Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Човекът като Бог

Recommended Posts

Имаме две положения:

1. Човек, неосъзнал Твореца, тоест, чувстващ се отделен от него въпреки, че е част от него. Да го наречем земен или светски човек. Имаме човек и идеята му за Бог, такъв какъвто той си Го представя. Ограничеността, проблемите и неразбирането са тук.

Етап на преминаване към следващото положение: война с егоизма, смърт на егото, победа на духа.

2. Човек и Творец са слети в едно, в пълна хармония. Да го наречем духовен човек. Безкрайността, вечността и съвършенството са тук. Всичко е в Твореца и „Няма никой освен Него”.

Във втория случай може да се твърди, че човек е Бог и Бог е човек, но това е само на вътрешен или духовен план. В същото това време на външен или физически план човекът остава човек, но притежаващ вътрешно всички божествени характеристики, а те са необятно широки – всичко, което може или не успява човек от първото положение да разбере. С други думи, ако очаквате да видите Бог в човек, ще го разпознаете не по това как външно изглежда, а по това какво излъчва като енергия. Най-ниското стъпало е материята, която разбира се, също е енергия и е също в Твореца. И въпреки, че Той е дал такова многообхватно разнообразие на формата, ние трябва да го търсим в съдържанието.

Да не забравяме, че Твореца бива приеман за жесток и отделен от нас само когато не сме се осъзнали като част от него или не сме се уеднаквили напълно с него по вътрешните си характеристики.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

В Библията качествата на Бог са много ясно изразени и e много възможно представите на някой за Бог, да нямат нищо общо с реалните божествени качества описани там. Защото някои свръх- или супер-сили не се дават от Бог, а от ... да го наречем Сатана.

2 Коринтяни 11:14 И не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел;

Силно вероятно е някой, да иска всъщност да бъде нещо, което изобщо не е Бог, наричайки го със същото име. Това е сериозен въпрос, който всеки трябва да разгледа внимателно в светлината на свещената книга, защото там съвсем точно е посочено и разграничено, кое е от Бог, кога си в Бог и кога не.

Християнският духовен път и опознаването на Бог са пряко свързани със Светия Дух. Бог работи чрез Светия Дух в човека така, че усъвършенствайки го, доближава същността му до божествената същност.

1 Коринтяни 6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

Човек няма да може да бъде като Бог, освен ако не приеме, Бог да живее в него. Тогава човешкото ще бъде изместено от божественото.

Галатяни 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене;

Усилията, които би трябвало да се положат, биха били в посока да се позволява на Бог да изработва в човека духовни качества.

Не разбирам, какво значи самостоятелност в растежа? Без Него като коригиращ и поправящ, чрез словото – Библията, и чрез християнското лично общуване с Него, последователите Му ще бъдат загубени по пътя в безнадеждност и тъмнина.

Ефесяни 2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

Ефесяни 2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не одобрявам утехата и упованието в Бог. Също и разкаянието, когато е системно, а грешката - повторена многократно. Дори писах преди време много сходен текст със зададения в темата. Често пъти зад вярата и надеждата в силата Му се крие човешки страх. Човек трябва да проумее, че "страхливецът умира всеки ден, а смелият само веднъж". Но не защото да си страхливец е срамно, а смел - достойно. Защото животът губи смисъл, ако не се научим да отстояваме човешките си права!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Упанишадите: http://chitanka.info/serie/upanishadi

10. Действително, отначало това [вселената] беше Брахма. Той позна себе си: „Аз съм Брахма (ахам брахмасми)“; така той стана всичко. Тези от боговете, които се събудиха, станаха такива, също от мъдреците, също от хората. Виждайки това, мъдрецът Вамадева разбра: „Аз бях Ману и Суря“. Така и сега този, който така знае: „Аз съм Брахма“, той става всичко това; нему и боговете не могат да попречат, защото той става техният атма [тяхното себе]. А който почита друг бог: „Друго е той, друго съм аз“, той не знае. Той е като домашно животно на боговете. Както многото животни са полезни за човека, така също всеки един човек е полезен за боговете. Неприятно е да се изгуби дори едно животно, а колко повече, ако са много; затова на тях е неприятно хората да знаят това.

Брихадараняка упанишада

50. Съвършенството постигналият как достига Брахма накратко чуй от мен, о, Каунтея, който висшето стъпало на мъдростта е.

51. Със разум чист, съединен, твърдо себе си контролиращ, отречен от звуците и другите обекти на сетивата, отказал се от обич и омраза,

52. в усамотение живеещ, леко хранещ се, речта, тялото, ума си подчинил, в съсредоточеност и съединение винаги установен, безпристрастен,

53. насилието, егоизма, надменността, страстта, гнева и алчността оставил, несебичен, умиротворен, той годен е да стане Брахма.

54. Тъждествен с Брахма, удовлетворен във аза, той не тъгува, нито пък желае. Към всички същества еднакъв, той висшата любов към мен достига.

55. Мен като обича, узнава той какъв съм аз и кой съм аз във същност. Тогава, като действително ме знае, той веднага във мене влиза.

