Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Кабала - Тайното Познание

Recommended Posts

Смесват се понятията. Егоизмът и алтруизмът са едно, а активността и пасивността – друго, отдаването и възприемането – трето. Егоистът поставя себе си на първо място. Той върши това и в отдаването, и във възприемането, и в активността си, и в пасивността си. Алтруистът възприема себе си като част от цялото и поставя себе си в служба на това цяло. Тук пак имаме както отдаване, така и възприемане. Деленето на егоизъм и алтруизъм не е тъждествено с деленето на ин и ян, нито с разграничаването между мъжкото и женското начало.

:)

Истинското, сърдечно/душевно отдаване (Светлината Хасадим) няма нищо общо с егоизма. Егоизма произлиза единствено от неведението и от дуалното възприятието на света. Светлината Хохма разкрива друг възглед, който макар да прилича на дуалния - хем е, хем не е такъв, но това е много трудно да бъде разбрано, ако не бъде преживяно.

Егоизтичното отдаване, за което пишеш си е егоизъм, макар и по-фин, но той няма общо със Светлината Хасадим. Той няма общо с "в отдаването получаваме".

Степените на егоизъм са общо три, като два са по-висши и финни и се водят градивни:

- получаване зарад получаването (най-нисшата и груба форма на егоизъм - изцяло консуматорски)

- получаване зарад възможността да отдадеш (искаш да получиш Светлина, за да можеш да даваш Светлина)

- отдаване зарад получаването (даваш Светлина, за да получиш още Светлина)

Абсолютният Аултруизъм е най-висша форма на Адам, като най-висша част от човешката душа:

- отдаване зарад самото отдаване (даваш Светлина и иживяваш наслада от самото отдаване на Светлината, която наслада е също Светлина - перпетомобиле - което е тъждествено с "в отдаването получаваме")

В последното ниво Светлината Хасадим сама към себе си се явява и в образа на Светлината Хохма.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники_, чудесни обяснения даваш :). Благодарение на тях все по-добре виждам картинката като цяло.

Много важна част от познанието според мен са и практическите методи, чрез които човек навлиза в духовния свят, както и начина, по който се работи там за постигане на резултати. Това е така понеже благодарение на практиката човек достига до по-голямата част от нужната му теория. А теорията сама по себе си (без личен досег до това, което описва) нито е толкова полезна, нито е правилно разбрана :).

Щях да давам малко насоки за действие в темата за осъзнато сънуване, но ще го направя първо тук. Осъзнатото сънуване представлява навлизане в духовната сфера/свят, като за разлика от обикновеното сънуване при осъзнатото такова може да управляваме това, което преживяваме там. Навлизането в състояние на осъзнато сънуване става чрез настройване на съзнанието, мозъка, на определена честота - алфа ритъм (както е обяснено в метода Силва). Също така е нужно да се насочи енергията от външните ни сетива към вътрешното око. Това насочване на енергията позволява да започнем да виждаме и чувстваме не само материалния свят около нас, но и духовния - любовта и съвършенството на духа зад материята. Освен да усещаме и виждаме в духовния свят, след като навлезем в него ние сме способни и да творим там. Няма ограничения. Можем да създаваме всичко, което желаем; всичко, което можем да си представим. Докато сме в дълбока релаксация, чрез продължително задържане на образи във въображението (което е всъщност е вътрешното ни око) се осъществява концентриране на енергия. Енергията в духовния/горния свят (подсъзнанието ни), се натрупва в образите и във вибрациите, които изпитваме докато държим образите във въображението си. Именно тези образи и това, което олицетворяват за нас, ние създаваме. А както е казано например в The Emerald Tablets of Thoth/Hermes - "What is the above is from the below and the below is from the above. The work of wonders is from one". Каквото е долу, това е и горе; каквото е горе, това е и долу. Това, което създаваме в духовния свят, постепенно става реалност в материалния. При по-силна концентрация и владеене на вътрешното зрение резултатите идват по-лесно и бързо. Много добро практическо ръководство по въпроса е книгата “Живот без граници” на д-р Робърт Стоун.

П.П. В процеса на свързване с и пребиваване в духовния свят се получава сливане вътре в нас на мъжката и женската част (Адам и Ева), както и сливане, уравновесяване на всички останали противоположности. Например времето (минало, бъдеще) изчезва - остава само сегашния момент.

П.П.П. В духовния свят се твори с образите, които държим във вътрешното зрение, и с чувствата (вибрациите), които те пораждат в нас. В цитирания по-долу текст се споменава силата на мисълта, мислите, но по-точно е да се каже, че важното са образите, които мислите пораждат във въображението ни. Сам по себе си умът, разсъжденията, логиката съществуват и са ефективни само в дуалистичния свят на егото. За да навлезем в духовния свят ние всъщност изчистваме съзнанието от мислите и вместо тях изпълваме вътрешното си зрение с образи. Картината, която създаваме по този начин около нас, се възприема като напълно реална от тялото ни - то реагира точно както ако всичко това го вижда наяве :). В това е силата на въображението, третото око.

1967 г. 276. (18 май). Едни събития, случващи се преди много години, не ни вълнуват никак и почти се забравят, докато други не само не се забравят, но продължават да ни вълнуват и ние ги преживяваме отново и отново, в нови въображаеми комбинации, съсредоточавайки вниманието си върху тях. Точно те, след прехода в Тънкия Свят ще се окажат основния мотив, въз основа на който нашето творческо въображение, вече не свързано с ограниченията на тялото и инертността на плътната материя, ще разиграва своите нескончаеми симфонии. Ако основните мелодии и мотиви са добри и от Светлината, те ще се окажат благо за техния носител, но ако са от мрака – трудно е даже да си представите всичките извивки, разклонения и възможности на разюзданото въображение, създаващо ярки, видими фантоми от пластичната и лесно-движима от мисълта астрална материя. Всичко, някога помислено от човека на Земята и излято в мисловни форми, има своето съществуване в астралния свят, наред с всичко, което се създава от творческото въображение на астралните обитатели. Може да разберете колко широк е диапазонът на това творчество и колко различни хора участват в него. Обединяването на продуктите от това творчество по съответствие и по сродство усилва съзвучните им сфери, като по този начин се създават слоеве в пространството различаващи се един от друг по своята светосянка – от високите сияещи сфери до страшните бездни на мрака, обитателите на който също творят със своето обърнато към тъмнината въображение, но ужасни и безобразни форми. Ужасите в нисшите слоеве превъзхождат земните. Ужасна е и заразителността на техния отравящ магнетизъм. По силата на тяхното магнитно притегляне, съзвучните с тези слоеве духове се засмукват от вихрите и фуниите на злото и пропадат безвъзвратно. Тези съзнания са обречени на разложение и смърт. Междинните схери, от които все още може духа да се освободи, задържат около себе си много борещи се и опитващи се да се откъснат от този ад от ужасни мислени образи. Но борбата там е трудна именно заради яркостта и живостта на картините, създавани от въображението, и да се освободиш от тях не е лесно. Най-добре е да се започне с пречистване на мислите на Земята и да не се дава храна на въображението, като се заменя всяка тъмна мисъл със светла. За пречистеното въображение прелъстителността и измамността на Тънкия Свят не са страшни, защото то ще е в съзвучие само с това, което е от Светлината, а не от мрака. Но да се завърши пречистването трябва още на Земята. Там вече е късно. Духът, който се е освободил на Земята от изкушенията, там ще бъде свободен. Но тежко на робите на своите нечисти мисли.

1967 г. 288. (25 май). Задачата пред човечеството на вашата планета е не само неговото издигане, но и преобразяването на Земята. На колкото по-високо ниво е културата, толкова повече са възможностите за изменение облика на Земята. Но занимавайки се със строителството и организирането на земната градина хората се сблъскват с много трудности и с инертността на плътната материя. Пластичността и подвижността на материята на Тънкия Свят, който също се строи и организира от човека, много улеснява неговото преобразяване и позволява бързо усъвършенстване на неговите форми. Главната действаща сила там е мисълта. Наистина в настоящето хората в по-голяма степен обезобразяват този свят и изпълват нисшите слоеве на пространството с образи на тъмнината и разрушението. Всяка чиста, светла и красива мисъл внася в Тънкия Свят елемент на Красотата и преобразява сферата в която действа; лошите мисли затъмняват и водят до разложение. Хората полагат големи усилия при създаването на красотите и безобразията на Тънкия свят, често без да подозират за това, без да мислят за това и даже отричайки съществуването на този велик Свят. Но творци са всички. Всяка мисъл е явление от Тънкия Свят, явно съществуваща в него. С тези мислеобрази е напълнен този Свят невидим за физическите очи. От неговите висши слоеве до Висшите му сияещи Сфери всичко е напълнено с продуктите от психическата деятелност на човека. И ако от съзнанието на един човек в течение на един земен живот се освобождават в пространството безчетно количество мисли, т.е. мисловни образи, то колко ще са освободените мислеобрази от цялото човечество за цялото време на неговото съществуване! Добре е, че много несъвършенни мисъл-форми, лишени от устойчивост, се разлагат с времето. Но въпреки това е трудно да си представите с какво е изпълнен Тънкия Свят от долу до горе. Всеки ще намери за себе си място или сфера към която магнитно ще бъде привлечен по силата на съответствието си. Този, който се движи красиво и твори красиво, ще се окаже в прекрасна сфера. Този, който твори образи от злоба, тъмнина и безобразие, ще се окаже в сфера съзвучна на неговото творчество. Но задача на човечеството е да преобрази Земята и Тънкия Свят в съответствие с принципите на Красотата и Светлината. Тази задача всеки може да започне да изпълнява индивидуално, като дава своя принос както материалното, така и в невидимото строителство – и единия свят и другия се нуждаят от преостройство и преобразяване. Новата Земя и Новото Небе не са само клериакални понятия, но необходимост за Еволюцията. Всичко, което й противодейства, което се бори срещу нея и не й е подчинено, в крайна сметка се отхвърля от вълните на постъпателното Й движение. Затова Ние Свидетелстваме за обречеността на стария свят и победата на Новия. Настъпва епоха на велико преобразяване и на двата Свята. Нека се преклоним пред Космическата Воля.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

П.П. В процеса на свързване с и пребиваване в духовния свят се получава сливане вътре в нас на мъжката и женската част (Адам и Ева), както и сливане, уравновесяване на всички останали противоположности. Например времето (минало, бъдеще) изчезва - остава само сегашния момент.

П.П.П. В духовния свят се твори с образите, които държим във вътрешното зрение, и с чувствата (вибрациите), които те пораждат в нас. В цитирания по-долу текст се споменава силата на мисълта, мислите, но по-точно е да се каже, че важното са образите, които мислите пораждат във въображението ни. Сам по себе си умът, разсъжденията, логиката съществуват и са ефективни само в дуалистичния свят на егото. За да навлезем в духовния свят ние всъщност изчистваме съзнанието от мислите и вместо тях изпълваме вътрешното си зрение с образи. Картината, която създаваме по този начин около нас, се възприема като напълно реална от тялото ни - то реагира точно както ако всичко това го вижда наяве :). В това е силата на въображението, третото око.

Привет, sawme!

В кабалистичната наука почти нищо не се казва за т. н. "духовен свят", въпреки че термина бива разбиран двузначно, ако не и тризначно.

В Каббала се цели човек да се изкачи в Стълбата на Поправянето до сътоянието "Адам Ришон", което е аналогично на състоянието в което се изживява Единение.

Това е половината от Пътя на Поправянето.

В това състояние човек се разпознава като душа, която душа чувства реално своята свързаност с всички останали души в Света.

От състоянието "Адам Ришон" до състоянието Вечност/Безкрайност (Ayn; Ayn Soph) - Пътят е наречен "Тайната Тора" и бива преподават от Светлината на вътрешно ниво, т.е. Любовта разкрива онова което следва - Духа.

http://indigota.com/...tach=6978;image

Колкото до практическата методика, то тя е ясна.

Според зависи обаче човекът къде е, душата му къде се намира по Пътя.

Душата може да е на ниво Вавилон, може да е в Ханаан, или в Египет, под робство... Душата може да е излязла от Египет и да преминава през Червено Море, а може и да се лута все още в Пустинята.

За всички тези нива си има отделни препоръки, какво точно бива да се прави.

За онези души, които се намират вече и са се установили в Исраел - в сръцето, които са се откъснали от влиянието на Египет (материализма) и които искат да живеят в любов, в доброта в братство, то за тях е необходимо зда построят Храм. Къде?

Разбира се, че Храмът се строи в Исраел, в Иерусалим (Град на Мира) - центъра на сърцето.

Какво представлява Храма?

Храмът е Закон, препоръка, морален устой, висша нравственост, която се крепи на "Да възлюбиш ближния както себе си!".

Този Закон е записан във всяко сърце и той пак се съотнася до така наречената "вътрешна Тора", но не всеки умее да "чете" и да се води по тези писани в сърцето закони. Не всеки умие да следва сърцето си. При някои хора ума/егоизтичното съзнание, в различните му аспекти, все още пречи и за тях са необходими външни Писания - външна Тора, за да си спомнят, за да имат точна мярка.

Та за тези, които са достигнали до това да се установят в сърцето, което ще рече че са стигнали до убеждението, че това е Пътя и че той е пряко свързан и зависим от Любовта, то те бива да съградят вътре в себе си този Храм и там да влизат в търсене на Благодат - да посещават Храма, службите вътре в него, да слушат поученията и пр.

Тъй или иначе, това че някоя душа се е установила в Исраел, в Обетованата Земя, това никак не гарантира липсата на сривове и сътресения, защото егоизтичното съзнание все още не е победено и то често атакува и превзема, пък и сърдечното съзнание е все още слабо, неукрепнало, разеденено (12-те племена; две царства - Израилското и Юдейското) в всеобща безпричинна ненавист, а в тези моменти то е най-уязвимо.

Ето тогава човек може да попадне под Вавилонски плен.

Храмът бива разрушен и може да бъде въздигнат отново, едва когато се извоюва независимост от егоизтичното съзнание, само че този Храм вече никога няма да е същия по сила, защото егоизма ще е оставил своя дълбок отпечатък.

Тогава човек не ще може да опитва да спазва препоръката "Възлюби ближния както себе си!". Няма да има тази сила, зарад ранеността в сърцето, но все пак ще има нещо останало от Закона и то се обобщава с "Не навреждай"/"Не причинявай вреда".

Тогава човек няма да може да възлюбва дори и ближния си, зарад силната ненавист, която е обземала дори сърцето му, но все пак ще се опитва и бива да опитва поне да не причинява вреда. Това е Вторият Храм.

Кабала/изпълването започва чак когато Светлината Хохма навлезе в сърцето човешко и то не става по заслуги на самият човек, "за да не се похвали някой" - както е писано, а по Благодат, като дар от Бога.

С навлизането на тази Светлина в човешката душа, започва и израстването на Адама, но не на онзи Адам, който се води като пръв, а на последният Адам, който като аспект на душата е преминал през целият този Път, еволюирал е.

Тук започва и Новия Завет в човека - когато Христос (Светлината Хохма) се изобрази в него, което е тъждествено със започването на Тайната Тора, за коята в Каббала почти нищо не е упоменато.

Човек става последовател на въпросната Светлина, на Христа. Тя го ръководи, а той Я следва в блажество, като все повече и повече в човека се отваря пространство за тази Светлина, а егоизтичната, старозаветна природа са отдръпва, което се изразява с апостолските думи "аз умирам всеки ден", или с думите на Йоан Кръстителя - "Сага бива Той да расте, а аз да се смалявам."

