Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Ивета

Познанието като Зло

Recommended Posts

Guest Мона

Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)

За църквата човекът по природа е зъл, теза, която подкрепя и Хегел. Природата е изходен пункт, който трябва да се преодолее. Но природата на злото е различна. За Християнството първоначалното зло е в Първородният грях. За Хегел историята на Грехопадението е израз на влечението на душата към Бога. Това е израз на скръбта й по собствените й недостатъци. Когато вкусил от дървото на познанието – познанието на доброто и злото! – човек престанал да се усеща напълно задоволен. Но благодарение на Грехопадението, той (Адам) става човек. И Бог каза: „Адам стана един от нас, познавайки доброто и злото”.

Следователно, грехът е само в познанието, а злото е в съзнанието. Самото познание е зло. Грехът е познание на раздвоението, на разрива, в който се познава и добро и зло. Чрез познанието човек постига Бог, но и заради него човек е лишен от щастие. Поради това зверовете не са нито зли, нито добри.

Състоянието на невинност е животинско състояние и затова „Раят е парк, в който има само животни, а не хора”.

Какво мислите вие по този интересен казус?

Използвана л-ра: Хегел (Философия на историята, Феноменология на духа), Фукуяма (Краят на историята)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)

За църквата човекът по природа е зъл, теза, която подкрепя и Хегел. Природата е изходен пункт, който трябва да се преодолее. Но природата на злото е различна. За Християнството първоначалното зло е в Първородният грях. За Хегел историята на Грехопадението е израз на влечението на душата към Бога. Това е израз на скръбта й по собствените й недостатъци. Когато вкусил от дървото на познанието – познанието на доброто и злото! – човек престанал да се усеща напълно задоволен. Но благодарение на Грехопадението, той (Адам) става човек. И Бог каза: „Адам стана един от нас, познавайки доброто и злото”.

Следователно, грехът е само в познанието, а злото е в съзнанието. Самото познание е зло. Грехът е познание на раздвоението, на разрива, в който се познава и добро и зло. Чрез познанието човек постига Бог, но и заради него човек е лишен от щастие. Поради това зверовете не са нито зли, нито добри.

Състоянието на невинност е животинско състояние и затова „Раят е парк, в който има само животни, а не хора”.

Какво мислите вие по този интересен казус?

Използвана л-ра: Хегел (Философия на историята, Феноменология на духа), Фукуяма (Краят на историята)

Нещо не схващам логиката на подчертаното - откъде дойде изводът, че самото познание е зло?

Според моите разбирания - познанието, съчетано със свобода и в комбинация от липса на мъдрост, може да доведе до зло.

Именно това е станало при т.нар. грехопадение. Но нямам време сега. По-нататък ще пиша пак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свикнал съм да разбирам греха като "съзнателна грешка", като престъпление на някакви правила и закони. Ако вярваш, че децата ги носят щъркелите и напълно искрено убеждаваш някой друг в това, въпреки, че си далеч от истината, това не е грях, а грешка, заблуждение. Ако знаеш, че децата се раждат от утробите на майките си и убеждаваш някого, че ги носят щъркелите - тогава е грях. Нарича се лъжа.

"Грехопадението" е една доста криворазбрана алегория. Защото как е възможно да извършиш грях преди още да знаеш какво е това грях? :whistling:

Злото е неизвестност. Злото е невежество. Злото е непълнота. Злото е разделение, разцепление.

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Нещо не схващам логиката на подчертаното - откъде дойде изводът, че самото познание е зло?

Разбира се, формулировката на темата е интелектуално заиграване с библейската мъдрост от Еклесиаст, че познанието е печал ... И понеже е и печал, то не е невинност.

Невинността е е липса и на воля, следователно е отсъствие на зло, но и на добро.

Злото е познание пар екселанс, ако успеем да се откажем от конотациите на понятието за зло и за грях, така жестоко улегнали в нашата християнска клутура и дуалистично мислене.

Но да си позволиш да съ-грешиш, е и да си позволиш да познаеш - т.е. да поемеш и вината за този свой акт. В този случай, вината е и отговорност.

П.С. Еклесиаст или Проповедник: 1:18 "И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Но разбрах, че и това е гонене на вятър, защото в многото мъдрост има и много досада и който увеличава знание, увеличава и печал.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо не схващам логиката на подчертаното - откъде дойде изводът, че самото познание е зло?

Разбира се, формулировката на темата е интелектуално заиграване с библейската мъдрост от Еклесиаст, че познанието е печал ... И понеже е и печал, то не е невинност.

Невинността е е липса и на воля, следователно е отсъствие на зло, но и на добро.

Злото е познание пар екселанс, ако успеем да се откажем от конотациите на понятието за зло и за грях, така жестоко улегнали в нашата християнска клутура и дуалистично мислене.

Но да си позволиш да съ-грешиш, е и да си позволиш да познаеш - т.е. да поемеш и вината за този свой акт. В този случай, вината е и отговорност.

