Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Предателството - как да се отнасяме към него?


Варки

Recommended Posts

Здравейте,мили приятели!

Напоследък ми се случват доста странни неща и реших да направя една тема в която всеки да изкаже своята гледна точка по въпроса.

Какво мислите за предателството?

Има най-различни видове предателство от любим,от приятел и така нататак.Според вас кое е най-болезнено?

Вие били ли сте предавани от някой?

Според мен наистина много боли от него и особедно когато то бъде неочаквано,когато имаш доверие на някой а той злоупотребява с него.Мислите ли,че един истински приятел би Ви предал?

Въобще нека всеки да изкаже своето мнение!

Благодаря предварително :lol:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 59
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ако е истински приятел или любим, той/тя няма да ни предаде. Ако ни предаде, значи не е истински и още по-добре че сме се отървали от него! Лазарев казва че предателствата ни се дават неслучайно - че ни лекуват - лекуват привързаността ни към преходните стойности - към външните неща в човека и света. Ако обичаме духа в предалият ни човек, ние и след предателството му щ его обичаме - е, външно ще се поразсърдим и повикаме, няма как...

Кой каквото прави, на себе си го прави - предалият един ден ще бъде предаден - така че не е наша работа да го съдим и го мразим - съдбата сама ще се погрижи за това! :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Според мен истинският приятел не би те предал никога. Ако те предаде, то той не е бил истински, затова човек не трябва да съжалява, макар и да е наранен от сляпото си доверие, което е имал към него.

Ако любимият /та ти те предаде, то любовта му/й също не е била истинска, за което също не трябва да се съжалява,въпреки болката.

Лекарството за такива страдания е прошката, като започнеш от себе си /по Лазарев/ и след това да простиш и на хората, които не са оправдали твоето доверие.

Бог е Любов и ние трябва да се стремим към Божествената Любов, която не познава предателство. Е, не е лесно!!! Никак дори!!! Но според Божественото учение, това е Пътят. Пътят към Любовта,към духовното израстване минава през страданията. Именно те ни учат да бъдем по- добри,по- състрадателни и милосърдни, да издигаме своята вибрация, за да можем да се свързваме с по- фините вибрации на духовните светове и да ги разбираме какво искат да ни кажат, как да живеем, за да не се налага да повтаряме един и същи урок много пъти.

Мир и Любов!

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте, обични съпорталци!

Ако е истински приятел или любим, той/тя няма да ни предаде.

Ако ни предаде, значи не е истински и още по-добре че сме се отървали от него! Лазарев казва че предателствата ни се дават неслучайно - че ни лекуват - лекуват привързаността ни към преходните стойности - към външните неща в човека и света. Ако обичаме духа в предалият ни човек, ние и след предателството му щ его обичаме - е, външно ще се поразсърдим и повикаме, няма как...

Кой каквото прави, на себе си го прави - предалият един ден ще бъде предаден - така че не е наша работа да го съдим и го мразим - съдбата сама ще се погрижи за това!

:thumbsup2: Всичко е възможно...зависи от каква камбанария гледаме и с какви очилца :1eye:

Няма диамантено истински приятели - човеци! Писала съм го по друга тема за Единия приятел!

Прощавала съм винаги...само че не забравям/т.е.наблюдавам ситуацията обаче споко и благо , за да не се гърча като глупаците :rolleyes: дето повтаряли стари грешки, щот не им достига акълчето да си насътворят нови :D:D:D иначе си експериментирам с фразичката "неверния в малкото - неверен и в голямото" - има изключения май - това си е от собствени дългогодишни субективни наблюдееения :P

Орли, прав си...кой каквото прави, на себе си го прави...но това е етап от нашето мислене ! Предадоха ме преди години , силно ме предадоха ...близка душа...нагърчих се ,но простих, просто такава съм се родила! не ни срещаше Небето доста месеци, после се обади майка и - казва ми ...катастрофира, аз - жива ли е, тя - да..и какво да ви кажа...аз си помислих...Има Бог - има справедливост!...и ме прободе , много силно ме прободе...отвътре - чак свят ми се зави...разбрах, че мисълта ми в комбинация с чувството за това, че има "възмездие'" е много много лошичка...и ме досрамя за себе си, кошмар - това си е все едно да си доволен, когато човешко същество страда :( срам+позор+покаяние... :whistling: но не бях особено трогната външно - от отбора на твърдите съм понякога :whistling: после ми мина мисълта (щот когато се сетя и ми остане време :D си правя само - себе анализче ББ = благо + безкомпромисно ) оле лееее , ами ако аз в мойта силна болка да не съм и предизвикала/пожелала несъзнателно това :lol: не съм - реших и се успокоих...аз съм си от добричките и силничките - не отмъщавам и не злорадствам :P:angel:

