Guest Христо6 Добавено Ноември 29, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2010 Възможно ли е някой хем да ти казва, че те уважава, хем в някои случаи да ти се налага, въпреки че нищичко няма да му коства да направи компромис в конкретния случай /още повече, че не му искаш често услуги, още по - рядко пък такъв компромис/, компромис какъвто ти би направил ако той те помоли ? Може ли да е истинско уважението, ако някой макар и по недиректен и по фин начин /само с думи, без заплахи/ си наложи желанието и не се съобрази с учтивата човешка молба на другия, въпреки че е можел да прояви добра воля и да се съобрази с молбата на другия човек, но я е пренебрегнал? @ЮлЯ@ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Ноември 29, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2010 Уважението и почитанието са две форми на отношение,по които можем да отличим последователите на Черната ложа от тези на Бялата. Уважението се изисква в Черната ложа, докато почитанието е проява в Бялата ложа. Знаейки това вече лесно можем да си отговорим на въпроса зададен при откриването на тази тема. Мир и Любов. @ЮлЯ@ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 29, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2010 (edited) Уважението и почитанието са две форми на отношение,по които можем да отличим последователите на Черната ложа от тези на Бялата. Уважението се изисква в Черната ложа, докато почитанието е проява в Бялата ложа. Знаейки това вече лесно можем да си отговорим на въпроса зададен при откриването на тази тема. Мир и Любов. Ето това не го знаех Сега чак си давам сметка, че съм наричала "уважение" почитта към душите. Благодаря! П.П. Разбира се почитанието е по- дълбоко от уважението то е свещен подход към Божественото...Ееееее поздравиии Редактирано Ноември 29, 2010 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 29, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2010 Не разбрах уважението да не би да се изразява в правене на компромиси, изпълняване на желания и услуги? Има случаи и то много, в които то се изразява в точно обратното. Ако например аз съм убедена, че човекът може сам да се справи с нещо и това макар и да му коства усилия и лишения, в крайна сметка ще му осигури свобода, увереност в своите сили и способности - уважение ли ще бъде към него да свърша тази работа вместо него, "спасявайки" го от лишенията и трудностите? Или както на времето един Приятел ми писа - "да помагаш на щангиста като вдигаш щангата вместо него"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 29, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2010 Възможно ли е някой хем да ти казва, че те уважава, хем в някои случаи да ти се налага, въпреки че нищичко няма да му коства да направи компромис в конкретния случай /още повече, че не му искаш често услуги, още по - рядко пък такъв компромис/, компромис какъвто ти би направил ако той те помоли ? Може ли да е истинско уважението, ако някой макар и по недиректен и по фин начин /само с думи, без заплахи/ си наложи желанието и не се съобрази с учтивата човешка молба на другия, въпреки че е можел да прояви добра воля и да се съобрази с молбата на другия човек, но я е пренебрегнал? Възможно е. Всичко е възможно. Аз може да изразявам уважението си по начин по който ти не го приемаш като уважение, моят компромис, може да е за теб нищо, налагането на желанието ми може да е несъзнателно и аз да не знам, че с това съм те засегнал. Учтивата човешка молба на другия може просто да мине край ушите ми и то съвсем несъзнателно. Ако аз не те познавам от толкова отдавна, от колкото помня себе си всичко това е възможно и то не е задължително неуважение. Просто повърхностно отношение или непознаване, или нежелание за познаване, но не и неуважение. За почитанието, честно казано не съм се замисляла. За да почитам някой, трябва да го познавам в голяма дълбочина, трябва не просто да знам, но и да усещам добродетелите му. И тъй като добродетели всеки има, но не всеки може да ги види, още по- малко усети не знам как може да се установи почитанието между хората, още повече с тази огромна гордост, която е навсякъде. Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 30, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2010 (edited) Ако уважаваш някого то е заради определени качества в него които ти признаваш и цениш. Да уважаваш някого не означава винаги да се съобразяваш с неговите желания и да правиш компромиси. Да почиташ някого означава да го приемаш изцяло и безрезервно с всичките му качества - добри и лоши.Според мен почитта се състои от обич и уважение. Дори да почита някого човек не е длъжен винаги да се съобразява с мнението му,да изпълнява желаниятата му и да прави компромиси. Редактирано Ноември 30, 2010 от Пламъче Mindfield, veselinvalchev1981 и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Ноември 30, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2010 (edited) Не разбрах уважението да не би да се изразява в правене на компромиси, изпълняване на желания и услуги? Има случаи и то много, в които то се изразява в точно обратното. Ако например аз съм убедена, че човекът може сам да се справи с нещо и това макар и да му коства усилия и лишения, в крайна сметка ще му осигури свобода, увереност в своите сили и способности - уважение ли ще бъде към него да свърша тази работа вместо него, "спасявайки" го от лишенията и трудностите? Или както на времето един Приятел ми писа - "да помагаш на щангиста като вдигаш щангата вместо него"? Не става дума за това да правиш нещо вместо другия.Не става въпрос за усилия. Имах предвид, да можеш да направиш компромис, нищо да не ти коства да направиш компромиса, да имаш възможност още на другия ден да направиш това, което си пропуснал заради компромиса, но въпреки това да откажеш този компромис. Например в понеделник А гледа един сериал, който го дават само в понеделник и на който сериал всичките епизоди ги има в интернет и А знае, че ги има и дори ги гледа най - често там. Тези епизоди дори не са последни от сериала. А в неделя се уговаря с Б да дойде в понеделник да гледат сериала. В като чува разговора на А и Б, го попитва по време на разговора дали ще може да го помоли за услуга. А му казва да изчака. А си довършва разговора с Б относно понеделник вечерта.След това В му казва молбата си, а А казва нещо от рода на : "Спокойно, Б няма да дойде." Молбата на В е била, В да гледа два епизода на един сериал, който В следи отдавна и които изглежда, че ще са последни, има голяма вероятност да са последни и затова В държи да ги гледа, защото все пак е гледал над 100 други епизода и държи да види какво точно става в евентуално последните два епизода на друг сериал, който А и Б не гледат. И молбата е да му се даде възможност да ги гледа. В понеделник следобяд А и Б отново си говорят и А казва на В нещо от рода на : "Б ще дойде да гледаме сериала "Ю", да знаеш." В казва : "Ще може ли да гледам сериала "Я", защото днес май ще са последните епизоди, не съм сигурен, че ще ги качат в интернет, има качени някои от досегашните, но не всички." А казва : " Спокойно, има ги в интернет, ще ти ги свалим от вибокса или замундата." В казва : "Не може ли утре да гледате сериала "Ю"", казва го с идеята, че не е сигурно, че последните два епизода на сериала "Я" наистина ще ги има в нета. Тогава А с твърд тон и със сериозно изражение казва : "НЕ може !!!". Това не е ли проява на неуважение и незачитане на другия, още повече че А и Б могат още на следващата вечер да гледат в нета сериала "Ю"? Редактирано Ноември 30, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 Уважение, любов и харесване към хората, едни и същи неща ли са ? Може ли да обичаш някого, но да не го уважаваш ? Или да го уважаваш, но да не го обичаш ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) Уважение, любов и харесване към хората, едни и същи неща ли са ? Може ли да обичаш някого, но да не го уважаваш ? Или да го уважаваш, но да не го обичаш ? Уважението произлиза от любовта ."Може ли да обичаш някого, но да не го уважаваш " -възможно е да обичаш някой и да не го уважаваш ,когато обичта е грешно разбрана и приложена ,тогава често има случаи ,когато хората си мислят че обичат но с това вредят или пречат на другия човек или домашен любимец примерно ,в случеят може да си мислят ,че обичат но на практика да е съжаление и т.н. .'