Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Човек_88

Социална тревожност с панически атаки

Recommended Posts

Здравей,

Отбелязвал съм и друг път, че постовете ми тук са адресирани до три групи хора:

- самия питащ

- хора с подобен проблем, но само четящи форума

- по-млади колеги, които четат и искат да научат нещо от практиката

В този смисъл не мисля, че нито ти, нито другите биха имали полза, ако аз дам кратък отговор. Напротив, отговорът ми би трябва да бъде аргументиран, със съответни цитати така както казах и ти да го направиш. По тази причина ще ми е необходимо известно време и когато мога ще го пусна. Междувременно съм сигурен, че някой високо мотивиран клиент вече чете постовете на Донка и изпълнява задаите, както и че някои от по-младите колеги вече тръпнат да видят ефекта и, прилагайки я при свои пациенти.(в този смисъл Донка ще стане много четена в близко време, в което няма нищо лошо, защото според мен постовете и звучат много зряло и разумно:thumbsup2: )

А междувременно, докато аз стана готов, ти би могъл, след като отново прочетеш постовете си, в които описваш проблема, да отговориш на въпроса "Може или не може Донка да има същия проблем?" подкрепено със съответните цитати.

ПП Сега съобразявам, че може би си в сесия и бих приел друг разумен срок, например 7 дни.

Редактирано от hip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам още един въпрос към Орлин:

Във всички случаи ли приемането на страха и симптомите води до излекуване? Какво имам впредвид: Например симптомът се образува от някоя негативна автоматична мисъл, която тайно се прокрадва. Напр. "ще падна, "ще се изложа" и т.н. Тази негативна мисъл образува симптома, но ние вместо да махнем негативната мисъл, чието следствие е образуването на симптом, ние приемаме симптома и се сприятеляваме с него и така "запушваме" възможното последствие на тази автоматична негативна мисъл, а именно - симптома. С други думи - възможно ли е въобще да не се търсят дефицити в дадени области, дълбоки проблеми, компенсации и вторични ползи и т.н. Възможно ли е всеки път когато имаме симптом и/или страх, просто да променим менталната настройка към тях и те да се стопят?

Според мен е възможно. Аз самият често изпитвам силен страх. Какво правех преди и какво сега. Преди когато изпитам силен страх се вцепенявах. Исках да го изгоня, нямах търпение да се махне, дори ми се искаше да взема силно лекарство, което да го прогони. След като промених отношението си към страха, благодарение на Орлин, сега той се появява много по-рядко, вече не ме плаши и освен това продължителността му е минимална.

Орлине, сега остава само да ме "научиш" как да обикна и останалите симптоми. Ти казваш - обикни ядрото зад тях - самият страх. Няма проблем да го обикна, но проблемът е, че когато преживявам симптомите, аз не изпитвам НИКАКЪВ страх. Например: имам само замайване или само "задушаване" или пък само гадене. В този момент аз не чувствам страх, който да обикна. А все още не мога да се справя с обикването на тези симптоми. Може би донякъде се справям само със замайването. То провокира в мен чувство, че всеки момент ще падна на земята. В този момент пускам контрола, оставям се да падна, даже искам точно това да се случи. След това то намалява и дори изчезва. Другото, което помага е да мисля нещо положително.

Та конкретният въпрос ми е пак: за обикването и приемането на страха е ясно. Работи. Но искам да те помоля да препоръчаш и някой метод за директна работа със симптомите. Как точно да ги обикна и приема?

p.s за мен работата със симптомите е добър подход тъй като по този начин просто "запушваме" възможния израз и последствие от автоматичните негативни мисли. След това те сами изчезват, защото няма за какво да се захванат повече.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам още един въпрос към Орлин:

Възможно ли е въобще да не се търсят дефицити в дадени области, дълбоки проблеми, компенсации и вторични ползи и т.н. Възможно ли е всеки път когато имаме симптом и/или страх, просто да променим менталната настройка към тях и те да се стопят?

При повечето случаи е възможно и достатъчно условие, за да изчезне страхът, а оттам и повечето от симптомите! В когнитивната терапия обаче по един много бърз и структуриран начин се стига и до базисните вярвания (комплекси) зад автоматичните мисли - чрез анализ и директни техники. Това, което психоанализата прави за години чрез безцелно лутане, в когнитивната терапия се случва за няколко сесии. В наши дни да отидеш на психоаналитична терапия, при положение че съществуват усъвършенствани терапевтични модалности, е като да се возиш на малка счупена каручка, която най-често обикаля в кръг, като да гледаш лампов едноканален телевизор от 50-тте години, като да слушаш музика на 110 г. грамофон... С пълното ми уважение към психоанализата, от нея със сигурност могат да се взаимстват елементи, но в настоящето се е превърнала в обучителна финансова пирамида, с отрицателна реална терапевтична стойност! Отклонявам се в тази посока, защото темата има връзка с въпроса ти. Ако се работи само на ниво автоматични мисли или промяна на отношението чрез хипнотерапия, нлп и т.н., се получава едно "замазване" на нещата. Ти си го наричаш запушване :) ! Въпреки, че слагам думичката в кавички, си е официален термин - замазващи и разкопаващи методи в психотерапията! Аз мисля, че и двата имат място в една цялостна терапия! Отново на въпроса ти: ако психохарактеристиките, които всъщност причиняват характеровите ти реакции и оттам симптомите са плитки, приемането на мислите и страха само по себе си има ролята и на цялостна работа, защото прониква достатъчно дълбоко в цялостната психика и повлиява и когнитивните схеми и реакцията на тях! Но само ако тези когнитивни схеми са достатъчно плитки! Процесът прилича на плевене на троскот - ако е млад, може директно да бъде откъснат от корен. Ако е стар и разклонен обаче, се изисква разкопаване. В психотерапията тази метафора означава, че за цялостен стратегически резултат в такъв случай би било добре терапевтът да владее и "разкопаващите' методи в терапията! В когнитивните терапии съществува модалността "схема фокусирана терапия" на Джефри Йънг - Джефри е направил много ценна систематизация и е извлякъл най-ценното и реално работещо от психоанализата! Аналогично позитивната психотерапия на Песешкиян ползва нак-важните елементи от класическата психодинамична терапия, но ги структурира и насочва в ясна цел и резултатност! Или неорайхианската школа -също една много действена и работеща система...

Орлине, сега остава само да ме "научиш" как да обикна и останалите симптоми. Ти казваш - обикни ядрото зад тях - самият страх. Няма проблем да го обикна, но проблемът е, че когато преживявам симптомите, аз не изпитвам НИКАКЪВ страх. Например: имам само замайване или само "задушаване" или пък само гадене. В този момент аз не чувствам страх, който да обикна. А все още не мога да се справя с обикването на тези симптоми. Може би донякъде се справям само със замайването. То провокира в мен чувство, че всеки момент ще падна на земята. В този момент пускам контрола, оставям се да падна, даже искам точно това да се случи. След това то намалява и дори изчезва. Другото, което помага е да мисля нещо положително.

А какво те задушава и от какво ти се гади, докато си в ситуациите и сред хората, където се случват тези симптоми? Може би присъствието на хората? А какво именно става в съзнанието ти тогава? Какво би станало ако си напълно разкрит, естествен, ако си позволиш да бъркаш и се представяш пред другите релаксирано и спонтанно? Обикни хората, благодари им вътрешно, разбери ги, прости и прощавай като състояние на съзнанието си!

Благодарствена акция

1) Ситуация и симптоми

2) Благодаря ви, че ме учите да бъда релаксиран, спонтанен, естествен и обичащ, да приемам нормалността на грешките и се доверявам на Себе си, Живота и дълбинно доброто във вас!

3) Прощавам - на себе си и теб/вас, като състояние на съзнанието си!

4) Разбирам те/ви!

5) Сливане на горните стъпки в релаксирано усещане на радостно приемане!

