Guest Христо6 Добавено Ноември 26, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2010 Още като малък съм чувал, че всеки един от нас се ражда с мисия на този свят. Във връзка с тази идея прочетох нещо подобно в един форум. Смисълът беше същият, правя нещо като цитат на смисъла, а не на точните думи : "За толкова години не разбрах да имам някаква мисия, не правя нищо особено, не съм известен, не съм някакъв политик, животът ми е напълно обикновен, а уж всеки се раждал с мисия на този свят, аз не виждам каква ми е мисията." Знаем че бъдещето на света зависи от всеки един човек, всеки има роля за това какви ще са идните дни на планетата. Нужно ли е човек да има съзнание за тази своя отговорност, съзнание за мисията му да спомогне за собственото си духовно израстване и за промяната на света към по - добро ? Знаенето че ние градим съдбата си и съдбата на света със своите мисли, чувства и постъпки, необходимо ли е за това хората да постигнат по - голям духовен напредък за себе си, а от там да подобрят и кармата на планетата ? Колко голямо е значението на това знаене ? Нужно ли, важно ли е да се знаят тези неща или може и без тях да бъдат постигнати не по - лоши резултати в личен и световен план ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 26, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2010 Мисията е в нещо дребно, обикновено, ежедневно-незабележимо, което всеки прави по своя уникален начин и с любов... А може би това е Мисията на всеки - да прави нещо с Любов.... да прави нещата с Любов. Слънчева, erendil, Креми (късметче) и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Ноември 27, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2010 Нужно ли, важно ли е да се знаят тези неща или може и без тях да бъдат постигнати не по - лоши резултати в личен и световен план ? Знанието е необходимо и дава резултати,когато върви успоредно с приложението.Ето малко знание :Малката мисия Пламъче, Донка и Рассвет 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2010 Има толкова работа за вършене. Защо трябва да се ограничаваме с някаква си мисия? Когато човек сам осъзнае какво трябва да прави, какво трябва да промени, какво да постигне – това е истинското осъзнаване, това е истинската му мисия. Умението да се ориентираш в стремежите си и да си поставяш правилни цели също е част от духовното развитие. Който не може – да опитва и ще се научи. Отвън умението няма да дойде. Роси Б. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Ноември 27, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2010 Съзнанието за мисия свързвам с непрекъснатия човешки стремеж за самоусъвършенствуване.Може да живеем с мисълта за отговорността, която да проявим към постъпките и делата си.Да не живеем ден да мине, друг да дойде, а за това да учим уроците си, за които сме дошли тук на този свят.Разбира се, не на всички уроците са еднакви, но хуманността, толерантността, състраданието към ближните са част от битието на всеки.Всички души са едно цяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 27, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2010 Според мен мисията на всички хора е една - да живеят живота си с Любов,да правят Добро,да придобият Знание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Ноември 27, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2010 Ето това е тема, където могат да се изявят самоопределилите се за "атеисти". Ще бъде интересно И както казва Станимир " защо да се ограничаваме" . Съзнанието за мисия е несмирено, но ако го дефинираме, като усещане за правилност някак става по- широко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Ноември 27, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2010 (edited) Има толкова работа за вършене. Защо трябва да се ограничаваме с някаква си мисия? Когато човек сам осъзнае какво трябва да прави, какво трябва да промени, какво да постигне – това е истинското осъзнаване, това е истинската му мисия. Умението да се ориентираш в стремежите си и да си поставяш правилни цели също е част от духовното развитие. Който не може – да опитва и ще се научи. Отвън умението няма да дойде. Благодаря на Станимир за точните думи, които подкрепям с две ръце! И аз мисля, че човек не бива да се ограничава само с една мисия в живота си. Ако се замислим например за изискванията, които се поставят към всяка съвременна жена, ще видим, че една мисия няма как да й стигне да се изяви в живота си на всичките му планове: съпруга, майка, колежка, приятелка и т.н. С мъжете е същото, просто съм наясно повече с женските проблеми. Молитва за всяка жена Аз съм жена, аз съм вода, без форма, цвят, но напоявам! Аз съм жена, аз съм нощта и с тъмното успокоявам! Аз съм жената, аз съм дом и топля, храня, приютявам. Аз съм жената, аз съм стон и в слабостта си побеждавам! Аз съм жената, извор съм - грехът, измиващ греховете. Аз съм жената, аз съм сън и моста между световете! Аз съм жена, чувствителостта - врата и път съм към душата. Аз съм жена - и мъдростта, и лудостите на Съдбата. Аз съм жена, аз съм начало и бъдещето на света. Чрез мен Земята оцелява, защото аз съм Любовта! Мадлен Алгафари Редактирано Ноември 27, 2010 от Роси Б. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Ноември 27, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2010 (edited) Така е, всеки се ражда с мисия на тоя свят. Царят, просякът, стругарят, дърводелецът, шивачката, крадецът, баничарят и т.