Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
i_kiss

За студентите по психология

Recommended Posts

Здравейте.

Вчера попаднах на форума по психология и веднага се регистрирах, защото смятам, че тук ще получа компетентен отговор на много тревожен за мен въпрос. Реших да се обърна към вас като психолози или настоящи студенти, които сте минали вече по пътя, по който на мен ми предстои да мина. Аз съм на 17 години в 11 клас и ми е време сериозно да се замисля за бъдещето си. Всъщност, замислям се от доста време и до момента съм решила да кандидатствам психология във Велико Търново и София. Притеснявам се, за това, че не знам какво да очаквам и какви са критериите, по които да смятам че ще се справя в тази област. Приятелите ми ме подкрепят, семейството не толкова и това до голяма степен разклаща желанието ми. Без да се увличам, въпроса ми към вас е по какъв път сте минали от гимназията до завършването? Какво представляваше следването ви и къде? Какво направихте след като завършихте и развиха ли се нещата според очакванията ви (колкото и наивно да звучи) ?

Лично аз имам някакъв план, който желая от все сърце да се осъществи, Надявам се ако нещата се развият добре, след като завърша университета да работя като училищен психолог или във някоя фирма 3-5 години, за да имам някаква практика. А след като се почувствам уверена в себе си се надявам един ден да отворя свой собствен кабинет като психолог/ психотерапевт. :)

Много ще се радвам ако бъдете изчерпателни в отговора си.. Наистина съм притеснена за бъдещето. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

smile.gif Здравей i_kiss

Не знам защо се притесняваш толкова много. Аз в момента уча във Варненския университет. Доста след завършването си в гимназията. Веднага след гимназията бях приета медицина в Пловдив, но по редица причини не завърших, мина известно време и сега ... психология.

На 17 имаш достатъчно време да учиш колкото и каквото искаш.

Университетските знания специално за психологията не са кой знае какво. Много четене и учене извън унито, преди и след него. Много допълнителни мероприятия по специалността от всякакъв вид, много контакти. А след това, никой не може да каже как ще се развият нещата, всичко е индивидуално и зависи от хиляди неща. В крайна сметка ти си имаш изградена някаква пътека, тръгваш по нея и каквото има да видиш, ще го видиш. Разбира се след влизането ти в университета нещата ще се променят много. Колкото и да не ми се иска да го кажа разочарованията ще са много, но в крайна сметка ти не влизаш там, за да се очароваш, а да вземеш( като знания) от кой каквото можеш. Поне моето пребиваване там е под това мото.

Разбира се четирите години психология- бакалавър, няма да значат нищо. От догодина -октомври влиза в сила закон от 2006г според който психолозите бакалаври, няма да могат да работят почти никъде. Така че ще ти предстоят специализации, магистратури и много други неща, което е добре.

Общо взето това е. smile.gif Учиш, влизаш, завършваш, на 23год. И ако нещо си решила, че си се объркала, без много чудене можеш да си запишеш друго висше. А в момента, някои колеги учат по две специалности в различни университети едновременно. Като комбинация от психология във ВСУ и немска филология в Шумен smile.gif.

Така че всичко е възможно стига да имаш желание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли, радвам ти се! Каква амбиция имаш, какъв заряд! Де да бях и аз така целенасочен на 17...

Ами за да бъдеш психолог е нужно да разчиташ на собственото си мнение. Каквото и да искат да учиш найка ти и баща ти, запитай се - ти искаш ли го? Маса хора по-късно в живота си страдат поради това, че са учили престижната специалност, избрана от мама и тати, която обаче няма нищо общо със собствените им желания!

Относно психологията: просто се запиши и завърши. Дори и по-късно да осъзнаеш, че това не е точно което искаш, след бакалавър можеш да запишеш каквото искаш друго! Имаш време! А и с диплома за психолог можеш да работиш какво ли не: психолог във фирма, в училище, в офис, научен психолог правещ изследвания, преподавател по психология, връзки с обществеността, подбор на кадри, тестолог и т.н. Психотерапията е по-скоро самостоятелна професия и е само един от многото възможни избори след завършване на психология.

