Jump to content
Порталът към съзнателен живот
elysse11

Границата между реалност (Истина) и илюзия

Recommended Posts

Здравейте,

За мен духовният път е преоткриването на Истината. Забелязала съм,че възниква една трудноста- свързана с това, че човешкият ум подхранва много илюзии или неистини. Пример: аз съм слаб , аз не мога, имам ограничения, и т.н. Преодоляването им разкрива истинската природа на Духа и ни приближава до Божественото.

Една истина може да е относителна- да е вярна само в съответното време и пространство. Това прави ли я илюзия? Следва ли от това, че единствената Реалност, единствената абсолютна Истина е Любовта?

Моля, споделете мислите си по въпроса.

Сърдечни поздрави,

Елица

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Елица,

Според мен Истината може да бъде открита като такава единствено след реализация в Лабораторията на Живота. Т.е само жизненият опит, осмислен и синтезиран в Мъдрост, води към Истината.

В случай че пътят през Лабораторията на Живота не е достъпен, разполагаме също и с определени Критерии за истинност. Те са полезни дотолкова, доколкото ни позволяват да ускорим обучението си, без да ни въвличат в нови илюзии обаче. Нужно е да осъзнаваме помощното значение на критериите и приоритета на Лабораторията на Живота, що се отнася до познанието на Истината. :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Аз също си задавам този въпрос доста често, що е реалност и що е истина..Спомням си думите на един мой професор по психология, най-образно ни обяснаваше състоянието на хората в депресия. Та той казваше, че когато си в депресия виждаш света около теб много по реален, сякаш си свалил "розовите очила" на ежедневието и виждаш всичко много по-обективно и истинно... от което веднага следва, че нормалните хора са в постоянен илюзорно- емоционален розов свят:)

И ако става въпрос за истината в материалния свят, то всеки един отделен човек има своя собствена истина, обословена от неговия мироглед. Тогава коя е истинската "истина" и истинската "реалност"? Дори ако се разглеждаме като биологичен индивид, ние хората имаме общо казано наша реалност, а каква ли е реалноста на кучета:):)

Мисля, че е най-добре да се доверим на своето собствено чувство за реалност и истина, това което ни подсказва нашата интуиция, и за да не изпадаме в нежелани крайности можем да се придържаме от време на време и към общоприетите норми:)

Това е моето скромно мнение :feel happy:

До скоро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"„Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че Истината е нещо въображаемо. Не, тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира от тоя свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. На друго място казва: „Аз затова се родих – да свидетелствам за Истината“. Тогава Пилат Го попитал: „Що е Истина?“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато вие се чувствате радостни, весели и започвате да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината е движение, подтик. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, Той подразбира, че човек трябва да се движи, да не стои на едно място като вързано животно."

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има предвид посоката на движението. Във всеки човек има Истина, но под формата на зародиш. Този зародиш не може да се развие от самосебе си, а само при определени условия, които човек избира да му даде. По пътя на Истината се ражда Иисус, а след време и Христос в самия човек и това е единствената възможност за Спасение. А самото Спасение е ключа към Вечната Истина и точно То е единствения обективен критерий...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината - тази голямата, всеобхватната - я познава само Създателят на играта в която живеем. всички играчи като растенията, животните, нас, Истинските събудени хора, ангелите, архангелите, елохимите и т.н. виждат истината под пречупването на собственото си световъзприятие - от позицията до която са достигнали в развитието на познанието си. За нас - псевдохората, животночовеците (защото ние сме само кандидати за хора) истината също варира според вътрешния филтър(модел,схема,трансформатор) на самосъзнанието през който я възприемаме - за един депресиран или невротизиран човек тя ще е една, за друг "нормален"(на базата на сравнението с другите"нормални"хора) човек тя ще е различна. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам какво точно имаш предвид под собствени възприятия, но Истината в интерес на Истината може да бъде възприета само непосредствено от Истината - Господ. Истина и изкривяване не съществуват съвместно, но е вероятно има някакъв вид редуциране...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се притеснявайте, Истината е недостижима, но има смисъл да се върви по Пътя към Нея. Винаги гладни за Истината да сме!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Винаги гладни за Истината да сме", но дали накрая няма да умрем от глад? Защото всяка полу-истина, четвърт-истина и прочие примеси, накрая трябва да ги повръщаме с всички свързани последствия. Виж примера от политиката по-долу. :thumb down:

