Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

121. В рова на лъвовете

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Псалом 71

Беседа-В рова на лъвовете

Молитвен наряд за край:

Молитва на Данаила

„Докараха Данаил и го хвърлиха в рова на лъвовете.“ (Данаил 6:16) „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ (Йоан 1:5)

„Царят заповяда да хвърлят Данаил в рова на лъвовете.“ Тоя цар бил приятел на Данаил. Прочетете цялата глава да видите как е станало това.

Във връзка с прочетения стих от книгата на Данаил ще прочета 5-ти стих от първата глава на Евангелието от Йоан: „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе“.

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго. Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки...

„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения...

„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаил. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите.

Един светия се отличавал с голямата си чистота и святост. При него се стичали много хора да ги кръщава с полагане на ръцете си върху главите им. Най-после, при него дошла една млада, красива мома, но голяма грешница. Тя се разкаяла, затова пожелала да се кръсти, да влезе в новия живот. Като я видял, светията започнал да бяга. Той бягал, но и тя след него. Питала го: „Защо бягаш? Аз се разкаях, искам да изправя живота си“. По пътя го срещнал Йоан Кръстител и го запитал: „Защо бягаш?“ – „Срещнах една опасна жена, не искам да я кръстя.“ Йоан Кръстител го спрял, прекръстил го и му казал: „Сега можеш да продължиш работата си“. Светията се върнал и кръстил жената. След това си казал: „Най-после кръстих и тая жена“. – Не ти я кръсти, а Йоан Кръстител.

Същото се случва и с вас. Щом се намерите пред някаква опасност, веднага бягате. Христос ви среща на пътя, прекръства ви и вие се връщате. Като се справите с опасността, казвате: „Аз победих!“ Христос казва: „Ти не победи, аз победих“. Нещастието на съвременните хора се заключава в мисълта, че те сами всичко си правят. Всъщност никой сам не върши работата си. Питам: Колко от сегашните младежи могат да кръстят такава жена? Колко от сегашните жени могат да кръстят такъв мъж? Това не е за упрек, но казвам: Вие сте далеч още да разберете човешката душа. Вие не знаете още, какво представя душата. Ето защо, всяка външна форма може да ви съблазни.

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ В лицето на Данаил виждаме човек с установен характер, с непреривна любов към Бога. Който има любов към Бога, само той може да се моли. Който не люби, не може да се моли. Молитва без Любов не съществува. Човек говори добре или се моли дълбоко, когато изпитва силни чувства на страдание или радост. Когато обича някого, човек го посреща добре, говори му любезно и с Любов. Аз не говоря за молитва, предизвикана от страх. Това не е молитва. Под „молитва“ разбирам връзка, общение с Бога. Ще се молиш като детето. Ще кажеш: „Господи, когато слизах от небето, не предвиждах какво ме очаква на земята. Излязох чист от Тебе, но се опетних. Греших без да искам. Не изпълних задължението си към Тебе. Прости ме и оправи пътя ми“. Щом кажеш истината, Бог веднага ще те упъти. Кажеш ли, че си грешник, без да кажеш де и как грешиш, ти не си готов да говориш истината. Грешник може да бъде мъжът към жена си, жената към мъжа си, баща и майка към децата си, приятел към приятеля си. Когато не изпълниш задълженията си към децата, към жена си или към мъжа си, ти си грешник.

В рова на лъвовете - Беседа от Учителя, държана на 24 април 1921 г. в София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.

„В рова на лъвовете.“ И вашата душа е в рова на лъвовете. Днес човек се проявява такъв, какъвто е в действителност. Животът го подлага на различни изпитания и противоречия, да види своето вътрешно безверие. Днес хората не вярват един на друг. Говориш с някого, който ти вярва. На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това? Който не вярва, пръв той губи, отдалечава се от Първоизточника на живота, губи своята вътрешна сила и в резултат на това осакатява ума си. Мъж или жена, всеки трябва да дружи с благородни хора, не със знатни. Не всеки виден, знатен човек е благороден. Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с професори, министри, доктори ще им принесе голяма полза. Важно е човек да бъде благороден, независимо положението, което заема. Силата не е признак на благородство. Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но, дето влезе, помага, повдига хората. Вътрешната, духовната сила определя достойнството на човека. „В рова на лъвовете.“ Какво спечелихте вие, които хвърлихте душата си в тоя ров? Казва се, че цар Дарий, който заповядал да хвърлят Данаил в рова на лъвовете, не могъл да спи цяла нощ. Рано сутринта той отишъл при рова и с плачевен глас извикал: „Данаиле, Бог твой, на Когото служиш непрестанно, можа ли да те освободи от устата на лъвовете?“ – „Можа, царю! Да си жив във век!“ Тогава Дарий заповядал: „Извадете Данаил от рова и хвърлете там неговите неприятели с жените и децата им!“ Когато и вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, но да бъде будна, цяла нощ да се моли, да издържи изпита си. Христос казва: „Бъдете будни, да издържите изпита, през който душата ви минава!“ Сега всички хора – мъже и жени, минават през тежък изпит. Бъдещото поколение, вашите деца, ще кажат дали сте издържали изпита, или не. Ако го издържите, ще излезете от рова със светнало лице. Ако не го издържите, лицето ви ще потъмнее.

