Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Да искаш ферари , може да е духовно ?

Recommended Posts

Guest Христо6

Орлин е споменавал, струва ми се два пъти, че искането на ферари (такъв беше примерът му), може да бъде свързано с духовността, с духовното, че може едно и също желание да бъде свързано с различни неща, че зависи какво се влага в желанието,че може да не е вредно за духовното развитие такова желание. Орлин ако желае, да обясни по - добре. Останал съм с впечатление, че в християнството се възхвалява бедността. Как може мечтата за ферари да бъде съотнесена към духовното ? Може би, мечтата за ферари би била духовна, ако мечтаеш да имаш ферари за да возиш хора, които нямат възможност за друг превоз, макар че возенето може и с по - евтин автомобил да става или пък спечелиш отнякъде ферари, за да го продадеш, за да подпомогнеш с парите от продажбата бедните ? Знам ли. :31::v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Благодаря, браманчо. :) Може би било духовно желанието, ако не е заради самия искащ, а за следното : да вози бедните манекенки, които нямат пари да си купят ферари. И все пак, не би било лошо Орлин да се включи в темата. :3d_085: Тъкмо си помислих : "ами едно куфарче с пари в багажника", и Слави тъкмо запя и за това. :3d_126:

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ферарито е хубва кола. Почти изцяло се прави от сложни машини, който се проектират от много висококвалифицирани инженери, самата кола е плод на труда на много инженери. Материалите в нея са висококачествени и за да се добият и пригодят за изработка много хора са вложили най-доброто от себе си, това важи за кожата, гумите, металите, високотехнологичните нано материали. Тази кола преди да дойде при мен, дълго време е била фантазия на много хора, тя е тяхно бебе, те са я кърмили в съзнанието си, участвали са в състезания, защитавали са я с мечтите си, тя е резултат от тяхните пот и усилие. А колко хора са участвали в транспорта при направата на тази кола: човека който транспортира металите или сглобява колата, парите които ще занесе на семейството си; колко хора са правили рекламата на тази кола, за да достигне тя до мене и да стане част от мен и още и още... колко много неща има във нея, тя е ооогромна инвестция. Купувайки си я, аз казвам "ДА" на всички тези хора, плащам за труда им; така тези хора ще могат да продължат да творят, да издържат живота си; така аз ставам част от тази магия и тя започва да работи за мен, и към мене идва и още и още, защото участвам в сътворението; това е служене към толкова много хора, и е огромна положителна карма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ферарито е хубва кола. Почти изцяло се прави от сложни машини, който се проектират от много висококвалифицирани инженери, самата кола е плод на труда на много инженери. Материалите в нея са висококачествени и за да се добият и пригодят за изработка много хора са вложили най-доброто от себе си, това важи за кожата, гумите, металите, високотехнологичните нано материали. Тази кола преди да дойде при мен, дълго време е била фантазия на много хора, тя е тяхно бебе, те са я кърмили в съзнанието си, участвали са в състезания, защитавали са я с мечтите си, тя е резултат от тяхните пот и усилие. А колко хора са участвали в транспорта при направата на тази кола: човека който транспортира металите или сглобява колата, парите които ще занесе на семейството си; колко хора са правили рекламата на тази кола, за да достигне тя до мене и да стане част от мен и още и още... колко много неща има във нея, тя е ооогромна инвестция. Купувайки си я, аз казвам "ДА" на всички тези хора, плащам за труда им; така тези хора ще могат да продължат да творят, да издържат живота си; така аз ставам част от тази магия и тя започва да работи за мен, и към мене идва и още и още, защото участвам в сътворението; това е служене към толкова много хора, и е огромна положителна карма.

Много добре казано! И това може да се отнесе към всеки битов уред.