Моето лично мнение е, че българите специално имат тази нагласа да търсят истината, това ги прави недоволници и критикари, все подаръци от Сатурн. Учителя бе казал, че "Сатурн много стеснява, но единствен той води към истината. Ако искаш да узнаеш истината, питай някой сатурнианец." Само дето съдбата българска хич не е за завиждане. Точно според поговорката "Вода носи жаден ходи" и българите все търсят истината и все излъгани ходят. Наскоро дори поставиха рекорд по наивност в света като повярваха на Кобурготски и му подариха земите си. Навсякъде по света се чу, че имало един народ дето вярва в царя от приказките и той разбира се, ги пракарал. Наивността не е лошо нещо, но не подхожда на Сатурн. Явно сме зле аспектирани от Луната, тя е по фантазиите, излишната чувственост и любопитност. :harhar:

Затова дали не е по-правилно да спрем лунното влияние, да спрем да търсим Истината от хората, от информациите, от мрежата, дори и от този форум, а да все опитваме всеки ден да я търсим само в себе си? Тогава не бихме вярвали и на полуистините и на "вълците с овчи кожи". За да разберем това, трябва да направим опит. Аз почвам от днес. Ако се откажа ще ви се обадя с постинг. Сегашният ми постинг е 22 (брояча не е верен, показва 23, истината преди всичко). :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Затова дали не е по-правилно да спрем лунното влияние, да спрем да търсим Истината от хората, от информациите, от мрежата, дори и от този форум, а да се опитваме всеки ден да я търсим само в себе си?

Прав си. Нашата истина никъде на друго място не можем да я намерим. Винаги ще се разминаваме с истината на другите, тъй като степента ни на съзнание е различна. Може да имаме еднакви посоки на мислене, но не и еднакво мислене.

По- важно е да сме насочили мисленето си към Основната Истина, а до нея няма да достигнем, когато се опираме само на чужди истини. Можем да ползваме от чуждите знания, от чуждия опит, но докато не си изградим собствен център-собствена истина, която да ни води към Основната Истина-Бог, и да работим съзнателно в тази посока,ще ни се налага да преминаваме през различни препятствия и страдания.

Така, че, аз съм за предложението ти, Деяне.

Мир и Любов! :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

За мен духовният път е преоткриването на Истината.

Според мен Истината е това, което Е. Друг е въпроса, доколко човек я възприема (което е възможно). Според Учителя в човешкото тяло се съдържат всички възможности за бъдещо развитие.

Във тази връска някои мисли от Учителя:

Често се говори за илюзии в религиозния и духовния живот на човека. - По какво се познават  илюзиите? - Те се придружават с чрезмерна самоувереност. Сърцето вярва, а умът се съмнява  - има едно стягане в човека. При илюзиите, между главния и стомашния мозък, т.е. слънчевия възел, няма хармония. Обаче, когато са в хармония, човек е свободен от илюзии и тогава, каквото пожелае, ще го постигне.
("Съмнение и вяра", Беседа от Учителя, държана на 18.1.1920 г., София)

Има една прана, която се усвоява през лявата ноздра, и друга, която се усвоява през дясната. През лявата се приема магнетичното течение, което има връзка сьс слънчевия възел и се нарича слънчево течение. А през дясната ноздра се приема електричното течение, което има връзка с главния мозък и се нарича лунно течение. Първото има връзка със сърцето, а второто - с ума. Когато искаме да развием повече сърцето, то приемаме през лявата ноздра и изпущаме през дясната. А когато искаме да развием повече ума, приемаме въздух през дясната и изпущаме през лявата. Това правим, за да установим равновесие между ум и сърце, а също и между електричество и магнетизъм. И когато сменяме дишането - ту през лявата, ту през дясната ноздра, уравновесяваме двете течения.

