Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина


Aliya

Recommended Posts

Човек според нрава си, си избира верою. На някои много им харесва образът на Христос с бич в ръка да гони търговците от храма. На други пък сърцето им проговаря, когато четат за момента на кръста: Прости им Отче, те не знаят какво вършат.

Не може така произволно да се разделя образа на Христос на парчета според това, кое парче ни харесва в момента. Това не е истинската духовност на сърцето. Това е мисловната псевдо духовност на ума, който е специалист по разделянето, пронумероването и прошнуроването. Христос е светло същество, цялостно и интегрирано, реализирало Висшата си божествена същност и няма нищо общо с твоите проекции на ума върху него.

Има двама Юда: Единият е историческата личност, чиято мисия и съдба едва ли знаем дори в малки подробности. Другият - това е литературния герой, т.е. евангелския

Ето отново умът разделя и интерпретира човешки същества, като че ли са мъртви откъси от буквописане! Юда е човешко същество, естествено и с майка, и с татко. И Христос също си е имал и майка и татко. Ето защо нито едно човешко същество няма право да отнема живот, да предава живот, защото животът е от Отца ни.

Да не говорим, че трябва да се види и доброто
.

Ти къде виждаш добро в предателството, Браман!? И да не съдиш според теб едно и също ли е с това "Да си затвориш очите за истината?!" Защото да видиш Истината е да видиш Бог. Да видиш Истината не е да я осъдиш, а просто да я осъзнаеш такава, каквато Е.

Ако го нямаше "Юда" - в този форум нямаше, предполагам, да се разговаря, спори и прочие; и в целия свят нямаше да има наранени и обиждани хора. А само раняващи и убиващи. Защо ли? Защото нямаше да го има Христос

Хайде сега, ново 20! И каква излезе тя - че Христос е дошъл само заради Юда!?!?!? Не за да изживее младия си божествен живот, а за да прости на Юда!?

Нека не забравяме историческата истина - Христос нито осъжда, нито оправдава - той просто вижда Истината, такава, каквато е. В случая с Юда той вижда неговото огромно Его и жаждата за слава, но не е успял да му повлияе /както и Учителят твърди/, дори и Христос, носителят на Божествената Любов, не може да освети тъмното сърце на хора като Юда. Защото грехът на Юда, огромната му заблуда и прекомерните му желания, са го заслепили и не са му позволили да разпознае Истината и Любовта в лицето на своя Учител Христос. Това се е случвало много пъти в човешката история - светли и ценни същества са ходели по нашата земя, но само хората със сърца са ги разпознавали, а не хората, капсулирани в своето его и предразсъдъци.

Само Любовта може да бъде майка. Безлюбието е нашата мащеха.

Не забравяй Цветна дъга, че в Божествения план, в Царството Господне, Истината и Любовта са едно и също. Любовта към Неистината и Заблудата не е божествената!!!

За жалост, трябва да си призная, че аз виждам често пъти себе си повече "Юда", отколкото Христос - всеки път, когато цитирам Слово и името на обичния Учител, и не мога да приложа това Слово, аз съм Юда - предател на Словото

А защо тогава, Цветна дъга, не спреш да цитираш Учителя и не се опиташ първо да го разбереш в уединение и медитация?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 237
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Юда е част от Живата Истина. Всичко е част от Живата Истина.

Дори и осъждането, дори и истерията, с която се опитваме да накараме другите да мислят "правилно" - т.е. така, както мислим ние самите.

Всичко е част от Божията Воля.

От нас лично, обаче зависи - свободни сме с какво ще се свържем и на какви сили ще станем проводници. Те всичките сили работят за Божията Воля. И по каквото плюем, и каквото възхваляваме - няма значение по какъв начин - за каквото мислим и говорим, с това се свързваме, на тази сила служим, нейните плодове прибираме, и нейните уроци учим...

Светлина, мир и Любов да изгряват в душите ни в навечерието на Рождество!:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Така че противпоставянето на емоционалността и интелекта като път към духовността е несериозно, най-малкото защото няма такова нещо като една единна духовност. Има различни духовности, също както в един свят има много места на които можеш да бъдеш, но не и едновременно.

Духовността ВИНАГИ Е ЕДИННА, защото духовността има своя център в Бог. А Бог е Един, Не-Две. Духовността е качество на твоето най-вътрешно същество, на Душата ти, и поради това не може да бъде делена, така, както и Съществото ти е Безкрайно, Вечно и Неделимо.