Нещо важно - не дипломите биха те направили психолог, а опитът ти! Колкото по-разнообразен, тежък и дълбок, с повече изпитания, товари и преодоляването им, толкова по-добър психолог ще си! Ученето на това какво мисли този или онзи, тази или другата теория в психологията само могат да ти помогнат да систематизираш опита си и по-успешно да извличаш ползите от него! Но пак искам да подчертая, не тези теории ще те направят психолог, но разрешаването с мъдрост и обич на трудностите и мъките в живота ти!

Питаш за нашия опит... Моят е такъв: носене на неврологично базирано заекване почти цял живот, което като малък тиранин не спираше да ме тормози. Сега като си давам сметка, именно то е което ме направи психотерапевт - затова сега мога да издържам по десет човека на ден, да понасям мъките им и да им помагам! Дълго е за обяснение, но надявам се разбираш за какво говоря. Както ти казах, психолог те прави опитът ти - не бързай, ще го натрупаш! Като се върна сега назад, виждам, че психолог и психотерапевт са ме направили всички професии, през които съм минал: сладкар, пиколо, въоръжена охрана, сервитьор, барман, чистач, супервайзър, рум сервиз, строител, градинар, преводач, салонен управител, хлебар, масажист... В чужбина, за да оцелея, съм вадил моркови при минус десет градуса, като съм им разбивал леда около студозащитните им дъски, прокарвал съм електро инсталации на логърс къщи, слагал съм външни изолации, доил съм кравички за три месеца... :) . Как ти звучи това - като биография на психолог ли? Истината е, че всяка една от тези професии ми даде по нещо със спецификата си. Като сладкар се научих на дисциплина -наистина е много организирана и майсторска професия. Като чистач на кораб се научих на смирение - тежка битка с егото беше. Като градинар се научих да обичам толков амного природата, че чак ставах едно с нея и чувствах растенията като деца, свързна с тях дълбоко. Докато доях кравичките, аз градското чадо, през тези три месеца така ги обикнах, че любовта ми към животните тогава се роди и събуди в мен още по-дълбока връзка със собствената ми вътрешна природа и подсъзнание. Като сервитьор, рум сервиз, салонен управител, се научих на синхрон с хората, това което в нлп се нарича рапорт - никакво невро програмиране не би ме научили на него, ако не бях минал през тези школи по общуване в реална среда. Като строител на дървени къщи и изолатор в Канада се научих, че мога на мига да уча неща и прилагам и че хората оценяват, когато си смел и не с еноиш от новостта и неизвестността - да работиш при минус 20 градуса, да отидеш в непозната страна без д апознаваш никого и да си намериш работа и се устроиш, оцелееш, че и да намериш прекрасни приятели. Като супервайзър на кораб се научих, че всеки може да работи, но най-трудната работа е да ръководиш хора! А, да не забравя йогата и каратето. Йогата ми е дала много неща, които и сега директно или леко променено прилагам в настоящата си работа - и не съм я спрял, ако не асаните толкова, то дишането и медитацията никога. А киокушинът - макар и да съм жив зян физически сега, онзи дух да падаш, но да ставаш на мига и продължаваш въпреки болката и страха и заедно с тях, неотменно е в мен! Започнах да уча психология едва на 33! Но теориите на този или онзи чичко, на тази или онази школа само систематизираха вече преживения ми опит, нищо повече. Затова и ги усвоих като гладно циганче, самун топъл хляб - с лекота, разбиране и радост!

Сетих се нещо важно: любовните връзки! Ако не са разбили сърцето ти поне няколко пъти и не си го преболедувала, ако не си обичала истински, до мозъка на костите си, ако не си ревнувала лудо и не си се имунизирала срещу ревността и преодоляла, трудно би могла да работиш със семейства, партньори и двойки. Също и сексът - ако не си го преживяла много дълбоко, как би консултирала примерно някой мъж с проблеми само на базата на книги, абсурд. Преживяла дълбоко, сливала се с любимия, но до забрава на себе си, така че да усетиш него самия и неговите преживявания и го разбереш чисто енергийно...

А и още нещо: духовните интереси. Ами от двадесет години те са зад всичко останало, като главен фон на живота ми. А в тях има глобални принципи, от които когато черпиш, по-конкретните науки се изучават лесно! А и в духовността, за разлика от в съвременната научна психология, има сърце! Когато сама си добавиш това сърце към науката, тогава тя придобива нов, по-широк и мащабен смисъл, сама си правиш аналогии и връзки, до които иначе само с хладния разум не би стигнала. Духовните школи, като бялото братство например, освен прекрасни теории, които развиват един много абстрактен и остър ум, отварят и вратата на интуицията ти! А тя е нещо много важно в приложната психология! Надявам се да съм ти бил полезен!

