Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Варки

Предателството - как да се отнасяме към него?

Recommended Posts

Не съм голям експерт по тези работи, но бих искала да помогна с каквото мога.

Тони, аз имам същия проблем с такъв тип хора, но се опитвам да се справя.

Първото, което направих е да не се влияя от каквото и да са казали за мен - предпочитам да се усмихна на всичко казано. Имаше една мисъл, която гласеше, че хората около нас са донякъде наше собствено отражение, дори и негативните често срещани характери.

Първо може би трябва да простиш... Но на мен малко ми е трудна точно тази част...

Другото, което правя е когато имам контакт с даден човек, с когото не желая, поне да се опитам да бъда мила с него докато контактувам.

За сега това са ми съветите, като не държа да са кмпетенти изобщо. Но си мисля, че наистина прошката е най-великото нещо, което можеш да дадеш на една личност (което, признавам си,аз не съм много способна да дам). Надявам се да съм била полезна по някакъв начин :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съветите са си добри и обективно това е което можеш да направиш предвид обстоятелствата, а те са нормални. С не много воля ще можеш да поддържаш безразлично отношение към въпросния човек, а след време ще ти е и малко смешен, поне при мен така се получи... От самосебе си той ще преустанови насочените срещу теб действия.

Можеш и да инициираш открит сблъсък с него като се надяваш очи в очи да е искрен и да покаже подбудите си, но така можеш да предизвикаш широка гама последствия и ще трябва да показваш моментна адекватност и на неочакван развой, а не е лесно да решиш да се подложиш на това, пък може и да предизвикаш задълбочаване на неговото " каквото и да е "...

И аз препоръчвам първия вариант, освен ако не си хазартна и крайна личност, тогава може и да му забиеш един :D , или просто втория вариант... Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Toni

Благодаря много и на двама ви.Съветите са добри и наистина ми помогнаха най-малкото защото усетих добронамереността ви.Аз съм мислила почти същите неща,но сега се почуствах подкрепена, защото избягвам да обсъждам тази неприятна за мен тема с близките си и задържайки притеснението в себе си ми беше още по-зле.Да си призная и аз се изкъшавам понякога да разреша въпросът с един прав,ама...:)Разбира се знам,че това нищо няма да разреши.Още веднъж- Благодаря ви и успех във всичко добро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_Тони_*

Традициите трябва да се спазват:)-пак правописни грешки-извинявайте!

"изкъшавам" да се чете "изкушавам", а "въпросът" е правилно да е с кратък член и да стане "въпроса".Е вече, мога да кажа -Чао!:))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Мили хора, искам да помоля за мнението ви по мой проблем.Има човек,който не се отнася добре с мен,макар да не съм дала основание за това.Този човек ми е неприятен и нямам хубаво мнение за него,но единственото, което искам е да нямам нищо общо с него.Не йелая контакти,нито някакви злощастия за него.Просто да не се познаваме.Въпреки това този човек заявява лошото си отношение към мен и разбирам,че говори зад гърба ми пред познати и мои колеги.Как да реша въпроса без да влизам в конфликт и без да допусна това лошо отношение да ми навреди.Може би не е тук мястото да пиша за това,но усещам добронамереността на пишещите в форума и затова търся мнение,което да ми помогне.Ако все пак не е бивало да ви занимавам, подминете с усмивка.Успех на всички!

НЕ СЕ ЛИ СРЕЩНЕШ ОЧИ В ОЧИ С МЕЧКАТА НИКАГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ МОЖЕШ ДА Я ПОБЕДИШ И ДА НЕ СЕ СТРАХУВАШ ПОВЕЧЕ ОТ НЕЯ. ВИНАГИ ЩЕ СИ МИСЛИШ, ЧЕ МОЖЕ ДА ТЕ СРЕЩНЕ И ДА ТЕ ИЗЯДЕ.

Същото е и в твоя случай, не се ли срещнещ и честно да си поговориш с този човек , винаги ще си мислиш, че той говори нещо срещу тебе, че ти мисли злото или нещо подобно.

А за да се срещнеш с него, е необходимо първо да му простиш. Когато си му простила, изобщо няма да те вълнува какво той ще говори за теб, тъй като ще си го приела такъв, какъвто е.

