Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Диана Илиева

Какво мислите за виртуалните социални мрежи?

Recommended Posts

Здравейте!

Напоследък станаха много актуални виртуалните социални мрежи от типа на фейсбук.

Интересно ми е, какво мислите за тях, как ги намирате - полезни/вредни, предимства/недостатъци и т.н.?

Също така - как ви се струва, това ли е бъдещето?

----------------

П.П. Аз нямам регистрация във фейсбук, нито в друга подобна и не мисля да си правя по ред причини.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Напоследък станаха много актуални виртуалните социални мрежи от типа на фейсбук.

Интересно ми е, какво мислите за тях, как ги намирате - полезни/вредни, предимства/недостатъци и т.н.?

Също така - как ви се струва, това ли е бъдещето?

----------------

П.П. Аз нямам регистрация във фейсбук, нито в друга подобна и не мисля да си правя по ред причини.

Здравей Диана.Имам регистрация във фейсбук.Понякога ,особено в началото ,се чудех какво е това и нужно ли ми е.Сега свикнах,а и доста приятели срещам там,което си е бонус.Говоря за познати,с които отдавна не сме се виждали и чували,разпръснати по света,не само у нас.Чак ми е странно да влезна и да ми се усмихне от снимка,позната,която от 20 години е в САЩ и по тая причина се виждахме на две три години веднъж.Чуването също беше проблем,заради часовата разлика.Мисля,че разбирам съображенията ти и също така ги намирам за доста основателни.Но от друга страна, със или без нашето участие, нещата стигнаха до тук.За бъдещето не се наемам да правя прогноза.Току виж сме се върнали в каменната ера.:yinyang:Бъдещето е една голяма мистерия.Споделям убеждението,че единственото ,което имаме е днешния ден.:feel happy:

Виртуалните социални мрежи крият същите рискове,ако не и повече от всевъзможните си предшественици -сайтове за запознанства например.

Една позната ми сподели,че си е направила регистрация ,за да е в час с това,което вълнува децата и,за които това е основна форма на общуване.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За рисковете съм съгласна, така е, не може да се отрече, че ги има, но наскоро "срещнах" там хора които никога не съм мислила, че ще видя отново. Когато бяхме деца покрай строежа на големия комин на завода блока до нашия беше изцяло за чужденци. Имаше едно семейство финландци с четири деца, това бяха най- хубавите ни лета докато бяха тук. Такива интересни игри падаха с цялата тайфа от блоковете :)... Бяха научили езика перфектно, а в началото започнахме да общуваме със знаци :))). Много хубави спомени имам с тях, но никога не съм очаквала, че ще ги срещна отново. Наскоро една комшийка каза, че се е свързала във фейсбук с една от тях и общуват, но тъй като аз все още не съм добра с английския и не мога да се отпусна да си пиша с някой на английски, а и те доколкото разбрах са горе- долу така та само им разглеждах профилите, но въпреки това изживяването ми беше невероятно. Седях си у дома с албума, гледах ги като деца и видях какви са станали сега и си казах - Ето това е, има полза от тези социални мрежи, дори и да са вредни в много случаи имат и своите положителни страни. Ако не беше фейсбук аз никога нямаше да зърна отново тези хора :). Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам, да....

Причината, намерих стари съученици, познати, приятели или те мен, вече не помня, а и статистика не водя!

Първоначално, малко след като бях регистрирана, след известно време...изтрих снимките си, реших, че не е много приемливо имайки си дадени съображения...., оставих само пейзажни....

После, пак ги качих!

Общо взето Фейса е един клюкарник, дето да се види..кой, как, какво, що и пр....но може да има различни цели и различни предназначения, според зависимост от това, кой за какво го ползва и кой, какво търси и пропагандира там!

Та той е дете на Нета, а нета какво е? Не е ли същото? Можеш да го използваш за различни цели, по различен начин и да имаш много полза от това или обратното да си губиш времето....и прочееее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар, хареса ми това, което си написал.:) Вярно е! Интернет и социалните мрежи, за които става дума в тази тема, са нож с две остриета. От една страна, човек може да си открие стари познати, да намери нови, да разбере за интересни неща, да чуе прекрасна музика. Но може и да попадне на доста измами, миражи, глупости.

