Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Aliya

Проблемът за злото

Recommended Posts

Куки,

Мойта майка казваше "злото трябва да се заобикаля.

Да, много правилно е това да не се осъжда човека.

На практика - къде успяваш, къде не...:rolleyes:

За злото, "Не противися злому" /Исус/.

Но ако те нападнат, се защитавай.

За любовта, никой не го е казал по-добре от Павел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доброто и злото съществуват независимо от нас.Злото често си слага маската на добро и ние го пускаме,а след това ни е трудно да го прогоним.

Как да се борим със злото?

Питате: Защо съществува злото? Заедно с тоя въпрос трябва да се запитате: Защо съществува любовта? Досега никой не е отговорил на тия въпроси

Казвам: Животът носи условия за опознаване на хората. – Защо страдаме? – За да се опознаете. Страданието е условие за опознаване. Щом е така, благодарете за страданията. Да благодарим на Бога, когато ни се изявява чрез страданията. Казваме, че Бог е Любов. Значи, любовта се изявява чрез страданията. Същевременно, тя се изявява и чрез радостите. Следователно, ако търсиш Бога, търси Го в радостите и в страданията. Външно никой не е видял Бога, и не може да Го види. Затова малцина са Го познали. Ето, две хиляди години изминаха след Христа, но хората още не Го познават. Въпреки това, Христос със своето войнство – възвишени и напреднали души, и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противоположната ложа, която иска да унищожи света. Като срещнат някого, тъмните същества веднага насочват отровните си стрели срещу него, да го умъртвят. Едно от напредналите същества застава на пътя им, и стрелата се забива в гърдите му. След това, той изважда стрелата, измива раната, и тя заздравява. Така човек се спасява от отровните сгрели на лошите духове. Така се смекчава злото. Значи, любовта е единствената сила, която смекчава злото.

Желая на всички, да бъдете между напредналите братя, в чиито гърди се забиват отровните стрели. Тогава и вие ще кажете: Заслужава човек да живее за любовта. Сега разбрахме, какво значи да носиш страданията на хората. И до днес още Христос носи на гърдите си стрелите на злото. Само любовта е в сила да смекчи злото. С други думи казано: Само Бог смекчава злото. – Защо трябва да обичаме? – За да смекчите злото.

Смекчаване на злото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.

Само любовта е в сила да смекчи злото. С други думи казано: Само Бог смекчава злото. – Защо трябва да обичаме? – За да смекчите злото.

Смекчаване на злото

Да, само Любовта смекчава Злото, но не Любовта към Злото, а Любовта към Доброто "Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила." - Учителят

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Впрочем, имам един личен въпрос към теб, Диди- снощи ми написа много провокиращи лични съобщения, с които искаше да ме накараш да се почувствам обидена, а тази сутрин някак си като с магическа пръчка ги изтри! Защо, след като ще се срамуваш от писаното от теб и ще го триеш, изобщо трябва да го пишеш!?

Срамът ми е непознат, защото винаги мога да застана заддумите си. 59.gif

Снощи ти зададох един въпрос, който ще повторя отново по-долу и ти реши да не ми отговориш. Последва диалог без никакъв смисъл, който еспам за темата, затова помолих да бъде изтрит.

Незнам защо реши, че е някакъв вид опит за обида smile.gif всъщност за първи път ми се случва, някой да ме порицае за обида. Но мога само да ти кажа, че не си ми разбрала въпроса явно, който мислех, че ще поведе темата в интересна посока. И понеже беше въз основа на определения от предния ми пост, уточних. Това е. smile.gif

А въпросът..(ако искаш да отговориш):

Как определяш десетте Божии заповеди – като добро, зло, премахване, разделяне, редуване.

За смисъла на употребата на последните три определения изхождам от предния си пост.

smile.gifАми това е. Снощи ми беше интересно, сега вече не съм сигурна.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Желая на всички, да бъдете между напредналите братя, в чиито гърди се забиват отровните стрели. Тогава и вие ще кажете: Заслужава човек да живее за любовта. Сега разбрахме, какво значи да носиш страданията на хората. И до днес още Христос носи на гърдите си стрелите на злото. Само любовта е в сила да смекчи злото. С други думи казано: Само Бог смекчава злото. – Защо трябва да обичаме? – За да смекчите злото.

Смекчаване на злото

Благодаря от сърце за тези думи!

Преди години пожелах да плащам каквото има да се плаща, стари сметки, мои и на мои роднини, но да пощадя децата си, да бъдат начисто. Това беше едно неразумно желание, защото непрекъснато всеки от нас греши, а и силите на човека не са безкрайни. След време се разкаях за това, защото исках да получа и радост от този живот. От друга страна, прочитайки горния цитат, си дадох сметка колко е важно да си помагаме, защото това е начин дори понякога да се спаси живот, да се даде време за разкаяние и промяна към добро. Какво бих била аз без приятелите си? Какво бихме били без да правим добро един на друг?

Рим. 12:17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

Рим. 12:18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

Рим. 12:19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

Рим. 12:20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го;

Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

Рим. 12:21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Жарта на главата според мене идва от гласа на съвестта, който води до разкаяние от злото, прошка и прегръщане на доброто. Така се побеждава злото с добро.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Рим. 12:19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

Рим. 12:20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го;

Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

Рим. 12:21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Жарта на главата според мене идва от гласа на съвестта, който води до разкаяние от злото, прошка и прегръщане на доброто. Така се побеждава злото с добро.

