Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Това момиче...


S.R.M.

Recommended Posts

Здравейте! Аз съм момче,на 19 години. Много от вас ще окачествят проблема ми като нещо незначително. Но уви,за мен се оказа много по-сложно от колкото някога бих си представил.

Преди да навляза в същността,ето малко факти за мен. От както се помня,винаги съм бил „затворен”,не особено контактна личност. Не мога да се определя като грозен или красив – винаги съм вярвал,че това е преценка,която трябва да дойде от хората,не от мен. Та този живот на „единак” който водех,не ми пречеше особено. С това,естествено нямах контакти с много момичета. Никога до сега не съм имал „гадже”,нито съм се влюбвал. Но всичко това се промени преди няколко месеца. А за да разберете проблема ми,ще разкажа всичко,така както се случи.

От две години се познавах с едно момиче. Тя е сестра на мой доста добър приятел. Виждахме се в училище и от време на време – общувахме в интернет. Дойде 12-ти клас,матури,кандидатстване и какво ли още не. Лятото мина бързо и неусетно. Вече бях приет да уча в чужбина и в края на месец Септември трябваше да замина. Април месец ме оперираха,лека операция,нищо сериозно. И тогава, започна всичко. С това момиче не сме имали нищо сериозно,просто приятелски чат и приказки. След операцията тя пожела да се видим - така и стана. От този ден,започнахме да излизаме заедно почти всеки ден. Паркове,кафенета,молове – без значение. В началото се срещахме за 1-2 часа. Но после започнахме да прекарваме много време заедно – от 9 сутринта,до 9 вечерта. С нея винаги имахме какво да си кажем,винаги имахме „приказка”. И така един цял месец. Нищо сериозно,нищо което човек може да сбърка като емоция. Но тъй като аз нямам опит във взаимоотношенията с момичета,реших да рискувам и да й кажа колко я харесвам. Нещата се стекоха така,че в крайна сметка и двамата предположихме,че просто бъркаме чувствата „приятел-любов”. И нещата останаха по старо му. Сякаш нищо не се бе случвало.

Беше последната ми седмица преди да замина. Отново бяхме заедно. Времето сякаш летеше. Никой от нас не усещаше кога са минали всички тези часове. И ето,че както си седяхме и се шегувахме,тя ме целуна. Първата ми целувка! На 19г,а едва тогава изживях първата си целувка. В този момент бях леко объркан,но и страшно развълнуван. Не мога да кажа,че не съм си мечтал за това. Но когато пожелах да й отвърна, тя просто ми каза „Съжалявам,но не те харесвам толкова”. Тези думи все още звучат в главата ми. Не мога да ви опиша как съм се почувствал. Съвсем нормално,след тези думи, двамата си тръгнахме. Това се случи в Неделя. А в Понеделник,аз вече „не бях сред живите”. Нямах апетит,сън или желание за каквото и да е било. Имаше само една изключително силна болка в гърдите. Потърсих я , с цел да уточним нещата. За мен бе изключително важно. 2 дена съм се борил – не само с болката , но и с нея. В крайна сметка,тя поясни,че няма такива чувства към мен. Нормално,на мен ми стана още по-неприятно. Но поне болката започна да изчезва. И след 3 дена заминах. Заминах,мислейки,че всичко на тази тема е изяснено и приключено. Да,проявих разбиране – тя самата не е знаела какво изпитва. Целунала ме е от любопитство. Успях да преглътна този удар някак.

Но ето,че нещата не бяха приключили. 3 седмици след като заминах,тя ме потърси. Изумително – отново, сякаш нищо не бяхме преживяли! Прецених,че е по-разумно да не правя нищо. Можех да бъда просто един приятел от чата. Но след като я поздравих за неин празник,тя започна да ме обсипва с думи,които ме объркаха още повече. „Много те обичам! Изключително си ми скъп! „ и подобни. Как трябваше да възприема тези думи? Това какво значеше? Нима това беше приятелското „обичам те” или имаше съвсем друга идея? Така и не разбрах. Няколко дена по-късно,тя сякаш ме забрави. Нито ред,нито думичка. А когато я потърсих,тя сякаш беше по-студена и от лед. Това ме нарани. Най-лошото е ,че я бях обикнал и го осъзнавах. Бях влюбен.

