Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Вегетарианство, съденето и чувството за вина. Какво да променим?

Recommended Posts

Вегетарианство, съденето и чувството за вина

Какво и как да променим?

Спомням си преди доста години, когато се чувствах съден и различен, за това че съм вегетарианец. Тогава вегетарианците бяха много малко, литература почти нямаше. Наложи да изровя всичко, което мога, за да се обосновавам научно и с факти особено пред баща ми, който тогава беше консервативен в това отношение...

Та наблюдавайки назад във времето и сега съм забелязал различни групи от хора:

1. Хора, които обмислят да станат вегетарианци или поне да намалят невегетарианската храна в далечно бъдещо. Често причината за това е висока чувствителност и любов към животните и живота като цяло или пък по здравословни причини. Понякога те изпитват чувството за вина в себе си, сигурни са, че вегетарианството би било по-добро за тях, НО не променят нищо...

2. Хора, които искат да станат вегетарианци, правят първи несигурни крачки в това, но попадайки в група на предимно вегетарианци се чувстват съдени, за това, че все още ядат месо, дори и по малко. Чувстват се различни, неприети и даже имат чувства за вина. Понякога това може да е толкова силно, че даже временно да разклати първите им стъпки.

3. Вегетаринци, които съдят невегетарианци за стила им на живот в аспекти като здравословен, морален, екологичен и т.н.Обикновено това става в първите години на вегетарианството, когато човек смята, че е направил голямо откритие за себе си и иска да го разкаже на целия свят. Даже понякога човек попаднал в тази ситуация е готов агресивно да пропагандира вегетарианството и да убеждава другите в своята правота.

4. Вегетарианци, които съдят други вегетарианци, за тяхното виждане и светоусещане. Например има по-стриктни вегетарианци, т.нар вегани. Други пък имат по-еко виждане, трети са по-ориентирани към моралните, духовните, социалните, здравословните или икономическите фактори свързани с вегетарианството и т.н.

5. Вегетарианци, които се чувстват различни и съдени, когато попаднат в група на хора активни месоядци и с агресивно невегетариански стил на хранене

.....

Попадали ли сте в някоя от горните групи в различни етапи от живота си?

Как сте се чувствали? Какво сте си мислили? Как преодоляхте всичко това и какво променихте в себе си? Опишете по-подробно.

Какво бихте посъветвали всяка една от по-горните групи?

Има ли и други подобни групи, които сте забелязали? Ако да, опишете ги.

Споделете личен опит и виждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Попадала съм за кратко и за по-дълго в ситуации най-вече тип 5, вкл. в собственото ми семейство.

Може би защото съм имала други, по-важни задачи, вниманието ми не е било ангажирано толкова с тези различия.

Или може би, защото съм на възраст, когато мнението на групи хора не влияе толкова върху емоциите ми.

Работя с млади хора - на възраст 7 - 30 г. , но и с такива на повече години, които пак са млади, защото искат да учат. :) Може би затова смятам, че темата изостава от настоящата атмосфера в обществото. Хората от една страна стават по-толерантни, от друга - по-смели да бъдат себе си.

Все пак се надявам споделеното тук да бъде от полза на по-плахите.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и друг аспект, който е най-близо до т.3, според мен.

Преди години, като бях вегетарианец, на обществени събирания когато се сервираше храната и аз исках само вегетарианска (често имаше само салати и пържени картофи), виждах как ме гледат с недоумение. "Ама защо не ядеш месо, ама как така"? Въпреки че никога не съм давал обяснения и не съм агитирал (най-честият отговор беше "Ами така, вегетарианец съм"), усещах известно смущение и дори вина в околните. Може би са се питали дали пък яденето на месо не е нещо нередно или просто им е било неловко, че ще ям само салата, картофи и ядки. Не знам. Но знам, че имаше една бариера между нас. В крайна сметка споделянето на храната, да си на една трапеза с някой, от незапомнени времена е било символ на единение, сътрудничество и уважение. Нещо, което сплотява. Съответно, ако ядете различни типове храна, разломът в отношенията се появява.

Не мога да си представя например в едно семейство единият да е месояден, а другият да е вегетарианец (има такива случаи). Колко е досадно да се готвят по две менюта и колко е противно да не може да си вземеш от чинията на родния си, да споделиш хапката с брат си, например. <_<

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тогава какво ще кажеш за бившите вегетарианци ( както си написал "като бях" ), тези които се налага да се отрекат от проповядваното до момента ? те намират ли разбиране?

и какво е отношението на вегетарианците към вегетарианския Юда който редовно се покръства ту в едната, ту в другата вяра?