56. Всички действия като извършва винаги отдаден в мен, чрез мойта милост той достига обиталището вечно на нерушимостта.

57. Съзнателно от всичките дела отречен става той заради мен, аз съм висшата му цел; съединен чрез разума, съзнанието му във мен е винаги установено.

58. Ако съзнанието ти във мене е установено, чрез мойта милост всичките препятствия ще надделееш. А ако от егоизъм ти не ме послушаш, ще пропаднеш.

59. Ако, на егото покорен, ти решиш „Аз няма да се бия“, напразно твоето решение ще бъде, защото твоята природа ще те застави.

60. От собствената ти природа породено, Каунтея, от собствените ти дела е предопределено как ще постъпиш. Дори ако не искаш от заблуда — ти по неволя пак така ще сториш.

61. Бог във сърцата на всички същества, Арджуна, обитава, и всички същества върти чрез свойта Мая като завързани на колело.

62. При него ти убежище търси със цялото си същество, Бхарата, Чрез неговата висша милост ти вечната обител на мира ще имаш.

63. И тъй, на теб аз мъдрост ти изложих — от тайните по-тайна. Като я обмислиш ти дълбоко, прави, каквото пожелаеш.

64. Най-тайното от всичко отново чуй от мойто висше слово. Любим си ти на мене много и затова аз ще ти кажа кое е най-добро.

65. Ума си в мен установи, обичай мен, за мене жертвай, на мене се покланяй и в мен ще дойдеш. Наистина ти обещавам, защото ти си ми любим.

66. Всички дхарми изоставил, в мен единствено убежище търси. Аз от всички грехове ще те освободя — ти не тъгувай!

Шримад Бхагавадгита упанишада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въобще Бог май не е личност. И май всичките свещени книги ще се окажат човешки писания. Дали християните живеят по Божията воля или по нечия човешка? Изчезва някоя древна цивилизация и заедно с нея изчезва и Бог. За какво са всички тези сделки и споразумения в светите писания? Такъв ли е Бог? Човекът като Бог трябва да престане с молитвите! Да ги замени с действия. Ако Бог може всичко, ако е въздесъщ и справедлив, тогава защо не повярваме, че и ние можем същото? И защо е по-удобно да се надяваме, че някой вместо нас ще ни помогне, ще помогне и на ближния ни? И защо да се молим, когато не знаем на какво и на кого се молим? Знаем единствено какви сме ние и знаем много добре, че можем, че сме способни на много. Може би с времето Бог ще отпадне и хората ще направят света по-добър, без да твърдят, че е перфектен и че шефа отгоре си знае работата. Човекът като човек... Ние знаем - помагай на бедните, прощавай на престъпниците... Защо въобще е нужно да мислим, че проявяваме добродетелите си, когато помагаме на бедните и прощаваме на престъпниците? Това ли е Бог? Не, това е изкуствено създадена измислица, при това човешка. Измислица, измислена от някой си или от група хора, които имат нужда от бедност и престъпност, за да доказват добродетелите си и за да манипулират хората дирижирайки разумът им. Ами, ако няма бедни и недохранени, ако няма и престъпления, тогава няма да има нужда от милостив и справедлив Бог. Безгрешен свят, в който Бог е тук и сега, пък нека животът бъде един!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въобще Бог май не е личност. И май всичките свещени книги ще се окажат човешки писания. Дали християните живеят по Божията воля или по нечия човешка? Изчезва някоя древна цивилизация и заедно с нея изчезва и Бог. За какво са всички тези сделки и споразумения в светите писания? Такъв ли е Бог? Човекът като Бог трябва да престане с молитвите! Да ги замени с действия. Ако Бог може всичко, ако е въздесъщ и справедлив, тогава защо не повярваме, че и ние можем същото? И защо е по-удобно да се надяваме, че някой вместо нас ще ни помогне, ще помогне и на ближния ни? И защо да се молим, когато не знаем на какво и на кого се молим? Знаем единствено какви сме ние и знаем много добре, че можем, че сме способни на много. Може би с времето Бог ще отпадне и хората ще направят света по-добър, без да твърдят, че е перфектен и че шефа отгоре си знае работата. Човекът като човек... Ние знаем - помагай на бедните, прощавай на престъпниците... Защо въобще е нужно да мислим, че проявяваме добродетелите си, когато помагаме на бедните и прощаваме на престъпниците? Това ли е Бог? Не, това е изкуствено създадена измислица, при това човешка. Измислица, измислена от някой си или от група хора, които имат нужда от бедност и престъпност, за да доказват добродетелите си и за да манипулират хората дирижирайки разумът им. Ами, ако няма бедни и недохранени, ако няма и престъпления, тогава няма да има нужда от милостив и справедлив Бог. Безгрешен свят, в който Бог е тук и сега, пък нека животът бъде един!