Тази духовност, която може да бъде делена, е псевдо духовността. Псевдодуховността идва от повърхностния и шизофреничен човешки ум, който е специалист в деленето и разделянето. И емоциите, и интелекта спадат към категориите на ума. Ето защо за истинската духовност е необходимо повече от емоции и интелект - необходимо е осъзнаване, съзнание, което е качество на Съществото. Това осъзнаване е пътят и към Божествената Любов, която не е в категорията на емоциите и интелекта, а е много по-дълбока, в центъра на съществото ти.

Според мен най-важно не е че човекът има низша и висша природа, това е само един факт.

А кой ти каза, че е факт, Диан? Природата е една и единна - Нисшето е Висше и Висшето е Нисше и всичко е от Бога.

Юда е част от Живата Истина. Всичко е част от Живата Истина.

Разбира се, че е част от Живата истина, Донка! И не бива да се затваряме очите пред Живата Истина, а да я погледнем такава, каквато Е!

Честито Рождество Христово и на теб, Донка!

Мир и Любов

Линк към коментар
Share on other sites

Живата Истина е Любовта.:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Живата Истина е Любовта.

Да, Донка, Тази Жива Истина и Тази Любов, която Юда предаде, въпреки, че като човешко същество, бе призван да пази и гради!!! Но воден от Ума и Егото си, той забрави за тази Истина и Любов.

Всеки път, когато едно човешко същество предаде Истината и Любовта, то извършва Предателство.

Редактирано от Aliya
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че ако Исус /и след това Христос/ е в нас, то ще сме разбрали и Юда. Разсъжденията са си разсъждения, но знанието е вътре в нас...:feel happy:

Светлина в ума и топлина в сърцето...:hypocrite:

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Мистерията на Голгота осмисля цялата човешка история.

Във всичките еони се е извършвала подготовка за това Събитие.

За него са говорели всички пророци в Стария Завет и не само...

В тялото на човека Исус при кръщението от Йоан в река Йордан

влиза Божествения Дух Христос.

Кой е Христос?Създателят на Земята и живота на нея,Слънчевия Бог,който

идва във въплъщение,за да каже на хората,че са затънали в материята достатъчно

и трябва да поемат съзнателен път нагоре към Отеца и да започне Еволюцията на човешкия род.

Голгота показва и последното най-висше посвещение на душите в Духовния път,

на тези дето са го избрали,но това е друга тема.

С Мистерията на Голгота Христос носи Любовта на Земята като нов и най-висш елемент

в повдигането на човечеството,и с нея Христос остава свързан със Земята в астрален план.

Няма как в събитие с най-висш промисъл да се намеси "случайния лумпен и предател Юда",

да бъде допуснат толкова близо до Христос,за да го провали.

Случайности не съществуват!!!

:3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

За кого от двамата говори Учителя като ни казва да се освободим от Юда? От Юдата в нас, от този окарикатурения, известния. А колко малко са мислили за истинската историческа личност! И няма как да е друго - много по-лесно е да се усъди, от колкото да се прости. Да не говорим, че трябва да се види и доброто.smile.gif Колко невъзможно става вече... Но не и за любовта. Любовта пита: Юда имал ли е майка? Тя плакала ли е за него? Ако беше толкова лош защо пък се разкая до такава степен, че стигна до крайност? Защо първо не изпи парите и тогава да се обеси?

Учителя това, Учителя онова. Какво знаем ние за възвишената му Природа?

Какво знаеш ти или който и да е друг за истинската историческа личност Юда? Историята би трябвало да се гради на сигурни факти и източници, а такива липсват. Хайде да говорим реално. Освен това темата е във Философия, не в История и е нормално акцентът да е върху Юда като символ.

За Юда и любовта не ми се коментира, защото ще навляза в една област, където почти всички четящи ще реагират изключително емоционално... Ами и Христос е говорил и Б. Дуно е говорил (което му е навлякло хиляди отрицатели и му е залепен етикета „противник на семейството“), за тези, които предпочетат семействата си пред Него (Христос). Та и майката на Юда може да е плакала за него, но истинската любов в този момент би плакала за Христос.