Успехи!

Орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви много и на двамата. Отговорите ви бяха чудесно изчерпателни. Съдържаха по малко от онова, от което най-много предполагам се нуждая, а то е подкрепа. Няма да се отказвам от стремежите си. За всеки случай ще проверявам темата от време на време, дали някой е пожелал да коментира.

Лека вечер. :) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е прав Орлин! Психолог не се става в университета в никакъв случай! Не казвам, че можеш да станеш психолог, без да си учил това, но определено само със знания от университета няма да се получи... :) Опитът на човек наистина е водещ фактор, а може би и вътрешното усещане, че можеш и искаш да правиш точно това. Ако са налице последните две неща, изобщо не се замисляй и недей да се притесняваш за мнението на околните. С реализацията след като завършиш е малко сложно, но и това не бива да те притеснява. Всичко е въпрос на правилна насока, контакти, късмет... общо взето както с всяка друга работа.

Желая ти много успехи! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен преди човек да вземе решението да кандидатства психология трябва де е наясно дали става за тази професия.Нужни са определени качества на личността,за да може завършилия студент да се реализира успешно.Едно от тези качества е човеколюбието - не го ли носиш в себе си и най-доброто образование няма да ти помогне да си добър в тази професия.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Като става дума за следването по психология. :lol: Веднъж в първи курс, на лекции, един стар вече пенсиониран наш професор каза нещо от рода на : "Всички са тръгнали да стават психолози, всички искат да стават екстрасенси." :lol:

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз сега записах магистърска степен по психология в НБУ, а съм на 44 :), занимавам се със съвсем други неща, не знам за какво ми е, но сърдцето ме отведе там и го послушах, разума и до сега е озадачен...,но там един от преподавателите ми каза нещо, на което повярвах: 21-век ще развива и търси именно компетентност в човешкото общуване, 20 век беше на технологииите, това което ще ценим като общества все повече е знанието как именно функционираме като индивиди и общества, как да сме ефективи и щастливи, ще се налага все повече да ограничаваме потреблението, с което заместваме празнотата на душата си. Това ще са новите и модерни знания, знанията за нашите емоции и действия, така че, учи ако те тегли. Това което е модерно да се учи сега, не значи че ще е актуално след 5год. когато завършваш.

Редактирано от lounge

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Браво! Супер е да следва човек гласа на душата си, да изпълняв аповелите на сърцето си! Само тези повели водят в правилен за цялостната ни личност път в дългосрочен план! Знам го от опита си! наистина се радвам за теб! Понеже знам в коя специалност си в НБУ, мога уверено да кажа, че си направила най-добрият избор въобще от предлаганото в София! Пращам ти светлина и вдъхновение! :)

Орлин :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и от мен :)

Аз също съм се ориентирала към психологията и сега ще записвам магистратура във ВТУ. Това, което ме интересува и не знам все още е - дали това образование /магистър по психология/ е достатъчно за да стана психолог , психотерапевт и да практикувам самостоятелно? За да го онагледя ще кажа по-простичко - искам да си отворя кабинет, където да приемам хора с душевни проблеми и на които да помагам чрез психотерапия. Предварително Ви благодаря :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост

Всъщност, замислям се от доста време и до момента съм решила да кандидатствам психология във Велико Търново и София.

Преди П.С. Чак сега виждам, че съм закъснял с отговора... :D доста време е минало, може и вече да не е полезен. Нищо...

Привет!

Студент съм 3-та година във ВТУ. От скромните ми наблюдения веднага ти споделям, че конкретно при нас, можеш да излезеш що-годе теоретик, но не и практик. Практика се осъществява чрез и от живота ти, както споделиха и в предните постове :)

Мисля, че София по повечето образователни параграфи е за предпочитане, но не съжалявам, че избрах Търново. Най-вече заради магическата енергия, която носи, пеещата природа и откритите Човеци.

