Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Милкана

Хранене и духовност

Recommended Posts

Guest Антон_

А има и друго.

Ако аз се появя в една група от хора и просто кажа - Светъл ден, няма любов като божията любов - всички ще отвърнат - само божията любов е любов.

Това са заучени фрази.

Обаче ако се появя и кажа - "тълпа от дъновисти" - тези, които не ме погледнат с укор, са дъновистите. Защо? Защото дъновистите стигат до дъното, до дъното на нещата.

Затова някой като ме пита какъв съм - Казвам - дъновист, защото обичам да стигам до дъното на нещата, да изследвам причините и последствията.

Тези хора, които ще ме погледнат с укор, трябва да приложат Любовта в живота си като първа стъпка. След това вече няма да гледат с укор.

Нямам нужда от фалшиви приятели, затова търся истинските.

Спорен следобед.

Да помолиш някого да те оцени означава той да напише паралелна оценка на себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Защото досега съм срещнал много по-духовни и по-божествени хора сред тези, които ядат месо, отколкото сред онези, които не ядат месо.

...

И аз имам подобни впечатления. А сред тези, които не ядат месо, най са ми допадали тези, за които разбирам, че са вегетарианци, чак след незнамколко срещи с тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон_

Написаното от мен по-горе е една теза. Някои ще кажат - вярна, други ще кажат - невярна.

Мога да изкажа и съответстващата й антитеза - Сред месоядните хора не съм срещал толкова духовни хора, колкото сред вегетарианците.

И тази антитеза е също вярна. Не си противоречи с тезата.

Двете съждения - теза и антитеза се обединяват в нова теза, която е синтеза.

Тя би могла да звучи по няколко начина. Аз мога да дам идея за следното оформление -

Ако сравним средностатистически вегетарианците и месоядните хора, ще забележим, че сред месоядните хора добрите и духовните хора са повече. Създава се едно илюзорно разбиране, че месоядните хора са по-духовни от вегетарианците.

/тук трябва да отбележим, че това е нормално, защото просто месоядните хора са повече като число, като абсолютна стойност/.

Но ако погледнем индивидуално, можем да забележим сред вегетарианците такива духовни хора, каквито не се срещат сред месоядците.

Учителят чрез беседите си често ни дава съждения, които имат нужда да бъдат допълнени от съответното им противоречащо съждение /естествено, противоречащо съждение на пръв поглед/ от друга беседа - и накрая да намерим в беседите му онази събираща теза, която обединява тези две противоречиви съждения. Или пък, ако не я е посочил, ние сами да успеем да я извлечем.

Но вие тия работи ги знаете, всички сте чели извадки от Учителя, направени по описания по-горе начин.

Редактирано от Антон_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези, които се обидят, себе си са припознали, знаеш.

А колкото до споделеното от теб, Антон..обствените ми случаи на заблуди и напълно неосъзнато "духовно" възгордяване в подобни опити да разделям хората, го потвърждават. Просто ми бе нужно време, за да се докосна до енергийното месоядство и агресия на много вегетарианци и да усетя контраста.

"не е важно какво влиза в устата, а какво излиза от сърцето"....нали, все пак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон_

Я малко за закуска една шега да ви разкажа.

По едно странно стечение на обстоятелствата ми се наложи да водя курса по български език в Българския Културен Институт в Братислава.

Един единствен път, засега.

По едно време стигнахме да проверяваме домашното от предния, път, като не знаех какво е било.

Братята българи, писали учебника, направили следното задание - да се свържат в изречения вида алкохол с вида мезе.

И словаците коментират - интересно, българите не пият, без да ядат /словаците жулят здраво, без да замезват/.

Милите - и ме питат -

Когато се пие ракия, се яде шопска салата?

Когато се пие уиски, какво се яде? - и аз им отговарям - как какво? Уиски със фъстъци, и от време на време бадеми!!! /изпях им го/

След това - казват - А, това го знаем - Когато се пие бира, се ядат пържени картофки.

И т.н.

Това им беше домашното.

Стоя и се чудя - то хубаво, ама този учебник бих му откъснал страниците, бих ги завил на фунийки и... нататък знаете.

Защо ви го разказвам това?