Да, Юда се е разкаял. Въпросът е не е ли било твърде късно. Както споменах, счупената ваза, дори и да бъде залепена, ще си остане счупена. Колкото до прошката – тя е една от най-големите заблуди на Християнството. Никой никога нищо не може да прости – нито хората, нито Бог. Правилно е да няма обвинения, защото никой не може да съди човека, освен той сам себе си и съвсем естествено, правилно е да няма прошка. Прошката е самозаблуда, че можем да заличим негативните последствия от действията си. Не, можем да създадем нови, положителни, но не и да изтрием старите негативни. Можем да спрем да се осъждаме (или да осъждаме другите), за това, което сме (са) извършили в миналото, но в такъв случай прошката е нещо абсолютно излишно. Последствията обаче ще бъдат налице, независимо от всичко, и това, което човек може да направи е да подходи към тях по правилния начин.

Защо се е разкаял Юда? Тук не мога да направя нищо повече от едно предположение. Каква е действителността – не знам. Ако разгледаме предателството по принцип, то предателят рано или късно осъзнава тежестта на стореното. Та нали предателството рефлектира най-вече върху самия предател (засегнах въпроса в едно от предходните си мнения)? Злото, оставено само на себе си, се самоунищожава, достига до безизходна ситуация, достига до абсурд. Както е казано: ако искате да разкриете същността на едно явление, представете си неговото развитие в бъдещето. Та за Юда: избор ли е било разкаянието му, или е стигнал до задънена улица? (тук се открива цяла една нова тема, относно тези два вида разкаяние и доколко вторият вид разкаяние е истинско разкаяние).

Линк към коментар
Share on other sites

Мистерията на Голгота осмисля цялата човешка история.

Бог да е на помощ на тази човешка история, на която Смъртта и Предателството са смисъла!!!

С Мистерията на Голгота Христос носи Любовта на Земята като нов и най-висш елемент

Христос няма нужда от Голгота, за да донесе своето послание. Самата му същност, живото му човешко същество е Най-върховният израз на Божието послание. И доказателство за това са годините му на жива проповед!

.

Няма как в събитие с най-висш промисъл да се намеси "случайния лумпен и предател Юда",

да бъде допуснат толкова близо до Христос,за да го провали.

Случайности не съществуват!!!

Точно така, случайности не съществуват - скверното предателство никога не е случайност, а е съвсем естествен резултат от избора, направен от Юда - Юда е избрал пътя на Нелюбов, на Заблуда и Егото. Пред Битието на Бога той е предпочел Небитието на Нелюбов и Неистина!

Линк към коментар
Share on other sites

...

Да, Юда се е разкаял. Въпросът е не е ли било твърде късно. Както споменах, счупената ваза, дори и да бъде залепена, ще си остане счупена. Колкото до прошката – тя е една от най-големите заблуди на Християнството. Никой никога нищо не може да прости – нито хората, нито Бог. Правилно е да няма обвинения, защото никой не може да съди човека, освен той сам себе си и съвсем естествено, правилно е да няма прошка. Прошката е самозаблуда, че можем да заличим негативните последствия от действията си. Не, можем да създадем нови, положителни, но не и да изтрием старите негативни. Можем да спрем да се осъждаме (или да осъждаме другите), за това, което сме (са) извършили в миналото, но в такъв случай прошката е нещо абсолютно излишно. Последствията обаче ще бъдат налице, независимо от всичко, и това, което човек може да направи е да подходи към тях по правилния начин.

...

Хм, странно ... най-голямата заблуда :blink:

Провокираш ме да потърся една доста голяма тема тук, посветена именно на прошката.

И един въпрос - променя ли се миналото?

Христос няма нужда от Голгота, за да донесе своето послание. Самата му същност, живото му човешко същество е Най-върховният израз на Божието послание. И доказателство за това са годините му на жива проповед!

Aliya, Исус и Христос едно и също нещо ли са?

А на моя въпрос, не е ли могъл Бог да предпази Исус от предателството, да му съхрани живота, ти ми отговаряш единствено с аргумента за свободната воля:

...

Бог ти е дал свободна воля и не се меси в твоите решения и действия, иначе що за свободна воля би било това?! И що за Бог би бил този, който ограничава свободата, най-ценното съкровище на този свят?!

Бог ти е дал свободата да грешиш дори, ако това е, което искаш ти. В същото време Съществуванието, създадено от Твореца Бог е подчинено на строги и неизменни закони - в момента, в който ти сгрешиш, твоята грешка се стоварва с цялата си тежест върху теб и ти ще трябва да я носиш като непосилен товар за вечни времена, дотогава, докато не я изкупиш.

