Jump to content
Порталът към съзнателен живот
koni

Опит за самоубийство

Recommended Posts

. Колкото и да си зле, бъди наясно със себе си, кой си поне.

rolleyes.gifтози е от трудните за отговор въпроси

никой не ми пречи и не пиша за да търся съжаление , но благодарение на "щастливи"обстоятелства съм все още тук

То в крайна сметка няма значение дали съм жива или не , но поне да можех да си обясня защо е така , от всичко , което съм изчела за самоубийците , нищо не ми дава отговор с който да ми се отговори

Редактирано от гост-3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

имах в предвид копнеж по нещо , което никога няма да преживея на земята , сякаш за засилване на липсата на смисъл във всяко едно мое действие .

Смисълът се определя от целите, които си поставяш.

като дете не исках да играя с играчките ,които ни раздаваха , като възрастна не искам да играя в "игрите" , които постоянно ни се налагат. не мога да си отговоря , докога ще се преструвам на нещо , което не съм , а същността ми е повредена с идването ми в живота .Може и да ви е смешно , но така е при някои

Ами добре е когато е възможно да не се влияеш от мнението на останалите. Ако не друго, то поне в мислите и в желанията си можеш да бъдеш абсолютно независимо от каквото и да е. А за повредената ти същност, спрямо какво е повредена? Изгради си свои критерии за нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

както и един дълбок копнеж по нещо , което никога няма да преживееш на тази земя .

Ами не напразно алчността и жаждата се считат за едни от най-големите злини в религиите, по специално будизма. Тришна се казва.

Да ти кажа, дали ще си лаком за пари, или за слава, или за уиски, или за секс, или за какво и да е, то е все е едно - лакомия.

Може да живееш в кирпичена къща и да ходиш по рогозки и да си много по-щастлива отколкото една мутреса дето ходи с 1000 лв джобни. Всичко е до настройката горе в главата. Ако може да я промениш, тогава и мераците ти може би ще се изпарят и ще заживееш по-щастливо.

Има купища неща, които "няма да преживееш на тая земя". Както е невъзможно да купиш всички стоки в Кауфланд, така и няма да преживееш много неща.

Знаеш ли, аз много копнеех да се оженя. На 26-27 се виждах с жена и дете. Е, не стана тая работа, беше ми много мъчно, но за сметка на това Бог ми изпрати нещо друго, което не мога да ви кажа какво е, но е компенсация за първото и то доста голяма.

Изводът е: не бъди алчна и се опитай да намериш радост и щастие в това, което имаш, а не в това, което нямаш. Има една сентенция на Сократ: "Богат е не този който има много, а този който се задоволява с малко, тъй като това е богатството на природата."

Опитай се да я разбереш и, може би, приложиш. :thumbsup:

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами добре е когато е възможно да не се влияеш от мнението на останалите. Ако не друго, то поне в мислите и в желанията си можеш да бъдеш абсолютно независимо от каквото и да е. А за повредената ти същност, спрямо какво е повредена? Изгради си свои критерии за нещата.

Да само в мислите си мога да имам избор , иначе пълно разминаване между мисли , желания и действителност . мислите ми , не се превръщат в реалност .Живот в няколко свята и все пак наникъде .Това да си живея в менталния свят е една алтернатива , но тя е временна , много бързо се вижда пропастта между действителност и желан свят .

като на чуждо място съм , не свикнах с нищо толкова години .Като имам критерии за нещата и те не съвпадат с моите , нови критерии ли да изграждам ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

като на чуждо място съм , не свикнах с нищо толкова години .Като имам критерии за нещата и те не съвпадат с моите , нови критерии ли да изграждам ?

Утопист значи?

Какво знаеш за фикс-идеите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, но желанието ни движи, не примирението, живи сме защото желаем. Когато някой не може да живее, желае повече от останалите, но желанието изглежда неизпълнимо.

както и един дълбок копнеж по нещо , което никога няма да преживееш на тази земя .

Ами не напразно алчността и жаждата се считат за едни от най-големите злини в религиите, по специално будизма. Тришна се казва.

Да ти кажа, дали ще си лаком за пари, или за слава, или за уиски, или за секс, или за какво и да е, то е все е едно - лакомия.

Може да живееш в кирпичена къща и да ходиш по рогозки и да си много по-щастлива отколкото една мутреса дето ходи с 1000 лв джобни. Всичко е до настройката горе в главата. Ако може да я промениш, тогава и мераците ти може би ще се изпарят и ще заживееш по-щастливо.

Има купища неща, които "няма да преживееш на тая земя". Както е невъзможно да купиш всички стоки в Кауфланд, така и няма да преживееш много неща.

