Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Натрапливости и паника


Recommended Posts

Здравейте! Не знам дали ще можете да ми помогнете, но се надявам. 2007 година, когато завършвах имах един епизод, който беше много страшен. Поставиха ми диагноза "Параноидна шизофрения". Дали наистина съм болен от това или не, не е от голямо значение - първият ми психиатър каза, че от един малък епизод не може да се знае със сигурност, но е писал така, за да мога да се лекувам със Солиан. Вече трета година съм на солиан и суицидните мисли вече не ме притесняват. Проблемът ми е друг. Значи ето как започва - появява се бегла мисъл на английски. Аз много обичам този език и мисля, че е много жалко, че точно той се превърна в мое наказание. Тази проста мисъл на английски започва да ми се върти в главата. Така разбирам, че натрапливостта е започнала. Сега, тези натрапливости много се промениха. В началото имаше тревожност, неприятност от хора, бързах да се прибера вкъщи. Сега също е така, но вече мислите ми са много неподредени, започвам да обръщам всяка мисъл на английски и е направо ужасно. Не мога да мисля, не мога да вземам елементарни решения. Не знам как да ви го обясня по-точно. Мислите са обикновено някакви реплики от сериали, които съм гледал - понеже 2007-2008 нямах работа и не учех и си запълвах времето само със сериали, които гледах отново и отново. Мислите могат да бъдат понякога за неща, които сме си говорили с приятели, или пък коментари относно ставащото покрай мен. Тези мисли не се появяват по някакъв стереотип, а без никакво предизвестие (като изключим факта, че познавам кога идват с английските мисли). Обикновено ми стават два пъти в седмицата. Понеделник е почти задължителен. Но този понеделник не стана, понеже не ходих в пловдив. Между другото, уча в пловдив, а живея в пазарджик. На общежитие съм и ми е трудно с тези пристъпи, но се оправям някак. Записах се на карате, но то е доста далеч и в понеделник когато ми стане в автобуса се чувствам ужасно. Всяка клетка от тялото ми крещи да сляза, да се прибера, хиляди мисли ми се въртят в главата, но успявам да им се наложа и отивам на карате. Когато съм на карате и трябва да загрея, не правя нищо, защото когато съм в това състояние не мога да реша какво да правя за да загрявам. Другото, което трябва да знаете за натрапливостите е, че по сто пъти си проверявам ключа, телефона и портфейла, когато съм някъде навън, много е досадно, а и бие на очи. Но нямам какво друго да направя. Другото, което се получава е някакви пристъпи на страх, когато съм пропуснал няколко лекции и трябва да ида на университета към 2-3 часа. Имаше и кратък период, в който ме беше страх от отворени прозорци, но мисля че това не е толкова важно. Не знам какво друго да ви кажа за тези пристъпи. Наистина са неприятни и нямам как да се боря с тях. Една приятелка ми каза за Нерво Лингвистичното Програмиране и засега имам известен напредък с него, но все пак трябва да съм сам в общежитието и невинаги е възможно да го използвам. Наистина искам да се преборя с тези пристъпи, търся различни медитационни техники, но засега нищо не помага. Моля ви, ако знаете някакво решение, пишете ми. Ако трябва да доуточнявам, също ми пишете. Благодаря ви предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

През другите дни ми няма нищо. Днес например ми е така и не мога да свърша нищо. Имам преводи, имам задачи да решавам, а само лежа и се опитвам да приложа НЛП, за което говорех, но не става, сега ме заболява главата от него. Моля ви, помогнете ми.

Линк към коментар
Share on other sites

Щом е само 2 дни в седмицата, почти сигурно не се касае за шизофрения. Без психотерапия не си представям как бихте овладели натрапливостите. Споделете с родителите си, заделете време и финанси, за да се справите с проблема. Моят дългогодишен опит показва, че това няма как да се постигне само с четене на книги и опитване на това и онова. Нужни са реални психотерапевтични сесии. В случая е валидна поговорката: ако ставаше с гледане(четене), то кучето щеше да е най-добрият касапин. Трябва практика.

Линк към коментар
Share on other sites

Имам една приятелка, всъщност се водим гаджета вече, която е била в същото мое положение и каза, че с помощта на някакви хапчета и една книга на Хосе Силва - "Контрол на ума" е успяла да преодолее тези натрапливости. Моля ви само да ми дадете някакъв метод, по който бихме работили с психиатъра, за да го пробвам. Разбирам, че ми трябва специализирана помощ, но едва ли ще успеем да отделим пари, и без това родителите ми едва ме издържат в Пловдив. Очевидно, психиатърът, при който е ходила приятелката ми й е казал някаква техника за медитация от тази книга - това искам и аз. Майка ми например смята че си измислям проблеми и че аз ги викам тези натрапливости, ако може да и обясните, че това не е така и че наистина имам нужда от тези часове с психиатър - просто го напишете тук, аз ще и покажа.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Психиатъра не и е казал някаква техника –техниката е описана много добре в книгата.Ако нямаш книгата в Спиралата нет я има .Свали си я и давай стриктно по нея.Тук във форума има също дискусия по Метода Силва .Прочети я , но в книгата нещата са дадени добре.Трябва обаче постоянство, поне 3 месеца и то всеки ден по 20- 30 минути.