Виж какво казва Учителя Беинса Дуно: "Защо човек трябва да прощава? - Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да мине. Имаш ли длъжници, трябва да простиш дълга им, за да ти пожелаят добър живот и дълги дни.

Мъчно прощава човек на себе си, но оттам ще започне. Щом прощава на себе си, той може да прощава и на своите ближни." "Добродетели"-1995 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_Тони_*

Приятели, не искам повече да ви занимавам със себе си и наистина ви благодаря за думите,но ми се ще и да уточня.Не мразя и не желая нищо лошо на този човек,който проявявя към мен лошо отношение.Отблъсква ме,не го харесвам и одобрявам,но това е само моя преценка,която не води до нищо друго освен до решението ми да не общувам с него. Проблемът е,че без да имаме някакви особени допирни точки той продължава да говори зад гърба ми недобри неща на познати и мои колеги и се боя, че може да ми навреди както в общуването с тези хора така и по някакъв друг начин. Аз няма какво да му прощавам, явно с такъв човек не мога да имам някакви нови отношения, не чуствам нужда да отмъщавам или да му връщам обидата и огорчението.Просто искам да се предпазя от злобата,която срещам и да ме остави занапред намира.Съветите ми дадоха чуството,че някой се опитва да ме разбере и помогне.Успех на всички!:)А прошката наистина е велико нещо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът е,че без да имаме някакви особени допирни точки той продължава да говори зад гърба ми недобри неща на познати и мои колеги и се боя, че може да ми навреди както в общуването с тези хора така и по някакъв друг начин.

А може би точно за това имаш да му благодариш? Може би само това е начинът да разбереш кои от тях те познават добре и вярват на теб, кои ценят приятелството си с теб и не се влияят от преценките на други хора. Ами ако това изпитание идва да ти отвори очите за Истината?

Никой не може да ни навреди - единственият ни враг са нашите лоши мисли, страхове и желанието света и хората да бъдат такива, каквито ние искаме да бъдат.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Никой с нищо не може да ти навреди, ако си чист човек. Единственият човек, който може да ти навреди си самата ти с мислите и думите, които изпращаш в пространството.

Познавам мъж, който толкова силно беше идеализирал своята приятелка, че беше започнал да разправя наляво и надясно колко е даровита и колко скрити дарби и таланти притежава, но поради своята скромност не искала да се разкрива пред хората.

Тя се почувства засегната от това, че без нейно знание той се опитва да повлияе на чуждото мнение относно нейните занимания и му се разсърди. Дори се стигна дотам, че не искаше да разговаря с него.

А той наистина й се възхищаваше и искаше и другите да знаят за нея.

Чувал съм, че когато човек започва да търси Пътя, той е много уязвим, тъй като светлината, която започва да излъчва , все още не е достатъчно силна, за да може да привлече Светлите Същества от по- висшите светове за свои помощници, а привлича недобронамерени същества, които го подлагат на какви ли не проверки и изпитания. Ако човекът не е достатъчно силен и въоръжен с вярата, която да го подкрепя през този труден период, за да може да се пребори с тези влияния, той не би могъл да продължи нагоре, а би потънал още повече в материята-страх, ревност, завист, сексуална зависимост, горделивост и др.

Всеки ученик минава през такива изпитания, затова трябва да е с будно съзнание. Това са именно изпитите, които всеки , тръгнал по Пътя на ученичеството трябва да положи, за да може съзнанието му да премине към по- високо ниво . На такива изпитания е подложен всеки ученик.

Приеми отношението на своя познат като едно от тези изпитания. Прости му, за да можеш да продължиш напред и нагоре към висшите светове, там където царува Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! Тези думи ми дадоха повече кураж.

Мисля, човек трябва да запази Любовта през тези изпитания и още - все повече да я открива и раздава. Да става все по-смирен, скромен, неосъдителен, приемащ, чист, благодарен и любящ. Сещам се сега за една фраза от филм: "Ще вземем това, което имаме и ще сме доволни" Това обаче е само началото, което не е лесно. Оттам нататък има борба, градене, борба, градене...по пътя към една Цел, която си заслужава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Здравей Тони,

Не е проста работа да се даде съвет за ситуация, сходна с твоята. Ще си позволя да споделя с теб някои мисли и част от собствения си опит с надеждата да ти бъдат от полза. Естествено, изборът по вземане на решение и действие е изцяло твой.