П.С. Еклесиаст или Проповедник: 1:18 "И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Но разбрах, че и това е гонене на вятър, защото в многото мъдрост има и много досада и който увеличава знание, увеличава и печал.

Интересна тема, Мона! Поздравления!

Зависи от превода обаче, щото някъде, например в превода от 1885 г., т.н. "Цариградска Библия", се говори за знание, а не за познание. Доколко има разлика, обаче е друг въпрос.

Еклесиаст 1:18

Защото в много мъдрост има много скърб;

И който умножава знание, умножава печал.

За да не цитирам повече, ето тук (Еклесиаст 2:12-26; Еклесиаст 9:13-18), човек може да намери до какви изводи е стигнал проповедника за мъдростта и др. неща.

Ако Рая е вътре в човека, както се твърди в исихазма, а и другаде, ако Рая е състояние на душата/духа, то наистина, търсейки познанието и знанието не може да не се умре, както е предупредил за това Бог.

Да речем, че имаме едно детско, често съзнание, което е необременено с мисли, логика, с хипотези/концепции, с философия. Това дете е в Рая, според мнозина, но детето расте и в него се оформя това, което ще го извади от Рая, поради желанието за познание. Излизайки от своя Мир, то все по-дълбоко навлиза в света на формите и чрез сетивността се опитва да го опознаие, сблъсквайки се същевременно с трудности, с тъги, с мъка, печал, с нетрайности, с нещастието.

Обратният път - Матей 18:4

Матей 18:3

Ще припомня думите на големият исихаст от последните времена на Атон - Стърецът Тадей Витовнишки :

Атмосферата на небето и атмосферата на ада

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

Това, според мен, е много близко до будиското разбиране за Нирвана, за концептуалния ум и за т.н. "Буда природа".

Та, Бог, според мен не е излъгал, като е рекъл, че който излезе от Рая ще умре. Това си е точно така, защото жлезите, поради ред причини започват да секретират по различен начин, а от там и тялото, тъканите, клеткита, ДНК-то, както и хомеостазата се изменят. Човек остарява, разболява се и умира.

Змият също е права, защото и тя не излъга, че хората ще станат като богове и няма да умрът. Това го подтвърди Иисус (и др)., който благодарение на познанието и опитността, благодарение на високия Дух, се превърна в "последният Адам" - "животворящ Дух".

Да, според мен се минава през тъгата и през смъртта, за да възкръснеш. Цялото познание се струпва върху ти, ставаш като боговете. Умът вече няма какво да познава, халосва се и "умира". Следва Мир и Любов.

На мен така ми изглежда, но всеки си знае.

:-)

През 1952 година в Източен Тибет много хора станали свидетели на нашумял случай. Човекът, който постигнал тяло на дъгата тогава, Сьонам Намгял, беше баща на моя възпитател и брат на лама Цетен, чиято смърт описах в началото на книгата.

Той беше обикновен, много смирен човек, който се препитаваше като пътуващ каменоделец - изписваше мантри и свещени текстове върху камък. Говореше се, че на млади години бил ловец и че бил обучаван от велик учител. Никой не знаеше, че практикува - беше това, което се нарича „скрит йога". Известно време преди смъртта му го забелязвали да се изкачва в планината, да седи неподвижно на фона на небето и да гледа втренчено в пространството. Композирал свои собствени песни и напеви и не използвал традиционните. Никой нямал представа какво прави. След това се разболял или поне така изглеждало, но - странно! - ставал все по-весел. Когато състоянието му се влошило, близките му повикали лекари и учители. Синът му го посъветвал да си припомни всички учения, които е чул, но той се усмихнал и отговорил: „И без това вече не помня нищо. Няма какво да си спомням. Всичко е илюзия, но аз съм уверен, че няма да има проблеми."

Точно преди да умре на седемдесет и девет години той казал: „Искам, когато умра, да не местите тялото ми в продължение на седмица." След като умрял, близките увили тялото му и повикали лами и монаси, за да се молят за него. Поставили го в малка стаичка в къщата и си дали сметка, че въпреки ръста му не представлявало никакво усилие да го внесат вътре - сякаш се бил смалил. В същото време около къщата се забелязвали странни светлини с цветовете на дъгата. Когато на шестия ден погледнали в стаята, видели, че тялото се е смалило още. На сутринта на осмия ден след смъртта му, когато трябвало да се извърши погребението, дошли погребалните служители, за да вземат трупа. Когато махнали покривката, отдолу имало само коса и нокти.

Моят учител Джамянг Кхиентсе поиска да му ги занесат и потвърди, че това е случай на „тяло на дъгата".

Из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=653&showentry=4193

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)

За църквата човекът по природа е зъл, теза, която подкрепя и Хегел. Природата е изходен пункт, който трябва да се преодолее. Но природата на злото е различна. За Християнството първоначалното зло е в Първородният грях. За Хегел историята на Грехопадението е израз на влечението на душата към Бога. Това е израз на скръбта й по собствените й недостатъци. Когато вкусил от дървото на познанието – познанието на доброто и злото! – човек престанал да се усеща напълно задоволен. Но благодарение на Грехопадението, той (Адам) става човек. И Бог каза: „Адам стана един от нас, познавайки доброто и злото”.

