Отбягващо разстройство на личността или социална тревожност

[summerbg]

Здравейте.Странно до преди година си мислех че съм просто срамежлив човек и силно се надявах и вярвах ,че колкото повече пораствам нещата ще се наредят.Вярвах че и аз ще имам среда,приятели и гадже,абе всичко което нормалните на 20 години имат.Макар,че не седя често пред интернет ,а главно за да търся информация "срамежливостта" и подобни попаднах на "отбягващо растройство на личността",осъзнах че не съм срамежлива.Много е гадно да гледаш живота как си тече,а ти си встрани от него .А е толкова трудно са се включиш в този живот.Опитвам се се включа,като излизам и разговарям с хора(имам тази възможност ,тъйкато работя в заведение ) ,но не винаги се получава,за някои хора съм странна ..срамежлива,което ме вбесява.Искам да съм нормална.Немога да си обясня защо мога да общувам с едни хора а с други не.Може би страдам и от "любовна срамежливост",незнаам много съм объркана

[Орлин Баев]

Първо правило при личностовите разстройства е, че при тях има метакогнитивен дефицит - човекът не умее да наблюдава собствената си психика, защото е твърде много вплетен в движенията и. Тоест, ако имаше личностово разстройство, ти просто би обвинявала всеки друг, но не и себе си за ставащото и дори би си вярвала! А сега ясно съзнаваш, че някои неща в собствената ти психика предизвикват отбягващото ти поведение. Неща, които не винаги са пряко свързани с реалното поведение на другите. А дори да има отхвърлящо и неглижиращо поведение на другите спрямо теб понякога, собствената ти психика те кара да го виждаш преувеличено и катастрофизирано. Срамът, който кзаваш, че нямаш, представлява страх от негативната обратна връзка на хората. Придаване на прекомерна важност на мнението на другите за нас, на реакциите им към нас - вербални, емционални, поведенчески. Понякога реакцията ни на срама е раздразнение насочено към другите, друг път автоагресията на недоволството от себе си. По няколкото ти реда ми се струва, че преживяванията ти далеч повече напомнят на обикновена социална тревожност.

Етапите за справяне със социалната тревожност, до които аз лично стигнах в работата си, са следните:

- месец или два (понякога три) лична психотерапия: дават се основни методи за работа, осъзнават се нещата, мотивиране, работа с транс и т.н. Личната работа има "таван", защото за ефективното справяне при това състояние човекът има нужда от социално взаимодействие. При личната работа се залагат основните нужни настройки на ума за радостно и активно социално включване. Ако терапевтът е добър, личната терапия включва и поведенчески есперименти, теренна работа.

- групова терапия за социална тревожност и социални умения: в групата човекът със с.т. общува, изразява се свободно, играе ролеви игри, преживява много по-интензивно тревожността си и я сублимира в самоувереност.

- групи: реторика, флиртология, актьорско майсторство, психотеатър, групови спортове и т.н.

- самостоятелно справяне - човекът вече има всичко нужно, за да продължи сам в активния и радостен живот с активно общуване!

Редактирано Февруари 1, 2011 от Орлин Баев

[summerbg]

Има ли възможност ,да се справя с тази социална фобия сама?Незнам по какъв начин да стигна до терапевта Някак си ми е трудно и да излезна от вкъщи и да кажа на нашите аз отивам на психотерапевт,защото те не осъзнават че имам някакаъв проблем .След прочитане на няколко книги свързани с това да се приемам такава каквато съм ,да не ме интересува мнението на околните и др. има някакъв напредък но не е достатъчно.

[Орлин Баев]

Пробвай! Прочети другите теми тук за социална фобия/ тревожност! Прочети книгата на Ричард Бандлер "Изгради живота на мечтите си". Също и "Да се справим с тревожността и фобиите" - продават се. Запиши се на някоя от гореизброените групи. Относно психотерапията, можеш да кажеш на майка си и баща си, че искаш да опознаеш себе си, да научиш неща за психиката и живота. Така заявено, ще те разберат! Но, знай че животът е за живеене и носейки страховете си, всеки ден губиш ден от живота си! Сега, справянето със страха не означава, че трябва да го гониш, потискаш и виниш - напротив! Но, просто ти казвам, че по-добрият вариант е да си приятелка със страховете си и така те да се стопят до спокойствие и оптимизъм!

[Aliya]

Скъпа Summerbg,

А защо просто не се приемеш такава, каквато си? Защо другите да са нормални, а ти да си ненормалната? Може би е точно обратното?!

И защо трябва непрекъснато да се сравняваш с другите, с тълпата, със стадото?

Всеки един човек е дарен с най-висшия и ценен дар - живота. За да те има тук, на тази земя, Съществуванието се нуждае от теб, така, както се нуждае и от най-голямата звезда, и от най-малката тревичка. Без теб светът ще бъде непълен, нещо ще му липсва - ще му липсва твоята усмивка, твоите неповторими очи, диханието ти, желанията ти да бъдеш с другите.

