Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Диляна Колева

Вегетарианството естествено и близко до природата ли е?

Recommended Posts

Съвсем сериозно и все по- често започвам да си задавам въпроса- Вегетарианството естествено и близко до природата хранене ли е, или хранене на хора далеч от природата?

Няма как да не ми убегне факта, че хората споделящи вегетарианството са разположени главно в големи градове.

В малките, селскостопанските градчета и селца, вегетарианството е безумие.

Това се дължи на факта, че хората там се грижат и отглеждат по- голяма част от нещата които консумират и изхвърлянето на храна за тях е грехота. Или: голяма част от хората по морските градчета се изхранват с риболова, това е препитание от далечни времена, неяденето на риба за тях е равносилно на смърт- няма храна, няма пари.

Няма да забравя, когато преди 13 години дойдох да живея във Варна и разхождайки се февруари по пазара видях зелени салати. Изумлението ми беше огромно. Зелените салати по нашия край се хапват за първи път на Велигден. Чудех се що за салата е тази февруарската и от къде се е взела по това време. И до днес, въпреки разнообразието зимата зелени салати не купувам. Това е неестествено и далечно от природата.

През зимните месеци в моето детство, че и сега се консумира главно месо, консервиран зеленчук, и сушени зеленчуци( лук, чесън, пипер, картофи) това което масово консумираме сега, като вегетарианци- спанак, ориз, пресни плодове и зеленчуци, варива- често не присъства в достатъчни количества за цялата зима от производството на едно семейство, а в много случаи и не присъства. Това значи, че ако я няма изкуствената среда на пазарите с продукти от цял свят вегетарианството е много трудно постижимо или невъзможно в естествена среда. Да не говорим, ако се ограничат яйцата, млеката, маслата и другите продукти от животински характер.

Непознаването на произхода на храната и начина на добиването и не е и ли тотално откъсване от природата и неразбирането и?

Всичко това ми заприличва на кастите в Индия, където( най- общо казано) долните касти правят всичко, та горните да се развиват духовно. Може би това е начина и това да е справедливото, но нещо не го разбирам. То може и да не е нужно, но ми възниква като въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди, напълно споделям поста ти.

Ще добавя само-ако нещо е близко до моята вътрешна природа, да нуждата ми, то е добро. Всеки има право да намери необходимото за него самия, за съзнанието му, за здравословното му състояние и т. н.

Важен е стремежа да се променяме, да правим малки стъпки към онова съвършенство, за което Великите Учители ни говорят.

Казвала съм, че ми беше нужно време, няколко години, за да се откажа постепенно от месото. Ям млечни продукти, яйца... Но това си е моето усещане, моите търсения. Правя опити само на растителна храна да съм, но не се получава. Може би след време...

Едва ли съм по-лоша или по-добра от друг някой. Важно е да разберем, че имаме свобода на избор, да следваме вътрешните си подтици и пак ще кажа-вътрешната си природа!:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Вегетарианството естествено и близко до природата ли е?"

Зависи до коя природа и кой гледа. За кучето не е много естествено. За мечката може би. За овцата е напълно естествено. А за човека? Погледнете челюстите на едно куче или котка, на едно плодоядно (тревопасно) животно и на човека. Сами ще откриете къде са повечето прилики и разлики.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значи „близко до природата“? Коя природа: материалната или духовната? Защото ако ще се връщаме към материалната си природа, това означава връщане към животинското царство, да се откажем от волята си, мисълта си и всичко духовно в себе си в полза на животинските инстинкти. Човешкия микрокосмос трябва да се владее от духа, а не духът да е подчинен на подтика на материята. Това е естественото положение що се отнася до бъдещето. Ако в миналото (когато сме били в животинското царство) е било естествено да следваме инстинктите си, то в човешкото царство управник следва да е духът. Затова е и индивидуализацията, т.е. еволюцията при човека добива съвсем различен характер. Човекът притежава самосъзнание, мисъл за бъдещето, способност за оценка, за различаване, за избор, способност за разбиране, отговорност. Човекът има реална възможност да поеме развитието си в свои ръце, а не да се води сляпо от течението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Допреди 100-ина години, българите са яли много по-рядко месо от днешните, спазвали са християнските пости, които са били поне около половината част на годината, и са били доста здрав народ (проф. Мечников изследва българите след Освобождението).

Редактирано от Mindfield

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В малките, селскостопанските градчета и селца, вегетарианството е безумие.

Това се дължи на факта, че хората там се грижат и отглеждат по- голяма част от нещата които консумират и изхвърлянето на храна за тях е грехота.

Непознаването на произхода на храната и начина на добиването и не е и ли тотално откъсване от природата и неразбирането и?

Откъс от това радиопредаване на CBC:

- В тази страна има много фермери, произвеждащи месо по начин, който удовлетворява хора като мен. Е, не всички - животните все пак ги колят. Но в тези ферми животните, както фермерите казват, "имат един лош ден". Разбира се, всички ние имаме такъв ден - смъртта е факт от живота и би могла да бъде много хуманна. Идеална ли е? Не винаги, но има хора, които се опитват да я направят такава. Мисля, че да се прекрати тази форма на земеделие ще бъде загуба не само за нас, но и за животните.

