Jump to content
Порталът към съзнателен живот
yasoo

Лечение на животни с хомеопатия

Recommended Posts

Имаме мъжки котарак на две години.Искам да попитам, може ли чрез хомеопатия да се лекува запушване на уретера?Миналата година получи такова запушване ,и въпреки,че много бързо реагирахме,на косъм оттърва операция.Беше всеки ден ходене до ветеринаря по два пъти.Много инжекции и системи и слава богу се оправи.Лекарят ни посъветва да не му даваме само суха храна,но той отказва всякаква друга.Много внимаваме каква храна му купуваме.Та въпросът ми е - има ли хомеопатично лекарство ,което да се дава и профилактично?

В хомеопатията има лечение при остри заболявания/спешни/ и конституционално лечение.Конституционалното лечение повлиява пациента в целостта му,като отстранява слабостта и склонността към патологии в съответната област.За по-обширна информация прегледайте другите теми по Хомеопатия,Алекс е писал достатъчно.

На въпроса ви -Да,може.

Ако решите за хомеопатично лечение,моля опишете по-подробно "запушването",което е получил миналата година,както и характера на котарака.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Мария,

Имам болонка на 15 год. без 2-3 месеца, която скоро ни уплаши. Една вечер започна да си влачи най-вече задните лапи, буташе се в стените (не умишлено). Движенията му бяха некоординирани. Заведохме го на лекар и той му направи инжекция с аналгин, витамин Бе и още някакво лекарство от типа на костикостероидите (надявам се да не бъркам името). След тези инжекции видимо се подобри, но въпреки това съм леко притеснена. Във форумите прочетох, че имало възможност за лечение с хомеопатия. Споменати бяха лекарствата - Traumeel и Zeel. Интересуваме какво е Вашето мнение ппо въпроса. Ако имате въпроси ми пишете. Ще гледам да отговоря възможно най-изчерпателно.

Видях, че питате и за пиенето на водата. В периода от 1-2 дни, в който беше много зле, почти не беше пил вода, както и не се хранеше. Тази нощ дори мрънкаше, явно изпитваше болка. Сега вече пие и яде нормално. Може би дори има засилен апетит. Ако искате можете да ми пишете и на имейла. Аз съм от София и ако прецените можем да се видим, за да огледате кучето.

Предварително благодаря за отговора

Хубава вечер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

в къщи имаме три котки – майка и двете й дъщери. И трите миналата година ги кастрирахме, поради начален стадий на пиометра при майката. Те са на възраст около 12 годишни. Две от тях имат тумори на млечната жлеза. При майката Таша туморът не беше опериран, поради състоянието й. Към момента е малко нарастнал. При другата котка Съни - успяха заедно с кастрацията да махнат и тумора, който имаше. В последствие се появи нов тумор. Пак я оперирахме и отново го махнаха. В момента има няколко тумора, които бързо растат. Твърди са на пипане. За момента не забелязваме видимо влошаване на физическото им състояние.

Не желаем повече да ги оперираме, така че търсим други варианти. Четохме, че с хомеопатия е възможно да се спре растежа на туморите и даже да намалеят като размери.

Моля, ако е възможно да ни помогнете!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напишете ми за всяка котка поотделно : характерът и,операции,тумори-къде са,махнати и настоящи,твърдост на туморите,какво обича да яде-да пие-да прави.

При хомеопатията подходът е индивидуален и е твърде възможно за еднаква патология да получат различни лекарства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таша /майката/ е кротка, игрива и гальовна, но избягва другите котки и обича да стои в нейната територия, която е едната стая. Така е от времето, когато беше развила пиометра и другите я нападаха. Излиза от територията си основно, когато аз съм в другите стаи и идва при мен, тогава добива смелост да обикаля из апартамента. Обича да рови из саксиите с цветя, въпреки че знае че не трябва да го прави. Гледа те в очите, чака да си обърнеш гърба и пак е там. Спи при мен и е възприела леглото ми като леговище. Носи всичко там.