Да не се оставиш да те победи Злото, можеш само по един начин - като ти самият не му даваш от твоята енергия, от твоята сила. Когато осъждаш Злото, когато го отричаш, както и когато го приемаш и утвърждаваш като Божия промисъл, ти отдаваш собствената си сила на Злото.

Ето защо Учителят говори, че за човешкия ум, за "разумната природа" не винаги да правиш добро е добро и да правиш зло е зло. Човешкият ум не може да прецени Злото и Доброто в тяхната изначална природа. Защото какъв е смисълът да "нахраниш и напоиш врага си", ако с това целиш едно единствено нещо - да "посипеш жар на главата му", да го накажеш всъщносот!? Тогава твоето добро действие ще има лоша умисъл и няма да е вече добро! Ето защо Злото трябва да бъде осъзнавано чрез една по-дълбока същност от ума ти, а тя е твоето Съзнание, Осъзнаване, която някои наричат съвест, но много не разбират правилно.

Осъзнаването на Злото като Зло, на неговите подбуди и причини, чистото му осъзнаване чрез наблюдателност и "да бъдеш нащрек", според думите на Исус; като при това осъзнаване ти не осъждаш, не одобряваш, а просто осъзнаваш Злото като Зло. Само чрез осъзнаване и като си нащрек ти няма да се оставиш да бъдеш подмамен от Злото, а ще вървиш твърдо по пътя на Божията промисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Куки, прекрасно! Благодаря ти!

Да обикнем врага си, да простим и когато страдаме да молим за светлина да разберем Неговата воля, да молим за сили, да я приемем.

А това, че някой има нужда да се вкопчва в злото и да го изучава си е негово право - Ще учи, ще разбере. :feel happy::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да дадеш пример?

Някакъв пример от живота, за такова осъзнаване на злото, в конкретна ситуация.

Защото имам чувството, че говорим за едно и също, но се омотаваме в терминология ...:hypocrite:

Да, осъзнаване. Но много пъти се случва преди всичко да бъдем въвлечени в злото. И тогава, щем не щем, му даваме енергията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gifОтдавна съм убедена, че Учителят винаги е истинен - мислим ли за "злото" - с него се свързваме. По-добре е да използваме повече в речника си положителни и градивни думи, дори съветва да заменяме отрицателните думи с техни по-меки варианти. Защото всеки може да усети миризмата на "лошото" и всеки усеща благоуханието на "доброто".

По-добре е, за себе си разбирам, да си насочвам вниманието и мисълта към Светлината, та с нея да се свързвам/е и да ми/ни "светва", отколкото да говоря за мрака и още повече да увеличавам силата му. Всеки знае какво са дрипите. Но по-хубаво е да се насочи поглед към слънчевата дреха, с която да обличаме ума и сърцето си.icon12.gif

"Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни." Из "Учителя говори"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да дадеш пример?

Някакъв пример от живота, за такова осъзнаване на злото, в конкретна ситуация.

Защото имам чувството, че говорим за едно и също, но се омотаваме в терминология ...:hypocrite:

Да, осъзнаване. Но много пъти се случва преди всичко да бъдем въвлечени в злото. И тогава, щем не щем, му даваме енергията си.

Да, дори писах за това в друг раздел на този форум - Психотерапия онлайн, за Паническото разстройство.

Страхът, тревожността, агресията, депресията са една проява на злото в нас, когато са неосъзнати. Това са отрицателни чувства, които ни съпровождат непрекъснато и които все повече се засилват в днешното несигурно и трудно време.Ако се опитаме да се борим директно с тези негативни емоции, всички знаем от собствен опит, че провалът ни е сигурен. Колкото повече мислим за тях, колкото повече се опитваме да ги отблъснем или заглушим, толково по-силни се връщат в нас.

Ако обаче просто ги наблюдаваме, останем безпристрастни свидетели на тяхното присъствие, постепено ще разберем, че нашата идентификация с тези чувства е проблемът. Защото те са гости на съществото ни, днес ги има а утре изчезват, ние не сме страхът, не сме тревожността. Чрез осъзнаване постепенно ще разберем и кой е коренът на отрицателните емоции - те са просто липса на положителното в живота ни.

С отрицателното, както и с тъмнината, не можеш да се бориш директно, защото те не са с реална собствена сила. В една тъмна стая е достатъчно да внесеш светлината и тъмнината изчезва, разпръсва се. Така е и със страха, с тревожността - те означават липса на любов и доверие в живота ти. Вместо да мислиш непрекъснато за страха, защо не внесеш повече любов в живота си, в сърцето си, защо не станеш като запалена свещ, която да свети и разпръсква любов, осъзнаване наоколо?!

Самото осъзнаване е велик лек, дар от Бога - то е като лазерен лъч, който осветява болното място и го лекува. На изток го наричат медитация, аз го наричам - "времето за себе си".

Редактирано от Aliya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как трябва да се отнасяме към хора обичащи злото?

Можем ли да ги допускаме(имам предвид да станат част от семейството ни или близки приятели) до себе си без да се "заразим" с обичта им към тъмните сили?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gifОтдавна съм убедена, че Учителят винаги е истинен - мислим ли за "злото" - с него се свързваме.

Абсолютно прав е Учителят - "когато мислим за злото, с него се свързваме", но когато осъзнаем злото, то злото вече не ни обвързва, осъзнаването е освобождаване.

Нашите мисли ни свързват, обвързват, задължават, обсебват. Това е така, защото се идентифицираме с тях, а не искаме да разберем, че не те са наши господари, а ние, съществото ни е Господарят на мислите. Когато се осъзнаваме, ние каним истинският Господар да заеме мястото си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как трябва да се отнасяме към хора обичащи злото?