И фейсбукът, като целия интернет е пълен с много грешна информация, която доверчивите хора приемат за чиста монета.

Има няколко отрицателни моменти в тези мрежи, както и в целия интернет:

1. Губене на време

2. Илюзорно чувство за сигурност, ако участваш с ник, анонимно. Няма такова нещо. Голям процент от пишещите в социалните мрежи или разни форуми смятат, че са невидими, ако са си сложили измислено име/ник. Не е така. Наистина - има начини да се скрие IP-то. Но личността е по-трудно да се скрие. Независимо под колко ника пише даден човек. :dancing yes:

3. Зарибяване. Много хора започват да живеят измисления живот на виртуалното общуване и дори да го предпочитат пред нормалното, живо общуване. Според психиатъра Джералд Блок, интернет зависимостта вече е сериозен проблем и следва официално да се признае за медицинско заболяване. Той отбелязва, че прекомерното увлечение по игри и общуване чрез електронната поща и Интернет месенджърите, може да доведе до сериозни психични разстройства. Джералд Блок посочва няколко фактора, които според него определят Интернет зависимостта:

• Злоупотребата с Интернет често е свързано със загуба на чувство за време и подтискане на обикновените психически настройки.

• Абстинентен синдром, в това число и чувство за злоба, напрежение и/или депресивно състояние при липса на достъп до компютъра.

• Потребност от купуване на все по-мощни компютри, инсталиране на все повече програми и прекарване на много време пред компютъра.

• Негативни последствия като склонност към спорене, лъжа, общо намаляване на ефективността, умора и социална изолация.

/материалът в син цвят е взет от тук/

За този проблем в download.bg писаха още преди 2 години в статията: „Интернет разстройва психиката”

Според мен - нека все пак, да не забравяме, че живеем в 21 век и трябва да се научим да „плаваме” в информацията. Да се научим да различаваме истината от лъжата. Това е умение необходимо не само в нета. Все повече информация ни залива и без да отваряме компютъра.

Засега социалните мрежи са ми интересни. :feel happy:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Виртуалните социални мрежи са лесен начин на осъществяване на връзки.Казаното от Божидар Зим е много точно и вярно.Според мен общуването в социална мрежа крие и рискове, носи някакво усещане за разкрепостеност на общуването.Това е начин за бягство от действителността.Дори скритата самоличност не ни прави идеални.Много хора се заблуждават във факта, че е най- добре да не мислим , да не работим върху себе си.При нормално човешко общуване, което осъществяваме много е важна невербалната комуникация.И това не е гаранция за 100 % разбиране между индивидите.Виртуалното общуване е за бързо реагиране, връзка между отдалечени индивиди, но това не носи стойност на общуването.Бързите реакции не са гарант за овладени емоции, за правилно интерпретиране на казаното от ответната страна.Ето, защо в социалните мрежи има толкова негативни изкази.Важно е да има култура на общуването, емоционална интелигентност, не че не би се случило във времето напред, но може би ще трябва друго ниво на съзнанието .Общуването в мрежа е толкова повърхностно, пристрастяващо, при индивиди, които изпитват някаква самота.Спомням си казаното от сръбския пророк Митар Тарабич, че ще настанат времена да имаме по- голямо доверие да общуваме по някакви машини.Тези времена са факт, но да не загубваме социалната си същност, все пак сме хора.Мярката във всичко е най- доброто нещо.:dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виртуалните социални мрежи са лесен начин на осъществяване на връзки.
:thumbsup1:

Но само, докато не се научим да контактуваме без НЕТ. А чрез нашия вътрешен "компютър", който е многократно по-силен. Важно е да го настроим на Една вълна...:feel happy::sorcerer:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виртуалните социални мрежи са лесен начин на осъществяване на връзки.

и още начин за убиване на свободното време, който има такова...:whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Виртуалните социални мрежи са лесен начин на осъществяване на връзки.

