Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Диана Илиева

Какво мислите за виртуалните социални мрежи?

Recommended Posts

Имам регистрация в три социални мрежи , но най- много ползвам www.facebook,имам над 500 приятели и смятам ,че ползите са повече отколкото вредите.

Аз като художник ,намирам ,че фесбук е много полезен ,защото постоянно получавам покани за различни артистични събития като изложби и ревюта и това е най- бързия начин да се разпространи подобна новина ,сред определен кръг хора .

Повечето ми приятели са художници ,артисти ,музиканти или галерии и за мен е доста полезен от тази гледна точка фейсбук. Повечето творчески хора публикуват нещата си онлайн и всъщност много интересна информация може да се извлече от социалната мрежа. Както и аз самата съм публикувала всички свои неща,като модерен текстил,три колекции дрехи ,фотосесии . Така ,че е полезен . Влизам във връзка с много хора,с които не сме се виждали от години . Запознавам се с нови и много често се виждаме и на живо . Връзката не остава само виртуална. Това е модерният начин на комуникация. Не е упадъчен ,не е опасен . Зависи човек с каква нагласа го използва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Социалните мрежи, Интернет и ние като хора

internet.png

Интернет не е просто медия. Това е вече една безкрайна реклама, начин на живот, компютърна игра. Мина времето на обикновената, статична страница. Сега търсим и намираме нещо, но заедно с него получаваме няколко реклами, покани за игри, покани за хазарт и подкани за връзки към страниците на сексапилни българки и българи.

Едно време хората са внимавали с кого общуват. Всяко нещо, което влиза в главата, влияе на психическото спокойствие. Сега в Интернет ние общуваме с огромно количество хора. Предимно анонимно.

Анонимността е предимство, но анонимността е и опасност. Такава липса на контрол, каквато виждаме в Интернет, я няма в никоя друга област на живота ни. Разбира се, ние сме срещу всеки опит за ограничаване на човешката креативност. Обаче, анонимността, която виждаме в Интернет, не е резултат на човешката креативност, а по-скоро задоволяване на негативните човешки желания.

Човек иска да протестира срещу правителството, но няма достатъчно вътрешна убеденост и достатъчно смелост да се изправи на жълтите павета и да издигне ясен лозунг. За сметка на това анонимността в Интернет му позволява да изразява пристрастията си по най-разнообразни начини. Всеки се опитва да изрази своята правота чрез обвинения, обиди, лъжи и инсинуации. Да, анонимността позволява да задоволяваме своите желания по всички възможни начини.

Това, което не сме в реалния живот, се опитваме да направим в Интернет. В профилите за запознанства се представяме като 20-годишна блондинка модел, нищо че сме 50-годишен плешив счетоводител. Това, което не сме, получаваме като преживяване в Интернет.

Така си създаваме един измислен свят и бягаме от действителността. Бягството от действителността е болестта на нашето време. Ако не беше Интернет, това щяха да бъдат казината, които у нас се намират на всеки ъгъл дори и в жилищните квартали, телевизията и алкохолът. В Интернет ние преживяваме и еуфорията ма анонимността, еуфорията на безнаказаността, отказът от отговорност за собствените действия. Знаем за перверзиите, които намират своето място в Интернет, но нима не е по-малко перверзно нашето мнение изказано в Интернет единствено с цел да задоволи низките ни страсти и настроението ни да отхвърляме всичко?!

В Интернет анонимността ни освобождава от отговорността. Отговорността за нашите действия и което е по-важно, отговорността да се грижим за себе си. В Интернет ние сме склонни дори да отхвърлим отговорността за себе си. Това е и нашето оправдание: „В Интернет всеки му отпуска края.” Всичко това ни кара да живеем във виртуален свят и да избягваме реалните преживявания. Човек има само един физически приятел и сто виртуални по цялото земно кълбо. Предпочита да общува с виртуалните си приятели.

Зачервени очи, денонощно стоене пред компютъра, типични признаци за зависимост. Някои хора вярват на всичко, което е написано. Безкритични са за източника на информацията публикувана в Интернет. Забравят, че в Интернет се публикуват предимно материали, които отговарят на човешките страсти. Те са безкрайно противоречиви и в тях човек спокойствие не може да намери. Намира само противоречия и поводи за безпокойство.

