Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Имаме ли реална самооценка?

Recommended Posts

Guest Мона

Няма как да си цар на положението, ако имаш сърце на мишка. По този повод има една чудесна история:

Една мишка била много стресирана, защото непрекъснато се страхувала от котката. За щастие се намерил магьосник, който я съжалил и я превърнал в котка. За нещастие, като станала котка, тя започнала да се страхува от кучето. За щастие, магьосникът бил наблизо и я превърнал в куче. Тогава тя започнала да се страхува от пантерата и затова магьосникът я превърнал в пантера. И когато това станало, тя започнала да се страхува от ловеца. И тогава магьосникът се предал.

Превърнал я отново в мишка и й казал: "Каквото и да направя за теб, ще бъде напразно, защото ти притежаваш сърце на мишка."

Много интересна история, нали?

Искаме накуп много неща, искаме да сме накуп много неща, но дали имаме реална самооценка за възможностите си да бъдем накуп много неща?!

П.С. Идеята взех от Harper's Bazar, Зима 2010

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност самооценката е доста сложно нещо. Тъй като човек прилича на черна кутия, то и д се направи реална оценка на съдържанието в кутията е много трудно и постижимо само за Бога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Канел, благодаря ти, че пишеш в темата, но хайде да не намесваме отново Бог; по другите теми отвсякъде наднича строгия или благ, Бог.

Разбира се, че е е възможна самооценката - всеки може да разбере докъде могат да му стигнат силите, интелекта, способността да обича дори. Всеки има своя лична история на провалите точно поради тази причина - взел се е насериозно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

реална самооценка трудно се прави.....и какво означава реална...?...реалността зависи от възприятията и личните възгледи на човека....за мен, който каквато оценка или самооценка да прави никога няма да е реална....

аз мога да кажа за кое греша и какви недостатъци имам, но незнам в каква степен те засягат външния свят.......и кой как ги приема .....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

реална самооценка трудно се прави.....и какво означава реална...?...реалността зависи от възприятията и личните възгледи на човека....за мен, който каквато оценка или самооценка да прави никога няма да е реална....

аз мога да кажа за кое греша и какви недостатъци имам, но незнам в каква степен те засягат външния свят.......и кой как ги приема .....

Какво означава реална? Нещата са всъщност прости и съвсем житейски: ще си послужа с една преркасна българска поговорка: Видяла жабата, че подковават вола и тя крак вдигнала. После, в много ситуации хем ни боли, хем ни сърби, са ярко доказателство за нереална самооценка, но и за неприкривано лицемерие.

Но, какво излиза, зад високопарните ни разсъждения, фрази и учености, особено, ако често използваме за адвокат дядо Господ, прозира осъзната покупко-продажба на социално влияние - само и само да се харесаме :)

Неслучайно почнах с притчата за сърцето на мишката - че то, мишето сърце, няма как да стане лъвско сърце. И когато искаме нещо от някого или от живота, то е добре да си дадем ясна оценка какво можем и какво не можем; доколко нашите очаквания са съзимерими с реалността. Ето на това аз казвам реална самооценка.

Да преценяваме ситуациите, без да се сърдим на някого или да го обвиняваме, щото ни е наранено егото, например или да се жалваме като върнати невести, ако някой не ни е харесал или когато обидим някого, да имаме смелостта да се извиним, или когато - не умеем да говорим, да не се намесваме и да замълчим ...

Ето такива неща визирам ...

Да знаем кои сме и какви са възможностите ни в този живот. Да не вдигаме крак като жабата, но и да не пълзим като червеи, ако носим в сърцето си сърце на птица :) Нито една птица не може да полети с клетката си.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен реална е тази самооценка, която по никакъв начин не зависи от оценката на останалите хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Според мен реална е тази самооценка, която по никакъв начин не зависи от оценката на останалите хора.

Бих те помолила да се аргументираш с примери.

