Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Eлф

Сподели настроението си с музика или стих - 8

Recommended Posts

Дълъг беше моят път до тебе,

търсеше те цял живот почти

и през тъжни срещи лъкатуши,

на които идваше не ти.

И догдето стигна твоя поглед,

сенки прекосих и шум нелеп,

но през себе си пропущах само

чисти тонове - заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,

браних я преди да се роди

и отглеждах срещата ни бъдна

търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,

толкоз дълъг, че когато сам

ти пред мене най-подир застана,

теб познах, но себе си - едвам.

Бях от мъките така прозрачна -

чак до дъно да ме прочетеш.

Бях от тържество така безкрайна

че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,

а за кратка среща ни събра.

Ако знаех... Щях отново този

дълъг път до теб да избера.

Блага Димитрова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.vbox7.com/play:0775d1d6

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mолитвата на св. Франциск

С голяма слънчева усмивка за всички вас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

МЪЧЕН ЧОВЕК

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не мисля да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек,

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -

не хора, а ангели същи небесни!

Пълен със тях е и бъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. Но в лесното само.

В минутата лека и лекия час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух - пушек лек -

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек,

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тежък и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

МЪЧЕН ЧОВЕК

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не мисля да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек,

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -

не хора, а ангели същи небесни!

Пълен със тях е и бъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. Но в лесното само.

В минутата лека и лекия час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух - пушек лек -

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек,

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тежък и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

Благодаря, smehy! Много точно го е казал поета! Не знам защо, но се сетих за песента на Висоцки:

Песня о друге

....

Пусть он хмур был и зол, но - шел,

А когда ты упал со скал,

Он стонал, но - держал,

Если шел за тобой, как в бой,

На вершине стоял хмельной,-

Значит, как на себя самого,

Положись на него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

БОГ

Автор Дмитрий Мережковски

O, Боже мой, благодаря Ти,

че зърнах Твоята икона

...в нощта, вълните, небосклона

и храма Ти отвъд зората.

И мъки да ми предстоят

благодаря за този миг,

в сърцето грее Твоят лик,

в звездите води моят път.

Навред Те чувствам, Боже мой

далече - в танца на звездите,

край мен в среднощния покой

и в глъбините на гърдите.

Жадувах Господ, но не знаех,

не вярвах още, ала ето

когато разума оставях

усещах Твоя зов в сърцето.

Откри се Ти като всемира,

като водата и небето,

гласа на бурята, ефира,

внезапна мисъл на поета!

Душата ми за Теб копнее,

да виждам Теб, да бъдеш близко,

като звездите да се слея

в смъртта си с изгрева наизток.

Да чувствам тихо, ден след ден:

животът ми е подарен.

И за нощта и за зората,

в живот и смърт благодаря Ти.

***

Превод: Константин Спиров (*)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жил на свете рыцарь бедный,

Молчаливый и простой,

С виду сумрачный и бледный,

Духом смелый и прямой.

Он имел одно виденье,

Непостижное уму,

И глубоко впечатленье

В сердце врезалось ему.

Путешествуя в Женеву,

На дороге у креста

Видел он Марию деву,

Матерь господа Христа.

С той поры, сгорев душою,

Он на женщин не смотрел,

И до гроба ни с одною

Молвить слова не хотел.

С той поры стальной решетки

Он с лица не подымал

И себе на шею четки

Вместо шарфа привязал.

Несть мольбы Отцу, ни Сыну,

Ни святому Духу ввек

Не случилось паладину,

Странный был он человек.

Проводил он целы ночи

Перед ликом пресвятой,

Устремив к ней скорбны очи,

Тихо слезы лья рекой.

Полон верой и любовью,

Верен набожной мечте,

Ave, Mater Dei кровью

Написал он на щите.

Между тем как паладины

Ввстречу трепетным врагам

По равнинам Палестины

Мчались, именуя дам,

Lumen coelum, sancta Rosa!

Восклицал всех громче он,

И гнала его угроза

Мусульман со всех сторон.

Возвратясь в свой замок дальный,

Жил он строго заключен,

Всё влюбленный, всё печальный,

Без причастья умер он;

Между тем как он кончался,

Дух лукавый подоспел,

Душу рыцаря сбирался

Бес тащить уж в свой предел:

Он-де богу не молился,

Он не ведал-де поста,

Не путем-де волочился

Он за матушкой Христа.

Но пречистая сердечно

Заступилась за него

И впустила в царство вечно

Паладина своего.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×