В Интернет публикуваната информация е безкрайно съмнителна. Не може да се определи източника й, преразказва се, изважда се от контекста. Всичко това в името на егото на този, който я е публикувал. Сега е модата на блоговете и на социалните мрежи. Всеки публикува там, каквото си иска. Каквото подхожда на психическия му модел. Когато вярваме на всичко това, ние разбиваме собствения си психически модел. Позволяваме на безкрайна плява да влиза в нас и да нарушава спокойствието ни.

В Интернет ние всички сме сложени на едно ниво. Това може и да прилича на либерализъм, но пречи на постигането на знания. Трябва да прочетем един куп общи твърдения, за да достигнем до някакво съществено знание полезно за професията ни. Обикновено губим много повече време, отколкото ако се обадим на приятел, за да му зададем въпрос. Много информация, малко знания.

Ставаме рано сутрин и първото нещо, което правим е да включим компютъра и да проверим електронната си поща и социалните мрежи. Интересуваме се много повече от живота на някой известен приятел, отколкото от това да подобрим своя собствен живот. Живеем живота на другите. Постигаме удовлетворение като гледаме другите какво са направили или какво не са направили. Нима не можем ние самите да правим или да не правим нещо?!

Ставаме зависими от Интернет. Човек притежава или воля или зависимост. Ако е зависим от Интернет, това означава, че няма воля. Ние говорим за отговорност към обществото, отговорност към семейството, отговорност към България, но всичко това не може да се постигне, ако човек няма воля. Съвременните хората стават все по-безволеви, все по-малко живеят своя собствен живот и една от причините за това е Интернет.

Всеки, който иска да избегне реалния свят, намира удовлетворение в Интернет. Това задълбочава проблемите ни. Всичко това ни стресира. Кара ни да бъдем като другите и да подражаваме на нашите идоли. Кара ни да консумираме стоки, които биха ни направили като другите.

Интернет все повече прави нашия живот измислен. Живеем във виртуален свят. Живеем живота на другите. Нима нямаме собствени цели и собствен живот?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Виртуалните социални мрежи са модата на нашето време.Ако не ги ползваш, просто не си социален.Те запълват наши комплекси, създават лъжливи илюзии за общуване.Чрез фейсбук например може да общуваме

с хора, които са далеч от нас, но проблема е, че това е непълноценно общуване.Чрез клипове, картини, мъдри мисли.Това е общуване на определено ниво.Но в никакъв случай, то не е пълноценно.Изплуват скрити страни на характерите ни.Ако всички сме открити по между си, няма да има нужда от социалните мрежи.Всичко е свят на илюзии, според степента на будност на съзнанието.Чиста психологическа зависимост, ако не сме с достатъчно реална преценка за истината.Виртуалното общуване е изпитание за психиката на подрастващите.Те нямат необходимият житейски опит за мярката в общуването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все повече в мен се затвърждава убеждението, че общуването във виртуалните социални мрежи (ползвам Фейсбук) е илюзорно.

Нищо не може да замени общуването на живо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не обичам фейсбук...

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Браман,развесели ме истински! :thumbsup2:Фейса не е толкова лош.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

текста е на Иво Сиромахов и не е далеч от истината , но пък има си и хубости фейса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не обичам фейсбук...

........................ че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009

:3d_146: Това е основната грешка на хората, които се регистрират в социалните мрежи.

Да се регистрираш някъде не защото искаш и знаеш как да използваш социалната мрежа, а за да си актуален, неизбежно води до резултата в края на статията.

Социалните мрежи имат много предимства, но хората трябва да са наясно със себе си защо и как ги ползват.

Ако започнат да влагат прекалено много себе си, да се вземат на сериозно и да гледат на буквите изпратени от някого отсреща, като на нещо супер важно, вече са си изгубили времето и са изхабили излишна енергия.

Естествено, че всяка социална мрежа има десетки приложения, никъде обаче не пише, че трябва да се използват всичките.