Яде гранулирана храна, месо, колбаси, обича кисело мляко, не обича храна от консерви. Яде начесто малки количества. Не харесва много храни с подправки. Струва ми се, че пие вода в нормални количества, тъй като е трудно при три котки да се определи коя колко е изпила.

Операцията – хистеректомия при пиометра беше м.март миналата година. Поради влошеното й състояние и проблем с белите дробове /не си спомням какъв беше много добре – течност в тях, за което й дадоха антибиотик/ при операцията не са успели да й махнат тумора. Тогава той беше един с големина по-малка от 1см, след това порасна малко и се появиха още две по-малки топчета близо до него. Общо са около 4-5 сантиметра в дължина. Твърди са на пипане. Това са тумори на млечната жлеза. Намират се в долната част на корема от дясната страна. Развиват се сравнително бавно и в момента почти не се променят.

Съни е кротка и спокойна, обича да си лежи през повечето време. Не обича много да я пипат и закачат. Когато има желание сама идва при теб и се бута да й обърнеш внимание. Има страх от праговете на вратите. Винаги като минава се оглежда и ги прескача. Обича да спи върху електроуреди – телевизор и хладилник.

Яде всичко и нищо не отказва, с голям апетит е. Ако се е наяла може да откаже някои храни, но месо никога. За пиенето на вода и при нея не мога точно да определя.

Първата операция при нея беше м.април миналата година – кастрация и тумор на млечната жлеза. Туморът беше малък. След време отново се появи тумор, който нарасна и от него й се беше подуло зърното и в един момент то се спука. Тогава я оперирахме пак /февруари тази година/. Отново махнаха туморът. И след двете операции трудно излезе от упойката, особено след втората. Малко след втората операция отново започна да развива тумори. Сега са около три големи. Твърди са на пипане. Единият е грапав с неправилна форма, а другите са кръгли. Туморите са в областта на операцията – от средната част на корема надолу. Размерите им са около 2-3см в диаметър всеки.

Надявам се да съм била изчерпателна, ако имате още въпроси моля пишете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уточняващи въпроси:

Изследвали ли сте хистологично махнатите тумори дали са само фиброиди или са ракови?

Има ли оцветяване по кожата върху и / или около туморите?

При спукване на зърното при Съни имаше ли кървене?

Състоянието им влияе ли се от времето навън,например от студено и влажно време?

Туморите болезнени ли са-дават ли да ги пипате?

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не сме изследвали туморите, тъй като никой не ни го предложи, а и ние в онзи момент не сме се сетили да питаме за това.

При Таша няма никакво оцветяване на кожата, докато при Съни – кожата върху грапавия тумор е леко зачервена.

При спукването на зърното на Съни не е имало кървене, нито гной, по-скоро прозрачен секрет.

Не сме забелязали състоянието и на двете котки да се влияе от времето.

Котките дават да ги пипаме по туморите, от което съдя, че не ги боли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Мария-София,

Много се радвам, че намерих ветеринар-хомеопат, с който мога да се посъветвам за моето куче. То е неопределена порода, женско, Бела, на 2 г и половина. Днес го кастрираха и е много омаломощена, явно от упойката. Имам една тънка книжка за домашно лечение на животни с хомеопатия на Дж. МакЛео. Там пише, че Арника помага много при възстановяване от операции. Имам 6 и 12 С и дадох 12 с вече 2 пъти днес, веднъж към 14 ч и сега към 19:30. Не забелязвам някакви ефекти, все си лежи в къщичката, не ще да излиза, едвам успявам да се мушна и да й дам л-вото. Искам да попитам има ли нещо друго, което мога да направя / да й дам, за да се възстанови по-бързо?