Можем ли да ги допускаме(имам предвид да станат част от семейството ни или близки приятели) до себе си без да се "заразим" с обичта им към тъмните сили?

Наблюдаваме ги, осъзнаваме ги, заставаме нащрек, без да ги осъждаме или оценяваме. Този процес на осъзнаване включва и осъзнаването на нас самите, на нашите реакции спрямо един или друг човек. Самото осъзнаване ще ни доведе до правилното разбиране. И слушаме сърцето си - то ще ни каже кое е най - правилното действие, защото вътрешният гласец в нас е гласът на Бога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно, Aliya,

темите,които повдигаш са все за злото,осъзнаване на злото,предателството,Юда.......:sleeping:

Това показва една свързаност с тези неща....:3d_146:

Колкото повече мислим за тях, колкото повече се опитваме да ги отблъснем или заглушим,

толково по-силни се връщат в нас.

Ако обаче просто ги наблюдаваме, останем безпристрастни свидетели на тяхното присъствие,

постепено ще разберем, че нашата идентификация с тези чувства е проблемът

Абсолютно прав е Учителят - "когато мислим за злото, с него се свързваме",

Нашите мисли ни свързват, обвързват, задължават, обсебват.

:3d_144:

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светът е като голямо дърво. Четирите стъпки в Тантра са:

пустотата - пустотата в семето. Семенцето съдържа творческата пустота. Когато то се разпадне в земята, тази пустота се превръща в дърво.

Тази пустота, която физиците наричат нематерия, е изворът. Дървото се ражда от нея, после цветовете, плодовете и другите хиляди неща. Всяко нещо обаче отново се превръща в семе, влиза в земята и се превръща в пустота.

Такова е колелото на съществуването - от нищо към нищо, от никъде към никъде. По средата между две нищожности се намира сънят, Самсара, всички неща. Поради това ги наричат съновидения, мая, фантазии, мисли. Това е дървото на Тантра.

- Без-умието е началото и краят на всичко.

- От без-умството възниква това, което в Тантра се нарича не-пораждане.

- От не-пораждането възниква без-паметството.

- От без-паметството се поражда паметта.

Това е дървото на Тантра.

Без-умие, нищо, означава, че всичко е потенциално, не-актуализирано. Още е в сферата на възможното и вероятното, все още не се е случило. Съществуването спи дълбоко в семе-то, почива в състояние на покой, на непроявено съществуване. Запомни добре това, защото само така ще можеш да схванеш сутрите. Тези сутри са от огромна важност, защото разбереш ли ги, ще можеш да навлезеш в собствения си ум, да потърсиш без-умството.

1. Първо състояние: без-умство - всичко е потенциално, нищо не е действително станало.

2. Второ състоянйе: не-пораждане - все още нищо не е станало действителност, но нещата вече се подготвят за своята поява. В известен смисъл второто състояние е идентично с първото, но има и известна разлика. В първото състояние всичко е в пълен Покой. Тук Покоят е Абсолютен, в продължение на милиони години не се случва нишо. Във второто състояние все още не е станало нищо, но всичко е готово за започването и то може да стане всеки момент. Потенциалността е? Готова да експлодира в действителност. Можем да сравним това с бегач, готов да се впусне напред при наличие на сигнал отг рефера. Той се е изпънал целият, застанал е на стартовата линия в пълна готовност. Щом прозвучи сигналът, той ще се впусне напред.

Не-пораждане означава, че все още нищо не е породено, но има пълна готовност да се роди. Непораждането е състояние, на бременност. Детето е в утробата, може да се появи всеки миг. Да, все още го няма и поради това наподобява с него първото състояние. Ала бебето е съвсем развито и готово за живот - по това неговото състояние се доближава до второто и се отдалечава от първото.

3. Третото състояние се нарича без-паметство. Детето се е родило. Потенциалността се е превърнала в действителност. Светът е създаден, но все още липсва познанието: без-паметство.

Представете си първия ден след раждането на детето. То отваря очи, вижда зелените дървеса, но не може да разбере, че са зелени. И как би могло? Никога преди не е виждало зелен цвят. То дори няма да разбере, че вижда именно дървета. Ще вижда дървета, но няма да ги познае, тъй като никога преди не ги е виждало. Възприятието му ще бъде съвсем чисто, незамърсено от памет. Оттук и наименованието на това състояние без-паметство. Това е състоянието, за което говорят християните, коментирайки живота на Адам в Райската градина - никакво познание, той все още не е опитал от плода на дървото на живота. Всяко новородено дете живее в това състояние. За няколко месеца то вижда, чува, пипа, вкусва, но без да различава, без да формира памет за усетеното. Тъкмо поради това е така трудно да си припомним най-ранните дни на нашето детство. Ако се опиташ да си припомниш, лесно стигаш до петата година. С малко усилия можеш да слезеш до четвъртата, после до третата, но с доста усилия. След това изведнъж се натъкваш на пустота, не си спомняш нищо. Защо? Нали си бил жив? Всъщност тогава си бил така жив, както никога след това. Първите три години от живота на човека са най-живите. Защо липсва памет за тях? Защо не можеш да проникнеш там? Защото тогава е липсвала познаваемост. Имало е впечатления, но не познаваемост.