Във всеки форум има десетки потребители, никъде обаче не пише, че трябва да са ми приятели, никъде не е упоменато, че някой е длъжен да се съобразява с моя комфорт.

Има стандартни правила, които са с много обширни граници.

Също така има изход, както и вход. И е хубаво, като човека от горната статия, всеки да може да кликне на изхода не само на монитора, но и в главата си , ако почувства дискомфорт от присъствието си в дадена социална мрежа или форум.

Относно откровеността.

Ако сте изправени на сцена в зала с 5 000 човека, до колко ще сте откровени?

Е, не забравяйте, че дори и да не виждате вие сте на виртуална сцена в зала с минимум 5 000 човека.

Същото и със споделянето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този текст на Иво Сиромахов е абсолютно профанизиращ фейсбук.

Наистина "задръстеняците" правят и реагират така на фейса.Тъпотия просто. Приятелите ми са 80% хора от бранша,или културни институции,като театри,галерии,сдружения на художници,актьори,музиканти.

Изключително важно за мен е да научавам за огромен брой събития и акции свързани със съвременното изкуство в България, а и по света,това става в доста голяма степен своевременно изменно чрез фейсбук.

Като затова дори не си мърдам пръста,просто бивам поканена и информирана,единствено, което трябва да направя е да видя новините в профила си.

Много от приятелите ми публикуват професионалната си работа като художници,дизайнери и стилисти именно във фейсбук, не е нужно да си купувам последния брой на "Ева","Мода" или"Амика", за да видя каква фотосесия са заснели,кой е правил стайлинга,кой е снимал и кой е носил дрехите,както и чии дрехи са.

Фейсбук прави възможно и това да видя последните неща от ателиетата на много мои колеги, които не живеят в София или не излагат в София или дори България и просто няма как физически да присъствам на тяхно откриване на изложба или ревю.

Всичките ми професори са свръх активни социални хора, които постоянно публикуват във фейсбук инфо,която е важна за професионалното ми развитие,като конференции,дискусии,акции.

Отделно от това се запознавам и с огромен брой хора,които също работят в културния сектор и се занимават с изкуство,напълно непознати,а много често и много познати,публично известни личности.

Нямам голяма слабост към бивши съученици,хах , но понякога се изненадвам приятно и от тях.Откриват ме дори и роднини, с които не сме се виждали от 10 години и нямам никакви вести от тях и семействата им.

Участвам в много фейсбук дискусии,повдигнати от мои преподаватели, а и колеги в крайна сметка.

Изобщо бих изтървала цял един свят от информация,както и цял един свят би изгубил мен и моето присъствие.

Вече не прекарвам толкова много време там, дори си разнообразих социалните мрежи,станаха няколко,които имат съвсем различна политика,практики и възможности.Дават достъп до коренно различна информация и хора.

Не прекарвам повече от 10 минути във всяка,освен,ако нещо не ме заинтригува и сметна за полезно или някой не държи да поговорим в месенджъра, но като цяло не мога да кажа,че вися по социалните мрежи.

По повод споделянето, точно зала с 5000 присъстващи би ме направила много прецизна в това, което споделям и изключително откровена.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..........

Inatari, ти си щастлив човек, щом можеш да разпознаеш при среща хората, с които общуваш във виртуалното пространство.

Аз съм от наивниците, които вярват на всички както в реалното, така и във виртуалното пространство.

И да се усъмня, че някой не е искрен, нещо в мен автоматично отхвърля тази мисъл...

Опита ми във форумите показва, че е вредно човек да бъде на 100% искрен, а да споделя личните си данни, адрес, телефон и т.н. е наистина опасно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хора, а като тръгваме предубедени към останалите, въобще към другите, различните дали наистина сме деца, които се учат?

Нямам против да съм приятел с Татяна Дончева, с Иван Костов, Ванко1 или Иво Сиромахов. Та всички са човеци, нима по партийна принадлежност се определя доброто у всеки?

И ако утре някой помоли за вода или помощ дали е редно да му сваля партийния статус първо?...