Чисто поведенчески, във връзка със симптоматиката ти, тренировките по йога, тай чи, дишане и медитация биха имали чудесен ефект върху случващото се с теб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно съм съгласен с казаното от теб, Орлин. Макар че не съм психотерапевт, логично ми звучи следната схема: При ПР едни от най-плашещите неща са самият страх и телесните симптоми. Приемайки и обиквайки последните, ние се убеждаваме че добиваме известен контрол върху тях. Ако решим да им се съпротивляваме, да ги мразим и отхвърляме, това ги усилва. Но ако решим да ги приемем и обикнем, това драстично ги намалява или дори премахва. По този начин ние контролираме тяхната сила. Друго важно нещо са и автоматичните негативни мисли. Човек, който страда от ПР, често пъти предварително се програмира за предстоящи събития и за негов лош късмет - отрицателно. Напр. предстои ми довечера да излезна на кафене. Аз още от обяд започвам да треперя и да мисля негативно как ще ми стане лошо, ще получа ПА или ще припадна. По този начин аз се самопрограмирам и автохипнотизирам за беди. В крайна сметка това за което съм се програмирал цял ден се случва и вечерта, само че добило облика на страх и телесни симптоми. Абсолютно съгласен съм с Орлин че най.успешният метод за лечение е приемането и обикването на страха и симптомите. Този подход е толкова силен, че дава отражение дори на автоматичните негативни мисли. Тогава дори да мине някоя негативна мисъл, ние си казваме: Довечера ще изляза и може да се случи следното:

1) да получа ПА

2) да изпитам силен страх

3) да изпитам силни телесни симптоми

4) да изгубя контрол върху тялото си и т.н

И тук идва най-важният момент и се стига до избягващо поведение. Аз преди си казвах: За да не ми се случи нищо, просто няма да изляза. Добре че се усетих навреме и не ограничих живота си. Но откакто промених отношението към страха и симптомите излизам, получавам ги и им се наслаждавам, изживявам ги с радост, сливам се с тях, пускам всякакъв контрол и дори се моля да припадна пред хората. Тогава те се изпаряват и се превръщат в едно....нищо. Превръщат се в нещо, което не е в състояние да те спре да излизаш, да ограничи живота ти и да те кара денонощно да мислиш дали утрешния ден няма да се превърнеш в доброволен затворник вкъщи. Сега се убеждавам че целта не трябва да е изчезването на симптомите, а свикването с тях. Когато ги приемеш, спира да те е страх от тях, оттам намалява и тревожността, а с нейното намаляване изчезват и те.

Едва сега успях да открия работещият подход за мен. След толкова лутане и отчаяние....Дадох 1500-2000 лв. на един ........... психотерапевт, който още повече ме вкара в блатото и във финансовата пирамида, за която говориш. Но благодарение на този форум безплатно открих своя път. Как човек да не е задължен до живот на такава помощ?

Но да не се впускаме в отклонения от личния ми живот, тъй като едва ли засягат някого.

По отношение на въпроса ти, Орлин. Забелязал съм следната закономерност: Когато съм навън и сред близки хора или такива които знаят за проблема ми, тогава почти няма симптоматика и страх. Най-силни са симптомите когато излизам с човек, чието мнение е от първостепенно значение за мен и преценката му по отношение на личността ми се явява много важна. Когато излизам с непознат. Когато пък излизам с някой, когото превъзхождам, тогава се чувствам много самоуверен и също няма страх и симптоми. Симптомите винаги се провокират от непознати, от хора пред които трябва да се представя, от ситуации от които няма незабавен изход, от говорене пред много хора, от варианта другите да ме видят слаб, безпомощен, унижен и т.н.

Този проблем пък от своя страна идва от ученическите ми години. Почти през целия този период съм бил обект на подигравки от съучениците си. Най-често ми казваха че съм зубър и че съм задръстен. Тогава ме беше много страх да не се издъня пред тях или да не направя някоя глупост, с която да се изложа, защото тогава подигравките щяха да се засилят двойно. Ако пък изглеждах слаб пред тях, следваше същото. При всички ситуации, в които изглеждах слаб пред тях, следаше усилване на подигравките. Когато се държах на ниво и бях перфектен и като другите, тогава почти нямаше подигравки и нещата бяха в ред. След като завърших средното, записах висше - една изключително престижна специалност,която винаги съм искал. Към днешно време притежавам чудесна визия, ум и безброй лични качества. Съучениците ми отдавна ги няма и никой не ми се подиграва за нищо вече. Обстоятелствата около мен се развиха така, че ако реша, по един или друг начин мога да смачкам тези хора. Но този страх остана и според мен оттам идват всички тези страхове от припадане, излагане и т.н. Защото ако един самоуверен човек падне в кафенето, няма да му пука въобще и няма да го приеме за толкова фатално нещо. Но аз го приемам така, защото може би в хората виждам същите онези чудовища (съучениците),които са готови да ме смачкат, ако се покажа уязвим по някакъв начин. Целият проблем при мен идва от възприятието ми за хората и от отношението ми към тях. Затова когато съм вкъщи няма страх, няма симптоматика. Затова предпочитам когато получавам ПА, да съм сам и да не ме види никой, дори в този момент да имам нужда от помощ, без която ще умра. Страх да бъда слаб, уязвим пред хората. Оттам се формира и това отношение към тях - недоверчивост, мнителност към тях, злоба, агресия, желание за отмъщение. Мога да изпиша още много, но със сигурност някои неща ще са излишни, затова ще се радвам на по-конкретни въпроси.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разкажи малко за ранните си години! Как те възпитаваше майка ти, а баща ти? Какви изисквания имаха към теб за ред, постигане, оценки, дисциплина, подреденост, норми, правила? Гушкаха ли те, казваха ли ти, че те обичат и че можеш? Неглижираха ли те или пък мама те обгрижваше и пазеше доста? Колко често чуваше 'трябва да се държиш като хората' или от този род? Сравняваха ли те често с други деца? Как ти даваха любов - безусловно или на принципа 'ако" - ако направиш това или онова, тогава те обичам, ако не, не те обичам? Как се държаха един към друг като проксемика, дистанция - прегръщаха ли се, обичаха ли се или пък се караха и колко често? Как те като семейство общуваха с другите хора - ходехте ли на гости, идваха ли ви на гости? Какво се четеше и гледаше във вас, аква култура и вярвания имаха родителите ти? Разкажи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога не са имали високи изисквания към мен, не са ме принуждавали за нищо. Но пък за сметка на това протекцията от тях беше много висока, обгрижваха ме и ме пазеха доста. Имах повече опора в тях, отколкото в себе си. Винаги сме били много сплотено семейство. Те не са ме възпитавали толкова, просто аз гледах как се държат те и какво правят те и оттам си изграждах мой модел на поведение. Не са ме сравнявали с други деца, за тях винаги аз бях най-умният, най-можещият и най-добрият. Даваха ми любов безусловно. Карали са се като всяко нормално семейство понякога, но по-често се прегръщаха и си даваха любов. Всичко си е като при другите семейства, нищо конкретно. Няма нищо отличително, само свръхпротекцията към мен от тяхна страна. Тази свръх протекция и закрила продължи почти докато станах на 20, когато другите "деца" отдавна вече бяха самостоятелни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво, сам виждаш главните фактори: свръхпротекция и сблъсък с грубите реалии в училището. Свръхпротекцията залага емоционална несамостоятелност, зависимост, необособеност, вярвания за провал, случване на злополуки и т.н. Когато тази ти психика се е сблъскала с наистина варварските преживявания в българското съвременно училище, това дълбоко те е наранявало. Емоционалната зависимост в опитите си за адаптация е преминала в друг тип психика. Заложили са се страх от авторитети, от неглижиране и отхвърляне, злоупотреба и раняване... Поради реактивния ти личностов стил на справяне, характеровата ти реакция на тези несъзнавани вярвания се е обособила в перфекционизъм, черно бяло мислене, свръхусилия по самодоказване, постоянно чувство за нащрек при контакт с 'важните" други, критика и самокритика, защитаващо те от страха дразнене и т.н.

Горните нещица ги бях написал доста сложно, много комплицирано и издържано, но натиснах нещо и всичко се изтри... :) Та, явно няма нужда от свръхусложняване, от самовземане на сериозно! ... :)

Сега като виждаме главните елементи в психиката ти, въпросът е КАК да променим нещата! КАКВО да правиш, за да се осъществи промяната по постигането на щастието ти! Тръгнал си в чудесна посока и за самостоятелна работа, поведенческата работа е добра насока! Просто искам да кажа, че за качествена и дълбока промяна, едно по-цялостно вглеждане в себе си и промяна на цялостната психика би било чудесно за изграждане на стабилност и щастие! Какво стана с "благодарствената акция" - практикуваш ли я вече?

Поздрави, Орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитвам се, засега със слаб успех, но не се отказвам. Забелязвам, че когато бързо се сближа с някой и го взема не за някакъв авторитет пред когото трябва да се доказвам, а за човек със сърце също като мен и близките ми, тогава няма страх. Когато сме дистанцирани, тогава има опити за доказване и т.н. Всичко се определя от моето отношение и възприятие към останалите хора.