Тантра нарича това състояние без-паметство. Виждаш, но от това не следва никакво познание. Живееш момент за момент, плъзгаш се от един миг към друг, без да пренасяш със себе си спомена от предишния миг. Не притежаваш минало, всеки следваш момент е напълно нов. Затова децата са живи и свежи, животьт им е пълен с радост, възторг, чудо. Малки неща ги ощастливяват, също така малки събития могат да ги докарат до екстаз. Те непрестанно се учудват: от случайно минаващо куче, котка, от цвете... Децата живеят в психоделичен свят, всичко около тях има своя бляскав ореол. Очичките им са чисти, още неопетнени от мърсотия и прах. Огледално чистата повърхност на сетивата им отразява великолепно, с неподражаемо съвършенство. Това е състоянието на без-паметство, това е третото състояние.

4. Сега е ред на четвъртото състояние - паметта, състоянието на ума. Адам вече е изял плода на познанието, паднал е, навлязъл е в света. Преминаването от без-умство към ум маркира навлизането в света.

Без-умството е нирвана, умът - самсара. Ако искаш отново да се върнеш в първоначалната чистота и невинност, в първичната чистота на съзнанието, ще ти се наложи да се върнеш назад. Стъпка по стъпка в обратен ред - паметта ще се разтвори в без-умството. Оттук и важността на медитацията, при която умът бива елиминиран, а заедно с него и мислите.

Придвижвай се от мисъл към без-мислие, от без-мислие към не-пораждане, а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана. Ти отново ставаш океан, Безкраен си, Вечен.

Без-умството е вечност, умът - време.

- Първата карма мудра е паметта.

Тантра казва: Всяко нещо, мислимо като действие е памет. Всъщност действието никога не е ставало. То е сън, твоя проекция. Дествието не става, не може да се случи в самата природа на нещата. Действието е само сън на ума, твоя проекция.

Първата, карма мудра, съответства точно на паметта. Когата изоставиш паметта, ще се озовеш отвъд действието. Тогава нещата също стават чрез теб, но ти вече не си актьорът, не ти правиш нещата. Егото изчезва. Всичко тече чрез теб, но не ти го правиш. Дърветата не се опитват да растат. Растежът се извършва сам. Цветята цъвтят на в това не влагат никакво специално усилие. Реките текат, но това не ги изморява. Звездите също се движат, но това не е в състояние да ги разтревожи. Нещата стават от само себе си, без извършител.

- Второто състояние е гяна мудра, познанието.

Сега просто наблюдаваш, познаваш, не правиш нищо. Нещата се случват, ти си само наблюдател, не се индентифицираш, като извършител.

- Третата мудра е асамая мудра.

Постепенно отпада нуждата от познаващ субект, тъй като вече липсва каквото и да било за познаване. Най-напред изчезва действието, после и познанието. Остава чистото единство, времето тече в своята чистота. Всичко е: нищо не трябва да се прави, нито да се познава. Ти си просто съществуване. Край теб животът продължава да си тече, но ти оставаш незасегнат от него. Всяко желание за знание и действие е изчезнало.

Съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум. Сега и двата вида желание са изчезнали, останал си сам. Нещата се движат, времето тече, случва се какво ли не. Ти самият обаче нито правиш, нито познаваш.

- Четвъртата мудра е махамудра, великият символ.

Сега дори теб самия те няма. Действие - вън, познание - вън, време - няма го... Сега на свой ред изчезваш и самият ти. Настъпва тишина. Ето това се казва тишина! Твоята тишина не е никаква тишина, а далечен отблясък, нищожно подобие... Понякога се чувстваш отпуснат, умът не се движи толкова бързо, почива и той, настъпва тишина. Това обаче е нищо.

Истинската тишина настава само, когато действието си е отишло, заедно с времето, познанието... и самия теб. Накрая изчезваш и ти. Един прекрасен ден откриваш, че не си - всичко е изчезнало, няма нищо. В това нищо ти ставаш Безкраен.

1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...

2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.

4. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.

От паметта към без-паметството ще ти трябва "осъзнатост едно." Трябва да станеш по-внимателен за мислите си, за сънищата, спомените, които те заобикалят. По-голяма част от вниманието трябва да се фокусира върху мислите. Мислите са обекти и ти трябва да ги осъзнаеш. Това е първото осъзнаване, "осъзнатост едно".

Не избирай. Каквато и да е мисълта ти, не я съди, само наблюдавай как се движи. Ако продължиш да наблюдаваш, един ден мислите ти ще забавят ход, скоростта им ще намалее. Появяват се междинни пространства - една мисъл си отива, а на нейно място дълго време не се появява друга. Идва момент, когато мислите изчезват за цели часове, по пътя няма никакъв трафик.

Обикновено ти винаги живееш в пиковите часове. Задръстен си от мисли, които се настъпват една друга. Не се движат само в един коловоз, преплитат се много линии. Мислителят, този, който според теб е мислител, притежава повече мисловни коловози от обикновения човек. Ако имаш известна представа от шах, сигурно знаеш, че на шахматиста е необходим петколовозен ум. Налага му се да мисли най-малко за пет хода напред. Ако не държи в ума си тези пет хода, не може да бъде добър играч.

Хората, които наричаш мислители, притежават многоколовозен ум, прекалено усложнени, в тях отделните коловози се преплитат един с друг. От всяка посока върви мощно движение, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи. Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск. Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя. Умът все работи - 70, 80 години.

Това е лудост. Без покой...