- Какво имате предвид?

- Ами, много от тези животни не съществуват извън селските дворове. Пилетата в този си вид не биха оцелели в природата. Пуйките също. Прасетата биха могли в някои части на страната. Говедата няма да оцелеят. Тези видове, които ядем, са част от "еволюционна сделка", ако може да я наречем така. Използвам тази дума като метафора, но еволюционната стратегия означава размяна на свободата на животните срещу сигурност, храна и грижи, и с течение на времето животните са изгубили много от защитните си механизми. Например летенето при птиците. Това е "споразумението". Това са животни, които са продукт от 10 000 годишна връзка. Тя ще свърши ако спрем да ядем месо. Няма да има пилета, ако не ядем тях или яйцата им. А хората няма да ги държат като домашни любимци, защото не са много добри такива. Няма да ги има във фермите, за да участват в кръговрата на хранителни вещества, освен ако не ги ядем. Така че мисля, че има някои добри неща в тази подредба на нещата и за двете страни...

Не мисля, че трябва да ядем месо. Имам предвид, познавам много здрави вегетарианци. Някои хора се справят по-добре на безмесна диета, някои не се чувстват толкова енергични без месо. Така че не мисля, че има биологична предопределеност да ядем месо. Мисля, че изисква повече работа да бъдеш здрав без месо - да отделяш повече време в планиране на храната, за да си набавиш необходимите проетини, Б12 и други хранителни вещества, които лесно се доставят с месото. Т.е. трябва да бъдеш по-внимателен към диетата си, ако не ядеш месо. Но това е напълно защитим избор. Нека да бъда ясен - дълбоко уважавам вегетарианците заради това, че за разлика от повечето хора те са премислили последствията от своя избор на храна. Те са решили, че този избор отразява ценностите им - морални, етични или природозащитни - и действат съгласно с това. В известен смисъл, това е каквото трябва да правим всички ние, за да разберем в коя част от хранителната верига сме. Аз също преминах този мисловен процес, но стигнах на друго място.

:whistling:

Думите са на Майкъл Полън, писател. Можете да го гледате във филма "Food Inc." (подсказка: има го в kolibka.com). Самият филм разсъждава и върху други въпроси относно храната и индустриалното производство на храната. :rolleyes:

"Вегетарианството естествено и близко до природата ли е?"

Зависи до коя природа и кой гледа. За кучето не е много естествено. За мечката може би. За овцата е напълно естествено. А за човека? Погледнете челюстите на едно куче или котка, на едно плодоядно (тревопасно) животно и на човека. Сами ще откриете къде са повечето прилики и разлики.

:thumbsup1:

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно за духовното и земното ми е мисълта.

Може ли духовният да отрече земното, сякаш вегетарианството не го виждам нито в християнството и в самия Исус, нито при Буда, нито в мюсюлманството и т.н. Дали пък тези духовни религии са пропуснали умишлено нещо толкова важно(ако то е такова)? И изобщо в духовенството се набляга на много други неща, а не на вегетарианството, но то май е най- лесно изпълнимо от тръгналите по някакви пътища и като такова е най- лесно да се фиксира човек върху него и да надгражда, но ми се струва, че не това е начина.

И в следващият момент, като толкова тръбим за природата, екологията и още не знам какво, защо не опитаме да се ограничим в продуктите които дава нашата географска ширина за дадения сезон та да видим какво ни остава като консумация и произведеното в България разбира се, и ако е възможно извън парници.

Списъкът на хранителните продукти май е доста малък.

Защото при купуване на гръцки портокали, турски домати, аржентински банани и мандарини, полски и немски ябълки и то всичко парниково или изкуствено консервирано производство, колко духовно и какво вдигаме.

Ако човек трябва да оцелее сам зимата с корени, ядки и картофи при тежък физически или психически труд, или комбинация от двете колко дълго ще живее?

Опитваме се да оправдаем мързеливото си консуматорство с какво ли не, но всъщност фиксирайки се в идеята вегетарианство ми се струва, че се пренебрегват много други съществени вреди, които вегетарианството принася.

Казвала съм го и друг път, за мен вегетарианството не е свързано нито с животните, нито с екологията, нито с нещо подобно и то не е според определени факти. Но постоянното фиксиране върху тези неща придава един обвинителен характер.

Друг въпрос е защо точно 5-6 вида животни се консумират от човека, защото те са толкова. При това огромно разнообразие от живот? Дали е случайно? Не ядем котките си, ядем зайци, не ядем конете си, ядем овцете и т.н. Вероятно и това има голямо значение, но не за нас а за животните. Вероятно и те си имат мисия.

А консумирането на месо от хората е тръгнало като естествено регулиране на животните.

Хищникът унищожава малките екземпляри и старите. Същото прави и човека с петте вида избрани от него животни.