“Акордиране на човешката душа”, том 2, изд. Бяло Бр., Соф. 2000 г., стр. 195

Сега при дишането, когато приемате въздуха, дръжте мисълта си. Приемате въздуха, значи въздухът който иде от слънцето, тази енергия, приемате я дълбоко в дробовете, мислете върху това. А след това издишате, то е повръщане към Бога. От периферията на живота се връщаме към Бога. При туй връщане човек трябва да каже нещо. Какво ще кажеш сега като дишаш? - Да кажем искаш да вдишваш, мисли за Любовта. А като издишаш мисли за Божията Любов. Три канала има в гръбначния стълб. Два канала са отворени, през които хората дишат и оттам вървят теченията. Горе, в големият мозък и в симпатичната нервна система (има) трети един канал, той е каналът на Истината, който в съвременните хора е затворен. Всичкото зло е там. Ако този канал се отвори, то е по средата. Влиза в мозъка, оттам минават теченията и трябва да минат в предната част на челото и в горната част на главата. Тогава човек придобива туй космическото съзнание. Този човек придобива съвсем друг изглед, съвсем друга сила се представя, понеже сега само двата канала са отворени. Единият канал в жените е повече развит, а другият канал в мъжете е повече развит. Третият канал е който децата трябва да развият. Дете е туй, което се ражда в нас. Новото, което постоянно се ражда, те са нашите деца. Всичките възвишени мисли, които идват в нас, те са нашите деца. те трябва да развиват тия течения. Запушеният канал е каналът на Истината. Когато се отвори този канал, ние ще бъдем свободни.

13 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 29 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с. София - Изгрев.

Я станете всинца прави. Ще затворите дясната ноздра с левия пръст, ще поемете въздух и ще броите до четири. Ще задържите въздуха и ще броите до 16, ще издишате навън през дясната ноздра и ще броите до 8. Четири приемане, 16 задържане, 8 издишане, приемане с дясната ноздра, издишане с лявата. Туй упражнение ще го правите, понеже аз участвам. Направете го всички, не се обленявайте. Никога няма да имате по-добри условия да го правите. Ще го правите два пъти на ден - сутрин и вечер. Ще пристъпите към някои малки работи. Потребни са известни упражнения.
”Вътрешният господар”, ООК год 19, том 2, изд. Алфадар, стр. 237-238

УПРАЖНЕНИЕ

Прави, гръбначния стълб изправен.

1. Вдишване през лявата ноздра (дясната затворена) - броим до 4.

2. Задържане на въздуха, броим до 16, двете ноздри затворени.

3. Издишваме през дясната ноздра и броим до 8 (лявата затворена).

4. Вдишване през дясната ноздра (лявата затворена) - броим до 4.

5. Задържане на въздуха, броим до 16, двете ноздри затворени.

6. Издишваме през лявата ноздра и броим до 8 (дясната затворена).

Целия цикъл 1-2-3-4-5-6 се повтаря няколко пъти(примерно 5-6) пъти без прекъсване, сутрин и вечер.

Симпатичната  нервна  система  възприема  истината  и  реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Истината е път. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми.

Съразмерност в Природата, стр.223

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

Вчера прочетох една статия , с която съм напълно съгласна. Единствената абсолютна истина е безусловната любов. Всички останали истини са относителни- валидни за едно време и пространство, за един или друг човек, те са функция на индивидуалното ни възприятие.

Цитирам ит книгата "A course in miracles":

Nothing real can be threatened.

Nothing unreal exists.

Herein lies the peace of God.

В бърз превод:

"Нищо истинско не може да бъде заплашено,

Това, ковто е нереално не съществува.

В това се състои Божия мир."

По-нататък авторката прави разлика между това което е истинско- познанието, и възприятието- което съществува във времето и пространството и се базира на интерпретацията на събията. За повече подробности на английски:

http://64.77.6.149/about_acim_section/what_it_says.html

Слънчеви поздрави,

Елица

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Човек и да да се напъва всячески, не би могъл да знае нищо за истината- човек няма отношение към истината. Защо? Защото и мислите, и чувствата ни се оформят посредством известните ни 5 сетива. Ясно е, че у всеки един човек, тези 5 сетива имат различна настройка- обеиктивност е невъзможна. Истината е съизмерима със Светлината...

Като начало, не Истината е важното нещо, а Любовмта. Любовта приготвя пътя на истината, като причинява загряване, разширение, отваряне...И така, преди самата Светлина, усещаме Топлината.

У човек е положено едно зрънце Истина, и то стои на тъмно. За да покълне са нужни две неща- вода, и топлината на огъня...Едното човек може да достигне- да се потопи в Йордан, ала другото е невъзможно да постигне....То може да се развие само благодарение на Христос, Който трябва да се роди в плътта човешка, за да има възможност да навлиза Истината, и да разрушава всяка материя по пътя си, да причини трусове, сътресения, само Истината може да стори така, че "това небе и тази земя ще преминат", и само Истината може да стори така, щаото да има ново небе и нова земя...т.е. възкресението е благодарение на действието на Любовта, а възнесението- то става само чрез закона на Истината...затова се казва "Откровение"- изкупване....