Според мен изключително много неща зависят от другите хора около нас, но решенията ни винаги трябва да са лични. Често бъркаме в мнението за себе си - и има шанс някой друг да забележи нещо, което ние отказваме да видим, или го виждаме, но не ни е приятно да го признаем. Това разбира се отнася за всички сфери на живота: от семейството до работното място.

А дали ще се съгласим и дали ще отречем нещо, пак зависи от способността ни от аперцепция, да носим на критика също.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За реална самооценка мисля, че можем да говорим само в случаите, когато тя е била изпитана. Иначе може би е възможна, но по-скоро би била изключение. Човек често прави предположения за неща, които лично не познава, само по чужди описания. Когато обаче се сблъска реално с проблема, открива, че нещата не стоят точно така, както си ги е представял. Разбира се, в много случаи човекът ще намери някакво оправдание и ще види причината отвъд себе си. Това, което искам да кажа е, че дори и реалната самооценка да зависи от опита, то няма гаранция, че опитът ще доведе до реална самооценка. Всичко зависи от будността на съзнанието, от способността за различаване, от свободата на мисленето, т.е. всичко това, с което човек интерпретира преживяното (опита).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За реална самооценка мисля, че можем да говорим само в случаите, когато тя е била изпитана.

:) Аз не знам да има неизпитана самооценка. Иначе ще се реем във въздуха и само ще си плямпаме, както всъщност е разпространено.

Всяка самооценка е самоанализ: виждаме какво сме очаквали, какво се е случило. Нищо не се променя в последния момент и почти всичко зависи от самите нас. Рядко има толкова външни обстоятелства или пък още по-малко хора, които могат да ни попречат за нещо. Понякога има обективни причини, които не могат да се превъзмогнат, но те са съществували и преди нашата слепота, а това, че изведнъж сме разбрали, че нещо не става - кой ли е виновен :) Едва ли са обективните причини, просто ние сме предпочели да си затворим ушите и очите - имали сме нереална и самооценка, и оценка на събитията.

Странно ми е как почти всички си мислят, че самооценката е агностична по своята същност. От малко едно дете трябва да бъде възпитавано в тези неща. В тази връзка имам един много интересен пример, но ако се наложи, ще го опиша.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Там е работата, Мона, че човек няма граници. Ако те гони куче възможно е да прескочиш и двуметрова стена, а ако насочат срещу теб пистолет не знаеш как ще реагираш - дали се запазиш самообладание или ще се паникьосаш, или нещо друго. Това са ситуации, които рядко се тестват и няма как човек да ги анализира преди да се случат.

Освен това човек е в постоянно развитие, което още повече размива границите на самооценката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Там е работата, Мона, че човек няма граници. Ако те гони куче възможно е да прескочиш и двуметрова стена, а ако насочат срещу теб пистолет не знаеш как ще реагираш - дали се запазиш самообладание или ще се паникьосаш, или нещо друго. Това са ситуации, които рядко се тестват и няма как човек да ги анализира преди да се случат.

Освен това човек е в постоянно развитие, което още повече размива границите на самооценката.

Малко излизаме от темата, но във връзка с твоето мнение, се сещам нещо. Има изследване, че ок. 80% от хората реагират по един и същи начин, както на стресови ситуации, така и на обичайни такива. Мисля, че повечето от нас умеят и могат да предвидят как ще реагират, поради един прост факт, ние имаме и притежаваме емоционална памет - да, ние можем да сме забравили, но на несъзнавано ниво, ние помним и знаем как ще реагираме. В тези моменти ни помага интуицията или по-скоро усещането за предстоящото събитие. Освен това, инстинктът за самосъхранение е повсеместен и е водещ при застрашаващи ни ситуации и ние ще реагираме или чрез бягство/отстъпление или чрез агресия/обида.

Добре е да се самоизследваме в различните ситуации, пък и малко повече смелост не ни е излишна :) Дори и смелост да си дадем реална самооценка.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самооценката в повечето случаи е твърде субективна за да бъде реална.

Да имаш реална самооценка е много важно,но като че ли в много от случаите не си я даваме умишлено,за да не изглеждаме жалки в собствените си очи.