и още начин за убиване на свободното време, който има такова...:whistling:

Убиват времето си онези, които имат такова ...

Социалните мрежи са уникален начин за споделяне на информация и за влизане в час. Освен това и бизнес, работа за много хора. Интернет пазаруването стана супер актуално и всички печелят.

Така, че, това е светът. Отдавна не е актуално кое и как не било социално и теорията за "живите контакти" - всички са в този свят и на когото не му харесва, да не използва интернет :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виртуалните социални мрежи са лесен начин на осъществяване на връзки.

и още начин за убиване на свободното време, който има такова...:whistling:

Убиват времето си онези, които имат такова ...

Социалните мрежи са уникален начин за споделяне на информация и за влизане в час. Освен това и бизнес, работа за много хора. Интернет пазаруването стана супер актуално и всички печелят.

Така, че, това е светът. Отдавна не е актуално кое и как не било социално и теорията за "живите контакти" - всички са в този свят и на когото не му харесва, да не използва интернет :)

Mona, не знам защо всяка комуникация с теб трябва да е избор между крайности :)

Може ли днес да не го правя ? : )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интернет пространството е поредната свободна зона за проява на човека.

Искаме свобода, ето ни свобода.

Но не е хубаво, когато видиш, че свободата може да се изразява по различни начини. За сметка на това пък имаш възможност да го видиш. Другото е затворен кръг, пространство, морални норми и ограничения. Колко от хората са дорасли за тази свобода и колко не, то се вижда - в начина на общуване, в начина на използване на информацията, в желанието за споделяне.

Всяка свободна зона разбира се е чудесно поле за изява на крайностите. И тези крайности не закъсняват, крещят от всякъде в нет пространството. Въпрос на израстване е виждаш ли ги , чуваш ли ги, влияят ли ти.

Не мога да се съглася, че всичко в нета влияе, въпрос на фикция е.

Когато човек влиза с конкретна цел и интереси, трудно може да го грабне нещо, което не го интересува.

Едни реклами, например изобщо не ги забелязвам, не са ми интересни и фокуса ми ги игнорира, ами до тук с рекламите, за мен.

А съответните слабости, често избиват в пристрастености, когато им се даде свобода, анонимност и безнаказаност.

И от тук започва разглеждането на новата - интернет зависимост, зависимоста от нет игрите, все по- трудната жива комуникация и т.н. и т.н., това не означава, че нещо трябва да спре, че нещо е добро или лошо, означава, че хората са слаби, твърде слаби за това което си позволяват да сложат на раменете си - не могат да го носят.

И по един естествен природен закон - който не умее да плува, ако влезе в дълбоки води или се научава или потъва. В случая, може и да стигне до дъното преди да се научи.

Днес ние родителите се учим как да приобщим по безопасен начин децата си към интернет културата. Ние самите е добре да сме информирани и да знаем границите на собствените си възможности, знания, слабости и да сме ориентирани в интернет пространството. Крайното отричане(заклеймяването) или пълното приемане не е от полза за никого.

Харесва ли ни или не, това е света, който ние изградихме за нашите деца и е добре да сме ориентирани в него, за да им бъдем добри водачи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виртуалните социални мрежи са факт и аз приемам този факт с положителните и отрицателните му страни.:feel happy:

Ако се ползват разумно могат да ни бъдат много полезни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз смятам, че това е един факт и трябва да го приемем. И да научим и себе си, и децата как да го използват правилно.

Още в началото на 20 век поредицата от открития в областта на технологиите поставят началото на ускорение в темпото на живот и увеличават потока от информация, който ни залива. Имало е съпротива, неприемане на много неща – автомобила, телефона, радиото,... Но въпреки всичко те са се наложили и днес вече няма проблем в тяхното използване. На никой родител не му хрумва мисълта, че колите трябва да бъдат забранени. Децата от малки биват обучавани в правилника на движение по улиците.