Да, не сме животни, , но не сме и много хора вече, а вегетиращи организми, които трудно могат да оцелеят в природата от която са част. Защото първо не я познават и второ не знаят как да я ползват. А много скоро може би ще ни се наложи.smile.gif

Честно казано извън големите градове не познавам хора вегетарианци, но познавам много хора дошли от малкия град и село ставащи вегетарианци от това възникнаха въпросите ми.

Знам причините, една от тях е, че е лесно да си вегетарианец в големия и средно големи градчета има всичкия зеленчук дето можеш да си го купиш. И така започва да развива духовно израстване- пълна заблуда. Според мен.

Вегетарианството е баланс на месоядството, ако няма ферми за животни, ще има огромни полета с ГМО продукти, защото растителността и площите са вече твърде малко, за да ни изхранят. Следващото е масов глад. Ако всички станем вегетарианци, видовете които консумираме ще изчезнат, защото те не са част от живата природа. Т.е. пак ги унищожаваме.

Аз не мога да кажа, кое е правилно и кое не, това са просто въпроси.

Фиксираме се като факти, кой е по- здрав вегетарианците или месоядните. Ами здрави са здравите хора, независимо какво консумират, това не е критерий. Вегетарианството не е лечебна процедура. Другата фиксация е убийството на животни, ами няма как да не се убият тези животни, иначе се нарушава земния баланс, създаваш, без да консумираш, какво ще стане, ако една баба на село 3 години не консумира агнетата- стадо. А едно село с такива баби? Защо ги гледа?- мляко, вълна, сирене е ? какво да прави с агнетата? Да не гледа овце!? А от какво да се прехранва с неплодородния планински район където в магазина има само хляб? И от там тръгва всичко, от прехраната и търсенето на баланса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди, подкрепям напълно, съвсем резонни въпроси поставяш и според мен.

...

Опитваме се да оправдаем мързеливото си консуматорство с какво ли не, но всъщност фиксирайки се в идеята вегетарианство ми се струва, че се пренебрегват много други съществени вреди, които вегетарианството принася.

Казвала съм го и друг път, за мен вегетарианството не е свързано нито с животните, нито с екологията, нито с нещо подобно и то не е според определени факти. Но постоянното фиксиране върху тези неща придава един обвинителен характер.

Да, точно така ми звучат и на мен многобройните теми за вегетарианството напоследък и с риск да обидя някои хора, казах в една друга тема, че почваме да ставаме съвсем невротични или направо истерични по въпроса за вегетарианството. (само да припомня - аз също съм вегетарианка от няколко години).

...

Опитваме се да оправдаем мързеливото си консуматорство с какво ли не, ...

Да, не сме животни, , но не сме и много хора вече, а вегетиращи организми, които трудно могат да оцелеят в природата от която са част. Защото първо не я познават и второ не знаят как да я ползват. А много скоро може би ще ни се наложи.smile.gif

...

А това пък е най-страшното - точно същото нещо забелязвам и аз. Включително много ярко впечатление ми направиха твпредаванията Сървайвър, където стана ясно, че хората сме абсолютно непригодни (вече) да оцелеем физически в природата. Много хора и далеч не само деца си мислят че доматите и картофите си растат ей така, едва ли не в магазина.:)

90% от градското население не само, че буквално ще загине, ако се случи някакъв катаклизъм, който да наруши статуквото на съвременната ни цивилизация, ами дори се оказва, че и тези, дето блъскат във фитнеса по няколко часа, не могат да прекопаят 100кв.м. градинка. А санитарният минимум за изхранване на един човек е 1000кв.м. (имам предвид всичко - плодове, зеленчуци и житни култури).

Сещам се за един фантастичен разказ, в който на една планета човекоподбни същества бяха "еволюирали" дотам, че бяха унищожили всички болестотворни организми и въобще растения, животни, представялващи заплаха, бяха създали сложни компютърни системи, защитени в сериозни бункери от влияния и повреди, които да осигуряват постоянни, благоприятни климатични условия на планетата, както и храна и развлечения на съществата, без те да се трудят или дори замислят за такива неща, за да могат спокойно и пълноценно да се развиват и усъвършенстват. Резултатът беше вегетиращи организми, чакащи в определени часове пред автоматите за готова храна, а за да се регулира броя на популацията "хора", централния компютър беше решил много "мъдро" въпроса - едни от люлките, осигуряващи развлеченията периодично се задействаха като руска рулетка - предпазните колани се откопчаваха и така някой от тях намираше смъртта си.

Така като гледам и ние натам сме тръгнали thumbdown.gif

Ще използвам тази тема да повторя и моя въпрос към духовните специалисти - как повлияваме на еволюционното развитие на животните, които сме направили домашни? Защо сме направили част от животните домашни? Следва ли да отпадне това? Какво ще се случи с тези видове?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно!