Следователно, грехът е само в познанието, а злото е в съзнанието. Самото познание е зло. Грехът е познание на раздвоението, на разрива, в който се познава и добро и зло. Чрез познанието човек постига Бог, но и заради него човек е лишен от щастие. Поради това зверовете не са нито зли, нито добри.

Състоянието на невинност е животинско състояние и затова „Раят е парк, в който има само животни, а не хора”.

Какво мислите вие по този интересен казус?

Използвана л-ра: Хегел (Философия на историята, Феноменология на духа), Фукуяма (Краят на историята)

В будизма и в други източни учения се изхожда от твърдението, че причината за всички нещастия е незнанието (авидя). Злото, лошата карма и страданията са резултат от незнанието, което води до неправилни желания и неправилни действия. Правилните действия водят до освобождаване и прекратяване на страданията. Познанието означава да различаваш истинското от илюзорното, неизменното от преходното, Сат от Мая. Дори донякъде да е вярно твърдението, че познанието води до страдание, то това е по-скоро състрадание и по-осъзнато усещане на несъвършенствата в света. Това не са преходните щастие и страдание, които неизменно се редуват едно след друго за човека, чието съзнание е потопено в Мая.

Значи ако разгледаме нещата от библейска гледна точка, то отхапвайки от плода за различаване на доброто от злото, Адам и Ева получават възможност за такова различаване (каквато при животните липсва), но това не означава още, че те могат да различат доброто от злото, т.е. че притежават нужното познание да го направят. Те получават инструмента (манас), но той нито е достатъчно развит, нито те умеят да боравят с него. Това не само, че не е познание, но е и началото на незнанието. При животните липсва както познание, така и незнание. Без наличието на ум (манас) въобще не може да се говори за тези неща. Човека, отхапвайки от плода (т.е. получавайки манас) получава и незнанието, което с индивидуални усилия трябва да превърне в познание, а неправилните желания и действия в резултат на незнанието да превърне в правилни стремежи и действия продиктувани от познанието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)

Въпреки, че тази мисъл принадлежи на Западния свят, нещо започвам да усещам разпада й, защото отговорът е един: всяко страдание е отговорност. А ние по християнски сме безотговорни - и към себе си, и към онези преди нас. И то от страх.

Завъртени и захвълрени сме в един микс от телеологически надежди и невнятни мечти, които нито никой Господ ще оправдае, нито пък социалното ни битие, остава ни омразата и то в чисто социален аспект.

Всъщност, Невиността е страдание пар екселанс, докато всяко страдание е усещане за такова, издигайки в култ личността и нейното мнимо мъченичество. Т.е. на почит е Егото, отъждествено с някакъв племенен Бог, но ние го приемаме за пантеистичен - и тук вратите са затворени към познанието, сами сме се обрекли да не знаем, за да не страдаме :)

А Хегел ще се окаже тъжно прав, но в обратен ред - страданието предхожда вината, а психологически това не е вярно.

Ние принадлежим на вината, защото сме я издигнали в култ и тя е нашето единствено битие. Защото, иначе, как ще се оправдаваме?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)

За църквата човекът по природа е зъл, теза, която подкрепя и Хегел. Природата е изходен пункт, който трябва да се преодолее. Но природата на злото е различна. За Християнството първоначалното зло е в Първородният грях. За Хегел историята на Грехопадението е израз на влечението на душата към Бога. Това е израз на скръбта й по собствените й недостатъци. Когато вкусил от дървото на познанието – познанието на доброто и злото! – човек престанал да се усеща напълно задоволен. Но благодарение на Грехопадението, той (Адам) става човек. И Бог каза: „Адам стана един от нас, познавайки доброто и злото”.

Следователно, грехът е само в познанието, а злото е в съзнанието. Самото познание е зло. Грехът е познание на раздвоението, на разрива, в който се познава и добро и зло. Чрез познанието човек постига Бог, но и заради него човек е лишен от щастие. Поради това зверовете не са нито зли, нито добри.

Състоянието на невинност е животинско състояние и затова „Раят е парк, в който има само животни, а не хора”.

Какво мислите вие по този интересен казус?

Използвана л-ра: Хегел (Философия на историята, Феноменология на духа), Фукуяма (Краят на историята)

Нещо не схващам логиката на подчертаното - откъде дойде изводът, че самото познание е зло?

Според моите разбирания - познанието, съчетано със свобода и в комбинация от липса на мъдрост, може да доведе до зло.

Именно това е станало при т.нар. грехопадение. Но нямам време сега. По-нататък ще пиша пак.