Знаеш ли, аз много копнеех да се оженя. На 26-27 се виждах с жена и дете. Е, не стана тая работа, беше ми много мъчно, но за сметка на това Бог ми изпрати нещо друго, което не мога да ви кажа какво е, но е компенсация за първото и то доста голяма.

Изводът е: не бъди алчна и се опитай да намериш радост и щастие в това, което имаш, а не в това, което нямаш. Има една сентенция на Сократ: "Богат е не този който има много, а този който се задоволява с малко, тъй като това е богатството на природата."

Опитай се да я разбереш и, може би, приложиш. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

както и един дълбок копнеж по нещо , което никога няма да преживееш на тази земя .

Ами не напразно алчността и жаждата се считат за едни от най-големите злини в религиите, по специално будизма. Тришна се казва.

Да ти кажа, дали ще си лаком за пари, или за слава, или за уиски, или за секс, или за какво и да е, то е все е едно - лакомия.

Може да живееш в кирпичена къща и да ходиш по рогозки и да си много по-щастлива отколкото една мутреса дето ходи с 1000 лв джобни. Всичко е до настройката горе в главата. Ако може да я промениш, тогава и мераците ти може би ще се изпарят и ще заживееш по-щастливо.

Има купища неща, които "няма да преживееш на тая земя". Както е невъзможно да купиш всички стоки в Кауфланд, така и няма да преживееш много неща.

Знаеш ли, аз много копнеех да се оженя. На 26-27 се виждах с жена и дете. Е, не стана тая работа, беше ми много мъчно, но за сметка на това Бог ми изпрати нещо друго, което не мога да ви кажа какво е, но е компенсация за първото и то доста голяма.

Изводът е: не бъди алчна и се опитай да намериш радост и щастие в това, което имаш, а не в това, което нямаш. Има една сентенция на Сократ: "Богат е не този който има много, а този който се задоволява с малко, тъй като това е богатството на природата."

Опитай се да я разбереш и, може би, приложиш. :thumbsup:

не съм си мечтала за уиски , всичките стоки на Кауфланд ,секс и готини пичове , а по-скоро да съм със "чисти" хора , без трудови дейности в замърсена среда , без извиване на китките . Колко лесно се дават съвети от рода "смени си средата" , работата , отиди при специалист . Преди всичко живеем в материалния свят и без да имаш достатъчно средства не можеш да си позволиш да искаш никаква помощ .

копнежът е към нещо , което няма материален вид , то е по -скоро толкова завладяващо , като секундно докосване до него изчезващо без да може да се открие никъде . То е нещо като небето в което са отразени безброй светли нюанси , то е като капки топящ се сняг отразяващи слънцето , като някакво присъствие , но без форма . Това е копнежа който не мога да опиша , но се опитвам да сравня нещо познато с него . В сравнение с него живота ми няма смисъл . И защо да преживявам грубостите на света , когато не се стремя към тях ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато условията на живот са тежки , когато човек не може да издържи тежестта на възложените му задачи , когато е отритнат от близките си , когато го боли силно , а няма лечение на болката - това са по-основни примери за решение към самоубийство .

Е , как със даден съвет ще ти променят условията на живот или хора , които никога не са изпадали в подобно положение могат да дават съвети на кандидат самоубиеца .

Всеки има правото да дава съвети. И всеки има правото да не ги приема.

Има една клопка за която тези дни мисля- " Бих бил щастлив с онова, което нямам". Всеки, който проумее капана на тези думи, осъзнава тяхната безкрайност, защото никой няма всичко. Живота е скапан. Ок. Нямам нищо от това което искам, но притежавам силата да бъда господар на живота си, мога да определя неговата продължителност. Мога да го прекратя, но мога и да го удължа и променя. Тук обаче идва момента на : "благодарих ли за това, което имам" Защото никой не притежава нищото. Живота е най-продължителното нещо, което има всеки. Всяка сутрин с отварянето на очите остановяваме, че все още го притежаваме - искаме или не искаме. Някой се е погрижил за това. А ние по същият този господарски начин, можем да решим как да го използваме.

Живота е скапан. Ок. Ама си е наш и можем да правим с него каквото решим. Нужно ли е да повтаряме колко е скапан и да го изхвърляме на боклука?

Никой не ни разбира , така е, никой никого не разбира по- точно, ние разбираме ли всички? И след като ние не ги разбираме, те трябва ли да си изхвърлят живота на боклука?? Заради нас??

Тежестта на възложените задачи, зависи от нас, задачите могат да бъдат променяни, отхвърляни, преодолявани. След като ни е тежко, може би грешно решение сме взели някъде, с отхвърлянето на живота по- лесно ли ще ни стане??

Не можем да открием себе си!? като изхвърлим живота ще се открием ли? Не е ли по- добре първо да потърсим тук?