Когато Бог ти "говори", ти "чуваш" ли го? Ако го чуваш, значи ще действаш по неговата воля и няма да има бунт и богохулство, а само смирение, приемане и разбиране. Тихият, приглушен глас, вътре в теб. Тишината, която приема и прощава всичко. И ти, който единствено и само можеш шепнейки да изречеш, благодаря ти господи, благодаря! Струваш ми се объркан в този пост. Първо, наясно ли си със себе си? Оттам се тръгва. Второ, наясно ли си с принципите, които ръководят вселената? Можеш ли да съдиш нещо, което не разбираш? Познаваш ли бог? О, ако само го познаваше...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ах, no_self, това мое "май" в по-горния показва колко съм наясно. За какви принципи говориш? Вселенски ли? За какво да благодаря, когато не чувствам потребност? Нима е грешно да се разбунтуваш? Дали чувам Бог? Бях на погребение преди няколко дни на мой първи братовчед, който си замина на 44 годишна възраст. Пет години се бореше с рака, а последните му няколко седмици от живота бяха съпроводени от адски болки. Болестта го беше обезобразила. От силен мъж го бе превърнала в 30-сет килограмово страшилище! Остави жена и дете, майка и баща! Живееше в едно село ( 1500 души ), на пет минути от Пловдив. На погребението му присъстваше цялата ми рода, която е многобройна. И безброй съселяни. Знаеш как е по селата. Атмосферата беше мрачна и всички, особено най-близките ридаеха яростно, оплакваха сякаш е настъпил край. Аз чувствах вътрешно спокойствие и знаех, че неговата смърт е просто ново начало. Очите ми се пълнеха със сълзи, но бях уравновесен. Бях наясно с това, което се случва. Докато в очите на другите се четеше неописуем ужас и страх. При мен липсваше и беше наложено от вътре. Непринудено. Това е показателен пример ( лично за мен ), че Бог ми " говори ". Но и друго. Бил съм на няколко погребения, в които се изпращаха деца. Които бяха убити по-особено жесток начин. На тези погребения не изпитвах разбиране, а чувство, че нещо е взето и че е нужно нещо да се направи, за да бъде върнато взетото. Измамен и употребен бях и вярвах, че само истината можеше да върне спокойствието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest wenst

Ще ти мине, не се притеснявай :) Така е, в някои моменти си тъжен, в някои си весел. Живот... кво да го правиш, нещата все си сменят местата. И на мен ми е много тъжно някои дни, но какво да се прави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

no-self, какво знам за Бог...Ами, до преди време се бях поувлякъл в Бог-личност. Но напоследък все повече склонявам да вярвам, че няма такъв Бог. Има божествена същност, но религиите са човешки опити да се обезсмърти човека. Не казвам, че са непотребни, полезни са и носят силен морал в себе си, заслужаващ да се следва, а понякога и да се отхвърля. Пак опираме до личните разбирания и схващания: правилно/грешно, но Бог не е Исус, нито Алах ... Богохулство е да лъжеш, мамиш, лицемерничиш пред себе си. Но да ми кажеш, че съмнението е против Бог ми се струва неприемливо. Кого съдя? Ако думите ми са против Бога себе си съдя, не него, така че съм спокоен. Стига с това съдене! Ти самата преди време ме посъветва да питам себе си и да търся отговорите в себе си. Ми това правя. Ако го познавах, както се изрази, нямаше да си пишем " глупости " в този форум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

no-self, какво знам за Бог...Ами, до преди време се бях поувлякъл в Бог-личност. Но напоследък все повече склонявам да вярвам, че няма такъв Бог. Има божествена същност, но религиите са човешки опити да се обезсмърти човека. Не казвам, че са непотребни, полезни са и носят силен морал в себе си, заслужаващ да се следва, а понякога и да се отхвърля. Пак опираме до личните разбирания и схващания: правилно/грешно, но Бог не е Исус, нито Алах ... Богохулство е да лъжеш, мамиш, лицемерничиш пред себе си. Но да ми кажеш, че съмнението е против Бог ми се струва неприемливо. Кого съдя? Ако думите ми са против Бога себе си съдя, не него, така че съм спокоен. Стига с това съдене! Ти самата преди време ме посъветва да питам себе си и да търся отговорите в себе си. Ми това правя. Ако го познавах, както се изрази, нямаше да си пишем " глупости " в този форум.

Ти дори не знаеш срещу какво се бунтуваш, защото ако знаеше, нямаше да се бунтуваш.

Тишината, която приема и прощава всичко. Помисли над това.

От гледна точка на бог, болестта, смъртта и страданието не съществуват. Те съществуват само в твоя объркан ум. Това е грандиозната разлика между теб и него в момента. Ако го осъзнаеш, ще го разбереш и всичко ще ти се изясни. Ще бъдеш спокоен не само на погребения, но постоянно, като лазурното небе посред лято.

Божествената същност е единственото нещо, което реално съществува. Всичко друго е една илюзия, игра на ограничения ни ум, който улавя едва една малка частица от цялото и си прави от това изводи за него. От принципа за холографската вселена можеш сам да се досетиш, че всичко е в бог и всичко е бог. Бог не съди, той приема. Ти си този, който съди с ума си. Разбери, няма да проумееш с ума си бог. Трябва да го почувстваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×