Интересна тема .И аз се замислих ,но има много вярно ,както знаем в Билията има две дървета ,едното - дървото на живота и второто - дървото на познанието на добро и зло ,това са разбирасе символи .Всеки минава през дървото на познанието ,змията на това дърво също е сивол и всеки човек я носи в себе си ,и всеки трябва да се справи с нея за да се върне отново при дървото на живота ,малко хора са успели да го направят ,но пък за това са ни оставили примери как да го направим .А това е еволюцията през която минаваме от хиляди години .Хубаво е ча Библията е написана със символи ,така по малко хора от неразбиране биха направили корекции както те го разбират ,и може да изкривят истината .Но пък и другата причина е за по лесното обясняване за времето си .А и символите като цяло имат няколко или много функции .Мисля че и за това са ги използвали Египтяните ,както и всяка развита цивилизация .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек по природа е Зъл, защото тялото му е животинско. Има множество сведения за това как лоши хора между живота и смъртта са преживявали божествената светлина и са били добри и почтенни там някъде. Яда, гнева, злото у човека е породено от неговото тяло. Това е падението на Душата. Да се озове в такова примитивно тяло изпълнено с древно Зло.

Нима хората разполагат с Божественото познание? Нима те не се кефят само на животинското познание на сетивата, което наричат Наука?

Нима духовно обогатените хора не стават по-добри, стига да са намерили верният път, а да не ги е изкушил дявола?

Зверовете са Зло. Природата и нейните катаклизми са причинени от Злото, от Незнанието на Злото как да твори добро.

Познанието е Добро. Лъже познанието, животинското познание, дето хората го наричат Наука е Зло, защото то не е Познание, а лутане в нищото.

Редактирано от Психолога

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бих била толкова категорична. Науката сама по себе си не е зло. Зависи за какво се използва. Има невероятни научни открития върху, които може да се стъпи и да се изгражда познанието. И да се разширява съзнанието. Прекаленото вкопчване на ума в строгите научни термини издава липса на увереност и объркана душевност. Поставяне на бариера, Аз и вие...;)

Има две прекрасни беседи, които могат много да дадат в тази тема:

“Моисей за мене писа.” Моисей е идея, която представлява видимото, материалното в света. Той представлява всички съвременни учени хора, целокупно взети, както и всички съвременни художници, музиканти, писатели и поети. Христос казва: “Ако вие не вярвате във всички ваши поети, художници, музиканти и учени хора, които са написали всичкото свое знание на книга, как ще вярвате в мене, който сега ви проповядвам нещо ново? С това Христос иска да каже, че всички тия хора подготвят пътя за Христа, та като им говори, да Го разбират. Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” За коя наука говори този човек? Ако той подразбира само външната страна на официалната наука, прав е да не й вярва. За тази страна на науката Писанието казва: “Буквата умъртвява.” Всеки, който се занимава с тази наука, той е опитал, че тя умъртвява. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествената наука, която е жива и възкресява човека.

Днес много ученици са по-учени от своите учители и много деца са по-учени от авторите на някои хубави стихотворения. Защо? - Например, някой автор напише едно хубаво стихотворение и след време го забрави, а едно малко дете, като научи това стихотворение наизуст, дълго време го помни и може да го декламира. Децата имат силна памет и като научат нещо, не го забравят лесно. Извикайте някой виден поет и вижте, дали помни това, което е писал. Някой ученици, със силна памет, запомнят всички формули по математика и при случай корегират своите учители. В този смисъл казвам, че някои деца са по-учени от своите учители. Днес знанието е механизирано, всеки може да го придобие. Истинско знание е това, което има приложение в целокупния живот, външно и вътрешно, и може да преобразява човека. Ако е въпрос за такова знание, в това отношение плочите на фонографа също тъй могат да минат за учени. Ако изпеете една песен пред фунията на някой фонограф, тя ще се отбележи върху неговата плоча с всичките си подробности. И ако пожелаете да се повтори ще я чуете безпогрешно. Ще може ли един съвременен музикант при първо слушане на песента да я повтори тъй, както грамофонът? Ами колко пъти трябва да се повтори песента на човек със слаби музикални способности? - Най-малко 5-6 пъти и пак няма да я схване точно.

И тъй, ще вярвате в Моисей и във всичко онова, което учените хора са казали, защото те ще ви дадат подтик. Когато изучавате произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По този начин, именно, учените оказват влияние върху всички хора. По същия начин, когато изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка и с Христа. Когато изучавате живота на мъчениците и на пророците, вие се свързвате и със самите тях. Сега в света, във всеки човек съществува вътрешна борба, причините на която няма да обяснявам, но казвам, че тя е резултат на две велики състояния на човешката природа: едното състояние е човешкото, а другото - Божественото. Когато човешкото състояние вземе надмощие върху човека, и той започва да вижда всичко наопаки, в него настава голяма тъмнина и мрак, и цялата природа се обръща надолу с главата. За каквото и да се говори на този човек: за поезия, за музика, за изкуство - нищо не го радва. Такъв човек се нарича “песимист”. Песимизмът е излязъл от хаоса на живота. Обаче, природата има един важен закон, който тя спазва строго. В какво седи този закон? - Природата не търпи безверници, нито болни, нито глупави хора. Всички тия хора тя е осъдила на смърт. Тя ще заличи всички противоречия, които израждат човешкия род. Според тази разумна природа бъдеще има само оптимистът, човекът на вярата; бъдеще има само човекът на Любовта; бъдеще има само човекът на Мъдростта; бъдеще има само човекът на Истината; бъдеще има само човекът на Правдата; бъдеще има само човекът на Добродетелта. Всички останали хора са осъдени на смърт.