Защо това не се прилага при ползването интернет и социалните мрежи? Може би проблемът тук е, че много родители не са наясно с това какво представлява компютъра. За някои хора той е досадна машинка, въведена от шефа им на работното място с цел да им скъси живота или поредната играчка купена на детето. Понякога децата са много по-навътре в тази технология. Родителите ги гледат с респект едва ли не, когато сърфират из мрежата и изобщо не им хрумва, че трябва да ги учат на правилници в тази област. Чак когато стане белята – поява на снимка на детето в порнографски сайт или запознаването му с някой чичко, тогава се надава вик – помощ, интернетът е виновен. :31:

Между другото съм забелязала, че много родители изобщо не са наясно какво е социална мрежа, фейсбук, нетлог и т.н. :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, вижте, аз съзнавам, че виртуалните социални мрежи са факт.

Приемам това.

Но не приемам, че непременно щом са създадени, значи хайде да си ги ползваме.

Ние, хората, сме създали много неща. Примерно оръжия, отрови, лекарства против някакво заболяване, които след изпитване се оказват по-вредни, отколкото полезни, атомна бомба ... По тази логика, ами щом имаме създадена атомна бомба - хайде да си я ползваме, щом имаме картечници - хайде да ги ползваме, лекарството не помагало - нищо, толкова време и пари са вложени при разработката му, ще си го ползваме (то се и оказва, че често така и става, нали е важно фармацевтичните компании да си "избият" разходите).thumbdown.gif

Намирам, че (особено напоследък - имам предвид последните около120 години) има много повече изкушения във всички области, "слизат" на земята всевъзможни идеи, които не бих казала, че спомагат за развитието на отделния човек, нито на обшеството като цяло. Във всяка такава изкусителна идея винаги има нещичко полезно, нещо, което да ни хареса, да оценим, за да го приемем (да не подценяваме Ариман), а най-хитрите идеи дори ни обвързват към себе си, стават "жизнено" важни за нас, в един момент вече не можем да си представим живота си без тези "придобивки". А отявлено вредните неща пък се създават все с някакъв благороден мотив - примерно ядреното оръжие е под мотото "Да спрем фашизма!".

Въпросът ми беше виждате ли негативи в социалните мрежи (оказа се, че виждате; а освен тези, които сте посочили на чисто материален план, има и такива на по-фин план), те повече ли са от плюсовете, ако да - ползвате ли ги, колко често, защо? Ако имате дете, за какво бихте го насърчавали - за виртуално или реално общуване. И т.н.

Съзнателният живот предполага съзнателно отношение към всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Фейсбук" води до депресия от завист"

Ново изследване констатира, че социалните мрежи оказват негативно въздействие върху настроението и могат да доведат до депресия. Повечето потребители влизат в профилите си, за да проверят какво се случва с приятелите им. Проучването твърди, че любопитстването какъв е животът на околните може да ни накара да си направим оценка на постигнатото и да се разочароваме, пишат американски медии.

Експерти отбелязаха, че през последните пет години сайтове като "Фейсбук" са се превърнали в място, където хората споделят все повече неща. Ново изследване откри, че тези мрежи оказват негативно въздействие и могат да доведат до депресия. "Това, което хората излагат на показ в мрежите, са техните най-ценни придобивки - колите, които карат и ваканциите в луксозни курорти например. Не всеки обаче може да си позволи подобен живот. По тази причина хората започват да сравняват живота си с тази информация и по-късно се депресират, защото чувстват, че постигнатото не е достатъчно", уточни пред репортери психологът Дейвид Суонсън. Съвсем отделен е и фактът, че от всички 700 т. нар. приятели тези, за които наистина си струва да се тревожим, не са повече от 10-15, казват още психолозите.

изт.

Може би има истина в горенаписаното,но ако човек си е завистлив,той ще си намери начин да завижда и в реалния свят. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Запомнете, че има само две отношения към нещата, да ги обичате или да не ги обичате. Като обичате нещо, го привличате десеторно в живота си, давате му свобода да протече свободно и то живее. Като необичате нещо, значи то е дошло да ви покаже нещо - да изчистите нещо в себе си, защото вие сте го привлекли в живота си. Нужно е да свършите някаква вътрешна работа, неприятното условие да изчезне, което пак става с вътрешна любов. Защото като му се съпротивлявате и не го обичате, то става още по-силно и ви трови, докато го заобичате.<img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Общо 77 процента от младежите на възраст 13-16 години и 38 на сто от децата на възраст 9-12 години в ЕС имат профил в сайт за социални контакти.

