме разберат или не - времето ще покаже. Може би когато попаднат в подобна ситуация? Отглеждам ги с мисълта, че до една определена възраст аз съм отговорна за тях. Затова и разговаряме по най-важните въпроси. Ако не говорим с най-близките за важното, то с кого да го правим?

А колкото до конкретния въпрос на детето - макар и само на 13.5 той смята, че сексът трябва да е съпроводен с някакви чувства. Противното изхабява човека и той не го възприема като нормално. Може би след 3 години ще мисли по друг начин, ще видим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче,

:thumbsup: Масовата причина, поради която не се приема разводът, за мен е "неуважителна", т.е. това е страх от хорското мнение или страх от това как човек ще се справя материално или по отношение на разни ангажименти с децата и дома, ако остане без друг човек край него. това, като се сложи на везните с истинската атмосфера на любов и разбиране, определено не издържа! От друга страна, има хора (но те са малко), които не приемат развода по съвсем други причини - да запазят семейството като свято подобие на духовната хармония в по-висшите планове. Струва ми се обаче, че при тях от друга страна това е сработвало и когато са избирали партньора си и следователно няма и защо да мислят да развод!

По отношение на мнението на децата (и репликата на Мона) въпросът разбира се, не е да се питат съседските деца, а само своите собствени. И ако все пак решим да вземем решение, което ги наранява, да знаем предврително тяхната гледна точка и начина, по който изживяват те нещата, така че да им разясним, доколкото можем, причините за нашето различно решение. :3d_157:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче,

Децата предпочитат да имат 'нормално' семейство - слагам в кавички, защото все още хората, особено по-старото от нас поколение не могат да приемат раздялата или развода и все още робуваме на това. Семейство с мама, татко и Обич. Задължително. Ако последното липсва или семейството се крепи на факта, че по-лесно е да сме заедно, макар и с личен живот, без обич и разбирателство - те го усещат. И страдат.

Децата ми са достатъчно големи и имат свои виждания за живота. И ги питам какво мислят за някои много важни решения, особено ако ги касаят. Или поне им обяснявам и отговарям на въпросите, в случай съм взела такова. Ако аз искам да се разделя с баща им, а те са против - няма да ги послушам. Като виждаш, че една връзка не върви няма смисъл да упорстваш. Но намирам за необходимо да им обяснявам своите решения. Дали ще ме разберат или не - времето ще покаже. Може би когато попаднат в подобна ситуация? Отглеждам ги с мисълта, че до една определена възраст аз съм отговорна за тях. Затова и разговаряме по най-важните въпроси. Ако не говорим с най-близките за важното, то с кого да го правим?

А колкото до конкретния въпрос на детето - макар и само на 13.5 той смята, че сексът трябва да е съпроводен с някакви чувства. Противното изхабява човека и той не го възприема като нормално. Може би след 3 години ще мисли по друг начин, ще видим.

Аз пък считам, че детето предпочита това, което няма, т.е. ако живее в едно много нервно семейство постоянно преминаващо от скандали на кавги и прочее то предпочита родителите му да са разделени, но да не присъства на това постоянно, а ако те са разделени винаги децата са предпочитали да имат семейство и от двама родители, защото ме липсва единия или другия, който не е в дома му.

А иначе, какво значи оправдана изневяра? Все едно да кажем оправдано убийство или оправдана раздяла???То си е изневяра има си и измислена дума, а по повод това дали ще е оправдана или не мисля, че всеки сам ще си решава и преценява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Може би за изневярата не трябва да търсим оправдания, а обяснение, разбиране. Защо се е стигнало до там? И всеки от страните да намери правилния отговор, може би е било случай, от който всеки нещо да научи.

За изневярата има вина обикновено и в двете страни. Ако се осъзнаят и имат желание да поправят стореното с Любов, т. е. научени са уроците, отношенията ще се оправят.

Отстрани е лесно да се съди, трябва да се преживее, почувства, осмисли... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом се е появила идеята за изневяра значи нещо липсва.Това което възпира човек да направи тази крачка е спомена за нещо вече мъртво, чувства които отдавана не са на лице, и робията на мнението на "комшиите".Отказа от изневята в такава ситуация е отказ от личната свобода.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изневерявала съм и знам,че именно изневярата е робиня "на мнението на комшиите", именно тя е отказа от личната свобода (свободата да не се криеш, ако искаш да бъдеш щастлив). Изневярата дава илюзията за свобода, всъщност след нея се оказваш с двойно надебелени вериги окован към семейство или връзка, които вече са само болезнени - веригите на гузната съвест, лъжата, които ти нашепват :заслужавам си агресията - аз не съм по-добра...

Това, което ме възпря да направя тази крачка последният път - Задушавах се в тази "свобода" толкова, че вече не чувах и не виждах какво мислят комшиите или какво ще се случи с мен и децата.

Изневярата е заробването, отказът от нея - освобождението! От опит! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

изневяра може да има ако изневериш на себе си.Много често съм чувала,че някой изневерява ,за да направи на пук на приятеля си,ако са го ядосали нещо.Когато правиш нещо без да го искаш,а го правиш,заради някой друг-тогава изневеряваш-на себе си!

а какво е изневяра за вас?да спиш с някой или да имаш чувства към някой?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато срещнеш Човекът(твоят човек) за нищо на света, никога не би искал(а) да й(му) изневериш. Както и той(тя) на теб.

Оставате само вие двамата.

Останалите могат да ви бъдат скъпи приятели.

Така чувствам аз.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тогава не мога да си обясня това-аз си имам приятел ,който обичам много,но има и още едно момче,в което съм влюбена.искам да съм и с двамата,но не мога,и продължавам връзката си с моя приятел.но всеки път щом видя очите на онова момче започвам да треперям и не ми излиза от ума.но не мога да си представя живота без моя приятел,заедно сме от 6 години,

от тази ситуация се обърквам кой е ЧОВЕКА???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тогава не мога да си обясня това-аз си имам приятел ,който обичам много,но има и още едно момче,в което съм влюбена.искам да съм и с двамата,но не мога,и продължавам връзката си с моя приятел.но всеки път щом видя очите на онова момче започвам да треперям и не ми излиза от ума.но не мога да си представя живота без моя приятел,заедно сме от 6 години,

от тази ситуация се обърквам кой е ЧОВЕКА???

Ти си тази Анелия, която трябва да отговори на тези свои въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×