А ако носиш чистите пориви вътре в себе си, които въпреки външни влияния не могат да бъдат сломени, ти препоръчвам Търново. Но иначе Психологията там (лично за мен) не е никаква Психология. Методиката на обучение е стара, преподавателите (за момента) не се интересуват особено от желанията на студента. Често изпитите ги оценяват без да проверяват написаното от теб. Имах и случай в който получих оценка, без да предавам нищо :) Ако заговориш за Душа (камо ли за Дух) масата преподаватели ще те погледнат с насмешка, обладани все още от рационалната парадигма. Като цяло доста абсурди.

За мен това е голям плюс, тъй като имам времето да творя в насоките, които обичам. Но тук вече ти преценяш

И да - нито бакалавър, магистър или специализация в школите на Терапията, не те правят Психолог ; Терапевт ... а способността ти да преоткриваш себе си, да се усъмняваш, опознаваш, обичаш, търсиш и твориш...

Ако имаш по-конкретни въпроси, винаги можеш да пишеш на лични.

Светлина и Любов!

Редактирано от Гост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и от мен :)

Аз също съм се ориентирала към психологията и сега ще записвам магистратура във ВТУ. Това, което ме интересува и не знам все още е - дали това образование /магистър по психология/ е достатъчно за да стана психолог , психотерапевт и да практикувам самостоятелно? За да го онагледя ще кажа по-простичко - искам да си отворя кабинет, където да приемам хора с душевни проблеми и на които да помагам чрез психотерапия. Предварително Ви благодаря :)

За да практикуваш психотерапия трябва да си преминала обучение в избрана от теб психотерапевтична школа. Която започва с базисен курс от около година, след като изкараш към него около 80 часа супервизия( по около 25лв на час се заплаща) и преработиш няколко самостоятелни казуса ще имаш сертификат за психоконсултант, който може да работи под супервизия( т.е. в екип) . След това преминаваш в мастърска програма, която протича в рамките на няколко години, след това имаш доста часове супервизия, минаваш на колоквиум с няколко самостоятелни казуса и евентуално получаваш нужния документ за психотерапевт. От там нататък ти трябва опит. Всичко това разбира се след като минеш бакалавър, може паралелно с магистратурата. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,,,,За да го онагледя ще кажа по-простичко - искам да си отворя кабинет, където да приемам хора с душевни проблеми и на които да помагам чрез психотерапия.''''

Didi, отговаряш на момчето така както са те учили теб. Но, отговора ти почива ли на някакви нормативни документи?

Предлагам ти, да провериш как стоят законово нещата и тогава да разясниш на всички които се интересуват, какви са начините за практикуване на психотерапия според нормативните актове в България.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и от мен :)

Аз също съм се ориентирала към психологията и сега ще записвам магистратура във ВТУ. Това, което ме интересува и не знам все още е - дали това образование /магистър по психология/ е достатъчно за да стана психолог , психотерапевт и да практикувам самостоятелно? За да го онагледя ще кажа по-простичко - искам да си отворя кабинет, където да приемам хора с душевни проблеми и на които да помагам чрез психотерапия. Предварително Ви благодаря :)

Психолог означава душевед, тоест познавач на човешката душевност - университетското образование създава предпоставки за това, като ти предоставя различни теории. Заедно с това обаче съвременната експериментална психология и методологията и, на която толкова се държи в уважаваните университети у нас (НБУ) и чужбина - тази методология и въобще представяното за наука за душевността има много повече общо със статистиката и елементарния бихевиоризъм, отколкото с познанието на душевността! При това в студентите се създава един тежичък и дори фанатичен догматизъм за "така трябва" и "това е правилно, а това не". В крайна сметка от теб зависи какво ще си вземеш. Но като цяло, като отговор на въпроса ти - дипломата за психолог няма да те направи психолог - ще те направи опитът ти, собствената ти остра аналитичност, способност за синтезиране на знания, за правене на дълбинни аналогии, връзката ти със собствената ти душа и следването на пътя и!

