Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
flalude

Ахимса - защо убиването на растения не е насилие?

Recommended Posts

Немалко въздържащи се от консумирането на месо люде (и джайнизмът като цяло), изтъкват като причина за това ахимса (принципа за ненасилие). Т.е. явно растенията не влизат под егидата на ахимса.

Защо нараняването/убиването на растение не се счита за нарушаване на ахимса?

Непояснен аргумент, който съм срещал, е разликата в нервните системи на животни и растения.

Във възражение пък наскоро чух, че такава е нервната система и на рибите, т.е. те също не усещат болка. Интересно ми е да коментирате и този въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега няма да не коментирам крайностите, до които достигат немалко джайнисти в стремежа си да не навредят на нито едно живо същество. Растенията са живо същества, да, но съзнанието им е на далеч по-ниско ниво отколкото съзнанието на животните. При умъртвяването на животни се отделят астрални еманации, които са пагубни не само за консумиращия месото, но когато това се извършва в такъв широк мащаб, както в настоящето, и за атмосферата около цялото човечество (тук говоря за астралната атмосфера, от която обаче абсолютно всеки се влияе). Част от предназначението на самата растителна еволюция е да осигуряват храна за хората и животните. Пътят на животните е към индивидуализация. Те могат да бъдат използвани за храна, но не са най-подходящата храна, дори и само от чисто физическа гледна точка. От гледна точка на астралния свят, както вече отбелязах не само, че липсва полза, но съществува и огромна вреда.

Да се върна на ахимса. Истината е, че все още сме много далеч от това да практикуваме ахимса така, както в действителност е необходимо. Та човек вреди дори и с най-незначителната си мисъл. Дори най-малкото раздразнение, дори и да не е отправено към никого конкретно, нанася вреда на всичко около нас. Много сме далеч от това ниво на развитие, когато можем наистина да контролираме последствията от мислите, желанията и действията си до такава степен, че да не нанасяме нито пряка, нито косвена вреда (и това пак ще бъде относително).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбирам. Би ли пояснил по-обстойно?

(Не мога да си подредя мислите, затова ще ги нахвърля както ми се явяват.)

1. И в двата случая има насилствено прекратяване на инкарнацията. Какво общо има съзнателността?

2. Доколкото зная, душите на животните са по-слабо "еволюирали" от тези на хората, т.е. по-далеч от пробуждането. Следователно както всички не-буди, така и те имат егоистична съзнателност (сиреч дуалност на "аз" и "не-аз"). Оттук идва, че и растенията (стоящи още по-ниско), и животните страдат от една и съща заблуда - привързаността към физическото тяло. Как може тази нереалност да влияе на абсолютно обективния астрал?!

3. Каква е вредата за една душа от това, че нейно тяло бива убито? Тя ще се прероди отново по каноните на самсара, докато не стане буда.

(Малко поразлях темата, пък и като че ли Вегетарианство не е точният раздел, ама нейсе.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбирам. Би ли пояснил по-обстойно?

(Не мога да си подредя мислите, затова ще ги нахвърля както ми се явяват.)

1. И в двата случая има насилствено прекратяване на инкарнацията. Какво общо има съзнателността?

2. Доколкото зная, душите на животните са по-слабо "еволюирали" от тези на хората, т.е. по-далеч от пробуждането. Следователно както всички не-буди, така и те имат егоистична съзнателност (сиреч дуалност на "аз" и "не-аз"). Оттук идва, че и растенията (стоящи още по-ниско), и животните страдат от една и съща заблуда - привързаността към физическото тяло. Как може тази нереалност да влияе на абсолютно обективния астрал?!

3. Каква е вредата за една душа от това, че нейно тяло бива убито? Тя ще се прероди отново по каноните на самсара, докато не стане буда.

(Малко поразлях темата, пък и като че ли Вегетарианство не е точният раздел, ама нейсе.)