Тогава Адам започва да отдава Светлина към Ева, според колкото е получил и с това я изпълва/поправя. Краят на Поправянето е когато е изпълнена всичкката необходимост на женския аспект от душата. Тогава женския аспект преоткрива наслаждението/Вечността/Бога, чрез мъжкия аспект от душата. Ето защо в Кабала се казва, че жената може да бъде осъществена единствено чрез мъжа, чрез разкриването, което идва от мъжа. :)

Та практическата цел на кабалистичната наука, като ръководство, е да приведе човека към сърцето му, където да бъде изграден Храм. След това, след идването на Светлината Хохма/Любовта/Месията/Спасителя, след това нещата са тъй да се каже по-лесни, въпреки че... трудностите по Пътя продължават, но вече от различно естество.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

П.П. В процеса на свързване с и пребиваване в духовния свят се получава сливане вътре в нас на мъжката и женската част (Адам и Ева), както и сливане, уравновесяване на всички останали противоположности. Например времето (минало, бъдеще) изчезва - остава само сегашния момент.

П.П.П. В духовния свят се твори с образите, които държим във вътрешното зрение, и с чувствата (вибрациите), които те пораждат в нас. В цитирания по-долу текст се споменава силата на мисълта, мислите, но по-точно е да се каже, че важното са образите, които мислите пораждат във въображението ни. Сам по себе си умът, разсъжденията, логиката съществуват и са ефективни само в дуалистичния свят на егото. За да навлезем в духовния свят ние всъщност изчистваме съзнанието от мислите и вместо тях изпълваме вътрешното си зрение с образи. Картината, която създаваме по този начин около нас, се възприема като напълно реална от тялото ни - то реагира точно както ако всичко това го вижда наяве :). В това е силата на въображението, третото око.

Привет, sawme!

В кабалистичната наука почти нищо не се казва за т. н. "духовен свят", въпреки че термина бива разбиран двузначно, ако не и тризначно.

В Каббала се цели човек да се изкачи в Стълбата на Поправянето до сътоянието "Адам Ришон", което е аналогично на състоянието в което се изживява Единение.

Това е половината от Пътя на Поправянето.

В това състояние човек се разпознава като душа, която душа чувства реално своята свързаност с всички останали души в Света.

От състоянието "Адам Ришон" до състоянието Вечност/Безкрайност (Ayn; Ayn Soph) - Пътят е наречен "Тайната Тора" и бива преподават от Светлината на вътрешно ниво, т.е. Любовта разкрива онова което следва - Духа.

...

Ники_, привет!

Когато написах горното мнение в темата, аз нямах предвид учението Кабала. Просто за пореден път видях твои обяснения и диаграми във форума, и ми направи впечатление, че представят и изразяват доста точно принципите/постройката на света, които аз усещам за верни. Когато казах, че благодарение на тях (обясненията) виждам картинката все по-добре, имах предвид общата картина за духовността - такава, каквато аз я възприемам от личен опит и от наученото чрез други духовни пътища. Трябваше да сложа надпис off topic над отговора си за да по-ясно от самото начало, че не е точно по-темата :). Чак сега се запознах с виждането на Кабала за света (от този Въвеждащ курс и като прегледах по-старите отговори тук) и намирам много общи неща с останалите учения. Като цяло според мен е добре да се разглеждат всички и да се взима това от тях, което преценим, че е вярно. Те взаимно се допълват, и всяко изразява по свой начин една и съща истина.

В кабалистичната наука почти нищо не се казва за т. н. "духовен свят", въпреки че термина бива разбиран двузначно, ако не и тризначно.

Може би за по-голяма достъпност по принцип е прието да се говори за духовен (висш) и за материален (нисш) свят - за навлизане в духовния, за живот в материалния. Всъщност света е един и както в Кабала е обяснено, човек трябва да развие допълнителното си шесто сетиво за да започне да осъзнава по-пълно реалността около себе си.

His Disciples say to him: When will the Sovereignty come? || (Yeshua says:) It shall not come by watching (for it). They will not say: Behold here! or: Behold there! But rather the Sovereignty of the Father is spread upon the earth, and humans do not see it. ~The Gospel of Thomas

Духовният свят (или частта от света, която е скрита за хората докато ползват само петте си сетива) става достъпен чрез насочване на енергия към вътрешния екран (както го наричат в Кабала), шестото сетиво, вътрешното зрение, третото око. Този екран е в сърцето, според Кабала. В други традиции се говори за областта зад очите, в главата. Благодарение на активирането му получаваме достъп до областите, които се простират зад завесата на материята. И както в Кабала е казано, това е най-трудната първа стъпка, премахване на първия филтър, който ни ограничава. Остават още няколко, но те са по-лесни за преодоляване.

14. За да минеш първото голямо стъпало, трябва да се научиш да слушаш Вътрешния си Глас, да намериш Себе си.

15. Вътрешният Глас винаги говори, защото е един за всички.

16. Затова трябва да изчистиш онова, което пречи на внимателния ученик да слуша Вътрешния Глас.

17. Щом премахнеш онова, което пречи, тогава Гласът стига до Вътрешните уши. И Неговите звуци са чаровни.

18. Премахни звуците, които идват отвън, за да чуеш Вътрешното.

19. Премахни влиянията (лъчите), идващи от телесното и предметното, за да видиш Светлия вид на Безплътното, което има за предмет само Вечната Неръкотворна Светлина.

~ Книга за качествата (първа книга на Богомилите)

Explain the relationship of the two eyes with the third eye. In which way do the techniques concerned with looking affect the third eye?

Firstly, two points are to be understood. One, the energy of the third eye is really the same as that which moves in the two ordinary eyes -- the same energy. It begins to move in a new center. The third eye is already there, but non-functioning, and it cannot see unless these ordinary eyes become unseeing.

The same energy has to move in it. When the energy is not moving in the two eyes it can move in the third, and when it moves in the third the two eyes will become unseeing. They will be there, but you won't be able to see through them. That energy that looks through them will be absent; it will move through a new center. That center is between these two eyes. It is already there, complete; any moment it can function. But it needs energy to function, and that same energy has to be diverted.

Secondly, when you are seeing through the two eyes, you are seeing through the physical body. The third eye is not really a part of the physical body. It is part of the second body which is hidden -- the subtle body, the SUKSHMA SHARIR. It has a corresponding spot in the physical body, but it is not part of it. That is why physiology cannot believe that there exists a third eye or anything like it, because your skull can be analyzed, penetrated, x-rayed, and there is no point, no physical entity which can be said to be the third eye. The third eye is part of the subtle body, the sukshma sharir. ~ Vigyan Bhairav Tantra a.k.a. The Book of Secrets

Чрез пребиваване в духовния свят човек първо осъзнава себе си като духовно същество, второ усеща единството с всичко останало около себе си. След това осъзнаване той може да прости вътре в себе си всичко причинено му, и да обикне другите хора както обича себе си (защото вече знае, че той самият всъщност е и другите хора :)).

Когато в Кабала се говори за слушане на езика на клоните, който процес зависи от ученика (и от умението му да разбира езика), се има предвид следното - ученика да е вътре в духовния свят, да използва активно екрана, вътрешното зрение, за да усеща там вибрациите, скритото знание и същността, които излъчва неговият учител докато говори. Ученикът трябва да се стреми с желание да пресъздаде във вътрешното си зрение по-високото ниво на развитие, което вижда в учителя.

Стълбата на Поправянето до състоянието "Адам Ришон", което е аналогично на състоянието в което се изживява Единение, се достига след като първо се пречисти и се изпълни с правилни мисли и образи подсъзнанието (метода Силва, утвърждения, молитви, визуализация). След това чрез пълно отпускане и навлизане в дълбока релаксация енергията се съсредоточава във вътрешния екран и се постига Единение - баланс, равновесие на противоположностите. Егото и ума (мислите) пречат за постигането на това отпускане, затова е нужно първо човек да придобие контрол над въображението си и с негова помощ да може да спира когато пожелае вътрешния диалог, работата на ума. Има методи и за това в книгата "Живот без граници".

От състоянието "Адам Ришон" до състоянието Вечност/Безкрайност (Ayn; Ayn Soph) - Пътят е наречен "Тайната Тора" и бива преподават от Светлината на вътрешно ниво, т.е. Любовта разкрива онова което следва - Духа. След постигането на Единението вече учителя е вътре в човека, и той преподава когато човек използва пълноценно умението си да пребивава и твори в духовния свят. Тук, във вътрешното зрение, се вижда Светлината. Чрез нея се постига вътрешния мир и равновесие. И във вътрешния свят се доближаваме като образ и подобие на първоизточника, като започваме да отдаваме заради самото отдаване.

По отношение на това дали жените могат да постигат Единението, то сред богомилите жените са били приемани като равни.

Yeshua says to them: When you make the two one, and you make the inside as the outside and the outside as the inside and the above as the below, and if you establish the male with the female as a single unity so that the man will not act masculine and the woman not act feminine, when you establish eyes in the place of an eye and a hand in the place of a hand and a foot in the place of a foot (and) an image° in the place of an image—then shall you enter [the Sovereignty].
~The Gospel of Thomas

Shimon Kefa says to them: Let Mariam depart from among us, for women are not worthy of the life. (Pro 31:3, Ecc 7:28!) || Yeshua says: Behold, I myself shall inspire her so that I make her male, in order that she also shall become a living spirit like you males. For every female who becomes male, shall enter the Sovereignty of the Heavens.
~The Gospel of Thomas

Мога още много да коментирам по темата, но писането не ми е любимо занимание напоследък - предпочитам разговорите :). Ще ми е интересно да видя списъкът с конкретни методи за постигане на резултати, които Кабала препоръчва:

Колкото до практическата методика, то тя е ясна.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники_, привет!

...

:). Ще ми е интересно да видя списъкът с конкретни методи за постигане на резултати, които Кабала препоръчва:

Колкото до практическата методика, то тя е ясна.

Здравей! :)

Разбира се, че между кабалистичното учение и "останалите" учения няма разлика.

всяко изразява по свой начин една и съща истина.

:3d_137:

Точно така си е.

Така е, светът е Един, но е привидно разделен на сфери, в различна плътност.

Човек може да съзре по-широко Света, не само с третото око. Може и чрез развиване на друго сетиво, като например осезанието, или ясночуването, на вкус даже и на мирис. Сетивата са нещо като екрани, и са свързани със съзнанието, чрез Нервната система, както и чрез финната система в човека.

Та и в кабала екранът е това, което се "прожектира" на съзнанието, а то вече може да има различен сетивен произход.

След това осъзнаване той може да прости вътре в себе си всичко причинено му, и да обикне другите хора както обича себе си (защото вече знае, че той самият всъщност е и другите хора :)).

Да, това е точно така. Именно, но едва след като се придобие въпросния светоглед, както си и упоменал. :)

И останалото което си писал е правилно и точно, поне според това как съм усетил и видял разните му там неща.

Практическата част я упоменах вече.

Условие за това човек да започне съзнателно Пътя е душата - дали тя е достигнала до това ниво. Душата, според Каббала е желанието/копнежа на личностния Дух, но не само.

Та, ако душата на човек чуе Бога и се отправи в търсене на Обетованата Земя - сърцето, то съзнателния Път е започнал.

След това е от значение човек само да Пътува и да осъзнава, чрез опитността, чрез поучение, или чрез откровение.

За да се излезе от Егепет (материализма), е необходимо отново да има желание за това, при това геланието да е силно.

Вътрешен водач се явява - Моисей го наричат, като ниво и чрез него човек се отдръпва от тази форма на съществуване, която е прикована към материализма и робува там.

Но тук става дума само за аспекти на съзнанието, а не за цялостно поправяне.

Окончателната поправка идва по-късно, с Второто Пришествие и тя е:

Исая 19

23 В онзи ден ще бъде друм

От Египет към Асирия;

И Асирийците ще дойдат в Египет,

И Египтяните в Асирия:

Египтяните с Асирийците ще служат Господу.

24 В онзи ден Израил ще бъде третий

С Египтянина и Асириеца:

Благословение всред земята ще бъде;

25 Защото Господ на Силите ще ги благослови и ще рече:

Благословен Египет, людете мои,

И Асирия, делото на ръцете ми,

И Израил, наследието ми.

Човека, който вече се е установил в Исраел - сърцето и който чака появата на Месията, на Спасителя, на Любовта, той ето какво бива да прави, като методика.

1. Ако не успява да чете от вътрешната Тора (вътрешния Закон записан в сърцето, наричат нравственост, морал), то е най-добре да чете от външната Тора и да се поучава.

2. Бива да се изгради Храм, според закона/препоръката "Възлюби ближния както себе си!" - това ще рече, че човек бива да постави това нещо, като водещо в живота си - това значи да се съгради Храм.

3. Ако човек не успява в опитите да възлюбва, то е добре да изгради друг Храм, подобен на първия, според закона/препоръката "Не навреждай на другаря си!". Това да стане водещо в живота му.

4. Ако човек не чува вътрешния Учител, то е добре да потърси външен учител, който да му даде наставления.

5. Поне един ден в седмицата, календарната, човек бива да навлиза в общение с Бога, почитайки Шаббат - ден в който се прекратява деятелността от всякакъв характер, както физическата, така и умственото блуждаене. Човек бива в този период да насочи ума си само към Твореца - да значи, че той свети Седмия Ден, Денят на Божията Почивка, Мирът, Покоя.

Стова Богопочитание човек изпълнява най-важната заповед от т.н. "Царски Закон".

След появата на Месията, след като Любовта се роди в сърцето и започне да нараства, човек бива единствено да бъде Неин последовател.

Тогава човек става християнин в истинския смисъл на тази дума, или с други думи - тогава човек става истински Ккабалист - изпълнен със Светлина (Хохма/Хасадим).

Общо взето е това.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Кабалистите ни обясняват, че човека, който се намира в нашия свят е длъжен да напълни душата си със светлина така, че тя да се издигне на това ниво на което се е намирала преди да слезе в сърцето на човека т.е. в земните желания.

Задачата ни се състои в това да напълни точката си в сърцето с висша светлина независимо от това, че около нея съществуват земни желания, наречени сърце или тяло на човека.

Кабалистите казват, че изпълването на душата със светлина дава на човека усещането за висшия свят. На практика това означава, че човека ще може да живее (усеща), да се намира в двата свята едновременно. Така той ще обедини двата свята в себе си.

Състоянието при, което човека живеещ в нашия свят напълно изправя и напълва душата си на най-високо духовно ниво, се нарича "Край на изправянето на душата" или по-кратко "Край на изправянето".

Кабала дава възможност на човека от момента в който той усети стремеж към духовното и благодарение на това за първи път да получи информация за Кабала и да овладее методиката за напълване на душата и я изпълни. С това той ще постигне пълното наслаждение, ще усеща вечността, ще придобие абсолютното познание и съвършенството.

При това той получава тази възможност за реализация сега в този свят, в този живот, без да се връща отново и отново в този не "най-добър" свят изживявайки отново търсенето, страданието от раждането до смъртта.

Душите непрекъснато се променят, развиват се и се усъвършенстват и затова задачата на Кабала се явява създаването на подходяща методика за получаване на висша светлина за всяко поколение.

Тя се занимава с обучение по методиката за изпълване на душите със светлина и поради това се нарича "Кабала" - получаване.