Понеже българите понякога си мислят, че нямат добри хранителни навици. Бях чел преди 1200 години в една беседа от У., че българинът добре съчетавал храната.

Което мен много ме изненада. Но просто някои европейски народи са доста странни в хранителните си навици и там вегетарианството трудно би могло да пробие. Първите две години в Словакия колежките идваха при мен да ме питат как се храня, щото всички говорели, че съм ядял само портокали, ябълки, все полезни неща, а те не можели.

Само за сравнение - тук се консумира паниран кашкавал с пържени картофи за гарнитура. И понеже панировката е суха, се яде с майонеза. Второто безмесно ястие в словакия е паниран карфиол с пържени картофи. Третото е запечени броколи на фурна /но е тежко/. Естествено, това е по заведенията. В нас си правя сок от портокали, хрупам моркови, ябълки див и щастлив. Добре, че са братята италианци да правят пици.

Така че един българин, дори и да яде месо, неговите хранителни навици са много добре изградени - имам предвид - на правилна основа. Това месо той го консумира със зеленчуци, яде плодове. И спирането на месото не води до такъв голям стрес, както би било за един словак - той просто нищо друго не е ял цял живот. Словаците към месото имат картофи или ориз. Зеленчуци почти не консумират, плодовете са за украса. Грешка. От плодовете се правят "витамини", както беше казал един колега.

В България се продават сокове в пластмасови чашки, запечатани с фолио. Тук се продава ракия и вино в подобни чашки. Махаш фолиото и цокваш една ракийка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих добавила само,че религиозните пости преди Великден и Коледа също са изиграли положителна роля за изграждането на добри хранителни навици при българите.Гърците също постят много стриктно и сега .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон_

Абсолютно вярно, Илен.

И като продължение на вчерашния ми пост за тези-антитези и синтези, бих казал следното:

Много пъти се цитира как У. казал, че искал да посее учението си в България, понеже българите били много своенравни, дебелократунести и инати.

То ест, ако тук хванело почва, щяло да хване почва навсякъде.

Какво впечатление оставаме от тази теза?

Че българите са вироглав народ и че трудно ще приемат учението.

Да, това е тезата.

Хайде сега да измислим антитезата - Един човек с твърд характер, ако приеме нещо, дали лесно би се отказал от това нещо? - НЕ.

То ест антитезата би могла да звучи така - Българите, благодарение на техния твърд характер, ще поддържат учението и няма да се откажат от него каквито и неблагоприятни условия да дойдат.

обаче първо трябва да го приемат.

Стигаме до синтезата - която ще е - Българите трудно ще приемат учението, защото са вироглави и своенравни /негативните аспекти на твърдия характер/, но пък от своя страна ще успеят да запазят и разпространят учението най-добре заради положителните аспекти на твърдия си характер.

Разрошихме гаргата, нали?

За какво ни е сресана гарга?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Написаното от мен по-горе е една теза. Някои ще кажат - вярна, други ще кажат - невярна.

Мога да изкажа и съответстващата й антитеза - Сред месоядните хора не съм срещал толкова духовни хора, колкото сред вегетарианците.

И тази антитеза е също вярна. Не си противоречи с тезата.

Двете съждения - теза и антитеза се обединяват в нова теза, която е синтеза.

Мисля, че ако са така формулирани, тезата и антитезата могат да доведат на този етап по-скоро до хипотеза, т.е. до предположение. По-точно, това, че един човек преценява някой вегетарианец като духовен или някой човек, който се храни с месо като такъв, е негова лична преценка, но тя може и да е правилна, може и да не е толкова правилна, а и двамата може да изразяват различни духовни качества, но тук вече е трудно да се сравнява и оценява.

Има и още един момент - понякога, особено в началото, може да е по-трудно на вегетарианеца да се адаптира към диетата, което да му създава някои затруднения и в резултат на това той да проявява по-малко някои от силните си страни. Четох неотдавна от Р. Щайнер, че при развиването на ясновидство по някои по-нестабилни и едностранчиви методи, чрез които това може да стане по-бързо за сметка на развиването на някои вътрешни качества, всъщност накрая ясновидецът може да покаже негативни черти от характера си, които преди това е нямал - да лъже, да се дразни от всичко и т.н.