Днес нито един човек, койюто не е познал Любовта, не можа да знае нищо за истината, а също и всеки, който разбере Истината и в същото време продължава да осъзнава своето Аз...е налетял на първокачествена лъжа...

Само Бог има критерии за Истината, дори и в света на ангелите Истината е нещо, което иде отвън, и те нямат критерии за нея, те живеят не от Истината, а от Любовта, а Любовта е тадзи, която внася Истината като есенция, която никой никога не може да разбере, нито да произведе, нито да види, чуе..защото ако Любовта е нещо, което разширява и затопля, то Истината е многократно по-силна от радиация...помита всичко дуалистимтно/диалектично. Истината е несъвместима с физическия свят, ето защо, коагто Истината навлезе във физическия свят, тя навлиза като буря, като гръм, като природно бедствие...Колко пъти Бог е говорил Истината, и това е описано като буря, гръм, нещо страшно от което настъпва страх?

Истината е достояние за свободните, а такива няма сред хората такива каквита са на земята. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителя е дал формула "Само светлия път на Мъдростта води към Истината"

има клетки, които възприемат/пречупват лъчите на Любовта, други на Мъдростта, има и за Истина. Също така "Царството Божие вътре във вас е".

Но за да се проявява Божественото в човека трябва съзнателна и ежедневна работа. Не трябва да чакаме Бог да реши нашите въпроси/проблеми.

"Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Граница между реалността и обективната истина, според мен няма. А при пречупването на обективната истина посредством тези ограничени наши 5 сетива, се създава илюзията. Във Фокнъровия роман " Врява и безумство " много интересно е описано точно това размиване на границата между истина / реалност и илюзия в първата част. Там авторът построява повествованието си през погледа на идиота Бенджи, дебил по рождение, притежаващ способност единствено за асоциативно мислене, събитията са накъсани, липсва хронологията минало - настояще, има някакви лица, които в замъгленото съзнание се появяват и изчезват без връзка помежду си. Човекът си живее в собствен свят, повече илюзорен, отколкото истинен. Но тях ги има събитията, лицата, съществуват си в действителност, те са една реалност. Навремето, като студентка, когато четях тази книга, се запитах защо ми е толкова трудно.

А защо ни е толкова трудно да възприемаме обективната истина? Нали все пак имаме заложени възможности за това.

Според Учителя симпатичната ( симпатикусовата ) нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми, тъй като симпатичната нервна система е свързана с възвишения свят, а мозъчната с физическият.

И когато има правилно отношение между двете, когато е налице координация и хармония в дейността им, истината се превръща в реалност. И обратно - в илюзия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така... все пак си позволявам две забележки, касаещи терминологията. Когато виждам какво се цели да се каже, макар и неточно изразено, аз лично не се дразня, но си мисля, че ще има и хора, които няма да разберат. Например един колега медик, още щом видя в беседите думата "симпатична нервна система", просто се изсмя и не погледна повече. Моля, нека, възприемайки писанията главно по дух, не забравяме, че за някои и буквата е важна. Нека не ги презираме, а да им помогнем да схванат колкото могат и на това ниво, като бъдем по-прецизни и със самите термини. Както старата азбука отпреди повече от 60 години си е имала и плюсове и минуси, но така или иначе сега е минало и никой тук не пише с нея, нека така да бъде и с изразите - при мен уважението към казаното не намалява, ако преобразувам в случая "симпатична" в "симпатикова" което си е съвременният грамотен термин.("симпатикусова" е по-тромаво и латинизирано, но поне звучи що годе научно, така че евентуално може и това).

И също по отношението на истината, даже от Учителя Беинса думата не е била употребявана винаги с едно и също значение. В случая (при по-горе цитираните послания) се касае за относителната истина, която сетивата ни въприемат чрез нервната система и после умът я интерпретира и чрез това изопачава, но може също да погледне ясно и да стигне по-близо до нея. Но Истината, за която на други (също цитирани вече) места Беинса казва, че е най-висш свят, достъпен само за Божиите синове, това е Истината в абсолютен смисъл. Към нея човек може да си оформи следните отношения:

1. Вярва, че я има и че точно той той знае точно как да я намери (или даже, че може еднозначно да напътства другите към нея). В друга сходна тема вече посочих, че тази позиция не ми е особено симпатична. Особено ако съответният субект не е доказал (не на мен, а лично за себе си), че вече знае и може всичко във видимия и невидимия свят...