В радиопредаването, което посочих по-горе, става дума за това - ролята на селските животни в кръговрата на веществата в природата. И още нещо много важно - тревата се оказва отличен, да не кажа перфектен, преобразовател на слънчева енергия. После тревопасните домашни животни изяждат тревата и я превръщат в храна за хората. За планинските райони, чукарите и нископлодородните почви това е много важно. Защото козата може да опасе тревата върху канарата, но трактора не може да се качи там.

Против оранжериите нямам нищо против, стига да не горят изкопаеми горива, да не са на 1000 км и да не си хвърлят боклуците (найлон и пр.) в природата. Сега вече има к-стъкла и какви ли не алтернативи за по-добро решение.

Турските домати какво да ги коментирам, това е позор за селскостопанска България.

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Другата фиксация е убийството на животни, ами няма как да не се убият тези животни, иначе се нарушава земния баланс, създаваш, без да консумираш, какво ще стане, ако една баба на село 3 години не консумира агнетата- стадо. А едно село с такива баби? Защо ги гледа?- мляко, вълна, сирене е ? какво да прави с агнетата? Да не гледа овце!?"

Кокво ще прави с агнетата - ще ги продаде. И що да не гледа баба овце?! Който и селянин да питаш ще ти каже, че овцата най-лесно се гледа. А и селския чобанин за приемлива сума, ще пасе на баба овцете. Така правят. Ама въобще не са прости. А баба и сирене обича да прави от млекото, и вълна да преде. И на гергьов ден си хапва агънце не защото ще умре баба от глад, а сладко и е пущината!

"...ами дори се оказва, че и тези, дето блъскат във фитнеса по няколко часа, не могат да прекопаят 100кв.м. градинка."

Ама как си личи, че не си "блъскала" във фитнес. Могат, ама не искат. Издражливост и сила имат, но огледала няма на къра, та да си гледат фигурата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир е както винаги пределно точен:

Коя природа: материалната или духовната? Защото ако ще се връщаме към материалната си природа, това означава връщане към животинското царство, да се откажем от волята си, мисълта си и всичко духовно в себе си в полза на животинските инстинкти. Човешкия микрокосмос трябва да се владее от духа, а не духът да е подчинен на подтика на материята. Това е естественото положение що се отнася до бъдещето. ...т.е. еволюцията при човека добива съвсем различен характер. Човекът притежава самосъзнание, мисъл за бъдещето, способност за оценка, за различаване, за избор, способност за разбиране, отговорност. Човекът има реална възможност да поеме развитието си в свои ръце, а не да се води сляпо от течението.

Искам само да допълня:

В момента текът промени във вибрациите на Земята,промени в ДНК,новите деца,особено кристалните, се раждат вегетарианци.От хиляди години духовните хора се стремят към себеусъвършенстване и постигане на тялото от светлина....Вече сме в ерата на Водолея.Пътят на духовно развитие е свързан с отказа от насилие.

Разбира се ,всеки има ИЗБОР.:3d_118:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От хиляди години духовните хора се стремят към себеусъвършенстване и постигане на тялото от светлина....

Интересно, най-белите хора - англосаксонци и скандинавци - имат и най-изтънчени тела. В смисъл, мека и чиста кожа, нежна коса, добре оформени контури на лицето и тялото и т.н. А болшинството от тях са месоядни. Традиционните вегетариански нации пък са хилави, дребни и тъмни.

Освен ако не говориш за някакво невидимо за окото тяло. :hmmmmm:Би ли уточнила?

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно за духовното и земното ми е мисълта.

Може ли духовният да отрече земното, сякаш вегетарианството не го виждам нито в християнството и в самия Исус, нито при Буда, нито в мюсюлманството и т.н. Дали пък тези духовни религии са пропуснали умишлено нещо толкова важно(ако то е такова)? И изобщо в духовенството се набляга на много други неща, а не на вегетарианството, но то май е най- лесно изпълнимо от тръгналите по някакви пътища и като такова е най- лесно да се фиксира човек върху него и да надгражда, но ми се струва, че не това е начина.

Това е обсъждано сигурно десетки пъти във форума. Да, така е, вегетарианството не е показател за духовност, но нима това е причина да го омаловажаваме? Това отричане от земното също се вменява прекалено чест с и без причина. Да, има хора, които в стремежа си за духовно израстване пренебрегват земното и го омаловажават, но нима всички са такива? Така се създават неправилни асоциации, т.е. изграждат се предубеждения. Стремящ се към духовно развитие не означава бягане и неприемане на материалното; вегетарианец не означава агресия към невегетарианците; вегетарианство не означава духовно превъзходство – и трите твърдения са пряко насочени към предубеждения, които са изключително често срещани и които се използват като аргументи срещу вегетарианството и срещу стремящите се към духовно развитие.

И в следващият момент, като толкова тръбим за природата, екологията и още не знам какво, защо не опитаме да се ограничим в продуктите които дава нашата географска ширина за дадения сезон та да видим какво ни остава като консумация и произведеното в България разбира се, и ако е възможно извън парници.

Списъкът на хранителните продукти май е доста малък.

