Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ревността - как да се отнасяме към нея?


Орлин Баев

Recommended Posts

Да, ревността е регресия на либидото и фиксация в инфантилен стадий. АКо въобще е имало прогресия ... :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

"Където има ревност няма любов" е клише, защото много добре знаем, че въпреки едното чувсто, съществува и другото. Цитатът е само идеално състояние и пожелание, достижимо, надявам се за повече и повече хора. Вижте, темата е формулирана като въпрос. Ако трябва да се водим от класификации и определения, то с лека ръка бхме сложили ревнуващия в категорията на необичащия. Което, реално погледнато, е безсмислено. Не си ли помисляте, че двете чувства могат да съжителстват и без да си извадят очите? А как живеят заедно куче и коте? Зависи от характера на ревността и любовта. За съжаление в езика ни няма отделни думи за различните стадии усети и чувства. Оттам идва и противоречието. Защото думите обобщават.

Как да се отнасяме към ревността ли? Да я приемаме и най-вече да я разбираме. Отхвърлим ли я дамгосана, тя ще се връща като бумеранг и ще удря още по-силно.

Оставете я сама да си отиде, дори да поведе със себе си и любовта. А може би ще си замине само едната. Винаги е различно. Ценете разликите. Благодарение на тях сме хора и имаме шанса да познаем и светлата, и тъмната страна. И да направим избора си.

Линк към коментар
Share on other sites

Как да се отнасяме към ревността ли? Да я приемаме и най-вече да я разбираме. Отхвърлим ли я дамгосана, тя ще се връща като бумеранг и ще удря още по-силно.

Приемам, че ревността съществува, но вече не допускам тя да управлява живота ми и не се съобразявам с нея. Разбирам ревността и причините и - имах възможност 20 години да я изучавам. Дали другият ревнува не е мой проблем и не допускам да стане мой. Не я дамгосвам, просто си оставям човека да си ревнува и обича по неговия си начин - без моето присъствие.

Не се върна при мен като бумеранг, нито любовта си отиде с нея. И аз от това се страхувах 20 години и я смятах за симптом на любовта - колкото повече ме ревнува, толкова повече ме обича! :whistling::thumb down:

Там където свърши ревността, там започна свободата, а тя е задължителното условие за съществуването на любовта и щастието. Искрено ви ги пожелавам на всички! :feel happy: :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Там където свърши ревността, там започна свободата, а тя е задължителното условие за съществуването на любовта и щастието. Искрено ви ги пожелавам на всички! :feel happy: :feel happy:

:thumbsup2: И все пак, процесът на осъзнаване е постепенен. Когато любовта е стеснена, тя се възприема като зависимост - и тогава ревността я спохожда най-редовно. Щом любовта се разшири (и започне едва тогава да се нарича с това име от приелите по-различна терминология) - тогава усеща нарастваща свобода и ревността става все по-безмислена. Но ако трябва да бъдем пунктуално точни, опасявам се, че трябва да признаем, че чак до много напреднали стадии има и някакви остатъци от ревността. Та нали и духовните учения са се разцепили на хиляди парчотии не толкова поради кавги на дебилни последователи, колкото от някои особено напреднали ученици на първооснователите, дали сериозни поводи за последващите събития?! :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Но ако трябва да бъдем пунктуално точни, опасявам се, че трябва да признаем, че чак до много напреднали стадии има и някакви остатъци от ревността. Та нали и духовните учения са се разцепили на хиляди парчотии не толкова поради кавги на дебилни последователи, колкото от някои особено напреднали ученици на първооснователите, дали сериозни поводи за последващите събития?! :hmmmmm:

Да. Разнообразие във възприемането на вибрациите на Ревността + Ревностните последователи със субективните си схващания са оказали + оказват огромно влияние върху волите на човеците. Ревност + Своенравие :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Здравейте :), признавам, че не съм чела много от темите, сигурно има много написани неща по този въпрос, но се замислих, за ревността. Според мен тя е сянка на падналата-човешката любов.Вие какво мислите по въпроса?

Поздрави на всички :)

Благодаря, тъкмо се притеснявах как ще си оправя грешката в заглавието :3d_131: .Сега вече ще си чета на спойствие.

Редактирано от BENITA
Линк към коментар
Share on other sites

Паднала любов - някак не ми стоят заедно тези думи. Където има любов, няма падане, а извисяване. Ревността е само един от човешките страхове. Страх от загуба, който се поражда пък от неразбиране, от собственически инстинкти за притежание. При любовта няма страхове, не се погажда нещо с тях. Любовта е свобода, а ревността е робство. Много харесвам освободени от стремежи за притежание хора.

Понякога ревността е полезна - показва ни, че не сме в любовта, сгрешили сме нещо, не е любов, това, което мислим, че е. И ни измъква от там, за да срещнем истинската любов.

http://vbox7.com/play:b87b63c7

Линк към коментар
Share on other sites

Да - именно - сянка на падналата любов! На човешката и животинската. Те имат сянка - и още как. Всичко от което обичащият с такава любов се страхува и с което се бори, се симптоматизира като ревност, агресия, омраза, обсебващ контрол ...