Научих що е то прошка обаааче , когато след около година интервал от време :sleeping: пак се звъни...и пак съобщение , но в кратък изказ...Тя е в кома....Когато - попитах...Как е ...колената ми омекнаха, но ме обливаше вече едно неземно чувство на добролюбие... сега се старая да съм от добрите будни и благи ближни! Можем го всички ! По е лесно от другото поведение!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Можем го вярно, ама е по по трудно от другото :hmmmmm: Предателство=} силна емоция, то е като емоционално турнадо дето те връхлита и в първоначалната си ярост ти излизат не съвсем положителни и добронамерени мисли и пожелания :angry: Ама като си помислиш - предизвикани от вложеното чувство за справедливост - искаме незабавно възмездие, разплата ( хе, търсим си оправдание ) А после като отмине бурята чак се плашим от това което сме изрекли и пожелали и казваме "Боже, прости ми, ама бях много ядосан, иначе не го мисля (желая) в действителност" :blink:

Е, питам аз, както казват :"Казана дума - хвърлен камък", то лошото дето сме пожелали къде е отишло, ако после се разкаеме ???? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте и от мен!

Относно темата някой беше казал ,че доверието е дар , но когато го загубиш или го предадеш много трудно се връща да не кажа никога.Така сме създадени като хора , че когато обикнем някой труднo можем да си помислим ,че той може да ни предаде ,а когато го направи боли най-много.За мен най-трагично изживях и все още изживявам предателството от собствената ми майка тя така и не успя да стане моя майка.Tака ,че мога да кажа с риск да се повторя , най-боли тогава когато те предаде обичания от теб човек.

Аз винаги когато се запозная с нов човек му вдъхвам цялото си доверие без причина ,до момента в който не го загуби или го докаже ,и затвърди и заемe своето място в моя живот.Mисля прекрасно би било ако можем да простим и да дадем поне още един шанс!!!

:hypocrite::dancing yes::rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

аз пък не мисля, че е съвсем правилно това с доверието... имайки предвид колко сме различни, нормално е секи да вижда нещата от различен ъгъл. а и в много от случаите се оказва, че хората, които са ни предали, дори не го съзнават. което говори за това колко е наивно от наша страна да очакваме някой да отвърне на всииичките ни очквания. и макар че наистина е трудно да не го правим и наистина да боли, когато се случи, аз лично не мога да се сърдя на никого...не знам дали за хубаво или не, но рзбирам някак си хората и май успявам да погледна нещата от тяхната гледна точка, а да ви кажа това наистина помага :)

макар че никак не прави нещата по-лесни и прости..

Линк към коментар
Share on other sites

Предател - какъв грозен етикет! А не служи ли въобще понятието предателство за манипулация на поведението, на хората, които са ни близки? Не ги ли закрепостява към определено правило и поведение, което са длъжни да спазват, защото така запазват нашия комфорт и реда на нашия свят?

За да има предателство, значи има нарушаване на верността към определен модел или разминаване на поведението на един човек с очакванията на друг (или на групата). А самото изискване за спазване на наложен модел и съществуването на очаквания, желания, предположения - не е ли точно това агресията към човека, когото обичаме? Лепвайки етикета предател, не нарушаваме ли неговото право на своя позиция, свобода да поеме свой път, право да направи своите грешки?

Замислям се сега - защо "предателството" е болезнено за предадения? А може би защото точно той е агресорът? Съгласна съм, че единственият лек за болката е прошката:

- да осъзнаеш, че другият е свободен

- да продължиш да го обичаш и да се опиташ да разбереш "предателството"

- да осъзнаеш с какво си го предизвикал, да си простиш

- да изчистиш душата си от негативните емоции, моделите и очакванията не само към другите, но и към самия себе си.

Мисля, че ние хората можем да искаме само от себе си само една вярност - към Божествената искрица в самите нас. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Още една гледна точка.

Да предадеш своите недостатъци, да предадеш омразата в себе си, да предадеш своето неспокойствие, своето безверие, своето нещастие ...

Да кажеш: Господи, досега аз работих върху своите недостатъци, но не успях да се справя. Сега Ти работи, предавам ги в Твои ръце.

Ето ти едно чудесно предателство. :)

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте!

За да има предателство, значи има нарушаване на верността към определен модел или разминаване на поведението на един човек с очакванията на друг (или на групата).