„И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ – Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно. Съвременният обществен живот се нуждае от характери, подобни на Данаил. Как може да се съгради бъдещото общество, бъдещите партии без такива характери? Как би се организирало човечеството без такива характери? Какво виждаме днес? Всички партии, всички общества и народи вървят по един и същ път. Ако това се продължава и в бъдеще, всичко ще се разкапе. Всички народи и общества са дошли до фазата, дето благородството и човещината трябва да вземат надмощие. Сегашните християни казват: „Един ден, когато цялото човечество се облагороди, ние ще вземем своя дял“. – Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!

Коренен преврат трябва да стане в хората, а не революция. Всички трябва да се проникнат от мисълта, никого да не убиват. Същественото е: Да не причиняваме страдания на никого, да не се измъчваме, а да дойдем до пълно разбирателство помежду си. Не одобрявам затворите, не одобрявам бесилките, дето и да са те. Направо трябва да се каже на всички хора, че пътят, по който вървят, не е Божествен. Християнските народи не са издържали изпита на Данаил. Те нямат вътрешно убеждение като това на Седрах, Мисах и Авденаго. Те не издържаха и този изпит. И съглашението не издържа изпита си – поклони се на златния телец. И за тях иде вторият изпит – моралният, да се изпитат техните убеждения. Въз основа на великите природни закони нам е известно какви наказания ще наложи Бог на всички сегашни народи. Няма да остане народ в Европа, който да не бъде наказан. Всички ще станат на пух и прах, ще ги раздрънкат като вълна. За да не стане това, народите трябва да си подадат ръка. Никакво убийство! Сегашните народи са достатъчно културни, за да разберат това, което им се говори.

Мисля си, че се вижда напредък в мисленето на народите. Мирът, разбирателството, промяната на съзнанието на хората са в действие. Да направим мъничко добро и да си подадем ръка, въпреки различията си. На всякъде по света се чуват гласове, разумни, отричащи насилието, оръжията.

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слънчева, благодаря за интересната беседа. :feel happy:

В нея могат да се намерят отговори на въпросите, които сме си задавали в много от темите из форума. Например въпросите относно молитвата (1, 2, 3, 4, 5), силата, изпитанието (1, 2).

Ето някои мисли в беседата относно изпитанията:

Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци.

Това е казано през 1921 г. Дали сега не е същото положение?

Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради.

Тук се вижда, че за да се издържи изпита е необходима сила. Но сила почерпена от Бога, чрез молитва. Човек сам по себе си не е силен. Но дали за този изпит – изпитът на Данаил, на душата, ще е достатъчна силата ни, която сме почерпили от семейство, общество, приятели, народ? Данаил черпи сила от Бога за своето изпитание. За това и се е молел по три пъти на ден.

Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост... И вие минавате през изпита на Данаил. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите.

За справянето с тези сили са необходими знание и мъдрост, каквито е притежавал Данаил.

И вашата душа е в рова на лъвовете. Днес човек се проявява такъв, какъвто е в действителност. Животът го подлага на различни изпитания и противоречия, да види своето вътрешно безверие. Днес хората не вярват един на друг. Говориш с някого, който ти вярва. На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това? Който не вярва, пръв той губи, отдалечава се от Първоизточника на живота, губи своята вътрешна сила и в резултат на това осакатява ума си.

За силата на вярата, за доверието помежду ни.

Когато и вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, но да бъде будна, цяла нощ да се моли, да издържи изпита си. Христос казва: „Бъдете будни, да издържите изпита, през който душата ви минава!“ Сега всички хора – мъже и жени, минават през тежък изпит. Бъдещото поколение, вашите деца, ще кажат дали сте издържали изпита, или не. Ако го издържите, ще излезете от рова със светнало лице. Ако не го издържите, лицето ви ще потъмнее.

За да се издържи изпитаннието, необходима е будност (1, 2).

Сегашните християни казват: „Един ден, когато цялото човечество се облагороди, ние ще вземем своя дял“. – Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят.

Всеки има свой изпит, който трябва да мине.

Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги туря и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов?

Тук май има отговор на въпросът ми, който често си задавам – каква ще е съдбата на лошите хора. Или по-точно казано – на тези, които няма да издържат изпитанието. :sorcerer:

Има още много интересни мисли в беседата, които си заслужава да се прочетат. :)

Като, че ли накрая акцентът пада върху думите „не убивай”

„Не убивай!“ – това е единствената реална философия, единствената реална наука. Всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо и не е съгласно с Божията Любов. То е учение на черната ложа. Следователно, всички, които поддържат убийството, аз турям наляво. Аз не участвам в техните престъпления. Това е говорил Христос, а не аз. Който носи името „човек“, в пълния смисъл на думата, трябва да ликвидира с въпроса за убийството, да не е страхлив, да е готов да жертва и живота си. Всеки трябва да се обяви против насилието, да каже, че това, което става в света, не е съгласно с Христовото учение, не е съгласно с Божията Любов.