А що се отнася до хората, заобикаляли Буда, те са били индийци, страната на Ведите и Упанишадите, на хилядолетната толерантност и учението за ненасилие. Естествено и там е имало завоалирани интереси и хора на статуквото, но те не смеели да убиват различните от тях.

Юдея по времето на Христос е бедна и заграбена страна, населена с агресивни и уплашени бедни хора, които поради това лесно са манипулирани от организираните структури - църква и правителство. Юдея е създала монотеистичните религии на юдаизма, християнството и исляма, като и трите религиозни структури се отличават с много завоевателни войни и войнстваща нетолерантност. И това няма нищо общо с техните пророци и месии. Не забравяйте, че Христос не е участвал в нито една организирана религия, че самият Христос не е християнин. Както и Мохамед не е мохамеданин.

...

И едни толкова императивни описания на действителността в древна Юдея, в още по-древна Индия, направо да си помисли човек, че си била там ;) . Откъде си сигурна, че "не са смеели да убиват различните от тях", какви са били хората в древна Юдея, а Буда в коя органзирана религия е участвал?

И нима наистина считаш, че Бог не се намесва в живота тук на Земята?

Не отговаряш нищо и на въпроса на Мона - Исус е бил публична личност, проповядвал, изцелявал, правил дори чудеса, много хора са го познавали, той никога не се е крил, не е бил в нелегалност :P , защо е било нужно в такъв случай някой специално да го предаде на властите?

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват...

Линк към коментар
Share on other sites

...

Да, Юда се е разкаял. Въпросът е не е ли било твърде късно. Както споменах, счупената ваза, дори и да бъде залепена, ще си остане счупена. Колкото до прошката – тя е една от най-големите заблуди на Християнството. Никой никога нищо не може да прости – нито хората, нито Бог. Правилно е да няма обвинения, защото никой не може да съди човека, освен той сам себе си и съвсем естествено, правилно е да няма прошка. Прошката е самозаблуда, че можем да заличим негативните последствия от действията си. Не, можем да създадем нови, положителни, но не и да изтрием старите негативни. Можем да спрем да се осъждаме (или да осъждаме другите), за това, което сме (са) извършили в миналото, но в такъв случай прошката е нещо абсолютно излишно. Последствията обаче ще бъдат налице, независимо от всичко, и това, което човек може да направи е да подходи към тях по правилния начин.

...

Хм, странно ... най-голямата заблуда :blink:

Провокираш ме да потърся една доста голяма тема тук, посветена именно на прошката.

И един въпрос - променя ли се миналото?

Една от най-големите – да. Миналото не може да се промени. Може да се промени единствено разбирането ни за и отношението ни към него, а по този начин и влиянието (като тип, интензивност и обем), което ни оказва.

Разбираш ли, прошката е нищо без осъждането/самоосъждането, а то самото е заблуда. Ние (или Бог) не можем нито да осъдим, нито да накажем някого, т.е. да направим така, че да го настигнат следствия различни от тези, които сам е привлякъл към себе си през живота си. Както споменах променяйки отношението си към постъпките си в миналото и към последствията от тях, можем така да се каже „да изпреварим кармата“, но това не е заличаване на последствията, а просто правилно отношение към тях. Например аз може да съм извършил нещо през изминал живот и да съм причинил тежка вреда на някого, и като резултат в този живот да бъда поставен в условия, които да ми причинят страдание. Но страданието в действителност е изцяло субективно отношение към събитията и аз от своя страна може въобще да не изпитам страдание, а осъзнавайки причината за случващото се да го приема. Миналото е такова, каквото е, неизменно и по отношение на него всякакви прошки и осъждания са абсолютно несъстоятелни.