Психотерапевт означава лекар на душата. Университетското образование няма много общо с тази квалификация. Относно школите по психотерапия - за тях обяснението е аналогично с горното. Могат да ти бъдат прекрасни ориентири, които да ти помогнат в изкристализирането на собствения ти опит в работата ти със собствената ти душевност. Работа, която когато е успешна, можеш да пренесеш и в работата си с душевността на други хора. Същите школи обаче, особено някои от тях, могат да те догматизират и всъщност отдалечат от реалната действена и успешна психотерапия. В крайна сметка от капацитета ти за 'пресяване на плявата от зърното" зависи какво ще отсееш и доколко ще се повлияеш от догматиката на някои школи или ще си вземеш само полезното от тях. Всяка школа си има собствени правила за брой обучителни часове и т.н. Горе Диди цитира правилата на позитивната психотерапия. Но има и хипнотерапия и нлп терапия и конструктивистки подходи, когнитивна терапия, междуличностова, клиент центрирана, психодинамична и ... още около 600 школи, всяка със свои разбирания и мнение за психотерапията и за обучението в нея!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Процедурата на школата по позитивна психотерапия е така. Най- общо разбира се. Всеки сертификат си има допълнителни споразумения, които се базират на допълнителни часове и т.н..

За другите школи не знам, за това писах, че трябва да си избере школа.

Всяка си има сайт с програмите, ценовите листи и подробностите.

Според закона влизащ в сила от октомври тази година( ако не греша) завършилите психология със степен бакалавър, не могат да практикуват почти нищо, да не говорим терапия.

Магистратурата зависи каква е, има и за психо консултант в момента във Варненския университет, след нея може и да си отвори кабинет и да си приема душевно болни, но какво точно ще им казва не знам. Знаейки как протича магистратурата. А до колко ще е по законовите правила, само с магистратура действително не знам.

Но ето това намирам от първа ръка:

4. Продължителност и съдържание на обучението

Общата продължителност на обучението по психотерапия е 3200 учебни часа, от които:

  • 1800 учебни часа общообразователни, в рамките на университетско образование по психология, психиатрия или съответни на тях университетски програми или специализирано образование по психотерапия (не по-малко от 3 години)
  • 1400 учебни часа специализирана част на обучение в метода (не по-малко от 4 години)
Обучението включва следните елементи:

  • Личен психотерапевтичен опит – включва обучителна анализа, собствен опит или други методи съдържащи елементи на себерефлексия, терапия и личен опит (не по-малко от 250 уч. ч.)
  • Теоретично обучение – включва отчасти общообразователна и университетска теоретична подготовка по психотерапия и друга част специфична теория на метода (модалността)
  • Практика – включва собствена практика под супервизия с продължителност поне 2 години
  • Стаж в институция за психично здраве или еквивалентен професионален опит включващ опит с психосоциални кризи и взаимодействие с други специалисти в областта на душевното здраве

Супервизия, обучение и лична терапия (собствен опит) се извършват от квалифицирани според стандартите на БАП специалисти

http://www.psychotherapy-bg.org/?page_id=51

В момента обаче доста хора имат кабинети под различни титли, но го играят психотерапевти. Във Варна поне има доста такива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,, какви са начините за практикуване на психотерапия според нормативните актове в България.'''

Диди, разочарова ме. :rolleyes:Нарочно написах ,,според нормативните актове в България’’. Всичко друго са празни приказки .И понеже ,,Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон.’’/чл. 2.от Закон за нормативните актове / ,

очаквах,че ще почнеш от Закона за здравето, след което ще намериш и наредбата, която касае конкретно осъществяването на психотерапия в България.

/ Признавам си, мислех, че ги знаеш тези неща, но пък нищо не ти пречи да се запознаеш и наистина ги изложиш в разбираем за всички вид/.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_146:

E защо да го правя, тези закони всеки може да си ги види, аз не знам дали се спазват изобщо. но забележката е много правилна, хубаво е да се изчетат първо законите.

Това което пуснах, са нещата които трябва да мине по принцип, невъзможността да се практикува след степен бакалавър при специалност "психология" която влиза в сила от октомври е от някой от нормативните актове, но не ми се търсеше да цитирам, търсих я по друг въпрос. Може да се намери лесно, а после как и дали ще спазва други закони, за момента май няма голямо значение.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щеше ми се ти да поясниш подробностите, но няма смисъл да те ангажирам.

Понеже нямам време цитирам :

НАРЕДБА № 1 ОТ 11 ЯНУАРИ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

В сила от 01.07.2007 г. Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.22 от 13 Март 2007г.