Мойсей и Христос

Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост? Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото. И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека. Каква реалност се съдържа в едно огледало? В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения. Каквото направи човек, огледалото го отразява. Огледалото показва нещата точ в точ. Огледалото е толкова разумно! Накъдето мръдне човек, точно същото и то прави. Човек не може да направи нещо, което и огледалото да не направи. Ако огледалото тъй отразява, тогава питам: човекът, който е пред него, интелигентен ли е? Аз няма да разрешавам този въпрос, оставям го на вас. Всички вие сте хора, свършили четири факултета. Всички вие, които ме слушате, ходите все инкогнито, но сте много учени. Вие сте толкова учени, че някой път разрешавате задачата на света с един калем, тъй както турците. Например, вие някой път казвате: животът няма никакъв смвсъл. Това е факт. Питам този, учения професор: защо животът няма смисъл? - Животът няма смисъл, казва този учен професор, понеже, имах един другар, на когото преди няколко дни дъската му мръдна. Утре може да мръдне и моята дъска. Каква е сигурността за това? Че мърдат дъските на хората, мърдат, разбира се, но каква загуба представлява това нещо? Ако аз обеля задната част, амалгамата на едно огледало, наистина, то няма да може повече да отразява, но питам: какво се е изгубило? Пострадал ли е светът с това? Де е реалността, в огледалото, или в мене? Реалността е вътре в мене, а не в огледалото. Огледалото е едно приятно забавление за децата. И аз мога да кажа, че едно от великите изобретения на човека, това е огледалото. По-хубаво, по-красиво изобретение от огледалото, човек не е могъл да измисли. То причинява радост, но по някой път, причинява и скръб на човека. Младият, като се поогледа, зарадва се, усмихне се, а старият като се огледа, потекат му четири реда сълзи и казва: е, добър е Господ, за вбъдеще може да се подмладя. Това огледало, все-таки ми е нужно, за да ми покаже, като се огледам в него, дали съм се подмладил. И наистина, ако това огледало му покаже, че е млад, значи, подмладил се е.

Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам“. Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че „аз зная отде съм дошъл и накъде отивам“? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в окултната наука, и всички адепти, всички велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй, великото, Божественото съзнание, да знаят - отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той, в своя дълбок смисъл, съдържа една велика идея, която трябва да се разбере.

Откъде ида

Някога откъснахме плод, за да познаем себе си, като добро и зло. От там срама, страха и съденето... Време е да берем плод от Дървото на Живота - а първият е Любов...

П. П. от днешната беседа:

...Веднъж направено едно престъпление, мъчно можете да го изправите. Сам човек не може да изправи погрешката си. – Защо? – Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начините и законите за изправяне на погрешките са в Бога. Следователно, само Бог може да ви покаже начин за изправяне на погрешките ви. Като не може сам да изправи погрешките си, човек се обезсърчава и казва : Има нещо непоправимо в мене. – Не, всичко е поправимо, но човек трябва да работи в съгласие с Божествения Дух. Докато работи сам, докато е в противоречия, човек всякога ще се блъска в своите погрешки, в своите болезнени състояния. Следователно, искате ли да бъдете здрави, с чист, ясен поглед, с мек характер и с дълбок вътрешен мир, дайте път на Божественото в себе си. Напусне ли ви Божественото, болестите, страданията и мъчнотиите започват да ви следват. Като не разбирате, защо идат страданията в живота, вие започвате да роптаете против Бога, против съдбата си. Държите ли в ума си мисълта, че само вие страдате, че сте голям грешник, вие не сте на прав път. От една страна казвате, че всичко иде от Бога, добро и зло, а от друга страна роптаете против злото. Това е неразбиране на живота. Хората са нещастни по единствената причина, че търсят щастието, както и смисъла на живота вън от себе си. Щастието и смисълът на живота са в човека вътре, а вън от него са само условията на живота. Виждате, че някой човек греши и искате да го изправите. Налагате му ред наказания, но той не се изправя. Външно човек не може да се изправи. Изправянето на човека е вътрешен процес, а не външен. Виждате един вълк с верига, лишен от възможността да яде овце. Като го развържете, ще видите, отказал ли се е да яде овце. При първа възможност той ще се нахвърли върху овцата и ще я задуши. Значи, изправянето на човека подразбира изправяне на човешкото естество.

И тъй, искате ли да се изправите, да постигнете своите желания, турете любовта за основа на живота си. Любовта е в човека вътре, а не вън от него. Докато любовта е във вас, не търсете човек вън от себе си да го обичате и да ви обича. Външните отношения на хората се дължат на любовта, която те носят в себе си.

Здравословни и болезнени състояния

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еклесиастът е добър пример за илюстрация в дискусията.

