Донка Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 Тази същата колективна реалност е механизмът ни за адаптация и съответно за оцеляване в средата, в която живеем. Докато четях написаното по-горе, си мислех за процеса, в който детето овладява езика на средата, в която се е родило. То не просто учи думи - умът му усвоява понятията, с помощта на които ще живее и общува със себеподобните си. Процесът тече в двете посоки - средата е базата за изграждане на понятията, но понятията структурират средата във вид удобен за хармонизиране с нея. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 ....... Процесът тече в двете посоки - средата е базата за изграждане на понятията, но понятията структурират средата във вид удобен за хармонизиране с нея. Чакай сега. С понятията структурираш средата, т.е. правиш си един модел от нея. И се хармонизираш с модела Това не е хармонизация със средата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 Понятията не просто помагат - те са механизмът, посредством който човекът се хармонизира със средата си. Ще се опитам да обясня с пример. На базата на своя опит детето усвоява понятията тежко - леко - вдигам - изпускам и т.н. и логическата връзка между тях. След като вече са усвоени, детето (човекът) е в състояние да преценя доколко силите му ще са достатъчни да премести определен предмет, на каква височина е в състояние да го издигне без странична помощ и на какво разстояние може да го пренесе. На основата на тази преценка пак с помощта на друга логическа верига от понятия човекът преценя какво му е необходимо като странична помощ, за да извърши нужното действие и да постигне желания от него ефект. Понятията са в основата на т.нар. абстрактно мислене, с помощта на което човешкият ум анализира опита и планира действията си. Опираме може би и до различно разбиране на понятието хармонизиране със средата си. За мен това е състоянието на човека, в което той може да разчита знаците на средата, в която живее, да анализира и синтезира информацията, която постъпва от нея непрекъснато и съответно да планира своята дейност така, че резултатите от нея да са максимално благоприятни и за него и за средата му. То всъщност ако резултатите не са благоприятни за средата, те реално не са благоприятни и за човека, макар и външно и в началото да изглежда обратното. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 27, 2012 Доклад Share Добавено Август 27, 2012 Харесва ми идеята на К.Кастанеда за физическата реалност.Тя ,тази физическа реалност,се крепи на,, Споразумението"между всички съзнания които живеят тук,за начина по които интерпретират Реалността.Като деца сме обучавани на това,,Споразумение".После, сме поели щафетата и съзнаваме само по този начин.И така с умовете си я поддържаме жива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Август 28, 2012 Доклад Share Добавено Август 28, 2012 Истината има проекции във физическия свят, по които можем да добием представа за нея самата. Физическия свят е проекция на духовния. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 16, 2012 Доклад Share Добавено Декември 16, 2012 Явно сериозните философи не ни обръщат внимание,Няма кой да ни каже доколко в съня живеем реално?А щом можеш да се попикаш от страх в съня ,защо да не е реалност? "Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Как определяш "реалното"? Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види, тогава "реалното" е серия електро-импулси, познати на мозъка ти. Това е светът, който познаваш."---------Кое е по реално?Кафявата външна люспа на лука или цялата глава?...Да погледнем лист хартия с нарисувано цвете .Окото ни вижда цветето ,листа и нещо около него.Това е конкретния факт.Чрез насочване вниманието към едно и пренебрегвайки друго ,умът ни създава прекрасния изпълнен с контрасти свят на светлини и сенки.Така чрез силата на насоченото внимание,което е мисловния процес,ние се насочваме към цветето и в ума си го отделяме от фона,като изцяло пренебрегваме цялостта на картината.И след това си въобразяваме че нещата винаги са били такива.Но идеята за отделеност,за дуализъм е чиста илюзия.Защото може ли да си представите цветето без фона?Ей така сред нищото.Или пък обратното,фона без фигура за контраст.Едното не може без другото,те са разделени единствено в мисълта а не в природата.Толкова сме свикнали с този начин на възприятие че не само мислим а и се чувстваме отделени от заобикалящото ни.Вярата че с този начин на познание може да познаем реалността е илюзия...Докато придаваме значение само на изкачащия от цилиндъра заек и пренебрегваме останалото,няма да разберем фокуса.Трябва ни цялата картина. Диана Илиева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 17, 2012 Доклад Share Добавено Декември 17, 2012 Докато си мечтаем за нещо, това, което изживяваме в мечтите си реално ли е? Това не е действителността. Действителността е една единствена за всички без значение дали можем да я възприемем, как я възприемаме и т.н. Реалността е различна за различните хора; тя е индивидуалното им осъзнаване на действителността или част от нея. Светът от съня съществува единствено в нашето съзнание – той е игра на съзнанието ни, резултат от натрупаните в подсъзнанието опитности. Не може да има сън, ако няма буден живот, защото сънят е отзвук от будния живот. Ние сънуваме това, което е оставило някакъв дълбок отпечатък в нас по време на будността. Това е основата на съня. По подобен начин стоят нещата и в част от живота след смъртта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 17, 2012 Доклад Share Добавено Декември 17, 2012 Доказали, че паралелни светове съществуватГрупа учени в Оксфорд направили откритие в областта на математиката.Паралелни светове действително съществуват.Самата теория за такива светове се появила още през 1950 година в САЩ от Хю Еверет и обяснила тайните на квантовата механика, предизвикващи спор сред учените. В еверетовата Вселена на много светове, всяко ново събитие е възможно да предизвиква и разделение на Вселената. Броят на възможните алтернативни изходи е равно на броя на световете.Например шофьор вижда изскочил внезапно на пътя пешеходец. В една реалност той, избягвайки произшествието сам загива, в друга реалност попада в болница и остава жив, в трета реалност загива пешеходецът. Броят на алтернативните сценарии е безкраен.Теорията била обявена за фантастика и била забравена. Но неочаквано в Оксфорд по време на математическо изследване открили, че Еверет бил на верен път.Съгласно квантовата механика до момента на измерването, частиците вътре в атома - електроните, имат неясна "суперпозиция", и те могат да се появяват на различни места по едно и също време. Освен това електроните се държат различно, в зависимост от това има ли наблюдател или няма. Когато няма наблюдател те проявяват вълнов характер, а когато има наблюдател, те имат свойства на материални частици.Главният извод от откритието се състои в следното: Дървообразните структури, възникващи при разцеплението на Вселената на паралелни версии, обясняват вероятностния характер на резултатите в квантовата механика. Тоест неизбежно ние живеем в един от множество паралелни светове, а не в единствен. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.