Друго нещо, за което искам да се консултирам е един кожен проблем. Преди няколко дни, изведнъж започна много силно да й мерише козината и за ден два, миризмата стана толкова силна, че се усещаше от 5 метра. В книжката намерих л-вото Сулфур за кожни проблеми с лоша миризма и чесане, освен това съвпадаше, че кучето обича на хладно. Давах и го 2 дни сутрин и вечер 6с (това беше вчера и онзи ден, преди кастрацията). От вчера се чеша много по-малко и с по-слабо настървение, миризмата се усеща само като съм съвсем до нея. Явно й действа добре.

Днес не съм й го давала, защото не знам дали може да се комбинира с Арника. Въпросът ми е може ли и двете да й ги давам в различно време на деня или да прекъсна Сулфур докато се възстанови?

Аз се лекувам хомеопатия и много ще се радвам, ако и за Бела намеря подходящо лечение.

Благодаря предварително за съветите.

Цвети

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Tsvet,

Няколко дни-5 , давай Арника на час и половина,,или два, от тази потенция.Тя е много ниска и изисква повторение начесто.Продължи и Сулфур между приемите на Арника.Следи кучето за повишена температура.Вероятно ще има нужда от още едно друго л-во,показано след такива операции,щом така тежко я е преживяло.Сега обаче е важно спешното състояние.Пиши пак .

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много за отговора.

Бела вече е съвсем добре и така е от края на втория ден след операцията. Същата си е както преди, тича, играе, лае. Арниката я давах до края на втория ден (12/8) и ми свърши. После нова взех чак снощи, но реших да не я давам повече, след като е имало прекъсване и вече е добре. Не е имала температура. И остана само със Сулфур 6с, но понеже сме на работа всички вкъщи и няма кой да й дава толкова често, и го давам сутрин и вечер. И въпреки, че е нарядко пак има ефект. Всъщност мога събота и неделя да й го давам по-често, а през седмицата по 2 пъти, ок ли е?

Колко време да й давам Сулфур, докато минат симптомите или и след това да продължа? Знам, че то е хронично л-во и може би трябва по-дълго да се приема, за да бъде напълно излекуван кожния проблем, но колко?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

kaka_ru,

защо направихте хистеректомия на двете котки,налагаше ли се?

и ми напишете нещо за живота им преди операциите,случвало ли им се е нещо....

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Tsvet,

6 е почти материална потенция.При 6-ца трябва да давате на час,че и по-често...

Бих ви препоръчала 200СН,еднократно , следите промените и ми пишете.

Вторият вариант е 9 или 12 сутрин и вечер дълго време,няколко седмици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

kaka_ru,

защо направихте хистеректомия на двете котки,налагаше ли се?

и ми напишете нещо за живота им преди операциите,случвало ли им се е нещо....

Таша беше зле, с много уголемена матка, така че със сигурност се налагаше операция. При Съни след преглед се установи, че има започнала инфекция в матката и тя е леко уголемена. Така, че решихме да не чакаме да се влоши, а да я оперираме.

Какво по-точно имате предвид за живота им преди операциите и дали им се е случвало нещо? Всичко е било нормално, не са имали сериозни здравословни проблеми, не мога да се сетя за нещо по-особено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново, при Съни нещата се променят много бързо. От грапавия тумор със зачервяванията е имало изтечение, което не знаем какво е било. Виждаме само зацапване на козината на това място. Издутините на другите два тумора изглеждат като пълни с течност. На пипане са меки и пружиниращи. Съни не дава да я пипаме много, предполагам усеща някаква болка от мястото, от което е текло.

Забелязахме и още един тумор около 1см, намиращ се в областта под мишницата на предната дясна лапичка.

Моля Ви, ако може да ни помогнете, защото не знаем какво да правим, а не желаем повече да я мъчим с лекари.