Соломон го е написал, когято е загубил пътя в живота си. Оженил се е за езичница и е почнал покрай нея да прави ритуали към множество езически богове.

Иначе казано, загубил е връзката с Единния Бог.

Той бил велик, знаел много, но не бил щастлив, защото се отрекъл от истинската любов.

А се отрекъл, защото си мислел "Аз знам всичко". Може да си е мислил и "Аз знам всичко необходимо", което е същото.

Знанието става зло и вреди на човека, който го притежава, когато човекът се възгордее и си помисли, че знае всичко. Поне такъв е случаят на Соломон :)

Човекът страда, защото си мисли, че знае всичко, а не харесва ситуацията.

Какъв му е проблемът? Че си мисли, че знае всичко. Че отсъжда ситуацията си като зло.

Ако Соломон не бе загубил връзката с Единия Бог, щеше да знае, че той знае само малка част от нещата, че Божията Промисъл е много по-голяма, че Божията Воля е смисълът на живота.

И щеше да благодари за всичко.

И нямаше да страда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир - Позволи ми да вмъкна една корекция в написаното от теб. Когато запитали Буда, защо не говори по метафизични или чисто практически въпроси от ежедневието, той според преданието отговорил с благородно мълчание. Разбира се това "благородно мълчание" е повод за множество интерпретации, но някъде в свойте проповеди той изтъква следната мисъл " ако в тялото на човек се е забила стрела, той трябва своевременно да я отстрани, а не да разсъждава откъде е дошла, кой я е изстрелял, и т.н. Ако приемем "стрелата" за метафора на живота или Сансара, то Буда казва че познание което не води към Нирвана или освобождаване от оковите на двойнствеността е напълно излишно, и дори вредно. Така че, Буда прави разграничение на познанието като го разделя на две : полезно и вредно (от гледна точка на основната религиозна цел).

Ивета :) За църквата човека е зъл, иначе ако не беше така тя нямаше да съществува. Вменявайки вина, и предлагайки изкупление от нея това е основния механизъм на църквата за да държи "миряните" в шах. За мен, съществуването на подобна институция е меко казано парадокс, да не кажа грях. Абсурдно е някой да се обявява за посредник между бога и човека, и да трупа дивиденти под формата на материални блага. Впрочем това се отнася без изключение за всички църквите на всички религии.

В този контекст е нормално и познанието да бъде обявено за грях. Една от най-важните черти на интелигентния човек е - съмнението. Човек който мисли логично, и се съмнява във всичко по-трудно би могъл да стане жертва на манипулации от всякакъв характер. Ако приемем че Бог е дарил единствено човека със способността да мисли, да мисли абстрактно, да "познава" нещата а не само да ги ползва. Какъв е смисъла, тази даденост да е грях.

"Чрез познанието човек постига Бог, но и заради него човек е лишен от щастие" - Щастието, както и нещастието са формални категории и относителни по смисъл. Ако този който иска до постигне Бог, го прави за да "живее" в щастие, значи той върви по-скоро назад отколкото напред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно никога няма да се съглася с Хегел и неговото тълкувание на библията от философска гледна точка.

"Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)",тези негови думи изцяло противоречат на моята философия и разбиране на живота.

Теорията,че незнанието,невинността не носят страдание и обратното,че единствено чрез опитността,чрез знанието човек изпитва вина и страда от "знанието" си,което му носи нещастие,неудовлетвореност и така нататък според мен са тотален абсурд за модерната реалност, в която живеем.

Според мен е невъзможно постигане на щастие и единение с Бога без познание.

Дървото на Познанието в библията не мисля,че се фиксира върху Познанието като такова,в смисъла на интелект,ум,разум и мъдрост,а по- скоро за себе си намирам смисъла на духовното познание, на разбирането за Добро и Зло,които са по- скоро някакви морални категории,за духовни порядки.

Мисля,че е абсолютно елементарно и да се тълкува отношението на църквата към човека като към нещо зло,и грешно.Напротив точно обратното,християнството е една доста хуманна религия,доста очовечена, в смисъл,че религията е дори лишена от своята мистика и абстрактност,просто е преведена на възможно най- човешкия,най- близкия до нас език.Все пак християнството е млада религия и точно затова ми харесва,мисля,че е най- близо до съзнанието на модерния човек.

Грехопадението визира идването на човекът на земята,неговото раждане като земно същество,той идва за да се учи на познание,да познава Добро и Зло, това не означава,че човек е грешен по рождение,а че раждайки се той ще извърши безвъзвратно грехове,неговото Битие и съществуване на земята по презумция е грешно,той ще познае и доброто и злото,защото само тогава ще добие истинско познание,само тогава може да се уедини с Бога.