Много съм щастлив какви уникални резултати дава приемането на страха и симптомите. Мога да дам пример от снощи. Умишлено излезнах на заведение с един "важен" човек. Какво ставаше преди и какво става сега:

Преди: появява се някакъв неутрален телесен стимул. Веднага го интерпретирам като заплашителен - напр. ако е замайване, веднага ме хваща много страх че ще падна и ще зе изложа пред този иначе толкова важен човек. Следва усилване на страха, усилване на неутралния телесен стимул, получаване на кратка ПА, броене на минутите докато излезнем от заведението, намиране на оправдания за незабавно напускане на заведението, заливане с негативни мисли, отчайване че не съм се справил и т.н

Сега: седнахме на масата, при което отново се появи неутрален телесен стимул (замайване, прилив на енергия, изпотяване). Отпуснах се напълно. Прекратих всякаква битка със страха и производните от него симптоми. Пуснах контрола. Оставих се да умра, припадна, да се изложа и всичко останало. След което.....всичко изчезна. Всичко това ми отне само около 2 минути. Следващите 2 часа в които бяхме в заведението, нямах никакви симптоми. Много, много съм горд, Орлин. До преди няколко дни успявах да се справя само със силния страх, а със симптомите - не. Но ето, вчера за пръв път от толкова време успях. Бях като прероден. Бях забравил цяла година какво е чувството да си седиш спокойно в заведение, на лекции, навън и др. Вече контролирам нещата именно чрез пускането на контрола и чрез твоите методи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хей, радваш ме! караш сърцето ми да пее с това, че ставаш по-щастлив, радостен и хармоничен и така правиш света едно по-добро място с присъствието си в него! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, умишлено не съм писал в темата тези дни, защото постоянно изпробвам и се наслаждавам на твоя метод за приемането на страха и симптомите. При мен той действа безотказно. И не само при мен. Както споменах в началото на темата, разговарял съм с доста излекувани от ПР хора и всички подкрепят този метод. Разговарях включително и с една твоя клиентка, която също вече е излекувана именно благодарение на промяна на отношението към страха и телесните симптоми, което отношение е усвоила благодарение на теб. Пиша тези неща поради причината, че искам когато някой страдащ от ПР ме попита как може да си помогне, аз искам да му дефинирам конкретно, точно и ясно какво означава приемането на страха и симптомите и промяна на отношението към тях. В тази връзка искам да те помоля за доброто на всички страдали и страдащи да дадеш една стегната дефиниция какво точно означава приемането на страха

Аз се опитах, но тъй като дейността ми е много далеч от психологията, почти не успявам. Това което аз мисля по поставения въпрос е: никакво съпротивление и битка със страха и произтичащите от него симптоми, сприятеляване, свободно плаване в случващото се, пускане на контрола, програмиране на мозъка че усещането му харесва. Приемане на ПА като нещо хубаво и очакването им като нещо хубаво.

Орлин, ако обобщим тук тези неща, ще бъдем адски полезни на много хора. За мен също ще са много полезни, защото благодарение на тях се справям на 99 % със състоянието си. Казвам 99 %, защото умът ми още не обучен напълно и понякога се опитвам отново да реагирам с битка и отхвърляне и отказвам да пусна контрола. Но с времето ще успявам на 100 % - във всички ситуации и случаи. Но вече знам, че поне за мен това е изходът от състоянието ми и затова се стремя точно в тази посока

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

никакво съпротивление и битка със страха и произтичащите от него симптоми, сприятеляване, свободно плаване в случващото се, пускане на контрола, програмиране на мозъка че усещането му харесва. Приемане на ПА като нещо хубаво и очакването им като нещо хубаво.

Да, в този дух!

Панически атаки можем да имаме както при паническо разстройство, но и като пик на тревожността при фобии, личностови разстройства, социална тревожност. Ето при теб например паниката се ражда като резултат от страха от авторитети, на фона на социална тревожност. При друг са само върхът на айсберга при гранично или хистрионно личностово разстройство и т.н.

Обикновено работата започва директно през симптомите и отношението към самия страх, което когато се промени в любящо приемане, неутрализира паниката! Оттам насетне ако човекът желае, се работи и върху по-дълбоките страни на личността, които всъщност стоят зад "връхчето' на паническите симптоматики. То е като да идеш при зъблекар. Първо ти слага упойка, успокоява болката и след това прониква по-дълбоко в проблема. Ако се започваше по обратния път, щеше да бъде проява на садизъм или невежество. Това обаче правят някои колеги. Започват директно през по-дългата работа върху личността, като евентуално след време тази работа повлиява и п.а. ...

Какво означава да приемеш страха, сърцебиенето, треперенето, вълните, изчервяването, изпотяването и т.н.?

Да приемеш с тялото си означава да се отпуснеш в ставащото. Да отпуснеш стомаха, раменете, врата, да се усмихнеш лекичко, да дишаш с корема, да "плаваш" в усещането на адреналина в тялото си релаксирано и с едно телесно доверие към ставащото!

Да приемеш в ума си означава да казваш едно голямо ДА на нахлуващите автоматични мисли: полудявам, умирам, получавам инфаркт, инсулт, ще падна, какво ще кажат хората и т.н. Едно голямо ДА! Приемането им, позволяването да възникват без вкопчена в тях битка и без отбягващо ги изтласкване - знаейки, че това са просто мисли, а не реалност! В самия пик на паниката няма време за рационални разсъждения и анализи, а само за това разтворено свободно приемане и доверие в дълбинната си природа! По съществото си тези мисли са нормална защитна работа на подсъзнанието. Когато бъдат приети с разтворен широк ум и пуснати да идват и си отиват, се ражда една ментална тишина, спокойствие, дори по средата на паниката! Тази по-широка личност отвътре, Азът ни, цялостната ни личност обгръща нежно малките автоматични мисли, позволява им да лудуват като малки деца и ги пуска да се стопят непринудено в пространството на широкия безкрай оттвътре. Разбираш ли, когато повярваш на автоматичните мисли прекалено, ти се вкопчваш в тях и ги раздуваш в битката си. Ако бягаш от тях, ги потискаш заедно със страха навътре в ума си и скоро те експлоадират още по-силно. Изходът е третият вариант: от позицията на тихото и спокойно ядро на тишината в теб, да ги приемеш без вкопчване в тях и без бягане от тях. Тогава те са винаги добре дошли и колкото и гръмогласни да са, бързо преминават и се стапят в спокойния приемащ ум!

Да приемеш в сърцето, в емоциите си, означава докато тялото ти е спокойно релаксирано в преживяването на адреналина и симптомите, а ума ти разтворен и невкопчен, тогава сърцето ти ражда естествено едно любящо доверие! Любящо доверие в Себе си, в Живота, в ставащото! Това не е изкуствено възнамерена любов, като да си повтаряш "Аз обичам симптомите!"(макар че и това е помощен метод) - чувството, за което говоря, се ражда спонтанно при изпълнени горните две условия за тялото и ума!

............

Гореописаното е сърцевината на опита ми при работата със страха!

Около практикуването на това ядро се ползват психотерапевтичните методи: анализ, осъзнаване, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни убеждения, визуализации: състояние на щастие и пренасяне на п.а. в него, виждането на страха като символично дете или сладко животинче и успокояването му или като дракон, който е нужно спокойно да се яхне и т.н. според личността на човека (визуализациите могат да бъдат хиляди...). Цялата тази работа вече вняся промени в личността по един естествен начин. Изследва се цялостната психика на човека в нейните нива, динамиката на взаимодействието и с житейските сфери и т.н. Предписват се поведенчески експерименти, дишане, препоръчва се самостоятелна работа - именно работа, която се изисква да бъде изпълнявана, а ако не, терапията се прекратява! ...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[

Обикновено работата започва директно през симптомите и отношението към самия страх, което когато се промени в любящо приемане, неутрализира паниката! Оттам насетне ако човекът желае, се работи и върху по-дълбоките страни на личността, които всъщност стоят зад "връхчето' на паническите симптоматики. То е като да идеш при зъблекар. Първо ти слага упойка, успокоява болката и след това прониква по-дълбоко в проблема.