И пожеланието на Учителя към неговите слушатели през далечната1921г.:

Желая ви сега да излезете от рова на лъвовете здрави и читави и да кажете: „Няма Господ като Господа на Любовта! Няма друг Отец като Отца на Христа!“ Христос казва: „Отивам при Отца си, при Бога моего!“ Сега Бог е в сърцата на хората, иска да ги избави от най-голямото зло.

Предполагам, че същото пожелание е в сила и за нас? :)

Цитатите са от разглежданата беседа - "В рова на лъвовете".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чрез неделните беседи ние се храним с живото Слово и получаваме:

1.Много ценни напътствия и ключове за рабиране на библейските текстове и заложената в тях мъдрост.Системното изучаване на неделните беседи е един добър начин да се изучава Библията.Не казвам,че е единствения начин да се направи това,но е един добър начин,при който имаме водач .През лабиринта на символиката ни води Учителят.

Например ,в беседата „В рова на лъвовете” четем следното:

„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.

Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения?

Като прочитам горното,се връщам на предишната беседа и вече имам ключ да я разбера по-добре.От връзката между двете беседи,от паралела,който Учителят прави между двете беседи ,аз разбирам посланието на т.нар. първи и втори изпит.

Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит.

2.В беседата „В рова на лъвовете” има ценни мисли за молитвата.

Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.

Който има любов към Бога, само той може да се моли. Който не люби, не може да се моли. Молитва без Любов не съществува. Човек говори добре или се моли дълбоко, когато изпитва силни чувства на страдание или радост.

Аз не говоря за молитва, предизвикана от страх. Това не е молитва. Под „молитва“ разбирам връзка, общение с Бога. Ще се молиш като детето. Ще кажеш: „Господи, когато слизах от небето, не предвиждах какво ме очаква на земята. Излязох чист от Тебе, но се опетних. Греших без да искам. Не изпълних задължението си към Тебе. Прости ме и оправи пътя ми“. Щом кажеш истината, Бог веднага ще те упъти. Кажеш ли, че си грешник, без да кажеш де и как грешиш, ти не си готов да говориш истината.

3.За вярата:

„В рова на лъвовете.“ И вашата душа е в рова на лъвовете. Днес човек се проявява такъв, какъвто е в действителност. Животът го подлага на различни изпитания и противоречия, да види своето вътрешно безверие. Днес хората не вярват един на друг. Говориш с някого, който ти вярва. На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това? Който не вярва, пръв той губи, отдалечава се от Първоизточника на живота, губи своята вътрешна сила и в резултат на това осакатява ума си.

4.За тъмнината и виделината

„И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ – Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно.

Цитатите са от разглежданата беседа - "В рова на лъвовете".

В началото бе Словото

или

песен номер 1 в албума "Духът Божий'

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и интересна връзка с утринната беседа Разбрано добро и неразбрано зло

по-точно с четенето на Данаила 6:16 и 12:5, както и разясненията, които ни дава Учителя

1.И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.

2.И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

3.Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.

4.А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, <когато> мнозина ще я изследват, и знанието <за нея> ще се умножава.

5.Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото й не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът й казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси?

В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството!“ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление. При това положение как ще се повдигнем?

В рова на лъвовете

Всички искате да бъдете красиви. Хиляди поколения са мислили за красотата, вие опитвате техните блага. Вие сте красиви, но вие още нищо не сте направили да бъдете красиви. Ти като станеш, вложи мисълта да бъдеш красив. Ти казваш: “Да бъда красив” – противодействуваш. Остави положителна мисъл: “Ще бъда красив”. Ти казваш: “Да се усили вярата”. А после казваш: “Кой знае?” Пак си противодействуваш. Казваш: “Ще бъда здрав”. После пак се колебаеш. Винаги си противодействуваш. Аз забелязвам, вие по някой път си противодействувате. Казвате: “Тази сестра не е много добра”. Кажете: “Добра е”, нищо повече. За тебе е по-добре да кажеш: “Тази сестра е добра”, отколкото да кажеш: “Тя е лоша”. Ако тя е лоша и ти ставаш лош. При лошите – лош ставаш, при добрите – добър ставаш.

Щом помислиш за Бога, не може да не приемеш най-малката светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката топлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката сила. Ако всеки ден по 10 пъти помислиш за Бога, ти вече имаш една печалба. Най-първо помисли за Бога, после помисли за ближния си. Ще имаш една права мисъл. Сутрин като станеш, помисли за Бога. В една погрешка Той вижда възможността да станеш добър. Който греши, може да стане добър. Който не греши, добър не може да стане. Който е добър, той може да греши. Само добрите хора грешат.

Най-важния подтик

И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви. Той има единица свобода. Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек.

За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение.

Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си. Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска? Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.

Силата на възможностите

Една пословица казва: „Всеки ангел, който е сгрешил и е дошъл в съзнание, е по-добър от онзи, който не е сгрешил, защото първият ангел е изпитал много възможности.“ В света има възможности да грешим и да не грешим – за всеки човек има възможност и да греши, и да не греши; и да прави Добро, и зло да прави. Щом човек не може да направи Добро, злото е на мястото му.

Закон на съвършенството

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×