Може би сте виждали фотография на статуята на Роден "Мислителят". Тук, на Изток, ние се смеем на тази статуя... такова напрежение, такива страхове! "Мислителят" от Роден... - не можеш да не почувстваш напрежението в мрамора, такова то изкуството на Роден. Човек се пита как ли са мислили Аристотел, Ръсел, Фридрих Ничше. Нищо чудно няма, че Ницше е полудял. Такава, каквато е, статуята на Роден си е готова за лудницата; мислене, мислене, мислене...

На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.

"Осъзнатост едно" представлява мост от памет към без-паметство. От без-паметството към непораждането ще ви трябва втора осъзнатост. Гурджиев я нарича "самоспомняне". Работата на Кришнамурти се основава напълно върху "Осъзнатост едно", работата на Гурджиев - върху "Осъзнатост две".

При "Осъзнатост едно" гледаш към обекта, към мисълта. Насочваш вниманието си към този обект. При "Осъзнатост две" ставаш още по-внимателен - наблюдаваш едновременно и обекта, и субекта. Стрелата на съзнанието ти притежава двойно острие. От една страна трябва да осъзнаеш мисълта, а от друга, самия мислещ субект. Гурджиев стига до по-големи дълбини от Кришнамурти, до това, което той нарича "самоспомняне".

Някаква мисъл се движи в ума ти - например облакът на някакъв гняв. Можеш да наблюдаваш облака и да изоставиш наблюдателя - това е "Осъзнатост едно". Ако наблюдаваш облака и същевременно постоянно помниш кой именно наблюдава - "аз наблюдавам" - това е "Осъзнатост две". Гурджиев нарича феномена "самоспомняне".

При преминаването от памет към без-паметност осъзнатостта помага. От без-паметството обаче много лесно можеш да паднеш обратно в паметта, понеже умът просто е отишъл да си легне. При първата осъзнатост само успокояваш ума, приспиваш го - това е добро начало, почивка, но не е краят. Необходимо е, но не е достатъчно.

При втората осъзнатост умът потъва в не-пораждането, анутпана. Сега ще бъде много трудно да го върнеш назад. Можеш да го върнеш, но няма да стане от само себе си. Не е невъзможно, но не е и лесно.

При Гурджиев нещата отиват още по-надълбоко.

Тантра твърди, че съществува и трета осъзнатост, "Осъзнатост три". Какво представлява тя? Когато забравиш за обекта и субекта и се потопиш в чистата осъзнатост. Не се фокусираш върху нищо - само чиста осъзнатост, невнимателна към нищо, нефокусирана, неконцентрирана.

При първата си се - концентрирал върху обекта (мислите). При втората си се концентрирал едновременно върху субекта (наблюдателя) и обекта (мислите). При третата премахваш всякаква концентрация, просто си бдителен. Третата те води до състояние на без-умие.

Из "Възгледът на Тантра" Ошо

Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.

Под сърцето и над половите органи има празно пространство, където духовната жизненост (шънци) образува кухина. Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...

"Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)."

...

Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.

Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".

Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа.

"Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати?

Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода.

Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.

Джао Бичън

В Християнството се нарича "Бдение" и Иисус често е призовавал към такова, както свидетелства Писанието - "Будни бъдете". Бдителност за мислите в главата, но тази бдителност бива да е двупосочна - за мислите, които "идват"; и за мислите, които "излизат" от ума.

Ако милите, които "излизат" носят страдание и смърт, дори на една телесна клетка, то значи има още какво да се отработва, докато се устаноми безвъзвратно Любовта, или така нареченото Христово Съзнание.

Ако човек се ползва от други средства и ако допуска да е проводник на сили, чрез които се сее смърт и страдание, значи не е установен в най-високото ниво, което е Любовта.

Човек може да играе много роли. Той може да е "маша" в "ръцете" на Твореца и да се изявява като Шива, като Разрушителят и да се кефи на това (според съзнанието). Твореца има много аспекти и чрез всички тях се поддържа, обновява и създава Творението, но най-благия аспект на Твореца е Любовта. Когато някой допуска Любовта през себе си, той първо носи кеф на всичко, което го заобикаля, а не на последно място носи кеф и за себе си. Най-голямото щатие е Любовта. В нея човек изгаря и се трасформира, а след време и мутира. Тя е "входния билет" за ангелския свят. :rolleyes:

"От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие. Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни."

Старецът Тадей Витовнишки; Света Гора, Атон

В осемстепенна Ащанга Йога на Патанжали са дадени нивата.

Абстахирането, концентрацията са това, което в Християнството е поста (той е на много нива, а не само от към храни и напитки) и бдението.

Когато човек Познае Истинската природа на неща, която в Будизма се нарича "Буда Природа", в Йога - "Атман"; в Дао - "Шън", при Исихастите - "Таворска Светлина" и т.н., тогава настъпва съзерцанието/медитацията. Докато човек и онова, което човека съзерцава, са две отделни неща, същия човек е все още в разделението. Това е Самадхи от най-ниските нива, но все пак е Самадхи (Сарвикалпа Самадхи).

Когато човек се слее и се разтвори в обекта на съзерцанието си. Когато самият той се "превърне" в Светлината, губейки своите граници, тогава това Самадхи е от по-високо ниво - Нирвикалпа Самадхи.

Самадхи е духовно състояние на съзнанието. Има различни видове самадхи. От по-ниските степени на самадхи савикалпа самадхи е най-високата. След савикалпа идва нирвикалпа самадхи, но между двете съществува огромна разлика. Те са две съвършено различни форми на самадхи. Освен тях съществува и трети вид състояние, отвъд нирвикалпа самадхи, наречено сахаджа самадхи.