Може да не одобрявам някои действия, на някои хора, но това не значи, че съм против тях все пак!

Развяваме си тук някаква духовност, но съденето, недоволството все ни водят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не обичам фейсбук...

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009

Ха ха хаааа, този Иво Сиромахов направо кърти, чисти и извозва! Ха ха хаааа :)

Социалните мрежи наистина имат предимства: взаимно споделяне на двустранно важна за споделящите страни информация, бърза връзка с приятели - ИСТИНСКИ такива. През фейса например се свързах с някои хора през девет морета в десето, с които съм общувал и на които бях загубил дирите... За това се сещам. Познавам обаче хора, които наистина седят във фейсбук по 24 часа, споделят мъдростите на някой си и чатят през монитора, но са самотни повече от кучета! Та, има полезни страни, има и много лъжа. Но всичко в живота е така! Та, ако можем да ползваме полезното и да не се занимаваме с другото, хубаво! :) За личното споделяне - май е нужна мярка. Аз съм склонен към прекомерна разкритост - през нея влиза много хубаво, но и всичко останало. От известно време се старая ако споделям нещо, то да е стойностно. Но дори да е такова, май трябва да се науча да го споделям не като аз и моето еди си какво си, а като неутрално преживяване. Примерно в този форум Станимир пише също през личните си разбирания и опит, но не и през откровено себеразкриване - бих искал да се науча на такова много центрирано поведение! Някои пък от друга страна никога не пишат за нещо през личните си преживявания, което за мен лично е прекалено...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ха ха ха, е доста прав е човека. Но пък, когато се научиш да игнорираш тези неша и просто не ти идват така накуп

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден..."

Този текст ми бе последната находка. И наистина само хора с качества, могат да така да се шегуват със себе си и да не се взимат на сериозно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иво има качества , ценя го. Това му е хляба, да пише така. От това колко хора ще се разпознаят, зависи рейтинга. Както казва Венета Райкова, аз за един рейтинг живея :)) Дори не се е развихрил цялостно .... та да види фейсбук :))

Редактирано от Eshavt

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако един човек повече от месец продължава в интернет активно да се преструва на какъвто не е и да лъже другите за своята характер, това на какво може да се дължи ? Особено ако човекът е много различен от ролята, която играе ? Защо му е на някой да играе ролята на много целомъдрен и скромен, ако всъщност не е ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Това не е проблем. Нека се прави на какъвто си иска.

На мен друго ми е интересно... като почнат да окапват феновете на Фейсбук поради пенсиониране от Господа,

кой ще им закрие профилите!?

Да не се окаже, че профилът във Фейсбук поддържа връзка с друг профил във Фейсбук, пък хората да са се гътнали отдавна?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз самата никога не съм играла роли, но мои приятелки пред мен са го правили. В единия случай искаше да "хване" своя познат от нета в лицемерно отношение към нея и да провери дали ще се държи с друга жена по същия начин както с нея и кое е истинското му лице. Беше ми смешно, защото тя самата правеше това, в което подозираше него.

В друг случай жената не искаше да я "познаят" нейните реални познати по стила и на говорене и отношения, за да не се коментират нет - връзките и в приятелската и семейната и среда.

Останах тогава с впечатление, че доста хора носят в себе си нещо неизявено, което напира и си иска своето. Имиджа, който са си създали, обаче, средата, която смятат за своя и ценят, по някакъв начин не им позволява да проявят тези качества или да направят това, което им се иска. И започва "целият свят е сцена и всички мъже и жени - просто актьори".

В по-горния случай е възможно жената наистина да е стеснителна и скромна и външно свръхпочтена, но дълбоко вътре в себе си да и се иска да бъде секси-парчето, за което се представя. Възможно е и обратното...

В известен смисъл мрежите ни дават възможност да си изиграем на полу-реалност това, което ни се иска, но нямаме реална възможност по някаква причина.

Въпросът с доверието вече е съвсем друг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Анонимните мислят да унищожат Фейсбук на 5 ноември тази година, защото го смятат за шпионска мрежа.