Редактирано от kaka_ru

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

kaka_ru,

Пиша ви на ЛС.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Имаме 5-годишна лабрадорка Шоко, която през последните 3 години периодично има проблеми с кожата и козината. Ще се опитам накратко и хронологично да разкажа премеждията и. Беше на 2 години когато за пръв път с епояви сърбеж по главата и козината и започна да пада на малки участъци. откриха гъби,лекувахме ги с ваксина по схема. Нещата се пооправиха за месец два. Сърбежът отново се появи, този път бързо обхвана областта на плешките и по гърба. За кратко време козината опада на петна появиха се рани. Отново и взеха проба за микроскопско изследване. Оказа се, че е краста. за почна лечение за краста - всяка седмица севамек и алерговет. Това лечение продължи много дълго време. Кожните сърбежи затихнаха. Козината се възстанови, после пак се появиха дупките. Междувременно тя вече стана на 3, 5 години. Ветринарите започнаха да допускат други диагнози - поликистозни яйчници... напрваихем ехограф - видя се "нещо". След 1 седмица тя се разгони. Решихме да сменим клиниката. Новите лекари веднага се насочиха към аналната жлеза. Направиха промивка под упойка. Приложиха антибиотик в комбинация с няколко приема преднивет. Кучето чувствително се облекчи. Почти година беше без сериозни проблеми с кожата, но с периодично изтискване на жлезата. В края на миналата година с епоявиха гъби отново - лекувахем по познатаат схема. В следващата проба нямаше. До към февруари тази година. Появи се една точка около 0.5 см диаметър. Веднага си поискахме изследване за гъбички - отрицателен резултат (микроскопско изследване). През април се появи сърбеж и то изнерващо силен. Тя страдаше, чешеш се нервно, свали си кожата от ушите - буквално. Постепенно премина към цялата глава. Поредна проба за гъби - отрицателна. Ветринарите предположиха, че причината е стрес. Междувременно тя се чеше до рани, кожата и почервенява. На места затихва дразненето, на други се засилва. КЪм днешна дата окосмяването на главата и ушите се е възстановило почти напълно, предната част на тялото и предните крака за рехаво окосмени, кожата прозърта, на задните крака има две големи дупки без козина от двете страни на опашката. Сега чеше по-концентрирано шията и предните крака. Има много силна миризма. Последното провеждано лечение е от началото на Юни - поредна противогъбична ваксина и обезпаразитяване. От тогава не сме взимали нищо. Готвим се да лекуваме алергия с ветринарите. Изчакваме да мине малко време от ваксината за да напарят посявка и да се отхвърлят окончателно гъбите.

Когато я взех в началото живеех сама с едно коте. Те се разбираха чудесно, играеха без проблем. В последвтие се разделихме с котето. Шоко е много обичлива и дружелюбна. Разбираше се с всички кучета. Винаги подхождаше добронамерено. По-късно зашивяхем заедно с приятеля ми. Не сме променяли жилището. Тя го прие добре, нямаше сътресения. Около 6 месеца по късно започнаха проблемите с крастата. Не мога да кажа кой от двама ни приема за лидер. Слуша ни и двамата, има респект и от двамата. Спеше на единствения килим в апартамента в спалнята - той си беше неин. През юли миналата година разбрах, че съм бременна. Не съм си и помисляла да се разделям с ШОко, но заради бебето исках да определим някакви граници за първите месеци. За да не бъде шокиращо за нея когато вече се роди, решиме по-отрано да преместим мястото и за спане. направихме освежаващ ремонт и вместо да върнем килима и направихме собствено "легло" по масата в кухнята. пруи липсата на друг килим тя сама се ориентира към новото си място и много бърсо си го прие за свое. После спряхме да я пускаме в спалнята изобщо и така. Бебето се появи през март. През първия месец Шоко не беше с нас. Моите родители я взеха при тях. Не ми се искаше да се разделяме, но мислех че и за нея ще е по-добре така. Тя и друг оът е била при тях, пътуваме често заедно, гледали са я за 1-2 седмици. Не е било нещо извънредно за нея. От април месец сме си заедно отново. отношението ни към нея не се е променило, но мопже би не и обръщаме същото внимание. Стараем се да не я пренебрегваме. Покрай сърбежът напоследък обаче, тя спря да общува скучетата. Просто не иска да се включва в игрите, подминава ги. Преди месец едно овчарско куче се нахвърли върху нея. Стана бой и ухото и пострада. Няколко дни след това тя нападна едно куче ( бяхме с количката и допускам, че пазеше бебто). Преди няколко дни отново тя се хвърли върху куче.