2. Вярва, че я има и е постижима, но не може да гарантира, че той е близо до нея или дори че се движи точно към нея. Все пак продължава да се стреми... Това е позицията на много хора тук и те ми се струват искрени.

3. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма (нито каква е, ако я има), но въпреки това се стреми към Нея, просто защото чувства такъв подтик отвътре - това е своего рода конструктивен скептицизъм, тук бих поставил себе си, може би и други от форума, но може и да сбъркам, ако цитирам имена, затова оставям на всеки да си прецени къде е.

4. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма, но избира и да не се стреми към нищо, а само да отрича каквото твърдение срещне - деструктивен скептицизъм.

5. Сигурен е, че я няма или поне, че е неосъществима и тогава за нас остават само относителните истини - агностицизъм.

6. Сигурен е, че тя е обективна и към нея се приближаваме чрез постепенно разкриване на знанието, но най-вероятно е недостижима поради необятността на обекта му (вселената) - научен материализъм.

Не мога да цитирам източници, тъй като аз си я скалъпих тая класификацийка и поне на мен си ми върши работа - избягвам безкрайното заплитане между неизяснени предварително гледни точки. Това, че във всички форуми без изключение се хаби много време и енергия иначе свестни и умни хора да се "кълчищят" в такива недоразумения, това според мене не е аргумент това да се случва и тук - единственото място където след доста скитане досега все още оставам с удоволствие. Затова предлагам всеки да изяснява в този именно смисъл гледната си точка, когато ще говорим за Абсолютни величини. Ако по отношение на относителните е нужно само едно кратко напомняне - както за нервната система по-горе, тук вече нещата не са толкова лесно разбираеми, затова ми простете за по-дългия постинг... надявам се, че ще поизясни нещата, вместо да ви отегчи! :feel happy:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D

Сега при дишането, когато приемате въздуха, дръжте мисълта си. Приемате въздуха, значи въздухът който иде от слънцето, тази енергия, приемате я дълбоко в дробовете, мислете върху това. А след това издишате, то е повръщане към Бога. От периферията на живота се връщаме към Бога. При туй връщане човек трябва да каже нещо. Какво ще кажеш сега като дишаш? - Да кажем искаш да вдишваш, мисли за Любовта. А като издишаш мисли за Божията Любов. Три канала има в гръбначния стълб. Два канала са отворени, през които хората дишат и оттам вървят теченията. Горе, в големият мозък и в симпатичната нервна система (има) трети един канал, той е каналът на Истината, който в съвременните хора е затворен. Всичкото зло е там. Ако този канал се отвори, то е по средата. Влиза в мозъка, оттам минават теченията и трябва да минат в предната част на челото и в горната част на главата. Тогава човек придобива туй космическото съзнание. Този човек придобива съвсем друг изглед, съвсем друга сила се представя, понеже сега само двата канала са отворени. Единият канал в жените е повече развит, а другият канал в мъжете е повече развит. Третият канал е който децата трябва да развият. Дете е туй, което се ражда в нас. Новото, което постоянно се ражда, те са нашите деца. Всичките възвишени мисли, които идват в нас, те са нашите деца. те трябва да развиват тия течения. Запушеният канал е каналът на Истината. Когато се отвори този канал, ние ще бъдем свободни.
:):)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:D:D

Да...и затова симпатичната нервна система ми е толкова симпатична.

А истината, в интерес на истината, е, че умът сам по себе си никога не може да погледне ясно и да я види, каквито и чупки да прави.

Как мислите, приятели, какво ли ще рече " свещеното сърце "?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На тази вълна съм приятели и за това пускам цитати от "Мирния воин"

Земята е училище за повечето човешки души, но нашите души не са изцяло от тази земя. Ние сме обучени другаде. Има неща, които просто знаем без да сме наясно откъде. Неща, които разпознаваме с лекота, все едно сме на опреснителен курс. Мисията ни тук е да служим.... Стотици хиляди души, включително сред децата ни. Всички те се пробуждат и осъзнават какво са и каква е задачата им тук

Реалност, истина, илюзия. Способността да изразим мислите и чувствата си с Любов.

Без да търсим интереси и без притеснения да казваме мнението си. Да не поддържаме илюзията на физическия свят :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се изразя по един банален,житейски начин :)

Адам счита,че само жените са привлекателни .Това е за него истината по този въпрос.

Ева счита точно обратното - нея я привличат само мъжете.