А самото изискване за спазване на наложен модел и съществуването на очаквания, желания, предположения - не е ли точно това агресията към човека, когото обичаме? Лепвайки етикета предател, не нарушаваме ли неговото право на своя позиция, свобода да поеме свой път, право да направи своите грешки?

Замислям се сега - защо "предателството" е болезнено за предадения? А може би защото точно той е агресорът?

Така както разсъждаваме значи ли , че например Христос...е бил агресор :1eye: Юда не го коментирам, той си е имал роля, както и всяко събитие си е със значението.

И още - предствяме си, че има два отбора/екипа - на единия - ти си капитан , допускаме, че аз съм вратаря от твоя отбор ( ти на всичко отгоре си ми и кръстница , аз съм отличем вратар - най добрия и ти си отличен капитан...от срещата зависи "живота" на детето ти...)....и ей така щото аз имам право на свободна воля и свободна позиция , имам право да допускам грешки, щото знам че след грешката има прошка, аз тихо се продавам на другия отбор/ екип / фирма...продавам=предавам...следва прощавам...и аз пак съзнателно продължавам...да се продавам=предавам тебеПробвай да ми лепнеш етикета"предател" -аз ще кажа Господи, прости и невежеството, защо мо лепи таквиз етикети.Това беше само бързо разсъждение.

Иво, горепредложената гледна точка <_< я гледах през крив макарон :1eye: пробвала съм я :D

:thumbsup2: Наша си е занимавката...да си осъзнаваме и трансформираме лошотийките...Отец ни може само да ни създаде подходящите условия и средствата да ни подаде, но стремежа + Will /желанието + волятa и действието/ размърдването са си от нас.

Сещам се за мързеливта Богданка , за примък - отмък... :harhar:

Но иначе ми се е случвало да "предам" щафетата на някого...пък аз да отида на друг лагерен огън....казвали са ми, че "предавам" кауза :o

Разнообразието е чудесно, благодаря!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Да предадеш своите недостатъци, да предадеш омразата в себе си, да предадеш своето неспокойствие, своето безверие, своето нещастие ...

Да кажеш: Господи, досега аз работих върху своите недостатъци, но не успях да се справя. Сега Ти работи, предавам ги в Твои ръце.

Ето ти едно чудесно предателство.

Иво,това наистина е много хитро.

Да можем да извършим такова предателство спрямо нашите недостатъци и да се свържем директно с Бога, да му прехвърлим и нашите задължения.Това наистина е много интересно, но дали Бог ще е съгласен да извърши и нашата част от работата? Малко се съмнявам.

Но като идея не е лошо.

Ще е добре поне да се научим да се молим, за да не изпаднем в положението на онзи, който искал да спечели от тотото.

От друга страна, ако се замисли човек, самият акт на предателство спрямо нашите недостатъци и изоставянето им е гаранция, че вече сме се свързали с Бога и не е необходимо той да върши нещо заради нас...

Много е интересно това като идея . Всеки от портала да извърши предателство спрямо своите недостатъци и да заживее чист и свят живот! :D

"Верен , истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини"

Май ще трябва да опитаме

Линк към коментар
Share on other sites

Благост, само да доуточня, че да не звучи така сякъш ние трябва да чакаме някой да ни свърши нашата работа и да ни трансформира отвън. :)

Мисля че човек сам без подкрепа трудно може да стане "предател" на недостатъците си. Затова има духовни школи и методи, психологични методи... НЛП и т.н.

Та в този смисъл без подкрепата на Божественото в нас не можем сами да направим трансформацията.

Перифразирам от горния си постинг:

Господи, Ти, който живееш в мен, без Tеб не мога да се справя. Помогни ми да трансформирам своите недостатъци в красиви бисери, които да поставя като градивни камъни в зданието на моя живот.

Линк към коментар
Share on other sites

:) В Неговите ръце можем да "предадем" Духа си :angel:

Недостатъците...през крив макарон - никак ама никак не върви да занимавам Светлната с моите човешки кривици, пробвала съм го рекох ти по горе.Искаш ли да спреш да лъжеш - ще ти отрежат езика/ ще онемееш;да крадеш - без ръце ще си; да спреш да гледаш злобно - ще ослепееш...на когото му стиска - да пробва :D:harhar:

:thumbsup2: Подкрепа отгоре - да, да , да, :thumbsup2: действие от наша страна - да, да, да! знаем притчата за "жертването" на недостатъците...които се превърнали в скъпоценни камъни...жертвата и саможертвата се случват с кървава пот, да.