Нещо важно - пътуваме често. Имаме две села и два пъти в месеца сме на път. Там тя се чувства прекрасно, тича на воля. Обича да плува и да се гмурка по реките. Контактува и с други домашни животни - крава, кози , кокошки...

Моето усещане е, че почти непрекъснатото приемане на лекарства е причината. Сигурна съм, че има начин да и погнем без да я тормозим с повече недоказани "диагнози". Ако имате някави идеи ще Ви бъдем много благодарни за помощта!

Редактирано от vanyaivanova

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Котаракът ми е сиамски на 13 години, не е кастриран. Като малък ми го подариха и оттогава си е доста страхлив, като идват непознати винаги се крие, плаши се от шумове, не е имал контакти с други котки, само с едно куче за известно време. Като цяло майка ми се грижеше за него.Тя не му обръщаше много внимание, както и аз. Беше доста пълен и затворен някакси, но спокоен. После аз заминах да уча и когато се прибирах ми правеше впечатление, че понякога когато повръща косми след това диша тежко и дори губи равновесие. При следващото ми отиване го взех с мен, не съм сигурна точно за причините. Не исках да го оставям с нея, исках да го заведа на лекар, бях доста самотна и преживявах труден период и исках нещо живо около мен. Но той доста се стресира още при пътуването, след това не можа да свикне с мястото както и аз не бях свикнала там. Стана доста нервен,криеше се , аз му промених храната-смених я с по-качествена,започнах да му давам минерална и изворна вода, досега беше пил само от чешмата, давах му някакви витамини. И аз се затворих и като цяло си бяхме само двамата. Започна да повръща доста често и да губи козина повече от обичайното. Като цяло не бях сигурна дали ще мога да се грижа за него, дали ще му е добре с мен, дали е трябвало да го взимам изобщо. Реших, че трябва да се преместя и заминах за един ден да търся квартира на морето и му оставих купички с риба тон от човешка консерва. Сега знам, че не се дават на котки заради солта. Отказах се обаче от морето и се върнахме при майка ми. Оттогава имам чувството, че нещо не е наред. Като цяло е по-спокоен, но е по-привързан към мен. Страх ме е да го оставям сам, а майка ми каза, че кагато ме няма, ходи и ме търси. Пие доста вода и яде течна и твърда храна, трева. Един ветеринар има съмнение за бъбречна недостатъчност, защото не винаги сгъстява добре урината. Не съм много сигурна в това, но все се сещам за оная консерва с риба тон. Очите му някакси хлътват, като че изсъхват, но съвсем леко. Повръща понякога особено в жегата и пак понякога се задъхва, губи равновесие и един път дори като че припадна и започна да рита с крачета. Зимата след ходене по голяма нужда имаше кървави капки след него, така и не разбрахме от къде е кръвта. Биха му антибиотици. В урината винаги има кръвни клетки и понякога особено при разгонване оставя следи по чаршафите-не кървави, но не прозрачни, казаха ни че от близане се възпалява. Сега му чистиха камък от зъбите и казаха, че са му възпалени венците та пием хапчета. Има някаква раничка под брадичката, казаха, че е от чесане,но не и защо се е чесал, няма паразити.Точно когато му излезе тази раничка, майка ми беше на почивка на морето. Има оредяло по опашката, казаха ни, че е защото не е кастриран, от хормоните. Не знам дали има връзка, но и аз още от София след едно лято на морето имам проблеми с кожата- нещо като акне, и с надбъбреците-при едни изследвания излезе, че имам много завишени нива на хормони от надбъбреците, напоследък имам някакви алергични обриви,които се влошават от топло, а още от малка съм била с алергии, които после са отшумели. Когато бях в София имах много от симптомите описани при хистамин. Сега отново мисля да ходя в София и да е с мен. Не съм сигурна още, че е добре за него, но е по-добре отколкото да е сам с майка ми, а аз не мога да остана повече тук,притеснявам се и че оставям майка ми сама. Започна да се крие зад дивана, но като цяло е добре. Съжалявам, че давам толкова детайли, четох, че е хубаво да се знае каква е котката и хората около нея. Въпроса ми е мога ли да го облекча при пътуването, да не го е страх толкова и след това на новото място. Сигурно ще му липсва и майка ми. Благодаря