Човек трябва да е наясно какво може и какво не,за да не изпада в положението на жабата. :)

Мен често са ме питали защо не шофирам и на отговора ми че това не е за мен са започвали да ми привеждат примери с този и онзи,дето били по-тъпи от мен,но шофирали...

Аз си знам,че от мен добър шофьор не става и не желая да рискувам,само защото някой друг си карал колата.

В някои случаи е по-добре човек малко да се подценява и в процеса на това,с което се е заел да си даде реалната по-висока самооценка.

Надценяването на собствените възможности и качества винаги завършва с принудително "кацане".:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами тя работата не е дори само до смелост.

Има и ред други неща.

Примерно много е приятно човек да си дава по-висока оценка от реалната, като и обратно - никак не е приятно да си признаеш слабости и недостатъци. Имаме дори такава тема. Малко хора писаха конкретно по нея (за общи приказки имаше повече желаещи) и ми направи впечатление, че дори, когато се решат да опишат някоя своя слабост, хората се опитват да я представят така някак по-лицеприятно :) .

Дори когато възможните слабости са само хипотетични, примерно описват се като характерни за слънчевия знак, под който сме родени, хората, кой знае защо, пак много навътре го приемат :D .

Пък ако дадеш на един човек власт и го убедиш, че е мноооого подходящ за съответния пост (примерно - Ти си много добър човек, старателен, даваш всичко от себе си, лоялен си ...), то колкото човекът е по-неподходящ за този пост, толкова по-трудно ще се откаже от него. Хич и няма да му направи впечатление, че му липсват някои важни управленски качества, като решителност; глобално мислене; дългосрочни, стратегически ходове ...

Това особено си личи при политици, премиери, министри, заместници, кметове и т.н. та и до най-ниско управленско ниво във всички сфери на живота; дори в семейството.

Истината е, че не е никак лесно да си мениджър. Не случайно много големи компании си назначават някой, който може да не е никак наясно със спецификата на отрасъла, но е прочут с добрите си управленски способности; той може да е от съвсем друга държава и получава огромна заплата. И има защо.

А в България умираме да се подиграваме на хора, които можели да работят само с единия си пръст - показалеца :lol:

И всеки от нас е убеден, че поставен на мястото на еди кой си, ще се справи много по-добре от него.:1eye:

Та така е при нас, що се отнася до реалната самооценка. Липсва. Нещо повече - и като странични наблюдатели не се справяме добре. Т.е не само самооценка, ами и за други хора и събития не умеем да дадем реална оценка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

А в България умираме да се подиграваме на хора, които можели да работят само с единия си пръст - показалеца :lol:

И всеки от нас е убеден, че поставен на мястото на еди кой си, ще се справи много по-добре от него.:1eye:

Та така е при нас, що се отнася до реалната самооценка. Липсва. Нещо повече - и като странични наблюдатели не се справяме добре. Т.е не само самооценка, ами и за други хора и събития не умеем да дадем реална оценка.

Не ми се щеше отново да опираме о стълба народопсихология или поне нашата представа за нея, но фактите са неоспорими. В тази връзка, много фирми, мини общества и социални групи и т.н., са гнезда на клюкарници, грубо казано.

Всъщност, защо сме такива клюкари, наистина. Защо все ни влече към пикантерията??? Пак се спирам на реалната оценка на събитията и самооценка на действията, че дори и на мислите. Умеем ли да отсяваме, умеем ли да не се засягаме, а просто да приемем, че другите са различни, което разбира се не означава, че трябва да се избягва конфронтацията. Ако умишлено все избягваме конфликтите, рискуваме да се превърнем в лицемерни ангели с дяволски души, метафорично казано.

Всеки има опит с не на място казана дума или поведение, всеки е търпял обиди, без да се защити ... Е, ако хората наистина умеят да оценяват и да се самооценяват, това ще се сведе до минимум. Поне така мисля аз.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно ли е ,че всеки човек има:

а)нормална самооценка:feel happy: или

б)завишена(повече или по-малко) самооценка:thumbsup1: или

в)занижена(силно или не толкова) самооценка:thumb down: ?