В савикалпа самадхи за кратък период от време вие загубвате напълно човешкото си съзнание. В това състояние представата за време и пространство е съвсем различна. За един или два часа вие сте изцяло в друг свят. Там виждате, че почти всичко е направено. Тук на този свят във вас и другите съществуват много желания, които все още са неизпълнени. Милиони желания не са изпълнени и милиони неща чакат да бъдат свършени. Но когато сте в савикалпа самадхи, вие виждате, че всъщност всичко е направено, че не трябва да правите нищо. Вие сте само инструмент. Ако някой ви използва – много добре, ако ли не – всичко вече е направено. Но от савикалпа самадхи всеки трябва да се върне в обикновено съзнание.

Дори в савикалпа самадхи има степени. Точно както в един и същи клас в училище има отлични и слаби ученици, така и в савикалпа самадхи някои стремящи се достигат най-висшата степен, докато тези, които се стремят по-малко, достигат по-ниско стъпало на стълбата, където не всичко е толкова ясно и живо, както на най-високото ниво.

В савикалпа самадхи има мисли и идеи, които идват от различни места. Но те нямат влияние върху вас. Докато медитирате, вие оставате необезпокоен и вътрешното ви същество действа по-уверено и динамично. Но когато сте малко по-високо, когато сте станали едно с душата в нирвикалпа самадхи, няма да има изобщо идеи или мисли. Аз се опитвам да го изразя с думи, но съзнанието на нирвикалпа самадхи никога няма да може да бъде адекватно обяснено или изразено. Опитвам се по най-добър начин да ви обясня това от много високо съзнание, но все пак моят ум е този, който го изразява. Но в нирвикалпа самадхи няма ум, има само безкраен мир и блаженство. Там танцът на природата спира и познаващият и познатото стават едно. Там вие се наслаждавате на върховно-божествен, всепроникващ вътрешен любовен екстаз. Ставате обектът на наслаждението, наслаждаващият се и самото наслаждение.

Когато влезете в нирвикалпа самадхи, първото нещо, което чувствате е, че сърцето ви е по-голямо от самата вселена. Обикновено, когато наблюдавате света около себе си, вселената ви се струва безкрайно по-голяма, отколкото сте вие. Но това е така, защото светът и вселената са възприемани от ограничения ум. Когато сте в нирвикалпа самадхи, вие виждате вселената като малка точка в сърцето си. В нирвикалпа самадхи има безкрайно блаженство. Блаженството е неясна дума за повечето хора. Те са чували, че има нещо, наречено блаженство, някои от тях казват, че са го изпитвали, но повечето нямат директно познание за него. Когато влезете в нирвикалпа самадхи, вие не само чувствате блаженство, но всъщност израствате в това блаженство.

Третото нещо, което чувствате в нирвикалпа самадхи, е сила. Цялата сила на окултистите събрана заедно не представлява нищо в сравнение със силата, която имате в нирвикалпа самадхи. Но силата, която може да вземете от самадхи, за да използвате на Земята, е нищожно малка в сравнение с цялата.

Нирвикалпа самадхи е най-висшата форма на самадхи, която постигат повечето реализирани духовни Учители. То трае няколко часа или дни, след което човек трябва да слезе долу. Какво се случва, когато някой се върне? Много често той забравя собственото си име и възраст и не може да говори и мисли правилно. Но чрез продължителна практика постепенно човек става способен да слиза от нирвикалпа самадхи и веднага да действа нормално.

Обикновено когато някой влезе в нирвикалпа самадхи, той повече не иска да се връща в света. Ако остане там в продължение на осемнадесет или двадесет и един ден, много е възможно душата да напусне тялото завинаги. В далечното минало е имало духовни Учители, които са постигали нирвикалпа самадхи и повече не са се връщали. Те са достигали най-високата за тях форма на самадхи, но са намерили за невъзможно да влязат отново в земната атмосфера и да работят като човешки същества. Човек не може да действа в света, докато е в това ниво на съзнание, това просто е невъзможно. Но съществува божествен промисъл. Ако Всевишният пожелае някоя конкретна душа да работи тук на земята, дори след осемнадесет или двадесет и един ден, Всевишният може да я отведе в друг канал на динамично, божествено съзнание и да я върне обратно, за да действа на земен план.

Сахаджа самадхи е най-високият тип самадхи. В това самадхи човек пребивава в най-високо ниво на съзнание и едновременно с това е способен да работи в грубия физически свят. Той запазва изживяването на нирвикалпа самадхи като едновременно извършва земни дейности. Идентифицирал се е с душата и в същото време използва тялото като съвършен инструмент. В сахаджа самадхи човек извършва обикновените дейности, които правят останалите човешки същества. Но в най-дълбоките глъбини на своето сърце той е изпълнен с божествено просветление. Когато някой постигне сахаджа самадхи, той става Господар и Владетел на Реалността. Той може когато поиска да се изкачи до Най-Висшето, след което да се върне долу в земното съзнание за проява.

Дори след като достигне най-високия тип реализация, в много редки случаи някой бива благословен със сахаджа самадхи. Много малко духовни Учители са постигнали това състояние. За сахаджа самадхи е необходима безкрайната Милост на Всевишния. Сахаджа самадхи идва само когато човек е установил неразделно единство с Всевишния или, в редки случаи, когато някой иска да покаже, че той е Всевишният. Този, който е постигнал сахаджа самадхи и остане в това самадхи, съзнателно и съвършено проявява Бог във всяка секунда и затова е най-голямата гордост на Трансценденталния Всевишен.