И така, вече 7 седмици съм студент. Минаха 3 месеца от както тя ме целуна и обърка главата ми. От тогава положих неистови усилия да я забравя. Изтрих всички нейни снимки, премахнах я от всички възможни контакти. Опитах се дори да я намразя! Но нищо от това не помогна. Тя е тук, в главата ми и не мога да я премахна. Не мога да уча, да се концентрирам,защото винаги се сещам за нея. А когато си помисля,как е възможно някой друг да я прегръща сега, направо полудявам!

Не съм глупав,дадох си сметка що за човек е тя. Осъзнах,че е просто една лигла,която сама не знае какво иска. Колкото и объркана да е в чувствата си,надали е нормално да се подиграва така с мен. Аз се унижавам многократно,преглъщайки гордостта си, извинявайки се за нервното си поведение. А тя какво? Обяснява ми колко се вживявам и драматизирам!

И въпреки това, все още не мога да я преживея! Още по-лошо е ,че тази болка в гърдите се върна и буквално ме побърква. Точно когато си мисля,че съм готов,че съм приключил с това,все нещо ще ми напомни за нея и когато това стане,главата ми се превръща в бойно поле на празни мисли...

Вярвам,че ще можете да ми дадете съвет и да ми помогнете,защото това не е просто една „авантюра” с лош край. За мен това се оказва пагубно,тъй като губя време и материя в следването си. Какво повече да сторя? Моля, помогнете!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Направи всичко, за да повярваш, че си хубав, стойностен, важен и успяващ, като това ти вярване да зависи само от теб, без значение мнението на хората! Просто заложи тази вяра в себе си, програмирай я! Как - тов ае по-сложен въпрос с мног и различни отговори!

Относно нея: да, една лигла е, която не знае какво иска. И още нещо: жените обожават да си играят с мъжете на котка и мишка, ако им бъде позволено. В съзнанието и си попаднал в графата "неангажиращ приятел". Можел си да попаднеш в графата "сексуално желан мъж" при различно поведение, като резонираш не с вявранията и за поведение на приятел, а с тези за поведение на желан от нея мъж. На нейните години тези очаквания обикновено са за по-нагъл, по-мачо и егоистичен мъж. Разбира се, не я познавам, това са общи приказки. Съветът ми е: гледай в интернет или се запиши на pick up (seduction) курс. Не само, за да бъдеш добър в свалките, но защото в тези курсове има заложена доста приложна психология на междуполовото общуване! Второ, клин клин избива: хвани си гадже! После още едно - разреши си да ти разбие сърцето! Ти разбий сърцето на някоя! Разчупи малко идеалите и морала си, направи го по-гъвкави, приземени и за определен период от живота ти, стани дори по-нагъл. Ще имаш време и за помъдряване, но сега имаш нужда от по-практични и конкретни поведения и емоции!

Преместих темата ти тук, за да се включат повече хора! Пресей си мненията, които ще ти вършат рабора реално!

Поздрави и пожелания за всякакви успехи: Орлин

Линк към коментар
Share on other sites

Нищо необичайно не се е случило. Освен че тя има повече опит от тебе - не си казал на колко години е. Най-вероятно първата и целувка е била много преди твоята, както и да е. Проблема ти е, че вземаш думите и твърде на сериозно. Жените са емоционални същества, те живеят в по различна от мъжката действителност. Пространството и времето нямат значение за тях - смисъла на думите няма значение за тях - историята ви няма значение за тях. Това какво ти е казала, конкретното значение на думите няма значение. Те живеят в средата на емоциите, споделянето, потока на енергия, все неща които зависят от момента и момент след момент не са същите. Така че, не възприемай думите на жена буквално. По-скоро ги чувай като мелодия, която издава моментното и емоционално състояние. Най-вероятно когато си я целунал, нещо не е съвпадноло с нейните представи или е решила да провери колко държиш на нея и ти е казала " Не те обичам вече". Очаквала е да направиш нещо, не и да си обърнеш гръб и да изчезнеш за 3 седмици - дълбоко наранен. Най-отвратителното нещо за жена е да гледа емоционално наранен мъж, който не знае откъде му е дошло и затънал в себе си, без да си го признава. Понеже те обича, е решила да ти даде малко помощ и кураж, като е изразила ясно намеренията си към тебе, след което ти най-вероятно си продължиш да ровиш в миналото и момента си е отишъл. По думите ти най-вероятно те обича силно, нещо което не се забравя лесно, което си установил и на свой гръб. Така че, ако ти стиска и си по-куражлия я потърси отново, най-вероятно нещата ще се наредят. Щом ти мислиш за нея, не е възможно и тя да не мисли за теб. И не я наричай лигла и че незнае какво иска. Ти си този който незнае, тя е била напълно честна към тебе, но както ти казах при жените честноста е само за конкретния момента. Научи се да говориш нейния език.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, S.R.M.!