Мона,мога да се обзаложа ,че едва ли някой четящ темата ,ще сложи сам себе си в б) или в).Тогава ,какъв е смисълът на въпроса?.Да говорим за това как виждаме дугите хора ли?

Обобщено и по принцип,на база на опита си ,могат да се изказват психолозите.

Ааа,сега виждам,че всъщност темата май е към тях насочена -Форум Психология и психотерапия..Моля да ме извините за вклюването...........Сигурно се дължи на това,че имам висока степен на одобрение на себе си.:dancing yes:

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мона,мога да се обзаложа ,че едва ли някой четящ темата ,ще сложи сам себе си в б) или в).Тогава ,какъв е смисълът на въпроса?.Да говорим за това как виждаме дугите хора ли?

Обобщено и по принцип,на база на опита си ,могат да се изказват психолозите.

Ааа,сега виждам,че всъщност темата май е към тях насочена -Форум Психология и психотерапия..Моля да ме извините за вклюването...........Сигурно се дължи на това,че имам висока степен на одобрение на себе си.:dancing yes:

Честно казано, публикувах темата във форум Себепознание, но от друга страна себепознанието е част от психологията, така, че тавтологията е вярна :thumbsup2:

Не е необходимо някой да ти каже а или бе е, или каквото и да било ... Начинът на отстояване на индивидуалността, дори и в писмен вид, е показателен. Т. е. как защитаваме позицията си. Изкуството е да защитаваме позицията си, конфронтирайки се с друга, но без да нараняваме човека, който я изразява, макар понякога нараняването да е здравословно и в двете посоки. Често пъти болката е импулс за голяма крачка напред, всеки шамар е полезен, ако сме ударени навреме обаче :) Пък и ако сме разбрали, че ни удрят шамар ...

Но, понеже така поставяш нещата, ще те опровергая, слагам се в категорията Б.

Опитът ме е научил, че е по-добре човек да има по-висока самооценка, така просто е по-полезен и за себе си, и за другите.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, защо сме такива клюкари, наистина. Защо все ни влече към пикантерията???

Това е присъщо на развиващата се душа. Част е от растежа, с други думи. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодря за отговора Мона.Уточнението беше важно..Ясно е ,че зад въпроса :Имаме ли реална самооценка?,стои друг въпрос;Разбираме ли как ни възприемат другите?Разбираме ли как това ,което казваме с думи,се възприема от останалите въпреки мълчанието им?

В нет анонимността ,от една страна всеки се изразява доста по -свободно и без задръжки ,а от друга страна думите,мненията са единственото, от което можем да съдим за човека срещу нас,пардон зад екрана на монитора.

Преди години щях да съм доста непримирима срещу някои неща.Можех дори на една дума да се хвана и да развия цяла присъда над произнасящия е.Сега гледам на всичко това по доста различен начин.От известно време се уча да не съдя другите..Можем да се научим на това ..........Макар да е нужно време и търпение,защото съденето и спорът са доста популярно занимание в човешките общности.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Всъщност, защо сме такива клюкари, наистина. Защо все ни влече към пикантерията???

Това е присъщо на развиващата се душа. Част е от растежа, с други думи. :feel happy:

Бих казала друго: плод на инфантилната психика :) Ненюансирана и нерефлективна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Благодря за отговора Мона.Уточнението беше важно..Ясно е ,че зад въпроса :Имаме ли реална самооценка?,стои друг въпрос;Разбираме ли как ни възприемат другите?Разбираме ли как това ,което казваме с думи,се възприема от останалите въпреки мълчанието им?

В нет анонимността ,от една страна всеки се изразява доста по -свободно и без задръжки ,а от друга страна думите,мненията са единственото, от което можем да съдим за човека срещу нас,пардон зад екрана на монитора.

Прекрасно казано - въпреки мълчанието.

Мълчанието на другите често го приемаме като присъда, но то, мълчанието, е по-скоро тяхна самоприсъда. Не мислиш ли?