Кабала учи човека, как да получи висшата светлина и с нея да изпълни изцяло душата си т.е. всичките си желания, както сърдечни така и духовни.

Това е възможно, тъй като всички наши желания са създадени от самата светлина. Само непосредственото напълване със светлина е в състояние да ни удовлетвори...

Душите непрекъснато се променят, развиват се и се усъвършенстват и затова задачата на Кабала се явява създаването на подходяща методика за получаване на висша светлина за всяко поколение.

...Човека, който вече се е установил в Исраел - сърцето и който чака появата на Месията, на Спасителя, на Любовта, той ето какво бива да прави, като методика.

1. 2. 3. 4. 5. ...

Трябва да съществува доста по-подробна и изчерпателна методика в Кабала, щом тя се променя и подобрява с всяко поколение. Да има изброяване на конкретни действия и начин на живот/поведение, които помагат в пътя. С обяснения защо се прави едно или друго, какво усеща човек когато го прави, как да разбере дали го прави по правилния начин, и така нататък. Всичко да е ориентирано към постигане на резултати - малки подцели, които водят към голямата.

П.П. не точно по темата :) - един много интересен видео клип/разказ за това какво усеща човек, когато стане едно с всичко: "Ударното" просветление на Джил Болти Тейлър. Джил Болти Тейлър получава възможност за изследване каквато малцина мозъчни изследователи биха си пожелали: тя получила масивен мозъчен удар и наблюдавала как мозъчните й функции - двигателни възможности, говор, само-съзнание - се изключват една по една. Една удивителна история.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да съществува доста по-подробна и изчерпателна методика в Кабала, щом тя се променя и подобрява с всяко поколение. Да има изброяване на конкретни действия и начин на живот/поведение, които помагат в пътя. С обяснения защо се прави едно или друго, какво усеща човек когато го прави, как да разбере дали го прави по правилния начин, и така нататък. Всичко да е ориентирано към постигане на резултати - малки подцели, които водят към голямата.

:)

Привет!

Кабалистичните книги, написани след РАШБИ, чак до епохата на АРИ20 (XVI в.), не били лесни за възприемане. В тях отсъства последователност на изложението и единство на езика.

Всеки кабалист е писал със собствен маниер, скривайки истинския смисъл, използвайки най-различни начини на писане. Така продължавало до времето на РАМАК21, който се опитал да въведе определен ред. Но той не преуспял много на това поприще и не могъл да даде ясни и точни обяснения. Състоянието на обърканост в предаването на кабалистичното знание е продължило до появата на АРИ.

В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите.

Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към характера на душите на своите съвременници.

Авраам, Мойсей, РАШБИ – това са етапи на усъвършенстване на методиката на кабала и нейната адаптация към нуждите на развиващото се човечество. След РАШБИ потребност от обновено изложение на методиката възникнала едва през XVI в. Кабалистът, който разработил нов метод на усвояване на тази наука за типа души на своето поколение, станал АРИ.

Стадии на развитие на желанията

Нашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години.

Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време.

Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива:

– телесни,

– към богатство,

– към почести, власт,

– към знания,

– към Висшето.

Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.

В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.

В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.

Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.

За това е писал Йохан Райхлин в своята книга „De art e cabalisti ca“:

Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Поради това той би трябвало да бъде наречен кабалист... И той бил първият, който превел думата „кабала“, неизвестна на неговите съвременници, на гръцки език с думата „философия“.

В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.

:)

Адам е притежавал нулево ниво на егоизъм (общо съществуват пет егоистични нива) и в съответствие с това условие той описва системата на мирозданието, която се оказала достъпна за неговото възприятие.

След това егоизмът започва да расте и достига първото ниво, проявило се у Авраам. Авраам, възползвайки се от своите нараснали егоистични желания, има възможност по-дълбоко да проникне в мирозданието и да напише книга, информативно много по-съдържателна, отколкото труда на Адам. Той продължава по-нататъшната разработка на кабалистичното знание.

Следващото – трето ниво – е Мойсей. В сравнение с предишните това е качествен скок. Той пише Тора, даваща описание на цялото мироздание, а не на негови отделни части. Кабалистичната група на Мойсей, израснала количествено и издигнала се качествено, се изкачва на степен, която се нарича Храм.

Храмът – това не е просто здание, построено на земята. Ако хората, съставляващи кабалистичната група, проникват през нашия свят във Висшия свят, то Храмът олицетворява в себе си духовната степен, на която те се намират. През това време групата се е намирала на нивото на Първия Храм, на нивото на светлината хохма.

След това егоизмът отново е нараснал, а духовното ниво на народа е паднало. Народът се е отправил във Вавилонското изгнание. По това време, когато хората са могли да построят Втория Храм, степента, на която той се е намирал, е съответствала вече на светлината хасадим, а не на светлината хохма, тоест групата се е спуснала на едно ниво по-ниско.

Най-голямата дълбочина на постигането на силите и свойствата на Висшата природа, управляваща отвътре нашия свят, се нарича светлина хохма, по-малката дълбочина – светлина хасадим.

След това егоизмът нараства още повече и целият народ се спуска от нивото на Втория Храм, попадайки в състояние, което се нарича изгнание.

В нашия свят това събитие съответства действително на изгнанието от земята на Израел, но ако се гледа през него на Висшите корени, то това се възприема като падение от духовните нива.

Целият народ изведнъж се е оказал ограничен в своите усещания само от възможностите на петте сетивни органа и е загубил способността за проникване в духовния свят. Преди гибелта на Втория Храм те са имали шестия орган на възприятие. След гибелта тази способност е била напълно изгубена и на разположение на хората останали само естествените пет сетивни органа. Именно това се нарича изгнание.

Изгнанието е продължило, както е казано в кабалистичните източници, до 1995 година според гражданското летоброене или до 5755 година, ако се брои от рождението на Адам.

sut_nauki_kabbala_tom_1_ris_2_reference.jpg

http://laitman.bg/files/2011/06/14.png

http://laitman.bg/files/2011/04/2011-03-25_rav_ikronot-hinuch-globali_lesson_n8_02.png

Методиката за поправяне на душата е до известна степен различна, според нивото на душата.

например, както вече бе писано - едни хора са на ниво "излизащи от Вавилон в търсене на Обетованата Земя" - при тях поправянето започва с определена методика, в нисък/начален етап; други хора са вече попаднали в Обетованата Земя - при тях поправянето започва с с по-висок етап от методиката; трети хора робуват в Егепет - при тях методиката започва с това как да излязът от робството; четвръти са във вавилонски прен - при тях е съвсем друга началната методика.

И тъй нататък - това са все степени. методиката е една, но според коя душа къде се намира, определена методика се ползва в началото. Инак независимо от нивото за всички е валидна последната част от методиката, която описах с горните мнения.

Днес, на масово ниво положението е много по-различно от преди 1000 години да речем. Не че тогава не е имало напреднали души, които вече да в последните етапи от методиката, но въпросът касае и масовото ниво на душите.

В Тора са записани всички препоръки, а в книги като Зохар е обяснено още повече.

http://laitman.bg/files/2011/06/2011-06-04_rav_lesson_congress_n2_02.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... методиката е една, но според коя душа къде се намира, определена методика се ползва в началото. Инак независимо от нивото за всички е валидна последната част от методиката, която описах с горните мнения...

... В Тора са записани всички препоръки, а в книги като Зохар е обяснено още повече...

Аз под практически ориентирана методика имам предвид списък с конкретни действия и принципи за следване, описания на състояния, които се достигат. Един пример за добре написана такава книга е Живот без граници на Робърт Стоун. На съвременен език, с кратки и ясни обяснения какво, защо и как да се прави. Може да се използва веднага.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

По-добре обобщено от това: http://www.beinsadou...ndpost&p=143449 не съм виждал, въпреки, че може да се разгледат и следните:

http://bg.wikipedia....%B5%D0%B4%D0%B8

613 заповедей Tоры: http://rmbm.brinkster.net/613/list613.asp

http://laitman.bg/%D...B5%D0%B4%D0%B8/

http://www.kabbalah....=114&Itemid=107

http://www.kabbalah....BD%D0%B8%D1%8F/

http://www.kabbalah....id=286&Itemid=1

http://laitman.bg/%D...82%D0%B2%D0%B0/

Матей 7:12

12 . И тъй, във всяко нещо, както искате да правят человеците на вас, така и вие правете на тех, защото това е законът и пророците.

Матей 22

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

Галатяни 5:14

14 Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: "Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си."

Римляни 13:9

Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което мога да систематизирам до тук еследното:

- себесъблюдение върху страстите, емоциите, мислите, желанията и делата.

- себесъблюдаване за присъствието на реактивно поведение.

- търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си.

- даване на "десятък".

- себесъблюдаване върху това да не се причинява вреда.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на себе си.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на ближния.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощавне на "врага".

- възлюване на Твореца\Създателя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Ники_!

613 заповедей Tоры: http://rmbm.brinkster.net/613/list613.asp

67475be5652a77495f734d943f31aa71.jpeg

Определено има нужда от осъвременяване Кабала. 613 заповеди, при това повечето странни ... прилича ми на многото измислени правила и богове в Египет Там са били обявени за свещени котките и крокодилите - първите за да пазят житото, вторите - за да пазят водите на Нил чисти. Или пък кравите в Индия :). Естествено обявяването на животните за свещени, точно както и създаването на дълги списъци със заповеди за следване (като този в Кабала) нямат нищо общо с истинския духовен път, а са създадени по-скоро с цел да запазване на реда в държавата. Такива списъци са разбираеми донякъде, тъй като корените на религията на юдеите е в знанията, които са придобили от египетските жреци. Но същинското духовно познание не е била религията на многото богове (тя е за масите), а това, което е било пазено за избраните, които имат качества да се обучават в храмовете. Мойсей сигурно е бил един от тях, като осиновен от египтяни. А иначе:

— Навярно вие, владетелю, не ще подозирате изповедниците на единия бог, че вярват в светостта на животните… Това, което се върши, се прави за тълпата… Бикът Апис, който уж жреците почитат, е най-прекрасният бик в цял Египет и поддържа расата на нашите говеда. Ибисите и щъркелите чистят от мърша нашите полета; благодарение на котките мишките не унищожават зърнените ни запаси, а благодарение на крокодилите имаме добра вода в Нил; без тях ние бихме се тровили от нея… В това време лекомисленото и невежо простолюдие не разбира ползата от тия животни и би ги унищожило в течение на една година, ако не бихме ги запазили чрез религиозните обреди. Ето това е тайната на нашите светилища, предназначени за животни, и на нашите богослужения към тях. Ние почитаме това, което населението трябва да пази, защото има полза от него.

Като цяло оставам с впечатлението, че в Кабала целите са горе долу ясни, както и описанието на това какво представлява света донякъде. Що се отнася до практическата част - какво се прави, защо се прави, как се прави, кога се прави, какво точно се случва (описание на усещанията на човек), кои принципи в живота да се следват - дотук не виждам нищо конкретно да е събрано на едно място и дадено да се следва.

- себесъблюдение върху страстите, емоциите, мислите, желанията и делата.

- себесъблюдаване за присъствието на реактивно поведение.

- търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си.

- даване на "десятък".

- себесъблюдаване върху това да не се причинява вреда.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на себе си.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на ближния.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощавне на "врага".

- възлюване на Твореца\Създателя.

Различните видове себесъблюдаване съвсем не са активно действие (което в самата Кабала правилно се препоръчва :)), а реактивно такова. Защото вместо да се създава желаното се гледа дали няма да се зароди нещо неправилно, и след това чак се реагира на възникналия импулс. Самоанализите също не са активни творчески действия, а отново предимно наблюдение. Възлюбването, помилване, прощаване - това са само цели. Като знае човек целта, нормално е да изброи и методите, с които се постига напредък и постигането й :). Практическите действия и принципи - това е важното. Практиката е 99% от духовното развитие.

П.П. Впрочем в тави връзка за Кабала например има вече добри неща - http://laitman.bg/ка...айтман/молитва/ .

Но като цяло начина за постигане на резултати е чрез влияние на подсъзнателно и надсъзнателно ниво - там, докъдето обикновените мисли достигат трудно :). За това съществува въображението, вибрациите, чувствата - метода Силва, постигане на това ниво на съзнанието, в което това, което си, е единственото, което има значение в момента. Ако кабала има съвременен вариант, тези неща са описани. А самият факт, че от Кабала се ползват хора от всякакви религии, показва, че хората не са ограничени от това, което е тя. Тя дава една гледна точка и перспектива, а човек я пречупва през това, което вече е усетил и знае. Аз може би в момента или не попадам на точните текстове от Кабала, в които са събрани вече полезните методи и от другите учения (което стана възможно с появата и развитието на интернет мрежата), или те не са събрани на едно място в учението на Кабала (това е по-вероятно). Всъщност, както писах и преди, сбора от духовни пътища е това, което разглеждаме и прилагаме - точно както правят Суфитите например. Добре ще е вече да има на едно място изложени събраните и действащи практики, а не всеки да се дели в една или друга вяра, и да чете само своите книги :).

Няма как да не дам отново за пример книгата Живот без граници на Робърт Стоун. Струва си именно защото обединява в едно действащо цяло знания, които идват от различни източници, и е насочена към активно действие и реален напредък.

68960c4aaadc8c39dff72ccc96ded991.jpg

"Живот без граници" - д-р Робърт Стоун (виртуална читалня)

“Живот без граници” е вдъхновена от изконната философия на деветима мъдреци, които през миналото хилядолетие са ни оставили значимо наследство за радостен, недокоснат от отчаяние живот:

Ло Фу - китайска поетеса и философка;

Конеда - друидски жрец и съветник;

Панопулос - гръцки природоизследовател;

Кваджаган - наставник суфит;

Такапуша - индиански сахем;

Хуктуту - монголски шаман;

Ириана - берберска магьосница;

Беси от Пулангин - балтийска ясновидка и лечителка;

Свами Aмара от Индия.

"Живот без граници" съдържа десет стъпки към успеха и щастието, които разкриват прости и винаги валидни начини да направим забележителен пробив във всяка област от живота си - от любовта до финансовия успех.

Робърт Стоун, доктор на философските науки, е автор и съавтор на 86 публикувани книги с повече от четири милиона продадени екземпляра. Завършил е Масачузетския технологически институт, член е на МЕНСA и нюйоркската Академия на науките. Повече от двадесет години чете лекции по метода СИЛВА.

П.П.П. Целта на развитието в духовния път е да достигнем ниво, при което в нас се проявява възможно най-пълно създателя. Да станем негово подобие тук, в света на материята. От тази гледна точка веднага става ясно, че много от така дадените цели (които според теб са цели на Кабала) не са точни:

- себесъблюдение върху страстите, емоциите, мислите, желанията и делата.

- себесъблюдаване за присъствието на реактивно поведение.

Просто да се самонаблюдаваш не е хубаво, нито дава резултат някакъв. По-добре вместо наблюдение да се постигне пречистване на духа чрез активни действия (с доближаване до качествата на създателя) и да се живее след това "in flow of the moment", да се остави човек на интуицията да го води, да бъде съзнателен за гласа вътре в него. Тогава отвътре идват правилните желания, дела и мисли.

- търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си.

Анализ и усещане на лично нещастие - не помагат. Помага напредък в пътя, а той става като се съсредоточиш върху това, което извисява, а не върху това, което те прави нещастен. Всички сме едно, така че когато човек отворил сетивата си за духовното, осъзнава своето съвършенство и цялостност сега, в този момент - каквото и да преживява и какъвто и да е. Когато постигне човек това развитие, в него изчезват чувството за нещастие и страдание, причинено от егото. Човек става част от природата - в природата няма такива чувства на лично нещастие. Тя е което е, и живее сега, и това е достатъчно.