Краят на Facebook ще е на 5 ноември тази година. Това обяви една от най-големите хакерски организации "Анонимните". Във видео съобщение в интернет те заплашват да изтрият социалната мрежа. Една от причините е нелегалният достъп до личните данни на абонатите и заблудата, че всеки може да изтрие акаунта си, предава news.bg.

Оказа се, че на 5 ноември 1605г. е имало неуспешен атентат срещу английския крал. Явно не е случайна репликата "Remember, remember, the fifth of November, Gunpowder Treason and Plot".

5 ноември 1605 - неуспешен опит за взривяване на английският парламент от Гай Фокс и други католици, докато крал Джеймс I се намира вътре.
"Списък на терористичните актове", Уикипедия.

Атентаторът бил заловен в ранните часове на 5 ноември 1605 г., малко преди да запали фитила на буретата с барут в подземията на Камарата на лордовете, след жестоки изтезания признал всичко и бил обесен със съучастниците си.
http://www.vesti.bg/...d=40&oid=831322

Не ми допада това, че има взрив на важна сграда, но ми е забавно изказването : "Remember,remember, the fifth of November...",

както и това, че е с маска, смее се гаднярски, бори се за справедливост, може и да не го хванат.

:D

Но като се замисля, взривът е през нощта, така че може и да няма хора вътре. Не съм сигурен коя е сградата, но сигурно е свързана с политика и със страданията на много хора по света, така че не е чак толкова лошо, че я взривява.

:D

Remember the 5th of November (not Anon Related) (sd)

http://www.vbox7.com/play:4bac890d35

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Avidila

Има хора, с които животът ни среща по най-неочакван начин. Интересно е, забавно и някак вълнуващо. Разговорите с тях, онези - виртуалните, те карат да се усмихваш и да забравиш за ежедневието и трудните моменти  :3d_009:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://orlinbaev.blogspot.bg/2018/05/blog-post_20.html : линк към по-долу споделяния текст в блога ми.

През 2005-та година попаднах на форум http://beinsadouno.com – порталът към съзнателен живот. Хареса ми и започнах да пиша по теми, които ме интересуваха. Тогава бях силно заекващо човече, пълно със страхове. Не можех две думи да обеля не само вербално, но и писмено – изказът ми не беше развит. В продължение на около седем години участвах активно по вълнуващи ме теми. Имаше много посетители и се заформяха люти дискусии, дебати, наситени с контрамнения, аргументи и контрааргументи, доводи, доказателства на приеманата теза, отхвърлянето или модифицирането ѝ. В този форум пишеха все интелигентни хора, с много за казване и добър стил на изразяване. Често конфронтацията бе изключитено силна, но тонът винаги културен, при това с великодушно допускане на различието, учене и преобразуване на гледната точка, когато градивната критика към собственото разбиране бе резонна, а другата позиция аргументирано обоснована. Хубавото на форумите е, че темите продължават да съществуват дълго, след като дискусията е приключила – когато някой се интересува от даден въпрос и кликне в търсачката, излиза веднага и може много да послужи - изключително полезно.
 
С искрено сърце мога да кажа, че годините на активно писане в портала за съзнателен живот, ми дадоха много. От човек, на когото от една дума му се връзва езикът, общуването в този форум ме превърна в словоохотлив лектор, имащ какво да каже и знаещ как да го изрази въздействащо. Успоредно с участието ми в тази виртуално-културна общност, завърших психология, подхванах няколко успоредни обучения по психотерапия, нлп и др., предизвиквах и трансформирах страховете си ежедневно и ежечасно. В портала за съзнателен живот се научих на логическо мислене, аргументиране, издържане на здравата градивна критика и учене от нея, решително себезаявяващо оборване на необоснованата и нездрава критика. Логическо мислене, при това единствено като социален израз на когниция (менталност) от по-висок, над-механичен, трансперсонален порядък.
 