Това сочат резултатите от общоевропейско проучване, организирано по поръчка на Европейската комисия.

За България данните са следните: 68% от децата на възраст между 13 и 16 години и 36% от децата на възраст между 9 и 12 години използват социални мрежи.

Една четвърт от децата, които използват сайтове за социални контакти като Facebook, заявяват, че техният профил е "публичен", т.е. може да бъде видян от всеки, а много от тях са вписали своя адрес или телефонен номер, съобщи комисията.

Предстои ЕК да направи преглед на прилагането на принципите за по-безопасни мрежи за социални контакти в ЕС.

През 2009 г. големи компании в областта на социалните мрежи поеха ангажимент да прилагат мерки за повишаване на сигурността в интернет на своите потребители под 18-годишна възраст.

По думите на еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус децата се излагат на опасност, стават уязвими от действията на злонамерени хора и прелъстители.

Всички компании за социални мрежи трябва незабавно да направят профилите на малолетните и непълнолетните достъпни по подразбиране само за одобрения списък с контакти и да ги изключат от обхвата на интернет търсачките, коментира комисарят.

Според публикувани в понеделник данни от изследване само половината от децата на възраст 11-12 години заявяват, че са наясно как да променят настройките за поверителност на профила си в социална мрежа. При юношите 78 на сто определят себе си като информирани по този въпрос.

ЕК отбелязва, че някои от популярните сред подрастващите в Европа сайтове за контакти не са подписали принципите за по-безопасни социални мрежи, посочва БТА.

Към платформата за сътрудничество ще бъдат поканени да се присъединят компаниите за социални мрежи, производителите на мобилни устройства и конзоли за игри, доставчиците на интернет, доставчиците на мобилни приложения и съдържание, потребителските организации, изследователите и детските организации.

изт.

Според мен социалните мрежи са вредни и опасни за децата и достъпът им до тях трябва да бъде спрян.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой каквото носи в себе си,това намира и в мрежите.

Ако те е страх от мечки,не ходиш в гората...Просто е.

В ускореното напоследък време съчетаваме работата с контактите със съмишленици,

не е като на живо,но е по-добре от нищо.

Свободата /не слободията,да не бъркаме/ ми харесват,хората показват по-дълбоката си същност,

и са по-истински ,особено ако са в среда на споделяни интереси.

Благодаря на всички приятели тук и във Фейсбук за споделянето!thumbsup.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон Каро

В този форум аз се запознах по един електронен начин с хора, каквито аз нямам шанс да срещна на улицата. С близки до моите разбирания за живота.

Ако не съществуваха тези модерни начини за комуникация, ние нямаше да можем да се запознаем.

Форумите са нещо приказно - човек намира "братя по оръжие". Защото в един бар или една дискотека човек може да срещне един съвсем друг тип хора.

А дори и да срещне от подходящия тип хора, в дискотеката никой от тях няма да има подходящи условия за проявяване.

Социалните мрежи са малко шменти-капели - понеже не са по интереси, а вървят като клюкарница. Но и те имат положителни страни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой каквото носи в себе си,това намира и в мрежите.

Ако те е страх от мечки,не ходиш в гората...Просто е.

Това важи за възрастните.

Едва ли децата които влизат в социалните мрежи носят изродени ценности...:(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой каквото носи в себе си,това намира и в мрежите.

Ако те е страх от мечки,не ходиш в гората...Просто е.

Това важи за възрастните.

Едва ли децата които влизат в социалните мрежи носят изродени ценности...:(

Родителите обясняват на детето що е добро и що е зло,и съответно му разказват за опастностите,които дебнат и на улицата ,и в интернет.

Идва момента обаче,когато не можеш да си с него непрекъснато,то пораства.Тогава се молиш на Бог да го пази...Това е моя опит.