- даване на "десятък"

Типично манипулиране на населението. Нито е необходимо да се дава нещо материално за напредък в духовното, нито самият акт на даване помага сам по себе си. Важна е вътрешната нагласа, с която човек дава или приема, и изобщо живее. Понякога помагаш когато приемеш подарък или помощ, а не когато дадеш. Стига да си на това ниво на осъзнаване, когато разбираш какво представляват двете неща, и най-вече да си с правилната нагласа.

- себесъблюдаване върху това да не се причинява вреда.

Тук мога да цитирам какво означава добро и лошо по пътя на духовното развитие, и веднага се вижда колко неясен и непълен е този принцип за вредата.

ДОБРО и ЛОШО Парадоксът тук е, че „добро"-то и „ло-

шо"-то, както ние обикновено ги разбираме, са дуалистични и имат

значение единствено тогава, когато се говори за световете на Кал; но в

Сат Мат „добро" означава „онова, което ни води към Бог" и „лошо" -

„онова, което ни пречи да отидем при Бог"

По принцип няма безгрешни хора именно защото сме в материалния свят, така че да не правиш "вреда" е много относително понятие - в света винаги има вреда и полза. Истинското умение е винаги да си свързан с духовния свят и там, в него, да си съвършен. В материалния свят невреденето е невъзможно за постигане, и няма полза от стремеж външно да се постигне. Единствено дава резултат следване на вътрешния глас и сливане с цялото, в духовната сфера - това премахва кармата, доброто и лошото на земята изгубват значението си за теб. Природата отново е добър пример - тя е, което е. В нея нещата се случват. Така е създаден двойствения свят - доброто върви с лошото. Разликата е съзнанието, което осъжда и различава едното от другото.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на себе си.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на ближния.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощавне на "врага".

- възлюване на Твореца\Създателя.

Себе си, ближния, врага и Създателя са едно и също нещо. Когато човек разбере чрез собствен опит това, тогава може да постигне тези четири цели. Които така зададени объркват вместо да помагат.

Когато се разглежда духовно учение, винаги трябва да се има предвид, че една голяма част от него може да е писана с цел по-лесно управление на населението. Има достатъчно такива примери, библията например :), която е писана и дописвана, преправяна и самите църковни служители не я следват - примерите са навсякъде по света. Така че няма защо да се приема с доверие всичко в религиите и ученията - мъдростта и истината в тях често са много по-дълбоко скрити, или по най-различни причини просто заменени с друго, а тълкуването често се прави както е изгодно на този, който тълкува. В този смисъл всяко учение възниква благодарение на истинско познание, но то обикновено остава скрито за повечето хора, и само посветените разбират кое от многото написано е вярно, и кое не толкова. Личен опит е нужен от връзката с духовното, най-вече. Той дава мярата, чрез която се пресява житото (истината) от плявата (заблудите) в света.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Ники_!

Определено има нужда от осъвременяване Кабала. 613 заповеди, при това повечето странни ... прилича ми на многото измислени правила и богове в Египет Там са били обявени за свещени котките и крокодилите - първите за да пазят житото, вторите - за да пазят водите на Нил чисти. Или пък кравите в Индия :). Естествено обявяването на животните за свещени, точно както и създаването на дълги списъци със заповеди за следване (като този в Кабала) нямат нищо общо с истинския духовен път, а са създадени по-скоро с цел да запазване на реда в държавата. Такива списъци са разбираеми донякъде, тъй като корените на религията на юдеите е в знанията, които са придобили от египетските жреци. Но същинското духовно познание не е била религията на многото богове (тя е за масите), а това, което е било пазено за избраните, които имат качества да се обучават в храмовете. Мойсей сигурно е бил един от тях, като осиновен от египтяни.

Привет!

:)

Нека да не се бърка, а да се осъзнае, че тези неща, които до тук са изброени са предназначени единствено да се виждат като символи, които се отнасят до аспекти вътре в самия човек, в самия ум.

Като цяло оставам с впечатлението, че в Кабала целите са горе долу ясни, както и описанието на това какво представлява света донякъде. Що се отнася до практическата част - какво се прави, защо се прави, как се прави, кога се прави, какво точно се случва (описание на усещанията на човек), кои принципи в живота да се следват - дотук не виждам нищо конкретно да е събрано на едно място и дадено да се следва.

Нека не се бърза с впечатления, за да не се стига до предубеждения. :)

Практическата част от Каббала се преподава в подробност директно от учител (рави), когато човек стане последовател на това учение. До тук което съм описал и което е описано в темата, като цяло, според мен това е достатъчно за будния ум.

- себесъблюдение върху страстите, емоциите, мислите, желанията и делата.

- себесъблюдаване за присъствието на реактивно поведение.

- търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си.

- даване на "десятък".

- себесъблюдаване върху това да не се причинява вреда.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на себе си.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на ближния.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощавне на "врага".

- възлюване на Твореца\Създателя.

Различните видове себесъблюдаване съвсем не са активно действие (което в самата Кабала правилно се препоръчва :)), а реактивно такова. Защото вместо да се създава желаното се гледа дали няма да се зароди нещо неправилно, и след това чак се реагира на възникналия импулс. Самоанализите също не са активни творчески действия, а отново предимно наблюдение. Възлюбването, помилване, прощаване - това са само цели. Като знае човек целта, нормално е да изброи и методите, с които се постига напредък и постигането й :). Практическите действия и принципи - това е важното. Практиката е 99% от духовното развитие.

Там е работата, че нещата изглеждат привидно по един начин, но всъщност често се оказват съвсем друго нещо. :) Себенаблюдението е част от всяко духовно учение и то въобще не е пречка да се върви към желаното. Не, не става въпрос за "реагиране". Реакцията си има точно определен вид. Другото, отново може да се нарече "реакция" но в смисъла на самата думата, като понятие и дефиниция, не е.

И самоанализите и себесъблюдаването са предпоставака за правилно разбиране.

Активната и правилна твърческа дейност е невъзможна, докато умът/съзнанието/душата не бъде пречистена. Анализът не е предимно наблюдение. Той е размисъл и наблюдение. Анализът е вид медитация, разсъждение. :)

Възлюбването е и цел, но е и практика, защото бива съпътствано от постоянни опити на човека да го постигне!

Помилването е също така практика, както и прошката, но за да бъдат такива, то е необходимо винаги да са на "предна линия" в ума. Още днес може да простиш на някой, да го помилваш - това са действия, практически насочени към твоето собствено поправяне. Ако не испееш да простиш, или да помилваш, то поне може да опиташ - това, опитът, е практика.

П.П. Впрочем в тави връзка за Кабала например има вече добри неща - http://laitman.bg/ка...айтман/молитва/ .

Не е нещо по-различно от това, което е описано до тук в темата.

Но като цяло начина за постигане на резултати е чрез влияние на подсъзнателно и надсъзнателно ниво - там, докъдето обикновените мисли достигат трудно :). За това съществува въображението, вибрациите, чувствата - метода Силва, постигане на това ниво на съзнанието, в което това, което си, е единственото, което има значение в момента. Ако кабала има съвременен вариант, тези неща са описани. А самият факт, че от Кабала се ползват хора от всякакви религии, показва, че хората не са ограничени от това, което е тя. Тя дава една гледна точка и перспектива, а човек я пречупва през това, което вече е усетил и знае. Аз може би в момента или не попадам на точните текстове от Кабала, в които са събрани вече полезните методи и от другите учения (което стана възможно с появата и развитието на интернет мрежата), или те не са събрани на едно място в учението на Кабала (това е по-вероятно). Всъщност, както писах и преди, сбора от духовни пътища е това, което разглеждаме и прилагаме - точно както правят Суфитите например. Добре ще е вече да има на едно място изложени събраните и действащи практики, а не всеки да се дели в една или друга вяра, и да чете само своите книги :).

Със сигурност методиката е ясна и подредена, но най-вероятно няма да съвпадне с вече изградени представи за това как бива да изглежда, какво точно да представлява в съотношение самата подреденост. :)

Самата кабалистична наука/учение наистина изглежда сякаш разпиляна/о, осложнена/о.

П.П.П. Целта на развитието в духовния път е да достигнем ниво, при което в нас се проявява възможно най-пълно създателя. Да станем негово подобие тук, в света на материята. От тази гледна точка веднага става ясно, че много от така дадените цели (които според теб са цели на Кабала) не са точни:

- себесъблюдение върху страстите, емоциите, мислите, желанията и делата.

- себесъблюдаване за присъствието на реактивно поведение.

Просто да се самонаблюдаваш не е хубаво, нито дава резултат някакъв. По-добре вместо наблюдение да се постигне пречистване на духа чрез активни действия (с доближаване до качествата на създателя) и да се живее след това "in flow of the moment", да се остави човек на интуицията да го води, да бъде съзнателен за гласа вътре в него. Тогава отвътре идват правилните желания, дела и мисли.

- търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си.

Анализ и усещане на лично нещастие - не помагат. Помага напредък в пътя, а той става като се съсредоточиш върху това, което извисява, а не върху това, което те прави нещастен. Всички сме едно, така че когато човек отворил сетивата си за духовното, осъзнава своето съвършенство и цялостност сега, в този момент - каквото и да преживява и какъвто и да е. Когато постигне човек това развитие, в него изчезват чувството за нещастие и страдание, причинено от егото. Човек става част от природата - в природата няма такива чувства на лично нещастие. Тя е което е, и живее сега, и това е достатъчно.

- даване на "десятък"

Типично манипулиране на населението. Нито е необходимо да се дава нещо материално за напредък в духовното, нито самият акт на даване помага сам по себе си. Важна е вътрешната нагласа, с която човек дава или приема, и изобщо живее. Понякога помагаш когато приемеш подарък или помощ, а не когато дадеш. Стига да си на това ниво на осъзнаване, когато разбираш какво представляват двете неща, и най-вече да си с правилната нагласа.

- себесъблюдаване върху това да не се причинява вреда.

Тук мога да цитирам какво означава добро и лошо по пътя на духовното развитие, и веднага се вижда колко неясен и непълен е този принцип за вредата.

ДОБРО и ЛОШО Парадоксът тук е, че „добро"-то и „ло-

шо"-то, както ние обикновено ги разбираме, са дуалистични и имат

значение единствено тогава, когато се говори за световете на Кал; но в

Сат Мат „добро" означава „онова, което ни води към Бог" и „лошо" -

„онова, което ни пречи да отидем при Бог"

По принцип няма безгрешни хора именно защото сме в материалния свят, така че да не правиш "вреда" е много относително понятие - в света винаги има вреда и полза. Истинското умение е винаги да си свързан с духовния свят и там, в него, да си съвършен. В материалния свят невреденето е невъзможно за постигане, и няма полза от стремеж външно да се постигне. Единствено дава резултат следване на вътрешния глас и сливане с цялото, в духовната сфера - това премахва кармата, доброто и лошото на земята изгубват значението си за теб. Природата отново е добър пример - тя е, което е. В нея нещата се случват. Така е създаден двойствения свят - доброто върви с лошото. Разликата е съзнанието, което осъжда и различава едното от другото.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на себе си.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на ближния.

- възлюбване\разбиране\помилване\прощавне на "врага".

- възлюване на Твореца\Създателя.

Себе си, ближния, врага и Създателя са едно и също нещо. Когато човек разбере чрез собствен опит това, тогава може да постигне тези четири цели. Които така зададени объркват вместо да помагат.

Когато се разглежда духовно учение, винаги трябва да се има предвид, че една голяма част от него може да е писана с цел по-лесно управление на населението. Има достатъчно такива примери, библията например :), която е писана и дописвана, преправяна и самите църковни служители не я следват - примерите са навсякъде по света. Така че няма защо да се приема с доверие всичко в религиите и ученията - мъдростта и истината в тях често са много по-дълбоко скрити, или по най-различни причини просто заменени с друго, а тълкуването често се прави както е изгодно на този, който тълкува. В този смисъл всяко учение възниква благодарение на истинско познание, но то обикновено остава скрито за повечето хора, и само посветените разбират кое от многото написано е вярно, и кое не толкова. Личен опит е нужен от връзката с духовното, най-вече. Той дава мярата, чрез която се пресява житото (истината) от плявата (заблудите) в света.

Напротив, и сабеанализа и себенаблюдението са много полезни, но единствено ако човек има вярна мярка как би трябвало да изглежда самият той, пречистен от всичката "мръсотия". Чрез себенаблюдението и анализа се постига виждане/разбиране на "егоизтичната природа".

Напротив - да осъзнаеш и видиш кое те прави нещастен, си е вид просветление, защото тогава разбираш, че за всичко е "виновен" твоя собствен егоизъм - желанието. До същата истина е достигнал Буда: http://www.kaldata.c...&showentry=4422 :)

Разбира се, че всичко е взаимосвързано, че "сме" Едно и че след постигането изчезват редица усещания, чувства, като на тяхно место се появяват други.

Десятъкът се е превърнал в метод за манипулация, защото е изкривен неговия смисъл и защото този смисъл се ползва за облагодетелстване, сиреч от егоизтичната природа. Инак даването на десятък е заложено в Карма и Бхакти Йога, в Будизма - идеята Бодхисатва и пр..

Да, от гледна точка на реалността и Абсолюта, добро и зло - това е едно и също нещо. Тоест няма добро и зло, но от гледната точка на единицата, на индивидуалността - всичко, което причинава страдание, е зло. Друг е въпросът за полезността на злото, но това може да бъде превърнато в много опасна идея, защото на този принцип днес може някой да ти разпори корема с нож, в убеждението, че ти помага по пътя, за твоето собствено духовно израстване, а то не че няма да е така, но идеята сама по себе си е опасна.

Затова да не се причинява вреда е от голямо значение, а то е ясно, че егоизтичната природа не е способна на това нещо, но пък тук е уловката и целата - да се покаже именно тази неспособност, за да се осъзнае още повече несъвършенството и нуждата от Светлина. :)

Така е - аз, ти, като мой приятел, и той, като евентуален мой враг, както и Бог - всичко това е едно и също нещо, но тези неща бива да се видят, чрез опитността, а не да бъдат само думи, с които да си философстваме. Така е най-добре, защото инак се заблуждаваме, но пък и утвръждението в тази Истина си има своето предназначение.

Библейските книги и библейското Писание, сборникът на тези книги, никак не са сътворени за да бъдат ползвани за манипулация, за "издояване" на човека. Те са създадени за да оначертаят Духовния Път, но истината в тях е скрита зад алегории, зад метафори, зада не може "всяко око" да разполага със силата, преди само да достигне до нивото да провиди въпросната истината зад привидно нелепи описания, истории, думи. :)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има голяма разлика между "- търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си" (както пишеш в предния си пост) и последващото изяснение и допълнение на написаното - "Анализът не е предимно наблюдение. Той е размисъл и наблюдение. Анализът е вид медитация, разсъждение."

Първата формулировка на действието е доста неясна, двусмислена и далеч от полезна, понеже може да се тълкува и да наведе в грешна посока човека (същото се отнася и за другите първоначално изброени от теб цели и действия). Последващото го изяснение вече дава някои отговори на въпросите "Какво? Защо? Как? Кога? Къде? и Какво е усещането, когато правим това?", но сам виждаш, че има още какво да се желае :). Всеки, който е добре запознат с някакво учение, би трябвало да може да състави един списък с действия, които се препоръчват, в който да има отговорите на горните въпроси.