много голямо значение има как се чувства човек с избора си, ако го приема за норма и естетство нито натрапва, нито съди околните; в това отношение какво ще споделят двама души на масата се определя от тяхното спокойствие по отношение на това, което са :)

когато някой се "конвъртне" към правата вяра и неяденето на месо счита за свой дълг това да е изнесено извън него и да е церемониализирано, а ако не успее да естетизира ( новия си статус) детски почва да го натрапва на околните

имам близка приятелка, която казва "аз от 10 г съм вегетарианка", но реално яде пилешко редовно, шунка, а по празници и други печени месенца , но пък живее твърдо убедена, че "не яде месо"........... вие бихте ли и обърнали внимание на несъответствието, аз лично не бих;

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди не понасях добре подигравките. Затова гледах да не разберат, че не ям месо. Казвал съм неща от рода на: не съм гладен, току що ядох, в момента тава ми се яде и т.н. Как ми са се смяли в очите колко съм прос, че не разбирам от основните неща в живота. Или пък: ти не пиеш, не пушиш, сега ако кажеш, че и по жени не ходиш... Затова съм си налягал парцалите. Живо десиденство! :)

Вече не ми пука толкова. Много е тъпо да се робува на хорското мнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ситуация тип 6 -

случвало ми се е да осъждам мислено хората, които съдят другите за техния начин на хранене ( независимо от коя страна).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тогава какво ще кажеш за бившите вегетарианци ( както си написал "като бях" ), тези които се налага да се отрекат от проповядваното до момента ? те намират ли разбиране?

Зависи от кого. От вегефашистите сигурно не.

Изборът и мотивацията аз си ги знам. Нека Всевишния ме съди. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всевишният не съди, а подготвя. Иска се време понякога. Когато фините тела са готови, физическото без проблем ги следва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато ожаднея търся извор с чиста вода,която да дава живот : "Тъй щото, когато запитвате човека не може ли да живее без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да излезе на сцената. Той не може да бъде вече жител на Земята........Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия."Всеки човек воюва в себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всякога се заражда война, която трябва да се разреши в полза на божественото в човека. ""

Трите ухания, 23 август, 5 ч.с. София - Изгрев

Беседа от Учителя Петър Дънов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато ожаднея търся извор с чиста вода,която да дава живот : "Тъй щото, когато запитвате човека не може ли да живее без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да излезе на сцената. Той не може да бъде вече жител на Земята........Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия."

Трите ухания,23 август, 5 ч.с. София - Изгрев.Беседа от Учителя Петър Дънов

:thumbsup: Проверено на практика.

Неправилната мотивация води до неправилни резултати. :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всевишният не съди, а подготвя. Иска се време понякога. Когато фините тела са готови, физическото без проблем ги следва.

:3d_050:

Когато ожаднея търся извор с чиста вода,която да дава живот : "Тъй щото, когато запитвате човека не може ли да живее без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да излезе на сцената. Той не може да бъде вече жител на Земята........Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия."Всеки човек воюва в себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всякога се заражда война, която трябва да се разреши в полза на божественото в човека. "

Трите ухания,23 август, 5 ч.с. София - Изгрев.Беседа от Учителя Петър Дънов

:3d_043:

Канел:

Съответно, ако ядете различни типове храна, разломът в отношенията се появява.

Не мога да си представя например в едно семейство единият да е месояден, а другият да е вегетарианец (има такива случаи)

.

Е,моето семейство е такова.Съпругът ми си яде месо,а синът ми е вегетарианец от скоро,по собствен избор ...Няма разриви,няма разногласия,всеки зачита избора и свободата на другия.

При достатъчно ниво на интелект няма опастност от разногласия по такъв повод.

Почти винаги съм била нападана за вегетарианството си,докато обратното не се е случвало никога.

Обикновено парирам нападките,като казвам,че не желая да участвам в касапницата и убийството на същества,

които обичам и това е моят избор.Обикновено това е достатъчно,за да се откажат.

Винаги съм била различна,така че хорското мнение никога не ме е притеснявало.

