Jump to content
Порталът към съзнателен живот
yasoo

Лечение на животни с хомеопатия

Recommended Posts

Официално: Ваксините причиняват рак и при животните

06.03.2012 г.

Знаете ли, че ако ваксинирате домашния си любимец с обичайните ваксини по ветеринарната програма, можете да му докарате раково заболяване? В наскорошна публикация в The Ledger изтъкнатата ветеринарна онколожка Кари Милър признава, че възпаленията, причинени от ваксините, могат да предизвикат появата на рак след години. Въпреки това обаче тя препоръчва стопаните да ваксинират галениците си.

След признанието за сериозните рискове, свързани с ваксините, Милър набляга на факта, че поне една от 10,000 котки развива форма на „следваксинационна саркома“ (vaccine-associated sarcomas). Независимо дали става дума за задължителната ваксина против бяс, или за друга вирусна и бактериална ваксина, която обичайно се поставя на котките, тези животни вече се намират в рисковата група на потенциално болните вследствие на инжекциите – се признава още в статията.

vaccinepets-540x270.jpg

Поради тази причина специален екип към Американската ветеринарно-медицинска асоциация (AVMA) препоръчва канцерогенните ваксини да се поставят на места, които по-късно ще позволят по-лесното отстраняване на туморите. Проблемът с тези ваксини е станал толкова сериозен, че още през 1996 г. от AVMA сформираха специален екип, наречен Vaccine-Associated Feline Sarcoma Task Force (VAFSTF), който следи и разследва случаите, облекчава страданията на животните и опитва да предотврати появата на злокачествените образувания.

Вместо да не ваксинира изобщо котките, единственото хрумване на специалния екип е да поставя ваксините на различни места по тялото на животните, така че, ако там се появи тумор, да бъде по-лесно третирането му с операция, химиотерапия и радиация. Според д-р Дон Хамилтън, ветеринарен хомеопат в Ню Мексико, повечето ваксини за домашни любимци са безполезни, защото „поощряват появата на точно толкова болести, колкото са и тези, срещу които уж предпазват“.

Както и при хората, ваксините за домашни животни не осигуряват защитата, в която ви убеждават техните пропагандатори. Дори напротив – тези ваксини също потискат имунната система и поощряват появата на хронични заболявания, които нямаше да са проблем, ако работеха естествените защити на организма и животното приема качествена храна.

* * *

Автор: Джонатан Бенсън @ Natural News

http://www.otizvora.com/2012/03/4087/

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, Мария- София! Подкрепата в такъв момент означава много за мен. Изтрих всички подробни описания веднага след като получи първия си гърч. Приспахме го, защото имаме горчив опит и сме наясно как протича терминалната фаза на уремия. Интересува ме / надявам се да е полезно и за други/ на какъв етап от развитието на болестта хомеопатията би могла да се справи с проблема. Вниманието ми в момента е насочено към сестра му, която понася по- тежко от очакваното отсъствието му. Имате поздрав в " Музикални поздрави"- 4. Благодаря!

Редактирано от Inseparabile

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо за сестричката.За да не се разболее от мъка,дайте Игнация - Ignatia - Ign.

Дозировка ще ви кажа,след като купите и ми кажете каква потенция сте намерили, или пък имате. Ако можете ,набавете 200 С.

Ако купувате от аптеката в София на ул.Чаталджа - Ign. 200 С течно,за животно.

Ако е от Хом. л-ва на Боарон от аптеките,те са на гранули и трябва да знам каква потенция сте взели.

Очаквам обратна връзка,за да уточним начина и честотата на прием,която зависи от потенцията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересува ме / надявам се да е полезно и за други/ на какъв етап от развитието на болестта хомеопатията би могла да се справи с проблема.

Ще кажа по принцип,независимо от болестта,това важи и при хората.Всеки случай е индивидуален,но колкото в по-ранен етап се започне,толкова по-бързо , успешно и обратимо, е лечението.Също и преди да е имало оперативни намеси.В терминални стадии жизнената енергия е изчерпана вече,набляга се на облекчаване на състоянието,и постигане на спокойствие и липса на страх при преминаването.

Започнете с хомеопатия още в началото на заболяването,преди да стане хронично,и да установите,че друго не помага.

При спешни състояния като травми и остри заболявания,подобрението започва почти веднага.

Практикуването на хомеопатия при животни ,предполага хомеопатът да познава животните и характерните особености на породите.Защото

в противен случай би взел за симптом присъща характеристика на животното.