А на моя въпрос, не е ли могъл Бог да предпази Исус от предателството, да му съхрани живота, ти ми отговаряш единствено с аргумента за свободната воля:

Това е интересен въпрос. Но защо Бог трябва да предпазва Исус от каквото и да било. Че то ако е трябвало да се предпази, Исус е достатъчно силен и сам да се предпази. В миналото мнение споменах за това, че злото оставено да се развива винаги достига до абсурд. Това е част от борбата срещу злото. Това се случва и в настоящето. Злото трябва да бъде проявено изцяло, да излезе наяве, защото силата му е когато е скрито в човека и той не осъзнава съществуването му. Каква полза ако бъде унищожено проявеното зло, а то остане да съществува скрито и неосъзнато в почти всеки човек на земята? Не злото трябва да се прояви в пълната си сила, в целия си абсурд за да може действително да бъде унищожено. Последното не означава, че ние като хора трябва да се стремим да го проявяваме, а просто обяснява защо Бялото Братство, Божествената Йерархия, Йерархията на Светлината, Бог или каквото там всеки си представя оставя злото да съществува на земята. Хората трябва да осъзнаят злото за да се освободят от него. Юда е бил оставен да изяви силите, противодействащи на Христос до краен предел. Това няма как да стане, ако предателството на Юда е било планирано, защото зад него не биха стояли въпросните противодействащи сили, които е трябвало да излязат наяве.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват...

Човек трябва да се стреми към разбиране кое е добро и кое е зло, за да може самия той да избере кое да проявява в живота си.

Линк към коментар
Share on other sites

От един по-висш план няма зло - всичко съдейства за добро. Аз също мисля, че Юда е приел тежката роля лично от Христос да Го предаде. С дълготрайна жива проповед не може да се изкупи Човечеството. Трябваше да умре невинен за грешните, да възкръсне, за да бъдат победени смъртта и грехът от живота и святостта.

Свети Петър не се ли отрече три пъти от Христос? И Христос знаеше това, а го положи Камък за Църквата.

Това, което зная интуитивно от дълги години е, че Юда също е бил Божий служител и много е обичал Бога. Никой да не се възгордява, че е нещо повече от него, защото колко от нас не са предали святостта? Колко от нас са готови да бъдат за вечно осъждане, ако им се възложи тежката роля да предадат и дори да убият Този, когото най-много обичат, от Когото се възхищават?

Не мислете, че тези мисли са ми били дадени от някого, напротив - в църквата, която посещавах, по-точно в библейското училище заклеймиха Юда като предател, който вечно ще гори в ада. Такова е официалното становище на християнските деноминации, но те, както знаем, са много ограничени и в проповедта, и в служенето въобще. Колко истини са били съзнателно скрити, колко свещени писания.

Аз лично повече вярвам на думите на Беинса Дуно - за мене той е много по-прогресивен в проповедите си и показва истината. Още повече, че неговите думи потвърждават моето вътрешно усещане за нещата.

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Една от най-големите – да. Миналото не може да се промени. Може да се промени единствено разбирането ни за и отношението ни към него, а по този начин и влиянието (като тип, интензивност и обем), което ни оказва.
:thumbsup2:

Именно разбирането на причините ни води до излизане от дуалността. Пример:

Вчера не помогнах на Иван и сега нещо ме човърка. Питам се защо не му помогнах-може би, просто, защото не бях в настроение, бях ядосана на Иван или някъде в подсъзнанието ми стои яд на прадядото на Иван, който нагрубил моя прадядо?... Глупости. Утре ще помогна на Иван. Ей така, защото ми харесва и не искам да разбира даже...

Когато разберем себе си, ще започнем да разбираме и другия. Защото всички сме човеци. Свободни да сгрешим, но и да се поправим. О-съзнаем! И ако днес на мен ми е криво, то е нормално и на някой друг да му е криво. Не оправдам нито себе си, нито другия, но разбирм и така поправям бъдещето си, защото не трупам отрицателни чувства и мисли вътре в мен...:feel happy::sorcerer: Т. е. творя своето бъдеще, без отрицателна мисъл и без отрицателно чувство...:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

От един по-висш план няма зло - всичко съдейства за добро. Аз също мисля, че Юда е приел тежката роля лично от Христос да Го предаде. С дълготрайна жива проповед не може да се изкупи Човечеството. Трябваше да умре невинен за грешните, да възкръсне, за да бъдат победени смъртта и грехът от живота и святостта.

...

Т.е. Христос е замислил и е подтикнал Юда да му съдейства в една лъжа.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами „спектакъла“ с предателството, които евентуално са организирали на човечеството и в истинността на който спектакъл една огромна част от хората вярват. Ако допуснем, че предателството е замислено и инсценирано, не се ли оказват по този начин всички християни излъгани от Христос? Когато на хората се представя нещо символично във формата на представление, не трябва ли те да бъдат наясно още в момента на представлението, че наблюдават спектакъл. В противен случай вече имаме подвеждане, манипулация, умишлено заблуждаване.