Орлин, нямаш представа статията ти на колко хора като мен ще помогне. И то не за друго, а защото всички те водят или са водили битка със страха и са се озовали в порочен кръг. Имам и още един въпрос. Ти споменаваш за неутрализирането на паниката чрез любящо разтворено приемане - изключително силен и безотказно действащ метод. Има ли опасност да се получи затворен кръг и по друг начин? Напр. всеки път като се появи паника, ние практуваме методите на приемане,след което тя се редуцира и накрая почти изчезва. Обаче паниката и симптомите се продуцират от по-дълбоките страни на личността. Възможно ли е в такъв случай тя никога да не изчезне, а всеки път да си се появява, ние да я приемаме и тя да изчезва и така до безкрай. Един вид безусловното и приемане гарантира ли дългосрочното справяне с нея? Всеки ден в определени ситуации, ние имаме силни симптоми, всеки ден ние ги приемаме и за момента се справяме с тях, но на другия ден те пак се появяват, пак ги приемаме и така.... Идва ли момент в който вече не се появяват?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ли опасност да се получи затворен кръг и по друг начин? Напр. всеки път като се появи паника, ние практуваме методите на приемане,след което тя се редуцира и накрая почти изчезва. Обаче паниката и симптомите се продуцират от по-дълбоките страни на личността. Възможно ли е в такъв случай тя никога да не изчезне, а всеки път да си се появява, ние да я приемаме и тя да изчезва и така до безкрай.

Самата практика на това отношение вече променя личността, поне донякъде. Ако обаче има сериозни личностови дефицити - да, възможно е гореописаната работа да не е достатъчна! Тя е достатъчна за самопомощ обаче!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин,а какво мислиш за контрола и какво приложение намира той в приемането на страха и симптомите? Хората с ПА постоянно се опитваме да контролираме нещата и ни е страх да го изпуснем дори за миг.. А всъщност не осъзнаваме, че дори да го направим, нищо лошо няма да се случи. Аз го изпусках няколко пъти и мислех че ще припадна и умра, но нищо такова не се случи. Дори според мен понякога самото ни желание да контролираме нещата продуцира и симптоми - ние се напрягаме, стягаме се, в стремежа да сме постоянно нащрек и да контролираме. За миг не се оставяме на неизвестното и спонтанното. Спомням си че някъде в статиите ти бях чел за пускането на контрола с някои от следните фрази: "Да става каквото ще", "Да бъде волята божия" и т.н. За мен пускането на контрола заема изключително важно място в процеса на предоляване на ПА/ПР

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека погледнем нещата от различна, малко по-широка гледна точка. Желанието за свръконтрол, което е в основата на преживяваното чувство за "нащрек", битка, напрежение от имащите п.а., може да се види и като ... гордост! Гордостта на егото, което с нея къса връзките си с цялостната личност, с Живота в дълбочина, с АЗА си! Така откъснато, егото започва да осъзнава нищожността си, която се опитва да компенсира с още повече гордост. Гордостта на 'Аз контролирам и всичко зависи от мен!"... Когато в ученията на мъдростта се казва, че ти държиш живота в ръцете си, под това АЗ се има в предвид свободната воля на цялостната личност (Селф), наречи го вътрешния си воин, герой, тихият спокоен зрител отвътре... През този Селф, това вътрешно ядро, център на баланс, човек осъзнава единството, свързаността и цялостта си с всичко наоколо, с целия всемир. Човек тогава чисто преживелищно знае, че никога не може да бъде сам, да бъде изоставен, чувства се в единство с ритъма на Живота. Тогава контролът се пренася от малкото его в този тих вътрешен център! Егото си остава несъвършено, но се научава смирено да се отпусне и успокои в доверието си, във вярата си и обгръщането си от Любовта на този спокоен, но безграничен АЗ отвътре!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели. Виждам, че темата ми е посетена над 1500 пъти, което ме кара да си мисля че представлява интерес за една солидна част от хората с подобни проблеми. Пиша за да съобщя, че известно време няма да пиша в нея. Това ми решение е продиктувано от факта, че Орлин ми даде много и безценни съвети и техники, които просто изискват малко време и упоритост, докато подействат. Най-мощната и безотказно действаща от тях е приемането и сприятеляването със страха и симптомите. Препоръчвам я на всеки. Благодарение на нея съм нов човек. Това, което ми предстои от сега нататък е да поработя и със страховете, които продуцират симптомите. Това от своя страна налага някои важни и належащи промени в характера ми, за които Орлин споменава в темата.

Относно диагнозата ми - д-р Първанов и Орлин съвсем правилно отчитат че тя не е паническо разстройство. Паническите атаки при мен просто се явяват връх, кулминация в кръговрата на социалната ми тревожност. Те са ситуативни.

Освен това днес говорих с най-добрия за мен терапевт (умишлено няма да казва името му за да не прозвучи като реклама). Той си знае кой е. Ще поработя 1 месец сам и ако видя че не мога да се справя, ще потърся неговата помощ. Отлагам терапията за след месец, защото първо искам да опитам сам и да събера пари за учебници през втория семестър. След това ще мога да си позволя около 10-15 сесии. Истински щастлив съм че тук в България има такъв терапевт. Досега никой не ме е впечатлявал с толкова човечност и професионализъм в едно.

В тази връзка искам да помоля Орлин ако е възможно да систематизира най-важните стъпки за преодоляването на социалната тревожност конкретно при мен, която стои зад паравана на паник атаките и силните симптоми. Един вид да се направи нещо като сбито планче и да премина към ниво действие. За успешното предоляване на социалната фобия разбрах, че е нужно да повишим самооценката си, самочувствието, да повярваме в себе си и своите качества, да заобичаме себе си, да променим отношението си към другите. Как точно да постъпя за да не възприемам другите като авторитети? Притежавам всички необходими качества, за да имам високо самочувствие, но го нямам. Искам вече да говорим не само за симптоми и панически атаки, а за личностова промяна, чрез която да се преодолее фобията.

Межд,увременно ще ви държа в течение как се развиват нещата и накрая когато се възстановя напълно ще напиша цяла статия в чест на Орлин и д-р Тодор Първанов, защото те ми помогнаха наистина много.

Редактирано от Орлин Баев
добавяне на текст на Student_21

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Аз искам да те помоля за нещо, което е много важно за всички, които четат форума и имайки психологически проблем, искат да се насочат към психотерапия. Ти имаш един опит, който , ако споделиш, ще бъде много важен за тях. Твърдиш, че си дал между 1500 и 2000 лева за психотерапия. Това е нещо, в което нямам основание да се съмнявам. По моя преценка това са много пари, още повече, че работата, за която си плащал, не е свършена. Молбата ми е да систематизираш твоите изводи от терапията, която си провел, така че хората, които четат и искат да се насочат за психотерапия, да не попаднат в твоята ситуация. Имената не са важни. Важни са принципите за предпазване от хвърлянето на много пари на вятъра. Ти си умен и ако го направиш добре, това ще бъде полезно за други хора. Можеш да го публикуваш в темата за избор на психотерапевт, която е посветена на този проблем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

Когато се чувстваш готов за работа по социалната си фобия, пиши тук! Мога да те преведа през серия от когнитивно поведенчески методи. Когато ги изпълняваш упорито, стъпка по стъпка и ежедневно по 30мин. до час, бързо ще оставиш зад гърба си социалната си тревожност! Ще е полезно и за немалкото хора с подобни проблеми в Б-я!

Орлин :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов, споделям вижданията Ви и обещавам съвсем скоро да публикувам подробна статия за горчивия си опит от психотерапията.

Орлин, много се радвам че е възможно и тук да ми дадеш техники и методи, а още повече че последните ще са полезни не само на мен, но и на много други хора.

Искам да попитам дали за да добият четящите форума необходимата информация за състоянието ми, няма да е добре да опиша максимално подробно и изчерпателно моят проблем, след това Орлин да даде необходимите за разрешаването му техники, аз пък от своя страна да ги изпълнявам системно и упорито и ако е писано най-накрая да се измъкна от това състояние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опиши, о'к! Нека една водеща нишка в това описание бъде психиката ти тук и сега, но през призмата на преживяванията ти през живота ти. Родители, училище, собствените ти реакции и т.н. Осъзнай как преживяванията ти през живота ти са оформили психиката ти, каквато е СЕГА ! Опитай се да наблюдаваш когницията си отстрани, метакогнитивно. За по-лесно я виж на два слоя: когнитивни схеми и базисни вярвания в тях (подсъзнателни комплекси, основен конфликт). При взаимодействието им с реалността от тях се раждат автоматичните мисли. Втория психичен слой е характерът ти. Както сме писали тук и говорили с теб, базисните ти схеми са за нараняване, злоупотреба от другите, отхвърляне и изолация, дефектност и провал и т.н. Характеровата ти реакция е един конфликт между желанието да се впишеш и нагодиш и желанието ти да се наложиш и доминираш. При общуването с важни за теб личности автоматично се самопотискаш, което причинява и симптоматиките ти. Заедно с това обаче всичко в теб се бунтува, критикуваш се и критикуваш вътрешно другия, напрягаш се, мислиш в категориите или/или, ражда се песимизъм...