Няма нужда от реклами на учители и подобни :). Ако има нещо стойностно като методика, което ти е известно, то нека тук да го видим всички. Но да е цялостно, в използваема форма. Оттук оттам всеки може да подхвърля по някоя идея, но на мен не са ми потребни в такава форма - на части, при това без детайлни обяснения. Видях написано за Кабала, че създава подходяща методика за получаване на висша светлина за всяко поколение - нека да видим дали това е така. Ако няма такава достъпна, то спокойно ще минем и без това учение - както е ясно и с което видях, че си съгласен - повечето учения са сходни, така че не вярвам да намеря нещо изключително като практика тук.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има голяма разлика между "- търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си" (както пишеш в предния си пост) и последващото изяснение и допълнение на написаното - "Анализът не е предимно наблюдение. Той е размисъл и наблюдение. Анализът е вид медитация, разсъждение."

Първата формулировка на действието е доста неясна, двусмислена и далеч от полезна, понеже може да се тълкува и да наведе в грешна посока човека (същото се отнася и за другите първоначално изброени от теб цели и действия). Последващото го изяснение вече дава някои отговори на въпросите "Какво? Защо? Как? Кога? Къде? и Какво е усещането, когато правим това?", но сам виждаш, че има още какво да се желае :). Всеки, който е добре запознат с някакво учение, би трябвало да може да състави един списък с действия, които се препоръчват, в който да има отговорите на горните въпроси.

Няма нужда от реклами на учители и подобни :). Ако има нещо стойностно като методика, което ти е известно, то нека тук да го видим всички. Но да е цялостно, в използваема форма. Оттук оттам всеки може да подхвърля по някоя идея, но на мен не са ми потребни в такава форма - на части, при това без детайлни обяснения. Видях написано за Кабала, че създава подходяща методика за получаване на висша светлина за всяко поколение - нека да видим дали това е така. Ако няма такава достъпна, то спокойно ще минем и без това учение - както е ясно и с което видях, че си съгласен - повечето учения са сходни, така че не вярвам да намеря нещо изключително като практика тук.

Привет!

:)

Лично не виждам да има разлика между, затова и посочих какво точно е анализ, при това искрен. Инак, така е - много неща, че даже всички, могат да се тълкуват всячески, но това зависи най-вече от нивото на тълкуващия ум.

За списък - по-добър от този, който до сега предстваих, не съм убеден, че бива да се изготвя, защото както и писах - нещата не са едно и две, пък и някои от тях са засекретени, демек се водят тайна.

Нито в Будизма, нито в Хиндуизма, нито в Даоизма, нито в езотеричния Ислям, се представят публично всички видове практики. За някои се загатва само, а други въобще не се споменават, заото някои практики изискват подготовка, а други - пряко наставление от учител, че даже и водителство от такъв - да те въведат в тях.

Евентуално бих могъл да дам накакви по-широки напътствия, но само ако бъда попитан конкретно и то от човек, който искрено се интересува от своята трансформация, сиреч на персонално ниво, строго индивидуално.

Там и бих разяснил по-дълбоко дадено нещо, ако то е необходимо за Пътя на въпросния човек.

Както писах - според мен, тези неща, които са посочени до тук, са напълно достатъчни за будния ум, като практическа и философска насоченост. :)

Това ти ми десятъци, това ти ми други заповеди/препоръки от Тора, това са изключително интересни неща, които не бива да се тълкуват буквално, но тях ще представям според времето и ситуациата, а и според това дали има смисъл. :)

Поздрави и благодарско за редакцията, която направи на мнението си! :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

и като избиеш всички търговци, настава голяма тишина

:3d_146:

От статията на Рабаш ”Пурим”: Казано е, че в края на поправянето ще бъдат отменени всички празници, освен Пурим, защото тогава се е случило най-голямото чудо, което никога не се е случвало. Нито в съботите, нито през другите особени дни не се е разкривала такава голяма светлина, както в дните на Пурим. И затова той оказва такова положително влияние на всички останали дни.

Тъй като до края на поправянето не е възможно да се поправят всички разбити искри и желания, а само 288 искри от всичките 320, за да ги присъединят към отдаването. И това се прояснява постепенно, но остават 32 искри от всичките (ламед – бет, което означава ”сърце”), което е забранено да се изяснява.

Те се наричат ”каменно сърце”(лев а-евен). И само когато всичките оставащи 288 искри бъдат напълно поправени, с това ще се поправи каменното сърце, както е казано: ”Ще извлека от вас каменното сърце и ще ви дам живо сърце от плът” – тогава ще изчезне смъртта навеки, и цялото зло ще бъде поправено на добро, а тъмата ще възсияе, като светлина.

Получава се, че светлината на Пурим съответства на края на поправянето и се разкрива само благодарение на някакво чудо. И затова всички празници ще бъдат отменени, освен Пурим, който се отнася към окончателното поправяне, когато цялото зло ще бъде поправено и няма да остане разлика между проклетия Аман и благословения Мордехай. И дори Аман ще се поправи на добро.

Аман – това е егото, проявяващо се, когато се издигаме от изгнанието и достигаме отдаване, заради самото отдаване, което олицетворява праведника Мордехай. Праведност – означава свойството Бина (хафец хесед). А от нея ние се издигаме още по-високо и изтриваме напълно спомена за Амалек, достигайки получаване, заради отдаване. Това вече е следващото стъпало.

Когато в човек се проявява неговия Мордехай – отдаване заради самото отдаване, точката в сърцето, той започва да се бори с желанието да се наслади, което има в себе си. Аман е внук на Амалек, т.е. стоящ от него на две стъпала. Когато Аман се поправя за сметка на Мордехай, той се приближава към Амалек на едно стъпало и му става син.

Аман, Амалек – това са все егоистически сили, клипот. Аман се разкрива в началото на нашия път, и него трябва да доведем до поправяне, отдавайки заради отдаването, което се нарича Мордехай. По този начин се изкачваме едно стъпало нагоре – на стъпалото на сина. А след това, достигаме до самия Амалек – клипата, която стои срещу получаването заради отдаването. Това съответства на Дървото на Познанието на доброто и злото.

Амалек – означава егоистическото намерение – цялото огромно желание за наслаждаване заради себе си, което човек постепенно разкрива и поправя. Аман – това е онази част от Амалек, която се отваря на входа в духовния свят, в свойството Бина. А след това се появяват още много други грешници, които са описани в Тора, и всички те – са потомци на Амалек. Само, че това потомство требва да го унищожим, ”изтривайки паметта за Амалек” – тъй като това е егоистично намерение. Естествено, че не става дума за някакви си хора или действия, а само за намерения.

Затова Тора се нарича инструкция, от думата ”ораа”. Тора е общата инструкция за правилното ни, взаимно събиране, което сега трябва да реализираме помежду си.

Баал а-Сулам ”Една заповед”: В Тора има две части: първата касае отношенията на човека с Твореца, а втората – отношенията на човека с другите хора. И аз ви призовавам винаги да работите над отношенията с другите хора. По този начин ще се усъвършенствате и в това, което касае отношенията на човека с Твореца.

Затова „светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина” – т.е., първото пряко въздействие на обкръжаващата светлина, която се усеща от творението.

Защото, всичко се намира в тази висша светлина, но според степента на своето развитие творението усеща, като че ли светлината променя въздействието си върху него. И самото първо въздействие на висшата светлина върху творението, което „се явява основата на живота и същност на творението” – се нарича светлината Хохма. Това е нещото, което напълва творението и се усеща от него като светлината на живота. Тоест, аз стоя пред Домакина и преди всичко виждам на масата цялата „храна” – източникът на живота. Без това аз не мога да съществувам, ще загина.

Но след това, когато получа тази храна и започна да живея (както се казва „Без мъка няма Тора”), аз вече мога да правя разчети за своето получаване. Затова светлината Хохма се нарича основа на живота и открито или скрито присъства във всички взаимни действия между Твореца и творението.

Дори, когато се говори за състояние, в което има една светлина Хасадим и никакво получаване, то това се нарича „почти” да се отдели от светлината Хохма. Не съвсем да се отдели от получаването, а „почти”. Така е и в нашия живот – до определена граница, до необходимото минимално ниво, което „ не се порицава и не се възхвалява”, защото е нужно само за поддържането на съществуването. Това е мярката за жизнено необходимото получаване, определяно от самото творение.

Денят на Йерусалим, Лекция на 31.05.2011

Пубкликувано на юни 23rd, 2011 на 09:28

laitman_2009-04_9136_w.jpgЛекция в аудиторията „Кабала на народа”, 31.05.2011

Когато човек започне да се замисля за целта и смисъла на своя живот – това може да се нарече начало на неговото духовно раждане. В този момент, в неговото сърце (в егоистичното желание), се пробужда точка, която го тегли нанякъде и го лишава от покой.

В него започват да се появяват въпроси и безпокойство за неща, които не се намират на плоскостта на нашия свят и неочаквано се появява допълнителна потребност да научи за нещо, намиращо се по-високо от този живот: за какво живеем, защо живеем, какво се явява източник на живота, какъв е неговия смисъл?

И в зависимост от това, как се развива тази теглеща го вътрешна точка, той започва да задава въпроси и да търси техните отговори, докато не влезе в група, където изучават науката кабала. Той все още нищо не знае за нея – седи и слуша, и засега цялата информация минава покрай ушите му.

Но все пак, тази точка го задържа и му казва, че си струва да идва, да слуша и да се интересува. И, така или иначе, той напредва. Защо това е така?

Ние учим, че ако човек се стреми към духовната цел, то нейният източник свише, оттам, където човекът трябва да стигне, въздейства върху него със светлината, връщаща към източника. Това е особена сила, която го привлича и способства за неговото развитие – и благодарение на нея, човекът напредва.

Той започва да чувства и разбира повече, преминава през много етапи: работи в група, учи, чете книгата „Зоар”, старае се да изгради отношенията си с другарите, започва да разбира, че постигането на духовното, е постигане на отдаването и любовта към ближния.

И тогава, от любовта към ближния, той постига Твореца, Боре – от думите „бо“ и „ре“ – „ела и виж”. Това свойство му разкрива висшата сила, а после висшия свят – в което, всъщност, и се състои смисъла на нашето предназначение: да стигнем до разкриването на Твореца в егоистичното желание.

Но как с това желание да постигнем разкриването на Твореца? То преминава през няколко етапа на поправяне. Цялата ни работа се състои в това да се поправим. Затова е казано: „Аз създадох злото начало (цялото сърце е злото) и създадох Тора за неговото поправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.

Така че, по време на ученето и на нашите събрания, върху нас въздейства светлината и желанието се променя. Но в по-голямата си част се променя не желанието, а точката, която води човека все по-нататък и по-нататък напред. Тя започва да придобива свойството отдаване, което се нарича „трепет”. По такъв начин, точката в сърцето, която през цялото време е тревожила човека и не му е давала покой, се превръща в чувство на трепет.

Книгата „Зоар” разделя всички наши поправяния на два етапа: първи етап – трепет, и втори – любов. На първия етап се уча от точката в сърцето да управлявам своето желание за получаване на наслаждения (със своето сърце) и тя става по-важна за мен.

Тоест духовното постижение, разкриването на Твореца и живота в духовния свят, стават за мен по-важни от наслажденията на материалния свят и живота в него. Всъщност, насочвам целия материален живот към духовното постижение, за да постигна своя духовен, съвършен, вечен живот.

И когато моята точка в сърцето придобие власт над сърцето, става постигането на трепета. Тя постига нивото на Бина (отдаването заради отдаване) или „хафец хесед“ (нищо не желаещ за себе си).

Този трепет възниква, защото имам чувството, сякаш седя върху кутията на Пандора, в която бушува огън. Изхвърля го намиращото се там зло начало, готово всеки миг да изригне навън. А аз седя, и с всички сили се опитвам да задържа затворен капака на кутията, за да не ме събори то и да изригне навън.

Затова свойството, което сега искам да придобия, за да властвам над своето его (желанието за наслаждение), се нарича „свойство на трепета”. А след като успея да властвам над всички свои егоистични желания, напълно се задържам над тях и вече не се страхувам от него, тъй като всяка негова част ми е подвластна, започвам да изваждам от тази кутия частите на желанието за наслаждение и ги превръщам в желания за получаване заради отдаване.

Това вече е нивото на любовта. И така постъпвам дотогава, докато не обърна цялото си желание в отдаване, в любов, в даряване. За това е казано: „тъмнината ще засияе като светлина”, т.е. желанието за самонаслаждение ще стане подобно на светлината. И сега, постигам съвършенството, което се нарича „ира шлема” (съвършения трепет) или Ирушалаим (Йерусалим – съвършения град).

Казано по друг начин, в духовното няма по-важно и по-поправено стъпало от това. Ние учим, че духовният и материалният свят, са паралелни един на друг. И всички сили горе, слизат от духовния свят в материалния, и ни привеждат в движение.

Нашият свят е свят на следствията, а в този свят, нас самите ни задействат, тъй като в него няма никакви самостоятелни действия – всички действия се управляват свише.

По тази причина, и в нашия свят има същите точки, които съществуват в духовния, но има разлика между Йерусалим, планината Мория, Храма, Светая Светих и земята на Израел около тях.

И в „Учение за Десетте Сфирот” учим, че след тези места, на по-ниските по духовна значимост нива, следват: река Йордан и земята зад нея (защото там дори са живели две Израелски колена), после Ливан, Сирия и цялата земя, простираща се до Вавилон.

Разбира се, най-високата духовна точка е Светая Светих (особено място в Храма), под нея е Храмът, по-нататък, все по-ниско и по-ниско са: Планината Мория, Йерусалим, земята на Израел, земята зад река Йордан, Ливан, Сирия, Вавилон и след това страните на света, между които вече няма разлика на духовно ниво.

Висшата сила слиза от различни нива на духовния свят и се разпространява по целия материален свят – и съгласно това, ние усещаме нейното въздействие на различни негови места. На всички е известен фактът, че много хора, които посещават Йерусалим, преживяват необичайни усещания – душевно вълнение и възторг. Този град е особен и се намира на особено място.

Но в сепента, в която в него е присъствала светостта, в същата степен сега, той се намира в разруха и мръсотия. И ако поправим себе си, ако се обединим, то свише върху нас ще въздейства добрата сила и Йерусалим ще бъде отново изграден, т.е. тези места ще бъдат управлявани от светлината – от положителната сила.

Това означава, че хората ще започнат да се обединяват и ще почувстват, че са длъжни да бъдат свързани помежду си, да станат по-близки и да се обикнат.

Знаем, че градът е съществувал още преди синовете на Израел да завоюват тази земя. Цар Давид купил това място и цар Шломо(Соломон) започнал да го изгражда. После станало завоюването на Йерусалим от Навуходоносор, разрушаването на Първия храм и излизането в 70-годишното вавилонско изгнание.

И при завръщането в Йерусалим, бил построен Втория Храм, който просъществувал около 300 г. и бил разрушен. Всички тези етапи били изначално известни на кабалистите – те разбирали, че трябва да преминем през тях.