Или да го уважаваш, но да не го обичаш " - невиждам как може да уважаваш някой без да го обичаш . Редактирано Ноември 15, 2011 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 Уважение, любов и харесване към хората, едни и същи неща ли са ? Може ли да обичаш някого, но да не го уважаваш ? Или да го уважаваш, но да не го обичаш ? Наскоро разговарях с един философ (по интереси и образование), който ми сподели, че на други езици (посочи и конкретно немският) имат повече думи и повече смисъли, отколкото в българският. Досега не съм го допускал, но е възможно българският език да е ограничен в начина си на изразяване на такива области като философия и религия.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Ноември 16, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2011 Ами пет века турско, може и да са си казали думата в тази област. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Декември 1, 2011 Доклад Share Добавено Декември 1, 2011 (edited) Когато човек не мисли за другите, не излиза от себе си, но се върти все около самия себе си. Но когато се върти около себе си, тогава негов център е самият той, а не Христос. За да започне да мисли за другия, умът му първо трябва да е в Христа. Тогава мисли и за ближния, а след това и за животните, и за цялата природа. Станцията му е отворена и щом получи сигнал, се притичва на помощ. Ако умът му не е при Христа, тогава сърцето му не работи, затова не обича нито Христа, нито събрата си, а още по малко природата, животните, дърветата, растенията. След като имаме такова отношение, как ще можеме да стигнеме дотам да общуваме с животните, с птиците! И ако някой мисли и го боли за създанията, колко повече ще мисли за Създателя им! Ако човек не се държи така, как ще дойде в съгласие с Бога и със самия себе си? Ако някой е равнодушен към себе си от любов към другите, тогава Бог силно се интересува от него, а също и хората се грижат за него. Редактирано Декември 1, 2011 от ivail Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 1, 2011 Доклад Share Добавено Декември 1, 2011 Възможно ли е някой хем да ти казва, че те уважава, хем в някои случаи да ти се налага, въпреки че нищичко няма да му коства да направи компромис в конкретния случай /още повече, че не му искаш често услуги, още по - рядко пък такъв компромис/, компромис какъвто ти би направил ако той те помоли ? Може ли да е истинско уважението, ако някой макар и по недиректен и по фин начин /само с думи, без заплахи/ си наложи желанието и не се съобрази с учтивата човешка молба на другия, въпреки че е можел да прояви добра воля и да се съобрази с молбата на другия човек, но я е пренебрегнал? Уважението и почитанието са две форми на отношение,по които можем да отличим последователите на Черната ложа от тези на Бялата. Уважението се изисква в Черната ложа, докато почитанието е проява в Бялата ложа. Знаейки това вече лесно можем да си отговорим на въпроса зададен при откриването на тази тема. Мир и Любов. Излиза, че ако си в Черната ложа, няма да виждаш в душата на другия, а ще спазваш уважение. Уважението значи дистанция. Нещо като бизнес-етикет на общуване. Този човек, който в случая на Христо е декларирал уважение, в момента когато молбата на Христо изисква усилие или компромис с неговото лично време, той не се съобразява, тъй като егоизмът му пречи. Излиза, че уважението му е вид обществено лицемерие, маска, която повечето хора си слагат, за да изглеждат на първо впечатление добри, готини и позитивни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 1, 2011 Доклад Share Добавено Декември 1, 2011 Уважение, любов и харесване към хората, едни и същи неща ли са ? Може ли да обичаш някого, но да не го уважаваш ? Или да го уважаваш, но да не го обичаш ? Наскоро разговарях с един философ (по интереси и образование), който ми сподели, че на други езици (посочи и конкретно немският) имат повече думи и повече смисъли, отколкото в българският. Досега не съм го допускал, но е възможно българският език да е ограничен в начина си на изразяване на такива области като философия и религия.... Да както го казах - уважение=респект. Респектът значи дистанция. Но може само да си респектиран от някого без да го харесваш. Харесването пък означава да си очарован. Харесмънт да те е хванал, дето се вика. Но може да си очарован без да разбираш човека, а да разбираш, значи да му гледаш в душата и е равносилно да го обичаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 5, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2012 Въпросният човек може и да ме уважава - праща ми есемеси по празниците, при все че въобще не е длъжен да го прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.