Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво е по-страшно от Смъртта?


Guest aorhama

Recommended Posts

Ако някой твърди, че не се бои от смърта за мен е лицемер. Но най-плашещото е пътя до нея, онова което я предшества. А самата смърт е толкова кратък миг, и така неусетен...в момента който осъзнаем именно това страхът изчезва. Някой беше казал каква е разликата между вярващия в живота след смърта и невярващия. Беше нещо в този смисъл "И двамата знаят, че някой ден ще умрат. Но вярващият в живота след смърта си дава сметка за онова което му се случва преди смърта и има очаквания за след това...а невярващия има само една перспектива...трапа". Незнам дали успях ясно да го пресъздам, но звучеше много точно. И като се замисля над този израз си давам сметка, че смърта е само миг, преход от едно място към друго, от едно състояние към друго....Важно е да сме живи от вътре :)

Линк към коментар
Share on other sites

В един филм бяха казали, че по - страшно от смъртта е това да се изправиш пред самия себе си.

Всеки един ден ще трябва да се срещне с всичко, което е сътворил, с всички свои деца. Това не е само символика.

Да срещнеш себе си... да срещнеш миналото си, всичко, което някога си бил, т.е. всички тези забравени спомени от хиляди прераждания да изпулат на повърхността... и това неминуемо ще стане, и сигурно е много страшно.

Да срещнеш истинската си същност, която е Светлина, част от Божествената Светлина, също е предопределено за всеки човек, но страх не мисля, че е подходяща дума за това събитие, въпреки че нерядко се използва.

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта е неизживяният живот. Аз лично в момента се уча да живея по-добре :) Нали все пак затова е живота :D

Това е застъпено в стихотворенията на Атанас Далчев и на Елисавета Багряна, всъщност :)

На Далчев можете да прочетете стихосбирката "Прозорец", препоръчвам "Болница", "Стаята", "Къщата", "Дяволско".

На Елисавете препоръчвам стихосбирката "Вечната и святата", в частност "Зов", "Вик", "Стихии", "Амазонка"

Имайте в предвид, че и 2мата са такъв тип автори, които не дават точния отговор на читателя. Не ви дават готова храната за консумация, а само необходимите продукти :P

Поздрави :)

Линк към коментар
Share on other sites

Знам че в някои култури се радват/радвали са се , когато някой умре, организират празненства с които го изпращат към Отвъдното, докато в съвременния свят, най - вече на Запад ( включвам и България) е по - скоро обратното ( такова впечатление имам :hmmmmm: ), според вас кое е правилното поведение когато някой ни напусне, кое от двете ? Или може би поведението ни трябва да е нещо средно, нито скръб, нито радост ?? :v:

Линк към коментар
Share on other sites

Последното е най-удачно, според мене. Иначе, ако решиш да се радваш, рускуваш да си развалиш отношенията сериозно с останалите, дето приемат смъртта действително като край, а не като преход. Когато е възможно, мисля, че ходенето по погребения винаги трябва да се избягва.

Линк към коментар
Share on other sites

Последното е най-удачно, според мене. Иначе, ако решиш да се радваш, рускуваш да си развалиш отношенията сериозно с останалите, дето приемат смъртта действително като край, а не като преход. Когато е възможно, мисля, че ходенето по погребения винаги трябва да се избягва.

Аз засега не съм ходил, но някой ден ще ми се наложи. ;) Аз нямах предвид точно това, исках да кажа по принцип, по принцип какво според вас участниците в Портала, трябва да е поведението на хората, не визирам поведението на отделен индивид в среда с някакво прието за нормално поведение ( било то радост или скръб).Имате ли някакво виждане за нормално в тази насока ( без значение какво е реалното положение в една или друга култура по света).

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Ами, отговорът ми пак е същият: нещо средно, без скръб или радост; но също и без прояви на безразличие, а с чувство на загриженост и любов към умрелия.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ами, отговорът ми пак е същият: нещо средно, без скръб или радост; но също и без прояви на безразличие, а с чувство на загриженост и любов към умрелия.

Чувство за загриженост - това пък защо ? На любов, разбирам. Все пак зависи и от умрелия, не мисля че пък ще е добре ако ни е безразличен, да не лицемерничим, трябва да ни идва от вътре. :) Напоследък изпускам важната в изказванията думичка " не", дано не си навредя с това изпускане. :D

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Чувство за загриженост - това пък защо ? На любов, разбирам. Все пак зависи и от умрелия, не мисля че пък ще е добре ако ни е безразличен, да не лицемерничим, трябва да ни идва от вътре. :) Напоследък изпускам важната в изказванията думичка " не", дано не си навредя с това изпускане. :D

Ами да, загрижеността трябва да идва отвъртре. То и за любовта важи същото. Аз и това имах предвид - вътрешна любов и загриженост. За външното им проявление едва ли трябва да се полагат някакви сериозни усилия, иначе всичко би изглеждало страшно изкуствено.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  • 5 weeks later...