Всеки има свобода на избора,дадена от Отеца.:3d_030:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Kaнел, и моето семейство е такова, като на Мария-София, даже бих казала още по-странно - малката дъщеря по рождение вегетарианка, аз от малка не обичах месото, но ме хранеха насила, защото уж съм била все слабичка, вече самостоятелна от много години ям рядко и малко месо, а от няколко години никак, голямата дъщеря си ядеше месо от малка и сега продължава, таткото - също. Искам да те успокоя, няма конфликти на тази тема, всичко е нормално, просто има толерантност от всички страни 60.gif

Никога не съм попадала в никоя от посочените групи хора. Много рядко и обикновено от по-възрастни хора срещам за кратко едно недоумение (просто поглед или полувъпросително-полуутвърдително: А, така ли?), когато стане ясно, как се храня. И толкоз. Но и тогава много лесно и естествено приемат моя начин на хранене. Никога не е ставало нужда да се обяснявам защо, не са ме разубеждавали. Дори на родителите ми им беше нужен само един ден да свикнат.

В същност случи ми се веднъж, една моя добра, стара приятелка, с която живеем в различни градове. Тя също не се опита да ме разубеждава или да ме убеждава в нещо друго, но ме разпита подробно какви точно храни не употребявам (само месо ли, или и яйца, а мляко/сирене?) и защо? Някак й се струваше, че това, което правя е хубаво, но тя не може да си обясни защо. :)

Не зная защо е така. Честно казано, очаквах по-активна ;) реакция от страна на околните. Може би самото ми излъчване хармонира с това, което правя, усеща се, че самата аз съм уверена в това ...

Когато ожаднея търся извор с чиста вода,която да дава живот : "Тъй щото, когато запитвате човека не може ли да живее без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да излезе на сцената. Той не може да бъде вече жител на Земята........Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия."

Трите ухания,23 август, 5 ч.с. София - Изгрев.Беседа от Учителя Петър Дънов

:thumbsup: Проверено на практика.

Неправилната мотивация води до неправилни резултати. :v:

Мммм, не е до мотивация работата тук. До подготовка е, както каза някъде и късметче. Обяснението с мотивацията не може да се приложи за вегетарианците по рождение например. И обратното, за невегетарианците (неподготвените да бъдат вегетарианци) също е вярно, макар че много хора се опитват да се измъчват, като стават вегетарианци умишлено и съзнателно по всякви причини (здравословни, от любов към животните и т.н.); или карат децата си да са такива.

Когато човек вътрешно стане вегетарианец, то външното вегетарианство, изразяващо се в храненето, става естествено и непринудено, също така при такова положение няма бивши вегетарианци.

Та за мен основното е човек да работи върху себе си, върху характера си, да развива у себе си толерантност, търпение, разбиране, приемане, смирение .... (в този ред!!!) ... и постепенно стигне до любовта. Някъде на ниво смирение идва лесно и естествено вегетарианството. От само себе си. Другото вегетарианство за мен е ... просто вид диета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено парирам нападките,като казвам,че не желая да участвам в касапницата и убийството на същества,

които обичам и това е моят избор.Обикновено това е достатъчно,за да се откажат.

Ето на, това имах предвид за разрива и осъждането.

Когато отсрещния човек на масата смята яденето на месо за греховно, съзнателно или подсъзнателно усещаш, че те слага в категорията "убиец" и "грешник". Щом вършиш грях, значи си грешник. Ето ти я вината, ето ти го разрива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво да променим? Аз за себе си не намирам нещо, което трябва да променя. Не изключвам да има такова, но и да има, не го откривам. Иначе, ако ме питат защо не ям месо, просто казвам, че намирам това за неприятно, дори за гадно. Досега това не е предизвикало никакви конфликти с ядящите месо. Няма никакви обвинения към никого, просто споделяне на личните ми вкусове. Аз също не обвинявам невегетарианците, че ядат месо и засега не срещам обвинения и от тяхна страна. Не бих се преструвал обаче, че месото ми харесва като вкус само заради опасения как ще приемат това другите. Това си е моя вкус и единствен аз имам право да си държа сметка за това какво ми харесва и какво – не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено парирам нападките,като казвам,че не желая да участвам в касапницата и убийството на същества,

които обичам и това е моят избор.Обикновено това е достатъчно,за да се откажат.

Ето на, това имах предвид за разрива и осъждането.

Когато отсрещния човек на масата смята яденето на месо за греховно, съзнателно или подсъзнателно усещаш, че те слага в категорията "убиец" и "грешник". Щом вършиш грях, значи си грешник. Ето ти я вината, ето ти го разрива.

Нито осъждам,нито смятам яденето на месо за грях.

Това е моят личен избор за ненасилие,милосърдие и състрадание към животните,

които са абсолютно зависими от хората,

и споделям тук знанието,

че отказът от месо е необходим за напредването в Духовния път.

Храня се с диви жита,хляб от тях,сурови ядки,кълнове,салатки и плодове.Когато имам време си варя ангелска супа...

Нямам и намерение да се крия и да се правя на такава,каквато не съм,за да задоволявам нечии представи за хранене.