Същото се отнася и до характерните особености на дадено заболяване.Хомеопатията се интересува от специфичните симптоми,които продуцира жизнената сила на самото животно ,намирайки се в дадената болест.Тоест,всяка болест има набор от симптоми,които се проявяват винаги при тази диагноза и при всички пациенти.В същото време човека или животното имат и индивидуални реакции/симптоми в съответното състояние.

Именно те са изключително важни за хомеопатичното лечение.Без да се изпуска разбира се локализацията на патологията.

Именно за това са и многото въпроси,които задаваме ние,хомеопатите.

Прегледа при ветеринар е задължителен,ако не може да каже точната диагноза,поне има предположения.Тоест,аз добивам

представа за какъв тип процес става дума,а също и евентуална локализация-къде в тялото се случват нещата.

Ще дам пример ,който може и да съм описала като случай в темата по-горе.Немската ми овчарка започна да буквално да пищи при стъпване.

След наблюдения,,установих,че болката е в заден ляв крак.Прегледах лапата за забити тръни или стъкла,опипах я-всичко беше наред.

Опипах и нагоре- нищо,нямаше топлина при ставите и нямаше индикация за болка.Отидохме на ветеринар,който направи същото,премери и температурата-беше нормална,тоест няма възпаление.И поиска снимка на тазобедрените стави.Логично-големите породи страдат в тази област.Снимка не направих,защото кучето трябваше да бъде упоено,което е много вредно.Казах,че ще я направя,ако не се справя с хомеопатия....Кучето се оправи в рамките на седмица до 10 дни и това се случи преди няколко години.Рецидив не е имало.Тези дни навършва 15г и започва16.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Мария- София! На първо време / докато отшумят моите болежки / купих ignatia amara 30 ch. Спи повече /като депресивен симптом/, плаче и се стряска в съня си, днес за първи път сподели тъгата си с мен. Честита пролет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно лекарството е на гранули.Разтворете 5-6 гранули в чиста чаша и чиста,изворна вода.Бъркайте докато се разтворят.Давайте 3 пъти на ден по лъжичка,като разбърквате 20 пъти с чиста лъжичка преди даването.ЦЕЛТА Е ДА СЕ НАМОКРИ УСТАТА,ако не можете да го сипете в устата,което става и със спринцовка,просто да и се намокри носа,тя ще се оближе.При промяна в състоянието намаляваме приемите,но вие ще ми пишете какво се случва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Мария-София. Моля Ви за помощ и съвет.

Имам две кучета - мъжко и женско. Отдавна съм открила хомеопатията за мен и моето семейство, но едва сега имам нужда от подходящия лек за моите животинки. И двамата са на по 7 години и понастоящем живеят свободно в двор.

Женската - разгонва се веднъж в годината, обикновено в последното тримесечие. Не е раждала и след всяко разгонване започва лактация като досега с намаляване на дневния порцион бързо се е възстановявала. Последното й разгонване беше в края на ноември 2011. Този път намалената дажба изобщо не помогна. Към момента от някои цицки при изстискване изтича мляко, а от други - белезникава гнойна течност и кръв. Не искам да я лекувам с традиционни лекарства, а незнам как да й помогна :( Какво да правя?

Мъжкият - зимата и особено при мокро време започва удебеляване и покафеняване на ставите като на места козината пада и се образуват мокри рани. Има направено изследване и не беше установено наличие на гъбички. При него съм пробвала мазане с различни препарати - антисептични кремове, крем "Здраве", Йодасепт, единствено леко се повлиява от напудряне с бебешка пудра, но без особен резултат. Миналия месец купих Сулфур и му давах 3 дена. Определено има положителен ефект, но все още не е напълно излекуван. Не е заразен, защото по женската не откривам подобни кожни изменения. Да продължа ли да давам Сулфур или да предприема друго?

Моля Ви за Вашия съвет и коментар.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прие първата си доза заедно с малко течна сметана, без принуда / тя и без това си изпросва минимум по две на ден/. Благодаря!

Лекарството трябва да намокри устата и рецепторите под езика,целта не е да се пие.

Да не яде или пие вода по време на даване на л-вото.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Yoda,

каква порода са,

опишете ми характерите на двете кучета.

За женското-промените в начина по който се държи,ядене,колко вода пие...къде лежи,всичко,което е по-различно сега в това състояние.Тежест,топлина,подуване,миризма,твърдост и др.Премерете температурата.От колко време е така?

Мъжкото-също,по кои стави и от коя страна на ставите,променя ли се нещо друго,когато е с раните.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Мария-София.