Всеки според мене има страх от смърта.едни се страхуват от това да напуснат този свят.Това,което имат(имоти,пари,семейство,приятели,любовта дори и мн. др. неща зависи от човека и неговата ценостнна система.

Аз лично се страхувам едно от физическата болка и от това,че можеби хората около мене след известно време ще бъдат по-щастливи от тогава,когато ме е имало. :o

Линк към коментар
Share on other sites

Страхът от смъртта е последица от предметното ни дневно съзнание. Това не е страх пред същността на смъртта, а пред неизвестното. Неизвестното, тайнственото, скритото от човешкият ни поглед е другата половина на живота. Ние сме само наполовина в това тайнство в съня си - малките моменти на безсъзнателно пребиваване отвъд. Помислете за това, че затваряйки вечер очи за заслужена почивка, никой не се страхува, защото е протъкан от вярата, че ще се събуди и ще види слънцето, а в действителност не знае какво се случва с него през тези безпаметни часове. Сега, ако имаме истинска вяра в Духовните светове и тяхната Мъдрост, ако за душите ни не съществуват материални обвързаности и смирението е станало наша същност, то и страхът, не само от смъртта, а изобщо, няма да го има. По чисто окултни причини страхът трябва да отпадне от нашите състояния, за да не стане препъни камъка на еволюцията ни.

Да послушаме Учителя : "Без страх и без тъмнина! Напред в Любовта безгранична!" - Това е формула за пълноценен живот.

*******

"Който знае, че раждане и смърт

са две напълно еднакви степени

успява да се изплъзне от смъртта

и безсмъртен става в своя нов живот." /Из Упанишадите

"Нито една смърт не е толкова прекрасна,

колкото тази, която дава живот.

Нито един живот не е толкова благороден,

колкото този, който бликва от смъртта."

Ангелус Силезиус

Редактирано от Аметист
Линк към коментар
Share on other sites

По-страшно от Смъртта за мен е, живота ми да си изтече по хоризонтала,без да се осъществи никакво движение по вертикала,без вътрешна трансформация,без вътрешно осъзнаване и преодоляване на различни уроци,пречки,бариери,с които сме дошли на тази земя.

Това е страшното-застоя,замръзването и липсата на промяна,както във вътрешен план,така и във външен.Но всъщност вътрешната промяна неминуемо е последвана и от външна.

Линк към коментар
Share on other sites

Не разбирам смъртта като страх . Никога не съм я разбирала по - този начин. Старостта ,смъртта нямат нищо общо със страха. Страхът е основна реакция на хората ,основен рефлекс . Конпенсацията ,която идва породена от страховете ,ето това е нещо неприятно ,но не и непреодолимо. Човек се развива като преминава през всичко това .Непрестанното развитие ,разширяване е нов тип принадлежност на новия тип хора , новия тип мислене . И няма нищо общо с вертикалното мислене .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Ами май няма по-страшно от смъртта за мен. Колкото и да се стремя да преодолея чувството си на страх от нея - не успявам... На много други неща от живота успявам да гледам философски, но не и на това... :unsure: Хм, като се замисля май наистина самият страх от смъртта може би е още по-страшен :huh:

Линк към коментар
Share on other sites

Как точно си представяш смъртта? Кои възгледи свързани със смъртта можеш да допуснеш като по-вероятни и кои не можеш да приемеш?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами май няма по-страшно от смъртта за мен. Колкото и да се стремя да преодолея чувството си на страх от нея - не успявам... На много други неща от живота успявам да гледам философски, но не и на това... :unsure: Хм, като се замисля май наистина самият страх от смъртта може би е още по-страшен :huh:

Здравей, L_i_a!

Според мен, докато човек не преживее смъртта, у него страха ще си съществува от нея.

Наистина човек, чрез размишления, особено ако са трезви, ще може до някаква степен да намали страха от смъртта, но той в никакъв случай не изчезва напълно с това.

Мнозина си мисля, че след като са чели, чули или мислили/медитирали върху смъртта, то проблемът е решен, но грешат. Проблемът си остава докато човек не умре приживе, т.е. докато не му се даде преживяване със смъртта, което не означава зъдължително да умре тялото "му".

Има множество методи, с които смъртта да бъде разбрана - що за нещо е, но победата над смъртта става единствено със смърт. Затова за Иисуса Христа се казва, че "със смърт смъртта победи"!