Но по-духовно ще е да си купим ферари за да го разглобим и да направим още по-голям звяр, пък какво от това, че няма да става за каране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да произвеждаш автомобил чиито технически показатели го правят опасен за останалите участници в движението не е духовно. И малко ще се отклоня от темата, но защо когато се говори за сигурност на автомобилите винаги въпросът се разглежда от гледна точка на притежателя (шофьора) на автомобила, а никога сигурността на другия. Примерно ако се сблъска луксозен с обикновен автомобил, то е ясно, че от обикновения автомобил няма да остане нищо, заради тъй наречената „сигурност“ на автомобила, което освен всичко друго се изтъква като предимство. А резултатът в огромен брой случаи е абсолютно безотговорно шофиране от страна на водача на луксозния автомобил. И защо като производителите на автомобили са толкова загрижени за потребителите не ограничат максималната скорост на произвежданите автомобили, която далеч превишава разрешената в която и да е държава? Не подпомагат ли така пряко пътните нарушители и не носят ли отговорност за катастрофите станали поради прекалено висока скорост? Нещата си имат и втора страна. За екологията и автомобилите няма да кажа нищо. Мисля, че никой не се съмнява, че единствената причина поради която не е намерен по-екологичен заместител на бензина и дизела, който също така да е икономически изгоден е нежеланието на автомобилните компании да го направят. Напоследък май се появяват изключения, но „Ферари“ не е от тях.

Сега по темата. Аз мога да оценя красивото в един автомобил: дизайна, качеството на изработка и т.н., но да искам да го притежавам е нещо съвсем различно. Ако притежанието се превърне в самоцел, то тогава не може да търсим никаква духовност. Иначе всичко може да послужи на духовните цели при съответните условия (вкл. и едно „Ферари“).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С парите за покупка на едно Ферари и консуматива по поддържането му биха могли да се нахранят

много от гладуващите деца по света,онези с големите кореми и безнадеждни погледи....

Една Много полезна книга:

3827.jpg

Духовна притча

за това как да осъществите мечтите си

и да постигнете съдбата си

70d18c320f06237f527193504fe49658.jpgМонахът, който продаде своето ферари" е историята на Джулиан Мантъл, адвокат със звездна репутация, чийто небалансиран стил на живот е причина за почти фатален сърдечен удар в претъпканата съдебна зала. Физическият срив води до духовна криза и Джулиан е принуден да преразгледа живота си и да потърси отговор на най-важните въпроси. С надежда да намери щастие и удовлетворение той се впуска в една изключителна одисея. Пътешествието му го отвежда дълбоко в Хималаите и там намира могъща система, чрез която освобождава потенциала на ума, тялото и душата, и се научава да живее с повече страст, цел и спокойствие. Тази вдъхновяваща приказка съчетава блестящо духовната мъдрост на Изтока с най-новите принципи на успеха от Запада и показва стъпка по стъпка пътя към живот с повече смелост, баланс, изобилие и радост.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Ако човек е милионер, няма ли право например да си купува по - скъпи и красиви неща, които не би си купил ако е беден или от средната класа ? И в същото време да отделя някакъв процент от парите си и за бедните. Вярно че е благородно да си продадеш ферарито, за да нахраниш бедните : ако е от сърце, сигурно ще е добре за кармата ти. Но на самите бедни няма да им помогнеш за дълго, защото те ако нямат работа, просто ще умрат от глад по - късно. По - добре да им създадеш работа на бедните, а не да си раздадеш богатството и те да го изядат и изпият набързо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Заради заглавието на темичката тази песен цял ден ми е грубо в мозъка както се казва :). Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=NH8O8-DR-1s

П.П. Аааааааааа хахахахааааааааа сега видях че Браман ме е изпреварил :sorcerer:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек е милионер, няма ли право например да си купува по - скъпи и красиви неща, които не би си купил ако е беден или от средната класа ? И в същото време да отделя някакъв процент от парите си и за бедните. Вярно че е благородно да си продадеш ферарито, за да нахраниш бедните : ако е от сърце, сигурно ще е добре за кармата ти. Но на самите бедни няма да им помогнеш за дълго, защото те ако нямат работа, просто ще умрат от глад по - късно. По - добре да им създадеш работа на бедните, а не да си раздадеш богатството и те да го изядат и изпият набързо.

Крис,не коментирам правата на който и да било,просто си разсъждавам........:sleeping:

Ако се съберат всичките Ферарита ,яхти,и други , на цени от шест ,седем и повече цифри по света.....:whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко действие може да бъде духовно, ако придвижва извършителя към духовно развитие.