Редактирано от ferbyce

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Имаме 5-годишна лабрадорка Шоко, която през последните 3 години периодично има проблеми с кожата и козината........................

Моето усещане е, че почти непрекъснатото приемане на лекарства е причината. Сигурна съм, че има начин да и погнем без да я тормозим с повече недоказани "диагнози". Ако имате някави идеи ще Ви бъдем много благодарни за помощта!

Жизнената сила е много интелигентна и винаги се стреми да изтласква пораженията към по-маловажни органи и системи.

При проблеми на кожата алопатичните лекарства се стремят да потиснат симптомите.И тъй като кожата е най-външният орган и при животните,и при човека,то обикновено пораженията навлизат на по-дълбоко ниво,към по-важен орган или система.При хората класически случай е поява на астма след добре "излекувани" кожни обриви. В този случай на лабрадора Шоко,порода характерна с веселия си и приятелски нрав,наблюдаваме поява на проблеми като агресивност плюс инциденти.

В случая ще се наложи преди конституционалното предписание на хомеопатично лекарство,да дадем такова с цел изчистване на организма от многобройните химически фарма препарати,и да освободим жизнената сила.

vanyaivanova,Пиша на ЛС.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ferbyyce,

интересен разказ,

Имам питане:Котарака иска ли да се гали или въобще избягва?

Ти галиш ли го,правиш ли опити да го галиш и той как отвръща?

Къде спи?Опиши ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей. На моменти е по-скоро. Когато знае, че ще яде, идва и се гали. Когато съм тъжна имам чувството, че винаги усеща и ми ляга в краката. Понякога все едно иска да го оставят на мира. Когато се карам с майка ми, става нервен и дори агресивен и скача да я хапе сякаш ме защитава, но обикновено е много кротък. Хората винаги се чудят, защото сиамците били агресивни.И аз съм на моменти, но когато съм нервна или мисля за нещо по-скоро не искам да ме закачат. Мислих след предишния ми пост и ми се струва, че ме е страх дали мога да се грижа за себе си и оттук идва и това дали мога да се грижа за него. Просто не ми е възможно да го оставя, отраснала съм с него, все едно е част от мен. Случвало се е да лежа и да се чудя какво да правя, а той просто идва и се гушва в мен и вече не съм сама. С него съм усещала повече любов и топлина и истинска връзка отколкото с повечето хора.

По принцип винаги спи в леглата с нас. Преди по-скоро с майка ми, сега по-скоро с мен. През зимата само се гуши до радиатора, сега в топлото ляга и по плочките. Когато имаме гости, когато има голямо движение или шумове, се крие зад дивана.

Котето е родено във Варна, не знам дали има връзка. А и мислих, че по принцип не е хубаво да се дава сол, но ако му е било лошо, щеше ли да го яде

Направо ме става страх от сега като си помисля как ще го преместя. Стяга се някакси когато усети, че ще ходи някъде, дори при ветеринар. Когато го сложа в клетката и излезем, почва да плаче. После става тих и се крие

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ferbyce,

ти самата като какъв тип човек се определяш - интровертна/затворена,

или екстровертна/отворена към света?Напиши ми малко за себе си,ако не искаш тук,пиши ми на Лични съобщения.

Често животното има нужда от лекарството на собственика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Знам, че сигурно ще изглежда много не на място, но бих искала да попитам възможно ли е лечението на куче с помощта на хомеопатия?