Още Авраам е казал: „Знай, че твоите потомци ще бъдат в изгнание”. И ние трябва да преминем през тези четири етапа, съгласно четирибуквеното име АВАЯ (йуд-кей-вав-кей): четирите изгнания и четирите освобождения. Затова, в навечерието на последното освобождение, Йерусалим все още се намира в разруха. Надяваме се, че ще успеем да окажем влияние на висшата сила, за да може върху това място да въздейства добрата сила/светлината, а също така, че ще бъдем в състояние да го възстановим правилно.

И тогава, всички нечисти сили ще напуснат това място и то ще бъде предназначено само за хората, които се обичат помежду си – както трябва да бъде при пълното освобождаване или при съвършения трепет. Така че, това въздействие преди всичко трябва да се реализира в Йерусалим.

В своята статия „Последното поколение”, Баал а-Сулам пише, че всички бъдещи битки ще бъдат за Йерусалим. Пророците, които предвидили различни беди, в това число и войната между Гог и Магог, са предсказвали, че и тя може да бъде разпалена около интересите за Йерусалим. И тъй като на това място действа най-голямата духовна сила (положителна или отрицателна), то разбира се, именно там ще стане цялата битка.

Земята на Израел се намира в сърцевината на света, а Йерусалим – в сърцевината на земята на Израел. А Храмът – в сърцевината на Йерусалим, а Светая Светих – в средата на Храма, и Ковчегът на Завета – в средата на Светая Светих, а пред Ковчега е Крайъгълният камък, върху който е създаден света (Мидраш Танхума, Кдошим, 10).

Наричат Йерусалим сърцето на света, а в душата – сърцето на човека. Тоест желанието на човека се нарича Йерусалим и в него има разногласие. Иначе казано, човекът включва в себе си желанията на народите на света и желанията на народа на Израел – и едните искат да властват над другите.

Тоест има сърце и точка в сърцето, която се нарича Исраел (яшар кел) – право към Твореца.

Излиза, че вътре в сърцето, наречено Йерусалим, желанията се карат и се противопоставят едно на друго, а в крайна сметка, никое от тях няма власт. И, така или иначе, никое не може да постигне съвършенство… (от трудовете на Рабаш).

Цар Давид е казал: „Йерусалим е построен като град, който е съединен заедно” (Псалм 121). Тоест благодарение на обединението на народа на Израел и пробуждането в любовта и трепета, Йерусалим ще бъде възстановен (Книга на раби от Израел, Адмор от Кожниц).

Иначе казано, няма да ни помогне довеждането на тайландски работници, набавянето на блокове и започването на строежа – така не се изгражда Храм. Той може да бъде построен само, изхождайки от онази форма, която се намира в нашето сърце. Дори не знаем, как трябва да Го построим, тъй като всеки Храм има различна форма.

Първият, Вторият и Третият Храм са имали различна форма, защото представляват различни духовни стъпала. И затова, докато вътрешно не постигнем стъпалото на Третия Храм, не бива да Го строим. Можем да построим сграда, но тя няма да бъде Дом на Светостта.

Въпрос: Има ли особено духовно значение Стената на Плача в сегашната й роля като място за масова молитва и предаване на бележки с молби?

Отговор: Това е чисто външно явление, почит към онова, което е останало от някакъв период. Разбира се, става дума не за самия Храм, нито за неговата структура, нито за „светая светих” – това е просто символ. Трябва да разберем, че не се обръщаме с молитва към добрата сила, намираща се на някакво място, а искаме да поканим тази сила да ни управлява.

По тази причина, точно това място е място на клипа – нечистата сила, и намирайки се там, трябва да се постараем да намерим в своето сърце светостта, любовта към ближния. Ако хората, живеещи в Йерусалим, искаха да се променят малко по посока на сближаването, единството или поне да се постараят да привлекат висшата сила, за да ги обедини помежду им, несъмнено щяхме да видим друг Йерусалим и друг Израел.

В едно от своите писма, Баал а-Сулам пише: „…тъй като вече поработих върху себе си за Твореца, за да Му служа във всичко, което намеря. Няма такава тежка работа в света, която би била невъзможна за мен, в името на славата на Твореца, напротив, обичам винаги и търся по-големи усилия за Негово удоволствие, и свидетелство (за това) е, че съм избрал място за моята работа в Страната Израел, където, както е известно, властта на ангела на смъртта е най-голяма, и нещо повече – в Йерусалим, където дори великият Ари, да ни защитят неговите заслуги, се е страхувал да открие свой Бейт Мидраш (училище), както е известно,… а също събрах знатни (ученици) в своя Бейт Мидраш (училище)… и от всичко това ще разбереш, че не бягам от работата, а всичко зависи единствено от теб! И помни това винаги”. (Писмо52, 1928 г., стр.151)

Йерусалим е много тежко място за хората, които се занимават с духовно извисяване. В крайна сметка, Баал а-Сулам също е бил принуден да изостави Йерусалим и е заминал първо в Яфо, после в Тел Авив, а след това – в Бней Брак.

Въпрос: Имат ли учениците в кабалистичния център в Йерусалим особена роля?

Отговор: Разбира се! Сега става ясно, че това е особена кабалистична група, която трябва да донесе на този град любов, единство, готовност за взаимни отстъпки и съединяване на сърцата. Да създаде единно сърце! Да усети трепет: ще мога ли да се обединя с другите със сърцето и душата си, като един човек с едно сърце, защото това е условието на духовния свят, и над него да почувствам взаимната любов, когато всички усещат общото желание – едно сърце. Спазвайки това условие, дотолкова пробуждаме висшата сила, че постигаме духовния Храм.

Въпрос: Да бъдеш жител на Йерусалим, вътрешно състояние ли е или географска принадлежност? Виждам, че дори моето семейство се държи в Йерусалим по напълно различен начин, отколкото в Тел Авив.

Отговор: Това е много специфичен град, който оставя в човека дълбоки следи. Усеща се, че човек е от Йерусалим – не знам дали това е добро или лошо.

Въпрос: Каква е ролята на клипа?

Отговор: Клипа съхранява плода. Клипа е особена сила, която се управлява от Твореца. Докато не станем способни правилно да използваме предназначената за нас светлина, клипа ни отделя от нея.

Въпрос: Какво означава фразата от Псалмите: „Ако те забравя Йерусалим, нека изсъхне десницата моя. Нека залепне езикът ми към гръкляна, ако не те помня…”

Отговор: В дадения случай, Йерусалим олицетворява целта на творението, „съвършения трепет” – монолитния съсъд. Когато постигнем нивото Бина – това се нарича „трепет”, а когато, през стадия Хохма се издигнем до нивото Кетер – това се нарича „съвършен трепет”. Тоест, светлината хасадим се напълва със светлината хохма, и в съсъда, който се отваря за получаването на светлината, се намира и светлината хасадим, и светлината хохма – това се нарича „отново изградения Йерусалим”.

В книгата „Зоар” е казано: „Създал Творецът долния Йерусалим, Малхут, по подобие на висшия Йерусалим, на Бина. И направил стените на светия град и неговата порта. Влизащият не може да влезе, докато не се отворят портите, издигащият се не може да се изкачи, докато не бъдат поправени стъпалата, водещи към тази стена. Кой може да отвори портата на светия град, и кой може да поправи стъпалата към стената? Това е раби Шимон, син на Йохай, който отваря портата на тайната на мъдростта (хохма), и той поправя висшите стъпала.” (книгата „Зоар”, главата Бо, пункт 126)

Въпрос: Било ли е строителството на Първия и Втория Храм следствие от духовното ниво, на което се е намирал народът на Израел, и явява ли се това задължително условие за изграждането на Третия Храм?

Отговор: Безусловно. Всичко, което става в този свят, първо трябва да се случи в сърцето на човека! Това се отнася и за разрушаването на Храмовете. 70 години преди разрушаването е било известно, че то ще стане – светостта изчезнала от сърцата и вместо нея се появила безпричинната ненавист.

Същото се случило и при излизането (издигането) от вавилонското изгнание след събитията на Пурим (историята на Мордехай и Естер). Знаело се, защо и как народът на Израел ще се върне на земята на Израел и ще се издигне, съпроводен от пророците. Тяхното сърце било поправено само на нивото на Втория Храм – нивото хасадим.

След египетскто изгнание, народът на Израел построява Първия Храм и се издига до нивото мохин де-хая, после пада във вавилонското изгнание и след 70 години се издига до нивото на Втория Храм, а след това отново става падане в клипа, и след 2000 години – издигане до нивото на Третия Храм.

14.png

Рис.1

На езика на кабала, това може да се изобрази така: от нивото малхут става издигане на нивото бина – това се нарича „трепет”, а после още по-високо издигане до нивото кетер – това се нарича „съвършен трепет” – Йерусалим (ира шлема). Тоест, в процеса на постигане на съвършения трепет има три нива – това са Първия, Втория и Третия Храм.

Въпрос: Съвършеният трепет е съвършено състояние. По какъв начин, съвършенството се съчетава със страха?

Отговор: В книгата „Зоар”, в главата „Пкудин де орайта“ е казано, че трепетът, страхът са „пкуда кадма“ (най-първият закон на мирозданието), първото условие за издигане от нивото малхут, на нивото бина. Аз придобивам свойството отдаване – хафец хесед - и спазвам закона на първата съкращаване – Ц”А, тоест не работя със своето желание за наслаждение, удържам го – сякаш седя върху капака на кутията на Пандора, внимавайки да не се отвори. Това е нивото на трепета.

А след това, вземам този съсъд на отдаването и цялата малхут – съсъда за получаване, издигам тези съсъди и формирам свой съсъд, който получава, за да отдава – и тогава се напълвам с цялата светлина, заради отдаване. Това се нарича съвършенство.

2.png

Рис.2

Въпрос: Каква трбва да бъде нашата подготовка за конгреса по време на празника Шавуот?

Отговор: През последните дни, няколко пъти говорих за значението на празника Шавуот. Това е най-важният празник, защото няма по-високо състояние, от получаването на Тора – средството, с помощта на което, човек може да се издигне от животинското ниво, на нивото Човек.

Можем да се поправим в мащабите на цялото човечество, да преодолеем преградата между този свят и духовния, и да живеем в двата свята, придобивайки съществуващите в природата вечност и съвършенство.

Всъщност, нямаме избор и много скоро това ще стане ясно на хората. Ако не тръгнем сами, с помощта на Тора, тогава ще ни поведат ударите на природата, които вече започваме да чувстваме. Сега се намираме в началото на общата криза, която е глобална, интегрална и обхваща всички сфери. Затова, върху човека от всички страни се стоварват проблеми, и без методиката за поправяне, която му е дадена тогава, и му се дава ежедневно, той се оказва в положението на безсилно изтребвано животно, което не знае какво да прави със себе си – изпитва ужасни мъки, без да разбира причината.

А ние сме получили обяснение за ставащото с нас: къде се намираме и защо в преминаваните от нас процеси трябва да се включим в състоянието, наречено „този свят”, а после да преминем през останалите етапи на развитие. Защото реалността, която усещаме сега, се явява само малка част от нашето развитие.

На всичко това ни учи Тора. Освен това, тя дава възможност да съкратим времето за нашето развитие и да се чувстваме комфортно в този процес, да се опазим от ненавистта и саморазрушението.

Сега много хора са обезпокоени какво ще се случи с тях и с целия свят. Преди няколко дни имаше публикация, че Дания също се е оказала във финансова криза – както Испания и Гърция преди това – и тази верижна реакция не е възможно да бъде спряна.

Но когато хората получат обяснение (към което нямам нищо да добавя) за това, че тяхното състояние не е случайно, а изхожда от природата, която ни води към висшето духовно стъпало, и че от този момент нататък, можем да използваме методиката на Тора – то това буквално ще озари техния живот. Те ще знаят какво да правят, как да се държат по-нататък, а няма да стоят объркани – откъде ми се стовари всичко това и защо?

Затова Тора, която е дадена на човечеството чрез народа на Израел, се явява спасение за човечеството и при нас няма по-важно събитие от нейното даряване. Всички останали празнични дни са резултат от използването на силата на Тора, в процеса на нашето издигане: Рош а-Шана (Началото на годината), Йом Кипурим (Съдният ден), Сукот, Песах, Пурим и т.н.

Шавуот е най-важният празник, но той е много скромен, почти не може да бъде усетен. Основен негов атрибут е млякото, като символ на отдаването. А всичко останало зависи от нашата реализация – как ще вземем силата на Тора и ще се поправим.

Затова, тук няма нищо особено свише: дали са ти подарък – използвай го. Тогава, твоят празник ще бъде Края на поправянето, ти ще постигнеш пълното обединяване.

За това свидетелстват условията за получаване на Тора: „да бъдат като един човек, с едно сърце”, да желаят да се издигнат над ангела на смъртта, да обкръжат планината Синай, т.е. да разкрият ненавистта. За всички тези символи, ние говорим ежедневно.

Въпрос: Трябва ли всяка група да дойде на празничната вечер като едно цяло?

Отговор: Разбира се, това е желателно – в зависимост от състоянието на групата. Мисля, че всички наши ученици не трябва да изпускат такава възможност. Защо тогава правим срещата? Какво искаме да получим от нея? Например аз, по природа избягвам мероприятията, обичам своя ъгъл и искам да не ме безпокоят – необходими са ми само книги и компютър.

Но духовната реализация става чрез обединение. Защото изначално, съсъдът/кли е бил като една душа, един „човек”. Той се разбил на парчета, на части, а ние трябва да ги съединим – от множеството желания да стигнем до едно. За сметка на това, придобиваме разкриването на Твореца, светлината – в особено, поправено сърце.

Затова, обединяването по време на вечерите на единството е много полезно, особено в такова специално време като навечерието на празника Шавуот. Ние интензивно се готвим за това мероприятие – изучаваме материала на уроците, говорим помежду си за неговата важност.

И ако човек се намира в такова обкръжение няколко часа, то това разбира се, много силно му въздейства, пробужда го, тегли го. Такава вечер дава по-голям напредък, отколкото няколко месеца учене. Така че, присъствието е много желателно – аз настоятелно го препоръчвам.

Въпрос: Казахте, че на Шавуот получаваме Тора. Всъщност, нашата роля е да разкрием този подарък, т.е. да използваме светлината. За тази цел, трябва да искаме обединение. Това ли е използването на подаръка?

Отговор: Абсолютно вярно. Никакво друго искане не може да има, защото просто няма такова. В природата не съществува друг проблем, освен нашето обединение. Всички беди, проблеми, неудовлетворението, усещането за празнота и безсилие – по отношение на здравето, уважението, изобилието и т.н. в нашия свят или по отношение на висшите светове, изхождат само от липсата на връзка.

Затова, за нас е необходимо да искаме силата на обединението. А всички останали молби са напразни, защото висшата светлина е готова да изпълни само едно действие – да ни съедини. Много хора молят, плачат, молят се – това не помага, защото няма отговор свише..

Въпрос: Как да събудим интереса на хората, които нямат точка в сърцето, за да дойдат на срещата?

Отговор: Това не е важно. Много хора, вече чувстат важността на тази среща – съгласни са, че това е правилната методика. Тя е описана от кабалистите в много книги – струва си да прочетеш какво пише в тях. Защото ние не говорим нищо за себе си, а само разкриваме Тора пред народа на Израел. Искаме хората да научат какво е вътрешното съдържание на Тора, заложената в нея светлина, способна да поправи нашите желания и да ни обедини.

Затова, днес не е важно, дали човекът има или няма точка в сърцето. Ако той има точка в сърцето, то целта го примамва напред, привличайки го към себе си. А човекът без точка в сърцето, вече чувства, че нещастията и кризата го тласкат отзад. Затова си струва да дойде – тъй като обединението се явява решение за всеки проблем.