Ти твърдиш, че не си дала повод на този човек да се отнася зле с теб. Това което е очевидно и логично, не винаги е истина. Ами ако имаш карма с тази душа от минал живот?... Тъй или иначе, бих те посъветвал колкото се може по-малко да държиш негативността на това отношение в съзнанието си и целенасочено и волево да я "заместваш" с нейната добра противоположност. Колкото повече се занимаваме с негативността, толкова повече сила и реалност й придаваме, а това е нежелателен разход на собствената ни енергия, която би следвало да използваме за собственото си и на нашите ближни повдигане. В света в който живеем всеки благороден стремеж има своето противодействие - осъзнавайки собствената си правота всички ние правим личен избор между добро и зло. Изпадал съм в ситуация подобна на твоята и съм грешал многократно, тръгвайки "с рогата напред" или отказвайки да повярвам съразмерно в собствения си позитивен потенциал. Характерът на всеки човек поел своя път не би могъл да укрепне без изпитания и затова психическите атаки би следвало да се отразяват с позитивни нагласи и растяща вяра. И ако ме попиташ дали прилагам това, което говоря практически, ще ти кажа "да". Ама е доста трудно, горчи и все пак си струва. Нищо не е в състояние да ужаси по-силно една омраза или завист от осъзнаването за собственото й безсилие пред една любов, акт на благородство или каквото и да е, стига да произтича от дълбока, даже несподелена, любов. В момента, в който осъзнаеш колко нищожни са проявите на егоизма пред изначалната сила на душата да обича заради самата любов, ще усетиш личната си сила. Само не ме питай защо е толкова трудно, не мога да ти отговоря. Зная само, че зад черната завеса има много светлина, стига човек да избере да си повярва и да приеме съзнателно страданието на собствения си път. Успех!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_Тони_*

Мисля,че добре разбирам какво ми казвате.Някои неща не приемам,дотолкова доколкото нямате пълната информация за конкретния случай,а аз не искам да вдълбавам в него именно,за да постъпя според съветите,които ми дадохте и за които отново искрено благодаря.Радвам се,че споделих с вас.Сега нещата ми изглеждат по-ясни и по-прости, но пак ме е страх,че може да не се справя достойно и да се влошат нещата.Но и темата за страха е дълга и отделна,затова ви оставям с пожелание за обич,радост и успех.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доста мъдри думи, Aorhhama!

Е, така е, психичните атаки са многоброини и идват от всички страни, но пък са за добро- учат те на добри опитности и ти помагат да израстваш по пътя. Точно такива опитности ни показват кое, как, защо, с какво , по какъв начин и т.н.

До истинското зннание се стига само чрез собствени опитности, и то не само за проверка на закона, ама и по- лесно запомняш :dancing yes: (една дума може да я забравим още в следващата минута, ама я да забравим нещо преживяно)

Тони, радвай се, отдал ти се е случай да научиш и изпробваш закона, но метода и деиствието му сама трябва да провериш. Не е задалжително да уцелиш правилня отговор от първия път, имаш право на грешка (ще ти се отдаде друг случаи), но всяка грешка те забавя по пътя. :dancing yes:

Пък и помощ ще имаш, тръгнем ли по пътя, никога не сме сами, пък и още по малко по време на изпит :thumbsup2:

Чудесни съвети си получила във форума, :thumbsup: те ще ти помогнат по-добре да анализираш ситуацията и по-ясно да видиш нещата, дето не са чак толкова черни, както казва Аоrhama, е доста трудно, повечко воля и будно съзнание : :thumbsup:

:thumbsup2: Мир+Лубов+Радост+Светлина :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки е бил предаван,в това число и аз.Най-много боли,когато те е предал близък човек.Моят баща ме предаде!След развода с майка ми (бях на 12 години),той осинови друго дете,защото новата му съпруга не можеше да ражда(благородно,ако не беше престанал да се интересува от мен!).Обаждаше се когато се напие,за да хвали дъщеричката си,а мен да "плаши",че ще стана като майка си(майка ми беше човек с добра професионална кариера и високо мнение за себе си,което го вбесяваше!).Сега е стар и самотен.Осиновената му дъщеря го е зарязала и той пак под действието на алкохола продължава да ме наранява.Не мога да му простя,колкото и да се опитвам!Знам,че това ми пречи,но не мога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гранат, не се чувствай виновна, че не можеш да простиш. Някога и това ще стане може би. Човек има двама родители, за да съчетае техните задачи в настоящия им живот по нов начин. Така човечеството върви напред. Това е много достъпно и добре дадено в книгите "Селестинското пророчество" и следващите от поредицата.