Шри Чинмой

Та Бдителността е едно добро начало. Отсяването на това, което влиза/излиза, е второ добро. Себепознанието е трето добро. Себереализацията е четвърто добро и т.н. Но най-висшето е Любовта.:yinyang:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разпердушиниха ни набързо, че "сме се вкопчили в злото и го изучаваме". И че не сме научени.

Но вие, които се считате за научени, не ни съдете. Това, че съдите, и слагате етикети и определения, говори също и за вас, колко сте научени.:hypocrite:

За Алия - да. През цялото време казвам тука, че трябва изобщо да не се занимаваме със злото. Да не мислим за него, да не говорим, да не му обръщаме внимание.

За безпристрастното наблюдаване, ДА, от много години се стремях да го направя, все си казвах, че аз не съм този проблем, и а на практика наистина се отъждествявах с проблема. А знаех, че не е правилно. Накрая, когато му дойде времето, наистина спрях да се отъждествявам с проблема, с мисленето.

Направих една миша стъпка...та, всяко нещо си става на своето време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблем със злото мисля че като цяло няма.

Това което повечето хора определят като такова е просто част от противоречията и пътя по който вървим.

Злото в неговата същност е много по- разпиляно от любовта свързваща ни с доброто тя е много по-дълбоко заложена в нас.

Абсолютно зло не съществува казахме, а абсолютното добро е също тъй не постижимо дори за осъзнаване.

Лошотията, която ни заобикаля и която ние така лекомислено наричаме - зло smile.gif е част от пътя на доброто.

Когато човек се научи да обръща нещата и да не се фиксира излишно в негативните неща, а още по- малко да им дава от вниманието и времето си те се стапят.

Не мисля че някой от нас тук може да каже, че в живота му има зло или че е част от такова или още по- малко че има проблем.

Всичко което се случва в света е безкрайно интересно. Когато се гледа с правилния поглед нещата изглаждат по- скоро жълти, от колкото черни. Въпрос на интелект.

Изработила съм си (и продължавам да работя) един навик (като за начало) да обръщам това което не ми харесва като вибрация от думите в по- благоприятна вибрация. Например: зло- не особено добро , трябва - би било добре smile.gif.

Това може да се направи и със знанията които всеки има и с опита и с отношението към хората.

Така се променя погледа и не само няма проблем с това което не ни харесва, но и започваме да го виждаме по друг начин.

А дали можем да виним някого за случващите се негативни неща( най- малко Бог, както е опоменато в подзаглавието) ? Абсолютно НЕ. Никой не е виновен за нищо. Всеки има правото да е такъв какъвто иска да бъди, поне до колкото това му е възможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разпердушиниха ни набързо, че "сме се вкопчили в злото и го изучаваме". И че не сме научени.

Но вие, които се считате за научени, не ни съдете. Това, че съдите, и слагате етикети и определения, говори също и за вас, колко сте научени.:hypocrite:

За Алия - да. През цялото време казвам тука, че трябва изобщо да не се занимаваме със злото. Да не мислим за него, да не говорим, да не му обръщаме внимание.

За безпристрастното наблюдаване, ДА, от много години се стремях да го направя, все си казвах, че аз не съм този проблем, и а на практика наистина се отъждествявах с проблема. А знаех, че не е правилно. Накрая, когато му дойде времето, наистина спрях да се отъждествявам с проблема, с мисленето.

Направих една миша стъпка...та, всяко нещо си става на своето време.

Не се притеснявай, shining_star!

Не си го слагай на сърцето. Аз съм Тук :king: и ще взема :angel: със себе си всички, които вече са определени:3d_125::3d_113: , тогава, когато моментът за това настъпи. Бъди Любов!:3d_053:

Исая 53

10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание.

Когато дадеш душата му приношение за престъпление,

Ще види семе, ще продължи дните си,

И волята Господня ще благоуспее в ръката му.

11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити;

Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си,

Защото той ще се натовари с беззаконията им.

12 За то ще му дам дял с големите;

И със силните ще раздели корист,

Защото предаде себе си на смърт,

И с престъпници се счете;

И той взе на себе си греховете на мнозина,

И ще ходатайствува за престъпниците.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно, Aliya,темите,които повдигаш са все за злото,осъзнаване на злото,предателството,Юда....... Това показва една свързаност с тези неща....

Благодаря ти, Мария - София, че си губиш ценното време, за да се опитваш да ме анализираш:thumbsup2:

Аз написах и за Любовта в темата "Коледа се ражда Любовта", написах и за радостта от живота и за смеха в темата "Смял ли се е Исус Христос", но и двете теми останаха в истинското им послание без внимание! ;)

Ти самата предпочете да пишеш в темите за Юда и за злото, та кой е привлеченият всъщност и към какво!?:v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През цялото време казвам тука, че трябва изобщо да не се занимаваме със злото. Да не мислим за него, да не говорим, да не му обръщаме внимание.

За безпристрастното наблюдаване, ДА, от много години се стремях да го направя, все си казвах, че аз не съм този проблем, и а на практика наистина се отъждествявах с проблема. А знаех, че не е правилно. Накрая, когато му дойде времето, наистина спрях да се отъждествявам с проблема, с мисленето.

Направих една миша стъпка...та, всяко нещо си става на своето време.

Поздравявам те за твоята искреност и добронамереност. Мишата стъпка, извървяна към себе си, е истинската великанска стъпка. Първата стъпка определя целия Път.