Кое обаче трябва да умре, за да се победи смъртта и страхът от смъртта да спре да съществува?

Разбира се, трябва да умре его-то/аз-а.

Първото нещо за да тръгне човек по този Път е Вярата, второто е Надеждата. Тези двете те водят към Съгласието/Приемането, Послушанието, Смирението и Благодарността (към всичко случващо се и към всичко, което би могло да се случи), а всичко това все някога ще отведе към Любовта.

Когато Любовта пристигне, страх от смъртта не може да има, нито е възможно присъствието на егоизтично съзнание.

Докото Любовта не се установи напълно и безвъзвратно в нас, неизменно ще ни е страх от смъртта. Това е нормално. Страхът си присъства, независимо от неговата големина. Големината на страха и обратнопропорционална на Познанието. Колкото повече Познание - толкова по-малко страх, но Познанието се ражда от личната опитност с дадено нещо и е различно от знанието, което от своя страна се придобива чрез книги, думи, картинки...

Един от главните проблеми (а може би пърият, коренния) на човек е страхът от смъртта и неведението. Ако човек Познае своята безсмъртна същност едва ли ще бъде егоист и всичко друго, което произлиза от това.

Именно страхът/неведението/страданието те кара да слдваш Пътя/Дао/Дхарма.

Пътят започва с доверието. Трябва да се довериш на това, което чуваш/четеш/виждаш. Доверието е свързано със знанието. В теб ще изгрее накаква по вид Надежда. Ако си усърдна в Пътя, то Надеждата ще израсте, защото доверието ще се превърне във Вяра (а знанието - в Познание), поради опитността и Познанието, които ще се придобиват с "времето".

И това е.

Какво друго ти остава, освен да следваш Пътя, да се довериш и да имаш Надежда. Всичко останало следва. :)

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Ами май няма по-страшно от смъртта за мен. Колкото и да се стремя да преодолея чувството си на страх от нея - не успявам... На много други неща от живота успявам да гледам философски, но не и на това... :unsure: Хм, като се замисля май наистина самият страх от смъртта може би е още по-страшен :huh:

Страхът от смъртта е разбираем и естествен с оглед обичайното ниво на съзнание. Това е един екзистенциален проблем и никаква философска нагласа или система няма да ти помогнат да го разрешиш. Ако липсва дълбочина на себепознание - липсва различителна способност и ние се отъждествяваме с физическите си тела. Докато се отъждествяваме с физическите си тела, страхът от смъртта си остава фундаментален и неизбежен.

Линк към коментар
Share on other sites

Ееее, колко компетентни съвети...

Обаче... Аз примерно, се отъждествявам с физическите си дела, но ще ми е доста трудно да се побоя от смъртта точно.

Нито съм я преживял, ама пък нямам търпение.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами защо да не се отъждествяваш с физическите си дела? Нали са си твои? Предлагам обаче като говорим за смърт в тази тема да говорим в общоприетия смисъл на думата, а не за разни там смърти на личността, последвани от новораждания и т.н., и с това да предизвикваме недоумението на четящите.

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта е на първо време дума, която като термин и същност се разбира различно от различните хора, раси, етноси и култури/рилигии.

:)

Незнам какво е общопреитото виждане за смъртта. Също незнам кои хора влизаме в това "общо".

Според мен, няма какво толкова да се каже за смъртта от хората, които не са запознати с нейната дълбочина. За такива смъртта е страшно неизвестно. Какво може да се каже за неизвестното? Нищо, можем само да треперим!

:angel:

Ето нещо погледнато през погледа на Будизма.

За Тялото "Дъга"

- Иво, може ли да обясниш малко за "тялото дъга". Само чрез дзогчен ли може да се постигне? Имаш ли представа дали има паралел извън школата Нйингма?

- Тялото дъга, или Джалу ('ja lus тиб.) има няколко нива на постижение. За онези, които не знаят за какво става дума ще вметна, че това е название на явление при което тялото на един практикуващ се разтваря в светлина и изчезва в момента на смъртта.

Това се постига само чрез Дзогчен. Тези учения присъстват в Нйингма и във вътрешния Бон. Те нямат паралел в сарма школите.

Това постижение има разновидности, но като цяло има два основни тила - така нареченото "обиновено" тяло дъга (описаното по-горе) и това, което се нарича "Светлинното тяло на великата трансформация" - постижение, при което физическото тяло не изчезва, а се превръща в светлинно тяло, в което практикуващият може да остане колкото желае. Казва се, че учители като Падмасамбхава и Вималамитра пребивават все още в това състояние и много практикуващи получават учения лично от тях до ден днешен.