Чл. 8. Право да извършва психотерапия има лице, което е:

1. "магистър" по медицина или "магистър" по психология с придобита специалност "клинична психология", или "магистър" (бакалавър) по социална педагогика със специалност "клинична социална работа", или медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра", или медицинска сестра с придобита специалност "медицинска сестра за социални дейности";

2. обучено е в метода на конкретната форма на психотерапия;

/както се вижда законодателя не прави разлика каква да бъде формата на психотерапия и всеки опит да се говори за легитимна или нелегитимна форма е в противоречие на наредбата /

3. има клиничен психиатричен опит.

4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) "клиничен психиатричен опит" е минимум 3 години стаж в лечебно заведение по чл. 3, ал. 1, т. 2 - 6.

С две думи, момчето да сяда и да учи.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудно! :)

И в такъв случай колко от действащите психотерапевти са легитимни, като очевидно нямат 3 години клиничен опит в лечебно заведение?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, познавам много хора които работят психотерапия.Едни от тях отговарят на наредбата, други не. Ако обаче мой близък се нуждае от психотерапия, нито едно от имената към които ще го насоча няма да отговаря на тези критерии. А, аз знам какво правя.

Подчертавам това, за да избегна вякакви излишни коментари в тази плоскост.

Публикувах наредбата за да може всеки който иска да учи в това направление има някакъв ориентир.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново,

Много Ви благодаря за изчерпателните отговори. Явно, аз имам да събирам доста информация за това как да мога да работя и да си изкарвам прехраната с това, което ми доставя удоволствие, а именно - психологията.

Да обобщя накратко това, което аз разбрах: Според Наредбата, която е цитирана по-горе виждам, че магистър по психология може да практикува след като придобие и клиничен психиатричен опит /3 години/.

Това, което не разбирам е къде, след завършена магистратура, се продължава специализация в тези ШКОЛИ, за които говорите. Има ли ги в България, може ли да ми изпратите сайт на някои от тях?

Благодаря отново :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост

Здравейте отново,

Много Ви благодаря за изчерпателните отговори. Явно, аз имам да събирам доста информация за това как да мога да работя и да си изкарвам прехраната с това, което ми доставя удоволствие, а именно - психологията.

Да обобщя накратко това, което аз разбрах: Според Наредбата, която е цитирана по-горе виждам, че магистър по психология може да практикува след като придобие и клиничен психиатричен опит /3 години/.

Това, което не разбирам е къде, след завършена магистратура, се продължава специализация в тези ШКОЛИ, за които говорите. Има ли ги в България, може ли да ми изпратите сайт на някои от тях?

Благодаря отново :)

Здравейте,

Искрено се надявам да усъвършенстват наредбата, Събуждайки се най-накрая. В противен случай много сме я закъсали, и хаосът ще остане безпорядъчен.

Тук са събрани най-известните. Може да откриете и друга полезна информация :)

http://www.psychotherapy-bg.org/?page_id=84

Светлина!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Тук са събрани най-известните."

Toва не са най-известните, а тези кoитo са легитимни. За съжаление все oще не се легитимират oт наши закoни, защoтo такива адекватни няма. Над 10г. се правят oпити да се израбoти такъв, нo е мнoгo слoжен, пoради взаимoдействията с другите ресoри. Пoради тази причина правo, или легитимнoст се присъжда oт ЕАП - Еврoпейската асoциация пo психoтерапия. И тъй катo БАП е oтoризиран неин представител за България, шкoлите приети в нея са терапевтични. Другите, не са успели да пoкрият изискванията, кoитo са спуснати oт ЕАП и кoитo са в унисoн със светoвните. Така самo избрoените там се вoдят за психoтерапевтични мoдалнoсти в България.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Благодаря Ви много за информацията.Относно психотерапевтиката, нейното практикуване е доста неизяснено като процедура. Все още не съществува нормативна уредба, която да указва законния ред, по който да се случват нещата относно придобиването на правоспособност за практикуване на професията.

Аз лично смятам да се насоча към Неорайхианската школа, след магистърската степен, която ще придобия. Разбира се, имам доста време да си направя своите проучвания.

Бих се радвала да получа и вашето мнение за тази школа: качествено ли е образованието там; добри ли са специалистите, които обучават и друго по темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×