Ето малко текст пак от Р.Щайнер за връзката между хранене и духовност от "Въпроси за храненето в светлината на духовната наука":

За някого изглежда странно, когато духовната наука говори за това, което с известно право се разглежда като най-материалното, за това, което от много хора се смята за най-недуховното: за храненето. Има хора, които искат да подчертаят своя особен идеализъм, своята специална духовност, като казват: Ах, ние се грижим само за това, което се извисява над въпросите, свързани с материалния живот. Такива хора вярват-и в известно отношение може да имат право, че всъщност за развитието на идеалното и духовното е безразлично как човекът задоволява потребностите на тялото. Материалистичният начин на мислене разсъждава по друг начин. Един голям философ на 19. век прави изказване, което много е преповтаряно и което предизвиква ужас и негодувание у много хора, които духовно мислят идеалистически; изказването на Фойербах: «Човекът е това, което яде». Повечето хора мислят по същия начин и материалистическият възглед изцяло ще е съгласен с изказването, че човекът е обобщен резултат от веществата, които внася в тялото си, и че от това произлизат не само промените в неговия органичен живот, но също и това, което става в неговия дух.

Когато външни лица повече или по-малко повърхностно чуят нещо за антропософията или духовната наука, тогава те си мислят, че привържениците й твърде много се занимават с храненето. Един външен човек не може да разбере защо антропософите наистина така много държат дали да се яде това или онова. Не може да се отрече, че в някои антропософски кръгове, в които хората по лек начин искат да навлязат дълбоко в духовния живот, царува твърде много неяснота. Някой си мисли, че би трябвало да избягва това или онова, би трябвало само да не го яде или пие, за да постигне по този начин по-висока степен на познание!

Това също е заблуждение, както е заблуждение и характеризираното вече схващане в изказването на Фойербах: «Човекът е това, което яде.» Най-малкото то е едно едностранчиво схващане.

В известен смисъл обаче духовната наука може да приеме това твърдение, само че по малко по-различен начин от този, по който го приемат Материалистите. На първо място знаете ние вече много пъти сме подчертавали, че за духовната наука всичко около нас е израз на нещо духовно. Един минерал, едно растение или каквото и да било в нашето обкръжение е веществено само по отношение на неговата външна страна. Подобно на даден орган на един човек, всичко видимо е израз, жест на духа. Зад всичко материално се намира духовност, също и зад храната. С нея ние поемаме не само материалното, което се простира пред нашите очи, но същевременно ядем духовното, което е зад него. Посредством храната, чрез тази или онази материална субстанция ние встъпваме в отношение с една или друга духовна същност, която се крие зад нея. Това е съвсем повърхностна характеристика. Но който правилно я разбере, в известно отношение ще може да признае Материалистичното изречение: «Човекът е това, което яде». Само че наред с материалния трябва да бъде разбран и един духовен процес.

Това обаче е само единият начин, по който можем да се ориентираме по тези въпроси в духовнонаучен смисъл. Когато духовната наука отдава известно значение и предприеме изследвания върху естеството на хранителните продукти, това се прави, защото тук се оказва една съвсем своеобразна перспектива спрямо отношението на човека към природата. По този начин човекът наистина стои в такива отношения с природата, че по определен начин той поема в себе си околната природа и изгражда сам себе си от това, което е вътре в нея. От това следва въпросът: Не се ли отдава човекът на тези сили, които действат вън, когато си присвоява това, което е отвън, и може ли той да се освободи от тези сили? Възможно ли е чрез своята храна човекът да бъде освободен от влиянието на своето обкръжение, така че да получи известна власт и известно влияние върху обкръжението? Не би ли могло човекът наистина да може да бъде това, което яде, да стане такъв чрез известен начин на хранене и не би ли могло чрез друг вид хранене човекът да се освободи от принудата, която се упражнява върху него чрез храненето? Следователно за духовната наука се явява въпросът: Как трябва да се устрои храненето на човека, за да бъде свободен той от принудата, упражнявана от самото хранене, за да бъде той все повече господар и повелител на това, което става в него?