Иво, ти си звучиш много хармонично.Аз подпирам просто принципно :DПри мен настройката е:

:) Господи, Отче, аз съм слаба/немощна , Ти си силен, прояви се! Твойта Воля - моя воля, Твоят Дух - мой Дух!Амин

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Не зная с какво наруших правилата.

Но явно личното мнение, неотговарящо на мнението на администраторите е нежелателно! Цензура, какво да се прави! Нищо ново под слънцето.

Предлагам да ме изтриете, понеже не зная как да го направя сам!

Благодаря за съдействието.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако на някой му е нужна помощ за каквото и да е, насреща съм!

Може да е за правопис и граматика, може и за медитация, автогенна тренировка за релаксация......! Може всичко.Насреща съм, винаги готов да помогна на приятел в нужда. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Замислям се сега - защо "предателството" е болезнено за предадения? А може би защото точно той е агресорът?
Така както разсъждаваме значи ли , че например Христос...е бил агресор 1eye.gif Юда не го коментирам, той си е имал роля, както и всяко събитие си е със значението.

:thumbsup: Благодаря за примера - той потвърждава тезата ми!

Всеки, който добре познава евангелията, знае, че Христос е разбирал ролята на Юда и не го е осъждал, не е страдал, че е "предаден" от един от най-ревностните си последователи (Йоан споменава, че Юда Искариотски е държал"касата"). За Христос Юда не е бил предател, а изпълнител на волята на баща му. Всъщност Христос е разбирал защо и как трябва да си отиде от света си. Той е разбирал мотивите на Юда и дори го е насърчил да извърши това, което последният е сметнал за правилно. Не го е заклеймил, а е казал "горко му" - т.е. осъзнавал колко тежко ще му бъде да изпълни волята Божия.

Следователно Христос не е бил агресор - той е обичал и подкрепял Юда до края.

Агресори са станали по-късно онези, които, кълнейки се в името Христово са "забравили" поведението на Христос и неговия последен закон "Любете се един друг, както аз ви възлюбих". Те неусетно са подменили основния закон с официалната доктрина за вярност към Църквата и канона. Всеки инакомислещ са обявявали за Юда (предател на Вярата). Например, църковната йерархия се почувствала предадена от богомилите, и.....

А дали богомилите са се чувствали предадени?... Или са простили на палачите си като Христос?.....

Линк към коментар
Share on other sites

Донке, благодаря ти от сърце за това мнение! Трудно ми е да изкажа с думи колко ценни са тези изводи за мене. Това, което чувствах смътно, съотнесено към личния ми живот, се потвърди и изясни по категоричен за мене начин, доказано с Божието Слово. Наистина, ако ние имаме малко любов в сърцата, колко повече е имал Христос. Ако аз мога по човешки да простя някому, нима Той е по-малко любящ и милостив? Вярвам, че Той наистина е обичал Юда. Винаги съм чела тази част от евангелията с противоречиво чувство, понеже в противовес на внушаваното ми отношение аз някак не можех да съдя Юда и да приема, че той безвъзвратно е загубил пътя към спасението. Нали самата аз се уча да прощавам на враговете си, да ги обичам и да съм им благодарна за стореното? Не винаги успявам, но Христос несъмнено е успял и това е правилното тълкуване на думите Му. Бъди жива и здрава, желая ти Любов и Мъдрост! Радвам се, че сподели тук мислите си!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък някак приемам Юда като част от Иисус. Без тази част нямаше да се разпне плътта и нямаше да има Възкръсение на Новият човек! Интересно, че говорим за познаване на Евангелията, но нека внлючим и субективните интерпретации...

А плътта винаги е била и ще бъде предател, но Новата душа трябва да я използва за раждането си, а след това и за "помощ на място"... Тъй отношението към предателя се оформя като съчетание на независимост и зависимост от него, които всеки сам ще определи пропорционално. Има един момент в който обаче и предателя започва да зависи от теб...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
Guest Гост_Тони_*

Мили хора, искам да помоля за мнението ви по мой проблем.Има човек,който не се отнася добре с мен,макар да не съм дала основание за това.Този човек ми е неприятен и нямам хубаво мнение за него,но единственото, което искам е да нямам нищо общо с него.Не йелая контакти,нито някакви злощастия за него.Просто да не се познаваме.Въпреки това този човек заявява лошото си отношение към мен и разбирам,че говори зад гърба ми пред познати и мои колеги.Как да реша въпроса без да влизам в конфликт и без да допусна това лошо отношение да ми навреди.Може би не е тук мястото да пиша за това,но усещам добронамереността на пишещите в форума и затова търся мнение,което да ми помогне.Ако все пак не е бивало да ви занимавам, подминете с усмивка.Успех на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...