На майка ти мога да кажа,че натрапливостите са изключително неприятни, те парализират, ограничават и съсипват живота ти.Много трудно е човек сам да се справи с тях и ограниченията които те му налагат.Дори при работа със специалист това не винаги се постига.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново. Много ви благодаря за помощта, решихме с родителите ми да ходя на терапевт. Сега проблема е да се намери някой добър. Ако познавате някои терапевти в пловдив, може да ми дадете телефони или адреси. Другият ми проблем, който се появи скоро е някакъв панически страх, който има предимно физическо проявление. Получи се в сряда и се обадих на баща ми да ме вземе, за да си отида у дома. На следващия ден трябваше да ида от 13.45, но страхът ме пребори и се отказах. Вероятно има теми, подобни на моята, аз четох (между другото неприятно ми е да чета за проблемите на хората, така се чувствам по-зле) и ако има някакво решение, ще ви бъда благодарен да ми посочите точната тема. Моята приятелка също познава психотерапевт в пловдив и каза, че ще ми даде адреса и телефона му. Но, разберете, чувствам се много беззащитен срещу всичко, което ми се случва и единственото, което мога да направя е да пиша тук и да се надявам някой да ми помогне. Ето тази тема пуснах преди известно време, може да е свързано със страха ми:

За страха не знам какво да ви кажа, напълно нелогичен е, пия валериан, но не помага. Психиатърката ми е извън града, много е добра, шеф е на отделение, но чак в понеделник ще се видим. Предположенията ми за тези страхове са, че са от напрежение или може би от факта, че преди всяко упражнение ни задават въпроси и ако не отговориш на няколко ще те изхвърлят и ще трябва да отработваш. Миналата година нямах нито едно отсъствие, но сега имам доста, които отработвам с други групи, може и това да е. Иначе не ходя на лекции поради недоспиване. А също така недоспиването ми е сериозен проблем - пия Мелатонин иначе не мога да заспя в общежитието. Понякога въпреки него не мога да заспя. Както и да е, не знам какво повече да ви кажа за тези страхове - чувствам някаква бучка в гърдите, много е неприятно. Понякога вътрешните ми органи се свиват или поне така изглежда. А трябва да ходя на упражнения, защото без тях няма да ме допуснат до изпит. Може би е от това напрежението. Че ще трябва да повтарям годината ако не взема заверка. Както и да е, мисля че това е, пишете ми какво мислите и ако можете да ми помогнете, ще съм ви много благодарен. Ако трябва да доуточня нещо, питайте ме.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Ето психотерапевт в Пловдив: Радка Цонкова! Можеш да и се довериш!

Линк към коментар
Share on other sites

Може ли само да попитам господин Орлин Баев, дали е възможно ако не съм направил метода на Нерво Лингвистичното Програмиране правилно, той да ми е повлиял по някакъв начин, като е влошил положението ми? Защото ми се струва че е така. И ако е така, да спра ли да се опитвам да го използвам.

Линк към коментар
Share on other sites

Кой метод си правил?

Линк към коментар
Share on other sites

Прекалено е сложен за да го правиш сам - забрави го! Обърни се към терапевт!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Трудно ми беше, но успях да спра да го прилагам. Ако може само да обясните на майка ми, че не аз предизвиквам натрапливостите, а те сами идват. Опитвам се да не мисля за тях, но знам например, че се появяват в понеделник когато съм в университета и след физическо. И съм се подготвил. Но майка ми твърди, че аз ги "викам". Обяснете и, че не се подчиняват на "викане". Или пък обяснете на мен, че това е точно така. Освен това, страховата невроза или какво е там, ми пречи доста, дори не можах да отида на една контролна заради нея. А иначе скоро ще се видя с психотерапевт, дано ми помогне.

Линк към коментар
Share on other sites

Психотерапевтът ще направи всичко, за да ти помогне! Останалото правиш ти. За натрапчивостите ти: разбира се, че не ги викаш. Засилват се, когато имаш повишена тревожност или когато са се "закачили" за нещо, както е станало с часа ти по физическо. Няма нужда да се виниш за нищо, а още по-малко ти е нужно да ти бъде натрапвана вина!

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...