Бог затова е Бог, защото създава единствено и само шедьоври, уникати. Всеки един човек е шедьовър, уникат. Всеки един човек не е нито по-висш от другите, нито по-низш, а е просто уникален, неповторим.

Представи си, ако полската маргаритка искаше да бъде като розата, тръскаше се и плачеше да бъде като розата! Тогава със сигурност маргаритката щеше да води едно много нещастно съществуване - нито маргаритка, нито роза, а просто едно безкрайно недоволно и раздвоено същество. Представи си също, че целият свят е изпълнен единствено и само с рози - нима щеше да бъде толкова хубав и привлекателен, колкото е сега!?

Приеми се такава, каквато си. Това е, което съществото ти иска в момента. Това е периодът от живота ти, в който се намираш. Това говори за голяма чувствителност на душата ти, за предразположеност към духовното и истински ценното.

Душата ти иска да оставаш по-често насаме със себе си, защото сигурно иска да ти каже нещо. Послушай я! Когато се свържеш с нейния глас, ще станеш по-силна и уверена в себе си, защото ще се приемеш и обичаш. И тогава ще си като искрящ извор от любов, до който всеки ще иска да се приближи.

Редактирано Декември 13, 2010 от Орлин Баев

[Диана Илиева]

Здравейте.Странно до преди година си мислех че съм просто срамежлив човек и силно се надявах и вярвах ,че колкото повече пораствам нещата ще се наредят.Вярвах че и аз ще имам среда,приятели и гадже,абе всичко което нормалните на 20 години имат.Макар,че не седя често пред интернет ,а главно за да търся информация "срамежливостта" и подобни попаднах на "отбягващо растройство на личността",осъзнах че не съм срамежлива.Много е гадно да гледаш живота как си тече,а ти си встрани от него .А е толкова трудно са се включиш в този живот.Опитвам се се включа,като излизам и разговарям с хора(имам тази възможност ,тъйкато работя в заведение ) ,но не винаги се получава,за някои хора съм странна ..срамежлива,което ме вбесява.Искам да съм нормална.Немога да си обясня защо мога да общувам с едни хора а с други не.Може би страдам и от "любовна срамежливост",незнаам много съм объркана

summerbg, общо погледнато всички хора са странни, защото всеки е различен, всеки си има своите си особености; има и много хора, които са срамежливи, или затворени, или ... всякакви.

Но се замислих, като прочетох написаното. Кои според теб са нормални? И дали тези, които наричаш и ти изглеждат нормални, нямат други някакви страхове, неудачи в живота ...

Работиш в заведение и явно от там се опитваш да се включиш в живота, защото казваш "имам възможност за разговори, срещи", но все те намират за странна. А дали хората, които виждаш са от твоята "порода"? Не знам какво е заведението, но може би посетителите му наистина са съвсем-съвсем различни от теб. А хора като теб, хора, с които би си допаднала, с които би водила интересни разговори, без да те намират за странна и срамежлива, въобще не идват в това заведение.

Нали разбираш - това, че не намирате общ език с определен кръг хора, не означава, че нещо в теб е сбъркано. Просто това не е твоят кръг хора.

Ако аз търсех приятели измежду посетителите на някой чалга-клуб примерно, въобще не съм сигурна какво и колко бих имала да си кажа с тях. Сега вече (на 43г.) имам достатъчно увереност в себе си и не бих считала тях за нормални, а себе си за странна; но преди 20-25 години сигурно и аз щях да съм объркана. Най-малко щях да сравнявам себе си с изглеждащите наперено посетителки-чалгаджийки (само изглеждащи!) и сравнението сигурно нямаше да е в моя полза. А след разговор или среща с представител на другия пол, който е свикнал да общува само или предимно с редовни посетителки на заведението, той сигурно щеше да ме прецени за странна и (любовно)срамежлива

В интерес на истината дори в университета не откривах лесно хора, с които да си допадаме. По едно време се научих да намирам общ език с всички, но много малко хора преценях като ценни и интересни събеседници за мен.

Гледаш живота отстрани, защото си застанала не на твоята писта, опитваш да се включиш в неподходящ отбор.

[summerbg]

Много ви благодаря за отговорите Всичко което казвате го осъзнавам .Аз съм търсено момиче,хората проявяват интерес към мен,просто аз ги избягвам.Не защото са чалгарки ,чалгари ,не защото не са от моята "порода" ,а просто се страхувам да се сближавам .Страх ме е и може би срам .С по чужди хора на по всекидневни така да ги нареча теми разговарям спокойно.Трудно ми е когато примерно някакво момиче или колежки от университета искат да сме приятелки и естествено се интересуват от това дали имам гадже ,ако не защо съм се разделила с предишния.... .А аз нямам отговор на тези въпроси .