Меланхолия, апатия, депресия все състояния водещи до това решение, гост-3, ако не успяваш да се пребориш сама по- добре се обърни към специалист. Всеки може сам всичко, но някои неща с подкрепата на знаещия стават по- бързо и по- лесно и без излишни главоболия.

И въпреки всичко ти желая всичко хубаво!

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, тогава си специален случай. Може да си на прага на Освобождението.

Но бъди сигурна, че ако се самоубиеш, ще те накажат и ще го гледаш през крив макарон поне още един живот. Дали пък в това въплъщение не те наказват за такова прегрешение? Ники разказваше за нещо подобно ТУК.

Единственото, което се сещам, е да се молиш на небето да те приберат, ако чак толкова копнееш за елисейските полета. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за мненията .

Ако си оправя материалното положение , ще потъся и мнението на специалист .Сега се надявам да имам повече знаци , пък каквото ще да става , но щом съм още на земята със сигурност съм доста грешна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някъде бе написано,че не трябва да отнемаш живота на,онова което не си създал,точно и за това е и тежката карма в бъдещите животи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички си имат своите грехове и сме тук да ги изправяме и да живеем.Вярно е,че е много трудно да се живее в този свят,който сами сме си създали,но освен черното и лошото,има и светло и добро.Що не ги търсите тях,за да се лекувате от черногледството.Чел съм,че силната светлина у дома спомага за намаляването на депресията при някои хора.Запалетеси една по-мощна лампа,например луминисцентна и вършете нещата си под нея.Слънчевата не може да се замени с нищо,но като няма риба и жабата е риба. :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това да убиете себе си,също е убийство.Повечето хора се убиваме без да го усещаме с лошите си мисли и постъпки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги може да се промени написаното,защото всеки главен път има и разклонения.Според мен би било добре да се опитате да поспивате повечко,а не като мен да стоите до късно тук или там. :) Опитайте да се усмихвате повечко,пейте си или си тананикайте нещо.Последното горещо се препоръчва от Петър Димков.Човек,когато пее се зарежда с огромни енергии и му се струва,че ще полети от ръба на скалата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

копнежът е към нещо , което няма материален вид , то е по -скоро толкова завладяващо , като секундно докосване до него изчезващо без да може да се открие никъде . То е нещо като небето в което са отразени безброй светли нюанси , то е като капки топящ се сняг отразяващи слънцето , като някакво присъствие , но без форма . Това е копнежа който не мога да опиша , но се опитвам да сравня нещо познато с него . В сравнение с него живота ми няма смисъл . И защо да преживявам грубостите на света , когато не се стремя към тях ?

Защото именно чрез тях може да изпъкне реалната ценност на нематериалното. Именно в житейските трудности може да се утвърди независимостта на духовното от тези житейски трудности. Ти искаш просто материалния свят да отразява духовния. Е това скоро няма да стане. Духовността трябва да се утвърди в съществуващите условия, каквито и да са те. Казваш, че тежките житейски условия не позволяват духовно израстване. Не е така. Винаги можеш да бъдеш искрен, честен, добронамерен, да не крадеш, да не лъжеш, да уважаваш хората, да си благороден, състрадателен, да вярваш, да имаш визия за бъдещето на планетата, когато хората ще са далеч по-напред в развитието си, да си уравновесен, да издигнеш желанията си до едно надличностно ниво, да си спокоен, да развиваш мисълта, волята и въображението си... Това са неща, които можеш да приложиш винаги. Ако копнежът ти е свързан с духовното, тогава защо придаваш такава важност на условията в материалния свят? Те са просто едно поле в което да изявиш духовните си качества и да ги развиваш. Да, трябва да се грижиш за тялото и някои други задължителни неудобства свързани с материалното съществуване; да, духът е меко казано ограничен във физическата материя, но това е необходимо за собственото израстване на човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето нещо, което дори и да не е съвсем свързано с темата, е свързано с разговора от вчера и днес:

1961 г. 278. (М. А. Й.). Може би за това се дават трудни, а понякога и невъзможни условия в живота, за да се върви, без значение на нищо. Макар и да изглежда лошо това или онова, макар всичко да пречи и да нарушава Контакта, но ако всичко е в духа, ако всичко е единствено в духа, то кой или какво вън може да прегради пътя лежащ отвътре. Пътят е ред последователни състояния на съзнанието, т.е. състояния на духа, въздействащи на всички тела в смисъл на тяхното изтънчване и просветляване. Кой може да попречи на духа да утвърди в своя микрокосмос своята неугасима Светлина? Тази светлина може да свети навсякъде в света: на работа зад машината или масата, на полето, планините и в горите, в самота, в тъмницата, в изоставена в планините пещера, в дворец или в колиба – или с други думи, там, където се намира духът в плътно тяло, духът Носител на Светлината. Ако тази Светлина пренесем през живота в плътно тяло, то тя ще остане и след това, когато тялото няма да го има, а ще имаме други тела – по-фини одежди на Духа. Да се удържи Съкровището е и първата задача, да се пази непрестанно, ежечасно, напрягайки всички сили на духа. (Грани Агни Йоги).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ще сведа ситуацията на едно тотално земно ниво, а именно:

