Материализмът

[Канел]

Според класическото определение материализмът е:

Философско учение, според което основно начало в света е материята, вещественото. Едно от двете основни направления във философията, според което основното начало в света е материята, която съществува обективно и независимо от човешкото съзнание, според което света и неговите закономерности са напълно познаваеми.

В живота често използваме термина за обозначаване на човек, който трупа материални блага, въпреки, че той може да не е материалист в посочения по-горе смисъл. Например, протестантите смятат материалното богатство за благословия от Бог. Така е възникнал и капитализмът.

Въпросите са:

1. Може ли човек да е духовен и в същото време да разполага с много материални богатства?

2. Може ли човек да е материалист, но да не е атеист? И обратно: може ли да е атеист, но не материалист?

3. Може ли материално богатият да влезе в Царството Божие без да минава през иглено ухо?

[Guest pavletA]

Привет Канел, интересна тема за размисъл!Човек има периоди на материален подем и духовно съществуване.Бог е най- добрия да прецени кой, какъв е?Всеки идва на този на този свят да си научи урока.Не бих се ангажирала да давам оценки, защото всяко действие на материалиста е в резултат на съответни причини.Има свои мотиви, мисловни модели, за да се случват нещата така.Има милиардери, които живеят по най- скромен начин, но правят дарения, служат на хуманни каузи, участват в инициативи, с които да подобряват живота на хората.Всеки Бог го слага в точното време, съответно място сред себеподобните, със съответната мисия на този свят.

[Станимир]

Според класическото определение материализмът е:

Философско учение, според което основно начало в света е материята, вещественото. Едно от двете основни направления във философията, според което основното начало в света е материята, която съществува обективно и независимо от човешкото съзнание, според което света и неговите закономерности са напълно познаваеми.

В живота често използваме термина за обозначаване на човек, който трупа материални блага, въпреки, че той може да не е материалист в посочения по-горе смисъл. Например, протестантите смятат материалното богатство за благословия от Бог. Така е възникнал и капитализмът.

Между философското определение за материализъм и разговорното има доста голяма разлика. В последния случай става въпрос за зависимост от материалното, но дори и тогава тази зависимост е в човешкото съзнание и по-точно привързаността му чрез астралните желания. Значи, когато казваме, че някой е материалист, то става въпрос за отношение и то не към материята, а към определени форми в които тя изкристализира.

Материализмът от философска гледна точка разглежда материята като първоначална, дори и спрямо духа, чието съществуване всъщност дори в повечето случаи не се признава. Поне материалистите в момента разглеждат нещата по този начин. Не съм сигурен обаче, че при древногръцките или древноиндийските атомисти е било така, а съвременния материализъм тръгва именно от тях.

1. Може ли човек да е духовен и в същото време да разполага с много материални богатства?

Да.

2. Може ли човек да е материалист, но да не е атеист? И обратно: може ли да е атеист, но не материалист?

Ако разглеждаме понятието „материалист“ от разговорна гледна точка: да – мисля, че и двата варианта са възможни.

Ако разглеждаме нещата от философска гледна точка: не.

3. Може ли материално богатият да влезе в Царството Божие без да минава през иглено ухо?

Да, ако остави материалното си богатство на земята, т.е. да освободи мисълта си от него, да не го желае. Докато човек мисли за нещо, той е привързан към това нещо. Желаещият материално богатство ще бъде привързан към земята и никакво небесно царство няма да бъде достъпно за него.

[Деанна]

Винаги ме е плашело материалното. Мислех си, че ще се променя, ако живея в разкош. Но в един момент осъзнах, че да ненавиждам нещо, без да го познавам е някаква безсмислена омраза. Може би се лишавам от инструменти за да направя хубави неща с тях. Но омразата ми към материалното беше се враснала много дълбоко и все още се лекувам от нея.

Факта, че се мисля за достатъчно възвишена, за да нямам нужда от нищо материално, и мразя нещо, вече ме принизява.

Фактически материалното не е нито добро нито зло то си е просто материално.

Всичко материално трябва да се възприема като такова каквото е - нито да се желае кой знае колко, нито пък да се презира.

Ако човек има материални блага, нека бъде буден относно ползването им, да не се привързва към тях и да е готов да се раздели без да страда и да му липсват.

Ако няма материални блага да не роптае, да не се стреми да ги придобива само защото някой друг ги има, а само дотолкова че да му служат, по духовния му път, без придобиването им да ги отклонява от него.

Мисля, че е напълно възможно, с мъдрост един човек да има такова отношение към материалните блага.