1.Животното като по-съзнателно от растението ще осъзнае в по-голяма степен случващото се. В резултат ще се отделят енергийни еманации на страх и болка. Освен това споменах, че кръвта сама по себе си привлича доста нисзши същности от астрала. Низшите животни и растенията нямат кръв.

2. Животните нямат самосъзнание, т.е. липсва дуалността „аз“ и „не-аз“. При растенията и при животните липсва каквато и да е привързаност към каквото и да било. При тях имаме инстинкти, но не и умствена привързаност. Може би зачатъци на привързаност се проявяват при висшите животни, но пак това не е човешката привързаност. Ако отнемеш малките на едно животно, то след 5 дена няма да има абсолютно никакъв спомен за съществуването им. Дори и в момента на отнемането да изглежда, че животното страда, това, което предизвиква такова усещане, е инстинкт, а не осъзната привързаност. Не след дълго животното ще продължи да съществува все едно отнетите деца никога не ги е имало, докато един човек в подобно положение ще помни случилото се цял живот, че и след това.

Та когато става въпрос за дуалността между аза и не-аза, то тя е пряко зависима от наличието на самосъзнание, което е завършека на животинската и началото на човешката еволюция. С други думи при животните, а още по-малко при растенията, за егоистична съзнателност не може да се говори.

3. Вредата за една душа е когато тялото и бъде убито е, че тя губи възможност за развитие за определен период от време. При животното това е основната вреда за душата му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е много интереса и би довела до различни асоциации. Аз лично смятам, че животните имат душа и разбират много повече неща, отколкото ние, хората, сме склонни да признаем. Казвам това, защото от много години имам домашни любимци и те са повече от забавление за мен - те са мои приятели, с които комуникирам и знам, че ме усещат и ме разбират.

Напълно съм съгласна, че когато живота на едно животно се отнеме насилствено това е стрес за душата му и ако, евентулно, месото на това животно се консумира, то този стрес преминава в човека и събужда у него гняв, страх, ярост и други такива чувства. Незнам дали животните се прераждат, но какво би им попречило, щом носят душа?!

Относно растенията и дали те изпитват страх пред ножа:hmmmmm: се сещам за Линда Гудман - астроложката. В една от книгите си, тя споменаваше за опита на Клиф Бакстър (ако не бъркам името), който в своята лаборатория установил, че растенията телепатично улавяли мисълта на човека, че желае да ги среже и изпадали в неща като кома. Т.е. умирали сами. Ако вие интерено - следващият път ще съм по-конкретна за книгата и този опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... се сещам за Линда Гудман - астроложката. В една от книгите си, тя споменаваше за опита на Клиф Бакстър (ако не бъркам името), който в своята лаборатория установил, че растенията телепатично улавяли мисълта на човека, че желае да ги среже и изпадали в неща като кома. Т.е. умирали сами. Ако вие интерено - следващият път ще съм по-конкретна за книгата и този опит.

Това наистина е интересно твърдение.

Итое, може ли по-подробно?

Моля, ако може и заглавието на книгата на Л.Гудман.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, книгата е "Звездни знаци" и можете да си я изтеглите от тук http://www.spiralata...%E7%ED%E0%F6%E8 . В седмата глава, която се казва "Забравени мелодии" има една част, наречена "Първично клетъчно възприятие" - там е описано това, което споменах в предния си постинг. Приятно четене!!!! 60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ябълката узрява и сама пада на земята.

Бог не е дал крака на ябълковото дърво и то не може да бяга от хората, които късат ябълки.

Главата (или бутчето) на агнето не узрява и не пада сама на земята.

Бог е дал крака на агнето и то може да бяга от хората, които искат да отделят главата му (при коленето).

Самата структура и телеология на растенията ни показва, че те са замислени от Бог като храна.

А така пише и в Библията, в Битие 1 глава, 29 стих:

"И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна."

Бог едва ли би обвързал процеса "падане на узряла ябълка" с някаква болка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо нараняването/убиването на растение не се счита за нарушаване на ахимса?

Непояснен аргумент, който съм срещал, е разликата в нервните системи на животни и растения.