Аз ще изразя личната си позиция като обикновена жена. Прочетох внимателно споделеното от теб. Добро впечатление ми направи стилът ти, начина на изразяване, откровенността и емоционалният заряд...

Считам, че не съм в позицията и в правото си да категоризирам хората и да виня или да оневинявам единият или другият. И това не е редно....

Ти си влюбен, наранен и объркан. Категорично съм против фразата "Ти разбий сърцето на някоя!". Не допускай действията ти да се ръководят от омразата и отмъщението. С какво ще ти е виновна следващата за стореното от предишната? А ако именно следващата е ТЯ? А ти я нараниш незаслужено? Не позволявай тази емоционалност, която струи от теб да си отиде (въпреки общоприетото мнение, че мъжете трябва да са сдържани). Хората са различни. Не еднократно в този сайт аз съм се обявявала против слагането на етикети и поставянето на рамки. Може би двамата с това момиче сте твърде различни - ти си чувствителен, а тя може би е по-земна, материална и по-незряла. Да, за теб това е първата любов, но наистина ли е това любовта? Или вкопчване за да бъдеш като всички?

И отново - не допускай грешката да бъдеш отмъстителен. Наранявана съм многократно от мъжете, но никога не съм отвръщала със същото. Да, много добре зная как можеш да омаеш един мъж - незабележими жестове, мимики, интонация, погледи; подходящата вербална и невербална комуникация за постигане на целта, но никога не съм си позволявала да манипулирам мъжете и да си играя с чувствата им. Защото знам как боли.

Запази тази своя чувствителност, тя е твой плюс. Може би трябва да добавиш към нея и малко решителност, самочувствие, но не погубвай и не скривай емоционалността си. Съществуват и други жени като мен, които се впечатляват и от това, а не търсят мачовци и егоисти с пачки пари. Може би трябва да се замислиш да се запишеш в някакъв курс, който да кореспондира с твоите интереси; да се включиш в подходящата приятелска група и т.н. За да можеш да говориш с членовете на тази група на един език. Тогава ще се чувстваш приет и като част от общност, а не като единак.

Хората са различни и в това е красотата. Просто намери хората, с които ще си в синхрон, независимо от пола им. А останалото - ще дойде сякаш от само себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

S.R.M,просто се успокой и смени гледната си точка.Трябва да разбереш,че много пъти в живота ти въпросът ''Защо го направи?'' ще остава без разумен отговор.Нещо повече -дори ще изглежда безсмислен.За жалост, светът все повече заприличва на пазар за отношения на принципа ''Днес ще има сделка или няма да има?''.Хората са прагматични.Романтиците и чуствителните остават все по-малко.Ти трябва да избереш или да бъдеш мачо/както те съветва Орлин/,или да бъдеш нежен и романтичен.Ако избереш второто,шансът да намериш подобна жена е малък ,но,според мен, си заслужава.А и има различни жени,и различни периоди в техния живот.Бих го нарекъл ''плавен преход от мачо към романтизъм''.А ако може и двете-още по-добре.

Когато бях на твоите години и малко по-голям /като студент/, аз получавах много по-тежки удари.Някои дори не са за групово споделяне.Но покрай тях разбрах ,че логиката в човешките отношения е много относително понятие.И оправданията/При мен едно от тях беше за годеж след като''влюбените''почти не бяха се срещали,като в миналото със среща между родители и т.н./могат да бъдат много алогични.

Но аз си знаех своето.И не исках да се променям.Доста учителки по отношение на търпението си открих.И трябва да съм им благодарен.С някои от тях съм и в момента в много добри отношения.