Твоята задача е да премислиш къде баща ти е сбъркал в своето житейско предназначение. А може би и ккъде майка ти е могла да намери допирнит точки с него. И да използваш това познание за свое добро и за своето развитие.

Благодари, че вече не си зависима от него.

Благодари, че имаш силна майка, която ти е помогнала да пораснеш.

Благодари, че друг е поел тежката съдба да извърши грешки и да бъде самотен сега, за да имаш урок. Ние не знаем, кои уроци са ни нужни. Някои са много болезнени, но тъкмо те се запомнят. За да не мислиш, че теоретизирам на твой гръб - от личен опит е.

....................................................

Най-голямото предателство е спрямо себе си. И най-често случващото се.

А най-голямат грешка след това - дане си простим. И да мислим, че сме ограничени от един неуспех - да не се осмелим отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гранат, не се чувствай виновна, че не можеш да простиш. Някога и това ще стане може би. Човек има двама родители, за да съчетае техните задачи в настоящия им живот по нов начин. Така човечеството върви напред. Това е много достъпно и добре дадено в книгите "Селестинското пророчество" и следващите от поредицата.

Твоята задача е да премислиш къде баща ти е сбъркал в своето житейско предназначение. А може би и ккъде майка ти е могла да намери допирнит точки с него. И да използваш това познание за свое добро и за своето развитие.

Благодари, че вече не си зависима от него.

Благодари, че имаш силна майка, която ти е помогнала да пораснеш.

Благодари, че друг е поел тежката съдба да извърши грешки и да бъде самотен сега, за да имаш урок. Ние не знаем, кои уроци са ни нужни. Някои са много болезнени, но тъкмо те се запомнят. За да не мислиш, че теоретизирам на твой гръб - от личен опит е.

....................................................

Най-голямото предателство е спрямо себе си. И най-често случващото се.

А най-голямат грешка след това - дане си простим. И да мислим, че сме ограничени от един неуспех - да не се осмелим отново.

Благодаря,късметче!Съпругът ми непрекъснато ме "натиска" да простя на баща ми,защото имал някаква си вила.Не искам нищо от него!Да го приема заради материалното,означава да предам собствената си ценностна система.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не искам нищо от него!Да го приема заради материалното,означава да предам собствената си ценностна система.

Да, така е.

Но не бързай да казваш, че не искаш нищо от него. Ако той реши да ти даде нещо, каквото и да е, приеми - това би било неговият начин да иска прошка.

Обвързането с вила в този момент не винаги е най-подходящото нещо. Вие сте в работоспособна и творчека възраст. Помисли с какво по-добро бихте могли да замените времето, прекарано на вила и къде по-добре бихте могли да вложите силите, които бихте вложили в стопанисването й. Баща ти така или иначе до края на живота си им аправото да се разпорежда с нея. Може да сте в перфектни взаимоотношения и пак да реши да я продаде. А може и да не го направи - тогава така или иначе половината ще си е твоя.

Бг манталитет да заробваме децата си с идеята за наследствени имоти, които ще ползват реално кой знае кога, е блокирал силите на много мои познати.

Така идеята да имаш някога нещо се превръща в предателство на възможността да си сега по-активен, по-продуктивен.