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Florestan 3d_137.gif

Как трябва да се устрои храненето на човека, за да бъде свободен той от принудата, упражнявана от самото хранене,

за да бъде той все повече господар и повелител на това, което става в него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти,чела съм я.rolleyes.gifОтдавна съм фен на Р.Щанер.sorcerer.gif

И метода за себе си съм го намерила,мисля че имам доста постижения в това направление.

Толкова добре е формулирал мисълта,че не се сдържах и я повторих,трябваше да е цитат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да допуснем сега, че чрез храната човек влиза в отношение с животинския свят. Тогава положението е друго. В съществото, от което той взема храната си, процесът е в известен смисъл вече извършен. Което иначе девствено и прясно той взема от растението, в животното то вече частично е преобразено и подготвено, тъй като животното също включва в себе си астрално тяло и нервна система. Така че тогава човекът поема нещо, което не е девствено, а е преминало през процес, който вече е приел астрални сили. Което живее в животното, вече притежава в себе си развити астрални сили. Сега би могло да се помисли, че по този начин на човека би се спестила работа. Тази мисъл обаче не е съвсем правилна. Помислете си за момент следното: Аз правя къща от различни материали. Взимам първични, необработени материали. Така мога да изградя къщата изцяло по моите първоначални намерения. Да приемем обаче, че три или четири други лица вече са изработили отделни части и сега аз трябва да направя цялата къща. Ще ми се улесни ли работата от това? Положително не. Вие ще прочетете в широко разпространена литература, че тъкмо така работата на човека би се облекчила, че човек приема нещо, върху което вече е работено. Човекът обаче става по-подвижно, по-самостоятелно същество точно поради това, че той поема първичното, самобитното, неподправеното. Животното преработва веществата несъвършено. Каквото се поема тогава от човека, продължава да действа чрез това, което се е извършило чрез астралното тяло на животното и човекът трябва да го превъзмогва. Но понеже едно астрално тяло е въздействало така, че в едно съзнателно същество вече се е разиграл даден процес, то човекът получава в своя организъм нещо, което въздейства на неговата нервна система.

Това е основната разлика между храна от растителното царство и храна от животинското царство. Храната от животинското царство действа по един съвсем специфичен начин върху нервната система и с това върху астралното тяло. А при растителната храна нервната система не се засяга от нещо външно. По отношение на нервната система човек трябва наистина всичко да дължи на самия себе си. По този начин през нервите му не протича действието на чуждите продукти, а само това, което произлиза от самия него. Който знае колко много в човешкия организъм зависи от нервната система, ще разбере какво означава това. Ако човекът сам изгражда нервната система, той е напълно чувствителен за това какво човекът й дължи по отношение на духовния свят. На храната си от растителното царство човек дължи това, че може да вдигне поглед към големите връзки на нещата, които го издигат над предразсъдъците, произтичащи от тесните граници на личното съществуване. Навсякъде, където човек свободно и волно насочва живота и мисленето си от такова висше гледище, там този пъргав поглед той дължи на своето хранене от растителния свят. Когато се оставя да бъде увлечен от гняв, антипатия, от предубеждения, това той дължи на храната от животинския свят.

Не трябва обаче да се агитира тук за растителна храна. Напротив: за човека животинската храна беше и може би още е необходима, защото човекът трябва здраво да стои на земята, трябва да е прикрепен към личното. Всичко, от което човек се нуждае за своите лични интереси, е свързано с животинската храна. Че имаше хора, които са водили войни, че са проявявали симпатия и антипатия, чувствени страсти едни към други, това произтича от животинската храна. Но че човекът се ръководи не само от тесните си лични интереси, че може да разбира и всеобщите обществени интереси, това той дължи на растителната храна. Така някои народи, които приемат предимно растителна храна, по правило имат предразположения към духовното, докато други народи развиват храброст, смелост, безстрашие, които също са необходими в живота. Тези неща са немислими без личен елемент, а той е невъзможен без животинска храна.