Опиши се! Това ще бъде част от разширяването на метакогнитивните ти способности - на самосъзнанието ти! Направи го, а след това ще ти давам малки стъпки по разплитане на психичните ти възли и развиване на самоувереността ти!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откакто се помня съм много привързан към своите родители и много ги обичам. Началните ми спомени датират някъде от периода в който започнах да ходя на детска градина. Тогава много трудно успях да превъзмогна раздялата с родителите си, защото се налагаше по цял ден да съм в детската градина,докато те са на работа, а аз бях свикнал да съм постоянно с тях и ми беше много хубаво когато сме заедно. Много страдах и тъгувах че през деня сме разделени. Почти по цял ден плачех в детската градина. Затова спряха посещенията ми там и ме гледаше баба ми, докато станах ученик. Когато станах ученик, още в първи клас аз срещнах в класа по-агресивни и доминиращи момчета и момичета от мен. Те се биеха, обиждаха. На мен дотогава такова отношение на ми беше познато и не знаех какво да правя. Попитах баща ми какво да правя и той ми каза да си мълча и да не се бия, да не се карам с тях, да не ги предизвиквам, а просто един вид да понасям подигравките им и да чакам след години да се махнат, защото ще се преместя в друг клас или друго училище. Те ми се подиграваха, защото по онова време носех очила и бях пълен. Следвайки модела на баща ми, те ми се подиграваха години наред, аз си мълчах, беше ме страх да се отбраня, да се сбия, да ги обидя, защото имах опасения че ще ме наранят физически или ще ме унижат пред другите по някакъв начин. Често ми се подиграваха само няколко момчета от класа. Тогава ме беше срам че се излагам пред другите наблюдатели в класа, защото в случая аз съм жертвата. По онова време не обръщах особено внимание на тези неща, защото винаги когато се приберех вкъщи срещах подкрепа, разбиране и един вид там се разтоварвах и зареждах с нови сили за средващия ден, или по-точно следващото изпитание в училище. Беше ме страх да отстоявам мнението си пред другите, защото почти всеки път когато се опитам да го направя, те започваха да ми се подиграват че това което предлагам или казвам по даден въпрос е глупаво и смешно. Затова започнах да не го изразявам и да си мълча. Дори предпочитах да се съгласявам с тяхното, за да им угаждам един вид, в замяна на което да получавам по-малко или никакви подигравки. Впоследствие започнах да си мисля дали наистина не говоря глупави неща, не изглеждам идиотски. Започна да ме хваща срам да гледам хората в очите. Когато пък някой ми обясняваше нещо, аз не го слушам какво говори, а мисля как в този момент ще изглеждам аз в неговите очи и дали не съм направил някоя глупава или смешна физиономия. Беше ме страх да спя с някоя връстничка, от страх че съм неопитен сексуално и може да ми се присмее. Плашеше ме всеки мой недостатък, защото някой можеше да се хване за него и да го използва за да ми се присмее в този или в по-късен етап. Когато бях перфектен, това ми гарантираше пълна липса или пък драстично намаляване на подигравките. Затова аз трябваше постоянно да съм на ниво, за да си осигуря спокойствие. Постоянно преценявах и обмислях какво точно ще кажа, как ще прозвучи и ще се възприеме от отсрещния събеседник, как изглеждам аз в неговите очи. До ден днешен ме е срам да изразявам свободно емоциите си пред други хора - да се смея гръмогласно, да плача, да танцувам в дискотека и т.н. Ако пък го направя, ме обзема чувство за вина че може да се проваля, че изглеждам смешно и глупаво и че ако това е наистина така, това е идеална възможност за стартиране на нови подигравки. Въпреки целият този тормоз, аз никога преди не съм имал телесни симптоми и тревожност.

След като се преместих в друг клас, попаднах на други хора, които почти не ми се подиграваха и нещата бяха добре. Но едва тук започва един особено съществен и важен момент, който отприщи началните симптоми. Реших да си намеря приятели. Дотук добре. Срещнах хора, които бяха свестни, не пиеха и не се друсаха, като повечето ми връстници, не употребяваха алкохол, бяха много интелигентни, превъзхождаха ме. Те постоянно ми повтаряха и натякваха че като се движа с тях трябва да пазим репутация пред хората, да внимаваме да не се ИЗЛОЖИМ с някакво действие, да сме винаги на ниво и да изглеждаме добре и да се държим възпитано. Тогава се получи десеторно по-силно подтискане на емоциите ми. Ако не ги подтисках, рискувах да ме "изключат" от приятелската група, която винаги съм търсил и отново да остана сам, без приятели. Започнах да се държа по техния модел, който те изискваха от мен и да подтискам още по-силно емоциите си. Преди това, въпреки проблемите в училище, бях весел, жизнерадостен, позволявах си да бъда слаб, да говоря дори простотии на моменти, да псувам, да се смея гръмогласно и т.н. От срещането ми с въпросните приятели, това приключи. Няколко месеца след това се появи първият и единствен за онзи ми период симптом - ЗАМАЙВАНЕТО. То не беше постоянно. Беше на определени цикли в годината. Не мога да го свържа с конкретно събитие, което го е провокирало, но е сигурно че е на нервна почва, защото съм посещавал различни специалисти, които категорично изключват проблем във вестибуларния апарат. От първото появяване на замайването до днес минаха около 7 години. Тогава аз не му обръщах внимание, защото много седях на компютъра и мислех че просто си претоварвам очите и затова се получава така. Продължавах да водя същия начин на живот - със същите бариери, ограничения,подтискания. Замайването си стоеше и не изчезваше никога напълно. Просто няколко месеца беше по-силно, после по-слабо и така.

След това дойде друг повратен момент в живота ми - намерих си първата сериозна приятелка. С нея бях 2 години, през които нямах абсолютно никакви симптоми. Защо? Защото без да осъзнавам, едва тогава за пръв път в живота ми, докато бях с нея, спря да ми пука кой какво мисли за мен, приех се слаб, успокоявах се че дори всички да ме отхвърлят, тя е с мен, обича ме много, оценява ме високо и ще сме винаги заедно. Тогава се показвах слаб пред хората, позволявах си да греша, не ми пукаше от нищо, отстоявах мнението си, контактувах с нови хора. През цялото време залагах мислите - и да ме отхвърлят, има при кого да отида. Приятелката ми се явяваше един вид като защитен обръч, увит около мен. В нея намирах утеха за всичко. Връзката ни продължи 2 години, през които всичко изчезна - замайването, световъртежите, притесненията, страхът от провал, страхът от отхвърляне.

Дойде период обаче, в който се разделихме. Аз го изживях много тежко. Депресирах се и се почувствах много самотен. Веднага обаче реших да премина на ниво действие и реших да си намеря друга приятелка, която да компенсира старата. Излезнах с няколко момичета, но всичките те ме отхвърлиха. Загубих самоувереността си. Отново се отхвърлих. Почувствах се нищожество. Бях убеден, че никой освен нея повече няма да ме хареса и ще си остана завинаги сам. Вече нямаше да има на кого да се уповавам и т.н. 2 седмици след това замайването и световъртежите ми се върнаха с пълна сила. Една вечер отидох на кафене. Там имаше много хора, а същевременно бях излезнал с един важен за мен човек - авторитет с влияние, връзки и пари. В това време той също искаше да ме уреди с друга приятелка, за да забравя по-бързо старата. Както си седяхме в кафето той получи обаждане и тя му каза че не иска и да чуе за мен и че въобще не и харесвам. Той ми го каза директно в очите. Почувствах се сринат и отново нежелан, неоценен и отхвърлен. 5 минути след това замайването се усили много. Премина в световъртеж. Аз много се уплаших. Имаше много хора в кафенето и един авторитет до мен. Не можех да си позволя да падна на земята и да се изложа пред всички тях. Чувствах как всеки момент ще падна и ще се строполя на земята. След около минута получих първата си паническа атака, провокирана от този страх. Не знаех какво става с мен. Едвам се добрах до тоалетната, напръсках се с вода и напуснахме веднага кафенето. След 15 минути паниката отмина. Оттогава при всяко излизане на кафене, на обществено място с много хора, на ситуация от която няма незабавен изход, от ситуация, в която съм наблюдаван, аз получавам същите симптоми както в кафенето когато ми стана зле за пръв път. Симптоми не получавам когато излизам с човек, когото превъзхождам и няма шанс да се осмели да ми се присмее, когато съм с човек, който знае за проблема ми също, както и когато съм с близките си. Тъй като аз съвсем реално изпитвам замайване и световъртеж, основният ми страх е свързан с тях - да не падна и да не се изложа пред хората. Ако падна на земята, вследствие на силното замайване, има опасност хората да си мислят че съм болнав, до коментират че съм лежал на земята паднал, един вид има опасност да съм слаб, уязвим, което пък от своя страна да даде началото на подигравки и атаки към мен.