На моето дете съм му обяснявала нещата в прав текст.

Нека не забравяме обаче,че има карма,има опитности,от които никой не може да те опази.

Много хубаво обяснение на Флорестан от друга тема,но пасва и тук:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8282&pid=143320&st=20&#entry143320

Важни са превантивните мерки.Чела съм,че в САЩ в някакъв момент зачестяват нападения на педофили над деца и това,че ги залавят по-късно,

не променя факта на случилото се.На държавно ниво започват да мислят как да не се стига до такива случаи.Създават закона,че непълнолетно дете не може да бъде оставяно само,без гледач....Ако се установи такова нещо ,има санкции за родителите и детето се отнема от социалните служби...

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тормозът в училище се пренася с все по-голяма сила в интернет. Децата споделят, че онлайн-тормозът е рискът, който им създава най-сериозни проблеми.

Проучване "Децата на Европа онлайн" показва, че всяко второ дете, което влиза в нета, се е сблъсквало с този проблем.

На интернет горещата линия Web112.net през миналата година са подадени 155 сигнала за онлайн тормоз, съобщи Георги Апостолов, от програма "Безопасен интернет".

Доста по-редки са случаите на подмамвания за сексуални контакти - сигналите са били 17. За сметка на това разцъфтява т.нар. секстинг, също вариант за онлайн-тормоз - изпращане на текстове и изображения със сексуално съдържание.

Крайно време е децата да бъдат обучавани как да се защитят от това явление, казва Апостолов. Родителите също имат нужда от повече информация и консултации, защото подценяват този проблем.

За това Асоциацията "Родители" и Националният център за безопасен интернет откриват телефонна линия за онлайн безопасност 124 123.

На нея деца и родители ще получават от информация от специалисти за опасностите в интернет. Психолози ще ги изслушват за възникнали проблемни ситуации и ще им помагат да вземат решения. Целта ни е да изградим култура на положителна комуникация на децата в интернет, заяви Цвета Брестничка, председател на Асоциация "Родители". Трябва да научим децата да отстояват себе си и да не се страхуват да казват не!, казва Брестничка.

От един месец линията работи пробно и вече е направена първата й информационна кампания в няколко училища в София между ученици от 5 до 12 клас. В България повече от 80% от децата на възраст между 9 и 16 години използват интернет всеки ден. Те започват да влизат в мрежата на все по-ранна възраст - за Европа средната е 7 години. Всяко трето дете на възраст от 9 до 12 години има профил в социалните мрежи, а при по-големите процентът скача на 68.

Жертва на онлайн-тормоз обикновено стават деца, които имат проблеми със съучениците си в реалния живот. Те биват атакувани с пробив в профила им, подмяна на пароли, качване на неприлични снимки и коментари, създаване на фалшиви страници. Бомбардирани са със заплашителни SMS.

Родителите недооценяват този проблем, защото се случва в нета, но той може да доведе до сериозни психически травми.

Не са рядко случаите, когато деца, тормозени в реалния им живот, стават насилници в нета спрямо други деца. И насилниците, и тормозените имат нужда от помощ, казва Георги Апостолов. Според него българските ученици са много "по-напреднали" от европейските си връстници, за които проучване показва, че 14% се сблъскват с порнография он-лайн.

Само 3% от децата обаче споделят, че това ги е смутило. Проблемът е, че българските деца започват да не разпознават порното, защото то бълва отвсякъде, коментира Апостолов. Според него никакви филтри и блокировки няма да помогнат, ако не се работи децата да развият защитни умения при ползването на интернет.

изт.

Този начин на тормоз е разпространен не само сред децата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам фейсбук.

На кратко, съм на мнение, че ако не се прекалява, и се използва по предназначение, могат да се извлекат много ползи от него (както е с всяко друго нещо на тоя свят).

Върши страхотна работа като средство за комуникация, поддържане на връзка с хора, с които не съм в състояние да разговарям толкова често, или нямам желание, или просто нямам какво да обсъдя с тях.