Днес говорим за тези въпроси от най-общочовешко гледище. Но от това ни става ясно, че човек може да се отклони на тази или на онази страна, че с животинската храна може също да потъне в своите лични интереси. С това неговият разум се помрачава, когато иска да обхване цялото битие. Най-често човекът не вижда, че се дължи на храната, когато казва: сега пак не зная как да направя това или онова, как той го е направил? Тази невъзможност за обхващане на взаимовръзките идва от храната. Сравнете това положение с човек, който може да разбира големите взаимовръзки. Тогава можете да проследите храненето на този човек, а може би също и храненето на неговите предци съвсем различен е един човек, който още в своите предци има една девствена нервна система. Този човек има друго усещане за големите, за цялостните взаимовръзки. Понякога един живот съвсем не може да разруши това, което са основали предците. Когато един човек, който например произлиза от селяни, подбужда точно личното в себе си, това се получава само от месото, защото е бил по-чувствителен. Напредъкът ще се състои в това, че доколкото белтъкът не се приготвя в него, в човешката природа, човекът би трябвало да се ограничи и избере от животинската храна само това, което още не е проникнато от животинските страсти, и това е млякото. Растителната храна ще играе все по-голяма роля в човешкото хранене.

С месната храна той включва в себе си нещо, което постепенно се превръща в чужди вещества, които в него вървят по свой път. Това се избягва, ако храната се състои предимно от растения. Ако веществата в нас тръгнат по свои пътища, тогава те упражняват сили, които предизвикват хистерични и епилептични състояния. Понеже нервната система получава това импрегниране отвън, тя изпада в най-различни нервни заболявания. Така виждаме как в известно отношение «Човек е това, каквото яде».

Р.Щайнер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един филм,който всеки трябва да види.Мислих в коя тема да го сложа,дали да не отворя нова тема,но накрая реших,че любимата ми тема е най подходяща.Отделете време,заслужава си.Приятно гледане.С бг. субтитри.

 

ГЛАД  ЗА  ПРОМЯНА

 

http://www.dokumentalni.com/?p=2177

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една важна тема! 

 

Усещам как темите за спанака и за треволяците изглеждат като пепеляшки сред духовните разговори за свободната воля, себепознанието, любовта... Казвали са ми в очите с леко ироничен тон, че човек не живее, за да се храни...

 

А дали подценяването и дори пълното неглижиране на грижата за това, което слагаме в устата си не е функция от цялата ценностна система на нашата култура? Наложиха ни, че трябва да се стремим към кариера и трупане на състояние, към професионална реализация, към успехи, признание и прочие, а между другото докато се надпреварваме помежду си, ресторантите за бързо хранене услужливо ни поставят в ръцете нещо, удобно увито в красива опаковка, което ни се струва вкусно и изглежда добре като на рекламните плакати.... 

Защо да се грижим за храната си, като има стотици хора, които го правят? Пекат бисквитите ни на другия край на планетата, разнасят картофите с хиляди километри и берат зелени плодовете и зеленчуците, за да ги търкалят с дни по камиони, касети и щандове... Един господ знае какво се случва някъде по пътя с тях и как узряват без слънцето... и какво има вътре? 

 

 

Напоследък започвам да си мисля, че мързеливото и небрежното отношение към храненето умишлено се издига в признак на духовност и интелектуалност.  Толкова много хора печелят толкова много пари от това, че "масите" предпочитат да посегнат към полуфабриката, гледайки поредните бози, конкурси или новини или сърфирайки нета и клюкарствайки във фейса!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, наблюдава се безпрецедентна хегемония на хранителната индустрия.

Тя не просто поднася примамливи храни на трапезата, но определя до голяма степен и поведението ни - имаме "голям" избор, но на практика изборът ни е лимитиран - дали да се тровим с уж полезните плодове и зеленчуци (пълни с пестициди и отдавна нямащи нищо общо като сорт с онова, което е присъщо за природата), или да се тровим с откровени инженерни проекти като маргарин с вкус на масло или чипс с вкус на кебапче (ако някой се съмнява - да, и двата продукта съществуват и се търгуват доста добре).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е човек да получи хиповитаминоза С от консумиране на зелени салати тип айсберг, китайско зеле и прочие, противно на очакванията и нагласите, но дори и така, си остават по-полезни от консумиране на маргарин, богат на фино диспергиран никел и на чипс, богат на акриламид. В чипса и в маргарина полезни съставки няма. Дори фибри няма. 