Накрая разбрах две неща.Първото е ,че човек трябва да се опита да се съхрани за половинката си,която може би го чака някъде.И второто-след като не може да я намери по разумния човешки начин/тогава изборът често дори е неразумен,а емоционален/,да потърси по-сигурен.И понеже вече бях запознат с някои духовни практики-започнах да пея и да се моля.

И така успях да намеря човека,който исках да имам до себе си.

Ти си твърде млад.Може и да не върваш в нищо,освен в себе си.Тогава просто си послужи с един друг мой метод от тежък момент в живота ми.Когато поредната жена си тръгна доста грубо,аз си представих един влак.Пътували сме заедно за крайната спирка.Било ни е много хубаво.Но по средата на пътя тя решава да изневери на предварително декларираната обща цел и да слезе.Трябва ли да изневериш на мечтите си ,за да задоволиш нечие ЕГО? А ако на следващата спирка се качи друга жена ,която ти допадне още повече и наистина иска да стигнете до края заедно и да се почустват щастливи?

Една раздяла може да боли.Една подигравка още повече.Но трябва ли те да попречат на пълното отдаване и преживяване на щастието/дори за няколко мига/в следващите дни и години от живота ни?

Прости и забрави!Ти си много млад и голямата любов е пред теб!И не обслолютизитай опита! Има нещастни с огромен опит,има щастливи с много малък предварителен опит в интимните отношения.Важното е да намериш чавека до себе си ,който да те приеме искрено такъв ,какъвто си и заедно да трупате необходимият ви опит.А той ,повярвай ми,не е само интимен,ако желаете да бъдете заедно щастливи.Защото голямото учене е свързано точно с думата ЗАРДНО.

Линк към коментар
Share on other sites

Считам, че не съм в позицията и в правото си да категоризирам хората и да виня или да оневинявам единият или другият. И това не е редно....

Поведението на момичето я категоризира само. Не е нужно някой да го прави! Освен това, човекът пита не за да разсъждава философски, а за да си реши проблема!

Ти си влюбен, наранен и объркан. Категорично съм против фразата "Ти разбий сърцето на някоя!". Не допускай действията ти да се ръководят от омразата и отмъщението. С какво ще ти е виновна следващата за стореното от предишната? А ако именно следващата е ТЯ? А ти я нараниш незаслужено? Не позволявай тази емоционалност, която струи от теб да си отиде (въпреки общоприетото мнение, че мъжете трябва да са сдържани). Хората са различни. Не еднократно в този сайт аз съм се обявявала против слагането на етикети и поставянето на рамки. Може би двамата с това момиче сте твърде различни - ти си чувствителен, а тя може би е по-земна, материална и по-незряла. Да, за теб това е първата любов, но наистина ли е това любовта? Или вкопчване за да бъдеш като всички?

И отново - не допускай грешката да бъдеш отмъстителен.

Няма нужда от мъст, така е! А от естествено израстване, което има етапи. Прескочиш ли етап, животът постоянно ти напомня за него, връща те към него, стоварва ти изпитания, отговарящи на посланията му. Привличането на външно манипулативно и с действията си жестоко момиче говори за такава анима в питащия и съответно по-мека, неуверена персона. Двете са в обратно пропорционална корелация. Та, развитието на вътрешната душевност (анима) на питащия очевидно тръгва от образа на манипулативна жена. Когато тази душевност порасне отвътре в зряла и любяща контрасексуална женственост, тогава външната персона става по-твърда и мъжествена! Та, казвайки на момчето простичко и ясно външно да стане по-твърд и засега дори по-безскрупулен - така давам насока автоматично и за развитие на душата му в по-спокойна емоционалност! Защо му казвам 'позволи си да ти бъде разбито сърцето и го надрастни"? Защото това е част от нормалния жизнен опит по непривързаност на сърдечността ни към външната преходност и залавянето и единствено към вътрешната безпределност. Когато неприлепването (относително, разбира се) към външния противоположен пол е налице за сметка на тази вътрешна връзка, тогава именно връзката с вътрешната Любов по принцип се проектира в чудесна любовна връзка. Прекрасна любовна връзка, която обаче не зависи кой знае колко от малкия физически човек, с когото се осъществява тази връзка, а отново от връзката с вътрешната безусловна Любов по принцип! Тогава естествените преходности на човешките взаимоотношения се преодоляват лесно и нормално!