Линк към коментар
Share on other sites

Никой не е длъжен да информира предварително всички за всичко, което възнамерява да направи. Съпротивата в такъв случай би осуетила плана му.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен е глупаво да се твърди, че Исус е подтикнал Юда да извърши предателство. Да, знаел е, че ще бъде предаден! Но е уважил свободната проява/избор на Юда.И понеже всичко е от Отец, то "изпива чашата си до дъно", приема Волята Му и преминава през Голгота.

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

"Aliya, Исус и Христос едно и също нещо ли са?"

А Диана и Илиева едно и също нещо ли са?

"А на моя въпрос, не е ли могъл Бог да предпази Исус от предателството, да му съхрани живота, ти ми отговаряш единствено с аргумента за свободната воля"

А нима на света има по-силен аргумент от свободата?

"И едни толкова императивни описания на действителността в древна Юдея, в още по-древна Индия, направо да си помисли човек, че си била там. Откъде си сигурна, че "не са смеели да убиват различните от тях", какви са били хората в древна Юдея, а Буда в коя органзирана религия е участвал?"

Съжалявам, че не ти харесват. Истината е такава, каквато е, независимо дали ни харесва.

И не, Буда не е бил Будист!

"И нима наистина считаш, че Бог не се намесва в живота тук на Земята?"

Не по начина, по който ти смяташ, а чрез свободната воля и неизменните закони на Съществуванието!!!

"Не отговаряш нищо и на въпроса на Мона - Исус е бил публична личност, проповядвал, изцелявал, правил дори чудеса, много хора са го познавали, той никога не се е крил, не е бил в нелегалност, защо е било нужно в такъв случай някой специално да го предаде на властите?"

Нима смяташ,че властите ще слязат от техния пиедестал на недосегаемост и ще тръгнат между бедните и болните, отритнатите от тях самите, за да ги питат кой от тях точно е Христос. Защо да си цапат ръцете с такава досадна работа, като е имало някой друг твърдо решен да извади от огъня горещите кестени вместо тях. Това е ролята на предателя - и тогава, и сега. Машата, която се пари в огъня, вместо някой друг!

Линк към коментар
Share on other sites

Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват...

Да видиш истината такава, каквато е, не е отричане и заклеймяване, освен за Лъжата, която винаги се чувства обидена от Истината!!!

Линк към коментар
Share on other sites

А според мене е глупаво изпълнението на такъв съдбовен за цялото човечество план да се остави на случайността.

Йоан 18:

1. Залавянето на Исус Христос

(Мат. 26:47-56; Марк 14:43-50; Лука 22:47-53)

Като изрече това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3. И така, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4. А Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им каза: Кого търсите?

5. Отговориха му: Исус Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7. Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Исус Назарянина.

8. Исус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат;

9. за да се изпълни словото, изречено от Него: От тези, които си Ми дал, нито един не изгубих.

10. А Симон Петър, който имаше меч, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11. Тогава Исус каза на Петър: Сложи меча в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да не я ли пия?

12. И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Исус и Го вързаха.

13. Съдът пред първосвещениците. Отричането на Петър

(Мат. 26:57-75; Марк 14:53-72; Лука 22:54-62)

И Го заведоха първо при Анна; защото той беше тъст на Каяфа, който беше първосвещеник през тази година.

14. А Каяфа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.

15. И след Исус вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исус в двора на първосвещеника.

16. А Петър стоеше вън до вратата; и така, другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе и говори с жената, поставена при входа, и въведе Петър.

17. И слугинята при входа каза на Петър: И ти ли си от учениците на Този Човек? Той каза: Не съм.

18. Исус Христос на съд пред Пилат

(Мат. 27:1-26; Марк 15:1-15; Лука 23:1-25)

А слугите и служителите бяха запалили огън, защото беше студено, и стояха и се грееха; и Петър стоеше с тях и се грееше.

19. А първосвещеникът попита Исус за учениците Му и за учението Му.

20. Исус му отговори: Аз говорих открито на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришом.

21. Защо питаш Мене? Питай онези, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал.

22. Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23. Исус му отговори: Ако съм казал нещо зло, посочи злото; но ако е добро, защо ме биеш?