Много Ви благодаря за отзивчивостта :3d_041:

Кучетата ми са родословни средноазиатски овчарки. По природа са доминантни и териториални животни.

При женската преобладава доминантното поведение. Агресивна е към себеподобни когато е в режим на работа (охранява територия или мен). На изложба или на тренировка, където има много кучета, е предимно кротка и послушна. Методите ми на обучение и възпитание са на база поощрение - наказание. Първите 5 години живееше в апартамент, но с достатъчно ежедневно движение и разходки. Когато я доведох, имах друго куче - мъжка болонка на 10 години. Той в началото я тормозеше, но тя никога не му е отвръщала с агресия. А и в "глутницата" я държах на последното стъпало.

Характерът й се промени след няколко бързо настъпили промени в живота й. Беше игрива, закачлива, лесно възбудима и винаги е била нежна към малки животинки - кученца, котенца. Беше си осиновила две осиротели котенца на по 2 седмици, но те се разболяха, тя ги отхвърли, а аз не успях да ги спася. Има добре развит ловен инстинкт, но без желание да убива (освен пернати). След всяко разгонваше започваше лактация без особено подуване на цицките и в рамките на 3 седмици спираше.

На четири години й доведох мъжкия, с който са на еднаква възраст. Прояви дружелюбност и веднага го прие като му показа, че той ще е последен в йерархията. Няколко месеца след това забременях, а още няколко по-късно се преместихме да живеем в провинцията и тя, заедно с мъжкия заживяха в широк собствен двор. Болонката остана при мен в къщата.

През първата й зима навън нямах много възможност да съм близо до нея поради ред причини. Тя започна да става по-изолирана, не така игрива и все по-рядко да откликва на поканите ми за игра, но продължава да работи (охрана). Търси контакт с мен, но бързо се отказва когато се намеси и мъжкият.

В последвалите разгонвания нямаше разлика. Лактацията започваше на 40-50тия ден от началото на разгонването и спираше до 3 седмици след това.

Последното й разгонване започна в края на ноември 2011. В средата на януари започна лека лактация, а 2 седмици след това цицките й се напълниха и увиснаха. Бяха меки и топли. По време на предния ми пост отделяше кръв и белезникава слуз от някои от каналчетата. Към момента цицките й се свиха и отделянето намаля.

Като цяло не пие често вода, тъй като доливам вода в гранулираната храна. Веднъж - два пъти на ден поема на големи глътки, общо около 6-7 литра на ден, зимата по-малко.

За първа година козината й е толкова мръсна. По принцип структурата на косъма на тази порода е подобен на козия - полепналата кал и мърсотия като изсъхне, сама пада. Досега така беше, но тази зима калта и мърсотията се задържа по козината й и тя изглежда много по-мръсна в сравнение с мъжкия. Къпя ги 2 пъти в годината - пролет и есен. Линеят само пролет.

Мъжкия го взех на четвъртия му рожден ден. Доведох го с проблема, който Ви описах. На задния десен крак от външната страна точно под скакателната става имаше удебеляване, сякаш джоб, пълен с течност. Предния му собственик каза, че изследването не е показало болестни изменения и ветеринарят не е могъл да препоръча лечение. С масажиране и рейки успяхме да разкараме подутината.

Първите си години живееше в двор, следващата живя в апартамент, но не съм имала проблеми с хигиената му. Маркира на едно място и това беше. С болонката не са се засичали, тъй като при него агресията към себеподобни беше (и все още е) много по-силно изразена.

Същата зима нежду възглавничките на лапите му се появиха мокри рани, които мажех с антисептичния крем на Хималая. Пролетта по външната част на предната дясна става излязоха някакви екземи. Направихме нови изследвания, които не установиха наличине на гъбична инфекция Тогавашния хомеопат изписа лекарство (за съжаление не си спомням какво), но не се повлия особено. Лятото екземите изчезнаха и есента, когато стана по-влажно, отново се появиха. Общо взето екземите се появяват при влажно време (есенно-зимния период) и изчезват през топлите месеци. Не е заразно, не го сърби или боли. Не наблюдавам промяна в поведението му. Той е много гальовен и дори обсебващ, винаги търси контакт с мен и, за да обърна внимание на женската, трябва да му наредя да отстъпи. Има изразен инстинкт да неутрализира неприятел (човек или животно), но е изключително послушен, изпълнителен и управляем.