В „Предисловие към книгата „Зоар“”, Баал а-Сулам пише, че всичко отрицателно в нашия свят се случва само, защото сме отделени един от друг. И само, благодарение на съединението, което става с помощта на светлината, ние се удостояваме с благополучие във всичко. Повече няма какво да направим. Тоест вместо да се молиш за здраве, радост, богатство, моли се за съединение – това ще разреши всичките ти проблеми.

Въпрос: Само хората с точка в сърцето ли трябва да се съединят или цялото човечество?

Отговор: Цялото човечество трябва да се издигне към стъпалото на съединението. Казано е: „Всички ще Ме познаят, от малкия до великия, защото Моят дом ще се нарече дом за молитва за всички народи”.

Въпрос: Думата „емет” (истина), на иврит се състои от три букви: „алеф“ (א), „мем“(מ), „тав”(ת). Аз разшифровам това, като първите букви на думите: „отговорност”, „същност”, „предназначение”. С други думи, трябва да изпълним възложената ни функция с пълна отговорност. Как да разберем, в какво се състои тази функция?

Отговор: Написано е, че трябва да станем „царство на свещенослужители и свят народ”.

Продължение на въпроса: Но как да разбера, какво точно трябва да направя, за да се отнеса към това с цялата отговорност?

Отговор: Всеки трябва да изпълни част от онова, което е възложено на всички. „Алеф” е първата буква от азбуката, „тав” – е последната, а буквата „мем” е нивото на Бина, свойството отдаване, което съединява началото и края.

Продължение на въпроса: И все пак, какво трябва да искам всеки ден?

Отговор: В резултат на съвместното изучаване на науката кабала с хората, които искат да я реализират, всеки човек трябва да разкрие своята душа, духовния свят. Това означава, че той трябва да се обедини с тези хора и да демонстрира това единство пред целия свят. В това се състои функцията на всеки човек.

Въпрос: Как трябва да се държа на конгреса, за да покажа правилния пример на хората, които не се занимават в нашите групи? Как да не ги отблъсна?

Отговор: Всеки трябва да се държи в съответствие със своя характер, но сдържано, солидно – да не се хвърляме в обятията си, да не изразяваме своите чувства в толкова буйна форма. На човека, който гледа отстрани, това може да се стори странно – сякаш присъства на нечия сватба.

Въпрос: Могат ли на този конгрес да участват деца?

Отгавар: Да, това е семеен празник.

Получаването на Тора се отнася основно към вътрешната Тора, облечена в нейната външна част. Вътрешната част на Тора се нарича имена на Твореца и това означава, че общото име на Твореца е Добър и Творящ Добро. А тъй като Творецът дава множество наслаждения, включени в понятието „да наслади творенията”, то Тора – това са имената на наслажденията. (Рабаш, Послание 41)

Ние не разбираме, че причината за всички беди се крие в нашата разединеност, а добрите, хубавите състояния произтичат от обединението помежду ни. Това изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот”. Там има такава много важна тема – буквално повратен момент в духовното развитие, който е станал в духовните светове, още преди възникването на нашата Вселена и зараждането на човека. Става дума за разбиването на съсъдите.

Общото единно желание, запълнено със светлина, се разбило на множество парчета. При това, цялата светлина изчезнала, и във всяка от разбитите части останало само малко светене – „киста де-хаюта“ (искрата на живота), което й дава живот. Именно в такова състояние съществуваме.

Дават ни само малко усещане за живот. Така ще бъде, докато не започнем да се пробуждаме и не се обединим помежду си. И колкото по-трудно ни е да постигнем обединението, защото не се приемаме един друг и заради отхвърлянето – толкова по-силно „ще се разгори” в нас Висшата светлина. Тази съпротива на обединението, това отблъскване помежду ни, действа на принципа на резистора (съпротивлението) в електрическата верига. С други думи, Висшата светлина ще направи опит да преодолее тази съпротива.

Човекът трябва да се стреми да се удостои с вътрешната част на Тора. Тогава ще можем да почувстваме всички онези блага, които ни е обещал Творецът. Тогава, ако кажем: „Ти си избрал нас”, това означава, че вече усещаме придобиването на цялото благо, с което сме се удостоили. Затова се наричаме „царство на първосвещеници и свят народ”. (Рабаш, Послание 47)

Тук, вече става дума за нашата функция по отношение на целия свят. Трябва да разберем, че всичко, което се случва с нас, е предизвикано от това, че не изпълняваме своето предназначение. И работата съвсем не е в това, дали сме добри или лоши. Можем да бъдем по-добри от всеки друг народ, но разчетът се прави в друга посока.

Към нас се предявяват съвсем различни изисквания. Ние трябва да станем „царство на първосвещеници и свят народ”. Затова, ако другите народи бяха като нас, възможно е при тях всичко да се развиваше по-добре. А при нас – не.

Защото, съгласно своето предназначение, ние трябва да се обединим заедно, да покажем на целия свят методиката за това обединяване и неговото ниво. Нас ни оценяват само по този критерий. Затова ни преследват нещастията и сме виновни за всички беди по света.

Ако другите народи ги оценяват просто по това как се погаждат помежду си, то към нас предявяват духовни искания. Намираш ли се в любов към ближния? Издигнал ли си се над своето его? Съединил ли си се с другите? Привлякъл ли си светлината, връщаща към източника? Напълнил ли си се с нея? Явяваш ли се пример за останалото човечество? Носиш ли му методиката за поправяне? Реализира ли с твоя помощ човечеството тази методика? И ако не – ти си лош.

А ние, през цялото време искаме да приравняваме себе си към останалите народи. Това няма да стане. Да се надяваме, че много скоро ще го разберем и ще изпълним онова, което ни е възложено. Баал а-Сулам пише, че връщайки се на земята на Израел след последното изгнание, ние сме получили подарък – възможността да се развиваме духовно, да стигнем до Края на Поправянето. Разкрила ни се е науката кабала, получили сме книгата „Зоар” с Коментарите Сулам. И както казва той, това са признаци, които очевидно показват, че стоим на прага на освобождението. Всичко зависи само от това, дали ще реализираме своето предназначение.

Баал а-Сулам е написал това още преди 60-70 г. А ние, все още не сме помръднали от мястото си. Затова нашето положене не става по-добро. Да се надяваме, че това ще се промени.

Въпрос: Казвам се Шалом (ивр. „мир”). Означава ли това, че моята функция е да доведа всички до мира?

Отговор: Имаш красиво име. А що се отнася до това, „да доведа всички до мира”, така трябва да направи всеки човек, независимо как се казва.

Човекът получава имена, в съответствие с нивото на своето духовно постижение. Издигайки се отдолу нагоре по духовната стълба, ние всеки път получаваме друго име. Всяко от стъпалата, на което се качваме, се нарича с общото име АВАЯ.

Когато това общо име приеме вътре в себе си определена порция светлина, изразява себе си чрез отдаване и любов към другите, то неговата гематрия – сборът от светлините и желанията, които участват в това действие, формират структурата на името на даденото стъпало.

Така например, на едно от стъпалата, ти ще се наричаш Гилад, после Моше, след това Яаков. И твоето име – Шалом, също се намира сред тези имена.

Въпрос: Какво трябва да направим, за да получим Висшата светлина на предстоящия конгрес?

Отговор: Само да се съединим помежду си – няма никакво друго действие. Защото, ние се намираме вътре в някаква система, и ако, устремявайки се един към друг, се съединим помежду си, тогава ще разкрием всички Висши светове.

С други думи, ако отново съединим системата на нашата взаимна връзка и се стараем да задържим това съединение, то на мястото, където се намираме, тоест именно вътре във връзката между нас – ние разкриваме Висшата светлина или Твореца.

Всеки от нас, един вид остава сам, тоест в своето кли/желание, но съединявайки се с другите, заедно с тях разкрива духовния свят. При това, степента на неговото разкриване зависи от нивото на съединението между нас. Това може да се изобрази във вид на концентрични окръжности, които се наричат „светове”: Асия, Ецира, Брия. Ние постепенно, все повече и повече се съединяваме помежду си – и в резултат, ставаме едно цяло.

31.png

Рис. 3

Пътят на всеки от нас към тази точка на пълното съединяване помежду ни, тоест към Края на Поправянето, се състои от 125 стъпала.

Значи, да постигнем духовното можем само, по пътя на нашето съединяване един с друг. А хората си мислят, че духовният свят се намира някъде зад пределите на нашата Галактика, на този свят и т.н. Но всъщност, той се намира вътре в нашите сърца. Защото науката кабала, се нарича вътрешна част на Тора.

Въпрос: Как да постъпи човек, който не се чувства комфортно сред огромно струпване на хора? Как да му обясним, че си струва да дойде на конгреса?

Отговор: Участвайки в такова събитие, човек икономисва много месеци работа по своето поправяне. Защото там се намират много хора, които се стремят да се съединят помежду си и вътре в това съединение се проявява много мощна сила.

Ако съм макар и малко възприемчив, ако съм се подготвил да бъда в това поле, то впечатлявайки се от него, поемам от него тази сила.

Нека този човек прочете статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”, където се говори за влиянието на обкръжението. Именно това помага на човека да се издигне в духовното. Само въздействието на обкръжението!

Обкръжението е като майчината утроба, към която се прикрепям – и така раста. Обкръжението е всичко! Защото аз, само със своите сили, съм единствено точка в сърцето. Точка! Тя няма никакъв обем, в който бих могъл да усетя духовния свят – и никаква сила. Излиза, че моето духовно напредване става само благодарение на това, че получавам подкрепа, желание и жар от своето обкръжение. Затова, много е жалко да се пропусне такова събитие.

Когато аз самият отивам на някой конгрес, старая се, доколкото е възможно, да се включа в останалите, за да могат те да ми въздействат. И съвсем не е важно, че те все още са „малки”, а аз съм дошъл да ги уча. Защото, аз се опитвам да проникна в тяхната вътрешна същност, а самите те, дори не подозират за онова, което става.

Но там, вътре, те са съединени помежду си, и прониквайки там, аз разкривам тази тяхна вътрешна връзка – и така напредвам.

Вземете пример от мен. Не бива да пропускате такива събития! Особено, ако това се случва наблизо – жалко е да пропуснете възможността да развиете своята душа.

Въпрос (от Мексико): Как можем да се съобединим, ако по време на конгреса трябва да ходим на работа?

Отговор: Можете да гледате как е протекло събитието – по-късно, на запис. Да го кажем така: общата система е направила корекция. Затова, няма никакъв проблем.

Мнозина са писили за "еврейския" заговор срещу света, срещу империализма, срещу насилието и пр..

От римско време "евреите" се опитват да се противопоставят на всичко това, за да спасят народа си, вярата си, за да оцелеят, но действията им са изцяло старозаветни - "око за око, зъб за зъб", т.е. те действат в отговор на злото, чрез зло, типично по наполеонски - премахват един империализъм, като съграждат "друг" империализъм, в който те са на върха, сиреч своя империализъм и пр. и пр.

Влиянието на "евреите" върху държавните политики и устройство е известно отдавна - болшевишката революция, властта над Европа, срещу която Хитлер и компания въстана.

Днес "евреите" ръководят САЩ, Великобритания, ЕС, ООН, НАТО...

Чрез различни методики се подготвя не на последно място изграждането на Третия Храм, а за това е нужно да се обезсили целият ислямски свят, за да може да бъде съборена джамията, без да има кой да противостои на въпросното.

Още по времето на Египет и Вавилон, евреите се показват като най-способни за световно/държавно управление. Именно поради това мнозина от управляващите, в лицето на фараони, царе, монарси, и днешни държавници се противопоставят на този тих империализъм и тъй егоизтичните желания са изправят срещу егоизтичните желания.

За радост се намират и истински евреи, дори и в Израел, който живеят в Любовта, чрез което има голям шанс света да се подреди по съвсем друг начин.

Ето едно "пророческо" виждане, макар и първопричината да е "монтирана" другаде:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каббала - "изпълване със Светлина възвръщаща към Твореца"

Името на
Яков
по късно е променено на
Исраел
. Името 
Исраел
е изместило "
иври
".

Йудим
– това е името  на едното от колената на племето
Исраел
които са потомците на Йуда – сина на Яаков.

Тук ще направя допълнителни разяснения, защото съм убеден, че е нужно.

 

Защо твърдя, че "иудеи" (йехуди) и "евреи" (иври) са до голяма степен синоними, но в същото време имат своите различия?

 

Защото местоположението на тези качества в човека е различно до някаква степен, но и еднаква, с оглед значението.

Кой преминава (иври) и какво се преминава?

Преминава се от едно състояние на душата (желанието) - в друго.

 

Има 5 основни състояни, през които се преминава (иври) и те са скриването/разкритието на Твореца, като също така се и еквивалент на 5-те (10-те) Сефира.

Скриването на Твореца (съкращаването на Светлината) следва в този ред:

0>1>2>3>4

 

Пет състояния!

 

0 -*

1 - отдаване зарад самото отдаване

2 - отдаване зарад получаването

3 - получаване зарад отдаването

4 - получаване зарад самото получаване

 

Без изпълващата и поправяща Светлина жаланията (5-те) остават неосъществени, непоправени:

0 - желание за Сливане с Твореца

1 - желание за знание/познание

2 - желание за власт

3 - желание за богатство

4 - желяние за първичното (животински - храна, секс...)

 

0 - Кетер

1 - Хохма

2 - Бина

3 - Зеир Анпин (наричан още "Тиферет" съдържащ 6 Сефира от Хесед до Йесод)

4 - Малкут

 

Кетер + Хохма + Бина + Заир Анпин + Малкут = 10 Сафира

 

Та, от Хохма тръгва Авраам. Душата тръгва да преминава (иври). Шефа* я води! :-) Тоест получава някакво по вид повдигане, напълване със Светлина, искра някаква.

Авраам "отидава" до Малкут (попадане в Египет) и чрез Светлината го "повдига", което повдигане е свързано с установяване в Хаанан. Там, в Хаанан започват да се "раждат" поколенията, като по дясна линия (по обещание) те са - Иисак, Яков (Израил), ог който се раждат 12-те (13) сина, образуващи 12-те колена та Ираил (13). От които един е продаден в Егепет за роб от 10-те. И тъй, след още много премеждия целия народ Израил попада в Егепет, където в последствие робува, докато не се ражда Моисей (Изход, чрез Моисей). Малкут, след "40 години лутане в Пустинята" стига до Тиферет (Зеир Анпин) отново и там се осъществява "настаняването" и изграждането на "Събранието Израел".

 

Какво значи "Събранието Израел":

Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „
Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас
“.

 

Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

 

М. Лайтман

 

Тоест Събранието Израел - това е групата (Адам Ришон), а когато липсва обединениета на тази група във взаимно отдаване тя се дели на 12 (13) колена Израилеви.

Едва след като тези 12-сет (13) колена Израилеви съумеят да осъществят по между себе си правилна взаимовръзка, едва тогава се случва въпросното "йехуд", или иначе казано Събранието Израел.

Което някои кабалисти оприличават на 12-те прости букви от алфабет, които са еквивалентни на 12 от 32 Пътя Господни, изобразени в зелен цвят: http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/551116_461670677225796_696014624_n.jpg

 

Когато се осъществи правилната връзка, във взаимно отдаване, по между 12-те, тогава се случва явлението "Право към Бога", което не е пълно Сливане с Твореца, а е все още стремеж към това, защото все още нещата се случват на ниво Зеир Анпин, т.е. образно казано Малкут се е издигнал до Зеир Анпин, но все още не е се е възвърнал в Кетер, следователно преминаването (иври) продължава.