Във възражение пък наскоро чух, че такава е нервната система и на рибите, т.е. те също не усещат болка. Интересно ми е да коментирате и този въпрос.

Растенията също имат емоции и не смятам че това е точно така.

В подкрепа на изводите на Клиф Бакстър ще добава и моя опит..

Аз самата два пъти в живота си съм ги усещала емоциите на растенията. Не можете да си представите какво излъчи една Круша, която се канеха да отсекат и едни цъфнали божури, които стопанката им искаше да откъсне за да ми направи букет. Те улавят нашите мисли и чувства към тях. В моя апарамент имам много цветя. Това, което най-обичам се развива и цъфти най-много от всички. Съвсем скоро ми цъфна трилистника. Голяма Красота. Името му е трилистник, но при мен обикновено е с поне 7 листа-големи и свежи. Затова ми е много трудно когато се налага някое да изкореня, за съжаление жилищната площ не е неограничена. Ако имам намерение да се лиша от някое цвете, дори и да се забавя, миличкото започва да линее сакаш е прочело мислите ми.

Ябълката узрява и сама пада на земята.

Бог не е дал крака на ябълковото дърво и то не може да бяга от хората, които късат ябълки.

Главата (или бутчето) на агнето не узрява и не пада сама на земята.

Бог е дал крака на агнето и то може да бяга от хората, които искат да отделят главата му (при коленето).

Самата структура и телеология на растенията ни показва, че те са замислени от Бог като храна.

А така пише и в Библията, в Битие 1 глава, 29 стих:

"И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна."

Бог едва ли би обвързал процеса "падане на узряла ябълка" с някаква болка.

Какво става когато използваме корени и стъбла за храна? В този случай ние прекъсваме развитието на растенията. Няма как, част сме от хранителната верига и за да продължим живота си отнемаме друг. Не бива да забравяме това. Затова трябва да се храним толкова, колкото да възтановим силите си, не бива да преяждаме, това е голям грях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко дни работя на вилата. Израстнали са много треви и аз ги премахвам. При изскубването се усеща нещо като звук, отпор, прекъсване. Много ясно усещам как прекъсвам връзката на растението със земята. Звука, усещането е почти както от проникване на игла в тялото на човек при правене на инжекция. От там в мен се пораждат въпроси...

  • възможно ли е да приемаме, че разстенията са по-нисши същества от животните, а то да не е така - т.е. поне да са равнопоставени;
  • тогава защо растенията да се използват за храна и това да е в реда на нещата, а животните не;
  • изяждането на нещо, каквото и да е то - не е ли унищожение;
  • не се ли заблуждаваме, че нашия човешки избор по отношение на храненето с растения /пък по отношение премахването на разстения, унищожаването на насекоми и вредители/ е по-справедлив;
  • спрямо кого е по-справедлив....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на мен ми е неприятно да плевя; като че ли всеки път чувам/усещам едно "ох", като изскубна поредния плевел.

Относно храненето - препоръките са дадени в стария завет, но и там се препоръчват семена и плодове.

На много места, включително Учителя, и дадения пример тук Линда Гудман, и т.н. съветват яденето само на плодове, като най-подходящо за хората. Пък по-нататък ... може би ще успяваме да се храним директно от слънцето, както има вече такива слънцегледци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грижите за определени растения дори с цената на отстраняването на други, по-низши пречещи на развитието им видове си заслужават. Една добре поддържана градина е много повече от полза за самите цветя, отколкото такава обрасла с бурени. Да, унищожава се живот или по-точно формата чрез която живота се проявява, но се създават нови по-подходящи форми. Проблем би било ако се убиват растения безцелно, без да имаме замяна, без загриженост за природата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безспорно - някой някога е измислил правилата...Въпроса е колко са справедливи и по отношение на кого. Може би нашите човешки правила са твърде несправедливи по отношение на природата, или на друг разум, или на други същества населяващи вселената? Твърде често правдата е на страната на по-силния - както в случая с премахването на едни растения и "толерирането" на други.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×