Като заключение ще кажа, че преди да се появи моето детенце, двамата и особено женската бяха обект на майчинския ми инстинкт. Продължавам да ги обичам не по-малко отпреди, но вече има нов член на глутницата, който ги измести. Те го приемат и знаят, че е на по-високо стъпало в йерархията от тях.

С извинение за дългия пост и благодарност за желанието Ви да помогнете на моите животинки, очаквам Вашия отговор.

Редактирано от Yoda

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сори за закъснението,

Малко повече за женската,за млечните жлези: Тежест,топлина,подуване,миризма,твърдост.

За мъжкия:екземите:всички ли са мокри,имат ли по-силна миризма,каква е течността в тях-цвят,гъстота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Мария-София,

аз също се извинявам за закъснението.

Междувременно женската почти напълно се възстанови. Не съм прибягвала до хомеопатия, просто я масажирах, стараейки се да й пращам повече позитивни импулси. Към момента отделя оскъдна леко лепкава белезникава течност без силна миризна само от 2-3 цицки ако ги изстискам. Млечните жлези се върнаха в нормално състояние и вече не са подути с изключение на първите две (откъм опашката), които все още са леко подути, но не са твърди. Едната е суха, а от другата само при изстискване излиза тази течност. Забелязвам, че се е появила лека пигментация по корема й, която преди нямаше.

Мъжкият - всичките екземи започват с окапване на козината в кръг с различен диаметър, най-големият е около 2 см., след което мястото започва да се овлажнява като течността в него е лепкава и полупрозрачна, без миризма. Прилича на току-що спукан мехур от изгорено. Обикновено екземата се развива за около 3-4 дни. Когато завяхват, образуват дебела кора.

В момента от вътрешната и външната страна на задния десен крак, точно под скакателната става има по една такава новообразувана екзема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При женското куче ще подходим с цел при следващото разгонване да няма фалшива бременност и съответно опасност от мастит.И за двете ви пиша на лични съобщения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Искам да споделя опит, който може да бъде полезен и на други хора.

Нашата котка имаше чернодробно заболяване с всичките симптоми за подобно заболяване. Първоначално се лекуваше с карсил по предписание на ветеринаря. Това, разбира се помогна, но решихме да преустановим лечението с карсил. Консултирахме с наша близка, която от дълги години е хомеопат и ветеринар в Германия. Тя ни посъветва да даваме на котката carduus marianus по 3 пъти на ден през три дни. Тук интересното е дозировката и схемата на лечение.

Котката се повлия изключително добре, чувства се жизнена и енергична, въпреки 13-те си години, "заглади косъма", както се казва, за да стане ясно за какво иде реч.

Надявам се тази информация да бъде полезна и на други.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесен е и този пример на Ивета за възможностите на хомеопатията при лекуване на животни. Това още един път показва, че хомеопатичните лекарства не лекуват чрез внушение.

Има и по-добре показани хомеопатични л-ва при проблеми на черния дроб, но сигурно е имало и някой специфичен индивидуален симптом, за да прецени хомеопата че това е л-вото.

Редактирано от Alexander

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,имам немска овчарка на почти 14 години.Казва се Дива.Най-големия и проблем в момента са шиповете по гърба.Десния заден крак е почти парализиран,с чужда помощ се качва и слиза по стълби(живеем в къща с двор),не може да легне на дясната си страна и не може вече да се храни легнала(допреди това беше любимата поза за хранене),сега яде права.Хомеопатичните лекарства спомагащи са стопяването на шипове,за които четох -калкарея карбоника,калкареа фосфорика и калкарея флуорика.На две места в нета препоръчват калкарея флуорика,имам книга за спешна хомеопатия,в която се говори за калкарея карбоника,а когато отидох на аптеката ,аптекарката която в момента кара курс по хомеопатия,ме насочи към калкарея фосфорика.Много ще се радвам ако ми помогнете при избора на лекарство, много се мъчи кучето.

Като малко куче и давахме,така казваха лекарите,"Калций+" и "Калций делис",защото големите породи израствали бързо и имали нужда от допълнително калций.Овчарката на родителите ми също приемаше тези таблетки и тя беше с шипове,на 9 годишна възраст си отиде от тях.

От минала година имаме още една овчарка,но докторите казаха,че такива таблетки вече не се дават на подрастващите,само в случай на счупване.