И стига човек да не се увлича с разните игри (и всякаквите други глупости, които поглъщат внимание на килограми) и не изливат всичката си възможна лична информация в профила си, не мисля, че може да има сериозни вреди от фейсбук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет, преподава във Франция и САЩ. Редактор е на онлайн изданието за културни изследвания "СеминарБГ". През 2009 г. той направи изследването "Новите медии и новите млади", в което пише: "Ражда се ново, флуидно гражданство, свързано с избора, мобилността, скоростта. Гражданство на все още неизследваните територии на възможното. Социалността не намалява, може би тъкмо обратното, особено ако правим сравнение с времето на социализма. Това, което се случва, е, че западат формалните членства." В изследването (бел. ред. - за проекта са били интервюирани над 100 младежи между 18 и 30 години) Дичев говори за формите на комуникация на "новите млади" . Според културолога при това поколение има "липса на критична дистанция, неспособност да се концентрираш, фрагментарност на знание и идентичности". Разговаряме с Дичев за онлайн поколението в контекста на протестите в арабския свят и в България, които бяха организирани с "посредничеството" на социалните мрежи

Прави впечатление роенето на каузи в социалните мрежи, които са подкрепени от хиляди хора. Когато се стигне до участие на живо обаче, не се появяват и половината подкрепящи. Как може да се обясни тази пасивност?

- Новите медии усилват процеси, които се зараждат другаде. В Тунис например глобалната мрежа изигра огромна роля, но в основата на събитията беше едно съвсем реално събитие - самозапалването на Мохамед Боазизи, което взриви целия арабски свят. Без мрежата то нямаше да има такъв ефект, но, от друга страна, ако това беше просто страница във "Фейсбук" или смайлита (иконките за усмивки - бел. ред.), натрупани върху някакъв площад, всичко щеше да си остане виртуално.

Все пак не може да се отрече ролята на интернет за реакции на гражданското общество.

- Не надценявайте интернет, той няма да роди социални движения - това, което може да направи, е да ускори неимоверно действието им. Дигиталното общуване окуражава гражданите, разбираш, че има хора като теб. Все по-важна роля ще играе разкриването на информация, която властта крие. Това, което прави "Уикилийкс".

Но истинската битка за властта започва и свършва офлайн. Проблемът в България е или доскоро беше, че мрежата беше колонизирана от младите. Те имат възможността да си отидат по всяко време, което ги прави много лоши граждански борци. Т.е. те се хващат с някакви битки, но бързо се отказват, организациите им се разпадат, доскучава им. Главното е, че светът им е много по-отворен, отколкото този на родителите, но на всяко нещо реагират със заплахата "Ами тогава си отиваме!".

Само когато опреш гръб до стената (което става на определена възраст), гражданските борби стават неизбежни. В последните години този монопол на младостта в мрежата започна да изчезва, мрежата остаря, така че това ще се променя.

Но само, повтарям, ако възникват достатъчно важни каузи офлайн, които интернет да усилва. До кризата, през 2008 г., най-големите страсти онлайн се бунеха около теми като мис "България", "Евровизия", разни расистки обиди и умиления пред дюната от детството. Вижте колко се промени сега работата - протести срещу поскъпването и битки срещу подслушването, защита на министър Трайков и граждански контрол върху обещанията на управляващите.

Кои са новите млади? Може ли да бъде очертан обобщен образ на поколението, което израства и живее изцяло с интернет?

- Онлайн поколението, т.е. онова, което е социализирано предимно в мрежата, хора на около 20-30 години, можем да дефинираме най-лесно негативно: те нямат търпение, всякакво отлагане на каквото и да било - информация, удоволствие, контакт, придобивка, се смята за лошо. Тези хора пиратстват, не защото нямат пари да свалят легално филми и музика, а защото искат да ги имат веднага. Те са готови да си тръгнат, не защото чак толкова им харесва другаде, а защото нямат търпение да променят света тук.