Първоначално между тази ми все по-узряваща способност за асертивно аргументиране и социалната ми личност, имаше огромна празнина. Процеп, съставен от страховете ми на пе-пе-пелтек. С много интензивна, бих казал безжалостна работа по себе си, това емоционално и социално-поведенческо „дере“ се запълни със самоуверена смелост, идваща от приложно себепознание. Заекването ми понамаля, а оформената в портала способност за прецизен писмен изказ, постепенно но сигурно, се прехвърли в ежедневието ми. Благодаря на всеки съпорталец за това!
 
Появи се сурат-тефтер медията (фейсбук). Слагане на снимки, селфита, две реплики, много на витрината и празно в склада. Колкото по-малко писане и повече визуалност, по-вървежно сред деградиращите мозъци на съвременния зяпащ човек. В същото време, порталът за съзнателен живот започна да поугасва. Все по-малко хора започнаха да пишат. Някъде около 2013-та г. направо замъждука. Реално активна остана единствено рубриката „Психотерапия онлайн“. По-бързото прехвърляне в сурат-тефтерната плиткост, се ускори и от форумното „изчезване“ на админите. Активното им участие в инициирания първоначално от самите тях портал, се загуби.
 
А фейсбук, инстаграм и социалните мрежи от такъв вид? Супер са за получаване на информация, за показване на снимките от Сейшелите и предогледалните селфита от тоалетната на клуба, добри са за споделяне на кратки мисли, за насочване към по-сериозни и ценни медии. Сурат-тефтерът се ползва за реклама, за организиране на виртуални групи по интереси, групи за взаимопомощ. В социалните мрежи човек може да общува с познати от целия глобус – много са добрите приложения.
 
Социалните мрежи от типа на сурат-папира обаче, не целят задълбочени дискусии, развиване на брилянтна мисъл, висока панорама, широк поглед, умения за дебатиране, явяващи се изнесена социална способност на умението за мислене. Напротив, социалните мрежи от такъв тип са предимно визуално насочени. Когато човешкият мозък постоянно зяпа, не му се налага да преобразува буквените графеми в картини, звук и т.н. информация, а приема стимулите мързеливо, което постепенно води до неврална деградация в способността за мислене. Защото е неизменно свързано с това мозъчно усилие и представлява вътрешно логическо словоизразяване, евентуално вдъхновено от интуиция и по-високи когнитивни нива. А съвсем практически, сурат-тефтерът е така направен, че качествените и задълбочени дискусии просто нямат място в него. Пробвал съм преди време – не си струва труда. Не след дълго разискваното изчезва безследно нейде си, за разлика от форумите, в които човек може да прочете ценен обмен на мнения отпреди десет и повече години и се обогати. И не само това изчезване. Сурат-тефтерната медия е съставена така, че прекомерното задълбочаване и целостта не са на мястото си в нея. Някой изтърси кривомакаронен, ни в клин ни в ръкав, или откровено злобничък, без истиснки логически backup коментар – отговориш качествено и с обич. Отговорът е: „Какво се задълбочаваш, това е фейсбук, сложи емотиконче, селфи, снимчица и се кефи на лайковете.“… И това е така – във фейса снимките и кратките клипчета, гарнирани с няколко думи, максимум изречение или две, са които са желани от съвременния с все по-огромен дефицит на вниманието, неспособност и нежелание за концентрирано мислене човек. Дефицит, формиран в контекста на срив в и преобръщане на ценностовата система, от самата ексесивна визуалност – стотици тв канали, милиони нет видеа и филми. С мярка – нищо лошо. Но когато човек вече не може да съсредоточи ума си дори за един час или тридесет минути на ден в книга или статия, „благодарение“ на това че мозъкът му е станал мега мързелив от прекалената визуалност, насочена не към устойчиво следване на посока, а към задоволяване на примитивните импулси? Тогава сурат-тефтерът, имплицитно съставен така, че да насочва именно към такава плиткост, се превръща в част от глобалното затъпяване и изпростяване не само ментално, но и културално. Ведно с много си добри страни, разбира се. Да, от всеки зависи за какво и колко ползва социалните медии – може да участва в групи за помощ на хора в нужда, да спасява животинки, да чете зен мъдрувания, да се свързва с добри хора от цял свят. Чудесно. Казвам само, че настройките му са такива, че като цяло подмолно съдействат на затъпяването и изпростяването. Не стимулират цялостното и задълбочено мислене, но за сметка на това пък хейтът и включването „ни в клин, ни в ръкав“ на база собствени изкривени призми на възприятие, процъфтяват. А как иначе, когато интелектът в такава медия е нестимулиран, а плиткостта поощрявана.
 