Умишлено не съм направил експеримента по целенасочено симулиране на припадане пред хората. Причината да не го направя е, че все още нямам изградената нагласа за това. Аз лесно ще го направя, но после ще ме е много срам че съм се изложил и дори ще ме е срам да срещна същите тези хора.

Как да стана самоуверен? Как да имам високо самочувствие? Как да спре да ми пука от излагането и от мнението на хората? Как да заобичам себе си повече?

сами виждате в какво положение съм. Тодор, Орлин, моля ви помогнете ми да намеря изход от него.

Привет!

Когато се чувстваш готов за работа по социалната си фобия, пиши тук! Мога да те преведа през серия от когнитивно поведенчески методи. Когато ги изпълняваш упорито, стъпка по стъпка и ежедневно по 30мин. до час, бързо ще оставиш зад гърба си социалната си тревожност! Ще е полезно и за немалкото хора с подобни проблеми в Б-я!

Орлин :)

Орлин, готов съм за работа по социалната си фобия. Очаквам препоръките ти, които ще изпълнявам упорито и системно, както и коментара за историята, която споделих.

Редактирано от Орлин Баев
Обединяване на мнения

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откакто се помня съм много привързан към своите родители и много ги обичам. Началните ми спомени датират някъде от периода в който започнах да ходя на детска градина. Тогава много трудно успях да превъзмогна раздялата с родителите си, защото се налагаше по цял ден да съм в детската градина,докато те са на работа, а аз бях свикнал да съм постоянно с тях и ми беше много хубаво когато сме заедно. Много страдах и тъгувах че през деня сме разделени. Почти по цял ден плачех в детската градина. Затова спряха посещенията ми там и ме гледаше баба ми, докато станах ученик.

Според терминологията на една от когнитивните терапии, в теб е била заложена една базисна емоционална зависимост. Дълбоки несъзнавани убеждения, че животът трябва да отговаря на гравираните от семейството ти в дългосрочната ти памет концепции за една твърде дълбока емоционална вплетеност и пълно разчитане на важния друг. Животът обаче е далеч от подобен модел, съвсем неидеален е и при взаимодействието си с него залага доста неприятни несъзнавани убеждения: например страх от провал, вярване че сам ми е трудно и ми се иска да се облегна на някой сигурен човек и едва тогава се чувствам добре - липса на дълбинна самостойност. Когато тези последните вярвания бъдат поставени в реална среда, в условия на грубост, оцеляване, справяне и доказване, една голяма част от тях се преобразуват в друг когнитивен домейн. Във вярвания за излагане, неприемане, отхвърляне и аутсайдерство, за злоупотреба от "лошия друг" и "лошия живот", вярвания за лишаване от разбиране, подкрепа (извън защитената семейна или интимна среда), вярвания за страх и недоверие в другия, но и в себе си, тоест ниска самооценка! По-долу ще видим другия, по-близко до съзнанието ти слой от психиката ти, характеровата ти реакция. Тя пък определя поведението.

Когато станах ученик, още в първи клас аз срещнах в класа по-агресивни и доминиращи момчета и момичета от мен. Те се биеха, обиждаха. На мен дотогава такова отношение на ми беше познато и не знаех какво да правя. Попитах баща ми какво да правя и той ми каза да си мълча и да не се бия, да не се карам с тях, да не ги предизвиквам, а просто един вид да понасям подигравките им и да чакам след години да се махнат, защото ще се преместя в друг клас или друго училище. Те ми се подиграваха, защото по онова време носех очила и бях пълен. Следвайки модела на баща ми, те ми се подиграваха години наред, аз си мълчах, беше ме страх да се отбраня, да се сбия, да ги обидя, защото имах опасения че ще ме наранят физически или ще ме унижат пред другите по някакъв начин. Често ми се подиграваха само няколко момчета от класа. Тогава ме беше срам че се излагам пред другите наблюдатели в класа, защото в случая аз съм жертвата. По онова време не обръщах особено внимание на тези неща, защото винаги когато се приберех вкъщи срещах подкрепа, разбиране и един вид там се разтоварвах и зареждах с нови сили за средващия ден, или по-точно следващото изпитание в училище. Беше ме страх да отстоявам мнението си пред другите, защото почти всеки път когато се опитам да го направя, те започваха да ми се подиграват че това което предлагам или казвам по даден въпрос е глупаво и смешно. Затова започнах да не го изразявам и да си мълча. Дори предпочитах да се съгласявам с тяхното, за да им угаждам един вид, в замяна на което да получавам по-малко или никакви подигравки.

Съветите на татко и тяхното изпълнение на дело са определили характеровата ти реакция, правилата за справяне с активираните от външните стимули (грубостта в училище и т.н.) вярвания за провал, излагане и отхвърляне, аутсайдерство, лесно "жегване' от трудностите и т.н. Една реакция на нагаждане, замълчаване и понасяне, опити за подчинение пред другия - с цел да бъде уж избягнато излагането, неприемането и отхвърлянето, уж за да се получи одобрение от "важния" друг, от авторитетите. Опити чрез подчинение и нагаждане да се получи одобрение от авторитета и през това одобрение да се преживее доза самоувереност и самооценяване. На практика обаче това е най-сигурният начин човек да се превърне в "изтривалка" на другия... Такава характерова реакция и съответно поведние гарантират трупане на пасивна, насочена към самия себе си агресия, самопотискане - това е свързано с адреналина, кортизола и съответно с чувството за замайване и др. симптоматики! Една мазохистична автоагресия, съпътствана със скрита агресия и към другите - критика, приказки зад гърба им и т.н.

След като се преместих в друг клас, попаднах на други хора, които почти не ми се подиграваха и нещата бяха добре. Но едва тук започва един особено съществен и важен момент, който отприщи началните симптоми. Реших да си намеря приятели. Дотук добре. Срещнах хора, които бяха свестни, не пиеха и не се друсаха, като повечето ми връстници, не употребяваха алкохол, бяха много интелигентни, превъзхождаха ме. Те постоянно ми повтаряха и натякваха че като се движа с тях трябва да пазим репутация пред хората, да внимаваме да не се ИЗЛОЖИМ с някакво действие, да сме винаги на ниво и да изглеждаме добре и да се държим възпитано. Тогава се получи десеторно по-силно подтискане на емоциите ми. Ако не ги подтисках, рискувах да ме "изключат" от приятелската група, която винаги съм търсил и отново да остана сам, без приятели. Започнах да се държа по техния модел, който те изискваха от мен и да подтискам още по-силно емоциите си. Преди това, въпреки проблемите в училище, бях весел, жизнерадостен, позволявах си да бъда слаб, да говоря дори простотии на моменти, да псувам, да се смея гръмогласно и т.н. От срещането ми с въпросните приятели, това приключи. Няколко месеца след това се появи първият и единствен за онзи ми период симптом - ЗАМАЙВАНЕТО. То не беше постоянно. Беше на определени цикли в годината. Не мога да го свържа с конкретно събитие, което го е провокирало, но е сигурно че е на нервна почва, защото съм посещавал различни специалисти, които категорично изключват проблем във вестибуларния апарат. От първото появяване на замайването до днес минаха около 7 години. Тогава аз не му обръщах внимание, защото много седях на компютъра и мислех че просто си претоварвам очите и затова се получава така. Продължавах да водя същия начин на живот - със същите бариери, ограничения,подтискания. Замайването си стоеше и не изчезваше никога напълно. Просто няколко месеца беше по-силно, после по-слабо и така.

Мисля, че тук няма нужда от много коментари. Ясно ти е, че тези ти приятели са затвърдили и задълбочили базисните ти страхове от излагане, провал, изоставяне, отхвърляне, лишаване от взаимност и разбиране и т.н. и характеровата ти реакция на себепотискащо мазохистично нагаждане - а резултатът, както сам казваш, ясно се вижда в симптомите ти.

След това дойде друг повратен момент в живота ми - намерих си първата сериозна приятелка. С нея бях 2 години, през които нямах абсолютно никакви симптоми. Защо? Защото без да осъзнавам, едва тогава за пръв път в живота ми, докато бях с нея, спря да ми пука кой какво мисли за мен, приех се слаб, успокоявах се че дори всички да ме отхвърлят, тя е с мен, обича ме много, оценява ме високо и ще сме винаги заедно. Тогава се показвах слаб пред хората, позволявах си да греша, не ми пукаше от нищо, отстоявах мнението си, контактувах с нови хора. През цялото време залагах мислите - и да ме отхвърлят, има при кого да отида. Приятелката ми се явяваше един вид като защитен обръч, увит около мен. В нея намирах утеха за всичко. Връзката ни продължи 2 години, през които всичко изчезна - замайването, световъртежите, притесненията, страхът от провал, страхът от отхвърляне.