Защо казвам на момчето да си позволи да разбие сърцето на някоя? Защото това също е част от естествените човешки взаимоотношения за възрастта на тийн и ранните двадесет години, не идеалните някакви, а реалните. Част е и от придобиването на тази външна мъжественост и вътрешна мекота. Само етап е! За година, две - етап! Ако не се мине, урокът не е взет. примерно, може в бъдещи връзки, когато е нужно да подходи твърдо, да не го направи и да 'влачи" неадаптивни взаимоотношения, соматизиращи му какво ли не, или невротизиращи или тласкащи към алкохол или водещи до живеенето живота на някой си, според на някой си изискванията, не и своя собствен! Затова му казвам тези неща и знам какво му казвам! :) Въпросът е, че както съм го казал в първия отговор, е ясно и разбираемо за питащия, но неясно и разбунващо какво ли не в другите читатели. А както съм го казал в този си отговор, е може би по-ясно за другите читатели и въпреки това разбунващо още повече нещица в тях, но за сметка на това далеч по-неясно и объркващо за питащия млад мъж... :)

Запази тази своя чувствителност, тя е твой плюс. Може би трябва да добавиш към нея и малко решителност, самочувствие, но не погубвай и не скривай емоционалността си. Съществуват и други жени като мен, които се впечатляват и от това, а не търсят мачовци и егоисти с пачки пари. Може би трябва да се замислиш да се запишеш в някакъв курс, който да кореспондира с твоите интереси; да се включиш в подходящата приятелска група и т.н. За да можеш да говориш с членовете на тази група на един език. Тогава ще се чувстваш приет и като част от общност, а не като единак.

Хората са различни и в това е красотата. Просто намери хората, с които ще си в синхрон, независимо от пола им. А останалото - ще дойде сякаш от само себе си.

Мхм :thumbsup2:

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Имах възможност спокойно да прочета написаното до тук и ми се иска да отговоря на някои от мненията. За всичко останало ми трябва малко време да премисля.

erendil - Като начало - тя е на същата възраст като мен,19г.В началото не бях съгласен с мнението за значението на думите и жените,но после се позамислих малко. И мога да кажа,че през цялото прекарано време с нея,нещата бяха точно така.Сякаш наистина нямаше значение какво казвам,поне на нея не й правеше впечатление когато казвах нещо сериозно.

"Очаквала е да направиш нещо, не и да си обърнеш гръб и да изчезнеш за 3 седмици " - ето тук вече няма да се съглася. Защото ако не друго,то поне знам,че спрямо нея не съм останал "пасивен".Ако е очаквала нещо повече от всичко което направих,извинявам се,но явно ме е сбъркала с някой екшън-герой...

Смея да твърдя също,че erendil изобщо не е схванал нещата. Защото не бе тя тази която заяви намеренията и чувствата си,а аз.Аз много добре знаех какво искам и го показах не един път. И да, след заминаването ми я потърсих и то не веднъж. И всичко това за да установя,че нещо не е наред с това момиче. Искам да кажа,няма как да е ,при положение,че в един ден сме на тема "Колко ми липсваш,искам да се видим,значиш много за мен",а буквално 2 дена по-късно преминаваме на "Драматизираш и се вживяваш прекалено много" плюс демонстрация на абсолютно безразличие.

smehy - Никога не съм мислил да нараня друго момиче,само защото това нарани мен. Единственото чувство за мъст което се появи бе спрямо нея,но малко след това си дадох сметка,че просто няма смисъл. Нейното страдание... просто няма да ми достави очакваното удоволетворение.Няма да ми върне пропиляното в мисли за нея , време.Ако някога,някой се отнесе с нея така както тя се отнесе с мен, няма да ми стане приятно,нито пък ще я съжаля.

През всичките тези години,винаги съм вярвал,че е глупаво да се роменя заради момиче,особено когато съм във фаза от живота си,когато има всичко друго,но не и сигурност. Ако се променя заради тази,какво става когато дойде друга и трябва да се променям отново? И така до кога?

Като вид обобщение - за мен не е трудно да си дам сметка за някои неща. Не е проблем да осъзная случилото се. Да,нямах опит,нещо ново се случи,с неприятен край,но все пак...