Защото при купуване на гръцки портокали, турски домати, аржентински банани и мандарини, полски и немски ябълки и то всичко парниково или изкуствено консервирано производство, колко духовно и какво вдигаме.

Ако човек трябва да оцелее сам зимата с корени, ядки и картофи при тежък физически или психически труд, или комбинация от двете колко дълго ще живее?

Все пак е по-лесно да си отгледаш домат, отколкото пържола, но тъй или иначе не намирам връзка между написаното и вегетарианството. То се отнася в същата степен и към невегетарианците. И нима трябва да отричаме технически прогрес и кооперирането между хората в различните аспекти от живота (в случая производството на храна)? Въпросът е постиженията на цивилизацията да се използват разумно и не бива да се вменява на вегетарианците желание да се откажат от тези постижения. Това отново може да е валидно, но само за една малка част от всички вегетарианци. Защо е нужно да се ограничаваме само с продуктите от нашата географска област? Тук вече не говорим за вегетарианство, а за нещо друго.

Вегетарианството е баланс на месоядството, ако няма ферми за животни, ще има огромни полета с ГМО продукти, защото растителността и площите са вече твърде малко, за да ни изхранят. Следващото е масов глад. Ако всички станем вегетарианци, видовете които консумираме ще изчезнат, защото те не са част от живата природа. Т.е. пак ги унищожаваме.

Аз не мога да кажа, кое е правилно и кое не, това са просто въпроси.

Фиксираме се като факти, кой е по- здрав вегетарианците или месоядните. Ами здрави са здравите хора, независимо какво консумират, това не е критерий. Вегетарианството не е лечебна процедура. Другата фиксация е убийството на животни, ами няма как да не се убият тези животни, иначе се нарушава земния баланс, създаваш, без да консумираш, какво ще стане, ако една баба на село 3 години не консумира агнетата- стадо. А едно село с такива баби? Защо ги гледа?- мляко, вълна, сирене е ? какво да прави с агнетата? Да не гледа овце!? А от какво да се прехранва с неплодородния планински район където в магазина има само хляб? И от там тръгва всичко, от прехраната и търсенето на баланса.

Ако броя на фермите за животни се намали (все пак животните се използват не само за месо), то ще намалее необходимостта от площи насадени с култури необходими за изхранването им. В по-голямата си част именно тези площи са с ГМО. Освен това върху недостига на площите влияят и други фактори. Примерно колко процента от лозята се използват за производство на грозде за консумиране и колко за вино и др. видове алкохол. Колко от пшеницата и житните култури се използва за производството на хляб и колко за сладкарската промишленост, в смисъл тортички, кексчета, пастички и др. несвързани с вегетарианството продукти. А за производството на алкохол? Виновно ли е вегетарианството за свръхпроизводството в резултат на което се изхвърля толкова голяма част от произведените продукти, вкл. и хранителни? Ако площите за отглеждане на селскостопански култури не достигат, то вината не е във вегетарианството. Друг пример: тютюнопроизводството. Какво общо има с вегетарианството? А прекалено широкото използване на растителни мазнини? Ако само за целта на дискусията предположим, че абсолютно цялото човечество премине към вегетарианско хранене, това няма да предизвика недостиг на селскостопански площи. Причините за недостига на площи трябва да се търсят другаде (някои изброих).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От хиляди години духовните хора се стремят към себеусъвършенстване и постигане на тялото от светлина....

Интересно, най-белите хора - англосаксонци и скандинавци - имат и най-изтънчени тела. В смисъл, мека и чиста кожа, нежна коса, добре оформени контури на лицето и тялото и т.н. А болшинството от тях са месоядни. Традиционните вегетариански нации пък са хилави, дребни и тъмни.

Освен ако не говориш за някакво невидимо за окото тяло. :hmmmmm:Би ли уточнила?

Те болшинството от всички хора въобще са месоядни. И нали си наясно колко тонове козметика използват в споменатите от тебе страни. И най-странното е, че в рекламите на последната обикновено се набляга на биологичните им (обикновено растителни) съставки. Другите (химическите) не, че ги няма, даже преобладават, но някак си се прескачат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има едно интересно еволюционно доказателство, че човекът е хищник, и това е разположението на очите.

При повечето тревопасни очите са отстрани на главата, за да осигурят 360 градусова панорама, но липса на триизмерно зрение, тъй като за тях е важно да видят откъде ще дойде заплахата. От друга страна, при повечето хищници очите са разположени отпред, което им осигурява необходимото им триизмерно зрение, за да могат да направят точна преценка колко разстояние има до плячката и съответно - ще се справят ли със задачата да я уловят.

Това не пречи да се ориентираме по една или друга причина към вегетарианството. Еволюцията освен разположението на очите ни е оставила и възможност за съзнателен избор. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи, Диди разсъждава отлично, но от позицията на човек, добре запознат с живота в планинските и полупланинските области, където почвите са подходящи кажи речи само за пасища и картофи.

