Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Интелект и духовност

Recommended Posts

Определено кашата и неразбирането са налице!

"Съзнанието е потенциално безгранично, но реалността е друга." - Няма по-висша реалност от Съзнанието, то е абсолютната реалност и е качество на Бог, на Духа.

"А мисълта е функция от съзнанието" - Де да беше:whistling: Тогава проблемите на човечеството щяха да приключат мигновено!!!

Мисълта е продукт на ума - това е, което ума може - да преде мисли, преде, плете и преплита59.gif

"реално всеки дух е ограничен в проявите си според степента на постигнатото от човека духовно развитие"

- Абсолютно не и слава Богу! Арогантно и самонадеяно е да даваш ограничаващи определения на Духа - Съзнание, който е Безграничен и Неопределяем по своята Изначална и Вечна природа!

Съзнанието е Дух и Духът е Съзнание - само ограниченият човешки ум е склонен да разделя, дефинира, категоризира, хомогенизира и пастьоризира Абсолютната Реалност. В нея Дух, Съзнание, Истина, Любов, Блаженство са Едно, Не-две или Адвайта /тъй като стана дума за източни определения/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"реално всеки дух е ограничен в проявите си според степента на постигнатото от човека духовно развитие"

- Абсолютно не и слава Богу! Арогантно и самонадеяно е да даваш ограничаващи определения на Духа - Съзнание, който е Безграничен и Неопределяем по своята Изначална и Вечна природа!

Добре тогава. Щом съзнанието ти е неограничено, защо не осъзнаеш своята „Изначална и Вечна природа“. Умът ли ти пречи? Камъните нямат ум, не са подвластни на предразсъдъци и заблуди. Защо те не могат да осъзнаят вечната си и изначална природа и да достигнат до блаженство? Значи все пак има нещо в ума, без което духовното не може да бъде достигнато. Самият факт, че умът се заблуждава е гаранция, че умът може и да не се заблуждава. Без ум може да се говори за Битие (Сат), но не и за съзнание. В източните учения често се говори за надхвърляне на ума, но с това се има предвид обикновения човешки конкретен ум. В действителност умът не може да бъде надхвърлен, защото сам по себе си възможностите му са неограничени. Това, че проявленията му с които боравим обикновено са ограничени, не означава, че умът има граници, а просто, че такива са възможностите ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек има много съзнания. Може да се съзнава като дух, като мъж, като професията си, като парите си, като партньора си, може да се съзнава като някой на когото му дължат нещо или който дължи на някого нещо. Съзнанията ни са безкраен брой, колкото са маските на лицето ни. И всяко такова съзнание поражда различни по рода си мисли, понякога съзнанията се преплитат и става сложно. Има и едно Божествено съзнание в нас, Осъзнаването, безкрайното, пълното и съвършенното съзнание. То поражда и съвършенни мисли, и те са съвсем далече от останалите мисли и като цяло всякаш са отвъд нас. Ако слушаме само Осъзнаването и спрем останалите мисли, ще станем прозрачни, истината ще минава през нас. Това Осъзнаване произлиза от съзнанието, че сме божествени, че сме в едно с Бога и по негово подобие. Че сме като Исус и любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

? Възможно ли е човек да изпитва интелектуална алчност, алчност за знания, за книги ? Ако да, на какво се дължи тази алчност и по какво се различава от лакомията към парите или пък към храната/пиенето ...?

"В пътя на развитието си човек минава от областта на чувствата към мисълта, т.е. в умствения свят. Онзи, за когото мисълта става необходимост, живее в умствения свят. За него четенето, ученето е такава храна, както хлябът. Престане ли да чете и да учи, той усеща голяма загуба на енергия, каквато при лишението си от хляб. Да лишиш един човек от умствена храна, това значи да го подложиш на глад и страдание. Не е такова положението на онзи, който не е дошъл до умствения живот. Като се нахрани, като задоволи жаждата си и като подиша чист въздух, той казва: „Нищо повече не ми трябва. Достатъчно е да чуя оттук–оттам, какво става по света – повече не се интересувам" Естествена среда