Като заключение: преди години, са пишели единици, а способността за качествено и високо мислене, е била достояние на малцина. Дискусиите бяха единствено с физическо присъствие. Глобалната мрежа даде възможност за проява и развитие на мисловната способност на човека в широк мащаб. Форумите действително са уникални платформи за тази цел. Социалните мрежи имат чудесни и добри приложения, но по отношение на стимулиране развитието на качествената мисъл, количествено прекомерното им ползване има по-скоро негативен ефект.
 
А като цяло: нека четем повече! Нека гледането ни на клипчета по дадена тема бъде само тийзър, насочващ към писаното слово. Защото, както и при филма по дадена книга, предаваните така послания са само маркиращи някои главни моменти, показващи съдържанието и кратки, макар и зрелищни елементи от написаното, но поради естеството си, неспособни да обхванат тънкото богатство от щрихи, витиеватост и цялостност на писмените послания. А писменият изказ е пряко свързан с мисловния, изразен на хартия или екран. Писането буквално е записана мисъл! Видеото въздейства върху базисната образна модалност на човешкия познавателен апарат – тя е първична, автохтонна (1) спрямо еволюционно филогенетично (2) по-късната способност за семиотика (3) – знаково, вербално мислене. Последната обаче е важна част от факторите, определящи съвременния човек като такъв!
……………………………………………………………………………………………………………………………………..
(1)    Автохтонна - първично присъстваща, първобитна.
(2)    Филогенезис - общо развитие.
(3)    Семиотика – наука за знаковото процесиране в човешката психика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 минута, Орлин Баев каза:

Сурат-тефтерната медия е съставена така, че прекомерното задълбочаване и целостта не са на мястото си в нея.

Така е, целта там реално е маркетинг - да потребяваш, да бъдеш консуматор. Ако имаш капацитета, разбира се, извличаш полза, дори уроци и от формат като фейсбук. Но големият проблем там е, че дава илюзията, че си социален, а всъщност колко повече време прекарваш там, толкова повече социални дефицити преживяваш - поне това е моят опит. 

 

Този форум съм много щастлива, че открих, и то благодарение на теб, Орлине. Изследвам го с голямо любопитство. B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, Инес, приятели, огромно благодаря за изречените думи! Наистина ме просълзиха. И ако добавя и личните ни срещи!!! - едва ли някой може да си представи как хора, които са напълно непознати физически, виждат се за пръв път в живота си, се прегръщат сърдечно като братя и сестри, споделят съкровени неща от живота си, които и на най-близките си роднини не могат да споделят. Ето това е Порталът за мен. 

Орлине, прав си за изчезването! Осъзнавам го и изпитвам угризения. Но пък ви се радвам как помагате на хората в Психотерапия онлайн. Мъчно ми беше отначало, че го няма стария живот, но си казвам, че не е моя работа да съдя за какво и на кого е нужен Портала с неговите теми и библиотеки... 

Вярвам, че това е спирала, и ето идва следващата вълна интелигентни млади хора -  с качествено нов заряд и ниво! Те идват, вече разочаровани от повърхностното ниво на сурат медията, търсещи нещо стойнстно, истинско... Надявам се да го открием и създадем заедно!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, Инесчинка! Обичам те, сестрице Донка!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 8 часа, Орлин Баев каза:

...

Орли, за много от описаните от теб неща, относно този форум, мога само да потвърдя, че тъй е било и при мен.

А социалните мрежи - за мен те са като ножа.

Едно нещо е много важно - да има обективност е адекватност, мъдрост и любов в модерирането на форуми, или социални групи в мрежите.

Администриране и модериране.

Разбира се, от тях не ще има нужда ако всичко с ума, сърцето и тялото на човеците е о.к.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×