А Любовта, онази висшата, тя няма сянка, така е! .... :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Малко се съмнявам вече ,че някога ще намеря онази висша любов.Можеби е по-добре да намерим нещо обикновено и с любовта си да го направим съвърщено.т.е.да не се надяваме на онази въсвишена любов,а да се задоволим с ревнивия,несъвършен партньр.Незнам,малко съм изгубила надежда вече.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек може да обича възвишено само себе си, защото прометеевата филантропия не ние е присъща, пък и не живеем в Аполония.

Редактирано от Вендор
Линк към коментар
Share on other sites

Намираш такъв партньор, какъвто е твоят Анимус! АКо го преживяваш на ниво Хермес, ще привлечеш дори мъдрец! Каквото повикало, такова се обадило!

Линк към коментар
Share on other sites

Да - именно - сянка на падналата любов! На човешката и животинската. Те имат сянка - и още как. Всичко от което обичащият с такава любов се страхува и с което се бори, се симптоматизира като ревност, агресия, омраза, обсебващ контрол ...

А Любовта, онази висшата, тя няма сянка, така е! .... :thumbsup2:

Благодаря ти Орлине точно това имах в предвид :).

Ето и нещо от любимите ми лекции на Елеазар Хараш: "Учителят казва:"Не се интересувайте дали хората ви обичат или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате!"...Ако се интересуваш другите да те обичат, значи да задължаваш Бога, оттам започват много катастрофи. Понеже Бог е Любов, никой не може да го задължава. А когато ти обичаш, в теб те4е Бог, в теб тече пълнотата на живота. Тогава как можеш да искаш нещо друго. Как можеш да искаш някой да те обича, когато ти си пълен с Бог? Въобще как можеш да държиш някой да те обича, не говорим за задължаване или пък за насилие..."Вие страдате казва Учителят-Защото търсите Любовта отвън. При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл, всичко е трудно...."

Не отдавна, молейки се зададох въпрос на Учителя, беше свързан точно с човешката любов, отговорът дойде много скоро, просто отворих някаква книга и прочетох следното:" Учителят казва:" Никой никога не е разрешил въпроса с човешката любов".Не си спомням точно в коя книга беше :), и макар, че не знам английски ви поздравявам с http://www.vbox7.com/play:b87b63c7 мисля, че е типичен пример, за човешката любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Този клип е типичен пример за човешката нелюбов - ревността, която като всяко зло е за добро - среща ни с човешката любов, рисуваща прекрасни картини. Там ангели не видях, или... май имаше един. Даже два. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Да, благодаря, Бенита!

И за да има човек висшата Любов без сянка, наистина трябва да обича преди всичко Пътя, Дао, Бога, както и да го наречем! Висшият си Аз може би е най-удачно! И в следствие от следването на дисциплината на живот, придобитата сила, светлина и Любов, да не те интересува дали те обичат или не. АКо те обичат, толкова по-добре. Ако ли не - все тая! Но това се случва само ако преливаш от божествената любов. И не е само чувство, а състояние и на силата и на светлината на съзнанието, че и на хормонална нагнетеност и баланс!

Линк към коментар
Share on other sites

Лекува се - както и гордостта, както и суетата. Бог се е погрижил за лекарствата - това са болките и страданията по пътя ни, които сами си причиняваме със собствената си ревност - каквито и да са нейните лица. Но наша е свободната воля кога и дали ще поискаме свободата си.

Линк към коментар
Share on other sites

Всемогъществото, което се придава на любовта е характерно и за ревността, когато оспеете да се излекувате от любовта ще се излекувате и от ревността.

Линк към коментар
Share on other sites

Докато се опитвах да се излекувам от любовта, за да се спася от ревността (скритата и явната, моята и неговата), усещах душата си опустошена, объркана, умираща....

Когато успях да излекувам любовта си от скритата в нея ревност, тя излекува живота ми от болката и му придаде смисъл и свобода.

А как е при вас?

Линк към коментар
Share on other sites

Ревноста е напълно човешко качество.Тя изразява страха ни,да не ни пренебрегнат,да не ни оценят.

Не е израз на любов към партньора,нито знак,че няма любов,а изразява само нашето отношение към самите себе си.Дали се съмняваме в нашата уникалност и сомооценката ни.

Линк към коментар
Share on other sites

Всемогъществото, което се придава на любовта е характерно и за ревността, когато оспеете да се излекувате от любовта ще се излекувате и от ревността.

:) Любов и ревност, живот и смърт, добро и зло... Всичко това произлиза от "Дървото за познаване на доброто и злото" т.е. -дървото на смъртта, за това говоря, за паднала любов и за сенки :). От този порочен кръг може да се излезе чрез т. нар. при Толтеките-"Практикуване на безупречност",и тогава когато човек се пречисти (излекува), се навлиза в една друга Любов, която е без сенки и без никакви примеси, тук вече става въпрос, за едно друго дърво наречено "Дървото на живота".

Поздрави на всички :3d_039:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...