Не ме е страх да призная грешките и недостатъците си,нито да покажа добрите си страни. Поради липса на житейски опит,объркване на чувства или наивност, нещата с това момиче стигнаха до тук. Аз не я обвинявам,че не отвърна,не! Как може да бъде някой,че не те обича? Това което ме отврати е самото отношение. Добре,няма такива чувства! Но някой да си играе на "Обичам те - не те обичам" не го приемам. От това се поражда негативното ми отношение към нея. Когато подходиш към някого деликатно и сериозно е нормално и той да отвърне със същото.

И именно за това се обърнах към вас за помощ,защото въпреки цялото това осъзнаване,понякога мисълта за нея ме разяжда. Това не мога да си го обясня и превъзмогна. Дадох си сметка,че тя не е за мен,че не е било "писано", имах време да премисля своите и нейните грешки и си извадих много заключения. И точно когато си мисля,че съм приключил с този проблем, нещо се случва и тя пак се забива със съзнанието ми. Ето това е което ме мъчи...

Но като цяло искам да изкажа благодарност за съпричастността и идеите които ми дадохте! Оценявам ги!

Линк към коментар
Share on other sites

S.R.M. , от думите ти личи, че си наистина зряло и умно момче. За жалост си попаднал на момиче, което е решило да погъделичка самочувствието си с твоите чувства, а може би още е толкова незряло, че не знае какво иска. Животът често сменя ролите на двата пола в такава ситуация, защото да се държиш достойно и с уважение не е въпрос на полова принадлежност, а на характер.

Хубавата новина е една изтъркана фраза, но тя е вярна и ти предстои да го разбереш :) : Времето лекува. Убедена съм, че ще ползваш времето за полезни занимания и усъвършенстване на себе си. Така ще стигнеш до момента, вкойто отново ще се почувстваш емоционално независим и мъничко по-познаващ живота. Успех тогава!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не я обвинявам,че не отвърна,не! Как може да бъде някой,че не те обича? Това което ме отврати е самото отношение. Добре,няма такива чувства! Но някой да си играе на "Обичам те - не те обичам" не го приемам. От това се поражда негативното ми отношение към нея. Когато подходиш към някого деликатно и сериозно е нормално и той да отвърне със същото.

Добре, че не я обвиняваш затова, че не те обича. Но дали не я обвиняваш (може би дори без да си даваш сметка за това), че както казваш си играе на "Обичам те - не те обичам"? Да, разбира се това не е поведение, което трябва да бъде оправдавано, но обвинението също би се оказало пречка преди всичко за теб. Най-малкото така продължаваш да мислиш прекалено интензивно за нея и това спомага за проблема, който описваш в по долу:

И именно за това се обърнах към вас за помощ,защото въпреки цялото това осъзнаване,понякога мисълта за нея ме разяжда. Това не мога да си го обясня и превъзмогна. Дадох си сметка,че тя не е за мен,че не е било "писано", имах време да премисля своите и нейните грешки и си извадих много заключения. И точно когато си мисля,че съм приключил с този проблем, нещо се случва и тя пак се забива със съзнанието ми. Ето това е което ме мъчи...

Вече споменах за обвиненията и съденето. Разгледай добре мислите си и ако ги има се освободи от тях. Другото, което оказва влияние е навикът. Ти си привикнал в течение на две години, в края на който период доста наситено, да мислиш за въпросното момиче. Това се е превърнало в обичайното ти течение на мисълта; създал си една привичка. Също така сте прекарвали по цял ден заедно, с което също си създал един модел за прекарване на свободното ти време, към който си привикнал. Няма как мисълта ти за нея да не прави опити отново да изплува на повърхността на съзнанието ти. Поне на първо време ще е така. Недей бягай от тези мисли, не се бори с тях, а просто промени отношението си. Те (появяващите се мисли) отразяват едно отминало състояние на нещата. Когато се появят просто насочи вниманието си към това, че нещата вече не стоят по този начин. Носталгията, която може би изпитваш, когато въпросните мисли се появят е носталгия от миналото ти. Миналото съществува наред с настоящето и бягството от него е невъзможно. Оковите се късат с осъзнаване. Старото течение на твоите мисли може да бъде заменено с ново течение., но за това се изисква малко упоритост и безпристрастност.