Acrylamide doesn’t appear to be in raw foods themselves. It’s formed when certain starchy foods are cooked at high temperatures (above about 250° F). Cooking at high temperatures causes a chemical reaction between certain sugars and an amino acid (asparagine) in the food, which forms acrylamide. Cooking methods such as frying, baking, broiling, or roasting are more likely to create acrylamide, while boiling, steaming, and microwaving appear less likely to do so. Longer cooking times and cooking at higher temperatures can increase the amount of acrylamide in foods further.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За храненето с различните видове храни-да,надали има гаранция за духовно извисяване.

Но какво става при НЕхранене.Говоря за въздържание от храна или за гладуване.През периодите без храна човек започва да разсъждава по един много различен начин.Просто се извисява,независимо дали е осъзнато или не.Затова и Исус препоръчва временните въздържания от храна,не само такива по време на постите.А периодични-за изчистване на тялото и душата.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът е че след като хората напуснаха селото, за да стават граждани, спряха сами да си отглеждат здравословни култури и разчитат на ГМО в супермаркета.

Редактирано от dounbein

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 16.02.2006 г. at 12:58, Милкана каза:

..........................

 

Храната и духовността са в пряка зависимост. Има вегетарианци по рождение или вегетарианци, които са такива поради причината че не харесват вкуса на месото или се отвращават от него.
Но осъзнатият отказ от месо е в пряка зависимост с духовното осъзнаване и развитие. Няма как духовно извисен човек да не осъзнае, че няма нищо духовно в това да вървиш по духовен път, а да си пряк или косвен съучастник в убиването на животни. Отказът от месо трябва да става само осъзнато. Телата ни са мутирали и всеки отказ от тази храна, която е станала основна част от менюто ни, може да доведе до липси и да влоши здравето. Но когато стане естествено в синхрон с духовната осъзнатост, тогава човек не може да има здравословни проблеми, а напротив, се чувства все по-чист и по-жизнен, защото няма как една храна на греха, да се съчетае с духовността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как бихте коментирали осъзнатото хранене? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Осъзнатото хранене е хранене с храни, които не са свързани с насилие и убийство на други същества. Осъзнатият човек не може да прави неосъзнати избори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Rozy, как бихте коментирали това, че и Хитлер е бил вегетарианец и е прокарал закони за защита на животните? Предполагам е бил много духовен човек?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Божидар Цендов-БожидарЗим каза:

Rozy, как бихте коментирали това, че и Хитлер е бил вегетарианец и е прокарал закони за защита на животните? Предполагам е бил много духовен човек?

Отговорила съм вече на този въпрос:

Цитат

Храната и духовността са в пряка зависимост. Има вегетарианци по рождение или вегетарианци, които са такива поради причината че не харесват вкуса на месото или се отвращават от него.

Не всеки вегетарианец е духовен човек, но духовният човек задължително трябва да е вегетарианец.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Rozy каза:

Осъзнатото хранене е хранене с храни, които не са свързани с насилие и убийство на други същества. Осъзнатият човек не може да прави неосъзнати избори.

:) Съгласна съм, но тъй като темата е по-широка от вегетарианството, имах предвид осъзнаването на храненето по принцип. 

Например в песента Сладко медено Учителя ни дава един от ключовете към това. 

"От слънцето изпратено, от пчелите донесено..." 

Ако ние осъзнаваме храната, която вкарваме в тялото си като материализирана слънчева енергия и като плод от живота и усилията на много същества, ще я приемаме с благодарност и любов и тялото ни ще я обработва адекватно, извличайки всичко ценно от нея - не само химическия състав... 

Ето какво ни съветва Учителя в една от беседите си:

Цитат

 

Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май.

Сега, през пролетта и лятото, когато има плодове, правете опити с тях, да видите, какво влияние ще окажат те върху устата. Вземете една хубава череша, погледайте я отдалеч и леко я приближете до устата си. Правете така с всички плодове, да видите разликата между тях.

 

Прави разсъждения

Това имах предвид

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, Rozy каза:

Отговорила съм вече на този въпрос:

Не всеки вегетарианец е духовен човек, но духовният човек задължително трябва да е вегетарианец.

а какво е духовен човек

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×