А с какво е свързано желанието, книгите да са красиви на външен вид, да са с хубава хартия ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В източните учения не случайно се говори за трансцедентиране / "надхвърляне" на ума, защото човешкият ум е ограничител на Съзнанието и на Вътрешното ти Същество. Възможностите на ума са много ограничени, така, както е ограничен всеки един компютър. Умът е наш инструмент, така, както е и тялото ни - те са инструменти, дадени ни от Създателя, за да ни служат, да служат на Най-вътрешното ни Същество, което е истинският господар. Умът е слугата - той е добър помощник в ежедневния живот, на пазара, в бизнеса, но е абсолютно неспособен и недостатъчен да обозре необозримото. Когато се идентифицираш със своя ум, с неговите мисли, оценки и самооценки, ти го превръщаш в твой господар. Умът са другите в теб, това, което са те програмили да мислиш, да оценяваш. Ето защо, като се идентифицираш с ума си, ти губиш твоя център, истинската си същност.

Съзнанието е възможно тогава, когато надраснеш ума си. Иначе дори и да си мислиш, че се осъзнаваш като този или онзи образ, това отново са мисловните образи на ума ти. Ти се идентифицираш с тези мисловни образи и се възприемаш като това или онова ограничение на истинската ти същност, която по своята природа е неопределяема, безкрайна и вечна. За да стане ясна разликата между ум и съзнание / осъзнаване, ще оприлича съзнанието на чисто огледало, което отразява това, което е пред него. Огледалото е едно, а образите, които отразява са много. Така и съзнанието/осъзнаването е едно, а образите, които осъзнаваш, са много. Няма много съзнания в човека - има само едно и то е неговата изначална същност.

За ума е трудно да разбере съзнанието, защото то е извън неговия обхват и възможности за разбиране. На изток наричат Съзнанието / Осъзнаването Не - Ум. То се постига с медитация и думата медитация означава точно това - осъзнаване. Съзнанието няма мисли - нито чисти, нито нечисти. Мислите са продукт единствено на ума. Ум, който е осъзнат като инструмент на Съществото, служи на Съзнанието тогава, когато Съзнанието иска да го използва. В останалото време умът просто не е, почива си. Това е голямото постижение на всяко едно просветлено същество, стъпвало някога по тази красива Земя. За това говори и Исус, като състоянито на Не - Ум той нарича "Царството Божие".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, БожидарЗим,

Чудесно напомняне. Всичко, което е извън нас, и книгите, и медиите, цялата тази заобикаляща ни информация, която се бори за нашето внимание, е всъщност много сполучливо средство да ни изведе извън нас, извън центъра на съществото ни, да източи енергията ни. Защото ние сме там, където е вниманието ни. Нашето внимание е енергия, която раздаваме с лека ръка навън, на рекламите по пътя, на филмите, на медийните събития, и те стават по-важни от нас; изместваме фокуса и центъра си навън.

Само осъзнатият човек знае как да съхрани енергията си, как да се предпази от манипулиране и енергийно въздействие. За целта неговото внимание винаги е стрела с две остриета - едното острие остава центрирано в центъра на съществото му, а другото се насочва към външния обект. По този начин чрез осъзнаване и медитация човек е вечно жизнен, резервоар от енергия, в който няма пробойни и течове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все пак аз ще отбележа някои преимущества на четенето на книги. Преди всичко умът остава в много по-голяма степен свободен да вникне в прочетеното при четенето на книга, отколкото при филма. Разбира се отделен въпрос е дали действителност човек ще чете задълбочено, с нужното внимание, проницателност, будност на съзнанието и умствена освободеност, но във филма такива възможности почти липсват. Участието на сетивата (зрение и слух) при гледането на филми е прекалено силно и истински дълбоката и неповлияна от авторите на филма, т.е. собствената мисъл на гледащия е заглушена. Друго предимство на четенето на книги е, че четящият сам определя темпото с което чете според това доколко желае и доколко успява да вникне в съдържанието. При гледането на филми темпото е определено и аз поне не вярвам някой да спира паузата на филма, когато е видял нещо, което има нужда от обмисляне, за да може да поразсъждава над него по-обстойно.Трето: книгите стимулират въображението. Те подтикват човек сам да пресъздаде мислено описаните в книгата образи и събития, докато при филмите те се предоставят предимно наготово на зрителя.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×