Голямата картина

[Роси Б.]

Наскоро в една тема си говорихме за индивидуалистите и затова как не се сработват в екип.

Тук ми се ще да си поговорим затова, което ни свързва на духовен план, как да се впишем в общата картина и защо да го правим.

Мисля си, че осъзнавайки себе си като парченце от големия пъзел, може да се мотивираме за сработване с другите.

Учат ни, че: "Ние и Бог сме едно!" Но дали го разбираме правилно? А дали и как го прилагаме на практика?

Замисляме ли се за създаването на общата хармония? Защото и най-добрата цигулка сама не прави звученето на оркестъра.

А може това да е една от големите цели в живота ни- да създадем общото звучене, да подредим общия пъзел, да създадем голямата картина заедно.

Вие как мислите?

[Канел]

Именно! Животът е оркестър и всички звучим различно.

По абсолютна стойност всички сме равни, но по номинална съвсем не. Трябва много ясно да се разграничават двете неща.

Мразя някой да ми каже "ние сме едно" в смисъл "аз съм като теб, ние сме еднакви", а не в смисъл "във всеки се проявява Бог".

С други думи, има си йерархия и съществата са подредени в нея по съзнание. Кой на кое стъпало е обаче знае само Всевишния.

[Пламъче]

В един оркестър има оркестранти и диригент.Най-важен според мен е диригента.

За да има съзвучие,той трябва да подбере оркестрантите според професионалните им качества.

http://vbox7.com/play:b27400a7

Звучи прекрасно!

[Канел]

Като каза диригента се сетих, че има диригенти, които ръкомахат доста посредствено, но пък оркестъра и музиката...

ЦЪК

Редактирано Ноември 1, 2010 от Канел

[Станимир]

Тази съпоставка с оркестъра е донякъде добра, въпреки че не изразява свободата в творчеството. Хората обаче още са на ниво на учене, на овладяване на енергиите (инструментите) с които разполагат и с които изразяват себе си (бож. си същност). Преди да влезе в оркестъра, музикантът трябва да се научи да свири.

[Канел]

Всъщност алегорията с оркестъра е отлична и показва йерархията на Мирозданието. Първо си тъпанар. После тромбонист, челист, обой и т.н., трета цигулка, втора цигулка, първа цигулка. А после може и да пропееш в едно със Логоса (Словото).

Става въпрос за пътя (еволюцията) на душите и социалните роли.

[Роси Б.]

Oсвен метафората с оркестъра, използвах и друга- с пъзела, който заедно да подредим в обща картина.

Имам предвид да спрем да дърпаме чергата само към себе си, да спрем да се делим постоянно от другите. Напротив да започнем да мислим за себе си като за част от цялото, което е цяло само когато и другите са там до нас.

Това е хубаво да се случва в екипа, в който работим, както и в семейството, в което живеем. Да търсим и провяваме не само своята уникалност, но и връзката си с другите около нас.

Мисля, че трябва по-често да го правим.

Мисля, че правейки го, ще откриваме и своето точно и уникално място сред другите.

Мисля, че нашата уникалност и неповторимост ще изпъква още повече в общото дело и това ще бъде само за добро.

Редактирано Ноември 2, 2010 от Роси Б.

[Роси Б.]

http://vbox7.com/play:a481b00c