Имам 5 кучета и 10 коня за езда ,винаги съм искала да гледам животни,но не за месо.

:3d_097:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено парирам нападките,като казвам,че не желая да участвам в касапницата и убийството на същества,

които обичам и това е моят избор.Обикновено това е достатъчно,за да се откажат.

Ето на, това имах предвид за разрива и осъждането.

Когато отсрещния човек на масата смята яденето на месо за греховно, съзнателно или подсъзнателно усещаш, че те слага в категорията "убиец" и "грешник". Щом вършиш грях, значи си грешник. Ето ти я вината, ето ти го разрива.

Следователно и това, което пишеш в това мнение е осъждане (съзнателно или подсъзнателно слагаш в категория), както и това което пиша към теб?!:3d_146:

Според теб, дадено поведение и мислене не са редни, сиреч отсъждаш.

Да речем, че Мария съди човека, който се храни с месо. Ти съдиш ли Мария, че тя, според теб, съди така? Аз съдя ли те, че ти съдиш Мария, за дет тя съди евентуално месоядеца?

Това ми прилича на една притча.

Каква е разликата между оценка/преценка/съждение, съд и присъда?

В Думата "СъдБа" има "съд", нали?:rolleyes:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

и споделям тук знанието,

че отказът от месо е необходим за напредването в Духовния път.

А ако не е необходим? :3d_075:

Следователно и това, което пишеш в това мнение е осъждане (съзнателно или подсъзнателно слагаш в категория), както и това което пиша към теб?!:3d_146:

Ами да, така излиза, че всяко съждение изказва позиция и следователно е отправна точка. В случая осъждам вегетарианец, че осъжда месоядството/месоядците. :3d_147:

Каква е разликата между оценка/съждение, съд и присъда?

В Думата "СъдБа" има "съд", нали?:rolleyes:

Това наистина е интересен въпрос. Ако искаш можеш да го пуснеш като отделна тема. :3d_040:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да си представя например в едно семейство единият да е месояден, а другият да е вегетарианец (има такива случаи). Колко е досадно да се готвят по две менюта и колко е противно да не може да си вземеш от чинията на родния си, да споделиш хапката с брат си, например. <_<

Не е нужно човек да може всичко. В къщи например всите си хапват мИсце. Те ме подхващат щот не ям кат тях, а аз им "пила" на главите, щото се самоубиват.:3d_146:

После я кръст, я крак, я ръце, я раздут стомах, черва, инертност в перисталтиката, я нещо друго.

От мен може да чуеш само:

Изправи си гърба! Не се прегърбвай!

Дишай!

Защо не пиеш вода? Пий бе човек!

Яжте плодове! Намалете месото.

Не се ядосвай! Не мисли за стари и отминали вече неща. Не гради далечни планове, щото утре може всичко да стане.

Направо, брат, свят им се вие вече от мен!:3d_146:

А и не забравям накрая да натякна: "Аз казвах ли ви!":3d_146:

По-добре е тормоза да е от мен, от колкото от болест. Е, не че аз съм по за предпочитане, ама това дал Господ!:3d_146:

Колкото до готвенето... В момента готвя постно, кисело зеле в глинен съд, на фурна. От години нямам необходимост някой да ми готви, нито да ми пазарува. Като готвя обаче, готвя и за останалите, пък да `земат и те да "облажат" покрай мене!:sorcerer:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вегетарианство, съденето и чувството за вина

Какво и как да променим?

Спомням си преди доста години, когато се чувствах съден и различен, за това че съм вегетарианец. Тогава вегетарианците бяха много малко, литература почти нямаше. Наложи да изровя всичко, което мога, за да се обосновавам научно и с факти особено пред баща ми, който тогава беше консервативен в това отношение...

Споделете личен опит и виждане.

Здравейте.Много интересни неща сте споделили в тази тема.Не съм била в нито една от описаните групи.Прехода към вегетарианството при мене стана естествено и без усилие..В средите,в които се движа,се е налагало да се обяснявам в началото,но не и да се притеснявам.Когато ме поканят на някакво празненство,обикновено ,когато приемам поканата казвам,че съм вегетарианка,за да не бъде домакина в неудобна ситуация да го научава в хода на мероприятието си.Хората се притесняват,когато видят,че някой от поканените,не се храни,не посяга към отрупаните по традиция с блюда маси.Понеже съм си казала предпочитанията -нямам тоя проблем.

