Креми (късметче) Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 (edited) Е, аз съм повече по практическите задачки - ето една: Ако си поел дадени задължения в момент, когато никой не иска да го направи, а после се окаже, че нямаш нужните качества и подвеждаш хората, като стоиш на това място - това предателство или е? И как да се постъпи? Редактирано Април 27, 2010 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 Ако вземем примера с Христос и Юда, който го предава, то, предателството може да придобие съвсем друг смисъл... В края на краищата предателството е нужно (и естествено- полезно) явление, особено в случай, че някой, който е стигнал до някакъв житейски кръстопът и се колебае в каква посока да продължи, т.е. какво решение да вземе...Е, предателството от страна на друг човек би му спестило всичките тези житейски терзания, така че посоката в която да тръгне (която всъщност, винаги се оказва правилната) е следствие на това полезно, лечебно, че дори и профилактично явление в човешките отношения, каквото е предателството. Ама никой не е благодарен за това, че друг човек му е дал тласък в посока, която иначе не би му стискало да избере и да закрачи без начално ускорение... Героят и Предателят са като ези/тура. Невъзможно е да има от едните, пък от другите да няма...Предателството винаги има цена, затова неговата страна е тази, с изписаната стойност на монетата, докато героизмът е следствие на едни и същи житейски принципи и ценности в точно определено общество, което си е съвсем като страната на монетата с герба, на която често има и някакъв поучителен надпис, девиз или нещо такова...Принзипа на героя е прост- ако печели обществото, то това е и заплата за самия мен, а предателят си има друг принцип- обществото няма да пострада, нито да се промени с един герой по-малко, той губи, аз печеля- обществото нито губи, нито печели, следователно и принципите си остават същите... Също така си остават и добре платените изключения на тези принципи, от които еднакво се възползват и героя и предателя...Мотивите и на двамата са егоистични, с тази разлика, че на героя не му изнася да си го признае директно, а на обществото най-често не му изнася да приеме, че точно едикой си се е сетил да се облажи от някаква ситуация, поради която го посочва с пръст за предател... А в крайна сметка, предателите и героите са еднакво популярни в повечето случаи, които може да бъдат проследени в световната история... Е, в края на краищата, предателството и геройството са явления, разкриващи в достатъчно голяма степен липсата на свободна воля и избор, което прави индивида зависим от обществото... Ако се отнася до мен лично- готов съм да предам и принципите си, и всякакви хора- стига да се спазаря на добра цена. А добрата цена е тази, която позволява да напуснеш едно общество и да се впишеш в друго- но не с гръм и трясък, а тихо, кротко и незабележимо...След време всичко това може и да се повтори и потрети- всичко зависи от потребностите на егото. А всичко това се отнася и за проявата на героизъм, който е следствие на същите причини, както и за предателството... Пламъче и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 С Кристиян сме писали едновременно, така че неговото мнение не е отговор на моето. А видях и подзаглавието - има по-болезнено нещо от предателството. Напразната саможертва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 (edited) "17. Страданието има две лица: страдание за себе си и страдание за хората. 18. Едното лице води до падение, а другото – до Възход." Източник Обаче човек трябва да обича и себе си колкото ближния, т.е. да страда за себе си , колкото за ближния. Това не е ли противоречие - излиза, че и страданието за себе си( което може да води до предателство), и страданието за ближния ( което може да води до саможертва) трябва да са уравновесени. Тогава и саможертвата е излизане извън хармонията. Редактирано Април 27, 2010 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 Е, аз съм повече по практическите задачки - ето една: Ако си поел дадени задължения в момент, когато никой не иска да го направи, а после се окаже, че нямаш нужните качества и подвеждаш хората, като стоиш на това място - това предателство или е? И как да се постъпи? Според мен, зависи. Аз примерно мога да се наема със задължения, които не са по-силите ми, ако няма друг подходящ човек да ги поеме, но предварително ще държа това да е ясно (че задълженията не са по силите ми) на всички които разчитат на мене. Не бих влязъл в позицията да давам празни и фалшиви обещания. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 може и да си прва в разсъжението си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 28, 2010 Доклад Share Добавено Април 28, 2010 Ако вземем примера с Христос и Юда, който го предава, то, предателството може да придобие съвсем друг смисъл... В края на краищата предателството е нужно (и естествено- полезно) явление, особено в случай, че някой, който е стигнал до някакъв житейски кръстопът и се колебае в каква посока да продължи, т.е. какво решение да вземе...