Съответно - имаме две коренно противоположни истини. Обаче това не води до конфликт :o ,а напротив - до ЛЮБОВ,да живот.

Защото ЕВА и АДАМ търсят,и са намерили не това,което ги противопоставя, а обединяващото ги.

Считам,че "пречупването" на реалността вътре в нас е безпорен факт. Всички знаем,че когато сме в едно радостно,еуфорично настроение всичко ни изглежда цъфтящо,положително.А когато сме в депресия - обратното. И ние постоянно се клатушкаме от едното състояние към другото. И всеки от нас вижда някакъв аспект от реалността по-добре от другия.

Затова според мен би следвало хората да се обединяват - да обединим възприятията си.Само така считам,че бихме достигнали в максимална степен до "ИСТИНАТА" по конкретен въпрос. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Адам счита,че само жените са привлекателни .Това е за него истината по този въпрос.

Ева счита точно обратното - нея я привличат само мъжете.

Съответно - имаме две коренно противоположни истини. Обаче това не води до конфликт ohmy.gif ,а напротив - до ЛЮБОВ,да живот.

Защото ЕВА и АДАМ търсят,и са намерили не това,което ги противопоставя, а обединяващото ги.

Считам,че "пречупването" на реалността вътре в нас е безпорен факт.

:thumbsup:

Това е така. Мъжът и жената вътре в нас са в съгласие. Това води до вътрешна хармония, която всъщност показва, че сексуалната енергия е насочена правилно.

Стига любовта между Адам и Ева да не е чувство за притежание... :thumb down: или условност, която ни е наложена.

Всички знаем,че когато сме в едно радостно,еуфорично настроение всичко ни изглежда цъфтящо,положително.А когато сме в депресия - обратното. И ние постоянно се клатушкаме от едното състояние към другото. И всеки от нас вижда някакъв аспект от реалността по-добре от другия.

Това е така, докато не започнем да се питаме защо сме в депресия? Дали не е защото нещо не е станало по нашият начин? Докато искаме и поставяме условия ще сме в депресия. Когато започнем да благодарим на всичко случващо се и да го приемаме като урок за усвояване депресиите ще изчезнат и идват Ученето, Щастието, Мирът :yinyang:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да ви пусна един цитат( от книгите които чета напоследък),които ме карат да се замислям по един по различен начин за нещата.

"Едно от наистина изумителните прозрения на Парменид е,че според него самото Битие е нещо като огромна,блестяща,"добре оформена"сфера,неделима,без никакви вътрешни разлики или дефекти,вечна,извън времето.цяла.Тя няамало,защото как би могло Битието да започне по едно или друго време,след като съдържа цялото време и само по себе си е напълно извън времето?В нея не може да има разграничено минало или бъдеще,тъй като тя е изцяло сега.Между другото този образ на съвършенната сфера се се явява във всички големи религии,като чисто видение и символ на единната реалност....

Единството на Битието се изразява чрез получаването на много привидни,единични битиета....

Пак подчертавам фразата на Парменид "привидни битиета",защото очертанията или границите на на всяка индивидуална единица са само привидно реални.В действиделност всяко отделно нещо във Вселената е,както вярват будистите ,напълно зависимо за съществуването си от всяко друго нещо.Няма реално разделениеле.Когато достигнем нивото на съзнание,на което може да възприемем с ума си и да почустваме със сърцето сиЕдинството на Битието,ще разберем и усетим защо е така.....От друга страна ,съзнанието също е израз на Единството на битието." Боб Фрисъл

Факта че определения като щастие ,нещастие,радост,мъка,страдание се определят за различните индивиди като такива в следствие на политика,социално положение и местонахождението им на земното кълбо ,ги превръща в илюзия за настоящата реалност.В какво тогава се състои истината?В преследване на илюзиите?След като дори хармонията е обратното за други.Ако Истината е в преживяването на илюзиите ни,то къде е смисъла?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Аз си го наричам осъзнаване на илюзорността на моята лична проекция и на личните проекции на другите - истината приемам като обемния предмет, чиито проекции съществуват в индивидуалните привидни битиета. Колкото повече проекции приема за съществуващи, толкова по-ясни стават реалните очертания. Има толкова проекции, колкото и битиета, следователно Пътят към Истината може да продължава безкрайно и се изразява (за мен лично) в "събиране и сглобяване" на привидните битиета в Единството...крайните отговори тогава са илюзии и самоограничаване излиза?

Благодаря ти Диди за ценните размисли и импулси за размишления... :feel happy::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×