 

Стария Завет завършва точно тук - в упражняването на правилна взаимовразка, т.е. в опит за отдаване.

Именно тук, в Зеир Анпин и по-точно в Сефир Тиферет (Йерушалим) се строи Храма, на основанието на заповедта "Възлюби ближния както себе си.", който Храм биде "разрушен" от състоянието "Вавилон", от кривината, която е все още в човека.

Събранието Израел попада във Вавилонски плен!

 

След това, след "плена" се строи Втория Храм, който лежи на закона "Не причминяй вреда на другаря си." и който Храм е с много по-слаб блясък от Първия Храм.

Тъй Свършва СЗ - в очакване на Разкриването на Твореца, което е в следствие на правилната взаимовразка, в следствие на възлюбването, на спазването на Тора (друг е въпросът, че Тора/Закона никой не може да спази сам по себе си и именно поради тази причина е речено - "Няма праведен ни един." и точно паради тази причина Бог обещава и дава Спасител, който да избави, който да поправи душата и да "възвърне" Малкут към Кетер, а сиреч това става чрез Светлината, която възвръща към Твореца):

... и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас...

[/indent]

Какво казва Зоар по въпроса за 12-те (13-те)?
(груб превод от руски език)
:

 

Въпрос:

Какво означава Роза?

 

Отговор:

Това е (

събранието, църквата

) Израил, т. е. Малкут... Както розата има бодли, червено и бяло, тъй и

в Израил съществува Закон и Милосърдие

. Както розата има

13 листенца

,

така и Израил се състои от

13 вида милосърдие

,

окражаващи го от всички страни

...

 

[/indent]

Зоар; Роза 1-2; Раби Хизкия

 

"
окръжаващи го от всички страни
" - това са 12-те около Тиферет (
Ейрушалим, Храма, сърцето в човека
).

12 (13) "венчелистчета".

 В Израел 12-те (13) се делят на 2:10, като това са различни форми на Милосърдие (
цветовете на розата
) и Строгост (
бодлите и
). "
цветовете
" и "
бодлите
" - това е друга много подходяща алегория.

 

Когато у човек се случи явлението "
Право към Твореца
" (
йехуд
), след като у него желанието/дашата е еволюирало/а до известна степен, преминавайки през нужните нива, което означава, че у човека сърцето не е разпиляно в желанията си - 12-те (
13
) колена са посигнали "
правилната взаимовръзка
", тогава човекът, навлизайки в
Шаббат
(
прекратява деятелността, сиреч всички останали желания, с изключение на едно - желанието за Сливане с Твореца
,
са преодоляни
), освещавайки 7-мия ден, попада в "
Божието успокоение
", в "
Божията Почивка
" (
Айн
).

 

Едва тогава е възможно същия този човек би могъл да съзре Светлината излизаща от Твореца (
Айн Соф
), която се нарича "
Спасител
" (
Йехошуа -
 
Спасява; Е Спасение
) и която има силата да поправи душата и да я възвърне към Бога, чрез изпълване (
каббала
), или иначе казано - чрез изобразяване/вселяване в самия човек, в сърцето му (
Тиферет
) на първо време.

 

За да има изпълване (
каббала
) обаче, е нужно да се освободи пространство, т. е. да се осъществи "
отдръпване на егоизма
".

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората обикновено живеем в материалния свят и разполагаме с материални умове, т.е. с умове, които са вперили поглед в материалното, в повърхностното, които умове са обханати от разни такива обикновени и мимолетни тревоги и желанийца.

Въпросните желания, според Каббала се делят на пет основни вида:

- животински/първични (храна, сън, секс,...)

- желание за богатство (пари, имущества...)

- желание за власт

- желание за знание (което в по-висшата му форма е желание за познание)

- желание за сливане с Твореца/за Духовна Светлина

 

Та, хората се намираме предимно в материалното, където сме обхванати от материалните желания, а те са гореизброените без желанието за Духовна Светлина.

Материалния свят, според Каббала, е еквивалент на Сефира Малкут, който е наречен още "Царство" и който до не малко степен резонира с разбирането за "Ад", защото именно в това царство е най-концентрирано страданието.

И тъй, докато ние сме роби на четирите вида желания (без последното желание за Духовна Светлина), то неизменно в нас ще съществува страдание, което е породено от празнотата, защото тези неща, които в заблудата си желаем (четирите вида желания) не могат да задоволят и изпълнят душата ни, дори и осъществени да са, именно поради тяхната нетрайност. Следователно ние търсим още, и още да придобиваме храна, секс... пари, имущества, власт, знание, за да можем евентуално да задоволим душевната си потребност.

Желанието да подсигурим, да се запасим с това, или онова, произлиза от страха ни и от неведението ни.

Страданието е точно тук - дори да получаваме някакво по вид задоволяване на тези желания, то това задоволяване не е на абсолютно ниво, защото въпросните желания са свързани с нетрайности и нашето страдание, не изгасва, макар имайки временно това, от което си мислим, че имаме нужда.

Дори "имайки" ние страдаме, защото това не е истинско имане, не е истинско запълване и насищане на душата.

 

Бог е сътворил Творението именно по този начин - да не може то да се задоволи с нетрайности, с повърхностни неща.

Дори да имаме (храна, секс, богатство, власт и знание) то пак оставаме нещастни и търсим още и още и се съпротивляваме и безчинстваме, за което будистите казват, че умът ни е станал толкова наудовлетворен, че нещата опират до желания свързани със серийни убийства, със самоубиства, със садомазохизъм, педофилия и некрофилия, с хомесексуализъм, с какво ли, в търсене на въпросното насищане. Това е същината на цялото ни страдание.

Виждаме нещо, което сме нямали и казваме: "Това е! Това търсех, това ще ме насити." и хоп, пристъпваме към действия целящи неговото придобиване, твърде често без да подбираме средства (лъжи, противозаконно присвояване, убийства и пр.), а когато го придобием, тогава разбираме, че то не е търсеното от нас и че не може да бъде.

Този процес се нарича "опитност".

Накрай имаме толкова много опитност, че ни просветва - разбираме, че това което търсим всъщност можем да намерим някъде другаде - в собственото си сърце, на първо време - в нашето собствено отношение към света.

Тогава ние си казваме: "Стига толкова! Нищо не се получава и аз не мога да живея вече по този начин.".

Това е моментът на обръщането - когато разбираме, че нашето щастие зависи от това, което излиза от нас самите, а не от това, което искаме да придобием към нас.

Разбираме, но все още нямаме силата, защото какво бихме могли да дадем!? Та ние сме празни, неспособни, неудовлетворени, разярени, изнервени, отегчени, точно като едно сърдито дете, което е лишено от играчката си, от любимата си играчка. Това е нашата съпротива, това е нашата ярост към всичко, към живота, към близките си, към другарите си, към природата, а и към нас самите.

Тогава започваме да търсим още повече. Но къде? Нима до сега не сме търсили?

Да, разбира се, че сме търсили и разбира се, че нищо не намерихме, пък и не само нищо не намерихме, но намерихме още повече тъга/суета.

Къде бихме могли да търсим?

Където не сме търсили.

Тогава търсенето, нашето, обръща своята посока. Спираме да търсим удовлетворението от нещата в този свят (Малкут) и започваме да ги търсим другаде, на 180`, което "другаде" наричаме в последствие "Източник", или Бог, или нещото, от което е произлязло съществуването.

Тогава започва и нашето издигане по Дървото на Живота и ние започваме да изкачваме стъпалата на учението.

 

Самата Светлина ни вади от Малкут, от Ада. Тя ни е предизвикала, тя ни е подтикнала, чрез страданието, чрез Закона. И ние сме Благодарни, защото това разбиране ни носи Мир.

Тогава, след разбирането на тези неща, успоредно с благодарността ни, ние попадаме в Тиферет, в нашето сърце.

 

В Тиферет - там се установява нашето съзнание и започва да гради връзка със заобикалящия го свят, чрез правилно отношение.

Често се проваля, но и расте, развива се.

В Тиферет има 12 аспекта, 12-сет вида милосърдие.

 

В Каббала простраството между Малкут и Бина, когато то е обединено в едно, се нарича "Зеир Анпин". Този термин съдържа в себе си шест сефира и е името на един от 5-те главни свята.

 

До тук е важно да стигне човек. Именно тук човек разбира, че е най-щастлив когато има любов в сърцето и когато тази любов бива отдавана към заобикалящия го свят. Човек е най-щастлив когато е влюбен, истински влюбен.

Качеството на Тиферет е "отдаване заради получаването". Когато сме в Тиферет (сърцето), когато не сме се издигнали по-високо (когато не сме разширили още и още съзнанието си, разбиранията си), тогава сме на това ниво - отдаваме, за да получим, което разбира се е в пъти по-висше от това да желаем да получим, без въобще да искаме да отдаваме, т. е. от тоталния егоизъм (желанието на аз-а, на его-то).

 

Това поселяване в сърцето, в Тиферет е завоалирано с алегоричния разказ за настаняването на еврейския "народ" в Обетованата Земя, където в последствие този "народ", тези 12 (13) колена изграждат град - Йерушалим (град на мира/спокойствието) и Храм.

Когато у сърцето липсва любов, тогава в него става разединение (ако не се молят за Любовта, заедно). 12-те застават едни срещу други и воюват по между си, а това дава възможност да бъдат лесно сразени от "Вавилон".

Затова ако сърцето се моли за Любов, за Светлина, ако е примирено с Бога, ако е съгласно и смирено, тогава и любов се спуска към него, която то може на свой ред да отдаде, според писаното:

А за да се появи любовта и да започне да действа, трябва да се спазват заповедите. Когато станеш през нощта и се молиш, когато видиш болен и му състрадаваш, когато срещнеш вдовица, сираче или старец и проявяваш милост към тях, Бог те обича. И ти обичаш Него. Той обиква пръв и излива благодатта Си. А ние отдаваме "Твоя от Твоих".

из "Писма от стареца Йосиф Исихаст"

 

Тази е следствие от Светлината, Божията, която Светлина е спасителна за човека, защото поправя и изпълва душата му. Освен това тази Светлина става водач и учител на човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Равините (юдейските свещеници) казват, че тората (закона) може да се опознае  на 4 нива:

- дословното, буквалното; (а за такъв превод талмудът казва, че  често е лъжа)

- намекнатото в изреченията;

-дълбочинното (висшето) знание;

- смисъл породен от  стойностите на числата и значението на думите.

 

Поради това, за да се разбере Кабала, всеки трябва много години да учи първо иврит, после основните характеристики на юдаизма, да знае бита и традициите, за да може да направи правилни  изводи.

 

Само така знанието може да оживее, а не просто да става дума за четене и мислене, а живеене в  Божието  Присъствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро ме попитаха защо самият Лайтман е пратил собствения си син на обучение в училище, където се преподава традиционен (ортодоксален) Юдаизъм, мислейки за мен, че се явявам защитник, последовател и възхищаващ се на Михаел Лайтман.

Не намерих смисъл да отговарям по ред причини, не на последно място защото въпросът на човека бе отправен с цел да уязви и да посочи нещо, което самия човек счита за парадоксално - а имено да посочи че самият Лайтман е лицемер, нагаждач и измамник, а и че всичките му последователи респективно са слепци и наивници, които наивно плащат десятък в "Бней Барух" ("Синовете на Барух" - кабалистична школа основа от М. Лайтман).

 

От както свят светува се започва с близкото и се върви към далечното. Започва се с фактическото, за да се отиде към трансцеденталното.

Затова и при кабалистите тази методика е на лице. Всеки от тях, като дете, започва с фактическата Тора, с Танах, с буквалното познание на Писанието и с повърхностното му разбиране, като история, като изводи, заключения, като поучения от тези истории описани в Танах.

След това се стига до въпросния "намек", който прави текста. Текста на Писанието намеква за нещо - за нещо по-дълбоко.

Тъй се преминава крачка напред.

После което се стига още по-нататък -  към иносказанието, т. е. към метафоричното разбиране, към алегоричното, за да се стигне към четвъртото ниво - разбирането на същинските тайни скрити, завоалирани в Писанието:

 

Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.

Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.

Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.

из "Неразтворена светлина в максимална доза" М. Лайтман

 

Това нещо е свързано с нивото на егоизъм в човека - от 1-во до четвърто ниво, т. е. с степените на желание в Душата, които бяха описани по-горе в мненията.

Когато сърцето е чисто, то директно разбира Писанието, Танаха в дълбоките значения. То разбира тайните, но за да бъде сърцето чисто, то бива да бъде очистено от Светлината.

Само по себе си сърцето не може да се очисти. Защото желанието за очистване, за Светлина, е в следствие от това, че самата Светлина го е пробудили/подбудила. До преди това, въпросното желание е било скрито (след първото съкращение Ц`А) от егоизма, който цели самонаслаждение, самоусеществяване, поради нежеланието да приеме/приема Светлината идеща от Твореца, в стремеж не към подобие, а към равенство. Това в Християнството се нарича "Сатана" - Противник, противящ се.

Според мекотата на сърцето, според това колко Светлина е налична в него и до каква степен е поправен егоизма, според тези неща е и разбирането на Писанието.

 

Не напразно това пряко се посочва в евангелските текстове:

Лука 24:45

 

2011-04-02_rav_lesson_congress_n5_04.png

 

2010-12-01_rav_bs-beit-shaar-kavanot_les

 

34449.jpg

 

 

346732_html_m117ab9bd.jpg


2010-10-29_rav_kitvey-rb-dargot-sulam-75

 

i-1079.jpg

http://i.data.bg/08/10/30/1221122_orig.jpg

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой  има право да  започне да учи кабала?

Известният и почитан  Rabbi Yosef Mizrachi  цитира  думите на ученика на най-великия кабалист от древността и пита:  "Дали сме достойни да учим кабала?"

The Conditions Of Learning Kaballah - Rabbi Yosef Mizrachi

 

 

Основните условия са:

1. Да се спазват всичко позитивнии забранителни заповеди , и да не нарушава нито една от 613 заповеди

 

2. Да има много чист и почтен живот, да е 100% чист.  Чист от всички духовни петна, да е чист и отдаден на Бога.

 

3. Да бъде много внимателен   и да не е  ядосан нито един час от живота си.

 

4. Много да е внимателен да няма  гордост, да няма его и да не търси абсолютни никакви  почести

 

5. При всеки проблем в живота да търси причината и да се покае ( на иврит звучи = да се върне към бога, да се върне към праведния път).

 

6. Да ходи на миква ( ритуална къпалня) за ритуално измиване/очистване

 

7. Дори и когато е в интимни отношения в жена си – да мисли не за насладата, а за Божиите заповеди.

 

 8. Преди за заспи да анализира деня и да си вземе поука.

 

 9. Да има средства само за  преживяването си, да няма спестявания  за бъдещето.

 

   10. Да говори само свещени неща, които са свързани със заповедите, нито една празна дума...

 

и още много други....

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А Христос ни е дал  простички заповеди:

 

"Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си както себе си."

"Вярвам в Един Бог Отец, Вседържател, Творец на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове.Светлина от Светлина, Бог Истинен от Бог Истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез когото всичко е станало..."

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×