Звучи чудесно - ун аморе гранде :) . Сега обаче задачата ти е да намериш този защитен обръч от сигурност, защита, доверие и стойност в самия себе си! Самостойност, самоувереност, които не зависят от никого, а само от източника си - твоята цялостна личност, Селф, Азът ти!

Как да стана самоуверен? Как да имам високо самочувствие? Как да спре да ми пука от излагането и от мнението на хората? Как да заобичам себе си повече?

Сами виждате в какво положение съм. Тодор, Орлин, моля ви помогнете ми да намеря изход от него.

Орлин, готов съм за работа по социалната си фобия. Очаквам препоръките ти, които ще изпълнявам упорито и системно, както и коментара за историята, която споделих.

Ето това е чудесен въпрос: КАК да преодолея и КАКВО да правя?! Анализът дава ясен поглед върху себе си, отговаря на въпроса ЗАЩО, дава смисъл и отстранен поглед - той е добра база на осъзнаване и разбиране, след което вече следват реални стъпки по промяна!

Съвсем спонтанно ето следното:

Когато си в компанията на авторитет и се задейства гореописаният пси механизъм:

1) Отпусни се приемащо с тялото, ума и чувствата си, както сме говорили в началото на темата! Това неутрализира симптомите ти, както сам знаеш!

2)* Знай, че долното е само игра на въображението, техника и нищо повече.Представи си във въображението си "важния' авторитет като:

- едно малко човече, десетина сантиметра в размер, което е там до теб и говори с пискливо гласче, скачка наоколо смешно като мишка и писука. Виж себе си като огромен тигър, който може във всеки момент да смачка мишлето - почувствай тигъра в себе си!

- виж го като идиот - промени чертите на лицето му, гласа му, походката му, виж как му текат лигите и гледа празно. Почувствай миризмата му, сякаш не е сменял гащите си от шест месеца. Погледни го сякаш отвисоко, благосклонно и от позицията на благородно великодушие!

- виж слабостите му! Виж зад маската на имиджа му! Ако не знаеш за такива (със сигурност има, кой няма...), създай ги.

- разбери човека - виж слабостите му заедно с позитивите му. Виж го като обикновен човек, който има от всичко.

Усети промяната в чувствата си, докато правиш горните упражнения - олеква ти, а самостойността и самоувереността ти се покачват. Усмихни се леко - вътрешно и външно и се наслади на самоувереността си! Остави въображението да се размие и инсталирай чувството в себе си. С времето самото чувство става все по-силно и самостойно!

3) Виж седем мъжки образа, на които можеш да се възхищаваш. Може да са актьори от световен ранг, може да са мъже от обкръжението ти. Нека са хора, които спокойно грешат, имат хармонично, но не и перфектно излъчване и имидж. Силни, спокойни и нормално несъвършени мъже! Виж ги в седем сфери от светлина, които се движат около теб като в орбита. Виж как от всяка от сферите струят като лъчи наоколо им качествата на тези силни, но нормално несъвършени мъже - виж лъчите, а в тях като надписи качествата. Не се престаравай - нека става леко и естествено - позволи си да грешиш. Виждай всичко в движение - сферите около теб, образите на мъжете вътре в тях също в движение. качествата първо ги виждай като букви, но после по-скоро ги чувствай. усети енергията на всеки от тези мъже, чувай гласа му, виждай го с много светлина и яркост - създай светлината и я излъчи от себе си в сферите. Като помощно средство можеш да видиш няколко пъти изгрева и да усетиш как от него в теб влиза една вътрешна светлина - светлина на ума ти. Тази светлина пусках във визуализацията си. Като поиграеш с образите и почувстваш качествата на мъжете, доближавай сферите все по-плътно до себе си. Пак така, всичко в движение и светлина, нека преминават през теб, като вс епо-силно долавяш качествата на мъжете. Тогава в един миг след сферите в една вътре в теб и около теб и виж как образите на мъжете се сливат с твоя образ, с твоето тяло и ум! Това упражнение можеш да правиш на воля - колкото повече, толкова повече :) - но с удоволствие, с лекота и желание!

......................................................

* Техниките от втора точка прави само когато си в присъствието на авторитет. Знай, че са напълно субективни и целят единствено промяната на статуквото на моделите ти. Техниките от 2-ра точка ги ползвай по малко, внимателно.

4) Чети всеки ден по веднъж това:

КАК СЕ СТАВА МЪЖ

1. Всеки ден се става в 5 часа (сутрин). Не ме питайте защо, но действа.

2. Забравете мисълта, че жена (вкл. маминка) може да ви направи мъж. Мъж може да ви направи само друг мъж или вие самите с много упоритост.

3. Съвсем забравете илюзиите, че жена може да ви направи мъж или че само жена може да ви излекува раните, да ви нахрани и обогати емоционално. Това последното е много важно. На мъжки чувства може да ви научи само мъж или вие самите. Да се лекувате сами може да ви научи само мъж или вие самите. Е, и някои майки успяват, но може да им викаме направо учители.

4. Набийте си в главата да не обожествявате майка си. Да, да, знам, че сте яки пичове, но дълбоко в себе си обожествявате майката...100%. Голяма грешка. Има си архетипна майка, има си Богиня, те се боготворят. А и нищо чудно майка ви предишната инкарнация да е била мъж, хе хе.

5. Не се срамувате да сте мъж. Това да си пъчите пакета, не означава, че сте горди, че сте мъже. Точно обратното. Да не се срамуваш да си мъж означава да слушаш "мъдростта на члена". Да, да, за това, което казват, че няма мозък, но мозъкът на мъжа е в него има мъдрост. Влушайте се в нея и забравете какво ви натрапват като модели обществото и мама. Свършвате много бързо с някоя жена. Какво означава това? Че не сте достатъчно мъж?! Глупости. Това просто означава, че искате по-бързо да се разкарате от тази жена. Тя не е за вас. Това е мъдростта на члена. На Низшия Аз. На този който пази кожичката ви и който може да ви помогне да стигнете до Висшия си АЗ.

6. Във вас няма лоши страни. Няма! Това е. Когато допускате в себе си мисълта, че сте лош, то все едно регресирате към детството, когато мама ви е казвала, че сте лош, защото не си ядете попарата. И като си мислите, че сте лош, изпадате във активно или пасивно покорство. Активно покорство е например да набиете жена си. Сещам се една приказка, в която девойка преминава едно блато като хвърля хлябове в него и стъпва на тях. Езотеричния смисъл на приказката е, че трябва да нахраните тъмната си страна, за да може светлата да се движи напред върху тъмната.

7. Осъзнайте, че имате баща. Общувайте с баща си. Опитайте да се се учите от него. Ако вашия баща не става, намерете си друг, който да го замести.

8. Осъзнайте заблудите на баща си. Излседвайте и наблюдавайте внимателно и дадълбочено. От страни може да видите много неща. А ви гарантирам 100%, че така ще опознаете своите заблуди, защото вие носите всички заблуди и грешки на баща си.

9. Признайте си заблудите и страховете, които имате. И ще ви олекне. Иначе си криете главата в пясъка. Признайте си заблудите и страховете. Само така ще разберете, че са си лично ваши. А каво са си ваши, но може да се справите с тях.

10. Осъзнайте смисъла на иницияцията (1) и посвещението, което са правели дедите ни. Потърсете как да се инициирате или самоинициирате в съвременния свят. И вярвайте. Сещате се в какво.

11. Потърсете мъж, който може да ви бъде баща, приятел, посветител, учител. Има такива. Общувайте с него. Това, което научите, се опитайте да го споделите и с другите мъже. Така създавате нова благоприятна за мъжете атмосфера.

12. Мъже, обюувайте и с мъже! Беше споменато, че мъжете са много зависими от жените. Това е така, защото мъжете се притесняват да общуват с мъже. Намират го за признак на слабост или поне жените им се подхилват с такива намеци. Но никой няма да обвини в слабост жена, която говори два часа по телефона със своя прителка. Статистиката сочи, че след развод мъжете се женят отново много по-бързо от жените. Това е така, защото семейните мъже нямат достатъчно приятели мъже и се чустват самотни без жена. Жената след развод остава със своите приятелки и го приема много по-лесно. Мъжът след развода губи и малкото си приятели мъже, защото обикновено те са били от семейните двойки приятели и вече е невъзможно да общува с тях. Затова, мъже, общувайте с мъже, имайте приятели мъже, обичайте мъжете. Не само за пиене на бира и ходене на риба.