Нещата съвсем не стоят така в равнината. Аз израснах при баба ми на село почти половината от детството си. За лятото и есента няма да говоря - там е ясно - ако домакинята е кадърна и работлива - винаги има какво да се откъсне.

Зимата и пролетта (особено второто - колкото и странно да ви звучи) бяха по-проблемни. Първо - през лятото и есента методично се пълнят хамбарите с всякакъв род зърнени култури и се сушат! (не се компотират) плодове за ошава. Последното е привилегия на децата и най-грохналите баби. Така че през студените месеци има всякакви зърна за качамак, питки, попари и прочие. Зелето не мръзне и можеш и в най-стиудените дни да откъснеш прясно дори, да не говорим за наложеното зеле и туршиите от какво ли не. Сушените пиперки с фасула и ориза имат значителна роля. Помня как висяха плитките с чесън, лук, червени сухи пиперки и още много разни връзки, които баба слагаше в "гостната". Имаше и най-различни долапи, по които обожавахме да ровим. Та в един от тях се събираха яйчицата, а в най-студения висяха пуските (нещо като бабек) . Едно селско семейство от равнината не може да си позволи да има повече от едно животно (изключвам кокошките, които ровеха по двора, когато още нямаше насадено за кълване). За една крава или биволица - баба предпочиташе второто - трябваше да имат ливада и то с добър добив, също нива за фуража - царевица и други зърнени... Затова животинката се гледаше като зеницата на окото. Каквото дадеше, старателно се къташе - яйцата се пазеха за децата и болните и старите. Млякото се избиваше за масло и се подсирваше - да има по малко за хляба. Кокошките се колеха само в много наложителен случай и то със свито сърце. Майка ми си спомня как са и спасили живота като малка от една пневмония - с пилешка супичка. В блога си пуснах материал за нещо подобно.

Имаха прасе, но то се колеше по "коледа" - дотогава нямаше мръвки. Месото и всичко друго се обработваха старателно. След 'мръсните дни" оставаха сланината - тя топлеше дядо и баба, когато се връщаха премръзнали отнякъде; маста - тя се пазеше за разтриване и за готвене, когато шарлана свършваше - той гранясва, ако не е рафиниран, а това ставало във фабриката в Харманли и за пари. Само хората с големи ниви слънчоглед имали интерес да бият тоя път с каруците.

Пуските - те бяха неприкосновения запас за лятната кърска работа - и то в най-горещите дни... Без тях нямаше да изкарат цял ден на нивата. Месото от пуската се дъвче много дълго време, докато стане на кашичка и тогава може да се изплюе парчето. Още не разбирам достатъчно механизма на това, бабите ми не знаеха защо се прави така, но знаеха, че само така се издаянва до мръкнало.

Та такива месоядци бяха моите баби и дядовци, които живееха естествено и близко до природата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно за духовното и земното ми е мисълта.

Може ли духовният да отрече земното, сякаш вегетарианството не го виждам нито в християнството и в самия Исус, нито при Буда, нито в мюсюлманството и т.н. Дали пък тези духовни религии са пропуснали умишлено нещо толкова важно(ако то е такова)? И изобщо в духовенството се набляга на много други неща, а не на вегетарианството, но то май е най- лесно изпълнимо от тръгналите по някакви пътища и като такова е най- лесно да се фиксира човек върху него и да надгражда, но ми се струва, че не това е начина.

Библия

ТРЕТА КНИГА НА ЕЗДРА *

ГЛАВА 9.

17. "каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.

18. Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.

19. А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.

20. И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.

21. Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.

22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.

23. А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,

24. и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, - а само с цветя,

25. моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря".

.................

Т.е. на един от пророците Господ за да Му говори поставя условие да не яде месо.

............

ГЛАВА 12.

50. И народът си отиде в града, както му казах.

51. Аз пък останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя, и тревата ми беше храна.

Глава 23

1. След седем дена видях през нощта сън:

.................

Така погледнато, според мен, Учителя подготвя хора, Господ да им проговори лично.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което си цитирал е т.н. пости.

Особено тежките Великденските в които през последните 3 дена и вода не се пие. Постите или очистването на духа и тялото се правят периодично в двете равноденствия, те имат много точно определена роля. Но самите пости не са вегетарианство. В християнството има баланс. Кога човек се отдава на пост и молитва, около 40- 50 дена са двете най- дълги пости, се цел да се съсредоточи върху това си състояние, достигане до пълно изчистване на съзнанието това е сложен процес, затова е и в определени моменти на годината, не може, а и не трябва да се прави постоянно. През останалото време хората са си земни, те живеят на тази Земя и трябва да се грижат и да се ползват от нея. Пак в Библията някъде е казано, не ми се търси, че на човека е дадено да се разпорежда с всичко на Земята.

А относно кой ще проговори....... всеки си има сънищата и мислите, но ако вземе на живо да му говори светец или учител, особено посред бял ден, не е на добре работата. Ако пък умишлено го търси, още по- зле.

Но темата е вегетарианството близко до природата ли е, а не съпоставки с Библията или с духовното.