Твое е това, което ползваш. Но и ти си негов, защото го обгрижваш.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,така е.Моят баща има нужда от обгрижване,защото осиновената му дъщеря го е изоставила.Това е основната причина да ме търси по-често,но под влиянието на алкохола и студеното ми отношение става злобен.(Навярно и осиновената дъщеря не го понася подобно отношение!Може при нея дори да е по-лошо.Има родители,които изнудват децата си за да постигнат целите си.Той е способен на това.) Ще оставя нещата на времето и на неговата съвест.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко така наречено от нас хората предателство ,е всъщност един урок.От научаването на тоя урок зависи как ще продължим да се учим нататък.Дали ще повтаряме класа или ще минем напред.А как се научават уроците?Анализ,оценка,търсене на поуката,промяна в себе си,защото другия няма как да променим.Той си е на своята жизнена линия,а ние сме на нашата и тя е различна.Познава се дали урокът е научен ,когато стигнем до момента на приемане без осъждане,без обида,гняв и прочее други съпътствуващи предателството терзания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Актрисата Ернестина Шинова в предаването "Нека говорят", каза че ако детето и е застрашено, тя би предала. Смятате ли, че ако човек когото обичаме извърши нещо нередно, трябва да го предадем на правосъдието ? Кое ще е по - голям грях : да го предадем и да си получи заслуженото според човешките закони или да го прикрием ? Ако го предадем, ще предадем ли любовта си към него ? Ако не го предадем, това доказателство ли ще е за любовта ни към него ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятате ли, че ако човек когото обичаме извърши нещо нередно, трябва да го предадем на правосъдието ?

Не бих го направила.Стоя от лявата страна или си хващам пътя!Това е....и като си хвана пътя пак няма да го предам!

И не смятам ,че това е доказателство за любов.Въпрос на избор.Стиска ли ти или не?

Или помагаш или не пречиш.Не може да се месиш в избора на другите.Какви ще са последиците за тях ... времето ще покаже!

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,мили приятели!

Напоследък ми се случват доста странни неща и реших да направя една тема в която всеки да изкаже своята гледна точка по въпроса.

Какво мислите за предателството?

Има най-различни видове предателство от любим,от приятел и така нататак.Според вас кое е най-болезнено?

Вие били ли сте предавани от някой?

Според мен наистина много боли от него и особедно когато то бъде неочаквано,когато имаш доверие на някой а той злоупотребява с него.Мислите ли,че един истински приятел би Ви предал?

Въобще нека всеки да изкаже своето мнение!

Благодаря предварително :lol:

Мразя го повече от всичко. Гледам на предателите като на долни и безволеви същества. Ако някой разчита на теб и ти се е доверил, и ти съзнателно му обърнеш гръб - за мен такъв човек е мъртъв. Ама не просто мъртъв, аз бих се погрижила да го разбере и да му приседне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случвало ми се е да прощавам на човек който ме е предал и винаги съм съжалявала.Който те е предал веднъж,ще го направи пак.На предател не се прощава,но не се и отмъщава,защото той просто не заслужава никакво внимание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си послужа с една аналогия (цитирам по памет):

Ако една порцеланова ваза бъде счупена, колкото и старателно да се опитваме да я възстановим, залепвайки парченцата, те вече е изгубила своята стойност.

Предателство е когато човек скъса окончателно връзката си с нещо. Докато въжето е цяло, колкото и тънко да е, нещата са възвратими. Прекъсне ли се обаче нишката... същата връзка никога не може да бъде възстановена. А в космоса всичко се движи. Ще използвам друга аналогия: ако сме пътници на един кораб и скочим във водата, без да сме свързани по някакъв начин с кораба, то последния ще отплува, а ние ще трябва да чакаме друг кораб за да достигнем до брега. Когато се прекъсват човешки връзки нещата не са чак толкова фатални, но когато се прекъсват духовни връзки, това е възможно най-ужасното нещо, което въобще може да се случи. Тези връзки са изградени на базата на духовно сродство, а нови подходящи условия да се създадат нови връзки могат да дойдат след невъобразимо дълъг период от време. Когато говорим за космическа еволюция, корабът от който сме скочили никога няма да се върне и ще трябва да чакаме друг кораб, който да ни приеме.

Разбира се когато говорим за предателство в обикновения живот, нещата нямат този мащаб, но принципът е същия. Нещата са болезнени защото предателство може да дойде само от много близки хора с които сме се чувствали като едно цяло. Отговорността обаче на кого и колко се доверяваме, и кой колко близо до себе си допускаме си е изцяло наша. ... А който си мисли, че може да възстанови цялостта на счупената ваза, ... ами ще получи едно подобие на вазата, но нищо повече.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×