От друга страна, вербалната или епистоларна логорея е пагубна - замества липсващите празнини от именно тази човешка самооценка. Сещам се за една фраза на София Лорен, че скромността краси онези, които няма с какво друго да се похвалят. Зад тези думи, казани като на шега, има житейска истина: ако аз знам кой съм и се обичам достатъчно да се защитавам, но и да обичам и различността у другия, без това да е инфлация за моето его, то ще има равновесие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих казала друго: плод на инфантилната психика :) Ненюансирана и нерефлективна.

Е, хубаво де, не всички могат да са учени и аристократи по едно и също време. Има си йерархия. Първо трябва да се изкачат по стъпалата на еволюцията, а това не става от днес за утре. ;)

Материал за размисъл ;)

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Е, хубаво де, не всички могат да са учени и аристократи по едно и също време. Има си йерархия. Първо трябва да се изкачат по стъпалата на еволюцията, а това не става от днес за утре. ;)

Учените и аристократите са различни понятия. Нека не отиваме извън житейските схеми: клюкарите са клюкари и обичат да пресолват, нищо лошо, но от това битието им не става по-леко. Вероятно това е извратен способ за релакс :)

Признак на дълбок провинциализъм е да се обсъждат хората или техните качества. И най-вече техните убеждения.

Темата ми има друг смисъл - ако хората се самоосъзнаят повече, то те ще разбират повече и другите. Не да ги обичат. Просто е.

Реалната самооценка е да позволяваш свободата на себе си, както и на другия. Свободата да бъде себе си и ако можеш да му помогнеш да разпери криле. Но и ти самият да знаеш, че имаш криле и няма кой да ги отреже.

:)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Нали според една максима, човек е толкова голям, колкото мечтите му са големи. Според американския писател Браян Трейси, природата не ни дарява с изгарящо желание да свършим нещо, ако ние нямаме силите и способностите да го свършим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мълчанието на другите често го приемаме като присъда, но то, мълчанието, е по-скоро тяхна самоприсъда. Не мислиш ли?

От друга страна, вербалната или епистоларна логорея е пагубна - замества липсващите празнини от именно тази човешка самооценка. Сещам се за една фраза на София Лорен, че скромността краси онези, които няма с какво друго да се похвалят. Зад тези думи, казани като на шега, има житейска истина: ако аз знам кой съм и се обичам достатъчно да се защитавам, но и да обичам и различността у другия, без това да е инфлация за моето его, то ще има равновесие.

Дали ще приемем мълчанието като присъда или тяхна ( на другите хора) самоприсъда е наистина въпрос на самоценка..При занижена такава -ще виждаме в мълчанието на другите ,присъда,а при завишената -самоприсъда.

Обаче има и нормална самоценка.Тя ни кара да не мислим върху мълчанието по този начин,а да го приемем например ,като липса на интерес.Липса на интерес по причина на други доминанти.Тогава продължаваме да си вървим по пътя дори и с цяла шумна компания край нас.Всички говорим или мълчим,но не си забелязваме едни на други.

От същата позиция мисля,че празнословието е вредно за човека(защото му пречи да чуе шепота на утринните звезди) ,но чак пагубно...........Не ми е работа аз да отсъждам за другите..Това казах по-горе,че се уча да не отсъждам.Аз самата съм бивала многословна ,може да съм била и празнословна и мисля,че това не е било добре.Стигала съм до извода,че мълчанието наистина е злато.Започнах да го ценя в момента,в който за пръв път осъзнах горното за себе си.

П.С.Скъпи мои начетени съфорумци, много ми е приятно да чета мненията ви,:rolleyes:обаче речникът ми за чужди думи е доста голям и тежък:3d_146:,така ,че моля за милост в употребата на чуждици,дори и популярни такива .

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Признак на дълбок провинциализъм е да се обсъждат хората или техните качества. И най-вече техните убеждения.

А да квалифицираш с осъдителен маниер ("провинциализъм") на какво е признак? ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×