Ясно е, че за духовното издигане се спазват не само душевни, но и хранителни пости. За това никой не спори. Ясно е че винаги е имало и ще има хора които по рождение на ядат това или онова и други които ядат всичко. Като в никакъв случай не мога да кажа, че едните са израснали духовно от другите. И на село си има човек, дето го викат да коли агнетата щото всеки не може да коли, има си хора които правят луканките най- добре има и такива, които ги ядат само най- добре. това е ясно.

Въпросът е ако човек сам се грижи за прехраната си, може ли да игнорира животните?

Той ги ползва, експлоатира труда им, но когато животното се размножи или се разболее? Биволите и кравите са били много ценни, но като се разболеят или остареят не са ги изхвърляли, а са ползвали месото им.

Кокошките са много ценни, но си имат период - след година , две се колят, защото после не стават за ядене.

Подобно и на примера с агнетата, който дадох по- горе.

За този природен баланс говоря, възможно ли е да ползваме животните, да ги размножаваме, и произволно да ги пускаме из природата? До какво ще доведе това? Това е едната страна на месоядството. От друга страна когато човек оцелява или запасите от лятната продукция са свършили, ловът е този който спасява.

И да, има селища и то не малко които оцеляват с животновъдство, риболов. Случайно ли е това, дали пък там няма никакво духовно развитие!?

Борбата с живото и вземането на решенията, осигуряването на храна не е ли живата школа, която движи човека?

Вегетирането в големите градове, консуматорството и търсенето на духовно в тази среда не е ли изкуствена среда далеч от живия живот?

Всички тези въпроси възникват от това, че не ми харесва това което виждам край мен.

Живяла съм достатъчно време и от едната и от другата страна, вече се изравниха годините.

Наистина не ми харесва това което виждам, всички говорят за храна, каква била, кой бил виновен, кой какво не е направил и т.н. Никой не е казал, дайте да направим нещо. Не ми харесва да гледам и да слушам постоянно( най- вече в медиите) хора които говорят за здравословна храна и технологии на производство, а не знаят как се сади пипер, например.

Не ми харесва хвърлянето в диети, вегетарианство, претенции за качество на храната, без хората да са усетили пръстта в ръцете си, без да са видели стадото с овцете, да са били сред него, без да са се качвали на магарето или коня. Ако човек не е минал или не иска да мине и да се докосне до тези земни неща, за каква земя, за какво качество и за какъв дух да говорим?

Сравнението ми е точно в това. Хората които имат допир със земята и с животните, с истинския живия живот, тези които не са спали, когато овцете се агнят, тези които с дни ходят по гората да си търсят изгубените коне, тези които сутрин по тъмно бързата да изведат прасетата на паша, тези които си съберат яйцата от Коледа за Великден, тези хора НЕ СА вегетарианци, защо? Нима те не обичат животните си? Обичат ги и имат обяснение за всичко това.

Но другите, които не са се докосвали до тези неща, защитават кучетата и котките( в което няма нищо лошо, защото и те са жертва на нашата безотговорност) , познават зеленчука само в супермаркетите, главно сред тези хора има вегетарианци.

От тук възникнаха моите въпроси.

Защо хората близо до природата не са, а тези които не я познават са?

Отдалечаването от природата ли е издигането в духовно равнище?

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.

Може да се живее без месо, но човек трябва да е свободен в избора си.

Най-страшни по духовния път са лицемерието и страхът. Лицемерието ни пречи да видим истината и е най-страшно, когато лъжем себе си. Страхът е нещо, което няма как да послужи на добра кауза, колкото и благородна да изглежда на пръв поглед.

Ние не трябва да се съдим едни други за каквото и да било, не трябва да се отблъскваме, не трябва да си затваряме сърцата и вратите.

Хареса ми казаното по-горе за новите хора, за хората на Светлината. Абсолютно съм съгласна, но е рано на много хора за това, а трябва да се обичаме.

Ако от едно ядро хора с по-напреднали разбирания може да влезе знание в света и той да се промени към добро, то тези хора не бива да бъдат тесногръди и се затварят в само в техните си пространства.

::thumbsup2:

:Kuki,тези думи са много верни и точни .

Благодаря ви Донка и kuki за красивите разкази.:3d_041:

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което си цитирал е т.н. пости.

Особено тежките Великденските в които през последните 3 дена и вода не се пие. Постите или очистването на духа и тялото се правят периодично в двете равноденствия, те имат много точно определена роля. Но самите пости не са вегетарианство. В християнството има баланс. Кога човек се отдава на пост и молитва, около 40- 50 дена са двете най- дълги пости, се цел да се съсредоточи върху това си състояние, достигане до пълно изчистване на съзнанието това е сложен процес, затова е и в определени моменти на годината, не може, а и не трябва да се прави постоянно.

Това, което съм цитирал е преминаване от пълен глад към хранене с треви и цветя.

ГЛАВА 4.

1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,

2. и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.

ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 4.

1. Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;

2. там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.

3. И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.