24. Тогава Анна Го прати вързан при първосвещеника Каяфа.

25. А Симон Петър стоеше и се грееше; и го попитаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, като каза: Не съм.

26. Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Нали те видях в градината с Него?

27. И Петър пак се отрече; и на часа пропя петел.

28. Тогава поведоха Исус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но самите те не влязоха в преторията, за да не се осквернят и така да могат да ядат пасхата.

29. Затова Пилат излезе при тях и попита: В какво обвинявате Този Човек?

30. Те му отговориха: Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.

31. А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му казаха: На нас не е позволено да погубваме никого;

32. за да се изпълни словото, което изрече Исус, като посочваше с каква смърт ще умре.

33. И така, Пилат пак влезе в преторията, повика Исус и Го попита: Ти Юдейският Цар ли си?

34. Исус отговори: От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мене?

35. Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си направил?

36. Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.

37. Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38. Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им заяви: Аз не намирам никаква вина у Него.

39. Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата; и така, желаете ли да ви пусна Юдейския Цар?

40. Тогава те пак закрещяха и казваха: Не Този, но Варава. А Варава беше разбойник.

Три пъти губих теста от библията, докато го постна. Съжалявам, че се изказах лошо и внесох съмнение в достоверността й!

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Един друг ракурс: от историческа, дори библейска гледна точка, всичко е било в ръцете на Пилат Понтийски, не толкова на Юда. Предателството е едно, но осъждането е друго нещо. Единственото обвинение срещу Иисус е, че се обявява за Цар Иудейски.

Преекспонирането на личността на Юда е емоционално, дори изразява едно страдалчество и неумолимост на борбата към евангелско мисионерство, но исторически няма тежест - всичко е решавал Рим по онова време в Иудея.

Линк към коментар
Share on other sites

7-ма лекция от

Евангелието на Йоан,Р.Щайнер

http://anthroposophi...du/bulg/103.pdf

Но да се върнем на основното положение, че Доброто и Злото са в конфликт. Както отбелязах, това все още е така. Но то не трябва да продължава да бъде така. Спомнете си думите на Рудолф Щайнер, че ние живеем в един умиращ Макрокосмос, в един Макрокосмос, който вече не може да породи от самия себе си силите за своето развитие. И Земята е тази планета, която излива в Макрокосмоса нови жизнени сили. Това е така, защото е дошъл моментът да започне краят на това разделение, дошъл е моментът Добро и Зло отново да започнат да се сливат в едно ново Единство, от което ще бъдат породени силите за новото развитие на един нов свят, и това се слъчва именно на Земята, но след Мистерията на Голгота. И моментът на крайното противопоставяне на силите на Светлината и на Мрака, и съответно моментът, когато трябваше това противопоставяне да бъде преодоляно, бе именно времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. Тогава Христос слезе и преодоля материята, преодоля смъртта, преодоля и Злото, като подчини Луцифер и Ариман на своята власт, както това е изразено в скулптурата “Представителят на Човечеството”, и преобърна Космическото Развитие. Христос показа новата цел – превръщането на смъртта в живот, на Мрака в Светлина, доколкото те са двете половини на едно цяло, и стана ръководен Дух на този процес. Но този процес се разгръща най-вече в човешката душа, защото само човекът може да превърне Мрака в Светлина, и по този начин човекът отново е в центъра на Мировото Развитие.

И затова, когато Христос извършва Мистерията на Голгота, трябва по някакъв начин да бъде изразено дълбокото значение на онова, което се случва тогава. Защото всичко свързано с Христовото Дело е надарено с огромен смисъл, и нищо от онова, извършено от Христос, не е случайно, най-малко пък начинът, по който Той премина през смъртта. Христос бе прикован на Кръста – това означава, че Той пое върху раменете Си грижата за Космическото Развитие, че Той обвърза Себе Си с всички същества и пое ръководството на цялата Еволюция. Нека Ви припомня думите на Платон – Бог разпъна Мировата Душа под формата на Кръст върху Мировото Тяло. Мировата Душа тук се явява Христовото Същество, всепроникващият “Аз съм” на Вселената, а Мировото Тяло е Световната Еволюция. Платон знае за този процес, който намира своята връхна точка в Мистерията на Голгота, и неговите думи впоследствие напълно закономерно се оказват пророчески.

Добре казано,

курсова работа ,Luben Tcenkinski

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...