н. и т.н., всеки си има мисия. Назначена от Бога. Проблемът е, че често мислим със светски мерки - ако не си Брад Пит, принц Чарлз, майка Тереза или махатма Ганди, значи нямаш мисия. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Редактирано Ноември 27, 2010 от Канел Диана Илиева и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 1, 2010 Доклад Share Добавено Декември 1, 2010 На крадците мисията им да крадат ли е Канел ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 днеска, баща ми ми каза, че раждането ми е било много тежко..., тогава акушерката е казала на баща ми, че като ме е видяла аз не съм давал никакви признаци на живот и като, че ли, нещо по-висше я е накарало да се моли за мен и тя се молела. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 На крадците мисията им да крадат ли е Канел ? Мислила съм върху ролята на престъпниците. Ако няма престъпление, няма жертва - мир и любов. Няма да има зло, няма да знаем, че има добро. Ако няма престъпление, няма да има възможност за покаяние. Тежка е ролята на престъпника, да поеме товара на жертвата върху себе си. Но кой не е престъпник? Кой никога не е вземал нищо чуждо или най-малкото никога не го е пожелавал, не става дума за големи неща, дори и материални, все нещо някога е съблазнявало всеки от нас. Не беше ли Исус разпънат наред с един разбойник. Не изпита ли страх и съмнение вечерта преди да го заловят, за миг не пожела ли да се отмени тежката му съдба, но я прие. И все някой трябваше да му бъде палач... Неразбираеми са за нас пътеките човешки. Всеки си има някаква мисия, голяма или малка, обикновена или тежка. Понякога един човек има да свърши няколко работи в живота си, друг път една единствена. Но ако наистина му е възложена мисия, то тя ще се прояви, ще поиска да бъде извършена. Дали ще се извърши не знам. Но човек със сигурност усеща едно чувство на съдбовност. От време на време изпитвам това усещане и знам, че се случва нещо много важно, независимо дали е действие или мисъл. Усетя ли го знам, че съм на моят път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Мисията (ако я свържем с идеята за прераждането) може да бъде свързана с това: - да се срещнеш с някого - някой да се срещне с теб - да извършиш нещо - да попречиш на някого да извърши нещо - да намериш хора, за които да се грижиш (баба и дядо, родители, деца, внуци, или пък - ученици, студенти - ако преподаваш нещо) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Мисията е привнесена важност върху нещо маловажно. В краен случай Бог заръчва на простосмъртен да изпълнява повелите му, което не е ясно от какви съображения след като може и сам да си свърши работата. Най-вероятно изпитва нещо - волята, вярата и други краткотрайни човешки лица, но пак нямам обяснение защо, след като изключа самоласкаенето или нуждата от признание в любов, след като човешките черти не би трябвало да са притежание на Онзи, чието копие сме ние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 (edited) Може би, човек би могъл по-лесно да открие, ако не - мисията си, то - поне призванието си, като си зададе три въпроса и им отговори. Ето ги и самите въпроси: 1. На кои ценности/области/каузи съм готов да посветя живота си? 2. С какво (или - по какъв начин) бих могъл да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя? 3. Какво искам да постигна в живота си? Редактирано Септември 2, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Ох, трудни са ти въпросите. Малко 18-20 годишни младежи могат да отговорят точно. Започвам да се чудя дали не е съвсем нарочно това? Или просто ние не успяваме да чуем добре вътрешния си глас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 А какво наричаш "вътрешен глас"? Моя вътрешен глас ми шепти, че търсенето на висш смисъл в моя или нечий друг живот, мисията, която ни е възложена и придава особен смисъл на живота ни, е себична и пошла кауза на всеки смятащ себе си за предопределен да промени света по своите възгледи. Това е болестно състояние, такова каквото е и търсенето на смисъл на живота като фикс идея по Фройд. Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 (edited) Хм, значи според теб е по-нормално да не искаме да си обясним за какво живеем? Това на каква база (като изключим Фройд)? Редактирано Септември 3, 2012 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Не е трудно да се досетиш, че търсенето на специален смисъл в това, че съществуваме и "оскъпяването му" с мисия и свише възложение е компенсаторен механизъм. Живеем, защото сме се родили, какво значи да дадем обяснение защо живеем? Кому да обясняваме и защо трябва да се оправдаваме, за това, че живеем? А похода към граала, от който ще отпием и ще научим, че с цел сме тук или там е поет от чувството за малоценност или по-страшния вариант - егото, недопускащо, че може да съществува без мисия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Мда, разбирам, как беше: "Разстрел и след разстрела - червеи! Това е толкоз просто и логично.". Какво мога да кажа - може би да, може би не. Факт е, че научно е еднакво недоказуемо и едното, и другото. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Проблемът, ако мога така да го нарека, възниква когато някой се нуждае от мисия за да осмисли живота си. Би трябвало да е другояче - живота му да има смисъл, без това да е свързано с изпепеляването на извънземна раса и други холивудски сюжети. На практика никой живот не е по-важен от друг. Онова, което ни кара да ценим един или друг живот е личното ни отношение. Склонни сме да сме щедри към онези, с които имаме емоционална връзка, което подлага под съмнение безпристрастността и справедливостта в тази любов. Както писах и за темата с патриотизма, той е несправедливо отношение спрямо чуждите народи, Приемането на ролята на Спасител, божи вестител, пророк, и изобщо персонаж на чиито плещи лежи мисия, което ще рече, че от него зависят много, ако не и целия свят, е себепоставяне над другите, т.е. дискриминация, горделивост и както заключих проява на голямо Его. Защо горделивост? Защото няма как всеки от нас да е по-важен от всеки един от нас - логика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Проблемът, ако мога така да го нарека, възниква когато някой се нуждае от мисия за да осмисли живота си. Би трябвало да е другояче - живота му да има смисъл, без това да е свързано с изпепеляването на извънземна раса и други холивудски сюжети. На практика никой живот не е по-важен от друг. Онова, което ни кара да ценим един или друг живот е личното ни отношение. Склонни сме да сме щедри към онези, с които имаме емоционална връзка, което подлага под съмнение безпристрастността и справедливостта в тази любов. Както писах и за темата с патриотизма, той е несправедливо отношение спрямо чуждите народи, Приемането на ролята на Спасител, божи вестител, пророк, и изобщо персонаж на чиито плещи лежи мисия, което ще рече, че от него зависят много, ако не и целия свят, е себепоставяне над другите, т.е. дискриминация, горделивост и както заключих проява на голямо Его. Защо горделивост? Защото няма как всеки от нас да е по-важен от всеки един от нас - логика. Не съм съгласна с това. Логиката ти е вярна, но ти приемаш, че всеки се счита за по-важен от другите. А има ли смирение според теб? Или само егоизъм виждаш? Хора като Учителя, Майка Тереза, Васил Левски ... - какви ги виждаш, с мисия или без? При останалите хора просто тази мисия не е толкова забележима. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Изброените личности са изключения и притежават особени черти, поради които са запомнени, една от които харизмата. Но няма как всеки да бъде Васил Левски или Учител. Леля хубаво го казва: А може би това е Мисията на всеки - да прави нещо с Любов.... да прави нещата с Любов. но това аз го разбирам като принадена мисия, като избрана от самия човек. Мисията е предопределеност, а в тези думи аз откривам повече личен избор. Мисията е съдба, написан сценарий, който трябва да се изиграе. Аз не вярвам в мисията. Вярвам, че при определени обстоятелства Левски нямаше да бъде в революционния комитет и предателя му нямаше да го предаде. Мисията е оправдание за човешките постъпки. Мисията, както казах е изкуствено придаване на важност на неща, които са важни, колкото всичко останало, в себеубеждението, че сме поели правилният път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Мисията е оправдание за човешките постъпки, тя е себеубеждение, че сме поели правилният път. И какво лошо има в това - да вървиш по път, който ти се струва прав(илен)? Макар и да знаеш, че понякога краят на избрания от теб път може да води към погибел... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 (edited) Много хубава тема! Наскоро и аз се чудех дали да не пусна такава. Според мен това е въпрос, до който рано или късно стигат повечето, ако не всички "събудили се" или търсещи истината. За мен лично, мисията на един човек може да се състои в много различни задачи в зависимост от човекa: - да научи нещо, което е потребно за неговото развитие; - да въстанови добрите си отношения с някого; - да изплати нещо останало от миналото; - а може и да е някакъв вид изява, която да остави специално послание на света, - а може и да е нещо съвсем дребно и абстракно (свързано с мисловна или енерийна дейност), което да не сме способни да осъзнаем, възприемем или да си представим Всички видове "мисии" или пътища, аз приемам за еднакво важни и "осмислящи" живота. Дори и това да не е в прякото ни осезамо усещане. От тази гледна точка, даже бих казала че е доста хубаво когато човек не знае в какво точно се състои мисията му. Ако знаехме, кой знае колко глупаво щяха да постъпват повечето от нас... да концентрираме всичките си усилия върху съответната дейност или човек, забравяйки за всичко и всички останали. Докато незнанието и чуденето някакси ни подтиква да се старем и концентрираме над всичко, да се надяваме, да се молим повече, да мислим повече по въпроса. За мен тази "дупка", породена от незнанието всъщност се запълва от много други неща, които ни помагат да уползотворим живота си по-качествено и да постигнем много повече неща на веднъж. Разбира се, не всички биха погледнали на това по този начин, но аз се старая да мисля позитивно. Каквато и да е мисията на човека (или на някой конкретен човек), убедена съм че в бъдещето всеки ще има възможността да разбере и да анализира всичко онова, което е извършил в тази посока. За сега, аз лично гледам да се съсредоточа върху настоящето и да мисля по въпроса какво мога да направя, което да допринесе за тази или онази ситуация... в границите на възможностите, които имам в момента. Редактирано Септември 4, 2012 от Emmy ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.