В този смисъл познанието само по себе си не би могло да бъде само зло,или само добро,то е познаването на доброто и на злото,духовната опитност,духовният път който човекът изминава именно на Земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което не разбирам, е защо сме склонни да сложим под един знаменател познанието на Живота и познанието на доброто и злото? Те не просто са различни - второто автоматично изключва първото познание. И това е една само от важните причини познанието на добро - зло да стане зло за човека. не е необходимо да даваме за пример Адам и библията. Примерите от личния живот на всеки от нас са напълно достатъчни... То се вижда с просто око...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че, формалното разделяне на категории на явленията е чисто човешки прийом. Това може би идва от факта, че съзнанието ни е твърде ограничено, и се концетрира върху някакви малки участъци от "голямото нещо наречено Живот" От една страна като че ли е по-лесно да разберем нещата, но от друга създавайки нови категории се объркваме повече. Според мен, "доброто и злото" са понятия част от живота, те са неизменно включени в него, тъй като самите ние, и това около нас е самият Живот. Какво означава "добро" и какво означава "зло", кой ги определя и на базата на какви критерии? Дали пък, този "общочовешки" морал който прокламират религиите всъщност не е сбъркан, питам се аз. Дали пък "злото" всъщност не е толкова зло, и дали то не е заложено умишлено от оня висш разум? Иначе как бихме се учили, ако всичко беше "цветя и рози"?

Inatari :) мисля че вплете погрешно понятията "църква" и "религия". Едното не е ли институция, а другото не е ли концепция? Позволи ми да не се съглася с теб, за "хумаността на Християнството" , впрочем това бихме могли да го отнесем към всички религии без изключение. Нима искаш да ми кажеш, че е било хуманно да се заличат от лицето на земята редица прекрасни култури " в името на Христос" ? И будистите са прибягвали до насилие, и то нееднократно за да наложат своите възгледи, описано е детайлно в хрониките! Четох междудругото преди време изследване, което твърдеше че престъпността в общества в които "християнския морал" е издигнат на пиедестал, е в пъти по-голяма от другите. Дали пък, не е прав Ницше като твърди, че религията унищожава "жизнения порив" на индивида?

За Познанието като за едиствен начин за единение с бога, съм съгласен напълно с теб:) Само че, аз трактувам Познанието в един по-широк смисъл, и не бих го разделял на формални категории. Някак си ми е трудно да си представя, как може да бъде "филтрирано" познанието, така че да познавам само "духовното" пък останалото не!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз не мисля,че има нещо погрешно в моето мнение,всичко, което съм искала да кажа съм го казала по най- ясния и разбираем начин.За мен църквата не е институция,тя е духовен храм и много повече от институция.

За тези ,които я приемат като такава,ще кажа,че като всяка институция има добри и лоши служители има призвани ръководители и користни такива.

Но сама по себе си тя е духовно място за уединение с Бога,за общуване с него.

И още нещо християнството е хуманна религия в своята същност и никой не е в състояние да ме разубеди.

Всеки има право на мнение,но аз мисля,че тези ,които не го разбират като такова просто изкривяват неговата същност и не го познават в действителност.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Познанието като зло"

За да можем да подкрепим тази теза, ще е нужно да намерим утвърждение на противното,че -"Незнанието е добро".

Да видим какво казва Най-Древният от Старците нашият Учител Беинса Дуно:

" Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух - ето къде е падението на човека."

Първият Старец

Редактирано от томи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познанието не може да бъде зло. Зло може да имаме като резултат от неправилното му или не на място прилагане. Често многото научена излишна информация се бърка с познание, но между информацията и познанието има разлика. В познанието имаме осъзнаване, разбиране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Познанието като зло"

За да можем да подкрепим тази теза, ще е нужно да намерим утвърждение на противното,че -"Незнанието е добро".

Да видим какво казва Най-Древният от Старците нашият Учител Беинса Дуно:

" Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух - ето къде е падението на човека."

Първият Старец

Съзерцание за неуловимите неща

Има уловими неща в живота и има Неуловими. Всичко, което можеш да уловиш, и всичко, което можеш да обясниш, се превръща в знание, а знанието разваля живота, знанието убива живота. Вижте знанията на света, вижте знаещите хора. Носят ли те в себе си истинския живот? Не, защото знанието в тях е погребало Отношението към Неуловимото. Неуловимите Неща са Тайната на Живота.