Е, предателството от страна на друг човек би му спестило всичките тези житейски терзания, така че посоката в която да тръгне (която всъщност, винаги се оказва правилната) е следствие на това полезно, лечебно, че дори и профилактично явление в човешките отношения, каквото е предателството. Ама никой не е благодарен за това, че друг човек му е дал тласък в посока, която иначе не би му стискало да избере и да закрачи без начално ускорение... Предателството всъщност идва, когато човек вече е взел решение по коя посока ще поеме. И даже когато вече е положил сериозни усилия в предвижването си по въпросната посока. Всяко действие си има своето противодействие. Това важи не само за физическия свят, но навсякъде. Когато човек полага сериозни усилия за нещо и е постигнал определени успехи, предателството към него се явява като противодействие. Това противодействие разбира се следва да бъде преодоляно, за да може целта към която човек се стреми да бъде утвърдена. Без съпротивление нищо не може да се утвърди. Ще дам пример: аз мога да съм много спокоен и уравновесен докато съм материално задоволен и сред положително настроени към мене хора, но ако попадна в стресова ситуация от спокойствието ми няма да остане нищо. Значи спокойствието ми и равновесието ми не са истински. Те трябва да бъдат утвърдени при тежки условия за да мога да твърдя, че ги притежавам. Ако говорим за героизъм, то предателството винаги се явява като тест, като изпитание. Но ако в крайна сметка героят въпреки предателството успее да утвърди идеята, която следва, то заслугата за това няма да е в предателя. Космическият закон ще прояви отрицателния полюс със същата интензивност с която героят се опитва да прояви положителния. А хора, които да изпълнят ролята на предателя винаги ще се намерят. Те не са специално подбрани, а предателството в крайна сметка си е техен личен избор, които ще им донесе съответните тежки последствия. Космическият закон никого не принуждава да влезе в ролята на предател. Просто има хора, които са склонни към такива действия в невежеството (или в още по-лошия вариант, в съзнателното си желание да навредят). По същия начин никой не кара пияницата да се напива всеки ден, но той сам е развил в себе си склонност към това и щом види или помисли за алкохол желанието му се събужда. Героят и Предателят са като ези/тура. Невъзможно е да има от едните, пък от другите да няма...Предателството винаги има цена, затова неговата страна е тази, с изписаната стойност на монетата, докато героизмът е следствие на едни и същи житейски принципи и ценности в точно определено общество, което си е съвсем като страната на монетата с герба, на която често има и някакъв поучителен надпис, девиз или нещо такова...Принзипа на героя е прост- ако печели обществото, то това е и заплата за самия мен, а предателят си има друг принцип- обществото няма да пострада, нито да се промени с един герой по-малко, той губи, аз печеля- обществото нито губи, нито печели, следователно и принципите си остават същите... Също така си остават и добре платените изключения на тези принципи, от които еднакво се възползват и героя и предателя...Мотивите и на двамата са егоистични, с тази разлика, че на героя не му изнася да си го признае директно, а на обществото най-често не му изнася да приеме, че точно едикой си се е сетил да се облажи от някаква ситуация, поради която го посочва с пръст за предател... А в крайна сметка, предателите и героите са еднакво популярни в повечето случаи, които може да бъдат проследени в световната история... Е, в края на краищата, предателството и геройството са явления, разкриващи в достатъчно голяма степен липсата на свободна воля и избор, което прави индивида зависим от обществото... Ако се отнася до мен лично- готов съм да предам и принципите си, и всякакви хора- стига да се спазаря на добра цена. А добрата цена е тази, която позволява да напуснеш едно общество и да се впишеш в друго- но не с гръм и трясък, а тихо, кротко и незабележимо...След време всичко това може и да се повтори и потрети- всичко зависи от потребностите на егото. А всичко това се отнася и за проявата на героизъм, който е следствие на същите причини, както и за предателството... Написаното по-горе ще опиша само с една дума: ужас!!! Няма почти нищо вярно, но твое право си е разбира се да споделяш каквото мнение желаеш. Пламъче и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Април 28, 2010 Доклад Share Добавено Април 28, 2010 За мен мнението на Станимир е правилно, и ако мага да се върна на темата как да се отнасяме към човека извършил предателството.До колко можем да се доверим на човек който ни е предал?Как да се държим към него?Според мен ,ако трябва да съм справедлива бих изчакала да докаже,че на него може да му се има доверие.Но като се прекъснат или охладят взаимоотношенията не ми е ясно как ще стане това.А и обсоятелствата биха ме отдаличили от този човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Април 2, 2019 Доклад Share Добавено Април 2, 2019 Ако считаме, че някой ни е предал, това означава ли, че считаме, че е длъжен да ни е верен? АлександърТ.А. и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 3, 2019 Доклад Share Добавено Април 3, 2019 (edited) И ако си даваме пълната свобода да даваме морални оценки на чуждите действия, то склонни ли сме да приемем пълната свобода на чуждите оценки? Редактирано Април 3, 2019 от kipenzov Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.