В моето семейство само аз съм с изявена и реализирана вегатарианска нагласа.Моите близки се хранят у дома с вегетарианските храни,които им предлагам,а навън консумират понякога месо.Това е повод за шеги.Синът ми ,който е студент,като се върне ме подкача,че го храня с треви разни,но....не е изразявал недоволство.

Иво ,преди години си беше меко казано странно да си вегетарианец.Спомням си един случай в началото на 90-те,когато от София пристигна комисия от тогавашното министерство ,към което фирмата ни се е числяла..По телефона ни предупредиха,че една от жените в комисията е вегетарианка.Това ни се струваше странно,стана повод за шегички и в същото време ужасно се затруднихме да намерим къде да се хранят.В ресторантите тогава за вегетарианци имаше избор само между варени и пържени картофи.Сега нещата са доста по-различни и мисля ,че ставаме все по-толерантни към различните от нас.Това е духа на времето.

Поздрави на всички.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та за мен основното е човек да работи върху себе си, върху характера си, да развива у себе си толерантност, търпение, разбиране, приемане, смирение .... (в този ред!!!)

... и постепенно стигне до любовта. Някъде на ниво смирение идва лесно и естествено вегетарианството. От само себе си. Другото вегетарианство за мен е ... просто вид диета.

Диана, благодаря ти за чудесно изразеното мнение!

Вегетарианец съм от 17-сет години; като в същото време добре осъзнавам, че т.нар. вътрешно вегетарианство е цел и път пред мен :)

...

Всички са били толерантни към начина и избора ми на хранене, нямала съм проблеми с това...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено парирам нападките,като казвам,че не желая да участвам в касапницата и убийството на същества,

които обичам и това е моят избор.Обикновено това е достатъчно,за да се откажат.

Ето на, това имах предвид за разрива и осъждането.

Когато отсрещния човек на масата смята яденето на месо за греховно, съзнателно или подсъзнателно усещаш, че те слага в категорията "убиец" и "грешник". Щом вършиш грях, значи си грешник. Ето ти я вината, ето ти го разрива.

Тук Мария-София описва собствената мотивация - при това я описва доста обективно, без да напада или обвинява или обижда някого. Ако някой прави асоциации чувайки каква е нейната мотивация да не яде животни, то си е въпрос на неговата настройка, това може да каже всеки психолог - човек вижда в другите само това което има у себе си, другите са огледало на нас. И затова ако някой реагира така както описваш, то показва че сам осъжда себе си, което е съдене, но с/у себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето на, това имах предвид за разрива и осъждането.

Когато отсрещния човек на масата смята яденето на месо за греховно, съзнателно или подсъзнателно усещаш, че те слага в категорията "убиец" и "грешник". Щом вършиш грях, значи си грешник. Ето ти я вината, ето ти го разрива.

Тук Мария-София описва собствената мотивация - при това я описва доста обективно, без да напада или обвинява или обижда някого. Ако някой прави асоциации чувайки каква е нейната мотивация да не яде животни, то си е въпрос на неговата настройка, това може да каже всеки психолог - човек вижда в другите само това което има у себе си, другите са огледало на нас. И затова ако някой реагира така както описваш, то показва че сам осъжда себе си, което е съдене, но с/у себе си.

Аха, а ако поканиш някой джайнист/ка да се разходите в парка или планината и ти каже: "извинявай, забравил/а съм си метлата, а не искам да участвам в тая мравешка касапница и да мачкам буболечките!", аз как трябва да се почувствам? :3d_077:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм нито чувал, нито виждал такива хора лично :), a мисля че е много по-лесно и приоритетно вегетарианството отколкото джайнизмът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В този ред на мисли имам въпрос:

Ето станала съм по-разумна, осъзната, решила съм да работя и да се откажа от всичко месно, яйца, мляко и т. н.... Но дали това е здравословно?

Мисля, че нищо крайно не е добро. Всеки си има път-индивидуален! На осъзнаване, на чистене, на учене...

Няма догми, няма съдене!

Ако имам вътрешен дискомфорт от думите и поведението на други хора, значи или не съм убедена, какво правя или не съм наясно със себе си. Но щом усетя дискомфорт, значи нещо трябва да променя. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво крайно има в това да не консумираш месо, яйца и мляко? Крайно би било ако кажеш: аз при никакви обстоятелства няма да консумирам месо, яйца и мляко, защото те са безусловно вредни. Да, но може да се случи така, че консумацията им да е наложителна. Ако в изключителните случаи, когато употребата на някое от изброените е препоръчителна, но ти отказваш да ги приемеш, тогава имаме крайност. Когато липсва необходимост обаче (а в огромната част от случаите е така), употребата на месо е добре да бъде избягвана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×