Последният документиран и безспорно доказан случай на тяло дъга от първия тип е от 1998 година, но това се случва относително често - в смисъл, по един два пъти на десетилетие се чува за някой практикуващ, който го е постигнал. Със сигурност има много дзогченпи, които постигат това и никой не чува за тях, особено в планините на Тибет. Тибет все още е мястото, където са най-изключителните Дзогчен практикуващи. Непал и Бутан са другите места. За Индия и запада изобщо не може да се каже същото.

- Благодаря! Къде мога да прочета повече за този случай през 1998 година?

- Името на монахът, който го е посигнал е Кхенпо Ачьо (a chos) Има информация в мрежата за това. Доста се изписа преди години.

От тогава до днес обаче в Тибет си продължават тези случаи. Има няколко по-скорошни, за които се знае, но този от 1998 година беше напълно документиран и разследван от правителството в Дхарамсала.

- Благодаря.

Има ли връзка между ова тяло дъга и самадхито в което остават големите лами след като умрат? Какво точно се случва тогава?

-

"Има ли връзка между ова тяло дъга и самадхито в което остават големите лами след като умрат?"

Не пряка. Това са явления от различен порядък. При тялото дъга физическите елементи се връщат в енергийното си първоначално състояние, така да се каже. Докато при състоянието на самадхи след смъртта се случва разпознаване на базовата сияйност. Не мога да говоря повече за тези неща тук.

"Какво точно се случва тогава?"

Случва се нещо много специфично, но тези учения трябва да се получат лично когато му дойде времето.

Това което се вижда от външни хора е, че при смъртта на такъв голям лама след спирането на дишането и настъпването на биологичната смърт тялото остава изправено в медитационната си поза и без да се разлага дълго време, с осезаема топлина в сърдечната област. След като това самадхи приключи топлината изчезва и тялото пада. Това явление е документирано от лекарите в болницата в Чикаго при смъртта на Н.Св. 16-ия Кармапа. Той е бил в това състояние 3 дни. Калу Ринпоче е бил в това самадхи 7 дни след смъртта си. Най-скорощният случай на такова нещо е само от преди три месеца. Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче остана след смъртта си в самадхи 15 дни. Това беше наблюдавано в Непал от всичките му ученици. Чьодже Тричен беше невероятен учител - един от най-старшите лами от най-старото поколение. Той беше главата на традицията Царпа и спазваше режим от 20 часа медитация на ден през последните десетилетия. При кремацията му се появиха всички знаци, включително и рингсел - както и при кремацията на Чьогям Трунгпа Ринпоче и Кармапа.

- На сайта на YouTube на адрес:

">

" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

може да се види кратко филмче в три части относно ритуалите по погребението на Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче, глава на Царпа клона в Сакя традицията.Филмчето се казва "Kudung"(свято тяло).

Н.Св.Чьодже Тричен Ринпоче почина на 22 януари 2007 г и тялото му бе кремирано в манастира Джемчен, Катманду, Непал на 40-я ден след оттеглянето му от този свят.Той почина на вързраст 87 години.Неговото тяло остана в "тукдам"( състояние на тялото след смъртта характеризиращо се с това че то се намира в дълбока медитация след смъртта, по време на което състояние не се забелязват обичайните признаци на смъртта-вкочаняване, разложение и т.н.) 16 дни след смъртта.След като тукдама завърши, тялото му бе пренесено на 21-я ден с пищна церемония в манастира Джемчен и три дни по-късно бе разрешено на миряни и монаси да се поклонят пред останките му.

Обърнете внимание на част 2 от филмчето.Макар и да не се вижда ясно на филма поради лошото качество става дума за появата на кръгла пълна дъга около Слънцето, когато тялото бива пренесено в ступата Боднатх по време на погребалната церемония.

Също така обърнете внимание на част 3 от филмчето.По същото това време докато се извършва погребалната церемония в Катманду завалява сняг за първи път от 62 години!

- На адрес :

http://maitreyaproject.org/images/press/9.jpg

може да видите изображение с високо качество на рингсел(тиб.) или сарира(санскр.) на Буда Шакямуни, реликви останали след кремацията на тялото му .За тия които не са запознати- след кремацията на високо издигнати будистки учители в праха се откриват малки обекти наподобяващи или на перли или на кристалоподобни мъниста.

- Здравейте,

Мисля че тук в общи въпроси за будизма трябва да се внимава с тази тема. Може да доведе до объркване. Важното е, че това се постига в днещи дни и е рeзултат от много, много неща.

източник: http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php...,363.0.html#top

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...