Хора, които не са излезли от къщите си, искат да имат целия свят. Е, няма как да стане това - нито метафорично, нито никак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да ви се види жестоко, но съм забелязала, че хора, които споделят мислите си за самоубийство, много обичат другите да ги успокояват и разубеждават.... Всъщност, ако внимателно се вслуша човек в разговора, те самите през цялото време убеждават другите в своята правота... И двете страни убиват време...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Може да ви се види жестоко, но съм забелязала, че хора, които споделят мислите си за самоубийство, много обичат другите да ги успокояват и разубеждават.... Всъщност, ако внимателно се вслуша човек в разговора, те самите през цялото време убеждават другите в своята правота... И двете страни убиват време...

Напълно съм съгласна с теб. Точно така е.

Явно това се превръща в някаква мода - по форумите да се оплакват 100 човека с 1% проблеми, само и само да получат необоходимо внимание. А сериозните проблеми са другаде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще сведа ситуацията на едно тотално земно ниво, а именно:

Хора, които не са излезли от къщите си, искат да имат целия свят. Е, няма как да стане това - нито метафорично, нито никак.

И аз си помислих така първо, но се оказва че дамата не си мечтае за земни неща, просто иска да слезе от въртележката, писнало и е.

Оттук нататък аз поне не знам какво да и кажа, освен да повторя тези думи на Ники:

Аз например съм се родил космат кат кактос и със старческа муцуна. Това рпазбира се е от нежеланието ми (толкова ми е бил акъла) да се появя на този свят.

Явно, поради някакво си по вид просветление в предишни инкарнации, което добре помня, съм имал очаквания, че вече няма да "слизъм" на Земята. Само, че съм се лъгъл.

Благодарение на това, че в този живот към мен се спусна много Милост от Всевишния имам вече друго съзнание и вече Земята за мен не е неприветливо място.

Вече знам и как се "излиза" от Самсара, но за това има още много да "работя", ако може въобще така да е каже, защото от подобна позиция Самасара вече не е място от което искаш да се спасиш.:rolleyes:

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще сведа ситуацията на едно тотално земно ниво, а именно:

Хора, които не са излезли от къщите си, искат да имат целия свят. Е, няма как да стане това - нито метафорично, нито никак.

Може да ви се види жестоко, но съм забелязала, че хора, които споделят мислите си за самоубийство, много обичат другите да ги успокояват и разубеждават.... Всъщност, ако внимателно се вслуша човек в разговора, те самите през цялото време убеждават другите в своята правота... И двете страни убиват време...

Може да ви се види жестоко, но съм забелязала, че хора, които споделят мислите си за самоубийство, много обичат другите да ги успокояват и разубеждават.... Всъщност, ако внимателно се вслуша човек в разговора, те самите през цялото време убеждават другите в своята правота... И двете страни убиват време...

Напълно съм съгласна с теб. Точно така е.

Явно това се превръща в някаква мода - по форумите да се оплакват 100 човека с 1% проблеми, само и само да получат необоходимо внимание. А сериозните проблеми са другаде.

Донка, Мона - това е жестоко! Казвам го като човек с опит - опит и от двете страни. Не зная дали има смисъл да се обосновавам. Защо ли не съм изненадана? - за съжаление...

Редактирано от smehy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека не подценяваме емоционалното състояние на хората стигнали до решението за самоубийство. Това е особено капсуловано емоционално състояние. Статистиката показва, че най- много са самоубийствата при хора над 55-60 годишна възраст с най- голям процент успеваемост. на тази възраст съвсем не става въпрос за каприз, търсене на внимание или каквото и да е друго. Другата възрастова група подвластна на това състояние е 20-23 год.

Значи при влизането и излизането от този живот има кризи, които човек често трудно преодолява. И ако на младия 23 годишен човек има какво да му се каже на 65 годишния е много трудно да му се помогне. И те обикновено просто го правят, в повечето случаи успешно. Реалната статистика е страшна, така че това е реален проблем, казвам това въз основа на реални данни.

Причините са най- различни, всички обратими разбира се, защото неразрешими проблеми няма. Трудният момент е да се излезе от капсулата на апатията и депресията, която обикновено обхваща тези съзнания.

И ако човек го изговори и не успее да убеди себе си вече е крачка напред. Дори и по този начин.

Защото живота е прекрасен и единственото нещо, което наистина притежаваме. Каквото и да изгубим той ни остава и ако се научим да го харесваме и да го употребяваме цветовете му ще са все по- ярки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×