Линк към коментар
Share on other sites

Млади приятелю, разбирам болката ти - тя е естествена и всеки един от нас е минавал (някои повече, други по-малко) през нещо подобно. Това момиче няма да го коментирам... не мисля, че е необходимо. Но ти имаш прекрасни качества и интелект и... само да можеш да видиш, да си представиш как... самата Съдба се е намесила и е направила така, че да се разминете с въпросното девойче (то не е виновно!), за да можеш ти (и то не е далеч това време!) да срещнеш момичето, с което ти е предопределено да изживеете една красива, богата, пълноценна и вдъхновяваща Любов, с която щеше да се разминеш... ако се беше свързал с това момиче, което явно не е определено за теб. Така че... горе главата, приятел - не случайно е казано "всяко зло за добро!" Животът е пред теб! Да, знам, раздялата е като смърт - умряла е в теб една емоционална вселена, но... за да отстъпи мястото си на друга - много по - великолепна и възхитителна... Стига да не се затваряш (поради болката, която изпитваш) и да й дадеш възможност да се прояви. Та в този смисъл "клин клин избива" - на мястото на една несподелена любов ще дойде една споделена... Нали предпочиташ втората пред първата? Тогава не е ли глупаво да скърбиш?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, прочетох внимателно всичко написано до момента. Няма как да се съглася с някои от вас. И все пак съм благодарен,че изказвате мнение.

В момента седя и си давам сметка за няколко неща. Като начало мога да потвърдя тезата си,че с това момиче нямам бъдеще , от където и да го погледна. Да, може би няколко "интересни" седмици и това щеше да бъде всичко. И после нещата щаха да са пак така - аз да съм в това състояние,а тя да си продължи. Както и да е,мисля,че схващате идеята ми.

Това което ме притеснява вече не е ,че въпросното момиче не излиза от главата ми. По-важното бе "защо?" и за съжаление когато отговорих на този въпрос,малко се изплаших и отвратих от себе си. Дадох си сметка,че завиждам. Тя продължава с живота си,среща се с нови хора,най-вероятно вече харесва друг. А аз какво правя? Въртя се в кръг,самосъжалявайки се ... Като малко дете - имах играчка,пограх с нея,оставих я и сега когато друг може да я има,аз си я искам обратно. Отвратително е ! И от тук следва ,че имам само една опция и това е да се преборя не с чувствата си ,а с моето АЗ. Поправете ме ако греша,но не е ли точно това причината? Ето пример - тя е на купон,а аз завиждам и ме е яд, защото си представям как е весела,щастлива и с друг.

Няма как да не подчертая,че силно се отвращавам от себе си. И мисля,че е крайно време да тегля чертата. Не за друго,а защото това ми поведение няма да додведе до нищо друго освен моето нещастие и падение.

По темата за тези "курсове" - нямам идея за какво става дума. Така или иначе съм в чужбина и надали ще се получи нещо. Иначе самата идея ми се вижда доста интересна и промамлива.

Отново искам да изкажа благодарност за всички мнения и съвети! Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

R.M.S., много интересна тема си споделил.Бих ти разказала една притча.

Двама монаси отивали към манастир.Била дъждовна привечер, мокро, показвал се завой по пътя.Изведнъж пред тях момиче с кимоно от коприна.Единия от монасите се приближил, хванал я и преминал през локвата.Тя благодарила и продължила.Другия монах не говорел нищо, така докато стигнали до манастира.Вечерта седнали на масата тогава монахът казал на другия:Ти защо я взе и я пренесе през локвата не трябваше.Първия му казал:Ти още ли я носиш в ума си!?

Та езиците на любовта са толкова различни, може би за това хората не се разбират!?:3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Сладур,

прочети по-внимателно какво ти е написал батко ти Ерендил - има много верни неща.

Ако нещо ти е неясно - мисли си по въпроса бавно и полека.

На всеки му се е случвало, карай нататък бавно и полека, тая кикимора я отсервирай,

така или иначе ти си интелигентен човек, щом учиш в чужбина, имаш такъв добър стил на изразяване и прочие.

Тейк ит ийзи и фул троттл!

Къде учиш?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...