Осъзнаването на злото не изключва мисленето, говоренето, но тогава те са направени в присъствието на истинския Господар, на твоето Вътрешно същество. От това ниво за Злото е говорил и Учителят. От това ниво истината се знае - злото в човека е всъщност липсата на Бога, на Доброто в него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, и аз харесах темата На Коледа се ражда Любовта и съжалявам, че не се разви нататък, а се заплете в една схоластика ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изработила съм си (и продължавам да работя) един навик (като за начало) да обръщам това което не ми харесва като вибрация от думите в по- благоприятна вибрация. Например: зло- не особено добро , трябва - би било добре .

Това може да се направи и със знанията които всеки има и с опита и с отношението към хората.

Така се променя погледа и не само няма проблем с това което не ни харесва, но и започваме да го виждаме по друг начин.

А това не значи ли автоматично, че си заравяш главата в пясъка като щрауса, за да не видиш приближаващото зло и да му дадеш чудесната възможност да те изненада в гръб!?;) По този начин ти безмерно ще улесниш злото и ще се наредиш в безкрайната листа на великомъчениците на Злото:angel:

И не е ли по-добре вместо да си пеем приспивни песнички за вечна любов, която не разбираме всъщност и която е ведно с Истината, да останем бдителни, осъзнати, с което правим път на истинското Добро да влезе в нас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През цялото време казвам тука, че трябва изобщо да не се занимаваме със злото. Да не мислим за него, да не говорим, да не му обръщаме внимание.

За безпристрастното наблюдаване, ДА, от много години се стремях да го направя, все си казвах, че аз не съм този проблем, и а на практика наистина се отъждествявах с проблема. А знаех, че не е правилно. Накрая, когато му дойде времето, наистина спрях да се отъждествявам с проблема, с мисленето.

Направих една миша стъпка...та, всяко нещо си става на своето време.

Поздравявам те за твоята искреност и добронамереност. Мишата стъпка, извървяна към себе си, е истинската великанска стъпка. Първата стъпка определя целия Път.

Осъзнаването на злото не изключва мисленето, говоренето, но тогава те са направени в присъствието на истинския Господар, на твоето Вътрешно същество. От това ниво за Злото е говорил и Учителят. От това ниво истината се знае - злото в човека е всъщност липсата на Бога, на Доброто в него.

Алия, аз също искам да те поздравя, и да ти благодаря за изключително полезния и приятен разговор тук, в тази тема. Написах ти ПЛЮСЧЕ за мнението с което изцяло съм съгласна, да се разграничим от злото и проблема, и да не се концентрираме върху него, а да ВНЕСЕМ СВЕТЛИНА, както казваш.

Знам какво се изисква само за да стигнеш до това р а з б и р а н е, а до приложението, още повече. Да, наистина можем да се поздравим.:thumbsup2::hypocrite::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разпердушиниха ни набързо, че "сме се вкопчили в злото и го изучаваме". И че не сме научени.

Но вие, които се считате за научени, не ни съдете. Това, че съдите, и слагате етикети и определения, говори също и за вас, колко сте научени.:hypocrite:

За Алия - да. През цялото време казвам тука, че трябва изобщо да не се занимаваме със злото. Да не мислим за него, да не говорим, да не му обръщаме внимание.

За безпристрастното наблюдаване, ДА, от много години се стремях да го направя, все си казвах, че аз не съм този проблем, и а на практика наистина се отъждествявах с проблема. А знаех, че не е правилно. Накрая, когато му дойде времето, наистина спрях да се отъждествявам с проблема, с мисленето.

Направих една миша стъпка...та, всяко нещо си става на своето време.

Не се притеснявай, shining_star!

Не си го слагай на сърцето. Аз съм Тук :king: и ще взема :angel: със себе си всички, които вече са определени:3d_125::3d_113: , тогава, когато моментът за това настъпи. Бъди Любов!:3d_053:

Исая 53

10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание.

Когато дадеш душата му приношение за престъпление,

Ще види семе, ще продължи дните си,

И волята Господня ще благоуспее в ръката му.

11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити;

Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си,

Защото той ще се натовари с беззаконията им.

12 За то ще му дам дял с големите;

И със силните ще раздели корист,

Защото предаде себе си на смърт,

И с престъпници се счете;

И той взе на себе си греховете на мнозина,

И ще ходатайствува за престъпниците.

НИКИ, сега вече ще знам, че когато дойдат за мен, ще има кой да се обади.:angel:

Нали знаеш тази приказка...в случай, че не си я чувал:

Отначало подгониха евреите. Не съм евреин, мълчах си. После подгониха християните. Не съм християнин, мълчах си. После подгониха капиталистите. Аз не съм капиталист, мълчах си. После подгониха комунистите. Не съм комунист, мълчах си.

И когато най-накрая дойдоха за мен, нямаше кой да се обади...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно, Aliya,темите,които повдигаш са все за злото,осъзнаване на злото,предателството,Юда....... Това показва една свързаност с тези неща....

Благодаря ти, Мария - София, че си губиш ценното време, за да се опитваш да ме анализираш:thumbsup2:

Аз написах и за Любовта в темата "Коледа се ражда Любовта", написах и за радостта от живота и за смеха в темата "Смял ли се е Исус Христос", но и двете теми останаха в истинското им послание без внимание! ;)

Ти самата предпочете да пишеш в темите за Юда и за злото, та кой е привлеченият всъщност и към какво!?:v:

Да,написах,че всяко Зло е за Добро.При мен всичко е Добро.Включително и Юда............

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×