4. А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Библия

ТРЕТА КНИГА НА ЕЗДРА *

ГЛАВА 9.

Ее, а за това какво имаш да кажеш?

Въпросът е ако човек сам се грижи за прехраната си, може ли да игнорира животните?

И още няколко въпроса от мен:

1. Къде ще се въплъщават душите на домашните животни, ако хората вече не ги отглеждат? Защото нали не си представяте бъдещия човек да оре с вол или кон? Следователно тия животни ще изчезнат или ще бъдат отглеждани в много малки количества (коне за езда, да кажем). А кравите? Хубаво, ще ги гледаме заради млякото. Ами ако кравата стане ялова, ще я гледаме ли докато се спомине от старост, т.е. готови ли сме да и осигурим храна в замяна на ... л**на и кожа (ако допуснем, че ще използваме кожата и след нейната естествена смърт)? А мога да ви уверя, че една крава яде много.

2. Ако допуснем, че останат предимно диви животни, как ще се контролира тяхната популация и как ще се опазят посевите от тях (зайци, диви прасета, елени, мечки, фазани и т.н.), ако не се убиват? Ще се разпънат огради навсякъде и ще развъдим вълци?

3. Ако допуснем, че домашните животни започнат да се въплъщават в "свободни" диви животни, можете да си представите какаво ще стане с т.2. :hypocrite:

Отдалечаването от природата ли е издигането в духовно равнище?

Мисля, че често вегетарианството се смята за един вид духовен аристократизъм. В смисъл, "яденето на месо е за низшите духове/раси (простолюдието), не е за нас". :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ее, а за това какво имаш да кажеш?

Това е по-важно:

Псалом 49

Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.

8. Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;

9. няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,

10. защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;

11. познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.

12. Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.

13. Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?

14. Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,

15. и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

16. А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,

17. а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?

18. кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;

19. устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;

20. седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;

21. ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).

22. Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, - и не ще има избавител.

23. Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо хората близо до природата не са, а тези които не я познават са?

Причините трябва да се търсят в традициите и навиците. Хората на село са по-склонни да се придържат към тях. Мисленето им не е достатъчно разчупено за да приемат алтернативните възможности, които освен това не познават достатъчно добре.

Отдалечаването от природата ли е издигането в духовно равнище?

Не, защо. Но и техническите постижения не бива да се отричат. Проблемът винаги е в разумното прилагане, а не в това, което се прилага.

И да, има селища и то не малко които оцеляват с животновъдство, риболов. Случайно ли е това, дали пък там няма никакво духовно развитие!?

Причината отново следва да се търси в традициите. Нещата са сложни, защото намирането на алтернативи не винаги може да се осъществи без външна помощ, а това при сегашното положение на нещата, особено в България, едва ли ще стане. Тук мога да дам пример и с тютюнопроизводителите, въпреки че те нямат отношение нито към вегетарианците, нито към невегетарианците, но са подходяща илюстрация. Това, което е основно за състоянието им са политически и икономически интереси. Решение не само не се търси, но е и нежелано – сегашното статукво удовлетворява силните страни.

Ако продължим да разсъждаваме по въпроса, следва да намесим и безработицата, и демографското и икономическо състояние на страната. Влияещите фактори са наистина много и между тях съществуват сложни връзки. Нещата са решими, но това са въпроси които обхващат много повече от вегетарианството. Всъщност последното си е индивидуално решение. Ако търсенето на месни продукти намалее, ще намалее и предлагането им и ще се достигне до нова равновесна точка. Хората, които сами си отглеждат животни за собствена консумация не влияят съществено върху общия баланс, но и те, може би малко по-късно, ще се преориентират. Все пак когато търсим някаква промяна, трябва да ни интересуват преди всичко хората, които са способни да осъществят тази промяна – всичко започва от тях. На останалите също ще им дойде времето, но е неразумно да им се отделя прекалено голямо внимание, когато не са готови. Алтернатива винаги може да бъде намерена, ако има желание за това, а и когато човекът е готов, животът обикновено му я предоставя. Тук пречките са най-вече в човешкото мислене.

За този природен баланс говоря, възможно ли е да ползваме животните, да ги размножаваме, и произволно да ги пускаме из природата? До какво ще доведе това? Това е едната страна на месоядството. От друга страна когато човек оцелява или запасите от лятната продукция са свършили, ловът е този който спасява.

Защо трябва да лишаваме домашните животни от грижи. Все пак след като получаваме нещо от тях, трябва и да даваме. И защо трябва да прекратяваме грижите си, след като животното вече не е в състояние да дава? В някои държави например кравите са свещени животни и не се убиват. Това създава ли някакви сериозни проблеми в отглеждането им? Ако ще търсим някакъв баланс, той определено не е налице в момента. Популациите от домашни животни са прекалено големи и причината е в месодобивната промишленост, а не в липсата й. Но както вече писах ако намалее търсенето, ще намалее предлагането и ще се достигне до нова равновесна точка в икономическо отношение, а тя ще бъде определено по-близка и до екологичната равновесна точка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×