Животът се съхранява в Тайната. Само човекът на Любовта може да расте от Незнание в Незнание. За човекът на Незнанието всичко е Тайнство. Той е като малко дете, заобиколено от хиляди Тайни. Той не иска нищо да си обясни, той иска да живее в тези Тайни. Тези, които са поискали да си обяснят Тайните на Живота, са погубили собствения си живот и живота на другите чрез многото обяснения. Няма знаещ човек в света, който може да обясни и най-малкото нещо. Абсолютно всичко е необяснимо. Вижте малката тревичка – кой може да я обясни? Всички знаещи на света, взети заедно, не могат да обяснят нейната Тайна. За Мъдрия тревичката е Тайнство. Само човекът на Незнанието може да каже нещо реално за тревичката, защото той не знае, а се удивлява. В своето удивление той се слива с нейното Тайнство. Чрез моето Незнание аз ще ви кажа нещо за тревичката. Тревичката не е създадена, за да я изучаваш като химическо съединение или за да я тъпчеш. Това правят знаещите. Тревичката е създадена, за да придобиеш чрез нея Отношение към Тайнството на Живота. Най-малкото, което придобива ученикът на Незнанието по този Път, е Удивление, Възторг, Възхищение. Това са първите три стъпки. Те не увеличават знанието в човека, а Любовта. После следват вторите три стъпки: Екстаз, Блаженство и Разтворение. По тези стъпки вървят всички, които имат Любов към Душата си и Любов към Неуловимите неща. Вижте малките деца и вижте старите хора. Вижте старият човек колко е безжизнен и отегчен. Ако беше разбрал само Тайнството на тревичката, щеше да кипи от живот. Но той е напълнен със знания и знанията са го убили. Знанията отнемат Душата на човека. Но вижте децата, колко са живи. А защо са толкова живи? Защото те чувстват, че живеят заобиколени от Тайни. Те чувстват, че всичко около тях е Тайнство. Те се радват и на най-малките неща, защото ги разглеждат не със знания, а с Душата си. Но децата трябва да извървят един дълъг път и да съумеят да станат Мъдреци. Мъдреците са Божествените деца. Те живеят във вечен Възторг и Вдъхновение, защото са съхранили в себе си Любовта към Неуловимото. Те са имали истинска Любов към Душата си, а не към знанията си. Те са знаели, че земните училища напълват човека със знания, които убиват Душата на човека. Те са отстранили знанието от своя Път и са запазили в себе си Удивлението, Възторга, Любовта към Неуловимото, и така са съхранили Душата си. Мъдрият има Душа, а не знания. Мъдрият има Любов, а не обяснения. Нима някой може да обясни Любовта…освен знаещия, който е човек на смъртта. Само умрелите имат големи знания за Любовта. Мъдрите нищо не знаят за Любовта, понеже те са толкова потопени в нея, че са изгубили всичките си знания. И ако срещнеш Мъдростта по пътя си, и ако имаш очи, ще видиш в него Душа и Възторг, Удивление и Любов, Изумление и Вдъхновение. А има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш в живота си едно Божествено дете, едно дете на Незнанието – Незнание, което е пълно с Красотата на Живота. Сафа Таора

Книга на Съзерцанията на Древните Атланти

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Познанието като зло"

За да можем да подкрепим тази теза, ще е нужно да намерим утвърждение на противното,че -"Незнанието е добро".

Да видим какво казва Най-Древният от Старците нашият Учител Беинса Дуно:

" Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух - ето къде е падението на човека."

Първият Старец

Да попитам: това, което е написано знание ли е или незнание? И ако е знание, как тогава (ако се придържаме към написаното в цитирания текст) то може да представя незнанието по достоверен начин?

П.П. Мисля, че е коректно да споменеш истинския източник на текста.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страданието е резултат от пропуснатата вярна посока.

Това ( в повечето случаи) не е вина, а несъвършенство на сетивата и логическия ум.

Не ми допада да се драматизират ограниченията на физическия свят. Свикнали сме с даденостите и само ги хулим, а когато ги загубим : ама защо страдам.

Урокът е именно от всяка ситуация да се извлича най-доброто.

Вменяването на вина е грешка на растежа.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Томи, бях понечила да ти напиша, че ми изправяш косъма с тези цитати. Аз много отдавна не си го позволявам това тук или ако все пак това се случи то е след размисъл до къде мога да си го позволя защото от личен опит знам, че няма да се разберем и то не защото считам себе си т.е. личността си за нещо особено, не, просто Учителя води всеки от нас по своя път, а това което си цитирал се чува по друг начин и ти го знаеш. Знаеш, че в това слушане няма външен свят- той е изчезнал, няма ум раздвоен, няма нищо. Останала е само една душа чиста и несътворена- излъчена от Бога която слуша и попива потоците Жива вода. Въпреки всичко ще застана зад Словото, но те предупредих, че ще предизвикаш катаклизъм с тези неща. Моля те да не си го позволяваш, но ако продължиш съм зад теб та ако ще и клада да ми запалят за това. Прегръщам те! И аз с нетърпение очаквам Ахарама Мордот Ин Махария - Съкровеномъдрието на Старците от Елеазар Хараш 3d_053.gif

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, познавам един учител по философия завършил СУ. Той е и планински спасител, алпинист и парапланерист и още много други работи, ако гледаме на външните неща- по човешки казано. По- скромен човек от него не съм срещала, и друго- според цитата ми по- горе той отдавна е пристигнал в мъдрото детство. Ако едно знание не те доведе до тази дълбочина, ако няма силата да възкреси душата ти като феникс от пепелта, ако не е изиграло ролята си на трамплин от който да отскочиш и заживееш в дълбоката реалност то това знание може да е красиво, може да е много умно и сложно, може много да се цени като полезно от хората и обществото, но е мъртво и ще те ползва единствено до края на земното ти съществувание. Казвам това без никаква критика, осъждение или гордост, но с голяма болка в сърцето си защото за мен тези текстове са нещо съкровено.Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×