13. Споменах, че мъжът трябва да се научи да се лекува сам, да лекува душевните си терзания сам. И да. Лекувайте се! Така ще прекъснете поредицата заблуди и страхове, предавани от бащи на синове. Лекувайте се. Вие сте отговорни за вашето психично равновесие. Някои ще кажат, че майките и обществото са виновни, че сме такива. Да, но ни сме приели да сме такива. Наш избор е било навремето да приемем например идеята, че "чуждите жени е хубаво да са развратни, ама нашата трябва да е светица". Вие съзнавате ли колко противоречия залагате в себе си само с тази мисъл?! Да кажеш, че другите са виновни за това, което сам правиш по собствена вола и избор, е все едно да кажеш колко тъп е компютъра, който всъщност прави само това, което му кажеш.

14. Открийте истинския смисъл на живота и разкарайте фалшивите цели от него. Знайте, че истинската цел е идеал и е вътре във вас и поради това постижима. Работете за нея, а не да удовлетворите жените и обществото.

15. Не се самозалъгвайте! Не се самосъжалявайте! Не съжалявайте! Да се самозалъгвате означава да водите живот насън. Да се самосъжалявате означава да мислите, че нищо не зависи от вас. Да съжалявате другите означава да мислите, че вашето щастие е възможно само за сметка на щастието на другите. А това не е така. Щастието на всеки си зависи от него и е независимо от щастието на другите. Не съжалявайте, а помагайте на себе си и другите.

16. Работете за идеи. За идеята да стигнете духа в себе си, да помагате на другите, да творите. Можете най-спокойно да преуспявате материално правейки го преследвайки висши идеи. Попитали един суфи как може да живее в такъв разкош. А той отговорил, че живее в такъв, защото не може да си позволи по-голям.

И накрая, всичко това може да се постигне на дребни стъпки. Няма да се презорите.

---------

(1) Инициацията е съзнателния и целенасочен преход на момчето към света на мъжете чрез откъсване от майката. По този начин не само се преминава ритуално в света на отговорностите, но и се прави разлика между физическата и архетипната майка. Резултат от инициацията в онези по-добри времена е и посвещаването на висшите идеи, които стават основна цел в живота.

......................................................................................................

Горният текст е публикуван от Божидар в тази тема - кой е авторът, знае той. Но текстът, макар и изразен хумористично, съдържа много мъдрост!

Засега това. Пробвай няколко дни, пиши и ще продължим с вече когнитивна методология, стъпка по стъпка!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, мисля че искреността между клиента и терапевта е много важна за постигането на терапевтичен съюз между двама ни. В тази връзка задължително условие за мен е да съм искрен. Затова споделям, че изпробвах техниките, които ми даде, но резултатът засега и на този етап не е задоволителен (което е нормално имайки впредвид че ние не сме започнали да изпълняваме същинските техники, които ще ми дадеш)

Изпълних всичките препоръки, но ефект има за около 5-6 минути и след това всичко е постарому. Но пак казвам, не искам това да звучи като някаква критика. Припомням, че сме едва в началото.

Искам да попитам нещо. Ти споменаваш: Сега обаче задачата ти е да намериш този защитен обръч от сигурност, защита, доверие и стойност в самия себе си! Самостойност, самоувереност, които не зависят от никого, а само от източника си - твоята цялостна личност, Селф, Азът ти!

Абсолютно съм съгласен и подкрепям казаното от теб. Най-малкото това звучи напълно логично. Мога да подкрепя твърдението си със следния пример: когато аз бях с приятелката си, се чувствах един вид "на сигурно". Знаех че дори някой да ме отхвърли и да ми се присмее или пък да се изложа, има човек, който харесва всичко в мен и при който да се "приютя" в такъв момент. Тя харесва и моите недостатъци и ме обича такъв, какъвто съм. Тъй като не съм изградил нужната самооценка и любов, доверие и сигурност към самия себе си, след като приятелката ме остави, сигурността се срина и оттам дойде социалната фобия (така поне аз си обяснявам нещата). Затова искам да се застраховам и имунизирам, за да може като си намеря нова приятелка и един ден се разделим, да не пиша пак в този форум, че всичко се е завърнало с пълна сила :)

Между другото използвам че сме в началото на терапията и бързам да споделя, че освен социална фобия, имам опасения че страдам и от лека форма на агорафобия. Тя се изразява в това че изпадам в ужас когато не мога да намеря незабавен изход от дадено място. Пример за такива случаи - пренощуване далеч извън дома, зад граница, големи колони с коли и задръствания и т.н..

Очаквам следващите същински техники, които ще изпълнявам всекидневно и стриктно и ще описвам подробно резултатите от тях.

Готов съм да падам, да припадам пред хора, да се излагам умишлено и да направя всичко необходимо, което да премахне симптомите, ситуативните паник атаки и социалната тревожност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че си мислиш за някаква терапия. Няма такова нещо! Аз лично терапия и по скайп не правя - има разлика, не е като на живо. Не си ми и клиент. Тук сме съфорумци - нито повече, нито по-малко. Тези отговори, които даваме тук, са просто общи насоки. Ти какво очакваш - техники, подобни на хапче ли? Всеки метод има степен на усвояване, дълбочина на възприемане - до автоматизирането му, до сливането с целта, поради която се ползва той. Когато това се случи, методът вече е излишен, остават само принципите и възможностите, чието усвояване той просто фасилитира! Една само благодарствена акция, за която съм писал по-горе, понякога се учи с години! Третата техника от горния ми постинг представлява постепенна идентификация с качествата на мъже, които би могъл да уважаваш. Колко месеца, а понякога и години си я правил упорито, систематично и с качествено вживяване в смисъла и, за да кажеш дали действа или не? Успя ли да вникнеш в ядрото и, успя ли да се идентифицираш с качествата на тези мъже? Мислиш ли, че това става за ден или за час или за пет минути? Когато става дума за промяна на личността, на личностови черти, залагани и затвърждавани цял живот, няма начин работата да бъде свършена бързо. Затова всичките хвалби на нлп, краткосрочната терапия, хипнозата и т.н. (които методи ползвам и уважавам), са безсилни при работа с личностовата структура, например при личностовите разстройства. Ти нямаш такова, но става ясно, че външните ти симптоми идват от психичните ти черти. Що се отнася работата с личността, неминуемо се задействат пренос и защитни механизми, поведенчески патерни и т.н.

Извън току що казаното, относно горните техники - могат да се усвоят по-бързо при водена визуализация (хипнотерапия), но сам е по-трудно, така е. Колко жива е визуализацията ти? Усети ли, почувства ли, чу ли увереността в гласа на тези мъже, видя ли силата в походката им, сля ли се с устрема им и смелостта им?

Тъй като ти си честен, за което ти благодаря, аз също ще бъда с теб. Когато ми писа преди няколко месеца и ми разказа за терапията си, от теб се лееше доста критика към терапевта ти. Направи ми впечатление, че неговият подход и методи звучаха съвсем резонно. Ти обаче критикуваше и не се беше променил. Защо? Виж психиката си, за която говорихме по-горе и пробвай да отговориш! Виж отговора си като част от работата по себе си! Нека в отговора си засегнеш взаимовръзката между базисните си вярвания и характеровата си реакция на тях под въздействието на външен стимул - авторитет и т.н. Помисли за защитните механизми и когнитивни изкривявания (прочети за тях ако не си), които те карат да поддържаш психиката си такава каквато е и отговори през тази призма - ако желаеш, разбира се!

Относно когнитивните техники - мислех да ги дам тук, но реакцията ти ме кара да мисля, че засега не биха били подходящи.

Приятна вечер! :)

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, не зная защо реагираш така. Постът ми беше продиктуван от това, което написа ти. А то е:

" Засега това. Пробвай няколко дни, пиши и ще продължим с вече когнитивна методология, стъпка по стъпка! "

Ето, пробвах няколко дни и писах. В поста си конкретизирам ефекта от няколкодневното практикуване. Никъде не съм споменал че дори техниките да се практикуват с години, пак няма да дадат ефект. Сметнах за нужно да те информирам и за най-малките стъпки и промени, но както и да е. Освен това всеки терапевт разполага с много техники, според личността на клиента. Когато едни не дават резултат, се пробват други.

Явно грешно си изтълкувал поста ми, но както и да е, не искам да споря. Ще се радвам ако прецениш за нужно и споделиш нещо от когнитивната методология, за която спомена. В случай че не желаеш, благодаря за оказаната до тук помощ, която беше огромна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×