Дива е изключително добро същество(според една приятелка"Златно куче"),много контактна с децата и хората които идват на гости,а същевременно много добър пазач(изразява с лаене по непознати ,минаващи по улицата.Имаше много показателен случай,докато сина ми беше малък, на година,а тя на две-бяхме на разходка приближиха се две кучета до детето,за да го подушат,а тя ги изръмжа и им посегна,никога дотогава не се беше случвало когато сме я разхождали,по принцип е дружелюбна и с кучета).На девет години и правиха операция от злокачествен тумор на няколко млечни жлези,докторът тогава каза че изследванията на кръвта преди операцията били като на младо куче.Тя е на гранулирана храна,от тази която ядем ние харесва всичко без сурови зеленчуци,от плодовете яде банан и кайсии.Много обича глави от пържена риба,но понеже я яде лакомо и почти не дъвче,понякога след яденето повръща.Гранулираната храна я яде бавно.Не пие много вода,няколко глътки преди да реши да яде и малко повече след ядене на бавни глътки.Когато беше на 9 г детето поиска коте и тя го прие изключително добре,направо го осинови.Сутрин,когато станеше,ако котака е бил през ноща навън,ме водеше до врата да отворя,за да се прибере котката.Тя през целия си живот вечер е спяла в къщи,само лятото се застояваше навън през деня.Миналата година нашия син поиска куче(той е година по-малък от кучката и не я има за куче,а по скоро за сестра) взехме си мъжка овчарка на 35 дни.Възрастната се промени веднага,прие го като неин заместител.За разлика от котката него не го осинови.Започна да прави бели,лежи си и се изхожда по голяма нужда.Решихме че е защото е стара(според една ветеринарка е трябвало да е умряла отпреди 5 години),но когато и се скараме,следващите 3-4 дни не прави такива бели.После започва отново.

Все още и се играе иска да участва в игрите на детето с мъжкото куче,но не я държи задницата.

Чувам червата и да куркат често,като и направя едномесечен курс с "Лакторея" на Тошков ,проблема отшумява,след известно време се появява пак.

Само миналата зима се беше разболяла от настинка,хрема и кашлица,тогава и давах Цитросепт,Цефагрей и Бронхостим.Като цяло е здраво куче,според бившата и лекарка -куче,което не боледува.Сериозните и проблеми са тумора на гърдата,кастрираха я на 8 години,защото кученцата умряха в нея и неможа да ги роди,някакво заболяване на кожата(има мазен пърхут,лятото сърбеж между пръстите на предните лапи по кожата не се вижда промяна,но няма бълхи) и шиповете по гръбнака,за които разбрахме от снимка, направена преди операцията на млечната жлеза.

Това е за което се сещам в момента,иска ми се да е достатъчно като информация и се надявам на отговор!

Редактирано от р.казакова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Десния заден крак- как го държи,изпънат или свит?Има ли някакво изменение на дясна тазобедрена става на снимката?

Това,че сте избързали с ново куче не е добре.При бозайниците има страх от изоставяне когато станат болни,затова тя се опитва да играе,тоест да показва ,че е добре,когато всъщност не е.В глутницата или стадото болното животно бива изоставяно...Съветвам ви да и оказвате специално внимание и да е отделно от новото куче.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стремя се да и оказвам специално внимание.Често сядам на пода до нея и я галя.А като знаех как прие котката си мислех ,че по същия начин ще приеме и кучето.Но нямам възможност да ги гледам отделно.Избързахме с другото куче,защото тя вече не чуваше като влизат котките и препикават навсякъде.

Снимката,която и правиха беше за да се установи дали има разсейки в белите дробове и тогава се видяха и шиповете по гръбнака.Не сме правили снимка на тазобедрените стави.Десния крак не е свит,по-скоро го изпъва когато ходи и го провлачва.Въобще не може да легне на дясната си страна.Ляга само на лявата.Беше го свила един единствен път преди година през зимата,явно вследствие на предстоящо застудяване я беше заболяло много,започна да квичи и си сви десния крак.Но това беше един единствен път.

Това което бях пропуснала да отбележа е че никак не обича дъжда,насила я карам да излиза когато вали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаме мъжки котарак на две години.Искам да попитам, може ли чрез хомеопатия да се лекува запушване на уретера?Миналата година получи такова запушване ,и въпреки,че много бързо реагирахме,на косъм оттърва операция.Беше всеки ден ходене до ветеринаря по два пъти.Много инжекции и системи и слава богу се оправи.Лекарят ни посъветва да не му даваме само суха храна,но той отказва всякаква друга.Много внимаваме каква храна му купуваме.Та въпросът ми е - има ли хомеопатично лекарство ,което да се дава и профилактично?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

р.казакова,

пиша ви на личини.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×