Имаме френски булдог, много чувствителен, любвеобилен и понякога доста плашлив (направи страхотна криза на нова година след зарята започна да трепери и не искаше нито да яде, нито да пие, нито да спи....) с лекарства овладяхме кризата.

Преди няколко дни отново направи доста по сериозна криза, като в началото беше просто омърлушена и не искаше много да излиза, но с малко уговорки живна. През нощта обаче се събуди вцепенена, дишаше много зле - почти се задуши беше получила възпаление на ларинкса като при алергична реакция, след доста лекарства и вливания я спасиха, но двете задни крачета отказват да се движат. Има чувствително в тях, но кучето просто не ги припознава за свои. Не е претърпяла травми, които биха обяснили подобно нещо, пък и щялата случка прилича много на хистеричен пристъп при хората, но все пак това е куче и е странно.

Психически вече е доста по-бодра и си връща нормалното състояние, но крачетата продължават да са проблем. Забравих да кажа, че по време на кризата лекарствата и подействаха два пъти по-бавно от колкото трябваше и същото толкова бавно и мина и действието. Даваме и Арника, но бих искала и съвет от някои, които има истинския опит с хомеопатията. Ще правим сигурно и скерен за да видим за увреди, но вътрешно съм убедена, че е на психическа основа, колкото и налудно да звучи. В семейството ни имаше доста стрес на последък, което вярвам и е навредило.

Ще съм благодарна, ако може да ми помогнете някак и се извинявам, ако това не е правилното място за моя въпрос, но съм длъжна да опитам.

Благодаря ви много.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, на този който е прехвърлил поста ми на похдодящо място. Да добавя, че кученцето живя в къща след което преди няколко месеца се наложи да отидем в града, след което преди няколко седмици отново се върнахме в къщата. В града беше много нервна научи се да лае при всеки шум, докато преди това лаеше много рядко.

Иначе сега след кризата пие вода общо взето нормално вече, но хапва само вкусотий (Месце, яйце, кашкавалче, бисквитки кучешки) и предимно от ръка.

Иначе е видимо доста по-добре връща си старото настроение, опитва се активно да ходи, доколкото нейното може да се нарече ходене - набира задницата и така се придвижва.

Всички вкъщи много я обичат, предимно аз я гледам - спим си заедно даже. Но и майка ми и сестра ми също много я гледат и глезят. Понеже на къщата имаме строеж доста бягане падна с препятствия преди да се влоши, но тя много обича да бяга като бясна - не могат и големи кучета да я стигнат. Преди да иде в града посрещаше всички с въртене на опашка и желание да се галят, сега е вече по-скептична, особено към мъже (необяснимо за мен).

Ще се радвам на всякакви насоки. В момента сме на противовъзпалителни вече нестероидни инжекции като ветеринаря намира подобрение макар и по-бавно от желаното, като разбира се си остава проблема с неизползването на краката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психически вече е доста по-бодра и си връща нормалното състояние, но крачетата продължават да са проблем. Забравих да кажа, че по време на кризата лекарствата и подействаха два пъти по-бавно от колкото трябваше и същото толкова бавно и мина и действието. Даваме и Арника, но бих искала и съвет от някои, които има истинския опит с хомеопатията. Ще правим сигурно и скерен за да видим за увреди, но вътрешно съм убедена, че е на психическа основа, колкото и налудно да звучи. В семейството ни имаше доста стрес на последък, което вярвам и е навредило.

Какво се случи преди да получи кризата?

Каква диагноза даде ветеринарния лекар?

Дайте малко повече подробности по възможност в реда,в който са се случили.

Изведнъж ли стана или за колко време...

Опишете как реагира когато и пипате крачетата,малко повече подробности.

Въобще ми опишете всичко,което е различно от това,което е било нормално за кучето.

Да,кучетата страдат много от човешки болести,поне моят опит е такъв.

Да,може да се помогне с хомеопатия,стига стопанина да е сериозен,да изпълнява указанията и да подържаме връзка постоянно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×