Ако един човек е мислил само за физическото си оцеляване, доволство и възпроизвеждане, а сега в него изведнъж загори амбицията да действа, за да постигне нещо красиво и полезно, да се утвърди по някакъв начин в социален план, това също е духовен напредък. Фактът, че някои от нас вече са минали тези стъпала с нищо не променя посоката на развитие.

Гледната точка на пишещите показва дали те съизмерват всичко със Себе Си.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

<br>Всяко действие може да бъде духовно, ако придвижва извършителя към духовно развитие.
Точно така, важно е намерението. Това различава духовното от физическото желание. На външен вид е едно и също, но намерението го прави различно. Например ако намерението е любов и правиш любов с половинката си, някой ако гледа отстрани и не ви познава, може да мисли че е изнасилване, а то да е най-дивно и божествено любене. Затова се казва да не съдиш никога, защото никога не може да знаеш истинското намерение.

С парите за покупка на едно Ферари и консуматива по поддържането му биха могли да се нахранят<br>много от гладуващите деца по света,онези с големите кореми и безнадеждни погледи....

Преди всичко е добре да се избавим от мисълта, че е нужно да спасяваме някого, защото никога не знаем намеренията му. Спасението винаги идва отвътре, не е едно и също да дадеш на някого риба и да го научиш да лови риба. Така че давайки на някого левче или две, няма да оправим нещата. Ако го научим да се обича и да бъде силен е по-добрия избор. Твърде често слагайки в ръцете на нуждаещите се им правим мечешка услуга. Живота има своите си начини, които не бива да пренебрегваме. И по този начин, давайки от позицията на нямащ, не правим любов. В такива случаи има съпротивление, има липса - споделянето не е пълно. Забогатей, радвай се на живота, оцени го, ще ти се разкрият много тайни. Тогава давай, когато се чувстваш добре и си извървял пътя или поне част от него. Ако даваш защото чувстваш, че нямаш и така е редно да се прави, всъщност губиш. Това е същото като да обичаш Бог, заради самото обичане и чистото чувство или да го обичаш защото така се прави и чакаш по-добър живот. Важно е и осъзнаването. Важно е да се знае, че има страдащи хора, които се нуждаят от помощ. Но небива да ставаме като тях, да забравяме че живота е забавление, за да може да им помогнем наистина. Приказката е, ако имаш две ризи - дай една на ближния си, т.е ако имаш излишък; Но ако имаш една риза, не я цепи на две, защото и двамата ще останете без риза.

Редактирано от erendil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Ако човек не е богат, не може ли пак да дава, пък макар и по малко ? Тоест имаш предвид : като нямаме, да не даваме с идеята, че ще имаме, да не изхождаме от презумпцията че всичко се връща и затова и да даваме, въпреки че и ние самите не сме богати ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да- нужно е да се дават пари, но не бива да се пренебрегва и "ферарито". Нужно е да се радваме на Живота, да го вкусваме, оценяваме, да правим любов с него и след това да го облагородяваме, когато вече го познаваме. Ако не сме изучили живота е като секс за една вечер, носи ни наслада, но е за кратко. Даването да става от любов, без очакване, а това е възможно когато имаш повече или си надскочил парите, което е едно и също. Надскочиш ли едно нещо, винаги имаш по много от него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Браво за наслаждението от живота. :thumbsup:

П.п.: Да, чел съм, че ще ти дадат да имаш еди какво си, ако си свободен от него, ако си го надскочил и че колкото повече си го надскочил, толкова повече би могъл да го имаш.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има два начина да надскочиш парите. Първия е да осъзнаеш, че нямаш нужда от тях, което е равносилно на живот в изолация или освободен от материална отговорност. Първият начин е например да тръгнеш да обикаляш света със сто лева джоба и ще видиш как нещата почват да се нареждат. Вторият е да ги изживееш като опитност, което е по приложимо в днешно време и за семейни хора. Вторият начин е да се наиграеш с играчките си, после сам ги оставяш настрана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×