Забелязвам при работата с моите студенти, че те не само нямат търпението да прочетат една книга от начало до края, без да кликват върху нещо с мишка или да си проверяват "Фейсбука", те вече не могат да изгледат един филм от час и половина, стоейки неподвижно на едно място. Естественият период на задържане на вниманието е паднал докъм 10 минути, колкото е един клип в youtube.

Дори такъв детайл - емотиконите, с които изразяват емоциите си, показват, че нямат време да напишат сложна фраза и да потърсят конотации на думите, а предпочитат да вземат полуфабриката на символчето. Сигурно в това развитие се крие някаква нова възможност, забързване на времето, способност за разпределяне на вниманието между различни екрани… Сега се виждат повече негативните му страни: подвластност, неспособност да си извоюват място под слънцето, да отстояват позиции.

Може ли да се каже, че има интернет гражданско общество? Може ли да има общество, което да не съществува в реалността?

- Не. Това е поредната утопия. Такива се повяват около всяко средство за комуникация. Например през 1921 г. руснакът Хлебников пише възторжено за радиото като еманация на общочовешката душа. Всеки път се мисли, че новото средство ще преодолее проблемите на досегашния свят, после идва уплахата, антиутопиите, после някак свикваме и забравяме.

За интернет се мисли като решение на всичко – ще качи например министерството информация онлайн и управлението ще стане прозрачно. Това е точно толкова наивно, колкото мислите на Хлебников за радиото.

В изследването "Новите млади и новите медии" споменавате, че активността в социалните мрежи преформулира идентичностите. Каква опасност крие това?

- Колкото е по-широко културното пространство, в което живеем, толкова повече енергия отделят отделните индивиди и групи за идентифицирането си. Глобалното ражда локалното. Дигиталният свят без граници ражда нови форми на затваряне, обособяване, противопоставяне. Битките, които се водят в мрежата, са невероятно ожесточени, мрежата е генератор на омрази, обиди, митове, сексизъм, расизъм.

Защо? Вероятно хората се чувстват застрашени поради това, че са попаднали в един твърде голям свят, борят се да оцелеят, в смисъл да не потънат в големите абстрактни числа. Проблемът е, че мрежата създава илюзията, още една утопия - че всеки може, всеки е равен на всеки, всичко е открито и достъпно или в краен случай може да се купи.

Равенството създава условия за състезание и жестоки битки, това знаем от историята. Надявам се, че постепенно в мрежата ще възникнат йерархии, авторитети, пространства, в които се влиза по-трудно, както е в офлайн живота. И нещата ще се успокоят.

Хейтърството е и несъзнавана стратегия за удържане на идентичностите в процеса на изключително бърза промяна на света, фрагментиране на възприятията и групите, необозримата комплексност, в която сме се озовали. Мразя, следователно съществувам, би казал Декарт днес. Колкото и да е объркано и флуидно всичко, сигурен съм, че мразя ЦСКА, турците, правителството, леопардови шарки… ерго съм.

В изследването си твърдите, че младите харесват идеологизираните пространства като паметника на Съветската армия. Какво се крие зад това?

- Тези пространства са първо публични, а чак след това знак за една позабравена идеология. От 21 години демократичният режим не създаде практически никакви публични пространства, напротив, приватизира паркове, кина, детски градини. Няма да е лошо да се говори първо за това, а после за разрушаването на паметниците, което е едно лесно упражнение.

Дайте да видим едно публично място в София, направено така, както се прави в демократичните столици от векове, да го харесаме, да го обживеем, да помислим по какъв начин трябва да е естетизирано. Не знам дали абсурдният 6-метров паметник на хан Крум на кон и с меч - палач на християните в София и Пловдив, се различава особено като ментална нагласа от паметника на Съветската армия.

Много ще е трудно да се променят тези нагласи, мисля, че положението с времето става по-лошо, не по-добро, а преместването на комунизма в музея и слагането му в кавички изисква култура и минимален консенсус. Дайте засега да мислим къде децата могат да карат скейтовете си и да се борим срещу настъплението на шопинг моловете.

http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/04/27/1080974_ivailo_dichev_kulturolog_onlain_pokolenieto_niama/?ref=rss

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×